Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план

Относно лекарите по дентална медицина ситуацията е по-критична, тъй като ЮЦР е на последно място сред районите в страната за 2010 г. с 974 души на 1 лекар по дентална медицина и под средните стойности за страната - 1 181 души. Тази тенденция са наблюдава за периода 2009 г. - 2010г. От областите в района Пловдив е с най-ниски стойности - 761 души на 1 лекар по дентална медицина за 2010г.

Не достигат медико-социалните услуги, предоставяни в специализирани заведения извън обичайната домашна среда особено за възрастни хора и за деца и младежи с физически или умствени затруднения, което предполага по-значими инвестиции за подобряване, рехабилитация или доизграждане на мрежата от стационарни социални заведения в района.

- Намаляване на броя на децата във възрастовия интервал 0-18 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души;

- Намаляване на броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност, с 52 хил. души;

- Намаляване на броя на безработните във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност, със 78 хил. души;

- Намаляване на броя на заетите лица във възрастовия интервал 18-64 г., живеещи в бедност, с 52 хил. души.

С дефинирането на тези специфични подцели се прави и връзка с национална цел 1 за достигане на равнище на заетост за възрастовата група 20-64 г. от 76 % до 2020 г. и дефинираните към нея подцели. Насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните, като членове на техните семейства. За намаляването на бедността в страната ще способства и постигането на целите в образованието. Успешното намаляване на бедността в страната е силно зависимо както от постигането на целите на горепосочените политики, с реализирането на успешни инициативи на национално равнище по европейските водещи инициативи „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване”, „Програма за нови умения и работни места” и „Младеж в движение”, така и от икономическия растеж и развитието на страната.

Заложените мерки с приложение в краткосрочен план (2011-2012 г.) в Националната програма за реформи по тази цел са:

- Разработване на нов Закон за детето;

- Обединяване на правните норми в областта на социалната икономика в един нормативен акт;

- Разработване на Национална концепция за активен живот на възрастните хора;

- Разработване и въвеждане на механизъм за определяне на размера на минималната работна заплата, отчитащ икономическите и социалните й функции;

- Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими, малцинствени и социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение.

Мерките, предвидени за постигането на цели 1 и 4 имат директен принос за постигането на целта за намаляване на бедността. Имайки предвид, че основната част от дохода на домакинствата в ЮЦР се формира от работната заплата (47,7 %) мерките за насърчаване на заетостта ще окажат положителен ефект и върху намаляването на броя на живеещите в бедност.

4. Инфраструктурно развитие

Общата дължина на пътната мрежа в Южен централен район е 9 144 км. за 2009 г. Това е районът с най-голяма дължина на функциониращата пътна мрежа.

През 2010 г. общата дължина на пътища от Републиканска пътна мрежа /РПМ/ в Южен централен район е 3 999 км., като обхваща 141 км. автомагистрали, 426 км. пътища І клас, 775 км. пътища ІІ клас и 2 657 км пътища ІІІ клас. Относителният дял на пътищата с национално и международно значение (автомагистрали и пътища І клас) е 14,17 %, т.е. значително по-нисък от средните стойности за районите в страната -17,51 %.

Изградените автомагистрали и първокласни пътища обслужват предимно северната половина на района, а Родопската му част се обслужва от второкласни и третокласни пътища, които имат основна роля за осигуряване транспортния достъп до населените места и интегрирането на района с граничния райони в Република Гърция. Влошеният транспортен достъп до някои периферни територии, отдалечени от функциониращата пътна мрежа от висок клас, в голяма степен определя изоставането в социалното и икономическото развитие на Южния централен район, в сравнение с други райони.

Гъстотата на пътищата от висок клас е 0,025 км/кв.км. и е по-ниска от средната в страната - 0,031 км/кв.км. По-голяма част от пътищата в района са с трайна настилка - 97,4 %, като делът на пътищата без настилка е едва - 1,43 %. Общата дължина на пътищата с трошенокаменна настилка е 36 км, а на пътищата без настилка 103 км.

Най-голямо значение за интегрирането на Южния централен район с националната и европейска пътна мрежа има автомагистрала „Марица” и път Е-80, като част от европейския транспортен коридор № 4 , автомагистрала „Тракия” и път - Е 773, като част от коридор № 8 и път І - 5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9.

Магистралата е част от европейски транспортен коридор № 8, който осигурява транспортните комуникации между Адриатика и Черно море. Свързва столицата с втория по големина градски център в страната - Пловдив и с Бургас, съответно с едноименното международно пристанище и летище. АМ „Тракия” има ключова роля за икономическото развитие на трите района от ниво 2 в Южна България - Югозападен, Южен централен и Югоизточен район. Подобряването на транспортната достъпност до главните полюси на растеж - София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, както и до вторичните - Сливен и Хасково, ще съдейства за ускоряване процеса на икономическа и териториална кохезия в рамките на ЕС и за повишаване конкурентоспособността на регионалната икономика. Магистралата ще благоприятства развитието на туризма в района на Южното Черноморие, в зимните курорти в Родопите, както и на културния и природен туризъм в южната част на страната. Изградени са 245 км от магистралата. Предвижда се цялостното й завършване да приключи в рамките на програмния период до 2013 г. с изграждането на оставащите 115 км в участъка „Стара Загора - Карнобат”.

Магистралата е част от европейски транспортен коридор № 4, който осигурява комуникациите на Централна и Западна Европа с Азия и Близкия Изток. Представлява продължение на коридор № 10 до Истанбул. АМ „Марица” ще допринася за развитие на трансграничното сътрудничество в граничните региони на България, Турция и Гърция и ще ускорява процесите на икономическа и териториална кохезия в районите Южен централен и Югоизточен район. Магистралата ще влияе позитивно на транспортните комуникации и достъпността на главните градове на растеж Пловдив, Стара Загора, както и на вторичните – Хасково, Кърджали и Смолян. В момента се изгражда участъка „Харманли-Свиленград” с дължина 42 км. До края на програмния период 2013 г. се предвижда да се изградят участъците „Чирпан-Харманли” с дължина 67 км. и „Свиленград-Капитан Андреево” с дължина 3,5 км., с което магистралата да бъде напълно завършена.

По ОП “Транспорт”, приоритетна ос ІІ се предвижда рехабилитация на 12 км първокласен път „Кърджали-Подкова” и 16,5 км. строителство на две отсечки Кърджали-Джебел и Джебел-Подкова. Първокласният път е част от Транс европейския коридор № 9 и свързва Централна България с пристанището Александропулис на Егейско море. На 01септември 2011г. стартира изграждането на Лот 2 от проекта ”Кърджали - Подкова”. Предвижда се изграждане на 6 моста, един надлез, два подлеза, 7 кръстовища, електропроводни линии и др. Отсечката трябва да бъде завършена за 25 месеца. Проектът е ключов по ОП „Транспорт 2007-2013". 80 % от средствата са осигурени от Кохезионния фонд на ЕС. Останалите са национално съфинансиране. Договорът за строителство е на стойност 32 млн.лв. без ДДС.

По ОП „Регионално развитие” се извършват строително монтажни работи /СМР/ по следните лотове:

- Лот 9 Рехабилитация на път ІІІ-6061 п.к. с път ІІІ-606 - Старосел;

- Лот 10 Рехабилитация на път ІІІ-565 п.к. с път ІІ-56 -Шишманци;

- Лот 12 Рехабилитация на път ІІ-59 Момчилград – Крумовград;

- Лот 13 - Рехабилитация на път ІІІ-597 Ивайловград – Любимец, на път ІІІ-663 Чирпан - Димитровград и на път ІІІ-5071 Чифлик - Горна крепост – Стремци – Черноочене;

- Лот 24 Рехабилитация на път ІІ-37 Батак – Доспат от км 160+675 до км 185+487.09, Области Пазарджик и Смолян;

- Лот 25 Рехабилитация на път ІІ-37 Батак – Доспат от км 185+486.78 до км 211+137.82, Области Пазарджик и Смолян;

- Лот 26 Рехабилитация на път ІІІ-606 Беловица - яз. Пясъчник, област Пловдив;

- Лот 27 Рехабилитация на път ІІІ-866 Смолян - Михалково – Кричим, на път IІІ-8641 Пампорово - /Смолян - Стойките/ и на път ІІІ-8681 Рудозем - Смилян, област Смолян;

- Лот 28 Рехабилитация на път IІІ-591 Крумовград – яз. Студен кладенец, област Кърджали;

- Лот 29 Рехабилитация на път III-806 Хасково - Минерални бани и на път ІІ-59 Ивайловград - Славеево, област Хасково.

Общата дължина на пътната мрежа в ЮЦР, която се рехабилитира през 2010г. по ОП „Регионално развитие” е 215,866 км.

През периода януари - декември 2010г. в отдел "Управление на проекти по програмите за териториално сътрудничество на ЕС” са изпълнявани дейности по проект „Рехабилитация на Път ІІ-86 Соколовци - Смолян - Средногорци”.

