Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение

1.3.14. Развитие на човешките ресурси

През периода 2000-2009г. образователната структура на населението на възраст 25-64 години продължава да се подобрява, като следва ясно изразената тенденция на увеличаване на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаляване на броя и дела на хората с основно и по-ниско образование. През последните три години се наблюдава увеличение на броя и относителния дял на децата в предучилищна възраст (3-6 г.). Броят на децата в детските градини също нараства, като за периода 2000-2009 г. нарастването е 8.7%.

Като са отчетени темповете на изменение на индикатора за дял на преждевременно напусналите образованието през периода 2007-2010 г., в Националната програма за реформи като национална цел за България до 2020 г., консистентна със Стратегия Европа 2020, е заложено достигане на дял на преждевременно напуснали образователната система от 11%. При запазване на сегашната тенденция, наблюдавана при индикатора дял на завършилите висше образование сред 30-34 годишните, до 2020 г., в Националната програма за реформи е заложено България да достигне дял от 36%. На ниво райони от ниво 2 тези стойности към момента са достигнати само в Югозападен район, където относителният дял на населението на 30–34 навършени години с висше образование през 2010 г. възлиза на 41%, а относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) - на 4,3%. Районът изпреварва дори средните стойности за ЕС-27, които за 2010 г. са съответно – 33,6% и 14,1%. Следва да се отбележи обаче, че за останалите райони от ниво 2 в страната делът на населението на 30–34 навършени години с висше образование се движи в границите на 19-26%, а делът на рано напусналите образование и обучение е в границите на 16,5%-18,5%.

Проблемите за България по отношение реализацията на младите хора са не толкова в липсата на образование, колкото в липсата на подходяща професионална ориентация, която да съответства на конкретните нужди на пазара на труда. В този контекст е подходящо политиката за развитие на образованието да се съгласува с политиката за развитие на страната като цяло и на отделните региони, за да се осъществи необходимото съответствие и обвързване на потребностите от трудови ресурси с подходящо образование и квалификация и съответно – развиването на адекватни на изискванията на пазара образователни услуги, в т.ч професионално обучение и квалификация.


Здравни услуги
Изградената в България здравна инфраструктура (по данни на НСИ към 31.12.2010г.) включва 346 болнични заведения (многопрофилни болници, специализирани болници и диспансери). В столицата те са 54, което представлява приблизително 16% от общия брой на болничните заведения на територия на страната.

Финансова и икономическа криза дава отражение и в сектора здравеопазване, поради което в реформата в тази сфера се залага на оптимизацията и преструктурирането на болничните заведения. В следващата таблица и графиката към нея са отразени броят на лечебните и здравни заведения по райони от ниво 2, вкл. многопрофилни и специализирани болници, диагностично-консултативни центрове, медицински центрове и дентални центрове, медико-дентални центрове, както и самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории.

В Южен централен (69 здравни заведения) и Югозападен район (94) и Югоизточен район (51) са концентрирани близо 62% (214 здравни заведения) от общия брой болнични заведения. В областите¹² Пловдив, Пазарджик, София-град, Софийска област, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново и Стара Загора болничните заведения са 193, което представлява близо 56% от общия брой на болничните заведения на територията на България. От друга страна, в областите Видин, Враца и Монтана са съсредоточени общо 21 болнични заведения, което е едва 6% от общия им за страната. Следователно може да се направи извода, че е налице значителна диспропорция между Южна и Северозападна България по отношение на броя болнични заведения, като същевременно основната част от болничните заведения е концентрирана в девет области. Тази констатация ясно налага прилагането на по-целенасочена политика за развитие на здравната инфраструктура и по-ясно очертаване на териториите и съответно, населените места, за които достъпът до обща и специализирана здравна помощ е затруднен, предвид неравномерно разпределената към настоящия момент здравна инфраструктура.

Осигуреността с болнични легла (легла в болници и диспансери) в България през 2007 г. е 638.1 на 100 000 души стандартизирано население. В сравнение с останалите страни-членки на ЕС, за които Евростат предоставя данни, показателя за България е по-висок от този на 10 страни. По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души стандартизирано население в Литва, Малта, Австрия, Белгия, Франция и др.

В представените по-долу таблица и графика е систематизиран броят на болничните легла към 31.12.2009 г. по райони от ниво 2¹³.
Таблица 29.Легла в лечебните заведения за болнична помощ към 31.12.2009 г. по видове легла, за районите от ниво 2

Райони от ниво 2	Всичко	Легла за активно и интензивно лечение	Психиатрични легла	Легла за дългосрочна грижа	Други легла
България	50 041	38 506	5 179	871	5 485
Северозападен район	5 756	4 462	852	141	301
Северен централен район	5 593	4 182	939	40	432
Североизточен район	4 905	3 902	708	-	295
Югоизточен район	6 998	4 900	921	119	1 058
Югозападен район	14 630	11 167	807	383	2 273
Южен централен район	10 113	7 847	952	188	1 126

Източник: НСИ
Графика 16. Брой легла в лечебните и здравните заведения по райони от ниво 2 за 2010 г.



Източник: НСИ

Данните потвърждават и в този случай неравномерното разпределение на болничните легла в лечебните заведения, разположени в Северна и Южна България.

Като цяло, проблемни остават отдалечеността от мястото на предлагане на медицинска помощ (първична, специализирана, болнична, спешна и неотложна), високите цени на лекарствата и ниските финансови възможности на голяма част от пациентите. Все още хората не получават необходимата подкрепа на здравето и превенция на заболяванията. Болничната система все още не е достатъчно ефективна.

Регионалният разрез на синтезирания анализ на здравната инфраструктура извежда на преден план необходимостта да се търси териториален баланс на предлаганите здравни услуги не само от гледна точка на достатъчен брой на здравните заведения, но и развиването и поддържането на подходящ набор от услуги, като се осигурява и адекватен транспортен достъп на населението до тях. Това важи с особена сила за осигуряването на спешна медицинска помощ в държавни болници за цялото население на страната, с особено внимание към отдалечените от градовете и труднодостъпни населени места.

Социалното подпомагане е основният инструмент за гарантиране на адекватна социална защита на уязвимите групи в населението. В последните години социалното подпомагане е сериозно обвързано с активната политика на пазара на труда. Дейностите за трайно завръщане на пазара на труда на лица в трудоспособна възраст, получаващи месечни социални помощи, допринасят за фокусиране на системата за социално подпомагане към най-нуждаещите се лица и семейства, а именно самотни родители, хора с увреждания и възрастни самотни хора.

За провеждането на политиката за регионално развитие от съществено значение е равномерното разпределение, спрямо броя на населението, на обектите на социалната инфраструктура, в които се предлагат социални услуги.

От началото на 2010 г. до края на месец септември в страната по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, с еднократни, целеви и месечни социални помощи са подпомогнати общо 113 163 лица и семейства. Изплатената сума е 37 581 169 лв. В сравнение с деветмесечието на 2009 г. се отчита значително намаление на случаите, обект на социално подпомагане, с 33.3%.

Броят на лицата, ползвали социални услуги в общността през 2008 г. е 133 066. Лицата, ползвали социални услуги в общността през 2008 г. се разпределят както следва:

• 
  Най-голям е броят на лицата, ползвали домашен социален патронаж – 57 884, като увеличението в сравнение с 2007 г. е с 37.5% .
  
• 
  Броят на лицата, ползвали услугите на центровете за социална рехабилитация е 48 659.
  
• 
  Центровете за обществена подкрепа са ползвали 11 242 души.
  
• 
  Услугите в дневните центрове за възрастни, включително и за лица с увреждания са ползвали 6 647 души.
  
• 
  Дневните центрове за деца и младежи са оказали социална подкрепа на 3 685 деца до 18 годишна възраст. В сравнение с предходната година техният брой бележи нарастване с 54%.
  
• 
  През центровете за временно настаняване са преминали 1 428 души (4.5 пъти повече от тези през 2007 г.), през кризисните центрове – 621 души.
  
• 
  Защитените жилища са ползвани от 603 лица–с 28 % повече в сравнение с 2007г.
  
• 
  Центровете за работа с деца на улицата са обслужили 775 деца, което е със 72% повече в сравнение с 2007 г.
  

Специализираните институции за социални услуги към края на 2008 г. са 299 с капацитет 19 794 места. Домовете за временно настаняване и социално учебните професионални заведения от 2008 г. преминават към социалните услуги. От действащите през 2008 г. специализирани институции най-голям е броят на домовете за стари хора (100), с капацитет 6 072 места, следвани от домовете за деца, лишени от родителска грижа с капацитет 5 522 места и домовете за възрастни хора с умствени увреждания – с 4 689 места.

По данни на НСИ¹⁶, през 2010 г. средният годишен доход общо на лице от домакинството е 3 812 лв., което е с 1,4% по-нисък спрямо 2009 г. Основната част от този доход – 95.7% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажби на имущество. Останалата част от отчетения общ доход – 4.3% се дължи на заеми, кредити и спестявания. Наблюдава се тенденция за намаляване на работната заплата като основен източник на доход. През 2010 г. работната заплата формира 50.9% от общия доход на лице от домакинството срещу 40.2% през 2004 година.

Въпреки финансовата криза, очевиден е стремежът да не се посяга прибързано върху установените по места стандарти при заплащането и възможно по-дълго да се търсят други балансиращи мерки. Голяма част от предприятията и организациите с обективно намалена дейност са принудени да намаляват броя на наетите и като следствие паралелно нараства средната заплата – със съизмерими или сходни проценти.

Източник, НСИ

Пенсиите формират между 21.2 и 27.0% от общия доход на лице от домакинство в различните райони. За една година увеличението на дохода от пенсии варира от 115 лв. в Югозападния до 334 лв. в Югоизточния район.

Увеличаването на доходите и цените на някои стоки и услуги се отразява и върху увеличаването на разходите и тяхното преструктуриране. За една година разходите нарастват различно в статистическите райони.

Графика 22. Общ доход и общ разход средно на лице от домакинство по статистически райони през 2009 година



В равнището на средната месечна заплата отново се наблюдава най-голяма разлика между Югозападния от една страна и Северния централен и Северозападния райони от друга. Тази разлика е свързана и с различните нива на безработица на съответните райони.

По данни на Евростат за 2009 г. 46,2% от населението на България живее в риск от бедност или социално изключване. Тази стойност е най-висока от всички страни-членки на ЕС, като най-близки стойности имат Румъния (43,1%) и Латвия (37,4%) при средно за ЕС-27 – 23,1%.

Съгласно последни анализи на Евростат за 2008 г. линията на бедност е 276,50 лв. При този размер на линията на бедност през 2008 г. 1 657 000 лица в страната са живели под прага на бедност, което представлява 21,8 % от българското население. България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (25,6%), Румъния (23,4%), Гърция (20,1%), Литва (20%), Испания (19,6%) и Естония (19,5%). На другия полюс с най-ниско равнище на бедност в ЕС са Чехия (9%), Ирландия (10,1%), Холандия (10,5%) и Словакия (10,9%). С оглед на горепосочените данни в Националната програма за реформи е дефинирана национална цел „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил. души”, която е консистентна със заложената в стратегия Европа 2020 обща европейска цел за намаляване на броя на застрашените от бедност с 20 млн. души до 2020 г. Тъй като основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата е в пряка зависимост и се определя от тяхната икономическа активност и участие на пазара на труда, с дефинирането на тази цел се прави и връзка с национална цел 1 за достигане на равнище на заетост за възрастовата група 20-64 г. от 76 % до 2020 г. и дефинираните към нея подцели на Националната програма за реформи. Насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните, като членове на техните семейства. За намаляването на бедността в страната ще способства и постигането на целите в образованието (национална цел 4 дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г. и дял на 30-34 годишните със завършено висше образование - 36% до 2020 г. от Националната програма за реформи).
1.4. Развитие на градовете

В средносрочна перспектива големите градски центрове и близките до тях населени места, разположени на транспортните подходи към градския център, ще продължат да бъдат най-привлекателните места, както за живеене, така и за бизнес. Проучванията на пространственото развитие на градските центрове, направено в рамките на програмата ЕSPON, ги посочва като най-подходящите места за развитие на икономика, основана на знанието. Това са т.нар. градове-метрополии, в които следва да се развиват финансовите и бизнес услугите от най-висок клас.

За България такива функции би имала основно столицата София, където се намират едни от най-големите и престижни университети. Очаква се столичният град да продължи да се разраства интензивно през следващите години, като е подходящо по-целенасочено да се използват предимствата на незастроените терени, разположени в близост до главните входно-изходни транспортни артерии, като потенциални зони за разполагане на нови икономически дейности, основани на нови технологии и продукти с голям експортен потенциал. Подобен потенциал имат и някои от другите големи градове в страната като Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Ст. Загора и Плевен. Тези градове са разположени на главните урбанизационни оси на страната, които са и главни транспортни оси. Развитието на тези центрове трябва да бъде съобразено с целите и приоритетите на политиката на ЕС за интегрирано градско развитие и развитие на мрежите от градски центрове. Проблемите и насоките за градско и териториално развитие са обект на стратегическите европейски документи, като Зелената книга за териториално сближаване, Териториалният дневен ред на ЕС и Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове. Те са насочени към осигуряването на балансирано развитие на градските и околоградските райони, с оглед паралелно стимулиране на потенциала на големите центрове и преодоляването на негативите от свръхконцентрация. Хомогенното развитие на градските центрове от типа малки и средни градове също е особено важно за по-пълното използване местния потенциал за развитие. По-добрата транспортна достъпност и интеграцията с други големи градове е ключов фактор за положителното въздействие върху процесите на териториална концентрация. Оценява се, че периферните райони от Източна Европа, в т.ч. и българските региони, ще трябва да направят големи усилия, за да достигнат европейските стандарти за транспортна достъпност.

Внедряването на нови технологии и развитието на иновации също би дало силен тласък на икономическо развитие на големите и средните по големина градски центрове. Като най-уязвими в условията на глобална конкуренция се посочват регионите със ниско и средно технологично ниво на развитие. Тези райони трябва да бъдат подкрепени да преодолеят технологичните и структурните промени, които протичат или предстои да се осъществят. В тази връзка се посочва, че за някои от новоприсъединените райони от Източна Европа, в т.ч. българските, ще е необходимо по-дълго време преди да се доближат до средните нива на БВП на глава от населението за ЕС.

Важна роля за развитието на регионите на страната и за протичането на урбанизационните процеси в тях ще има обвързаността им с близко разположените градски центрове в съседните страни. Специално внимание следва да се обърне на развитието на съседни градове, разположени по граници, които са вътрешни за ЕС и които в много по-голяма степен ще могат да си сътрудничат и да се развиват интегрирано в бъдеще. В най-голяма степен такъв процес се очаква да протече между двойките градове, разположени по българо-румънската граница.

От 2009 г. България участва в проект за изготвяне на Съвместна стратегия за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния (V4+2). В първия етап от работата по проекта беше анализирана и представена информация за осите и полюсите на развитие в шестте държави, както и информация за развитието на транспортните мрежи. Специално се акцентира на съществуващите прекъсвания на осите на развитие и на линейните елементи на транспортната инфраструктура на границата на някои от държавите. Проблемите относно решаването на „прекъсванията” се предвижда да бъдат обект на двустранни дискусии между компетентните институции в съответните страни. Намирането на отговори на констатираните проблеми е важно с оглед разработването на съвместната стратегия за пространствено развитие на държавите от V4+2.

Главните полюси и оси на развитие са дефинирани на основа на общи критерии за шестте държави или на основа на приети актуални национални документи за пространствено развитие. В проекта се посочва, че полюсите на развитие от 0 и 1 категория са най-интензивно развиващите се градски центрове със значими икономически, социални, административни, бизнес, културни и научноизследователски функции.

Главните полюси и оси на развитие за България посочени в Съвместния документ са :

• 
  Столицата София (категория 0);
  
• 
  9 главни полюса на развитие с транснационално значение: Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Русе, Плевен, Видин, Благоевград и агломерацията с център Велико Търново;
  
• 
  Основните оси на развитие (категория 1) са базирани на TEN-T коридорите и друга транспортна инфраструктура с европейско значение;
  

• 
  10 второстепенни полюса на развитие с национално значение: Враца, Габрово, Силистра, Добрич, Шумен, Сливен, Хасково, Кърджали, Смолян и Кюстендил (категория 2 );
  
• 
  Второстепенни оси на развитие(категория 2) базирани на друга транспортна инфраструктура с европейско значение;
  

• 
  Прекъсване на оста на развитие между България и Румъния по направлението „Видин-Крайова/ Тимишоара ( на румънска територия не е посочена ос, която да се свързва с българската) ; Предвид изграждането на Дунав мост 2, свързващ градовете Видин и Калафат се счита, че се създават благоприятни условия за по-добър транспортен достъп и ускорено икономическо развитие на района , на основа на задълбочаване и разширяване на сътрудничеството в икономическата, социалната и културната сфера в района за трансгранично сътрудничество.
  

• 
  Прекъсване на оста на развитие между България и Румъния по направлението „Варна-Констанца” ( не се посочва ос на румънската територия, която да се свързва с българската ос). С оглед засилване на сътрудничеството между България и Румъния относно развитието и управлението на крайбрежните територии на Черно море и прилагането на интегриран подход за управление е подходящо да се изяснят позициите на двете държави по отношение осите на развитие в крайбрежните зони.
  

Резултатите от І етап на работата бяха одобрени на среща на министрите на държавите през март 2010г. и беше взето решение да продължи работата по разработването на съвместната стратегия за пространствено развитие на държавите от V4+2.

- Урбанизацията на района е по-ниска в сравнение с другите райони - в градовете живее 63,2 % от населението. Има съществени различия по отношение на западната част на района, която е по-слабо урбанизирана и източната, където процесите на урбанизация са по-напреднали. Най-големият и значим градски на център на територията на района е Плевен с население 106 хил.д. Необходимо е да се стимулира развитието на градски център в северозападната част на района, който да балансира териториалното влияние на Плевен и да създаде баланс по отношение мрежата от градски центрове. Потенциал в това отношение има град Видин, предвид специфичното му географско разположение в мястото на пресичане на два важни транспортни коридора от трансевропейската транспортна мрежа. Изграждането на втори мост на река Дунав при Видин също може да се приеме за фактор, който би могъл да допринесе за по-динамичното развитие на град Видин, концентриране на нови функции и дейности в града и териториите около него.

- Има четири средни града с население над 30 хил.д., които са центрове на области - Враца (60 хил.д), Видин (48 хил.д.), Монтана (43 хил.д.) и Ловеч (36 хил.д.).

- Има два града с население между 20 и 25 хил.д., които допълват и балансират областните центрове - Лом (22 хил.д.) и Троян (21 хил.д.).

- Главните оси на урбанизация на района са Видин-Монтана-Враца-София и София-Плевен–Русе.

Важна роля и перспектива за по-интензивно развитие има град Видин предвид изграждането на Дунав мост 2, разположението му на границата с две държави- Румъния и Сърбия и формирането на трансгранична агломерация с градчето Калафат, разположено на румънския бряг на река Дунав.

- Урбанизацията на района е по-ниска от средната за страната - в градовете живее 66,5% от населението на района.

- Голям град с население над 100 хил.д., който има важно значение за икономическото развитие на района, е Русе - 149 хил.д. Агломерацията формирана от градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец и Дебелец влияе съществено на урбанизационните процеси в района.

- Има 6 средни града над 30 хил.д. 4 от тях са областни центрове - В.Търново (68 хил.д.), Габрово (58 хил.д.), Силистра (35 хил.д.) и Разград (33 хил.д.). Другите два града са Горна Оряховица (32 хил.д.) и Свищов (30 хил.д.).

- Наред със Свищов и Горна Оряховица има още един град, който допълва и балансира областните центрове - Севлиево (22 хил.д.).

- Главните оси на урбанизация на района са по направленията Плевен-В.Търново-Търговище, Русе-В.Търново-Габрово-Ст.Загора и Русе-Разград-Шумен.

- Урбанизацията на района е близка до средната за страната. В градовете живее 72,7% от населението.

- Има два големи града с над и около 100 хил.д. население, които имат важни функции за цялостното икономическо и социално развитие и пространственото структуриране на територията района - Варна (334 хил.д.) и Добрич (91 хил.д.).

- Има два средни града над 30 хил.д., центрове на области – Шумен (80 хил.д.) и Търговище (37хил.д.).

- Няма други градове около 20-25 хил.д., които да допълват и балансират областните центрове.

- Главните оси на урбанизация в района са Търговище-Шумен-Варна и крайбрежната Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас.

- Урбанизацията на района е близка до средната за страната. В градовете живее 71,3% от населението.

- Има три големи града с над и около 100 хил.д. население – Бургас (200 хил.д.), Стара Загора (138 хил.д.) и Сливен (91 хил.д.) Посочените градове формират зони на влияние, които се развиват значително по-интензивно от останалите части от територията на района.

- Има два средни града с над 30 хил.д. население – Ямбол (74 хил.д. – областен център) и Казанлък (47 хил.д.), които изпълняват функции на по-значими регионални центрове.

- Има един град с население около 25 хил.д., който допълва и балансира областните центрове - Нова Загора (22 хил.д.).

- Главните оси на урбанизация са Ст.Загора-Сливен-Бургас и Варна-Несебър-Поморие-Бургас-Созопол-Царево-М.Търново.

- Степента на урбанизация на района е 66,7% - по-ниска от средната за страната.

- Има един голям града с над 100 хил.д. население, който исторически се е наложил като голям градски център - Пловдив - 338 хил.д.

- Има шест средни града с над 30 хил.д. Четири от тях са центрове на области - Хасково (76 хил.д.), Пазарджик (71 хил.д.), Кърджали (43 хил.д.) и Смолян (30 хил.д.). Асеновград е с население от 50 хил.д., а Димитровград – с 38 хил.д. Шестте града са важни регионални центрове.

- Има два града с население около 25 хил.д., които допълват и балансират областните центрове – Карлово (24 хил.д.) и Велинград (22 хил.д).

- Главните оси на урбанизация на района са София-Пловдив-Хасково-Свиленград и В.Търново-Ст.Загора-Димитровград-Хасково–Кърджали. Второстепенни оси на урбанизация са формирани по направлениеята Пирдоп-Карлово-Казанлък, Карлово-Пловдив-Асеновград-Смолян-Рудозем и Пирдоп-Панагюрище-Пазарджик- Батак-Доспат.

- Урбанизацията на района е 83,1% - най-висока за страната.

- На територията на района се намира най-големият градски център в страната, който е с национално и международно значение - столицата София с население от 1 232 хил.д.

- Има три средни града с население над 30 хил.д., центрове на области - Перник (78 хил.д), Благоевград (70 хил.д.), Кюстендил (44 хил.д.)

- Има още четири града с над 25 хил.д. население, които допълват и балансират областните центрове Дупница (33 хил.д), Петрич (28 хил.д.), Сандански (26 хил.д.) и Самоков (26 хил.д.)

- Главните урбанизационни оси са формирани по направленията Ботевград-София- Перник-Кулата и Калотина-София-Пловдив. Второстепенна ос на урбанизация е формирана по долината на река Места - Септември-Велинград-Белица-Разлог-Г.Делчев и по направлението на подбалканския път София- Г.Малина- Златица- Пирдоп.

Принципите и целите на държавната политика за регионално развитие в България обуславят необходимостта от разработване на мерки и планиране на публични средства за реализация на дейности в т.нар. „райони за целенасочена подкрепа” (РЦП). Те обхващат една или група съседни общини в административно-териториалните граници на дадена област (район от ниво 3), които по определени социално-икономически критерии и показатели изпитват сериозни затруднения за постигане на конкурентоспособност, устойчиво развитие и просперитет. Тези райони са териториална основа за концентрация на ресурси за регионално и местно развитие. Разпоредбите на Закона за регионалното развитие (ЗРР), създават нормативната рамка и осигуряват правна възможност за ефективно планиране, изпълнение, наблюдение и оценка на мерки и дейности, които по един балансиран и съобразен със специфичните нужди на територията и местните общности начин са насочени към подпомагане на местното и регионалното развитие със средства от държавата. Съгласно ЗРР, териториалният обхват на районите за целенасочена подкрепа се определя в областните стратегии за развитие на базата на показатели, които отчитат степента и динамиката на икономическо развитие, заетостта и безработицата, степента на изграденост на техническата инфраструктура, социално-демографските тенденции и структура, селищната структура и географското положение.

Една от важните констатации в междинната оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие е нарастването на вътрешнорегионалните различия в икономическата и социалната сфера в последните години независимо от усвоената помощ по оперативните програми. С оглед решаване на този специфичен за българските региони проблем е подходящо да се осигурят необходимите ресурси и да стартира механизъм за финансово подпомагане на местни инициативи и конкретни проекти за развитие на районите за целенасочена подкрепа, подкрепен със средства от държавния бюджет, като необходим допълнителен инструмент насочен към преодоляване на вътрешнорегионалните различия поне в един или два от регионите от ниво 2.

Предвид констатираното изоставане и задълбочаване на вътрешнорегионалните различия, особено за Северозападен и Северен централен район, препоръчва се разработването на специална програма за тези два региона, разработена по механизма за финансиране на районите за целенасочена подкрепа. Специфичните мерки следва да бъдат насочени към подпомагане развитието на малките и средни предприятия (регионални клъстери), инфраструктура с местно значение, образование и социално развитие. Първоначално програмата би могла да стартира в двата района (Северозападен и Северен централен), като се създадат условия до 2020 г. да се обхванат всички райони при спазване принципа на концентрация на ресурсите;

• 
  Макроикономическа стабилност
  
• 
  Членство на страната в ЕС
  
• 
  Квалифицирана работна сила с високи равнища на образование и квалификация
  
• 
  Наличие на подходящи природно-климатични и културно исторически дадености за развитие на разнообразни форми на туризъм
  
• 
  Много добри възможности за достъп до Интернет
  
• 
  Наличие на подходящ природен ресурс за използване на ВЕИ
  
• 
  Добри условия за планиране на интегрирано развитие на регионално и местно ниво, вкл. изграден капацитет за- стратегическо планиране на национално, регионално , областно и местно ниво
  
• 
  Развитие на сектора на МСП
  
• 
  Наличие на широка мрежа от висши образователни и професионални институции
  
• 
  Стратегическо географско положение- пресичане на пет от паневропейските транспортни коридори с потенциал за превръщане на транспорта в ключов сектор на икономиката на регионите;
  
• 
  Богато природно и културно наследство
  
• 
  Сравнително равномерно развита мрежа от населени места
  

• 
  Неблагоприятни демографски тенденции и риск от обезлюдяване на големи части от територията на регионите
  
• 
  Високо равнище на структурната безработица в определени части на регионите
  
• 
  Ниски доходи на населението, ограничаващи развитието на местния пазар
  
• 
  Недоизградена и недостатъчно ефективна бизнес инфраструктура
  
• 
  Ниско качество на публичните услуги
  
• 
  Амортизирана и неравномерно разпределена техническа инфраструктура
  
• 
  Недостатъчна и неефективно управлявана екологична инфраструктура
  
• 
  Значителни вътрешнорегионални различия в социално-икономическото развитие
  
• 
  Недостатъчно използване на възможностите на публично-частните партньорства
  

• 
  Ускорено изграждане на инфраструктурата по европейските транспортни коридори и подобряване на връзките с регионалната транспортна мрежа
  
• 
  Подобряване на екологичната, социалната и бизнес инфраструктура на регионите
  
• 
  Повишаване конкурентоспособността на българските предприятия
  
• 
  Развитие на информационното общество на регионално и местно ниво
  
• 
  Ефективно използване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС за интегрирано регионално и местно развитие
  
• 
  Разширен достъп до европейските инфраструктурни мрежи
  
• 
  Привличане на повече преки чуждестранни инвестиции
  
• 
  Постигане на динамично, изпревараващо развитие на основа на интеграция и сътрудничество на трансграничните райони
  
• 
  Възможности за развитие на трансгранично сътрудничество по вътрешните и външните граници на ЕС
  

• 
  Влошаване на икономическото състояние в резултат на икономическата криза – рецесия на икономиката, спад на чуждестранните инвестиции, повишаване на безработицата, намаляване на доходите и потреблението.
  
• 
  Продължаващи негативни последици за националната и регионалните икономики вследствие на глобалната финансова и икономическа криза
  
• 
  Политическа нестабилност в Югоизточна Европа, което намалява атрактивността на региона за чуждестранни инвеститори
  
• 
  Засилен конкурентен натиск върху регионалните икономики
  
• 
  Подчертано негативни характеристики на демографското развитие и емиграция от България (вкл. "изтичането на мозъци")
  
• 
  Забавяне на структурните реформи в публичния сектор
  
• 
  Неефективни действия за борба с корупцията и организираната престъпност