Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение

Агломерационният ареал на столицата има най-висока степен на изграденост на канализационните мрежи в страната – 94,3%. По области тази стойност е най-голяма във Варна – 84,4%, Благоевград 81,9%, Габрово– 81,7%, а най-нисък в Разград – 40,8%.

За сравнение, най-висок дял на обслуженото от канализационна мрежа население през 2007 г. от страните членки на ЕС имат Малта (100%), Германия (97%), Белгия (86%), Гърция (85%), а най-нисък – Румъния (43%), Словакия (58%), Полша (60%), Литва (62%), Словения (63%).

По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и на селищни пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) страната изостава, в сравнение с водоснабдителните мрежи. През 2009 г. само 70,4% от населението в страната е обхванато от канализационни мрежи, като 45,3% от него е обслужено с пречиствателни станции за отпадни води.

По последни данни на НСИ за 2009 г. в страната съществуват 73 селищни пречиствателни станции за отпадни води /ПСОВ/. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от ПСОВ в Югозападния район (71%), а най- нисък – в Северозападния район – 22,6% при средно за страната 45,2%. Най-висока степен на пречистване е постигната в областите София, Варна, Бургас. В Черноморския регион са изградени най-голям брой пречиствателни станции - област Варна (11) и област Бургас - (10). В области като Видин, Кърджали, Русе, Силистра, Търговище и Хасково няма изградени пречиствателни станции за отпадни води. Сред страните от ЕС през 2007 г. най-висока е степента на обслужване на населението с ПСОВ в Германия (95%), Гърция (85%), Чехия (75%) и Естония (74%), а най-ниска в Малта (13%), Румъния (28%) и България (42%).

1.3.12. Опазване и подобряване на околната среда

Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с определени публични разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за проучвания и оценки на качеството на средата. Разходите за опазване на околната среда през 2008 г. са на обща стойност 1 685 584 хил.лв. Те са най-големи в Югозападния район - 783 313 хил. лв., следван от Югоизточен и Южен централен район, където са съответно 272 228 хил. лв. и 246 408 хил. лв.

Разходите за ДМА с екологично предназначение на човек от населението в България представляват размера на средствата, изразходвани на човек от населението за намаляване на последствията от антропогенния натиск върху околната среда. На национално ниво се включва сумата от разходите за придобиване и поддръжка на ДМА, както и за мероприятия за околната среда извършени в държавата или съответната териториална единица за даден период от време. Включват се разходи по следните направления: за водните ресурси; за оборотно водоснабдяване; за опазване на въздуха; за опазване на почвата и подпочвените води; за опазване на горите; за опазване на биоразнообразието и защитените територии и защитените зони; за ловно и рибностопански мероприятия;за третиране на отпадъците; за защита от шума; за научно изследователска дейност; за просветна, образователна и друга подобна дейност; за административна дейност; апаратура за мониторинг и контрол.

Оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели – серни оксиди (SО_x), азотни оксиди (NО_x), неметанови летливи органични съединения (NMVOC), амоняк (NH₃), въглероден оксид (СО), тежки метали (живак - Hg, кадмий – Cd, олово – Pb), полициклични ароматни въглеводороди (РАH) диоксини и фурани (DIOX), полихлорирани бифенили (PCBs), фини прахови частици (ФПЧ₁₀) и някои др. специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.

През 2007 г. със Заповед № РД-580/17.07.2007 г. на министъра на околната среда и водите е извършена промяна в районирането, като от 119 РОУКАВ територията на страната е разделена на 6 района - агломерации за оценка и управление на КАВ – Агломерация Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/Дунавски, Югозападен и Югоизточен, в рамките на които са определени съответните зони/общини, в които се наблюдава превишаване на горните оценъчни прагове (ГОП) и установените норми и са посочени конкретните замърсители, чиито норми са нарушени. Съгласно изискванията на националното и европейското законодателство, списъкът на районите подлежи на преразглеждане през тригодишен период, поради което същият отново е актуализиран и утвърден със Заповед № РД -1046/03.12.2010 г. на министъра на околната среда и водите. В Заповедта са определени конкретните общини в рамките на Райони за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ), които имат задължение да изготвят програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми съгласно чл.27 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

През 2009 г. топлоцентралите продължават да са най-големият източник на серен диоксид, емитирайки 426 хил.тона или 64.8% от общото емитирано в страната количество. Само енергиен комплекс „Марица-Изток” емитира 41% от националните емисии на сериен диоксид. През годината в сероочистващите инсталации на ТЕЦ „Марица-Изток 2” и ТЕЦ „Марица –Изток 3” са уловени 458,9 хиляди тона серен диоксид.

Територията на Северозападния район попада в Северен/Дунавски РОУКАВ (Видин, Враца, Монтана, Ловеч, Плевен). Резултатите от направеното дисперсионно моделиране показват, че битовото отопление е сред локалните източници на емисии на ФПЧ10 с най-осезаемо влияние. Транспортът е на второ място, а замърсяването от промишлени източници е намаляло значително. Превишение на ПДКс.ч. е регистрирано само в Никопол. Също в Никопол е регистрирано и превишение на денонощната пределно допустима концентрация (ПДКср.дн.) – 1,2 пъти над нормата. Превишенията на нормите се дължат на пренос от химически завод, разположен на територията на Турну Магуруле.

Територията на Северен централен район е в обхвата на Северен/Дунавски РОУКАВ - Русе, Велико Търново, Габрово, Силистра, Разград. През 2010 г. се поддържат относително високи нива на ФПЧ₁₀ в гр. Русе, като се наблюдава обща тенденция към увеличаване на ср.год. концентрации, в резултат на потреблението на некачествени твърди горива в битовия сектор и на климатичните особености в региона. През 2010 г. и в ПМ в гр. Силистра се наблюдава тенденция за поддържане на относително високи нива на ФПЧ₁₀, но няма година, в която да е превишена нормата. Всички отчетени превишения на нормата са през зимните месеци, което показва неравномерност в замърсяването. В гр. Свищов през годината са измерени концентрации на сяровъглерод, превишаващи ПДКс.ч., като максималната измерена концентрация е 0,09 mg/m³. В наблюдавания период са регистрирани превишения и на ПДКср.дн. Максималната измерена средноденонощна концентрация е 0,028 mg/m³. Източник на замърсяването е дейността на „Свилоза” ЕООД.

На територията на Североизточен район се намират части от два РОУКАВ – Агломерация - Варна и Северен Дунавски. В обхвата на Агломерация – Варна попада област Варна (частично) и общините Варна, Девня и Белослав, а в Северен /Дунавски – Добрич, Търговище, Шумен и област Варна (без общини Варна, Девня и Белослав).

През 2009 г. в Националната мрежа за контрол на качеството на атмосферния въздух от региона са постъпвали данни от четири пункта на автоматичните измервателни станции за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в приземния въздушен слой на атмосферата, разположени в три населени места - гр. Варна, гр. Добрич и гр. Девня, утвърдени като райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) след предварителна оценка на нивата на замърсителите. Двата пункта в гр. Варна и пунктът в гр. Добрич са транспортно ориентирани, а четвъртия - в гр. Девня е промишлено ориентиран, разположен в център на химическата промишленост. Тези общини са класифицирани като “горещи” екологични точки, тъй като в тях съществува потенциална възможност от влошаване здравето на населението, вследствие от замърсяването на атмосферния въздух, като основните констатирани наднормени замърсители са фини прахови частици (ФПЧ).

Фините прахови частици, чиято допустима концентрация за 2009 г. е 50 мкг/м3 са проблемен замърсител за всички общини. От регистрираните данни по осреднените концентрации на 6-те измервани показателя за състоянието на атмосферния въздух, може да се направи анализ, че по показател ФПЧ₁₀ във всички пунктове за мониторинг са регистрирани превишения на утвърдената среднодневна норма на пределно допустима концентрация (ПДК) ср.дн. 50 мкг/м3. През 2009 г. в пункт „Батак” - Варна е превишена и средно годишната норма с 1,009 пъти от ПДК, а в пункт „Добрич” с 1,23 пъти от ПДК.

В РОУКАВ на Югоизточен район са областите Бургас, Ямбол, Сливен, Стара Загора.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух могат да се обединят в четири групи: производствена дейност на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД; промишлена дейност на територията на общината без “Лукойл Нефтохим Бургас”; АД автотранспорт; комунално-битов сектор (КБС). В района на област Стара Загора са разположени три от най-големите топлоелектрически централи (ТЕЦ) за страната. Реалното намаляване на емисиите на серен диоксид вече е започнало с изграждането и въвеждането в експлоатация на сероочистващите инсталации с над 94 % степен на очистване. Автомобилният транспорт и битовото отопление са източници на замърсяване с прах, а промишлеността, в т.ч. "Лукойл" - АД, са източници на замърсяване със серни и азотни диоксиди и амоняк. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид са измерени в Бургас. Раднево и Гълъбово е също един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души. Основни източници на замърсяване са емисиите от топлоцентралите в Енергиен комплекс "Марица-Изток", както и от добивната дейност в мини „Марица-Изток”, разположени в общините Раднево и Гълъбово.

На територията на Югозападен район от ниво 2 се намират части от 2 от РОУКАВ – Югозападен и Столичен. На територията на РИОСВ-Перник има един район за оценка и управление качеството на атмосферния въздух- „Югозападен”, включващ две области: Перник и Кюстендил. Община Благоевград е класифицирана като зона Благоевград в рамките на РОУКАВ “Югозападен”. Териториите на област София и област Софийска се причисляват към РОУКАВ Столичен.

В този район има голямо съсредоточие на промишлени дейности, които са основните замърсители на въздуха.

По обобщени данни на Изпълнителната агенция по околна среда (към 31.12.2009 г.) и съгласно Национален доклад за състоянието на околната среда за 2009 г. повишени емисии на серен диоксид във въздуха от горивни и производствени процеси са отчетени в община Перник, което се дължи на дейността на ТЕЦ „Република”, гр. Перник. В Столична община под влияние на транспортната интензивност са отчетени едни от най-високите за страната емисии на азотен диоксид. Превишение на средно часовите норми е регистрирано в АИС „Хиподрума”, АИС „Орлов мост”, АИС „Надежда”, АИС „Павлово”. Урбанизираният характер на територията обуславя генерирането на значително прахово замърсяване, като най-високи концентрации на ФПЧ за страната в границите на ЮЗР са измерени в Перник. През 2009 г. в 4 ПМ, разположени в София (АИС „Надежда”, АИС „Хиподрума”, АИС „Павлово” и АИС Копитото”) е регистрирано превишение на праг за информиране на населението (180 µg/m³) по отношение контролирането на озона. Превишение на нормата за съдържание на въглероден оксид в атмосферния въздух (10 mg/m³) през 2009 г. е регистрирано в РОУКАВ София – в АИС „Павлово”. Източник на замърсяването основно е транспортът, както и всички останали горивни процеси. В Пирдоп измерената концентрация на кадмий през 2009 г. е под средногодишната норма. Концентрацията на фенол се контролира в пункт София/„Гара Яна”, за 2009 г. не е регистрирано превишаване на пределно допустима средно часова концентрация (ПДКс.ч.) за фенол. Средноденонощната концентрация е превишена през 2,3% от дните. Измерена е концентрация, превишаваща 1,7 пъти нормата.

Замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ₁₀) се контролира денонощно в 4 пункта. Средно годишната норма (СГН) е превишена и в 4-те пункта. Най-висока средногодишна концентрация е установена в Автоматична измервателна станция (АИС) „Баня Старинна”- 60,78 мг/м³. Замърсяванията с ФПЧ_2,5 се контролира денонощно в 2 пункта. СГН е превишена и в 2-та пункта.

През 2010г. продължава тенденцията за наднормено замърсяване на атмосферния въздух в градовете Кърджали, Хасково и Димитровград с ФПЧ₁₀. В Общините Кърджали, Димитровград и Хасково са разработени програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества в РОУКАВ.

Допълнителен фактор за влошеното качество на атмосферния въздух в населените места са емисиите от транспорта, локални горивни източници, както и вторично замърсяване на въздуха с прах, поради нередовно почистване на уличната мрежа. Все по-масовото използване на твърди горива за отопление в бита, в съчетание с неблагоприятните метеорологични условия - ниски температури, голям брой дни тихо време и мъгли създават условия за задържане и натрупване на атмосферните замърсители в приземния слой.

Парниковите газове са в основата на антропогенното въздействие върху промените на климата. Въглеродният диоксид, образуван от изгарянето на изкопаеми горива и други източници формира около 40% от всички парникови газове, поради което останалите се приравняват към него посредством изчисляването на CO₂ еквиваленти. Определянето на количеството парникови газове на човек в съответната териториална единица позволява разкриването на регионални различия и осъществяването на сравнителен анализ.

Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, България има задължението да провежда ежегодни инвентаризации на емисиите на парникови газове по източници и поглътители. Инвентаризациите обхващат емисиите на основните парникови газове: въглероден диоксид (СО₂), метан (CH₄), диазотен оксид (N₂O), хидрофлуоркарбони (HFCs), перфлуоркарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF₆), както и предшественици (прекурсори) на парниковите газове (NO_x, CO и NMVOCs) и серен диоксид (SO₂).

Емисиите на парникови газове са тясно свързани с икономическия растеж, т.к. с нарастване на икономическата активност нараства и потреблението на енергия и природни ресурси. Намаляването на тази зависимост е признак за устойчивост на развитието, поради което годишните емисии на парникови газове за производство на единица брутен вътрешен продукт представляват интересен индикатор. На следващата фигура са представени данни за този показател за България в периода 1997 – 2007 г.

Само данните за емисиите изчислени по CORINAIR могат да се предоставят на териториално ниво - по административен или друг регионален признак. Данните за емисиите на парникови газове по IPCC се отчитат само на национално ниво. Поради тази причина към момента стойностите на регионално ниво могат да се изчисляват на база емисиите на въглероден диоксид (CO₂), метан (CH₄) и азотен оксид (N₂O), докато емисиите на хидрофлуорокарбони (HFCs), перфлуорокарбони (PFCs) и серен хексафлуорид (SF6) са изключени от анализа поради липсата на статистически данни.

Към 2008 г. близо 99% от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване, като в различните райони този процент се запазва с изключение на Южен централен район, където е по-нисък – 97,6%.

Най-висока степен на пречистване на отпадните води е постигната в Югозападния и Югоизточния район, която се обяснява със стремежа за опазване чистотата на трансграничните региони и на реките, вливащи се в Черно море. Проектният капацитет на изградените пречиствателни съоръжения надвишава почти двойно реално изхвърлените количество отпадни води, т.е. изградените пречиствателни станции, обслужващи големите градски центрове, имат значителен свободен капацитет и са в състояние да поемат значителни количества вода за пречистване, в резултат на развитие на нови икономически дейности и разрастването на градовете.

1. Дунавски район с център Плевен,

2. Черноморски район с център Варна,

3. Източнобеломорски район с център Пловдив, и

4. Западнобеломорски район с център Благоевград.

През последните години се наблюдава тенденция на подобрение на общото екологично състояние на водите. Независимо от подобрението през последните години, много водни екосистеми в България все още са под риск, дължащ се на изпусканите емисии във водите – в частност от земеделието, физичното модифициране на водните тела, дължащо се на новопостроените водните електроцентрали, както и на въздействието на екстремни ситуации, предизвикващи наводнения и суши.

Горните течения на реките се характеризират с незамърсени до слабо замърсени води. В някои райони се наблюдава намаляване на броя на участъците с нарушен статус и не са установени нови участъци с нарушен хидробиологичен статус. Независимо от горната положителна тенденция, са регистрирани редица точки и участъци на реки, които са със сериозно влошени екологични качества.

Северозападният район е в много добро състояние по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък с нарушен екологичен статус на р. Огоста при вливането й в р. Дунав и един по р. Вит. Замърсяването идва от заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води.

През Северния централен район протича река Янтра. В басейна и е регистриран участък със стабилно нарушен екологичен статус след градовете Велико Търново и Горна Оряховица вследствие на органично замърсяване от заустени непречистени битови и промишлени отпадъчни води.

В Североизточния район са установени шест участъка в басейна на р. Камчия със замърсена над ПДК вода. В басейна на р. Русенски Лом има два участъка с нарушен хидробиологичен статус. Заустването на градски канализации е основната причина за замърсяването.

Югоизточен район може да се определи като най-чистият по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък на р. Тунджа с нарушен екологичен статус след град Ямбол.Причина е комплексно органично замърсяване от битови и индустриални отпадни води.

Югозападният район е с най-голям брой речни участъци с нарушен екологичен статус. В басейна на р. Марица са категоризирани четири участъка с нарушен екологичен статус, в басейна на р. Струма има шест замърсени участъка и в басейна на р. Искър те са четири. Замърсяването се причинява от заустените води от бита и различни производства, залпови замърсявания от ТЕЦ Бобов дол. Отпадъчни води с повишени концентрации на тежки метали се заустват в р. Златишка и Пирдопска.

Южен централен район също се характеризира с голям брой замърсени речни участъци. Басейнът на р. Марица е най-замърсен и има дванадесет участъка, в които нивото на замърсителите е над допустимите концентрации. Малките реки Маданска, Върбица и Крумовица имат по един участък с наднормено замърсяване. Замърсени води се заустват от градски колектори за битови промишлени води, руднични води, отпадъчни води от свинекомплекс и токсични залпове от КЦМ - АД, и Агрия. Въпреки съществуващите проблеми има много съхранени, екологично чисти водоизточници, особено в планинските райони.


Отпадъци
Най-голям дял от неопасните производствени отпадъци (94%) имат отпадъците от добивната промишленост (от разкриването, добива и преработката на подземни природни богатства). На второ място е делът на отпадъците от производството и разпределението на газ, електро- и топлоенергия – 2,8 %.

Образуваните количества отпадъци през периода 2000 – 2009 г. са средно около 15 197 kt годишно¹. През 2009 г. общото количество образувани отпадъци е 18 110 kt. (в т.ч. 706 kt опасни, 3 561 kt битови и 13 843 kt производствени). Намалението е около 2 030 kt спрямо 2008 г. От 1999 г. насам средните количества образувани битови отпадъци на човек от населението за България са по-ниски от тези за страните-членки на (ЕС-27².). Нормата на натрупване за ЕС–27 за 2009 г. е 513 kg/capita/year, като за България тя е 470 kg/capita/year. За 2009 г. от всички страни-членки на ЕС България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните битови отпадъци от обслужваните населени места. Продължава да нараства делът на населението, обхванато от системите за организирано сметосъбиране и транспортиране на битовите отпадъци - от 78,6% през 2000 г. до 96,6% през 2009 г.

Общото количество на събраните битови отпадъци е 3 199 358 т за 2002 г., за 2008 г. е 3 358 kt, като за 2009 г. е нараснало до 3 561 kt. От тях 31,3 % са събрани в Югозападния район, 20,2 % в Южния централен район, 13,2 % в Югоизточния район, 12,9 % в Североизточния район, 11,4 % в Северния централен район и 11 % в Северозападния район.

Събраните през 2009 г. битови отпадъци са депонирани на 278 бр. депа. Запазва се тенденцията за намаляване броя на депата в резултат на закриването на депа, неотговарящи на изискванията за изграждане и експлоатация, както и на депа с изчерпан капацитет, като през 2009 г. техният брой намалява с 71 спрямо 2008 г. Налице е тенденция за обособяване на регионални депа, които обслужват по-голям брой населени места.

Райони	Депа (брой)	Събрани битови отпадъци от обслужваните населени места (хил. тона)
Северозападен	39	378
Северен централен	82	402
Североизточен	27	392
Югоизточен	30	445
Южен централен	58	711
Югозападен	42	1093
БЪЛГАРИЯ	278	3 421

През 2009 г. системата за събиране на отпадъци обхваща 96,6 % от населението на страната, което включва главно жителите на големите градове. В най-голяма степен от услугите по събиране на отпадъци се ползват жителите на град София (столица), Варна, Монтана, Разград, Русе, Сливен, Пазарджик (100 %), а в най-неблагоприятно положение са градовете Търговище, където услугата се извършва едва за 62,7 % от населението и Ямбол, където процентът е 80,2 %.

Създадени са основни институции със съответните отговорности и правомощия във връзка с издаването на разрешения, контрол и мониторинг върху дейностите с отпадъци. Осигурени са и значителни инвестиции за изграждане на националната инфраструктура за обезвреждане на отпадъци от национални и външни източници. При организирането и финансирането на дейностите с отпадъци все по-пълно се прилагат принципите „замърсителят плаща” и „отговорност на производителя”. Съществува организация на регионални инициативи при планирането, изграждането и експлоатацията на инфраструктурата за обезвреждане на битови отпадъци, както и повишаване ролята на частния сектор при предлагането на услуги в областта на събирането, третирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци. В последните години се наблюдава тенденция към увеличаване на събираните битови отпадъци и увеличаване на делът на обслужваното население.

• 
  Предотвратяване и намаляване на образуването на отпадъци чрез въвеждането на „чисти” технологии и издаване на комплексни разрешителни;
  
• 
  Развитие на инфраструктура за предварително третиране, оползотворяване и обезвреждане на всички генерирани в страната отпадъци чрез поетапно изграждане и въвеждане в експлоатация на инсталации за предварително третиране и оползотворяване, както и депа за обезвреждане на отпадъци;
  
• 
  Обхващане на всички населени места от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци чрез въвеждане на системи за организирано сметосъбиране в населените места;
  
• 
  Управление на специфичните потоци отпадъци, в съответствие с изискванията на ЕС чрез въвеждане на системи за разделно събиране и третиране на различни специфични потоци отпадъци, в т.ч на биоразградими отпадъци и опасни отпадъци от домакинствата;
  
• 
  Увеличаване на дела на рециклираните и оползотворени отпадъци спрямо дела на депонираните чрез увеличаване на количеството разделно събрани отпадъци и създаване на икономически стимули за оползотворяване на отпадъците;
  
• 
  Изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци, чрез производство на електрическа енергия;
  
• 
  Участие на обществеността в управлението на отпадъците чрез провеждане на информационни кампании и обучение в училищата;
  
• 
  Предотвратяване на образуването и рекултивиране на стари замърсявания с отпадъци чрез засилване на контрола за нерегламентираното изхвърляне/изоставяне и други форми на нерегламентирано обезвреждане на отпадъците; почистване на замърсяванията и ангажиране на обществеността.
  

В шестте района от ниво 2 се намират множество регламентирани, съгласно законодателството по опазване на околната среда, защитени растителни и животински видове и територии. Като цяло се наблюдава тенденция към увеличаване на площта на защитените територии, като за периода 1991- 2007г. тя се е увеличила почти два пъти.

Националната екологична мрежа включва защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии и защитени територии, които не попадат в защитените зони. Към 31.12.2010 г. броят на защитените територии е 953, с обща площ 582 458, 1 ha. Към момента са приети 39 плана за управление, засягащи 45 защитени територии от различни категории, в това число „национални паркове”, „природни паркове”, „резервати”, „поддържани резервати”, „защитени местности” и „природни забележителности”.

През 2007г. Министерски съвет прие списък от 114 защитени зони за опазване на дивите птици и списък от 228 защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, покриващи 33,8% от територията на страната (Приложение 3). През 2010 г. и 2011 г. с Решение на Министерския съвет са допълнени списъците от защитени зони от екологичната мрежа „Натура 2000”, както следва:

По Директива за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна са разрешени 26 бр. защитени зони и са обявени 3 нови. Променени са границите на 1 защитена зона – BG 0000204 „Вардим”, така, че границите й да съвпадат с тези на съществуващата защитена зона за опазване на дивите птици BG 0002018 „Остров Вардим”. В резултат на това броя на защитените зони за местообитания от 228 става 231. Площта на увеличение е близо 48 249.5 ха (0.4% от територията на страната) или покритието на мрежата от защитени зони за местообитания става 30% от територията на страната.

По директива за опазване на дивите птици са разширени 2 защитени зони и са обявени 4 нови (като 2 от тях изцяло се припокриват със съществуващи защитени зони за местообитанията). В резултат на това броят на защитените зони за птиците от 114, става 118. С приемането на тези предложения площта на мрежата от защитени зони за птиците се увеличава с 244 935.06 (ha), което е 2.2% от националната територия или покритието на мрежата от защитени зони за птиците става 22,6% от територията на страната. Така общото покритие на мрежата „Натура 2000” се увеличава с 44 689 ха, което е 0.4% от националната територия или покритието на мрежата от защитени зони става 34,34% от територията на страната.

Графика 13. Площ на районите, попадаща в Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000” в %


Източник: ИАОС

Обща оценка на екологичното състояние на районите
Южен централен район се определя като един замърсените райони по отношение на въздуха, водата и почвата. На територията на района има редица области със сериозни екологични проблеми. Територии със силно замърсени въздух, вода и почва са установени в община Кърджали. Високи нива на замърсяване, предизвикани от металургичния сектор, транспорта и жилищния сектор, са установени във въздуха и почвата в някои райони на общини Пловдив, Асеновград и Димитровград.

Друг район с натрупани сериозни екологични проблеми е Югозападният район. Промишлените дейности, енергийният сектор, транспортът, миннодобивната промишленост и преработвателните дейности са основните източници на замърсяване в този район. Тяхното въздействие е значително в количествено и качествено изражение. Доказателство за това е разполагането на специфични клъстери от такива дейности в определени територии като Кремиковци в Софийска община, Перник - Батановци, Елин Пелин, Своге и клъстера Средна гора (Пирдоп-Златица- Антон- Етрополе). Замърсяването тук е комплексно и обхваща въздуха, водата и почвата.

Най-сериозни екологични проблеми в Югоизточния район са локализирани в Бургас, Бургаския залив, общините Гълъбово и Раднево. Въздухът, почвата и водата са силно замърсени от нефтодобивната промишленост, енергийния сектор, минната промишленост, транспорта и жилищния сектор.

В Северен централен район в общините Велико Търново и Горна Оряховица има някои територии с много сериозни екологични проблеми в резултат на замърсяване на въздуха, водата и почвата над допустимите норми. Трансгранично замърсяване от съседна Румъния (при град Русе) и свлачищни процеси се наблюдават по бреговете на река Дунав.

В Североизточния район екологичните проблеми са концентрирани във Варненска област и Девня.

В Северозападния район територии със сериозни екологични проблеми са установени в общини Плевен и Долна Митрополия в резултат на нефтопреработвателната промишленост. Трансгранично замърсяване се наблюдава близо до град Никопол. Свлачища са забелязани по бреговете на река Дунав. Екологичните рискове на местно ниво са свързани с предизвикана от водата ерозия, наводнения и свлачища.

Дейностите по предотвратяване на риска, които трябва да се осъществяват на териториите на всички области, съответно райони за планиране в страната, обхващат:

• 
  Описване на застрашените от ерозия територии; извършване на редица дейности за предотвратяване на ерозията (залесяване, агротехнически и хидроинженерни дейности);
  
• 
  Почистване и укрепване на речните корита, водните потоци; проучване и поддръжка на укрепленията с цел предпазване от наводнения;
  
• 
  Прилагане на дейности по укрепване на засегнатите от свлачища територии:
  
  • 
    По крайбрежието на Черно море: при Тюленово, Камен бряг, Българово, Каварна-Балчик, Оброчище-Батово, Игнатиево-Каменар-Варна-Златни пясъци, Галата, Сарафово, Несебър-Равда, Обзор, Бяла;
    
  • 
    По брега на река Дунав: в района на селищата Дунавци, Симеоново-Батево-Арчар, Орсоя, Добри дол, Лом, Долно Линово, Горни Цибър, Оряхово-Лесковец-Галово, Остров-Долни Вадин, Тутракан;
    
  • 
    Във вътрешността на страната: Искърското дефиле, по поречието на река Искър при Глава, Искър-Ставерци, Ореховица-Славовица; по поречието на река Янтра на север от Велико Търново; река Вит при Долни Дъбник, в района на Смолян, Славеево, Девин, Симитли, Пещера, Димитровград, Луковит, Роман, Търговище, Вакарел и много други.