Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение



страница9/22
Дата04.11.2017
Размер2.9 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22

1.3.4. Инвестиции


Неравномерното разпределение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и инвестициите в дълготрайни материални активи по райони от ниво 2 в страната се запазва през последните години. Това се дължи на съсредоточаването им в силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура зони, в близост до столицата и големите градове. Подобно е пространственото разпределение на ПЧИ в новоприсъединилите се страни и в регионите на страните от ЕС, подпомагани по Кохезионния фонд.

Таблица 15. Чуждестранни преки инвестиции с натрупване за периода 2007-2009 г. (в хил. евро)

Статистически зони,

райони

2007

2008

2009

БЪЛГАРИЯ

15 167 125

19 185 003

20 441 581.2

Северозападен район

425 802

500 961

495 573.8

Северен централен район

437 293

797 174

759 508.1

Североизточен район

1 460 035

2 053 309

2 083 919.1

Югоизточен район

1 472 216

1 639 288

1 857 192.0

Южен централен район

966 811

1 340 758

1 372 515.3

Югозападен район

10 404 969

12 853 513

1 3872 872.9

Източник: НСИ

Както и в другите сектори на икономиката, така и в обема на ПЧИ световната икономическа криза дава своето отражение. Според предварителни данни на Българска народна банка (БНБ) за първите шест месеца на 2010 г. в България са влезли едва 358,5 млн. евро преки чуждестранни инвестиции. Това представлява един процент от брутния вътрешен продукт на страната ни. За сравнение, през същия период на предходната година чуждите инвеститори са вложили в страната ни повече от над 1,6 млрд. евро или 4,8 на сто от БВП (спад със 78%). 30,2% от ПЧИ през полугодието са вложени в сектор "производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода". На второ място с 26,8% са операциите с недвижими имоти, на трето с 23% е строителството, а на четвърто място с 20,3% е преработващата промишленост. Хотелите и ресторантите са привлекли 7,5% от преките чуждестранни инвестиции, а другите сектори отчитат намаление на преките чуждестранни инвестиции, равняващо се на 7,8% от стойността им за полугодието.

Притокът на инвестиции в бизнеса е фактор за развитието му и за повишаване на пазарната конкурентоспособност. Общо за новоприсъединените страни от Източна Европа е характерно по-високо ниво на инвестициите в частния сектор, спрямо средните нива в ЕС, в сравнение със старите страни-членки от ЕС-15. Независимо от това, поради големите различия в размера на БВП/човек в старите и новите държави-членки инвестициите, осъществени от частния сектор, не могат за кратко време да осигурят преодоляване на различията в икономическото развитие на страните и регионите в Европейския съюз.

Големият обем на инвестициите спрямо БВП, осъществени от частния сектор у нас, го определя като основен партньор на властите на национално, регионално и местно ниво по отношение прилагането на политика за интегрирано регионално и местно развитие.



1.3.5. Икономическа активност, заетост и безработица



Икономическа активност

През периода 2002-2008 г. е характерно нарастване на коефициента на икономическа активност за всички райони от ниво 2. Най-голямо повишение се наблюдава в Югозападния район с 6.7%, а най-малко повишение е констатирано в Северен централен район с 2.5%. През следващите две години (2009-2010 г.) тенденцията се изменя. Констатира се намаление на коефициента на икономическа активност във всички райони от ниво 2. Най-голямо намаление на коефициента на икономическа активност се наблюдава в Северен централен район с 1.9%, следвано от Северозападен район – 1.6% и Югозападния район с 1.1%. Намаление на коефициента на икономическа активност се наблюдава и в Южен централен район – с 0.9%, Югоизточен район – с 0.5% и Североизточен район – с 0.3%.

С най-висок коефициент на икономическа активност доминира Югозападният район (57.9%). Останалите райони от ниво 2 към 31.12.2010 г. имат коефициент на икономическа активност под или около средната за страната (52.0%).

На ниво области с най-висок коефициент на икономическа активност в края на 2010 г. са областите София (столица) 61.5%, Благоевград 56.9%, Шумен 56.4% и Пазарджик 54.8%.



Регионалните различия по отношение коефициента на икономическа активност изискват провеждане на целенасочена регионална политика за откриване на нови работни места и създаване на заетост в области на Северозападния, Северния централен, Югоизточния и Южния централен район, в които икономическата активност е под средната за страната, за да се избегне масово движение на работната сила от район с по-ниска заетост към район с по-висока заетост. Последното е предпоставка за трайна миграция на население (вътрешна и външна) в трудоспособна възраст към райони с по-високи нива на заетост.


Таблица 16. Коефициент на икономическа активност на населението по райони през 2010г.

Райони NUTS 2/Области

2002

2003

2004

2005


2007

2008


2009


2010

Общо

49.4

49.2

49.7

49.7

52,6

53.8

53.0

52.0

Северозападен район

45.1

42.7

42.8

42.9


46,4

47.9


46.6


45.0

Видин

42.4

38.9

40.4

38.5

43,3

44.9

41.8

40.2

Враца

44.8

42.0

41.9

41.2

47,2

47.8

45.8

43.7

Ловеч

44.5

45.3

43.0

48.6

51,9

50.0

49.3

47.6

Монтана

46.4

44.9

43.1

41.6

45,8

47.7

47.7

46.2

Плевен

45.8

42.2

44.1

43.4

44,6

48.2

47.0

45.6

Северен централен район

47.7

47.2

48.1

47.3

50,2

50.2

49.3

47.4

Велико Търново

47.6

45.3

44.7

43.9

47,7

48.3

46.8

44.8

Габрово

50.1

52.1

49.9

48.3

51,4

53.2

49.7

48.3

Разград

48.9

44.1

46.3

44.1

48,2

47.7

48.4

47.6

Русе

47.0

49.5

50.2

50.1

53,2

52.1

53.4

51.3

Силистра

45.5

44.5

51.2

51.5

51,1

50.1

47.2

44.4

Североизточен район

51.8

51.3

51.3

52.0

54,6

55.3

53.9

53.6

Варна

56.3

55.6

56.1

56.0

57,1

57.3

55.3

54.0

Добрич

47.1

46.4

47.6

49.0

53,2

54.3

52.5

52.5

Търговище

45.7

49.6

45.6

46.0

47,9

48.4

50.6

49.9

Шумен

50.5

47.8

47.9

49.7

54,5

56.2

54.1

56.4

Югоизточен район

48.5

49.6

49.4

48.3

50,5

51.9

51.0

50.5

Бургас

52.0

50.1

49.5

48.8

50,0

50.8

50.3

49.5

Сливен

46.1

46.6

47.5

46.9

50,7

54.7

53.4

51.6

Стара Загора

46.5

49.7

48.9

47.3

54,7

50.5

50.6

50.9

Ямбол

46.8

51.8

53.1

51.4

49,3

54.2

50.8

50.5

Югозападен район

52.4

53.3

54.0

54.1

57,7

59.1

59.0

57.9

Благоевград

54.2

54.2

53.0

54.5

57,8

58.3

57.3

56.9

Кюстендил

45.5

46.0

48.3

49.4

51,9

54.0

50.0

49.5

Перник

47.7

44.4

45.8

46.6

50,0

50.7

49.3

49.0

София

47.5

55.0

53.0

51.2

49,1

48.9

51.3

51.1

София столица

54.5

54.7

56.1

56.1

61,1

63.0

63.1

61.5

Южен централен район

48.7

47.4

48.6

48.8

51,0

52.7

51.8

50.9

Кърджали

55.1

48.7

47.9

46.1

41,4

42.9

42.5

38.3

Пазарджик

42.5

44.1

49.2

53.5

54,5

54.7

55.1

54.8

Пловдив

47.7

47.9

48.2

46.2

50,1

52.5

50.8

50.8

Смолян

57.9

54.9

56.5

56.4

60,1

60.9

57.8

54.0

Хасково

49.6

44.8

45.5

48.3

50,7

52.5

53.2

52.8

Източник: НСИ, 2010

Заетост

През периода 2003-2008 г. в страната се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличение на броя на заетите лица, като коефициентът на заетост на населението 15-64 г. за периода нараства с 11,5 процентни пункта и достига 64% през 2008 г. През 2009 г. поради влиянието на финансовата криза тенденцията се променя и коефициентът отбелязва спад от 1.4 процентни пункта (62,6%). За сравнение, стойността на този показател средно за ЕС-27 за същия период нараства с по-нисък темп (с 3.3%), но през 2009 г. също отбелязва спад от 1.3 процентни пункта и достига 64.6% в сравнение с предходната 2008 г. И през 2010 г. стойността на коефициента на заетост на лицата във възрастовата група 15-64 г. в страната продължава да спада и достига 59,7%. Стойностите на коефициента отбелязват различия по региони от ниво 2, като на първо място с най-висок процент - 67,6%, е Югозападният район. За останалите пет района показателят варира между 53,8% за Северозападен район до 58,5% за Югоизточен район.

Подобна е ситуацията и в старите страни-членки на ЕС, където коефициентът на заетост в периода 2003-2008 г. е отбелязал увеличение с 2.8 процентни пункта, а през 2009 г. също реализира спад от 1.4 процентни пункта на годишна база (65.9%). Тази тенденция на спад се запазва и през 2010 г. – 65.4%.

Въпреки по-бързия темп на нарастване на заетостта в периода 2003-2008 г. в сравнение със средния за ЕС-27, страната има слаби шансове за доближаване до европейската цел в периода 2011 и 2012 г., съгласно Лисабонската стратегия, поради регистрирания спад в нивото на заетостта през 2009 г и 2010 г., в сравнение с предходната 2008 г. Очакванията са и през 2011 и 2012 г. този спад да продължи в резултат на влиянието на финансовата криза, която засяга някои производства и работни места.

Графика 2. Коефициент на заетост в ЕС, 2009 г.



Източник: Евростат

През 2008 г. 101 от регионите на ниво NUTS 2 в ЕС са достигнали или надхвърлили 70% заетост на населението 15-64 г. в съответствие с общата европейска цел за заетостта към 2010 г. съгласно Стратегия „Европа 2020”, а 46 от тях са постигнали изпреварващо целта от 75% заетост на населението, заложена за периода до 2020 г. в стратегия Европа 2020. От шестте български района от ниво 2 през 2008 г. само Югозападният район е изпълнил общата европейска цел с коефициент на заетост, възлизащ на 71 %. В същата 2008 г. 155 региона от ЕС-27 са изпълнили целта от над 60% заетост сред трудовоактивните жени 15-64 г. С най-висока заетост сред жените се характеризират регионите във Финландия, а с най-ниска тези в Италия и Гърция. За българските райони е характерна сравнително висока заетост сред жените в трудовоактивна възраст, като за Югозападния район показателят достига стойност 67,6% за 2008 г.

За 2010 г. коефициентът на заетост на населението 20-64 г. за България възлиза на 65,4% при средно за ЕС-27 – 68,6%. Реализираният спад за страната на годишна база спрямо 2009 г. възлиза на 3,4%, а за 2009 г. спрямо 2008 г. – на 1,9%. На ниво райони от ниво 2 ситуацията изглежда по следния начин: с най-висока стойност на коефициента през 2010 г. е Югозападен район – 72,8%, а останалите пет района се движат в границите от 60,1% за Северозападен до 64,9% за Югоизточен район. От посочените данни е видно, че към момента (2010 г.) Югозападен район е най-близо до изпълнение на заложената в Стратегия Европа 2020 и в Националната програма за реформи национална цел за достигане на заетост на населението на възраст 20-64 г. от 76% до 2020 г.

Посочените данни за коефициента на заетост в различни страни от ЕС показват наличието на значителни разлики между отделните региони по отношение на заетостта. Дисперсията на коефициента на заетост за 2008 г. варира в различните страни от ЕС-27, като стойността и е най-висока в Италия (16,3%), Унгария, Белгия, Словакия, Испания и България (7,1%), а най-ниска - в Холандия (2,2%), Швеция, Португалия и Гърция. Проучванията на Евростат посочват, че различията в заетостта са по-големи на нивото NUTS 3 отколкото на нивото NUTS 2. Същевременно в периода 2004-2008 г. се наблюдава намаляване на дисперсията на този показател, което показва, че независимо от големите различия между регионите в ЕС социалната кохезия се подобрява.

Съществени различия между европейските региони се наблюдават по отношение заетостта на трудовоактивното население на възраст от 55 до 64 години. В Обединеното кралство, Дания, Швеция, Финландия, Германия, Холандия, Кипър и Естония през 2010 г. заетостта при „старите работници”- трудовоактивното население на възраст 55-64 г., е над 50%. По последни данни на Евростат за 2010 г. коефициентът на заетост на населението на възраст 55-64 г. за нито един от българските райони от ниво 2 не превишава 50%. Най-висока е заетостта сред възрастното население в трудовоактивна възраст в Югозападен район – 48,7%, а в останалите пет района – се колебае между 38,1% за Северен централен район и 44,5% за Южен централен район при средно за страната 43,5%. Посочените стойности са доста по-ниски от заложената в Националната програма за реформи национална цел от 53% заетост сред лицата на възраст 55-64 г. до 2020 г. Предвид промените във възрастовата структура на българското население, в бъдеще ще е необходимо да се търсят възможности за продължаване на трудовия живот на населението в надтрудоспособна възраст, за да се осигури необходимата работна ръка за икономиката. Това би могло да се реализира на основа на професионална преквалификация и участие в програми за учене през целия живот.

Коефициентът на заетост при младежите във възрастовия интервал 15-24 г. през периода 2003-2008 г. нараства с 5.6 процентни пункта и достига 26.3% през 2008 г. Темпът на нарастване е по-бавен в сравнение с този при възрастните лица в интервала 55-64 г. за същия период (16%). За периода 2009-2010 г. се отчита спад на коефициента на заетост при младежите във възрастовия интервал 15-24 г. и достига 22.2% през 2010 г. Тенденция на спад се отчита и при възрастните лица в интервала 55-64 г. и през 2010 г. достига 43.5%. За да се осигури работна ръка за развитието на икономиката и за постигане на заложената в Националната програма за реформи национална цел за намаляване на равнището на безработица сред младежите (15-29 г.) до 7% до 2020 г., ще е необходимо да се планират и реализират мерки, които да подпомогнат по-бързото включване на младите хора в пазара на труда.

Необходимо е да се отбележи, че голяма част от работните места у нас са за нискоквалифициран труд с много ниска производителност. За да се засили процесът на икономическо и социално сближаване с регионите в ЕС е необходимо да се направят драстични промени в икономиката на регионите, като тя трябва да се ориентира към въвеждане на нови технологии и производства на нови продукти, базирани на високи технологии, както и към значително повишаване производителността на труда. В този контекст, нискоквалифицираните работници лесно могат да загубят работните си места, а същевременно ниската им квалификация ще им пречи да се адаптират към новите нужди на пазара на труда.

В структурата на заетостта по икономически сектори не се отчитат съществени промени през последните години, като се наблюдава тенденция на увеличаване на заетостта в секторите на индустрията и услугите за сметка на заетите в селското и горското стопанство, която е особено силно изразена в Югозападен район.

Процентът на заетите лица на възраст 25-64 г. с основно и по-ниско образование, изчислен като дял от населението с такова образование в тази възрастова група в страната през периода 2000-2009 г. не търпи съществено изменение и стойността му от 32,3% за 2009 г. е по-ниска от средната за ЕС-27 (46,2%). Дяловете на заетите лица на възраст 25-64 г. със средно и съответно с висше образование през периода 2000-2009 г. се характеризират с постоянно нарастване и през 2009 г. достигат съответно 70% и 85,5%. По тези показатели страната се доближава и надминава средните стойности за ЕС-27.



За преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза в нивото на заетост е необходимо да се прилагат разнообразни форми за насърчаване на гъвкава заетост на работната сила, насърчаване на териториалната мобилност, прилагане на стимулиращи форми за работа на непълен работен ден, продължаващо образование и повишаване на квалификацията на работното място и др. Делът на почасово заетите от всички заети лица в страната през 2010 г. 2.4% и е най-нисък сред страните членки на ЕС. Ниски са стойностите и за Словакия, Чехия, Унгария и Гърция. Най-висок е процентът на почасово заетите в Холандия, Швеция, Обединеното кралство, Германия и Дания.

Безработица

По данни на Евростат средният коефициент на безработица в ЕС-27 за 2010 г. е 9.7%, като в периода 2008-2010 г. се е увеличил с 2.6 процентни пункта, като причина за това е финансовата криза и рецесията в някои страни. Шестнадесет от страните членки отчитат по-ниско ниво на безработица от средното в ЕС-27. Коефициентът на безработица на България е 10.2%, което е около средния за ЕС-27. С по-висока безработица от нея са Унгария- 11.2%, Португалия- 12.0%, Гърция- 12.6%, Ирландия- 13.7%, Словакия- 14.4%, Естония- 16.9%, Литва- 17.8%, Латвия- 18.7% и Испания- 20.1%.

За страните-членки на ЕС е характерно нарастване на безработицата, като резултат от влиянието на световната финансова криза, която се отразява и на България, където се наблюдава нарастване на безработицата през 2010г., в сравнение с 2008г. Единствено в Германия и Люксембург се отчита намаление на коефициента на безработица през 2010 г. спрямо 2008 г. с 0.4 процентни пункта.

Наблюдавайки коефициента на безработица в регионите на ЕС се наблюдава по-голяма дисперсия на ниво NUTS 3, отколкото на ниво NUTS 2. България и Румъния се характеризират с дисперсия, която не е много висока, сравнена с тази на останалите страни от ЕС-27 на ниво NUTS 2, но на ниво NUTS 3 ситуацията е различна. Наблюдава се значително по–голямо вариране на дисперсията на коефициента на безработица на ниво NUTS 3, в рамките на един район от ниво NUTS 2. Като пример може да се посочи Югоизточния район с коефициент на безработица за 2006 г. 8,15%, който сравнен с коефициента на безработица на ниво NUTS 3 варира от 4,5% за област Стара Загора до 17,1% за област Сливен. Малка дисперсия на коефициента на безработица е констатирана в някои страни като Швеция, Полша, Гърция, Холандия и Португалия, а в други като Белгия и Италия дисперсията е много голяма. Различията във вариацията на коефициента на безработица на нива NUTS 2 и NUTS 3 следва да са обект на политиката за регионално развитие, тъй като в районите с голяма вариация на ниво NUTS 3 освен провеждане на обща национална политика за заетост е необходимо да се прилага и регионален подход за интегрирано развитие, който да е насочен към преодоляване на вътрешнорегионалните различия в заетостта. Налице е риск от забавяне на процеса на социална кохезия на българските региони, ако вътрешнорегионалните различия по отношение заетостта и безработицата не са обект на целенасочена политика за регионално развитие.

Важен фактор за намаляване на младежката безработица в рамките на ЕС е повишаването на образователното ниво на младежите в трудоспособна възраст. В последните осем години се наблюдава непрекъснато нарастване на относителния дял на младежите на възраст 20-24 г., които имат завършено средно и по-високо образование, като в края на 2010г. в ЕС-27 те са 79.0%, а в ЕС-15 са 76.6%. В осемнадесет от страните в ЕС относителният дял на младежите завършили средно и по- високо образование е над средното ниво за ЕС-27. С най-високо образователно ниво на младежите се характеризират Словакия- 93.2%. Чехия- 91.9%, Полша- 91.1%, Словения- 89.1%. България е на десето място в ЕС по относителния дял на младежите на възраст между 20-24 г., които са завършили средно и по-високо образование- 84.4%.

По този индикатор българските региони изпреварват тези в Дания, Германия, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Португалия, които имат стойности на показателя под средния за ЕС-15- 76.6%. Високото образователно ниво на младежите в България е едно от сравнителните предимства на българските райони в настоящия момент, тъй като създава база не само за ограничаване на проблема с младежката безработица, но и за развитие на по-модерна, иновативна икономика, нуждаеща се от по-високо квалифицирана работна ръка.

Периодът 2003-2008 г. се характеризира с непрекъснато намаление на безработицата в страната. През 2008 г. броят на безработните лица е 199.7 хил. при 449.1 хил. в началото на разглеждания период. Коефициентът на безработица достига 5.6% при 13.7% през 2003 година. Тази тенденция се променя през 2009 г., когато по данни на НСИ за 2009 г. безработните лица са 238.0 хил., или с 19.2% повече в сравнение с 2008 година. Увеличението на безработните лица продължава, и в края на 2010 г. броят им достига 348.0 хил. От общия брой на безработните 196.3 хил. са мъже и 151.7 хил. - жени. Коефициентът на безработица се увеличава с 4.6 пункта в сравнение с 2008 г. и достига 10.2% към 2010 г. При мъжете нарастването на коефициента на безработица (с 5.4 пункта) е по-голямо в сравнение с това при жените (с 3.7 пункта). Коефициентът на младежка безработица (15 - 24 навършени години) е 23.2% през 2010 г. Броят на лицата, които са безработни по-малко от една година, се увеличава с 95.3% в сравнение с 2008 г. и през 2010 г. достига 186.3 хил., или 53.5% от всички безработни. За същия период и броят на дългосрочно безработните лица се увеличава от 103.3 хил. през 2008 г. на 161.7 хил. през 2010 г . Коефициентът на продължителна безработица през 2010 г.е 4.8%, съответно 5.1% за мъжете и 4.4% за жените.



Дългосрочно отпадналите от пазара на труда оформят една проблемна социална група, която доста по-трудно се адаптира към пазара на труда, в сравнение с останалите групи безработни. Тенденциите в Европейския съюз в периода 2000-2008г. са за постепенно намаление на дългосрочно безработните, които през 2000 г. са били 4% в ЕС-27, а през 2008 г. са намалели на 2,6 % от трудовоактивното население. В периода 2008-2010 г. се отчита увеличение на дългосрочно безработните от 2.6% на 3.9%.

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница