Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение

1.3.11.Енергийна ефективност

Един от ключовите индикатори за конкурентноспособността на икономиката е нейната енергийна интензивност, измерена чрез количеството нефтен еквивалент, необходимо за производството на продукция, равняваща се на 1000 евро от БВП.

Устойчивият икономически растеж през последните години е съпроводен с тенденция на намаляване на енергийната интензивност. За периода 1999 -2007 г. БВП нараства средногодишно с 5,3%, докато брутното вътрешно потребление на енергия нараства с 1,4%, а на електрическа енергия – с 0,9%. Като резултат енергийната интензивност на единица БВП намалява с 25,4%.

Въпреки тази положителна тенденция енергийната интензивност на националния БВП е с 89% по-висока от средната за ЕС (измерена чрез брутно вътрешно потребление на енергия за единица БВП и при отчитане на паритета на покупателната способност) – 302 toe/€05 (тона нефтен еквивалент на единица брутен вътрешен продукт, изразен в милиони евро по съпоставими цени от 2005 г. ) спрямо 160 toe/€05 в ЕС. Значително по-ниски- 42,6%, са различията между националния и европейския показател, измерван чрез крайното енергийно потребление. Това е индикатор за неефективно използване на първичните енергийни ресурси, което се потвърждава и от съотношението между получената енергия и вложените ресурси. Това съотношение за националния енергиен баланс е 49%, а за Европа – 64%. За сравнение това различие от 15 пункта показва, че в България се изразходват годишно 3 млн.toe повече енергийни ресурси, представляващи 900 млн. евро повече разходи за енергия годишно

При така констатираните съществени различия не може да се очаква, че българската енергетика и икономика ни като цяло могат да бъдат успешно позиционирани на европейския пазар без значителни усилия в сферата на енергийната ефективност – както при преобразуването (производство и транспортиране), така и при потреблението на енергия.

През 2009 г. глобалната икономическа криза засегна икономика на България, когато беше отчетен спад на брутния вътрешен продукт от около 5% в сравнение с 2008 г. до 40,7 млрд.лева.Така за целия период от 2000 г. до 2009 г. общият ръст БВП е 50%. По сектори на икономиката за разглеждания период:

• 
  Добавената стойност на сектор „Индустрия” нараства от 6,2 до 9,5 млрд.лв., или общ ръст от 53%;
  
• 
  Добавената стойност на сектор „Услуги” отбелязва ръст от 61%, от 14,5 до 23,4 млрд.лв.;
  
• 
  Паричното потребление на домакинствата също се увеличава значително, с 47%.
  

От 2009 г. транспортът е вече секторът с най-голямо енергийно потребление, като измести от първото място индустрията. Делът на сектора в крайното енергийно потребление нарасна от 21,8% до 32,7% за същия период. 97% от нефтопродуктите, потребявани в транспорта се внасят в България.

Делът на индустрията в крайното енергийно потребление намалява от 41% през 2000 г. до 28,6% през 2009 г. и секторът отстъпи първото място на транспорта. Потреблението на енергия, през периода, намалява от 3,5 до 2,4 млн. toe, като особено голям е спадът на потреблението през кризисната 2009 г.

Домакинствата са третият по значение потребител на енергия като потреблението им остава практически постоянно – около 2,1-2,2 млн. toe годишно. Постоянен остава и делът на сектора, около 25-26% от крайното енергийно потребление.

За разлика от домакинствата потреблението в сектора на услугите нараства с близо 45%, а делът на сектора се увеличава от 8% до 11%.

Енергийната интензивност на икономиката като цяло и на секторите създаващи добавена стойност, е основен индикатор за нивото на енергийна ефективност.

Крайната енергийна интензивност, която е главния индикатор за ефективността на използване на енергията при крайните консуматори, намалява с над 5% средно годишно. Малко по-бързото намаляване на първичната енергийна интензивност показва подобряване на ефективността и при трансформацията, преноса и разпределение на енергията.

Българската икономика се нуждае от широко въвеждане на енергийно ефективни производствени технологии, които не само да доведат до намаляване разхода на енергийни ресурси, но и да рефлектират положително върху формирането на цената на крайния икономически продукт, като му осигурят по-добра пазарна позиция.

Съгласно Стратегия Европа 2020 на ЕС енергийната ефективност за ЕС-27 средно следва да се повиши с 20% до 2020 г. Съответната консистентна национална цел, заложена в Националната програма за реформи на България, е повишаване на енергийната ефективност на страната с 25% към 2020 г.

Съгласно Директива 2006/32/ЕО за енергийна ефективност, при крайното потребление и енергийните услуги всички страни – членки на Европейския съюз следва да постигнат спестяване на горива и енергии, до деветата година от прилагането на Директивата (2016 г.), в размер на 9% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001-2005 г (или 7291 GWh/год.). Въз основа на Директивата и на Националната дългосрочна програма за енергийна ефективност до 2015 г. е разработен и приет първият Национален план за действие по енергийна ефективност (ПНПДЕЕ). Той е първият от трите национални плана за действие по енергийна ефективност. ПНПДЕЕ обхваща периода 2008 – 2010 г. и формулира междинна индикативна цел за този период от 3 % спестяване на горива и енергии от осреднената стойност на крайното енергийно потребление в обхвата на Директивата за периода 2001-2005 година (или 2430 GWh/год.).

Според данни от отчета за изпълнението на ПНПДЕЕ от юни 2009 г. на Агенцията по енергийна ефективност, общият ефект от постигнатите спестявания в резултат на приложени мерки по предварителни оценки възлиза на 1355,7 GWh/год., което се равнява на около 55 % от междинната индикативна стойност за 2010 г. Очакваното общо енергоспестяване до 2010 г. само от мерките, за които има предварителна оценка е 2396,6 GWh/год, и е почти равно на междинната индикативна цел от 2430 GWh спестени горива и енергии до края на 2010 година. Трябва да се отчетат следните основни тенденции в състоянието на енергийната ефективност в страната:

• 
  Потенциалът за реализиране на енергоспестяващи мерки с кратък срок на възвръщаемост в индустрията е до голяма степен изчерпан;
  
• 
  През следващите години делът на енергоспестяващите мерки със среден и дори
  

• 
  Структурните промени в икономиката като цяло, както и в секторите допринасящи за понижаване на енергийната интензивност (например, нарастване дела на сектор „Услуги” в БВП), са завършени до голяма степен;
  

• 
  Бързо повишаване на енергийната ефективност във всички сектори на българската икономика може да се постигне с внедряване на съвременни технологии и съоръжения. От друга страна все още цените на съвременните енергийно-ефективни уреди са сравнително високи и това води до дълги срокове на откупуване.
  

• 
  Стриктно да бъдат изпълнявани мерките и дейностите, предвидени в Националния план за действие по енергийна ефективност;
  
• 
  Всички задължени организации да предприемат необходимите мерки, за да изпълняват заложените в ПНПДЕЕ дейности, за които са отговорни;
  

• 
  Всички задължени организации своевременно да предоставят в АЕЕ необходимата информация с цел оценката и отчитането на енергийните спестявания:
  
• 
  Да бъдат изпълнени всички мерки, предписани в задължителните обследвания в сгради и промишлени системи, в предвидения от ЗЕЕ срок;
  
• 
  Да бъдат поощрени търговците на енергия да предоставят енергоефективни услуги на своите крайни клиенти;
  
• 
  Да се осигури достъп до източници на облекчено финансиране на фирмите предоставящи енергоефективни услуги;
  
• 
  Да се създаде необходимата система за мониторинг и контрол по изпълнение на
  

Съществуват ясно изразени регионални различия в достъпа до устойчиви, ефективни енергийни източници и по-специално до възможностите за използване на природния газ като алтернатива за повишаване на регионалната конкурентно-способност и качество на живот. Добре развитата газопреносна мрежа в страната е изградена с цел осигуряване на природен газ за големите промишлени центрове (в които част от предприятията- консуматори вече не функционират), както и за транзитен пренос на газ към съседни страни. В същото време изграждането на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата за най-пълно използване на предимствата на директната употреба на природния газ все още е на начален етап. В това отношение България изостава значително спрямо страните от ЕС. Докато в европейските страни газоразпределителните мрежи обхващат повече от 80% от общините, природният газ в България е достъпен на територията на около 35-40 общини, което представлява само 15% от общия брой на общините в страната. Около 3% от домакинствата са газифицирани, докато средното равнище за страните от ЕС е повече от 55%.

България е разделена на 5 газоразпределителни района с определени територии за изграждане на газоразпределителни мрежи. Важно е да се отбележи, че на този етап тези райони не включват общините, които са по-отдалечени от главните газопреносни тръбопроводи и основните им разпределителни разклонения. Осигуряването на достъп до перспективен и ефективен енергиен източник за промишлеността, домакинствата и обществените сгради в общините, които не са включени в списъка на определените територии за газоразпределение (газоразпределителните райони), е важно условие за подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическото развитие и конкурентоспособността.

Газоразпределителните разклонения на газопреносната мрежа към град София и

градските ареали на всички големи градове са изградени и в тези райони има възможност за газификация на промишлеността, домакинствата и обществените сгради. Последните тенденции в икономическото развитие и особено тенденцията на териториално разрастване на град София и големите градове разкрива възможности за развитие на газификация главно в периферните градски зони, които не са покрити от функциониращите отоплителни мрежи, но разполагат с капацитет за развитие, в т.ч. на нови и обновяващи се индустриални зони.

Градските ареали на средноголемите градове имат най-добри перспективи за развитие на газопреносни мрежи, тъй като три четвърти от тях попадат в границите на определените територии за газоразпределение и вече имат изградени разклонения на газопреносната система към своята територия. Извън определените територии за газоразпределение остават агломерационните ареали на Видин, Карлово, Кърджали, Свищов, Силистра и Смолян; въпреки това, съществуват възможности за достъп до газопреносната мрежа чрез удължаване на вече изградените разклонения или чрез изграждане на нови разклонения към тяхната територия. В останалата част от страната 40% от общините попадат в границите на определените зони за газоразпределение, но само около 10% от тях имат изградени газопроводни разклонения от газопреносната система, тъй като отсъствието на големи населени места в региона прави тяхната газификация непривлекателна за частните инвеститори.

Степента на цифровизация на фиксираните телефонни постове в страната по данни на БТК АД през 2009 г. възлиза на 90,6% от активните постове, а през 2010 г. с цифровизацията на още 150 000 аналогови поста процентът на цифровото покритие достига 97,2%.

Установената през последните години тенденция на намаление на броя на фиксираните телефонни постове в България продължава. Стойността на показателите фиксирана телефонна плътност по население и домакинства също продължават да намаляват, като средното понижение в стойността на показателя „фиксирана телефонна плътност по население” след 2011 год. е около един пункт на година. Съответно показателят, изчислен на база домакинства бележи по-значимо намаление – с 4 пункта годишно (от 66% на 62%). За сравнение през 2008 г. средно в 27-те държави членки на ЕС показателят „фиксирана телефонна плътност”, изчислен на база население отчита спад от 5 пункта и достига 40%.

Общите приходи от предоставяне на мобилни услуги в страната продължават да нарастват и заемат около 63 от общия обем на пазара на електронни съобщения у нас. Намаляващият темп на растеж на броя потребители, както и достигната значителна степен на проникване на мобилни услуги на пазара, са ясен знак за високата степен на насищане на пазара и навлизането му на етапа на зрялост в рамките на продуктовия жизнен цикъл.

При показателя „мобилна телефонна плътност” в страната се наблюдава непрекъсната тенденция на увеличение и стойността му достига 138% от населението на страната през 2008 г., което означава, че расте броят на потребителите, използващи повече от една SIM карта. По показателя мобилна телефонна плътност България вече изпреварва голяма част от държавите-членки на ЕС. Същевременно обаче темпът на нарастване на мобилната плътност в България през 2008 г. спрямо 2007 г. се забавя – отчетеното увеличение е много по-малко в сравнение с това за 2007 г. спрямо 2006 г.

Въпреки нарасналата през последните години популярност на мобилните телефонни услуги, следва да се отбележи, че една част от потребителите на фиксирани телефонни услуги не са склонни да се откажат от тях. Запазването на фиксирания достъп до голяма степен се дължи на възможностите, които той предоставя за ползване и на други услуги, различни от обществената телефонна услуга. За домашните потребители това са пакетните услуги или ползването на DSL достъп, а за бизнес потребителите – услугите за пренос на данни, достъп до Интернет и възможността за ползване на учрежденски телефонни централи.

По отношение дела на домакинствата в страните от ЕС-27, използващи интернет през периода 2004-2010 г., се наблюдава тенденция на постоянно нарастване, като най-напреднали са Холандия-91%, Люксембург-90%, Швеция-88%, Дания-86%, Германия-82%, Финландия-81%, Обединеното кралство-80%, при средни данни за ЕС-27 – 70% и ЕС-15 – 73%. Въпреки, че България също следва общата европейска тенденция на нарастване, страната е на последно място в ЕС-27 с достъп едва на 33% от домакинствата до Интернет (значително под средната стойност за ЕС-27). Ниски са стойностите и за Румъния – съответно по 42%. В регионален аспект в страната се откроява Югозападният район с 44% дял на домакинствата с достъп до интернет, а останалите пет района са със стойности между 26% и 33%.

Делът на лицата, редовно използващи интернет (всеки ден или поне веднъж в седмицата) без значение от местоположението си или от вида на интернет достъп в страните членки на ЕС през периода 2004-20010 г. също непрекъснато расте и достига 42% за страната за 2010 г. при средно за ЕС-27 – 65%. И тук се наблюдават различия по региони, като отново Югозападният район е на първо място с 55%, а делът на останалите пет района е в границите от 35% до 40%.

Анализирайки данните на Евростат по отношение делът на лицата, които никога не са използвали интернет през периода 2005-2010 г., се констатира непрекъснатото му намаляване. Средно за ЕС-27 стойността за 2010 г. възлиза на 26%, като с най-ниски стойности са Швеция, Холандия, Люксембург и Дания, а с най-високи – Румъния-57%, Гърция с 52% и България с 51 %. В разпределението по райони от ниво 2 в страната на лицата, които никога не са използвали компютър, с най-нисък дял се откроява Югозападният район с 37%, а с най-висока стойност са Северозападен-54% и Южен централен район-55%.

Графика 4.Относителен дял на домакинствата с достъп до Интернет през 2010 г. в %

Широколентовият достъп се смята за един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност открива сериозни възможности за растеж - на БВП, на заетостта, на конкурентоспособността на националните и регионалните икономики за подобряване качеството на живот. Разпространението на широколентовия достъп позволява и прави лесно достъпни икономическите и социалните ползи от информационните и комуникационните технологии (ИКТ), свързани и с възможността им за преодоляване на настоящата икономическа криза.

Широколентовият пазар в ЕС се развива с ускорени темпове, което превръща някои европейски държави в световни лидери в тази област.

Съществуват значителни разлики в предоставянето и използването на електронни услуги и във високоскоростния качествен достъп до интернет между държавите-членки, както по отношение отделните региони в тези държави, така и между самите държави-членки. В ЕС-27 средно степента на проникване на широколентовия достъп за 2010 г. е 25,7% спрямо 23,9% за предходната 2009 г. В най-успешно представящите се държави – Дания (38,2%) и Холандия (38,4%), приблизително една трета или повече от една трета от населението разполага с широколентов достъп. Непосредствено след тези държави се нареждат Швеция и Генрмания, които държат стойности над 30% по този показател. България е на последно място по този показател с почти два пъти по-ниска стойност от средната за ЕС-27 - 13,9%, като в селските райони широколентов достъп на практика липсва. Нарастването в степента на проникване на широколентови услуги в страната спрямо предходната 2009 г. е с 2%. На почти същото ниво като България са Румъния (13,7%), Полша (14,9%) и Словакия (15,5%). Разликите между най-добре представящите се държави-членки и тези в дъното на класацията постепенно намалява от 25,8 процентни пункта през 2009 г. до 24,5 процентни пункта през 2010 г.

ЕВРОСТАТ отчита за 2009 г. 2,5% дял на разходите за внедряване на информационно-комуникационни технологии от БВП средно за ЕС-27. С най-големи инвестиции за ИКТ са Обединеното кралство-4,2%, Швеция-3,6%, Финландия-3,3%, Холандия и Дания с 2,9%. Разходите на България за ИКТ през 2009 г. са 1,1% от БВП и са по-малко от средните в ЕС-27 и от тези в други страни в Източна Европа като Естония, Полша, Словакия, Унгария, Словения, Латвия и Румъния. Единствено Гърция е след нас по този показател със стойност от 1,0%. Отчитайки факта, че БВП на българските региони е малък в сравнение със средния за регионите на ЕС, разходите, които правим за въвеждане на ИКТ могат да се оценят като извънредно недостатъчни.

Налице е риск българските райони да останат „информационно откъснати” от останалите региони в ЕС и да се изправят пред невъзможност за осъществяване на сътрудничество в икономическата и социалната сфера с други региони в ЕС, където информационно-комуникационните технологии са развити над средните нива за ЕС-27.

По отношение делът на лицата, използвали интернет за връзка с публичните власти, страната ни се нарежда в златната среда в ЕС-27 за 2010 г. със стойност от 44% при средно за ЕС-27 – 52%. Значително по-нисък е процентът на Румъния-19%. Същевременно обаче на годишна база спрямо 2009 г. нарастването е с повече от 20%. През периода 2004-2009 г. се забелязва възходяща тенденция също и по отношение показателя дял на предприятията, които използват интернет за връзка с публичните власти в страната, като стойността му достига 65% през 2009 г. В България показателя е 56%, като последна е Румъния със стойност от 41%. Първите места заемат Финландия (89%), Литва(86%), Дания (85%).

От посочените данни става ясно, че в България все още не е създадена информационна среда, която да стимулира въвеждането на информационно-комуникационни технологии в бизнес сектора и услугите за частния и публичния сектор. Ако тази тенденция се запази в следващите години българските граждани и българският бизнес не биха могли да имат достъп до модерни административни услуги, предоставяни по електронен път.