Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение

1.3.5. Икономическа активност, заетост и безработица

През периода 2002-2008 г. е характерно нарастване на коефициента на икономическа активност за всички райони от ниво 2. Най-голямо повишение се наблюдава в Югозападния район с 6.7%, а най-малко повишение е констатирано в Северен централен район с 2.5%. През следващите две години (2009-2010 г.) тенденцията се изменя. Констатира се намаление на коефициента на икономическа активност във всички райони от ниво 2. Най-голямо намаление на коефициента на икономическа активност се наблюдава в Северен централен район с 1.9%, следвано от Северозападен район – 1.6% и Югозападния район с 1.1%. Намаление на коефициента на икономическа активност се наблюдава и в Южен централен район – с 0.9%, Югоизточен район – с 0.5% и Североизточен район – с 0.3%.

С най-висок коефициент на икономическа активност доминира Югозападният район (57.9%). Останалите райони от ниво 2 към 31.12.2010 г. имат коефициент на икономическа активност под или около средната за страната (52.0%).

На ниво области с най-висок коефициент на икономическа активност в края на 2010 г. са областите София (столица) 61.5%, Благоевград 56.9%, Шумен 56.4% и Пазарджик 54.8%.

През периода 2003-2008 г. в страната се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличение на броя на заетите лица, като коефициентът на заетост на населението 15-64 г. за периода нараства с 11,5 процентни пункта и достига 64% през 2008 г. През 2009 г. поради влиянието на финансовата криза тенденцията се променя и коефициентът отбелязва спад от 1.4 процентни пункта (62,6%). За сравнение, стойността на този показател средно за ЕС-27 за същия период нараства с по-нисък темп (с 3.3%), но през 2009 г. също отбелязва спад от 1.3 процентни пункта и достига 64.6% в сравнение с предходната 2008 г. И през 2010 г. стойността на коефициента на заетост на лицата във възрастовата група 15-64 г. в страната продължава да спада и достига 59,7%. Стойностите на коефициента отбелязват различия по региони от ниво 2, като на първо място с най-висок процент - 67,6%, е Югозападният район. За останалите пет района показателят варира между 53,8% за Северозападен район до 58,5% за Югоизточен район.

Подобна е ситуацията и в старите страни-членки на ЕС, където коефициентът на заетост в периода 2003-2008 г. е отбелязал увеличение с 2.8 процентни пункта, а през 2009 г. също реализира спад от 1.4 процентни пункта на годишна база (65.9%). Тази тенденция на спад се запазва и през 2010 г. – 65.4%.

Въпреки по-бързия темп на нарастване на заетостта в периода 2003-2008 г. в сравнение със средния за ЕС-27, страната има слаби шансове за доближаване до европейската цел в периода 2011 и 2012 г., съгласно Лисабонската стратегия, поради регистрирания спад в нивото на заетостта през 2009 г и 2010 г., в сравнение с предходната 2008 г. Очакванията са и през 2011 и 2012 г. този спад да продължи в резултат на влиянието на финансовата криза, която засяга някои производства и работни места.

Графика 2. Коефициент на заетост в ЕС, 2009 г.



Източник: Евростат

През 2008 г. 101 от регионите на ниво NUTS 2 в ЕС са достигнали или надхвърлили 70% заетост на населението 15-64 г. в съответствие с общата европейска цел за заетостта към 2010 г. съгласно Стратегия „Европа 2020”, а 46 от тях са постигнали изпреварващо целта от 75% заетост на населението, заложена за периода до 2020 г. в стратегия Европа 2020. От шестте български района от ниво 2 през 2008 г. само Югозападният район е изпълнил общата европейска цел с коефициент на заетост, възлизащ на 71 %. В същата 2008 г. 155 региона от ЕС-27 са изпълнили целта от над 60% заетост сред трудовоактивните жени 15-64 г. С най-висока заетост сред жените се характеризират регионите във Финландия, а с най-ниска тези в Италия и Гърция. За българските райони е характерна сравнително висока заетост сред жените в трудовоактивна възраст, като за Югозападния район показателят достига стойност 67,6% за 2008 г.

За 2010 г. коефициентът на заетост на населението 20-64 г. за България възлиза на 65,4% при средно за ЕС-27 – 68,6%. Реализираният спад за страната на годишна база спрямо 2009 г. възлиза на 3,4%, а за 2009 г. спрямо 2008 г. – на 1,9%. На ниво райони от ниво 2 ситуацията изглежда по следния начин: с най-висока стойност на коефициента през 2010 г. е Югозападен район – 72,8%, а останалите пет района се движат в границите от 60,1% за Северозападен до 64,9% за Югоизточен район. От посочените данни е видно, че към момента (2010 г.) Югозападен район е най-близо до изпълнение на заложената в Стратегия Европа 2020 и в Националната програма за реформи национална цел за достигане на заетост на населението на възраст 20-64 г. от 76% до 2020 г.

Посочените данни за коефициента на заетост в различни страни от ЕС показват наличието на значителни разлики между отделните региони по отношение на заетостта. Дисперсията на коефициента на заетост за 2008 г. варира в различните страни от ЕС-27, като стойността и е най-висока в Италия (16,3%), Унгария, Белгия, Словакия, Испания и България (7,1%), а най-ниска - в Холандия (2,2%), Швеция, Португалия и Гърция. Проучванията на Евростат посочват, че различията в заетостта са по-големи на нивото NUTS 3 отколкото на нивото NUTS 2. Същевременно в периода 2004-2008 г. се наблюдава намаляване на дисперсията на този показател, което показва, че независимо от големите различия между регионите в ЕС социалната кохезия се подобрява.

Съществени различия между европейските региони се наблюдават по отношение заетостта на трудовоактивното население на възраст от 55 до 64 години. В Обединеното кралство, Дания, Швеция, Финландия, Германия, Холандия, Кипър и Естония през 2010 г. заетостта при „старите работници”- трудовоактивното население на възраст 55-64 г., е над 50%. По последни данни на Евростат за 2010 г. коефициентът на заетост на населението на възраст 55-64 г. за нито един от българските райони от ниво 2 не превишава 50%. Най-висока е заетостта сред възрастното население в трудовоактивна възраст в Югозападен район – 48,7%, а в останалите пет района – се колебае между 38,1% за Северен централен район и 44,5% за Южен централен район при средно за страната 43,5%. Посочените стойности са доста по-ниски от заложената в Националната програма за реформи национална цел от 53% заетост сред лицата на възраст 55-64 г. до 2020 г. Предвид промените във възрастовата структура на българското население, в бъдеще ще е необходимо да се търсят възможности за продължаване на трудовия живот на населението в надтрудоспособна възраст, за да се осигури необходимата работна ръка за икономиката. Това би могло да се реализира на основа на професионална преквалификация и участие в програми за учене през целия живот.

Коефициентът на заетост при младежите във възрастовия интервал 15-24 г. през периода 2003-2008 г. нараства с 5.6 процентни пункта и достига 26.3% през 2008 г. Темпът на нарастване е по-бавен в сравнение с този при възрастните лица в интервала 55-64 г. за същия период (16%). За периода 2009-2010 г. се отчита спад на коефициента на заетост при младежите във възрастовия интервал 15-24 г. и достига 22.2% през 2010 г. Тенденция на спад се отчита и при възрастните лица в интервала 55-64 г. и през 2010 г. достига 43.5%. За да се осигури работна ръка за развитието на икономиката и за постигане на заложената в Националната програма за реформи национална цел за намаляване на равнището на безработица сред младежите (15-29 г.) до 7% до 2020 г., ще е необходимо да се планират и реализират мерки, които да подпомогнат по-бързото включване на младите хора в пазара на труда.

Необходимо е да се отбележи, че голяма част от работните места у нас са за нискоквалифициран труд с много ниска производителност. За да се засили процесът на икономическо и социално сближаване с регионите в ЕС е необходимо да се направят драстични промени в икономиката на регионите, като тя трябва да се ориентира към въвеждане на нови технологии и производства на нови продукти, базирани на високи технологии, както и към значително повишаване производителността на труда. В този контекст, нискоквалифицираните работници лесно могат да загубят работните си места, а същевременно ниската им квалификация ще им пречи да се адаптират към новите нужди на пазара на труда.

В структурата на заетостта по икономически сектори не се отчитат съществени промени през последните години, като се наблюдава тенденция на увеличаване на заетостта в секторите на индустрията и услугите за сметка на заетите в селското и горското стопанство, която е особено силно изразена в Югозападен район.

Процентът на заетите лица на възраст 25-64 г. с основно и по-ниско образование, изчислен като дял от населението с такова образование в тази възрастова група в страната през периода 2000-2009 г. не търпи съществено изменение и стойността му от 32,3% за 2009 г. е по-ниска от средната за ЕС-27 (46,2%). Дяловете на заетите лица на възраст 25-64 г. със средно и съответно с висше образование през периода 2000-2009 г. се характеризират с постоянно нарастване и през 2009 г. достигат съответно 70% и 85,5%. По тези показатели страната се доближава и надминава средните стойности за ЕС-27.

По данни на Евростат средният коефициент на безработица в ЕС-27 за 2010 г. е 9.7%, като в периода 2008-2010 г. се е увеличил с 2.6 процентни пункта, като причина за това е финансовата криза и рецесията в някои страни. Шестнадесет от страните членки отчитат по-ниско ниво на безработица от средното в ЕС-27. Коефициентът на безработица на България е 10.2%, което е около средния за ЕС-27. С по-висока безработица от нея са Унгария- 11.2%, Португалия- 12.0%, Гърция- 12.6%, Ирландия- 13.7%, Словакия- 14.4%, Естония- 16.9%, Литва- 17.8%, Латвия- 18.7% и Испания- 20.1%.

За страните-членки на ЕС е характерно нарастване на безработицата, като резултат от влиянието на световната финансова криза, която се отразява и на България, където се наблюдава нарастване на безработицата през 2010г., в сравнение с 2008г. Единствено в Германия и Люксембург се отчита намаление на коефициента на безработица през 2010 г. спрямо 2008 г. с 0.4 процентни пункта.

Наблюдавайки коефициента на безработица в регионите на ЕС се наблюдава по-голяма дисперсия на ниво NUTS 3, отколкото на ниво NUTS 2. България и Румъния се характеризират с дисперсия, която не е много висока, сравнена с тази на останалите страни от ЕС-27 на ниво NUTS 2, но на ниво NUTS 3 ситуацията е различна. Наблюдава се значително по–голямо вариране на дисперсията на коефициента на безработица на ниво NUTS 3, в рамките на един район от ниво NUTS 2. Като пример може да се посочи Югоизточния район с коефициент на безработица за 2006 г. 8,15%, който сравнен с коефициента на безработица на ниво NUTS 3 варира от 4,5% за област Стара Загора до 17,1% за област Сливен. Малка дисперсия на коефициента на безработица е констатирана в някои страни като Швеция, Полша, Гърция, Холандия и Португалия, а в други като Белгия и Италия дисперсията е много голяма. Различията във вариацията на коефициента на безработица на нива NUTS 2 и NUTS 3 следва да са обект на политиката за регионално развитие, тъй като в районите с голяма вариация на ниво NUTS 3 освен провеждане на обща национална политика за заетост е необходимо да се прилага и регионален подход за интегрирано развитие, който да е насочен към преодоляване на вътрешнорегионалните различия в заетостта. Налице е риск от забавяне на процеса на социална кохезия на българските региони, ако вътрешнорегионалните различия по отношение заетостта и безработицата не са обект на целенасочена политика за регионално развитие.

Важен фактор за намаляване на младежката безработица в рамките на ЕС е повишаването на образователното ниво на младежите в трудоспособна възраст. В последните осем години се наблюдава непрекъснато нарастване на относителния дял на младежите на възраст 20-24 г., които имат завършено средно и по-високо образование, като в края на 2010г. в ЕС-27 те са 79.0%, а в ЕС-15 са 76.6%. В осемнадесет от страните в ЕС относителният дял на младежите завършили средно и по- високо образование е над средното ниво за ЕС-27. С най-високо образователно ниво на младежите се характеризират Словакия- 93.2%. Чехия- 91.9%, Полша- 91.1%, Словения- 89.1%. България е на десето място в ЕС по относителния дял на младежите на възраст между 20-24 г., които са завършили средно и по-високо образование- 84.4%.

По този индикатор българските региони изпреварват тези в Дания, Германия, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Португалия, които имат стойности на показателя под средния за ЕС-15- 76.6%. Високото образователно ниво на младежите в България е едно от сравнителните предимства на българските райони в настоящия момент, тъй като създава база не само за ограничаване на проблема с младежката безработица, но и за развитие на по-модерна, иновативна икономика, нуждаеща се от по-високо квалифицирана работна ръка.

Периодът 2003-2008 г. се характеризира с непрекъснато намаление на безработицата в страната. През 2008 г. броят на безработните лица е 199.7 хил. при 449.1 хил. в началото на разглеждания период. Коефициентът на безработица достига 5.6% при 13.7% през 2003 година. Тази тенденция се променя през 2009 г., когато по данни на НСИ за 2009 г. безработните лица са 238.0 хил., или с 19.2% повече в сравнение с 2008 година. Увеличението на безработните лица продължава, и в края на 2010 г. броят им достига 348.0 хил. От общия брой на безработните 196.3 хил. са мъже и 151.7 хил. - жени. Коефициентът на безработица се увеличава с 4.6 пункта в сравнение с 2008 г. и достига 10.2% към 2010 г. При мъжете нарастването на коефициента на безработица (с 5.4 пункта) е по-голямо в сравнение с това при жените (с 3.7 пункта). Коефициентът на младежка безработица (15 - 24 навършени години) е 23.2% през 2010 г. Броят на лицата, които са безработни по-малко от една година, се увеличава с 95.3% в сравнение с 2008 г. и през 2010 г. достига 186.3 хил., или 53.5% от всички безработни. За същия период и броят на дългосрочно безработните лица се увеличава от 103.3 хил. през 2008 г. на 161.7 хил. през 2010 г . Коефициентът на продължителна безработица през 2010 г.е 4.8%, съответно 5.1% за мъжете и 4.4% за жените.