Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение



страница5/22
Дата04.11.2017
Размер2.9 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.2. Демографско състояние и тенденции


Според отчета за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на република България 2006–2020 г., (отчетен период 2010 г.), представен от Министерство на труда и социалната политика, през последните няколко години се наблюдават сравнително положителни тенденции в демографското развитие на населението в България. Те се изразяват в забавяне темповете на намаляване на населението, нарастване на броя на ражданията, намаляване на ранната раждаемост, намаляване на детската смъртност и други. В сравнение с останалите европейски страни обаче, все още значими проблеми за страната остават по-високите равнища на общата, преждевременната и детската смъртност, по-ниската средна продължителност на живота, по-високият отрицателен естествен прираст и запазването на висок брой напускащи страната лица.

По данни на НСИ от преброяването на населението през м.февруари 2011 г., постоянното население на България възлиза на 7 364 570 души, а средната гъстота на населението за страната е 66,3 души на кв.км.



Фигура 1. Брой на населението по райони NUTS 2 към 01.02.2011 г., НСИ



Източник: НСИ
За една година в резултат на отрицателния естествен прираст и отрицателното външно миграционно салдо населението намалява с близо 42 841 души, или с 0.6% спрямо предходната година. Тази тенденция е устойчива във времето, тъй като се наблюдава в последните пет-шест години.

Близо половината от населението на страната живее в Югозападния и в Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 132 хил. (29%) и 1 479 хил. души (20%). Югоизточният и Североизточният район са следващите по брой на населението, като в тях живеят съответно 1 078 022 хил. (14,6%) и 966 097 хил. (13,2%). Северният централен и Северозападният район имат население от съответно 861 хил. (11,7%) и 847 хил. души (11,5%).

Най-малката по брой население е област Видин, в която живеят 101 хил. души, или 1.4% от населението на страната, а най-голямата е област София (столица) – 1 291 хил. души (17.5%). В резултат на естественото и механичното движение в сравнение с 2001 г. във всички области, с изключение на София (столица, 10,3% увеличение) и Варна (2,8%, увеличение), населението намалява. В областите София и Варна увеличението на населението се дължи главно на положителния механичен прираст. За областите Бургас, Пловдив, Благоевград и Кърджали относителният дял на намалението е по-нисък от средния за страната. С над 20 на сто е намаляло населението на областите Враца и Видин. В значителна степен (между 15% и 20%) е намаляло населението и на областите Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Разград, Силистра.

В началото на 2011 г. в градовете живеят 5 339 хил. души, или 72,5 % от населението на страната, а в селата - 2 025 хил. или 27,5 %.

Данните за гъстотата на населението в районите от ниво 2 в страната показват неравномерно разпределение на населението по територията на страната. Северозападният район е най-рядко населеният, като същевременно той е най-засегнат от миграционните движения на населението извън него. Данните показват ясно изразена тенденция за намаляване на гъстотата на населението и в други райони, като Северен централен, Североизточен и Южен централен. Най-гъсто населен остава Югозападният район, което е продиктувано от по-добрите възможности за живот и работа, които предлага столицата.

Таблица 2. Гъстота на населението по райони от ниво 2


Район

2001 г.

2011 г.

Северозападен

54,1

44,4

Северен централен

66,2

57,5

Североизточен

70,5

66,6

Югоизточен

58,9

54,4

Югозападен

103,3

105,0

Южен централен

71,8

66,1

Източник:НСИ
Продължава тенденцията на намаляване на броя на населението в резултат на по-високата смъртност спрямо раждаемостта. Както общо за страната, така и за отделните райони е характерен отрицателен естествен прираст. Коефициентът на естествен прираст е най-висок в Югозападния (-2.5‰) и Североизточния (-3.3‰) райони, а най-нисък - в Северозападния район (-10.6‰). По данни на НСИ за 2010 г само област София (столица) е с положителен естествен прираст (0.1‰). С най-високи по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите Видин (-14,6‰), Монтана (-12,2‰). Враца (-10,3‰). С естествен прираст между -9 и -10 ‰ са областите Ловеч, Плевен, Габрово, Кюстендил и Перник.

През 2008 г. коефициентът на детска смъртност е 8.6‰, а през 2010 г. се е покачил на 9.4‰ Данните сочат, че детската смъртност у нас продължава да е по-висока от тази в европейските държави. В повечето от страните в Европа коефициентът на детската смъртност е между 3.0 и 5.0‰. Близка до тази в България е стойността на детската смъртност в Латвия (8.7‰). В Унгария, Полша, Литва, Словакия и Кипър нивото на този показател е в границите между 5.9 и 6.2‰. Само Румъния има по-висока стойност на показателя от този в нашата страна - 12.0‰. Необходимо е да се подобрят здравните грижи и профилактиката на децата и бъдещите майки, с цел намаляване на детската смъртност.



Таблица 3. Коефициенти на раждаемост и смъртност, и естествен прираст по райони от ниво 2 през 2010 година

Район

Раждаемост


Смъртност



Естествен

прираст








БЪЛГАРИЯ

10.0

14,6

-4.6

Северозападен

8.4

19,0

-10.6

Северен централен

8.6

15.9

-7.3

Североизточен

10.6

13.9

-3.3

Югоизточен

10.7

14.7

-4.0

Югозападен

10.7

13.2

-2.5

Южен централен

9.9

13.7

-3.8

Източник: НСИ

По отношение на възрастовата структура на населението се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, който се изразява в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. През 2001 г. под 15-годишна възраст са били 15.3% от населението в страната. През 2011 г. техният дял намалява на 13.2%. Незначително се увеличава делът на населението във възрастовата група 15 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 0.4% и от 67.9% е достигнал 68.3%. Най-голямо увеличение има в дела на населението над 65 години - от 16.8% през 2001 г. на 18.5% през 2011 година.

Най-голям е относителният дял на населението на 65 и повече години в областите Видин (25.5%), Монтана и Габрово (по 24%), Ловеч (23.3%) и Кюстендил (22.8%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София (столица) - 16%. В 13 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 1/5. Делът на населението на възраст под 15 години е най-висок в областите Сливен -17.2%, и Бургас - 14.7% . Най-нисък е този дял в областите Габрово и Перник - 11%, Кюстендил - 11.5%, Велико Търново и Смолян - 11.7%. Населението във възрастовата група 15 - 64 години е с най-висок относителен дял в област София (столица) - 72.1%, следват област Смолян - 70.7%, и областите Благоевград и Варна – с по 70%. На ниво райони относително по-благоприятна възрастова структура има Североизточния район –17,5% на 65 и повече г., както и Югоизточния район – 14,8% под 15 год. възраст. В най-неблагоприятно положение са Северозападния район – 23,1% от населението е на 65 и повече години, както и Северния централен район с 12,3% под 15 г. и 20,4% над 65 г.


Таблица 4. Възрастова структура на населението по райони от ниво 2 към 01.02.2011г.


Район

Общо

(%)

Възрастови групи

Под 15 год. (%)

15-64 год. (%)

65 и повече год. (%)

Северозападен

100

12,8

64,1

23,1

Северен централен

100

12,3

67,3

20,4

Североизточен

100

14,0

68,5

17,5

Югоизточен

100

14,8

66,8

18,4

Южен централен

100

13,3

67,3

18,1

Югозападен

100

12,5

68,2

19,3

БЪЛГАРИЯ

100

13,2

68,3

18,5
Източник: НСИ
Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46.5%, тоест на 100 лица във възрастовата група 15–64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 41%, в сравнение със селата - 63.1%. Най-висок е този коефициент във областите Видин (59.6%), Ловеч (57.2%) и Монтана(56.9%). Общо в 10 области на страната този показател е над 50%. Областите, в които това съотношение е по-благоприятно, са София (столица) – 38.8%,Смолян (41.4%), Благоевград (42.7%) и Варна (43.2%). По отношение на районите от ниво 2, коефициентът е значително по-неблагоприятен в Северозападен район – 56,1%, а в останалите райони той е сравнително близко до средното за страната. Показателят има най-ниска стойност в Югозападния район – 45,9%.

Таблица 5. Коефициент на възрастова зависимост и коефициент на демографско заместване по райони от ниво 2 към 01.02.2011 г.


Район

Коефициент на възрастова зависимост (%)

Коефициент на демографско

заместване (брой)

Северозападен

56,1

58

Северен централен

48,6

65

Североизточен

46,1

75

Югоизточен

49,7

71

Югозападен

45,9

67

Южен централен

46,9

76

БЪЛГАРИЯ

46,5

70

Източник: НСИ
Отбелязват се значителни различия в страните от ЕС по показателя за ефективна възрастова зависимост главно поради различията в нивата на заетост и броя на хората над пенсионна възраст. За България и Италия тази зависимост е силно изразена - над 45% и е следствие от големия брой на възрастните хора и по-ниските нива на заетост на трудоспособното население, докато за Холандия и Ирландия съответните коефициенти на възрастова зависимост са едни от най-ниските за ЕС – съответно 25% и 22%.

Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура – разпределението на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху обхват на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени в определянето на възрастовите граници за пенсиониране. 62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души. 52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% - жени. 65% от населението в градовете е в трудоспособна възраст, а в селата - 54.7%. София е областта с най-висок относителен дял на населението в трудоспособна възраст – 66.5%, следват областите Благоевград и Смолян с по 64.7%. С най-нисък дял на населението в трудоспособна възраст е област Видин – 54.8%. Броят на населението под трудоспособна възраст към 1 февруари 2011 г. е 1 039 949 лица, или 14.1% от цялото население С най-висок относителен дял на населението под трудоспособна възраст е област Сливен – 18,3%, следват Бургас – 15.6%, Пазарджик – 15.4%, Търговище – 15.2%, Варна и Шумен - 15%. Най-малък е делът на населението под трудоспособна възраст в Габрово – 11.8%, Перник – 12.1%, Кюстендил – 12.3%, и Велико Търново -12.4%. Почти една четвърт от населението на страната (23.7%) е над трудоспособна възраст - 1 747 717 лица. Областите с най-висок дял на възрастно население над трудоспособна възраст са Видин – 32.4%, Габрово – 30.6%, Монтана – 29.6%, Ловеч – 29.5%. Най-нисък е делът на населението над трудоспособна възраст в област Благоевград и град София - по 20.4%, Бургас и Кърджали – 21.0%, Сливен – 21.8%.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 г.). Общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Кърджали (97), Благоевград (94), Сливен (84) и Разград (82). Най-нисък е показателят в областите Габрово – 48, Видин – 49, и Перник и Кюстендил, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

В българските региони нивото на коефициента на демографско заместване е различно. Най-неблагоприятно е то в Северозападния район – 58, а със сравнително по-добри стойности – в Южния централен район (76) и Североизточния район (75). В останалите райони – Северен централен (65), Югозападен (67) и Югоизточен (71) коефициентът на демографско заместване е под и около средното за страната



Вътрешнорегионалните неравновесия в демографското развитие са още по-силно изразени на ниво местни общности – общини и населени места, като могат да се наблюдават екстремни характеристики при сравняване на демографските показатели. Запазват се значително неблагоприятните демографски тенденции в части от Северозападния и Северния централен район, както и относително благоприятната демографска ситуация в южните части на Югозападния район и в Столична община, части от Североизточния, Южния централен и Югоизточния район.

Сред държавите-членове на ЕС България се намира в неблагоприятна демографска ситуация. Очаква се през периода до 2050 г. населението на страната да намалее значително (до 5.1 млн. души) в резултат на по-ниската раждаемост, по-високата смъртност и нивото на нетна външна миграция. Според прогнозите до 2050 г. коефициентът на зависимост на възрастното население ще достигне 61 %, което ще представлява значително повече от средните нива в ЕС - 53%. В дългосрочен план това ще създаде сериозни предизвикателства за системата на пенсионното осигуряване, както и за социалното включване на възрастните хора, от които над 16% през последните няколко години са застрашени от бедност.

Съществен проблем по отношение устойчивото развитие на регионите в България би било струпването на населението в по-привлекателните райони и обезлюдяването на по-слабо развитите, особено в условията на икономическа криза. В този контекст, регионалната политика трябва да се насочи към подобряването на условията за живеене и бизнес в районите, в които сега се наблюдава отлив на население, с оглед задържане на населението и по-добро използване на техния вътрешен потенциал за развитие. Икономическата криза, в която се намира България, дава отражение в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място, задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница