Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение



страница6/22
Дата04.11.2017
Размер2.9 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22

1.3. Регионални различия

1.3.1. Степен на икономическо развитие

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г., страната продължи своето положително икономическо развитие, характеризиращо се с ускорени структурни реформи, макроикономическа стабилност, високи и устойчиви темпове на икономически растеж. Относително високите темпове на растеж на българската икономика бяха отчетени при спазване на бюджетна дисциплина и постигане на сравнително невисоки равнища на инфлация.

В периода 2006-2008 г., в регионите на Европейския съюз се наблюдава постепенно намаляване на темповете на икономически растеж от 3,2% средно нарастване на БВП през 2006 г. спрямо 2005 г. до 0,7% през 2008 г. спрямо 2007 г. Темповете на икономически растеж на регионите от ниво 2 в България са значително по-високи от средните за ЕС. За 2006 г. се отчита 6,3 % растеж на БВП, а за 2008 г. 6%. Характерно за регионите от държавите-членки в Източна Европа, повечето от които са изоставащи в развитието си, е по-високият темп на икономически растеж, в сравнение с районите с конкурентноспособна икономика в старите държави-членки. Като пример може да се посочи средното нарастване на БВП в страните от ЕС-15 за 2006 г. с 3,0% и за 2008 г. с 0,5%. През 2008 г. с най-висок годишен растеж на БВП от държавите-членки на ЕС са Румъния- 7,3%, Словакия 6,2%, България 6,0% и Полша 5,0%. Нарастването на БВП на България през периода 2004-2008 г. е с около 6% годишно, което представлява над два пъти по-висок ръст в сравнение със усреднените стойностите за ЕС- 27.

По данни на Евростат за 2010 г., брутният вътрешен продукт (БВП) на България отбелязва ръст от 0.2% в реално изражение (за ЕС-27 средният ръст е 1.8%), в сравнение с предходната година, където БВП на България отбеляза спад от 5.5% в реално изражение в резултат на глобалната финансова криза. Като цяло стабилната финансова система, предпазливата фискална политика и предприетите антикризисни мерки не позволиха националната икономика да бъде по-сериозно засегната, както се случи в част от другите страни-членки на ЕС. Констатираното намаление на темповете на икономически растеж на българската икономика поражда необходимостта от преразглеждане и актуализиране на целевите стойности на основните количествени индикатори за постигане целите и приоритетите на НСРР, с цел да бъдат отчетени негативните последици от финансовата и икономическа криза за българската икономика.



Икономическите предизвикателства пред България през следващите години ще бъдат свързани с преодоляване на последиците от финансовата криза, постепенно достигане на устойчив икономически ръст, натиск за нарастване на доходите и същевременно запазване на макроикономическата стабилност и либерализация на вътрeшния пазар.
Таблица 6. Коефициент на изменение на БВП в реално изражение (в % спрямо предходната година)





2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

ЕС 27

3.8

2.0

1.2

1.3

2.5

1.9

3.3

3.1

0.5

-4.3

1.8

ЕС 25

3.8

2.0

1.2

1.3

2.5

1.9

3.3

3.0

0.4

-4.3

1.9

ЕС 15

3.8

2.0

1.1

1.1

2.3

1.8

3.1

2.9

0.2

-4.4

1.8

Еврозона

(16 страни)

3.8

1.9

0.9

0.7

2.2

1.6

3.2

3.0

0.4

-4.2

1.8

България

5.7

4.2

4.7

5.5

6.7

6.4

6.5

6.4

6.2

-5.5

0.2

Източник: ЕВРОСТАТ
В сравнение със средното ниво на икономическо развитие в ЕС, брутният вътрешен продукт на глава от населението, както и доходите в България са значително по-ниски от тези на развитите европейски страни. БВП на глава от населението на страната е около 44 % от средното за ЕС-27 за 2010 г. при 34% през 2003 г. Очевидна е необходимостта от ускоряване на растежа на българската икономика като цяло през следващите години с оглед изравняване със средните стандарти в ЕС.
Таблица 7. Сравнителен БВП/гл.нас. по стандарт на покупателна способност (PPS) (в %, EU-27 = 100%)




2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

ЕС 27

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

ЕС 25

105.0

105.0

105.0

104.0

104.0

104.0

104.0

104.0

103.0

103.0

103.0

ЕС 15

115.0

115.0

114.0

114.0

113.0

113.0

112.0

112.0

111.0

110.0

110.0

Еврозона

(16 страни)

112.0

112.0

111.0

110.0

109.0

109.0

109.0

109.0

109.0

109.0

108.0

България

28.0

30.0

32.0

34.0

35.0

37.0

38.0

40.0

43.0

44.0

44.0

Източник: ЕВРОСТАТ

Следва да се отбележи, че за районите от ниво 2 последните официални статистически данни на НСИ за основните икономически показатели – брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност, са за 2009 г.

На регионално ниво NUTS 2 по отношение на показателя БВП/гл.н. (в PPS) се очертава още по-диференцирана картина. Четирите региона на ЕС, заемащи първите места в класацията през 2007 г. са Вътрешен (централен) Лондон съответстващ на 334% от средния в ЕС, Люксембург с 275%, Брюксел с 221% и Хамбург с 192%. Около 40 региона (от общо 271 в ЕС) надвишават нивото от 125% от средния БВП/човек в ЕС. Групата на районите с БВП/човек под 75% от средния в ЕС за 2007 г. включва общо 68 района. Пет от българските региони попадат в двадесетте с най-нисък БВП на човек в ЕС (в РРS). Северозападен район с 26% от средния за ЕС, Северен централен с 27% и Южен централен с 27% заемат последните три места в класацията, а Югоизточен и Североизточен район са съответно с 31% и 32 %.

От българските райони с най-висок БВП на човек спрямо средния за ЕС-27 за 2008 г. е Югозападния район с 73 %, който регистрира и най-голямо сравнително нарастване от 24 % спрямо средните стойности за ЕС през периода 2001–2008 г. В столицата са концентрирани значителна част от икономическите дейности и тя остава най-привлекателното място за бизнес в страната. Подобна закономерност се наблюдава и в други райони от Източна Европа, които включват столици на страни от ЕС като региона на Прага, където БВП/човек е 165% от средния в ЕС и региона Bucuresti-Ilfov е с 92%.



Насочването и реалното усвояване на значителни средства от европейските фондове е основния финансов механизъм за преодоляване изоставането в икономическо отношение на българските райони след присъединяването им към ЕС.

Таблица 8. Сравнителен регионален БВП/гл. от нас. (PPS) (в %, ЕС-27=100%)




2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

ЕС 27

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

100.0

Северозападен

район

26.0

26.0

27.0

26.0

26.0

25.0

26.0

28.0

Северен централен район

25.0

27.0

27.0

27.0

27.0

27.0

27.0

30.0

Североизточен район

26.0

27.0

29.0

30.0

30.0

32.0

32.0

37.0

Югоизточен район

28.0

28.0

30.0

31.0

32.0

31.0

31.0

36.0

Южен цвнтрален район

22.0

23.0

25.0

26.0

26.0

28.0

27.0

30.0

Югозападен район

40.0

45.0

47.0

49.0

51.0

57.0

62.0

73.0

Източник: ЕВРОСТАТ
Приносът на районите в БВП на страната през 2009 г. продължава да бъде неравномерен при намаление на регионалния БВП. Относителният дял на Югозападен район значително надвишава този на останалите пет района от ниво 2.

Таблица 9. Брутен вътрешен продукт, 2009 г.


Райони

БВП, хил.лв.

БВП на човек, лв.

БЪЛГАРИЯ

68 321 610

9 007

Северозападен район

5 070 226

5 576

Северен централен район

5 463 870

5 942

Североизточен район

7 159 964

7 231

Югоизточен район

8 100 019

7 238

Югозападен район

32 995 498

15 610

Южен централен район

9 532 033

6 217


Източник: НСИ
Таблица 10.Относителен дял на българските региони в националния БВП,2009 г.

Райони

Относителен дял на

регионалния БВП (%)

БЪЛГАРИЯ

100

Северозападен

7,42

Северен централен

7.99

Североизточен

10.48

Югоизточен

11.85

Югозападен

48.29

Южен централен

13.95

Източник: НСИ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница