Таблица 2. Регионален БВП на глава от населението по покупателна способност спрямо средното за ЕС-27 за 2004-2008 г. (в %)
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
Европейски Съюз (27)
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
България
|
35
|
37
|
38
|
40
|
44
|
Северозападен район
|
27
|
28
|
26
|
27
|
28
|
Северен централен район
|
27
|
28
|
28
|
28
|
30
|
Североизточен район
|
30
|
32
|
34
|
34
|
37
|
Югоизточен район
|
32
|
34
|
34
|
33
|
36
|
Южен централен район
|
27
|
28
|
29
|
29
|
30
|
Югозападен район
|
51
|
54
|
60
|
67
|
73
|
Източник: Евростат
В сравнение с регионите в ЕС Югозападният район се намира в по-благоприятно състояние, отколкото останалите български райони на ниво NUTS 2, но все още достигнатата степен на икономическо развитие е значително под средното равнище в ЕС. БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност за района за 2008 г. възлиза на 73 % от средната стойност за ЕС-27 в сравнение с 67 % през 2007 г. Това е нарастване от 6 % за 2008 г. и показва изпреварващ темп спрямо повишаването на показателя за цялата страна за същия период (+4%). В столицата са концентрирани значителна част от икономическите дейности и тя остава най-привлекателното място за бизнес в страната. Подобна закономерност се наблюдава и в други райони от Източна Европа, които включват столици на страни от ЕС.
Вътрешнорегионалните дисбаланси по отношение на общия икономически потенциал и принос на отделните области могат да бъдат преодолени чрез провеждане на последователна икономическа политика за развитие на приоритетни и силно конкурентоспособни отрасли в столицата и района около нея, като същевременно се стимулира разгръщането на потенциала на другите области в сектори, формиращи висока добавена стойност - индустрия, туризъм и бизнес услуги на основата на подобрена социална и техническа инфраструктура.
Отчетените стойности на показателя брутна добавена стойност (БДС) за 2009 г. показват нарастване за Югозападния район като част от общата тенденция на нарастване за страната. Регистрираният ръст на БДС на Югозападен район за 2009 г. възлиза на 109% в сравнение с 2004 г. и на 6,12% спрямо предходната 2008 г. И през 2009 г. ЮЗР запазва водещото си място сред районите от ниво 2, като създава 48% от брутната добавена стойност за страната (нарастване с 2,6% в сравнение с предходната година).
Приносът на Югозападния район в брутната добавена стойност за страната по икономически сектори през 2009 г. се отличава с доминиращ дял на района в сектора на услугите - 54,63%, индустриален дял, равняващ се на 40,28% и добавена стойност в аграрния сектор - 14,55%. Структурата на брутната добавена стойност в Югозападния район се характеризира със силен превес на сектора на услугите, където се формира 72,5% от съвкупната добавена стойност в района. В сектора на индустрията се произвеждат 26% от регионалната добавена стойност, а приносът на сектора на селското и горско стопанство е 1,5%.
В разпределението на брутната добавена стойност на Югозападния район по икономически сектори се наблюдават характерните особености за развитите в икономическо отношение региони в ЕС - значителен дял на сектора на услугите, следван от дела на индустрията и нисък дял на аграрния сектор, което в значителна степен доближава Югозападния район до потенциала, необходим за справяне с конкурентния натиск в ЕС.
Таблица 3. Брутна добавена стойност (2008-2009 г.)
Район
|
2008 г. БДС (хил.лв.)
|
2008 г.
БДС по икономически сектори (хил.лв.)
|
2009 г. БДС (хил.лв.)
|
2009 г.
БДС по икономически сектори (хил.лв.)
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
България
|
57 732 834
|
3 990 180
|
17 557 681
|
36 184 973
|
58 695 489
|
2 836 721
|
17 996 307
|
37 862 461
|
Северозападен
|
4 534 830
|
668 667
|
1 451529
|
2 414 634
|
4 355 860
|
516 303
|
135 6500
|
2 483 057
|
Северен централен
|
4 831 770
|
597 920
|
1 511 111
|
2 722 739
|
4 694 042
|
433 814
|
1 585 885
|
2 674 343
|
Североизточен
|
6 474 565
|
579 055
|
2 041 111
|
3 854 399
|
6 151 168
|
457 752
|
1 726 886
|
3 966 710
|
Югоизточен
|
7 033 981
|
551 441
|
2 844 752
|
3 637 788
|
6 958 771
|
403 896
|
2 966 685
|
3 588 190
|
Южен централен
|
8 144 970
|
975 286
|
2 888 981
|
4 280 703
|
8 189 024
|
612 329
|
3 112 197
|
4 464 498
|
Югозападен
|
26 712 718
|
617 811
|
6 820 197
|
19 274 710
|
28 346 624
|
412 807
|
7 248 154
|
20 685 663
|
Източник: Национален статистически институт
Тенденцията на нарастването на обема на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната през периода 2007-2008 г. се усеща особено силно в Югозападния район - увеличава се делът на ПЧИ в сектори като търговия и транспортни услуги, строителство, банково и застрахователно дело, хотелиерство и туристически дейности. Водеща област по привличане на ПЧИ е област София (столица).
И през 2009 г. ЮЗР запазва водещото си място в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната по райони от ниво 2 с относителен дял от 67,9% от всички ПЧИ за България, но вследствие на започналата икономическа криза тенденцията на нарастване е прекъсната и през 2009 г. чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР възлиза на 1 019 360 хил. евро (за 2008 г. – 2 448 544 хил. евро). Тази стойност представлява намаление от 58,4% на годишна база спрямо 2008 г. Средно за страната ПЧИ за 2009 г. също намаляват - със 68,7% спрямо 2008 г. Намалението за област София (столица) за 2009 г. спрямо 2008 г. възлиза на 64,2%, като относителният дял на областта достига 90,5 % от инвестициите за района и 61,4% от общия размер на ПЧИ в България.
Таблица 4. Чуждестранни преки инвестиции с натрупване за периода 2007-2009 г. (в хил. евро)
Район, област
|
2007
|
2008
|
2009
|
БЪЛГАРИЯ
|
15 167 125
|
19 185 003
|
20 441 581
|
Северозападен район
|
425 802
|
500 961
|
495 574
|
Северен централен район
|
437 293
|
797 174
|
759 508
|
Североизточен район
|
1 460 035
|
2 053 309
|
2 083 919
|
Югоизточен район
|
1 472 216
|
1 639 288
|
1 857 192
|
Южен централен район
|
966 811
|
1 340 758
|
1 372 515
|
Югозападен район
|
10 404 969
|
12 853 513
|
13 872 873
|
Благоевград
|
134 446
|
215 233
|
252 672
|
Кюстендил
|
15 671
|
19 990
|
15 960
|
Перник
|
232 106
|
283 712
|
240 148
|
София
|
799 997
|
662 669
|
815 676
|
София (столица)
|
9 222 748
|
11 671 909
|
12 548 417
|
Източник: Национален статистически институт
През 2009 г. броят на предприятията от нефинансовия сектор в Югозападен район се е увеличил с 29,4% спрямо 2008 г. и възлиза на 134 146 (увеличението за страната е 19,6%). Увеличението се дължи на нарасналия брой на микро, на малките и на средните предприятия, като най-висок е темпът на прираст на микро предприятията (до 9 заети) – 33%. През 2009 г. най-голям дял от нефинансовите предприятия в България се намират в ЮЗР – 36,4%.
Таблица 5. Брой на нефинансовите предприятия по групи според броя на заетите в тях лица за периода 2005-2009 г.
-
Големина на предприятията
|
Предприятия
(брой)
|
Година
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
БЪЛГАРИЯ
|
252 519
|
257 950
|
283 444
|
307 831
|
368 229
|
Микро фирми(до 9)
|
225 222
|
228 039
|
251 834
|
273 853
|
335 929
|
Малки фирми(10-49)
|
21 949
|
24 125
|
25 472
|
27 559
|
26 463
|
Средни фирми(50-249)
|
4 576
|
4 980
|
5 309
|
5 573
|
5 071
|
Големи фирми (250+)
|
|
806
|
829
|
846
|
766
|
Югозападен район
|
73 886
|
74 319
|
92 829
|
103 680
|
134 146
|
Микро фирми(до 9)
|
64 501
|
63 994
|
81 588
|
9 1403
|
121 846
|
Малки фирми(10-49)
|
7 478
|
8 225
|
8 950
|
9 821
|
9 974
|
Средни фирми(50-249)
|
1 616
|
1 794
|
1 950
|
2 104
|
1 999
|
Големи фирми(250+)
|
|
306
|
332
|
352
|
327
|
Сподели с приятели: |