От реализиращите се лотове по проект “Транзитни пътища ІV” на територията на ЮЦР е „Път I-6 “Пирдоп-Карлово”, част от Лот 10, който е съществено завършен.

По проект „Транзитни пътища V“ са сключени следните договори:

- Лот 3 „Път ІІІ-554 Нова Загора - Симеоновград” на стойност 45 703 524.67 лв., до края на 2010г. са изплатени 9 217 365.47 лв.;

- Лот 9 „Път ІІ-64 Баня – Ам “Тракия” на стойност 26 251 136.30 лв., до края на 2010г. са изплатени 25 697 861.04 лв.;

- Лот 10 „Път І-6 Калофер – Казанлък; „Път ІІІ-5601 Шипка – Шейново – Дунавци; Път І-5 Шипка – с.Шипка” на стойност 43 027 498 лв., до края на 2010г. са изплатени 36 323 282.17 лв.;

- Лот 22 Б „Път ІІІ- 8402- Ветрен Дол-Септември /Път І-8/, Път ІІ- 84-/Път І-8/ Звъничево-Юндола, Път ІІІ- 8402- П.В.Церово-Виноградец- Карабунар-Вх.Септември” на стойност 54 635 376.14 лв., до края на 2010г. са изплатени 5 463 537.61 лв.

Важна роля за регионалното развитие имат пътищата ІІ-84 „Септември-Велинград”, ІІ-37 „Етрополе-Златица-Панагюрище-Пещера-Доспат”, ІІ-64 „Карлово-Пловдив”, ІІ-56 „Пловдив-Брезово-Павел баня”, ІІ-86 „Пловдив-Асеновград- Рудозем” и ІІ-58 „Асеновград- връзка с път І-5”, които имат ключово роля за осигуряване на достъпност до по-значимите градски центрове в района, където са съсредоточени част от икономическите и социалните дейности.

Третокласните пътища, преминаващи в южната периферия на района интегрират граничните му части и имат важно значение за транспортните комуникации между граничните общини. Поддържането на добро експлоатационно състояние на пътищата ІІ и ІІІ клас е условие за по-доброто и ефективно използване на икономическия потенциал на района за развитие.

Съществуват проблеми, свързани с влошени експлоатационни условия по отношение на някои участъци от общинските пътни мрежи, поради недостатъчни ресурси за поддържането им. Специални мерки са необходими за подобряване на експлоатационното и техническото състояние на общинските пътища осъществяващи достъпа на населените места в общините до общинските центрове, до зоните за социални и бизнес услуги, до туристическите и транспортните обекти и до обособените производствени зони, както и на пътищата осигуряващи връзки със съседни общини, които са от общ интерес и са свързани с използването на местния потенциал за развитие.

Свързването на пътната мрежа на Южен централен район с тази на съседния граничен район от Република Гърция се осъществява през ГКПП „Свиленград - Орменион” и ГКПП Златоград-Ксанти, а с Република Турция през ГКПП „Капитан Андреево”. След пускане в експлоатация на ГКПП Маказа и пътната връзка до него път І-5 ще достига до пристанище Александруполис на Егейско море и ще очертае нови перспективи за района. ГКПП „Рудозем-Ксанти”, който заедно с бъдещия ГКПП Маказа ще интензифицира трансграничното и междурегионалното сътрудничество между България и Гърция и ще направи граничните части на района по-привлекателни за инвеститорите.

Предстои да бъдат рехабилитирани следните обекти, които са включени в програма „Транзитни пътища 5”:

- път ІІ-86 Асеновград – Чепеларе;

- път ІІ-86 Пловдив – Асеновград;

- път ІІ-64 Баня – АМ „Тракия”.

През октомври 2011 г. е въведен в експлоатация пътен възел "Скобелева майка". Съоръжението е част от проекта за Южен обходен път на град Пловдив и улеснява трафика към Хасково и към границата с Турция при Капитан Андреево. Стойността му е 8,713 млн. лева. По проекта са изградени нов жп надлез с дължина 138 метра и две пътни платна с обща ширина 26 метра. Финансирането е изцяло със средства от републиканския бюджет.

Въведени са в експлоатация следните две пътни отсечки по ОП „Регионално развитие”:

- Лот 9: Рехабилитация на път ІІІ - 6061 Старосел – Пловдив и

- Лот 10: Рехабилитация на път ІІІ 565 Пловдив – Шишманци.

Сред алтернативните пътни проекти по приоритетна ос II на ОП „Транспорт“ - “Рехабилитация на транзитни пътища IV, Фаза 2” са следните пътни отсечки:

- път I-5 –Димитровград – Хасково - /л.пл/ от км 286+200 до км 288+619;

- път I-5 –Димитровград – Хасково - /д.пл/ от км 282+300 до км 288+619;

- път I-5-Узунджовска детелина – Югоизточен обход,Хасково от км 293+450 до км 299+970;

- път I-8 - Първомай – Хасково от км 264+984 до км 266+170;

- път I-8 - Първомай – Хасково, включително мост на река Бисерска при с. Върбица от км 277+600 до км 293+587;

- път I-8 – Хасково – Харманли от км 301+100 до км 326+000.

Добре обслужени с жп транспорт са областите Пловдив, Пазарджик и Хасково, където жп мрежата е развита най-добре - гъстотата на функциониращите жп линии е най-голяма. Териториите на областите Пловдив, Пазарджик и Хасково са подходящи за развитие на производствени дейности, изискващи превоз на големи количества товари. Гъстотата на жп мрежата в област Кърджали е ниска, като съществуват територии, които са отдалечени значително от жп линиите и се обслужват единствено от автомобилен транспорт. Територията на област Смолян не е обслужена с жп транспорт, което предполага, с оглед устойчиво развитие на района, на територията й да не се разполагат нови товароемки икономически дейности, за да се запазят качествата на природната среда, с цел интензивно развитие на туризма.

В техническо отношение жп мрежата в района се нуждае от модернизация, тъй като характеристиките й са под средните за страната. В индикативен списък с приоритетни проекти, Министерството на транспорта предвижда осъществяването в съответствие със Стратегия за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г., които ще подобрят качеството на жп инфраструктурата.

Предвижданите проекти от Министерство на транспорта за ЮЦР са:

- Модернизация на железопътната линия София - Пловдив;

- Реконструкция и електрификация на железопътната линия Свиленград - Турска граница. Строителство и електрификация на приблизително 19 км нов жп участък, като част от проекта "Реконструкция и електрификация на Пловдив - Свиленград”;

- Рехабилитация на железопътната инфраструктура по железопътната линия Пловдив -Бургас;

По проект „Електрификация и реконструкция на жп линията Свиленград - Турска граница през 2009 г. е подписан договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Транспорт” на обща стойност 42 916 797 € (83 258 586,18 лв.), от които общия размер на усвоеното финансиране към 30.12.2009г. е 6 999 966,60 лв. През 2010г. размерът на усвоеното финансиране се увеличава и достига 18 140 497,53 лв. по информация от Управляващия орган на оперативната програма.

Територията на ЮЦР е неравномерно обслужена от железопътния транспорт, тъй като изградената на територията му жп мрежа е разположена предимно в северната половина и югоизточната част. В югозападната родопска част на района някои от общините са на значително разстояние от функциониращите жп линии и единственият транспорт, осигуряващ достъп до населените места, е сухопътният транспорт.

На територията на района функционират и второстепенни жп линии, като Пловдив- Асеновград, Долна махала-Хисаря, Пловдив-Панагюрище, Септември-Добринище, Пазарджик-Пещера, Пловдив-Карлово. Степента на използване на второстепенните линии е свързано пряко с местното икономическо развитие. Натоварването им е много по-ниско от пропускателната им способност. Някои от тях, като теснолинейната линия „Септември- Добринище”, могат да служат като база за създаване на туристически атракции, а останалите - за основа на развитие на устойчиви форми на обществен междуселищен транспорт.

В настоящия момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. Друг проблем е липсата на подходящ обществен достъп до функциониращите гари, които са отдалечени от населените места които обслужват.

Мерките, които АДИ на НСРР до 2015 г. предвижда, са ориентирани към повишаване привлекателността на жп транспорта и нарастване на дела на превозените от него товари и пътници, предвид по-малките негативни въздействия върху околната среда, в сравнение с автомобилния. Изградената жп мрежа в районите от ниво 2 у нас не се използва пълноценно, като трафикът особено на пътници е концентриран в по-голямата си част в автомобилния транспорт. Отчитайки проблемите породени от глобалното затопляне и транспортът като един от най-големите замърсители на околната среда, увеличаването на дела на жп транспорта в общата транспортен трафик по региони е важен приоритет на европейската транспортна политика Подходящата организация на транспортните услуги би допринесла за повишаване в значителна степен на конкурентоспособността на регионалните икономики.