Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на регионалния план

През 2010 г. броят на лекарите в Югозападния район е 8324, броят на медицинските специалисти по здравни грижи е 13 263, а 2133 са лекарите по дентална медицина.

Мрежата от социални дейности и услуги в Югозападния район е сравнително добре развита и разполага към края на 2008 г. с общо 61 заведения за социални услуги (дневни центрове за деца, младежи и възрастни и за лица в неравностойно положение) с капацитет 3898 места. Около половината от капацитета принадлежи на област София (столица) – 31 броя заведения с 1953 места. В периферните територии на района видовете и качеството на социалните услуги са ограничени.

В Югозападния район общият доход средно на лице от домакинството за 2009 г. продължава да е най-висок спрямо останалите райони – 4 297 лв. Това се дължи основно на по-високото ниво на заетост и по-големия брой постоянни работни места, както и на по-високото ниво на пенсиите след по-дълъг трудов стаж на сравнително добре заплатени работни места главно в столицата и областните центрове. Общият доход през 2009 г. спрямо 2008 г. нараства във всички статистически райони. При средно за страната увеличение на общия доход на лице от домакинството с 224 лв. (6.5%) най-голямо е увеличението на доходите в Югозападния и Северозападния район - съответно с 373 лв (9,6%) и 334 (10.3%).

Статистически зони, райони и области	Общ доход средно на лице (лв.)
БЪЛГАРИЯ	3693
Северозападен район	3557
Северен централен район	3216
Североизточен район	3381
Югоизточен район	3695
Южен централен район	3507
Югозападен район	4297

Югозападният район е на второ място по дължина на пътната мрежа в страната. Към 31.12.2010 г. общата дължина на пътната мрежа в района е 7794 км, като 3272 км от тях са пътища от Републиканската пътна мрежа (РПМ), а останалите 4522 км са общински пътища. РПМ на територията на района включва 118 км – автомагистрали, 615 км - пътища І клас, 619 км - пътища ІІ клас и 1920 км пътища ІІІ клас. Гъстотата на РПМ в района е 0,161 км/кв.км и е по-ниска от средната за страната (0,175 км). Най-добре обслужени от РПМ са областите Софийска, Перник и Кюстендил, където гъстотата на функциониращата републиканска пътна мрежа е над средната за страната и за района. Пътищата от РПМ, функциониращи на територията на област Софийска са с най-голяма дължина в района - 1483 км или 45,3% от РПМ в района.

На 15 май 2011 г. официално бе открита магистрала „Люлин” – първата изцяло завършена магистрала в България с еврофинансиране. Общите разходи за реализацията й възлизат на 185 млн. евро, от които 75% по програма ИСПА и 25% национално съфинасиране. Магистралата е с дължина 19 км и свързва околовръстния път на София при жк. „Люлин” с пътен възел Даскалово през Мало Бучино и Голямо Бучино. Новата магистрала ще разпределя местния и международен трафик по пътища Е-79 към Гърция и Е-871 към Македония, както и ще облекчи интензивния трафик в района на Владая.

Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (административни, здравни, образователни, културни и др.) В Югозападен район над 90% от населението има достъп до такива услуги в рамките на 90 минути. Най-ниски са стойностите за Северозападния район, където 60% от населението има такъв достъп в рамките на 90 минути.

С цел повишаване достъпността в региона е необходимо да се подобри регионалната и местната пътна инфраструктура, и най-вече до периферно разположените и гранични общини и населени места, като специално внимание и приоритет следва да имат териториите, където тя изпълнява функциите на главна пътна мрежа.

Отчитайки ролята и функциите на столичния град, както и динамичното му развитие е подходящо подобряване на транспортната достъпност на населените места разположени в непосредствена близост до него, с оглед формиране на бъдещи жилищни, производствени и други зони и подобряване качеството на средата.


Фиг.3. Републиканска пътна мрежа
Железопътна инфраструктура
Почти непроменени спрямо края на предприсъединителния период остават и показателите за състоянието на железопътните линии. Причината за липсата на напредък в пътния и железопътния сектор се дължи преди всичко на спецификата на тези проекти, чието изпълнение се извършва за период от няколко години. Реален напредък в изпълнението се очаква след приключването на отделните проекти в периода 2011 – 2015 г.

Железопътната мрежа има ключово значение за икономическото развитие и развитието на мрежата от градски центрове в Югозападния район. Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района към 2010 г. е 899 км, които съставляват 21,9% от жп мрежата на страната. Общата дължина на удвоените главни жп линии е 163 км, съответстващи на 18,1% от всички жп линии в района. Дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 669 км - 74,4% от общата дължина на жп линиите в района. По достигната степен на удвояване на жп линиите, Югозападният район е на четвърто място в страната, а по степен на електрификация - на първо място.

Гъстотата на жп мрежата на района - 44,3 км/1000 кв.км е по-висока от средната за страната (37,3 км/1000 кв.км) и по-висока в сравнение със средната гъстота в някои страни от ЕС като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия и др. Най-добре обслужена с жп транспорт е област София (столица) - 150,5 км/1000 кв.км, където жп транспортът е оказал съществено влияние върху процесите на териториална концентрация.

Територията на района е неравномерно обслужена от железопътен транспорт, тъй като изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и югозападната част. Общините, разположени в граничните територии и в източната Рило-Пиринска част са отдалечени значително от главните жп линии за превоз на пътници и товари.

По отношение на достъпност до жп транспорт ЮЗР е най-облагодетелстван, достъпът на населението е относително по-добър поради високата гъстота на жп гарите и спирките.

Основните жп линии, обслужващи територията на Югозападния район са участъците от главните жп линии „Драгоман- София-Пловдив”- елемент на ЕТК № 10 и № 4, подбалканската жп линия „София-Карлово-Бургас”, ж.п. линиите „София-Г.Оряховица-Варна” и „София-Кюстендил-Гюешево”- част от ЕТК № 8 и „Видин-София-Кулата” - част от ЕТК № 4. Посочените като части на ЕТК жп линии осъществяват интеграцията на района с железопътната мрежа на страната и на Югоизточна Европа.

На територията на ЮЗР функционират и второстепенни жп линии като теснолинейната жп линия „Септември-Добринище”, чиито перспективи и потенциал са по-скоро за превръщане на туристическа атракция, отколкото за осигуряване на конвенционален транспортен достъп. Степента на използване на второстепенните линии е свързана пряко с местното икономическо развитие. Натоварването им е много по-ниско от пропускателната им способност и някои са застрашени от закриване, тъй като разходите за поддържането им са по-високи от приходите от експлоатацията.

Към настоящия момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са причина за отлив на пътници от железопътния транспорт. Друг проблем е липсата на подходящ обществен достъп до функциониращите гари, в случаите когато са отдалечени от населените места, които обслужват.