Източник: Национален статистически институт
Световната икономическа криза оказа негативно влияние върху развитието на туризма в страната, в т.ч. и в Югозападния район, през 2009 г. Въпреки това през 2010 г. се отбелязва известна стабилност в обема на реализираните нощувки и в стойността на туристическите приходи. Започналият през 2009 г. спад в размера на приходите от нощувки за ЮЗР (18,5% спрямо 2008 г.) продължава и през 2010 г., макар и в много по-ниска степен - 1,5% на годишна база спрямо 2009 г. Средно за страната през 2010 г. се регистрира нарастване на приходите от нощувки спрямо предходната 2009 г. в размер на 4,3%, което се дължи на увеличение на стойностите за Югоизточния и Североизточния район. В съвкупните приходи от туристически дейности Югозападният район запазва третото си място сред районите от ниво 2 в страната (след Югоизточния и Североизточния район) с реализирани приходи от нощувки в размер на над 140 млн. лв. през 2010 г. Делът на ЮЗР в общите приходи от нощувки за страната през периода 2008-2010 г. бележи постоянни стойности от около 21-22%. Стойността за 2010 г. възлиза на 21,5%, което се дължи основно на област София (столица) с приходи от нощувки в размер на близо 95 млн. лв. (67,4% от тези на ЮЗР) и област Благоевград с близо 31 млн. лв. (22% от тези на ЮЗР).
Разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в Югозападен район през 2009 г. запазват тенденцията на нарастване и достигат 288 297 хил. лв.
Таблица 6. Развитие на туризма в Югозападен район към 31.12.2010 г.
Райони и области
|
Средст-ва за подс-лон
(бр.)
|
Легла
(бр.)
|
Реализирани нощувки
(бр.)
|
Пренощували лица
(бр.)
|
Приходи от нощувки
(лв.)
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
3 540
|
283 641
|
16 261 170
|
10 565 210
|
4 411 899
|
2 084 300
|
653 736 875
|
465 763 070
|
Северозападен район
|
177
|
8 168
|
367 556
|
49 521
|
205 274
|
21 299
|
11 401 870
|
2 323 271
|
Северен централен район
|
342
|
12 538
|
492 105
|
92 654
|
312 883
|
57 196
|
18 232 107
|
4 784 238
|
Североизточен район
|
647
|
83 075
|
5 133 831
|
3 967 972
|
1 006 432
|
633 552
|
189 455 740
|
154 572 894
|
Югоизточен район
|
1 176
|
109 008
|
6 414 888
|
4 853 214
|
1 056 553
|
668 213
|
238 087 669
|
194 381 372
|
Южен централен район
|
751
|
30 116
|
1 476 713
|
291 778
|
663 459
|
111 609
|
55 861 783
|
15 942 755
|
Югозападен район
|
453
|
40 736
|
2 376 077
|
1 310 071
|
1 167 298
|
592 431
|
140 697 706
|
93 758 540
|
Благоевград
|
207
|
17 757
|
734 639
|
368 251
|
316 149
|
133 513
|
30 882 667
|
15 584 647
|
Кюстендил
|
38
|
2 270
|
101 973
|
9 515
|
53 115
|
5 720
|
2 778 185
|
609 509
|
Перник
|
23
|
996
|
26 415
|
7 018
|
10 734
|
1 777
|
498 160
|
147 150
|
София
|
67
|
6 699
|
396 520
|
195 091
|
140 340
|
45 521
|
11 768 034
|
5 453 447
|
София (столица)
|
118
|
13 014
|
1 116 530
|
730 196
|
646 960
|
405 900
|
94 770 660
|
71 963 787
|
Източник: Национален статистически институт
Нарастването спрямо предходната 2008 г. възлиза на 16,8%, като районът продължава да формира преобладаващата част от разходите за НИРД на страната с дял от 80% през 2009 г. Голямата концентрация на разходи за НИРД в ЮЗР се дължи в много по-голяма степен на разходите на правителството и учебните заведенията за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.
Таблица 7. Дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност от БВП за 2004-2009 г. (%)
-
|
2004
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
ЕС-27
|
1,83
|
1,82
|
1,85
|
1,85
|
1,92
|
2,01
|
БЪЛГАРИЯ
|
0,49
|
0,46
|
0,46
|
0,45
|
0,47
|
0,53
|
Северозападен район
|
0,12
|
0,11
|
0,14
|
0,15
|
0,12
|
0,16
|
Северен централен район
|
0,16
|
0,08
|
0,1
|
0,08
|
0,09
|
0,13
|
Североизточен район
|
0,21
|
0,2
|
0,26
|
0,2
|
0,22
|
0,31
|
Югоизточен район
|
0,1
|
0,08
|
0,15
|
0,16
|
0,18
|
0,19
|
Южен централен район
|
0,13
|
0,14
|
0,14
|
0,22
|
0,36
|
0,22
|
Югозападен район
|
1,01
|
0,94
|
0,85
|
0,79
|
0,77
|
0,87
|
Източник: Евростат
Постигането на една от целите на ЕС по отношение развитието на конкурентоспособна икономика, определена със Стратегия „Европа 2020” (инвестиции в НИРД в размер на 3% от БВП за ЕС до 2020 г.) и заложена в Националната програма за реформи на Република България (2011-2015г.) като национална цел 2 „Инвестиции в НИРД в размер на 1,5% от БВП зисква да се увеличат ангажиментите и отговорностите на страната (в т.ч. и в ЮЗР) за осигуряване на повече финансови ресурси предназначени за проучвания, развитие на модерни нови технологии и иновации.
Структурата на регионалната икономика на Югозападния район очертава необходимостта от поддържане на устойчиво развитие на сектора на услугите; по-засилена екологична съобразеност и модернизация на индустриалния сектор и по-специално в областта на високите технологии; преструктуриране на селскостопанския сектор и нарастване на инвестициите в областта на биологичното земеделие. Необходимостта от интегрирани мерки за конкурентоспособно развитие на регионалната икономика се подсилва от инвеститорския интерес към района за развитие на търговските, банковите, бизнес и транспортните услуги, строителните дейности и туристическата индустрия.
3. Социална сфера
Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за общо демографско развитие на Югозападния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо останалите райони в България, тъй като по-големите възможностите за заетост и професионална реализация в района на столицата привличат повече млади хора от други части на страната.
Югозападният район е най-големият район на ниво NUTS 2 в България по брой на населението – 2 132 848 души към 01.02.2011 г., което представлява 29% от населението на страната. В разпределението на населението на областно ниво съществува ясно изразен дисбаланс между област София (столица) и останалите области. Населението на област София (столица) към началото на 2011 г. е 1 291 591 д. (17,5% от населението на страната). Сред другите области в района област Благоевград и Софийска област са с относително по-голям брой население – съответно 323 552 д. и 247 489 д., а областите Кюстендил (136 686 д.) и Перник (133 530 д.) – с по-малък брой.
Средната гъстота на населението в Югозападния район е 105.03 ч./кв.км. и е най-високата за страната, което е продиктувано от по-добрите възможности за живот и работа, които предлага столицата. Останалите райони от ниво 2 се нареждат около или под средната гъстотата за страната (66.34 ч./кв.км). Гъстотата на населението в рамките на ЮЗР варира значително, като тя е най-висока в област София (столица) – 960.29 ч/кв.км, а най-ниска в Софийска област – 35.06 ч/кв.км.
Таблица 8. Брой и гъстота на населението към 01.02.2011 г.
-
Райони и области
|
Брой на населението
|
Гъстота на населението
(души/кв.км)
|
БЪЛГАРИЯ
|
7 364 570
|
66.34
|
Северозападен район
|
847 138
|
44.42
|
Северен централен район
|
861 112
|
57.50
|
Североизточен район
|
966 097
|
66.68
|
Югоизточен район
|
1 078 002
|
54.45
|
Южен централен район
|
1 479 373
|
66.14
|
Югозападен район
|
2 132 848
|
105.03
|
Благоевград
|
323 552
|
50.17
|
Кюстендил
|
136 686
|
44.80
|
Перник
|
133 530
|
55.82
|
София
|
247 489
|
35.06
|
София (столица)
|
1 291 591
|
960.29
|
Източник: Национален статистически институт
В края на 2010 г. в градовете живее 82,5% от населението на ЮЗР, а в селата – 17,5%. Тези стойности са по-високи от средните за страната и за останалите райони от ниво 2.
Естественият прираст на населението на Югозападния район за 2010 г. следва общите за страната тенденции и продължава да е отрицателен (-5262 души или -2,5 ‰ спрямо -34652 д. или -4,6 ‰ за България). Въпреки това се наблюдава тенденция на намаляване на негативния показател спрямо предходните години, като за 2004 г. той е бил -4,6‰ за Югозападния район и -5,2 ‰ за страната. Продължават да се задържат високите стойности за област Кюстендил (-9,8 ‰ за 2010 г.), но се отчита, макар и минимален спад за областите Перник (-9,6‰), Софийска (-8,0‰). Най-нисък отрицателен прираст в района има област Благоевград (-1,7‰), а област София (столица) е единствената област в България с положителен естествен прираст две поредни години (2009 г. и 2010 г. - съответно +0,2‰ и +0,1‰).
Таблица 9. Естествен прираст на населението през 2010 г.
Райони и области
|
Естествен
прираст на
населението
(брой)
|
Естествен
прираст на
населението
(‰)
|
Общо
|
общо
|
БЪЛГАРИЯ
|
- 34 652
|
-4.6
|
Северозападен район
|
-9 440
|
-10.6
|
Северен централен район
|
-6 575
|
-7.3
|
Североизточен район
|
-3 206
|
-3.3
|
Югоизточен район
|
-4 405
|
-4.0
|
Южен централен район
|
-5 764
|
-3.8
|
Югозападен район
|
-5 262
|
-2.5
|
Благоевград
|
-571
|
-1.7
|
Кюстендил
|
-1 411
|
-9.8
|
Перник
|
-1 296
|
-9.6
|
София
|
-2 014
|
-8.0
|
София (столица)
|
30
|
0.1
|
Източник: Национален статистически институт
Таблица 10. Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г.
Райони и области
|
Прираст -
абсолютен
брой
|
Прираст
(%)
|
Общо
|
общо
|
БЪЛГАРИЯ
|
-564 331
|
-7.1
|
Северозападен район
|
-190166
|
-18.88
|
Северен централен район
|
-136759
|
-14.42
|
Североизточен район
|
-53200
|
-8.275
|
Югоизточен район
|
-90704
|
-9.325
|
Южен централен район
|
-128729
|
-9.42
|
Югозападен район
|
35227
|
-6.22
|
Благоевград
|
-17 621
|
-5.2
|
Кюстендил
|
-25 848
|
-15.9
|
Перник
|
-16 302
|
-10.9
|
София
|
-25 751
|
-9.4
|
София (столица)
|
120 749
|
10.3
|
Източник: Национален статистически институт
В резултат на механичното движение общото население на района се е увеличило през 2010 г. с 6 298 души (3,0‰), като само за област София (столица) механичния прираст е 9 618 д. (7,4‰) в резултат на придвижването на контингенти от населението в трудоспособна възраст от други части на страната към столичния град и района около него. В останалите области от района – Софийска, Перник, Благоевград и Кюстендил механичният прираст на населението е отрицателен.
Сподели с приятели: |