Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение

1.3. Регионални различия

1.3.1. Степен на икономическо развитие

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г., страната продължи своето положително икономическо развитие, характеризиращо се с ускорени структурни реформи, макроикономическа стабилност, високи и устойчиви темпове на икономически растеж. Относително високите темпове на растеж на българската икономика бяха отчетени при спазване на бюджетна дисциплина и постигане на сравнително невисоки равнища на инфлация.

В периода 2006-2008 г., в регионите на Европейския съюз се наблюдава постепенно намаляване на темповете на икономически растеж от 3,2% средно нарастване на БВП през 2006 г. спрямо 2005 г. до 0,7% през 2008 г. спрямо 2007 г. Темповете на икономически растеж на регионите от ниво 2 в България са значително по-високи от средните за ЕС. За 2006 г. се отчита 6,3 % растеж на БВП, а за 2008 г. 6%. Характерно за регионите от държавите-членки в Източна Европа, повечето от които са изоставащи в развитието си, е по-високият темп на икономически растеж, в сравнение с районите с конкурентноспособна икономика в старите държави-членки. Като пример може да се посочи средното нарастване на БВП в страните от ЕС-15 за 2006 г. с 3,0% и за 2008 г. с 0,5%. През 2008 г. с най-висок годишен растеж на БВП от държавите-членки на ЕС са Румъния- 7,3%, Словакия 6,2%, България 6,0% и Полша 5,0%. Нарастването на БВП на България през периода 2004-2008 г. е с около 6% годишно, което представлява над два пъти по-висок ръст в сравнение със усреднените стойностите за ЕС- 27.

По данни на Евростат за 2010 г., брутният вътрешен продукт (БВП) на България отбелязва ръст от 0.2% в реално изражение (за ЕС-27 средният ръст е 1.8%), в сравнение с предходната година, където БВП на България отбеляза спад от 5.5% в реално изражение в резултат на глобалната финансова криза. Като цяло стабилната финансова система, предпазливата фискална политика и предприетите антикризисни мерки не позволиха националната икономика да бъде по-сериозно засегната, както се случи в част от другите страни-членки на ЕС. Констатираното намаление на темповете на икономически растеж на българската икономика поражда необходимостта от преразглеждане и актуализиране на целевите стойности на основните количествени индикатори за постигане целите и приоритетите на НСРР, с цел да бъдат отчетени негативните последици от финансовата и икономическа криза за българската икономика.

Следва да се отбележи, че за районите от ниво 2 последните официални статистически данни на НСИ за основните икономически показатели – брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност, са за 2009 г.

На регионално ниво NUTS 2 по отношение на показателя БВП/гл.н. (в PPS) се очертава още по-диференцирана картина. Четирите региона на ЕС, заемащи първите места в класацията през 2007 г. са Вътрешен (централен) Лондон съответстващ на 334% от средния в ЕС, Люксембург с 275%, Брюксел с 221% и Хамбург с 192%. Около 40 региона (от общо 271 в ЕС) надвишават нивото от 125% от средния БВП/човек в ЕС. Групата на районите с БВП/човек под 75% от средния в ЕС за 2007 г. включва общо 68 района. Пет от българските региони попадат в двадесетте с най-нисък БВП на човек в ЕС (в РРS). Северозападен район с 26% от средния за ЕС, Северен централен с 27% и Южен централен с 27% заемат последните три места в класацията, а Югоизточен и Североизточен район са съответно с 31% и 32 %.

От българските райони с най-висок БВП на човек спрямо средния за ЕС-27 за 2008 г. е Югозападния район с 73 %, който регистрира и най-голямо сравнително нарастване от 24 % спрямо средните стойности за ЕС през периода 2001–2008 г. В столицата са концентрирани значителна част от икономическите дейности и тя остава най-привлекателното място за бизнес в страната. Подобна закономерност се наблюдава и в други райони от Източна Европа, които включват столици на страни от ЕС като региона на Прага, където БВП/човек е 165% от средния в ЕС и региона Bucuresti-Ilfov е с 92%.