Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионален план

БВП - Брутен вътрешен продукт

БДС – Брутна добавена стойност

ВЕИ - Възобновяеми енергийни източници

ДМА – Дълготрайни материални активи

ГКПП – Граничен контролно-пропускателен пункт

ЕВРОСТАТ – Статистическа служба на ЕС

EС - Европейски съюз

ЕСФ - Европейски социален фонд

ЕФРР - Европейски фонд за регионално развитие

ЕТК - Европейски транспортен коридор

ИКТ - Информационни и комуникационни технологии

КФ - Кохезионен фонд

МСП - Малки и средни предприятия

НПР - Национален план за развитие

НСИ – Национален статистически институт

НСРР - Национална стратегическа референтна рамка (в зависимост от контекста)

НСРР - Национална стратегия за регионално развитие (в зависимост от контекста)

ПЧИ – Преки чуждестранни инвестиции

ПСПВ - Пречиствателна станция за питейни води

РПМ - Републиканска пътна мрежа

РПР – Регионален план за развитие

СЗР -Северозападен район

СЦР - Северен централен район

СИР - Североизточен район

ЮИР - Югоизточен район

ЮЦР - Южен централен район

ЮЗР- Югозападен район

ЕSPON- Европейска мрежа за наблюдение на пространственото развитие

NUTS - Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат за районите в ЕС

R&D - Проучвания и развитие

SPD- Eдинен програмен документ

TEN-Т - Трансевропейска транспортна мрежа

INTERACT - Общностна програма

NUTS I, 1 – Райони на Ниво 1 от Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат

NUTS IІ, 2 - Райони на Ниво 2 от Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат

NUTS IІІ, 3 - Райони на Ниво 3 от Номенклатура на териториалните единици за статистиката, използвана от Евростат

PPS – Стандарт на покупателна способност

Регионалният план за развитие (РПР) определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на съответния район в съответствие с предвижданията на Националната стратегия за регионално развитие и другите структуроопределящи политики.

Регионалният план за развитие на Северен централен район от ниво 2 за периода 2007 – 2013 г. е приет с Решение на Министерски съвет № 1019 от 30 декември 2005 г. След приемането му настъпват съществени промени както в европейската, така и в националната политика, нормативната и институционална среда на регионалното развитие.

Приемането на нова национална законодателна рамка за регионалното развитие в България е свързано с новия етап на хармонизиране на националното законодателство с европейското. Законът за регионалното развитие¹, приет от Народното събрание през месец май 2008 г., в сила от 31 август 2008 г., е съобразен с прякото действие на разпоредбите на европейското право за България като държава–членка на Европейския съюз и цели да се създадат подходящи взаимовръзки между националната нормативна уредба за регионално развитие и законодателството на Общността. С националното и европейското законодателство се въведе актуализиран териториален обхват за районите от ниво1 и 2 за България, като е осигурено съответствие с Регламент (ЕО) 1059/ 2003 г. за общата класификация на териториалните единици за статистически цели и Регламент (ЕО) № 176/2008 г. за изменение и допълнение на Регламент (ЕО) 1059/2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за България и Румъния във връзка с членството им в ЕС. Новият териториален обхват на районите от нива 1 и 2 следва да бъде отчетен и има ключово значение за реформиране и актуализация на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие, в т. ч. и за разработването и приемането на Актуализирания документ за изпълнение (АДИ) на Регионалният план за развитие (РПР) на Северен централен район (СЦР).

Реформата в кохезионната политика и новите регламенти на ЕС за периода 2007-2013 г. изискват ефективно взаимодействие на националната и европейската законодателна рамка за регионално развитие с цел осигуряване на добро управление и ефикасност на инструментите, подпомагащи регионалното развитие. Промените в националното законодателство в голяма степен са насочени към постигане на по-добра приложимост както на националните, така и на европейските норми.

В тази връзка, регионалните планове за развитие на шестте района от ниво 2 за периода 2007-2013 г. запазват своето действие, но е необходимо да се приведат в съответствие с новото национално законодателство в областта на регионалното развитие.

Наред с изискванията на Закона за регионалното развитие, съществува необходимост от актуализиране на действащите регионални планове за развитие, която се основава на промяна на териториалния обхват на районите от нива 1 и 2 за България (съгласно NUTS класификацията, използвана от Евростат), актуализация на Националната стратегия за регионално развитие за периода до 2015 г., наличие на съществени промени в икономическите и социалните условия в съответните райони след приемането на страната за пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) от 01.01.2007 г., както и на промени в свързаното национално законодателство и в законодателството на ЕС за програмния период 2007-2013 г.

Настоящата актуализация на регионалния план за развитие на Северен централен район има за цел да отрази промените във вътрешните и външни условия, в нормативната, институционалната и политическата среда в контекста на членството в ЕС, настъпили след приемането на документите за стратегическо планиране на регионалното и местното развитие с оглед осигуряване на адекватност и съответствие с новите условия, на основание чл.19 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие.

Актуализацията ще осигури по-голяма приложимост на документите и засилване на тяхната стратегическа ориентация и принос по отношение реализацията на националните и общоевропейските цели за развитие на регионите.

Специфична цел на актуализирания документ е да предложи гъвкав системен подход към цялостния процес на разработване, изпълнение, наблюдение, оценка и актуализиране на стратегиите и плановете за регионално и местно развитие за следващия планов и програмен период в областта на регионалната политика.

Новите документи на Европейския съюз (Стратегически насоки за развитие на Общността, Лисабонска стратегия за растеж и заетост, Стратегия „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и др.), които имат стратегически характер, също намират отражение при актуализирането на РПР на СЦР.

При разработването на Актуализирания документ за изпълнение на регионалния план за развитие на Северен централен район 2011–2013 г., са следвани Стратегическите насоки за планиране на устойчиво интегрирано развитие на районите и за актуализиране на регионалните планове за развитие, дадени в актуализирания документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2011–2015 г., както и Методическите указания за актуализиране на действащите стратегии и планове за регионално и местно развитие – 2009 година, одобрени със Заповед № РД 02-14-844/20.05.2009 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

При изготвянето на настоящия Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на Северен централен район 2011–2013 г. са отчетени резултатите от Междинната оценка на изпълнението на РПР на СЦР, както и насоките относно неговата актуализация. Конкретните изводи и препоръки от Междинната оценка са включени в отделен раздел от съдържанието на актуализирания документ.
І. АКТУАЛИЗИРАН СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ НА СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН

1. 
   Общ профил на Северния централен район (СЦР)
   

Северният централен район е част от района от NUTS 1 „Северна и Югоизточна България”, който включва още Северозападния район, Североизточния район и Югоизточния район. В административно отношение Северния централен район (СЦР), в съответствие с Регламент 1059/2003 на ЕС включва областите Велико Търново, Габрово, Русе, Разград и Силистра (райони от ниво 3 – NUTS 3).

Територията на района обхваща част от централната и източната половина на Дунавската равнина и Предбалкана, част от Централна Стара планина, както и част от Добруджа.

В северните части на района релефът е равнинен до хълмист в Предбалкана и планински по южната граница, преминаваща по Стара планина.

По северната граница на района тече р. Дунав, чиито потенциал – транспортен и като воден ресурс има важно значение за икономическото му развитие. Други големи реки на територията са Янтра, Росица и Русенски Лом.

Важни защитени природни обекти на територията на района са Природен парк Русенски Лом и езерото Сребърна.

Площта на района е 14 974 кв. км, съставляваща 13,49 % от територията на страната. Земеделските територии са 68,1 % от територията на района, а горските 23,82 %.

Броят на населението на Северен централен район към 01.02.2011 г. е 861 112 души, или 11,69 % от населението на страната. Средната гъстотата на заселване на района е 57,5 души/кв. км., по-ниска от средната за страната (Таблица 1) и за регионите в ЕС.

Средният коефициент на безработица за 2010 г. за СЦР е 11,5 % – по-висок от средния за България (10,2 %), а средният коефициентът на заетост е 41,1 % и е по-нисък от средния за страната (46,3 %).

Общият размер на БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност (PPS) на СЦР за 2008 г. възлиза на 30 % от средната стойност за ЕС-27.

Ключови икономически сектори са услугите и индустрията, които създават по-голямата част от БДС. Районът има значителен потенциал за развитие на селско стопанство.

На територията на района няма изградени и функциониращи участъци от автомагистрали. Относителният дял на пътищата с национално и международно значение е 15,61 %, по-нисък от средните стойности за районите в страната. Първокласните пътища имат основна роля за интегрирането на района със съседни страни и райони в България и техният относителен дял е незначително по-висок от стойността на показателя за страната.

Железопътният транспорт е добре развит.

Водният транспорт е представен от международното пристанище Русе и тези в Свищов, Тутракан и Силистра.

Въздушният транспорт е представен от летище Горна Оряховица и летище Русе.



Фигура 1: Карта на общоевропейски транспортни коридори, преминаващи през България (и СЦР)

Източник: Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/

Транспортно-географското положение играе важна роля в икономическия, културния и политическия живот на района. Определящи са два трансгранични Европейски коридори: № 7 - Дунавската водна магистрала и № 9 - Меридионален сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Егейско море. СЦР се пресича от жп линия София - Варна и др. През територията на района преминават международните пътища Е-70, Е-83 и Е-85.

Районът граничи на север с Република Румъния.



Фигура 2: Население на районите NUTS 2 към 01.02.2011 г.

Релефът в СЦР е разнообразен. Паралелното разположение на морфоструктурните единици предопределя различията от север на юг на територията на целия район. Релефът е подходящ и не създава трудности за усвояване и рационалното му използване за нуждите на земеделието, за развитието на техническата инфраструктура и за изграждането на населените места. Старопланинската верига създава условия за развитие на ниско и високо планински, културен и познавателен туризъм, пасищно животновъдство, горско стопанство и др. Голямо значение за икономическото развитие на района имат водите на река Дунав.

Климатът на СЦР е типичен умереноконтинентален, който е характерен за цялата Дунавска равнина.

В хидрографско отношение територията на района спада към басейна на река Дунав. Макар и гранична, реката има важно значение за развитието на стопанството (земеделие, риболов, индустрия, транспорт, туризъм). Хидрографската мрежа е добре развита, като западната и средната част на района се отводнява от притоците на река Дунав – Искър, Вит, Осъм (след промяната в териториалния обхват на областите, тези притоци вече попадат в СЗР) и река Янтра (остава в СЦР). В по-неблагоприятно положение е източната част, където с изключение на р. Русенски Лом и нейните притоци няма други големи количества повърхностно течащи води. Североизточната част на района (област Силистра) е най-безводната в страната.

Почвите са твърде разнообразни. Най-широко разпространени са черноземите (карбонатни, типични, излужени и оподзолени). Характерни са за Дунавската равнина.

Гъстотата на функциониращите пътища от РПМ към 31.12.2010 г. е 0,20 км/кв.км. и е по-висока от средната за страната – 0,18 км/кв. км. Най-развита е пътната мрежа в област Габрово – 0,25 км/ кв. км, следвана от област Велико Търново – 0,20 км/ кв. км.