Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение



страница11/22
Дата04.11.2017
Размер2.9 Mb.
#33827
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   22

1.3.9. Инфраструктурно развитие

1.3.10. Транспортна инфраструктура и достъп


Транспортната инфраструктура и качеството на предоставяните от нея услуги, в т.ч. достъпността до населените места, производствените зони и местата за отдих и туризъм, и връзките между градските центрове са ключов фактор за социално-икономическото развитие и сътрудничеството между районите.



Пътна мрежа

Структура и дължина на пътната мрежа

Пътната мрежа осигурява връзките между населените места в страната, както и тези със съседните страни и има интегрираща функция по отношение цялостното развитие на районите в страната. Същевременно автомобилният транспорт има главна, водеща роля за осъществяването на превозите на пътници и товари в регионите и страната и осигурява функционирането на регионалните икономики. Начинът на транспортно свързване на градските центрове определя характерен модел за пространствена (териториална) организация на икономическите, социалните и административните дейности на територията на районите, както и на транспортните връзки с граничните региони на съседните страни. Пътищата, формиращи пътната мрежа на страната и районите на основа на функциите си, се разделят на пътища с международно и национално значение, пътища с регионално значение и пътища с общинско значение.



Групата на пътищата с международно и национално значение включва автомагистралите, пътищата І клас и някои от второкласните пътища, категоризирани в европейската мрежа, по които се провежда значителен трафик, включително транзитен. Повечето от пътищата от тази група са част от инфраструктурата на европейските транспортни коридори и осигуряват интеграцията на пътната мрежа на страната с тази на съседните страни. В пространствено отношение те имат важно значение за интегрирането на районите, както в национален, така и в европейски план. Чрез тях се осигурява достъпа до пристанищата, летищата с международно значение, както и връзките между големите градски центрове, вкл. столицата.

Групата на пътищата с регионално значение се формира от пътищата втори и трети клас. Главните функции на този вид пътища са да осигуряват връзките между големите административни и икономически центрове в регионите, както и между самите региони, като съдействат за интеграцията им. Връзките на по-голямата част от общинските центрове с областните градове също са част от функциите на пътищата ІІ и ІІІ клас. Същевременно те имат за задача да доведат трафика до автомагистралите и пътищата І клас и служат като преразпределители на трафика по пътните артерии с национално и международно значение. В някои случаи обслужват гранични контролно-пропускателни пунктове със съседни страни и имат важна роля за развитието на трансграничното сътрудничество. Тъй като основният пътен трафик по тях има регионален характер и е тясно свързан с икономическото и социално развитие на районите, този тип пътища са във фокуса на регионалната политика. Следва да се обърне и специално внимание на пътищата, които осигуряват връзка със съседни страни.

Автомагистралите, пътищата І, ІІ и ІІІ клас са публична държавна собственост и формират републиканската пътна мрежа /РПМ/.



Третата група пътища се определя като пътища с общинско значение, които могат да бъдат публична общинска и частна собственост. Те осигуряват връзките на населените места в общините с общинския център, осъществяват връзки с населени места в съседни общини или служат за достъп до местни обекти на транспортната инфраструктура, като жп гари, пристанища с местно значение, терминали за обработка на контейнери и др.

Общата дължина на пътната мрежа в България е 40 725 км. Дължината на пътищата от РПМ към 31.12.2009 г. е 19 435 км, а дължината на общинските пътища 21 437 км.



Таблица 18. Дължина и структура на изградената пътна мрежа по райони


Райони NUTS 2


Обща дължина на пътната мрежа

Автомагистрали



Пътища

І клас


Регионални пътища


Общински пътища


Обща дължина


Пътища

ІІ клас


Пътища

ІІІ клас


 

