Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план



страница3/14
Дата13.10.2018
Размер2.34 Mb.
#86687
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Източник: Национален статистически институт
Световната икономическа криза оказа негативно влияние върху развитието на туризма в страната, в т.ч. и в Югозападния район, през 2009 г. Въпреки това през 2010 г. се отбелязва известна стабилност в обема на реализираните нощувки и в стойността на туристическите приходи. Започналият през 2009 г. спад в размера на приходите от нощувки за ЮЗР (18,5% спрямо 2008 г.) продължава и през 2010 г., макар и в много по-ниска степен - 1,5% на годишна база спрямо 2009 г. Средно за страната през 2010 г. се регистрира нарастване на приходите от нощувки спрямо предходната 2009 г. в размер на 4,3%, което се дължи на увеличение на стойностите за Югоизточния и Североизточния район. В съвкупните приходи от туристически дейности Югозападният район запазва третото си място сред районите от ниво 2 в страната (след Югоизточния и Североизточния район) с реализирани приходи от нощувки в размер на над 140 млн. лв. през 2010 г. Делът на ЮЗР в общите приходи от нощувки за страната през периода 2008-2010 г. бележи постоянни стойности от около 21-22%. Стойността за 2010 г. възлиза на 21,5%, което се дължи основно на област София (столица) с приходи от нощувки в размер на близо 95 млн. лв. (67,4% от тези на ЮЗР) и област Благоевград с близо 31 млн. лв. (22% от тези на ЮЗР).

Разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в Югозападен район през 2009 г. запазват тенденцията на нарастване и достигат 288 297 хил. лв.



Таблица 6. Развитие на туризма в Югозападен район към 31.12.2010 г.

Райони и области

Средст-ва за подс-лон

(бр.)

Легла

(бр.)

Реализирани нощувки

(бр.)

Пренощували лица

(бр.)

Приходи от нощувки

(лв.)

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

ОБЩО

в т.ч.: чужденци

БЪЛГАРИЯ

3 540

283 641

16 261 170

10 565 210

4 411 899

2 084 300

653 736 875

465 763 070

Северозападен район

177

8 168

367 556

49 521

205 274

21 299

11 401 870

2 323 271

Северен централен район

342

12 538

492 105

92 654

312 883

57 196

18 232 107

4 784 238

Североизточен район

647

83 075

5 133 831

3 967 972

1 006 432

633 552

189 455 740

154 572 894

Югоизточен район

1 176

109 008

6 414 888

4 853 214

1 056 553

668 213

238 087 669

194 381 372

Южен централен район

751

30 116

1 476 713

291 778

663 459

111 609

55 861 783

15 942 755

Югозападен район

453

40 736

2 376 077

1 310 071

1 167 298

592 431

140 697 706

93 758 540

Благоевград

207

17 757

734 639

368 251

316 149

133 513

30 882 667

15 584 647

Кюстендил

38

2 270

101 973

9 515

53 115

5 720

2 778 185

609 509

Перник

23

996

26 415

7 018

10 734

1 777

498 160

147 150

София

67

6 699

396 520

195 091

140 340

45 521

11 768 034

5 453 447

София (столица)

118

13 014

1 116 530

730 196

646 960

405 900

94 770 660

71 963 787

Източник: Национален статистически институт

Нарастването спрямо предходната 2008 г. възлиза на 16,8%, като районът продължава да формира преобладаващата част от разходите за НИРД на страната с дял от 80% през 2009 г. Голямата концентрация на разходи за НИРД в ЮЗР се дължи в много по-голяма степен на разходите на правителството и учебните заведенията за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.



Таблица 7. Дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност от БВП за 2004-2009 г. (%)




2004

2005

2006

2007

2008

2009

ЕС-27

1,83

1,82

1,85

1,85

1,92

2,01

БЪЛГАРИЯ

0,49

0,46

0,46

0,45

0,47

0,53

Северозападен район

0,12

0,11

0,14

0,15

0,12

0,16

Северен централен район

0,16

0,08

0,1

0,08

0,09

0,13

Североизточен район

0,21

0,2

0,26

0,2

0,22

0,31

Югоизточен район

0,1

0,08

0,15

0,16

0,18

0,19

Южен централен район

0,13

0,14

0,14

0,22

0,36

0,22

Югозападен район

1,01

0,94

0,85

0,79

0,77

0,87

Източник: Евростат

Постигането на една от целите на ЕС по отношение развитието на конкурентоспособна икономика, определена със Стратегия „Европа 2020” (инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП за ЕС до 2020 г.) и заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015г.) като национална цел 2 „Инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП зисква да се увеличат ангажиментите и отговорностите на страната (в т.ч. и в ЮЗР) за осигуряване на повече финансови ресурси предназначени за проучвания, развитие на модерни нови технологии и иновации.

Структурата на регионалната икономика на Югозападния район очертава необходимостта от поддържане на устойчиво развитие на сектора на услугите; по-засилена екологична съобразеност и модернизация на индустриалния сектор и по-специално в областта на високите технологии; преструктуриране на селскостопанския сектор и нарастване на инвестициите в областта на биологичното земеделие. Необходимостта от интегрирани мерки за конкурентоспособно развитие на регионалната икономика се подсилва от инвеститорския интерес към района за развитие на търговските, банковите, бизнес и транспортните услуги, строителните дейности и туристическата индустрия.

3. Социална сфера
Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за общо демографско развитие на Югозападния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо останалите райони в България, тъй като по-големите възможностите за заетост и професионална реализация в района на столицата привличат повече млади хора от други части на страната.

Югозападният район е най-големият район на ниво NUTS 2 в България по брой на населението – 2 132 848 души към 01.02.2011 г., което представлява 29% от населението на страната. В разпределението на населението на областно ниво съществува ясно изразен дисбаланс между област София (столица) и останалите области. Населението на област София (столица) към началото на 2011 г. е 1 291 591 д. (17,5% от населението на страната). Сред другите области в района област Благоевград и Софийска област са с относително по-голям брой население – съответно 323 552 д. и 247 489 д., а областите Кюстендил (136 686 д.) и Перник (133 530 д.) – с по-малък брой.



Средната гъстота на населението в Югозападния район е 105.03 ч./кв.км. и е най-високата за страната, което е продиктувано от по-добрите възможности за живот и работа, които предлага столицата. Останалите райони от ниво 2 се нареждат около или под средната гъстотата за страната (66.34 ч./кв.км). Гъстотата на населението в рамките на ЮЗР варира значително, като тя е най-висока в област София (столица) – 960.29 ч/кв.км, а най-ниска в Софийска област – 35.06 ч/кв.км.
Таблица 8. Брой и гъстота на населението към 01.02.2011 г.

Райони и области

Брой на населението


Гъстота на населението

(души/кв.км)

БЪЛГАРИЯ

7 364 570

66.34

Северозападен район

847 138

44.42

Северен централен район

861 112

57.50

Североизточен район

966 097

66.68

Югоизточен район

1 078 002

54.45

Южен централен район

1 479 373

66.14

Югозападен район

2 132 848

105.03

Благоевград

323 552

50.17

Кюстендил

136 686

44.80

Перник

133 530

55.82

София

247 489

35.06

София (столица)

1 291 591

960.29

Източник: Национален статистически институт
В края на 2010 г. в градовете живее 82,5% от населението на ЮЗР, а в селата – 17,5%. Тези стойности са по-високи от средните за страната и за останалите райони от ниво 2.

Естественият прираст на населението на Югозападния район за 2010 г. следва общите за страната тенденции и продължава да е отрицателен (-5262 души или -2,5 ‰ спрямо -34652 д. или -4,6 ‰ за България). Въпреки това се наблюдава тенденция на намаляване на негативния показател спрямо предходните години, като за 2004 г. той е бил -4,6‰ за Югозападния район и -5,2 ‰ за страната. Продължават да се задържат високите стойности за област Кюстендил (-9,8 ‰ за 2010 г.), но се отчита, макар и минимален спад за областите Перник (-9,6‰), Софийска (-8,0‰). Най-нисък отрицателен прираст в района има област Благоевград (-1,7‰), а област София (столица) е единствената област в България с положителен естествен прираст две поредни години (2009 г. и 2010 г. - съответно +0,2‰ и +0,1‰).

Таблица 9. Естествен прираст на населението през 2010 г.


Райони и области

Естествен

прираст на

населението

(брой)

Естествен

прираст на

населението

(‰)

Общо

общо

БЪЛГАРИЯ

- 34 652

-4.6

Северозападен район

-9 440

-10.6

Северен централен район

-6 575

-7.3

Североизточен район

-3 206

-3.3

Югоизточен район

-4 405

-4.0

Южен централен район

-5 764

-3.8

Югозападен район

-5 262

-2.5

Благоевград

-571

-1.7

Кюстендил

-1 411

-9.8

Перник

-1 296

-9.6

София

-2 014

-8.0

София (столица)

30

0.1

Източник: Национален статистически институт

Таблица 10. Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г.


Райони и области

Прираст -

абсолютен

брой

Прираст

(%)

Общо

общо

БЪЛГАРИЯ

-564 331

-7.1

Северозападен район

-190166

-18.88

Северен централен район

-136759

-14.42

Североизточен район

-53200

-8.275

Югоизточен район

-90704

-9.325

Южен централен район

-128729

-9.42

Югозападен район

35227

-6.22

Благоевград

-17 621

-5.2

Кюстендил

-25 848

-15.9

Перник

-16 302

-10.9

София

-25 751

-9.4

София (столица)

120 749

10.3

Източник: Национален статистически институт
В резултат на механичното движение общото население на района се е увеличило през 2010 г. с 6 298 души (3,0‰), като само за област София (столица) механичния прираст е 9 618 д. (7,4‰) в резултат на придвижването на контингенти от населението в трудоспособна възраст от други части на страната към столичния град и района около него. В останалите области от района – Софийска, Перник, Благоевград и Кюстендил механичният прираст на населението е отрицателен.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница