КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА

4. КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА

В настоящия актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015 г. като критерии за оценка на изпълнението са предложени не количествени индикатори или конкретни показатели, а характеристики на постиженията в процеса на изпълнение на стратегията, които дават информация и са основата за преценка по-скоро на качеството и степента на изпълнение на целите и приоритетите на регионалното развитие в страната. Използвани са описателни формулировки като рамкови качествени критерии, свързани основно с постигане на съответствие с целите и приоритетите на регионалната политика на Европейския съюз и реално въздействие и напредък по отношение цялостното социално-икономическото развитие на районите в България.

Рамковите критерии едновременно могат да отчитат и такива допълнителни критерии като релевантност, ефективност, ефикасност, устойчивост, навременност, позитивно въздействие върху компонентите на околната среда и др. Предложените критерии представят общата системата от критерии за оценка на изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие до края на периода на нейното действие, а в конкретен план тези критерии ще бъдат детайлизирани, като ще имат важно значение за извършване на междинната и последващата оценка на цялостното изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие. Критериите могат да се използват и при изготвянето на междинния и окончателния доклад за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие.
Общата система от критерии за оценка на изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие включва критерии, които могат да бъдат дефинирани в следните направления (сфери), даващи възможност за извършване на качествени оценки на въздействието и степента на постигане на целите и приоритетите за устойчиво интегрирано развитие на районите от ниво 2 в България:
1. Състояние и позитивни промени в социално-икономическия профил на районите от ниво 2 в България спрямо общото състояние на районите в Европейския съюз;

2. Съответствие на определените цели и приоритети на нуждите и потенциала на районите, от една страна, и на политиката за регионално развитие в ЕС за съответния период, от друга страна;

3. Политическа и социална ангажираност на различните нива с прилагане на политиката за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие;

4. Капацитет на институциите и партньорите за прилагане на политиката за регионално развитие;

5. Използвани финансови ресурси за постигане на целите и приоритетите за регионално развитие.

В стратегическата част на АДИ на НСРР (2011-2015) са изведени основни количествени индикатори, проследяващи изпълнението на главната цел и стратегическите цели на документа. Тяхното действие е комплексно по отношение постигането на главната стратегическа цел, а целевите стойности на основните индикатори осигуряват възможността за количествено оценяване на степента на постигане на заложените цели. Предложеният списък на основни ключови индикатори включва и техните целеви стойности за достигане до 2015 год. са:

• 
  Достигане на дял % БВП на глава от населението от средното ниво за регионите в ЕС 27 по райони както следва;
  

• 
  Достигане на равнище на заетост на населението в трудоспособна възраст в:
  

• 
  Брой население, което е бенефициент по рехабилитирани и реконструирани пътища ІІ и ІІІ клас;
  
• 
  Брой километри рехабилитирани и реконструирани пътища ІІ и ІІІ клас;
  
• 
  До 20% от населението с подобрено транспортно обслужване с достъп до изградени автомагистрали и пътища І клас.
  

Наблюдението на изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие се извършва на основата на резултатите от наблюдението и оценката на изпълнението на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2. Тези резултати се съдържат в годишните доклади за изпълнението на съответния регионален план за развитие, разработени на базата на установената мониторингова система.

Съгласно законодателството за регионалното развитие за оценка на изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие се изготвят междинна и последваща оценка.

Междинната оценка, съгласно изискванията на чл.33, ал.1 на ЗРР, включва:

• 
  оценка на първоначалните резултати от изпълнението;
  
• 
  оценка на степента на постигане на съответните цели;
  
• 
  оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси;
  
• 
  изводи и препоръки за актуализация на съответния документ.
  

• 
  оценка на степента на постигане на целите и устойчивостта на резултатите,
  
• 
  оценка на общото въздействие,
  
• 
  оценка на ефективността и ефикасността на използваните ресурси,
  
• 
  изводи и препоръки относно провеждането на политиката за регионално и местно развитие.
  

Системата за регионална координация има потенциал за ефективно участие в процеса на управление на регионалното развитие, но е необходимо:

• 
  Подобряване на механизмите за координация по отношение на основните етапи на политическия процес – програмиране, реализация, контрол и наблюдение, както и взаимодействието с териториалните и междинните звена по оперативните програми, съфинансирани от ЕС;
  
• 
  Укрепване на аналитичния капацитет в районите на ниво 2 за идентифициране на проблемите и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти;
  
• 
  В рамките на процеса за децентрализация на държавното управление, териториалните органи на изпълнителната власт, които имат функции във връзка с осъществяването на политиката за регионално развитие на съответната територия, следва да бъдат осигурени с ефективни правомощия и ресурси.
  

Важен елемент от системата за наблюдение и оценка на регионалното развитие е изготвянето на годишни доклади за изпълнение на регионалните планове за развитие.

Към настоящия момент са изготвени и приети от Регионалните съвети за развитие Годишни доклади за изпълнението на РПР за 2009 и 2010г. Направеният анализ показва, че в периода на междинното оценяване (по данни от годишните доклади за наблюдение на регионалните планове за развитие), са констатирани проблеми по събирането на информация за изготвените годишни доклади от общините. Това дава основание да бъде направена препоръка за коректно спазване на регламентирания ред в Правилника за прилагане на ЗРР по отношение на сроковете за изготвяне на годишните доклади за изпълнение на общинските планове за развитие и за предоставянето им в областните съвети за развитие (ППЗРР, чл.91, ал.4 и ал.7).

Целесъобразно е изграждането на централизирана информационна система (интернет базирана), в която всички министерства, държавни агенции, областни и общински администрации, да попълват информация за изпълняваните на тяхната територия проекти. По този начин ще се осигури необходимата информационно-технологична платформа за събиране, обработка, съхранение на информация, както за икономическото и социалното състояние на различните териториални нива, така и за изпълнението на мерките за развитие. В този аспект, следва да бъде предвиден механизъм за обмен на данни с Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България [ИСУН] и други системи, поддържащи информация, свързана с реализацията на политиката за регионално развитие.