1.3.10. Транспортна инфраструктура и достъп
Транспортната инфраструктура и качеството на предоставяните от нея услуги, в т.ч. достъпността до населените места, производствените зони и местата за отдих и туризъм, и връзките между градските центрове са ключов фактор за социално-икономическото развитие и сътрудничеството между районите.
Пътна мрежа
Структура и дължина на пътната мрежа
Пътната мрежа осигурява връзките между населените места в страната, както и тези със съседните страни и има интегрираща функция по отношение цялостното развитие на районите в страната. Същевременно автомобилният транспорт има главна, водеща роля за осъществяването на превозите на пътници и товари в регионите и страната и осигурява функционирането на регионалните икономики. Начинът на транспортно свързване на градските центрове определя характерен модел за пространствена (териториална) организация на икономическите, социалните и административните дейности на територията на районите, както и на транспортните връзки с граничните региони на съседните страни. Пътищата, формиращи пътната мрежа на страната и районите на основа на функциите си, се разделят на пътища с международно и национално значение, пътища с регионално значение и пътища с общинско значение.
Групата на пътищата с международно и национално значение включва автомагистралите, пътищата І клас и някои от второкласните пътища, категоризирани в европейската мрежа, по които се провежда значителен трафик, включително транзитен. Повечето от пътищата от тази група са част от инфраструктурата на европейските транспортни коридори и осигуряват интеграцията на пътната мрежа на страната с тази на съседните страни. В пространствено отношение те имат важно значение за интегрирането на районите, както в национален, така и в европейски план. Чрез тях се осигурява достъпа до пристанищата, летищата с международно значение, както и връзките между големите градски центрове, вкл. столицата.
Групата на пътищата с регионално значение се формира от пътищата втори и трети клас. Главните функции на този вид пътища са да осигуряват връзките между големите административни и икономически центрове в регионите, както и между самите региони, като съдействат за интеграцията им. Връзките на по-голямата част от общинските центрове с областните градове също са част от функциите на пътищата ІІ и ІІІ клас. Същевременно те имат за задача да доведат трафика до автомагистралите и пътищата І клас и служат като преразпределители на трафика по пътните артерии с национално и международно значение. В някои случаи обслужват гранични контролно-пропускателни пунктове със съседни страни и имат важна роля за развитието на трансграничното сътрудничество. Тъй като основният пътен трафик по тях има регионален характер и е тясно свързан с икономическото и социално развитие на районите, този тип пътища са във фокуса на регионалната политика. Следва да се обърне и специално внимание на пътищата, които осигуряват връзка със съседни страни.
Автомагистралите, пътищата І, ІІ и ІІІ клас са публична държавна собственост и формират републиканската пътна мрежа /РПМ/.
Третата група пътища се определя като пътища с общинско значение, които могат да бъдат публична общинска и частна собственост. Те осигуряват връзките на населените места в общините с общинския център, осъществяват връзки с населени места в съседни общини или служат за достъп до местни обекти на транспортната инфраструктура, като жп гари, пристанища с местно значение, терминали за обработка на контейнери и др.
Общата дължина на пътната мрежа в България е 40 725 км. Дължината на пътищата от РПМ към 31.12.2009 г. е 19 435 км, а дължината на общинските пътища 21 437 км.
Таблица 18. Дължина и структура на изградената пътна мрежа по райони
Райони NUTS 2
|
Обща дължина на пътната мрежа
|
Автомагистрали
|
Пътища
І клас
|
Регионални пътища
|
Общински пътища
|
Обща дължина
|
Пътища
ІІ клас
|
Пътища
ІІІ клас
|
|
км
|
км
|
%
|
км
|
%
|
км
|
%
|
км
|
%
|
км
|
%
|
км
|
%
|
България
|
40872
|
418
|
1,02%
|
2969
|
7,3%
|
16042
|
39,2%
|
4028
|
9,9%
|
12014
|
29,4%
|
21437
|
52,4%
|
Северозападен
|
6289
|
7
|
0,1%
|
387
|
6,2%
|
2993
|
47,6%
|
767
|
12,2%
|
2226
|
35,4%
|
2902
|
46,1%
|
Северен централен
|
6240
|
0
|
0,0%
|
462
|
7,4%
|
2497
|
40,0%
|
635
|
10,2%
|
1862
|
29,8%
|
3281
|
52,6%
|
Северо-източен
|
5318
|
84
|
1,6%
|
483
|
9,1%
|
2100
|
39,5%
|
467
|
8,8%
|
1633
|
30,7%
|
2651
|
49,8%
|
Югоизточен
|
6068
|
87
|
1,43%
|
597
|
9,8%
|
2483
|
40,9%
|
767
|
12,6%
|
1716
|
28,3%
|
2901
|
47,8%
|
Югозападен
|
7794
|
118
|
1,51%
|
615
|
7,9%
|
2539
|
32,6%
|
619
|
7,9%
|
1920
|
24,6%
|
4522
|
58,0%
|
Южен централен
|
9144
|
122
|
1,3%
|
431
|
4,6%
|
3430
|
37,5%
|
773
|
8,5%
|
2657
|
29,1%
|
5181
|
56,7%
|
Източник: НСИ, към 31.12.2009г..
В периода 2005-2009 г. съществено развитие се наблюдава единствено при автомагистралите, чиято дължина е нараснала с 25% спрямо 2005 г. или общо с 87 км. Облагодетелствани от развитието им са Югоизточният и Североизточният район. Подобрени са комуникациите по осите Пловдив-Стара Загора, Карнобат-Бургас и Варна-Шумен. Към 2011г. дължината на автомагистралната мрежа в страната е 480 км. Пуснати са в експлоатация автомагистрала Люлин- с дължина 19 км и участък от магистрала Марица и автомагистрала Струма. В процес на строителство са участъци с дължина 116 км от магистрала Тракия.
Таблица 19. Автомагистрали в България по райони от ниво 2 към 01.08.2011 г.
Район от ниво 2
|
Автомагистрала
|
Участък на територията на района
|
Изгра-дени (км)
|
В процес на изграждане (км)
|
За доизграждане (км)
|
Северозападен
район
|
„Хемус”
|
Граница с Югозападен район (с област Софийска) – граница със Северен централен район (с област Велико Търново)
|
10
|
__
|
96,5
|
Северен централен
район
|
“Хемус”
|
Граница със Северозападен район (с област Ловеч) – граница със Североизточен район (с област Търговище)
|
__
|
__
|
80
|
Североизточен
район
|
„Хемус”
|
Граница със Северен централен район ( с област Велико Търново) - Варна
|
77
|
8
|
93
|
“Черно море”
|
Варна-граница с Югоизточен район (с област Бургас)
(включително обходен път на гр.Варна до възел с АМ „Хемус)
|
8
|
__
|
44,5
|
Югоизточен район
|
„Черно море”
|
Бургас-граница със Североизточен район (с област Варна)
|
__
|
__
|
50,5
|
“Тракия”
|
Граница с Южен централен район (с област Пловдив) -Стара Загора -Бургас
|
89
|
116
|
__
|
“Марица”
|
Оризово (област Стара Загора)- граница с Южен централен район (с област Хасково)
|
5
|
14
|
__
|
Южен централен район
|
„Тракия”
|
Граница с Югозападен район (с област Софийска) – граница с Югоизточен район (с област Стара Загора)
|
96
|
__
|
__
|
„Марица”
|
Граница с Югоизточен район (с област Стара Загора) - ГКПП Капитан Андреево
|
41
|
54
|
3
|
Югозападен район
|
„Хемус”
|
София – граница със Северозападен район (с област Ловеч)
(включително връзка п.в.Яна-Сoфийски околовръстен път)
|
60
|
__
|
8,5
|
„Тракия”
|
София-граница с Южен централен район (с област Пазарджик)
|
60
|
__
|
__
|
„Люлин”
|
Софийски околовръстен път– п.в.Даскалово
|
19
|
__
|
__
|
„Калотина-София”
|
Калотина - София
|
__
|
__
|
75
|
„Струма”
|
П.в. Даскалово – ГКПП Кулата
|
18
|
__
|
138
|
ОБЩО (км)
|
1264
(Проектна дължина)
|
|
483
|
192
|
589
|
За периода 2005-2010 г. дължината на регионалните пътища е увеличена незначително с 0,3%.
Достигнатото ниво на развитие и структурата на пътната мрежа в районите на страната се различава. Високата гъстота на изградените автомагистрали и пътища І клас в Североизточния, Югозападния и Югоизточния район определя по-добрата достъпност и комуникативност с по-малки времезагуби за пътуване, в сравнение с условията в останалите райони. В Северозападния и Южния централен район пътната мрежата от висок клас пътища е с по-малка гъстота, като в тези случаи нейните транспортни функции се поемат от регионалните пътища, чиято гъстота е по-висока, но това се отразява неблагоприятно върху транспортните услуги, тъй като освен регионалния, те провеждат и тежък товарен трафик. Влошеният транспортен достъп до някои периферни територии, отдалечени от функциониращата пътна мрежа от висок клас, в голяма степен определя изоставането в социалното и икономическото развитие на Северозападния и Южния централен район, в сравнение с други райони.
Като цяло, автомагистралите и пътищата І клас с направление „изток-запад” са по-добре развити, в сравнение с тези по направлението „север-юг”.
Гъстота на пътната мрежа
Индексът на гъстотата на автомагистралите в България е под средния за страните членки на ЕС. Въпреки пускането в експлоатация на нови автомагистрални участъци в периода 2005-2009 г., все още по отношение достъпност по автомагистрална мрежа българските райони изостават значително от тези в старите страни-членки на ЕС. Северната част на страната и крайбрежието на Черно море като цяло са по-слабо обслужени от автомагистрали, в сравнение с южната част. Липсват автомагистрални подходи към граничните пунктове, с изключение на ГКПП в района на Свиленград.
Средната гъстота на пътната мрежа в страната - 0,367 км/кв. км, е по-ниска от средната за страните от Европейския съюз - 0,51 км/кв. км. Структурата на пътната мрежа показва нисък относителен дял на автомагистралните мрежи и първокласните пътища в страната. Това определя по-лоша достъпност и задръствания при провеждане на пътния трафик насочен към големите градски центрове, както и неравностойно обслужване на териториите, отдалечени от главната пътна мрежа. По-ниската степен на изграденост на пътната мрежа от висок клас в периферните гранични и северните части на страната ограничава възможностите за икономическо развитие на териториите, които са отдалечени от нея, понижава качеството на живота и ги определя като недостатъчно привлекателни за потенциалните инвеститори. Необходимо е с инструментите на регионалната политика да се подкрепи подобряването и развитието на пътната инфраструктура в крайбрежните зони на река Дунав, в южните гранични територии, в селските райони в северната част на страната и в тила на черноморското крайбрежие, за да се използва местният потенциал за развитие и да се подпомогне регионалната икономика.
Таблица 20. Гъстота на пътна мрежа
Район
|
Обща гъстота на пътната мрежа
(км/кв.км)
|
Гъстота на АМ и пътищата І клас
(км/кв.км)
|
Гъстота на пътищата ІІ и ІІІ клас
(км/кв.км)
|
Обслужване
на насел. с
пътната
мрежа
(км/ 1000 жит.)
|
България
|
0,367
|
0,031
|
0,144
|
5,37
|
Северозападен
|
0,329
|
0,021
|
0,157
|
6,86
|
Северeн централен
|
0,417
|
0,031
|
0,167
|
6,75
|
Североизточен
|
0,367
|
0,039
|
0,145
|
5,34
|
Югоизточен
|
0,306
|
0,035
|
0,125
|
5,41
|
Югозападен
|
0,384
|
0,036
|
0,125
|
3,68
|
Южен централен
|
0,409
|
0,025
|
0,153
|
5,94
|
Източник: ГД СПРРАТУ, МРРБ, към 31.12.2009 г.
Достигнатата степен на моторизация в България, въпреки нарастването и в последните години, все още е под средната за ЕС-27 - 466 леки коли на 1000 жители. Това предполага тенденция към увеличение на вътрешния автомобилен трафик, до достигане нивото на насищане, характерно за другите държави-членки.
Пътищата от РПМ без настилка са сравнително малко - 279 км от общата дължина – 19435 км. Останалите 19156 км са с настилка, като 18917 км са с асфалтобетонно покритие, 65 км са с паваж и 174 км са трошенокаменно или баластрово покритие. Най-много пътища от РПМ без настилка има в Югозападния район - 103 км в областите Кюстендил и Перник и Южния централен район - 100 км главно в област Пловдив. За да се подобри комуникативността на населените места, достъпът до които се осъществява от пътища без трайна настилка, е необходимо пътните участъци да се асфалтират.
Транспортен достъп
Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от по-висок ранг. Изградените автомагистрали и пътища І клас имат най-голям дял като част от общата дължина на пътищата от РПМ на територията на Югозападния, Югоизточния и Североизточния район (съответно 22,4 %; 21,6 % и 21,3 %). Добро обслужване с автомагистрали и пътища І клас се наблюдава и на територията на областите Пловдив, Пазарджик и Хасково, но в останалите периферни области на Южния централен район условията са незадоволителни. Наличието на големи градове - важни центрове на мрежата от населени места - София в Югозападен, Варна - в Североизточен и Бургас и Ст. Загора в Югоизточния район, са наложили изграждането на АМ и пътища I клас именно в тези райони, които да обслужват трафика, породен или погасен на територията им. В два от районите от ниво NUTS 2 липсва обслужване с автомагистрали. Това са Северният централен район, където няма изградени автомагистрали и Северозападният район, където функциониращият автомагистрален участък е с дължина 7 км. Северозападният район е и с най-малкия дял на изградените първокласни пътища - 11,4 %, от общата дължина на РПМ на територията на района. Изграждането на Дунав мост 2 при Видин, като инфраструктура с важно значение за осигуряване на връзките в Дунавския макрорегион, налага повишаване на капацитета и реконструкция на пътните връзки от София до Видин.
Друг проблем на пътната мрежа е липсата на добри и бързи транспортни комуникации между районите в северната и южната част на страната, като изключим връзката по автомагистрала „Хемус” между ЮЗР и СЗР.
Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (административни, здравни, образователни, културни и др.). В Южна България над 80% от населението има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути, като за Югозападния район стойностите са над 90%. В Северна България достъпът е по-затруднен, като приблизително 60% от населението на Северозападния район има този достъп в рамките на 90 минути.
Сподели с приятели: |