км

км

%

км

%

км

%

км

%

км

%

км

%

България

40872

418

1,02%

2969

7,3%

16042

39,2%

4028

9,9%

12014

29,4%

21437

52,4%

Северозападен

6289

7

0,1%

387

6,2%

2993

47,6%

767

12,2%

2226

35,4%

2902

46,1%

Северен централен

6240

0

0,0%

462

7,4%

2497

40,0%

635

10,2%

1862

29,8%

3281

52,6%

Северо-източен

5318

84

1,6%

483

9,1%

2100

39,5%

467

8,8%

1633

30,7%

2651

49,8%

Югоизточен

6068

87

1,43%

597

9,8%

2483

40,9%

767

12,6%

1716

28,3%

2901

47,8%

Югозападен

7794

118

1,51%

615

7,9%

2539

32,6%

619

7,9%

1920

24,6%

4522

58,0%

Южен централен

9144

122

1,3%

431

4,6%

3430

37,5%

773

8,5%

2657

29,1%

5181

56,7%

Източник: НСИ, към 31.12.2009г..
В периода 2005-2009 г. съществено развитие се наблюдава единствено при автомагистралите, чиято дължина е нараснала с 25% спрямо 2005 г. или общо с 87 км. Облагодетелствани от развитието им са Югоизточният и Североизточният район. Подобрени са комуникациите по осите Пловдив-Стара Загора, Карнобат-Бургас и Варна-Шумен. Към 2011г. дължината на автомагистралната мрежа в страната е 480 км. Пуснати са в експлоатация автомагистрала Люлин- с дължина 19 км и участък от магистрала Марица и автомагистрала Струма. В процес на строителство са участъци с дължина 116 км от магистрала Тракия.
Таблица 19. Автомагистрали в България по райони от ниво 2 към 01.08.2011 г.


Район от ниво 2



Автомагистрала

Участък на територията на района

Изгра-дени (км)

В процес на изграждане (км)

За доизграждане (км)

Северозападен

район

„Хемус”

Граница с Югозападен район (с област Софийска) – граница със Северен централен район (с област Велико Търново)

10

__

96,5

Северен централен

район

“Хемус”



Граница със Северозападен район (с област Ловеч) – граница със Североизточен район (с област Търговище)

__

__

80


Североизточен

район

„Хемус”



Граница със Северен централен район ( с област Велико Търново) - Варна

77

8

93

“Черно море”

Варна-граница с Югоизточен район (с област Бургас)

(включително обходен път на гр.Варна до възел с АМ „Хемус)



8

__

44,5

Югоизточен район


„Черно море”

Бургас-граница със Североизточен район (с област Варна)



__

__

50,5

“Тракия”

Граница с Южен централен район (с област Пловдив) -Стара Загора -Бургас

89

116

__

“Марица”

Оризово (област Стара Загора)- граница с Южен централен район (с област Хасково)

5

14

­__


Южен централен район



„Тракия”

Граница с Югозападен район (с област Софийска) – граница с Югоизточен район (с област Стара Загора)

96

__

__


„Марица”

Граница с Югоизточен район (с област Стара Загора) - ГКПП Капитан Андреево

41

54

3

Югозападен район

„Хемус”

София – граница със Северозападен район (с област Ловеч)

(включително връзка п.в.Яна-Сoфийски околовръстен път)



60

__

8,5

„Тракия”

София-граница с Южен централен район (с област Пазарджик)

60

__

__

„Люлин”

Софийски околовръстен път– п.в.Даскалово

19

__

__

„Калотина-София”

Калотина - София

__

__

75

„Струма”

П.в. Даскалово – ГКПП Кулата

18

__

138



ОБЩО (км)

1264


(Проектна дължина)




483


192


589


За периода 2005-2010 г. дължината на регионалните пътища е увеличена незначително с 0,3%.

Достигнатото ниво на развитие и структурата на пътната мрежа в районите на страната се различава. Високата гъстота на изградените автомагистрали и пътища І клас в Североизточния, Югозападния и Югоизточния район определя по-добрата достъпност и комуникативност с по-малки времезагуби за пътуване, в сравнение с условията в останалите райони. В Северозападния и Южния централен район пътната мрежата от висок клас пътища е с по-малка гъстота, като в тези случаи нейните транспортни функции се поемат от регионалните пътища, чиято гъстота е по-висока, но това се отразява неблагоприятно върху транспортните услуги, тъй като освен регионалния, те провеждат и тежък товарен трафик. Влошеният транспортен достъп до някои периферни територии, отдалечени от функциониращата пътна мрежа от висок клас, в голяма степен определя изоставането в социалното и икономическото развитие на Северозападния и Южния централен район, в сравнение с други райони.

Като цяло, автомагистралите и пътищата І клас с направление „изток-запад” са по-добре развити, в сравнение с тези по направлението „север-юг”.



Гъстота на пътната мрежа

Индексът на гъстотата на автомагистралите в България е под средния за страните членки на ЕС. Въпреки пускането в експлоатация на нови автомагистрални участъци в периода 2005-2009 г., все още по отношение достъпност по автомагистрална мрежа българските райони изостават значително от тези в старите страни-членки на ЕС. Северната част на страната и крайбрежието на Черно море като цяло са по-слабо обслужени от автомагистрали, в сравнение с южната част. Липсват автомагистрални подходи към граничните пунктове, с изключение на ГКПП в района на Свиленград.



Средната гъстота на пътната мрежа в страната - 0,367 км/кв. км, е по-ниска от средната за страните от Европейския съюз - 0,51 км/кв. км. Структурата на пътната мрежа показва нисък относителен дял на автомагистралните мрежи и първокласните пътища в страната. Това определя по-лоша достъпност и задръствания при провеждане на пътния трафик насочен към големите градски центрове, както и неравностойно обслужване на териториите, отдалечени от главната пътна мрежа. По-ниската степен на изграденост на пътната мрежа от висок клас в периферните гранични и северните части на страната ограничава възможностите за икономическо развитие на териториите, които са отдалечени от нея, понижава качеството на живота и ги определя като недостатъчно привлекателни за потенциалните инвеститори. Необходимо е с инструментите на регионалната политика да се подкрепи подобряването и развитието на пътната инфраструктура в крайбрежните зони на река Дунав, в южните гранични територии, в селските райони в северната част на страната и в тила на черноморското крайбрежие, за да се използва местният потенциал за развитие и да се подпомогне регионалната икономика.

Таблица 20. Гъстота на пътна мрежа

Район

Обща гъстота на пътната мрежа

(км/кв.км)

Гъстота на АМ и пътищата І клас

(км/кв.км)

Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас

(км/кв.км)

Обслужване

на насел. с

пътната

мрежа

(км/ 1000 жит.)

България

0,367

0,031

0,144

5,37

Северозападен

0,329

0,021

0,157

6,86

Северeн централен

0,417

0,031

0,167

6,75

Североизточен

0,367

0,039

0,145

5,34

Югоизточен

0,306

0,035

0,125

5,41

Югозападен

0,384

0,036

0,125

3,68

Южен централен

0,409

0,025

0,153

5,94

Източник: ГД СПРРАТУ, МРРБ, към 31.12.2009 г.

Достигнатата степен на моторизация в България, въпреки нарастването и в последните години, все още е под средната за ЕС-27 - 466 леки коли на 1000 жители. Това предполага тенденция към увеличение на вътрешния автомобилен трафик, до достигане нивото на насищане, характерно за другите държави-членки.

Пътищата от РПМ без настилка са сравнително малко - 279 км от общата дължина – 19435 км. Останалите 19156 км са с настилка, като 18917 км са с асфалтобетонно покритие, 65 км са с паваж и 174 км са трошенокаменно или баластрово покритие. Най-много пътища от РПМ без настилка има в Югозападния район - 103 км в областите Кюстендил и Перник и Южния централен район - 100 км главно в област Пловдив. За да се подобри комуникативността на населените места, достъпът до които се осъществява от пътища без трайна настилка, е необходимо пътните участъци да се асфалтират.

Транспортен достъп

Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от по-висок ранг. Изградените автомагистрали и пътища І клас имат най-голям дял като част от общата дължина на пътищата от РПМ на територията на Югозападния, Югоизточния и Североизточния район (съответно 22,4 %; 21,6 % и 21,3 %). Добро обслужване с автомагистрали и пътища І клас се наблюдава и на територията на областите Пловдив, Пазарджик и Хасково, но в останалите периферни области на Южния централен район условията са незадоволителни. Наличието на големи градове - важни центрове на мрежата от населени места - София в Югозападен, Варна - в Североизточен и Бургас и Ст. Загора в Югоизточния район, са наложили изграждането на АМ и пътища I клас именно в тези райони, които да обслужват трафика, породен или погасен на територията им. В два от районите от ниво NUTS 2 липсва обслужване с автомагистрали. Това са Северният централен район, където няма изградени автомагистрали и Северозападният район, където функциониращият автомагистрален участък е с дължина 7 км. Северозападният район е и с най-малкия дял на изградените първокласни пътища - 11,4 %, от общата дължина на РПМ на територията на района. Изграждането на Дунав мост 2 при Видин, като инфраструктура с важно значение за осигуряване на връзките в Дунавския макрорегион, налага повишаване на капацитета и реконструкция на пътните връзки от София до Видин.



Друг проблем на пътната мрежа е липсата на добри и бързи транспортни комуникации между районите в северната и южната част на страната, като изключим връзката по автомагистрала „Хемус” между ЮЗР и СЗР.

Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (административни, здравни, образователни, културни и др.). В Южна България над 80% от населението има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути, като за Югозападния район стойностите са над 90%. В Северна България достъпът е по-затруднен, като приблизително 60% от населението на Северозападния район има този достъп в рамките на 90 минути.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница