Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район



страница6/12
Дата23.10.2018
Размер1.88 Mb.
#93839
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Фиг.7


Телекомуникации

Степента на изграденост на цифровата телефонна мрежа на територията на Югоизточния район 66,3 цифр. тел. поста /1000 жит. е под средната за страната – 74,3 цифр. тел. поста /1000 жит. Като важен фактор, подкрепящ развитието на бизнеса и създаващ условия за въвеждането на съвременни информационни услуги и технологии, телекомуникационната мрежа в района се нуждае от допълнително развитие, за да се създадат условия за въвеждане на иновации и модерни информационно-комуникационни технологии. По обслужване на населението с цифрови телефонни постове районът е на трето място в страната след Югозападния и Североизточния район.

Таблица 15: Състояние на средствата на пощенските съобщения към 31.12.2010г.


Брой




2010

ПТТ
станции


Пощенски
агентства
(офиси)


Общо за страната

2 981

2 135

Югоизточен район

453

266

Бургaс

162

92

Сливeн

92

36

Стaрa Зaгoрa

129

91

Ямбoл

70

47

*Източник:НСИ

Наблюдават се значителни различия в степента на развитие на телекомуникациите на територията на различните области в Югоизточния район. Най-ниска е степента на цифровизация в областите Сливен и Ямбол, съответно 10,8 и 31,6 цифр. тел. постове на 1000 жит., което се отразява неблагоприятно на цялостното развитие на областите и на възможностите да въвеждат съвременни технологии, които да направят икономиката им по-конкурентноспособна. Най-добро телекомуникационно обслужване има област Бургас, като нейните показатели са много над средните за страната. Развитието на телекомуникациите на територията на областите Сливен, Ямбол и Стара Загора се оценява като незадоволително.

Достъпът до Интернет е осигурен в градските центрове. Проблеми съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде ниско и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телецентрове/. Това води до задълбочаване на териториалните различия в използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и се отразява на регионалния икономически растеж и конкурентноспособност. В този контекст насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и развитието на информационното общество в Югоизточния район, особено по отношение на областите Сливен, Ямбол и Стара Загора. По отношение на домакинствата с достъп до Интернет за 2010г. се откроява Югозападният район с 43.7%, следван от ЮИР с 33,3% като останалите четири статистически района от ниво2 са със стойности между 26% и 30%. За страната като цяло 33% от домакинствата имат достъп до Интернет (значително под средната стойност за ЕС 27 от 70%).

Модернизацията на преносните телекомуникационни мрежи и ускоряването на цифровизацията на местните мрежи, паралелно с разширяването им в икономически слаборазвитите и отдалечени територии, е от решаващо значение за подобряването на достъпа до ИКТ и за цялостната социално-икономическа среда в Югоизточния район.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в по-малките градове и селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.
Водоснабдяване и канализация
По достигната степен на развитие водоснабдителната мрежа Югоизточният район е на едно от първите места в страната, тъй като делът на водоснабденото население е 99,7%, при среден показател за страната 98,9%. Независимо от това, съществуват проблеми с осигуряването на непрекъснато водоснабдяване на някои населени места. Към 2009г. населението на режим на водоснабдяване е 3.4%, общо селищни пречиствателни станции за отпадъчни води са 38.9%. По показателя обществена канализация, ЮИР се нарежда на трето място (с 67.4%) след ЮЗР (86.5%) и СИР (71.7%). В 30-40% от населените места проблемите с водоснабдяването не се дължат на сушата, а на проблеми със захранването с питейна вода. В някои общини водоснабдителната мрежа е силно амортизирана. Между 10 и 15% от населените места са на режим заради текущи повреди по водопроводната и канализационната мрежи. Необходими са мерки за подобряване на водоснабдяването на населените места, които са на сезонен режим и осигуряването на допълнителни количества питейна вода, за да може да преминат целогодишно на постоянен режим на водоснабдяване.

Таблица 16: Дял на населението в селища с обществено водоснабдяване, обществена канализация и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води по области през 2009 г.





















Процент %




Обществено водоснабдяване

Население на режим на водоснабдяване

Селищни пречиствателни станции за отпадъчни води2

Други пречиствателни станции за отпадъчни води

Обществена канализация

Общо

в т.ч. с поне вторично третиране

Общо за страната

99.0

3.3

45.2

42.6

0.1

70.4

Югоизточен

99.7

3.4

38.9

38.9

0.0

67.4

Бургас

99.7

6.1

58.4

58.4

0.0

71.0

Сливен

99.9

4.5

57.3

57.3

0.0

60.3

Стара Загора

99.6

0.8

18.8

18.8

0.0

66.8

Ямбол

100.0

0.0

3.4

3.4

0.0

68.7

*Източник:НСИ
Най-големият консуматор на вода в Югоизточен район е сектор индустрия. През 2009 г. индустрията е консумирала 1033.48 млн.куб.м вода, съставляваща 90 % от общото количество използвана вода. От най-много вода се нуждае индустрията в област Стара Загора - 87% от цялото количество подадена вода в Югоизточния район.
Таблица 17: Използвана вода - общо за страната и по области в ЮИР за 2009 г.




Млн.куб.м/год.




Използвана вода по дейности

Общо

Селско стопанство

в т.ч напояване

Индустрия

Услуги

Домакинства

Общо за страната

4910.62

326.29

295.85

4245.38

67.92

271.05

Югоизточен

1147.36

61.91

52.22

1033.48

13.38

38.60

Бургас

57.12

2.00

0.71

27.00

9.42

18.71

Сливен

18.57

6.11

5.74

5.73

1.12

5.61

Стара Загора

1061.30

50.44

43.02

998.68

2.36

9.82

Ямбол

10.37

3.36

2.75

2.07

0.47

4.46

*Източник:НСИ
Канализационната мрежа в Югоизточния район е достигнала средно ниво на развитие, в сравнение с други райони в страната. От канализационните услуги е обхванато 65,6% от населението. Наблюдават се различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа в големите градски центрове и малките населени места. Липсата на канализационни мрежи особено в селата е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води.

В три от областите - Стара Загора, Сливен и Ямбол доставената питейна вода не се пречиства предварително. През 2009 г. в ПСПВ са пречистени 28.9 млн.куб. м/г. от доставената на потребителите в района питейна вода или 48,5%.



Таблица 18: Събиране, пречистване и доставяне на води - обществено водоснабдяване и напоителни системи по области в ЮИР през 2009 г.





2009

Постъпила вода във водопренос

ната система (подадена вода)

Доставена вода

в това число за:

Загуби при транспорта на водата

Дял на загубите при транспорта на водата

Общо

в т.ч. питейна

дома

кинства

На

поя

ване

Общо

в т.ч. третирана в пречиствателни станции за питейни води

млн. куб.м/год.

%

Общо за страната

1810.03

739.30

375.92

162.17

271.04

287.21

1070.73

59.2

Югоизточен

371.74

116.42

59.62

28.90

39.01

52.17

255.32

68.7

Бургас

68.83

32.03

31.11

28.90

18.71

0.71

36.80

53.5

Сливен

64.12

15.99

7.38

0.00

5.61

5.74

48.13

75.1

Стара Загора

152.15

59.30

15.31

0.00

10.23

43.02

92.85

61.0

Ямбол

86.64

9.10

5.83

0.00

4.46

2.70

77.54

89.5

*Източник:НСИ
Околна среда

Качеството на околната среда определя в голяма степен привлекателността на територията за обитаване, за бизнес и туризъм. Целите за устойчиво развитие на Югоизточния район и на общините в него и отчитането на въздействието върху компонентите на околната среда и особено върху крайбрежната ивица на черноморския бряг, като резултат от инвестиционната и антропогенната дейност са неразделна част от политиката за интегрирано регионално и местно развитие. Към настоящия момент това е един от районите в страната със съхранена и привлекателна и изключително разнообразна природна среда, включваща множество зони със статут на защита, в т.ч. значителна част от природен парк „Странджа”, известен с уникалните си рядкосрещани растителни и животински видове.

Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с определени публични разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за проучвания и оценки на качеството на средата.

На национално ниво разходите за опазване и възстановяване на околната среда през 2009 г. са 1 280 563 хил. лева. В ЮИР извършените разходите са 321 296 хил. лева, които са с 49 хил. лева повече спрямо 2008 г. С това района се нарежда на второ място след Югозападния район с 399.731 хил.лв.

Най-значими дълготрайни материални активи, свързани с опазването на околната среда са създадени на територията на област Бургас и област Стара Загора, съответно 58,3% и 35.4% от тези на района. Направените инвестиции в ДМА в област Стара Загора са предимно на територията на енергийния комплекс Марица-Изток и са насочени към намаляване замърсяването на въздуха от топлоелектрическите централи, функциониращи на територията му.
Качество на атмосферния въздух (КАВ)
Оценката на качеството на атмосферния въздух се извършва за основните контролирани показатели - прах, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/.

Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух /РОУКАВ/, определени за Югоизточен район са - Сливен, Ямбол, Карнобат, Камено, Раднево, Гълъбово и Бургас. Автомобилният транспорт и битовото отопление са източници на замърсяване с прах, а промишлеността, в т.ч. "Лукойл" - АД, са източници на замърсяване със серни и азотни диоксиди и амоняк. Максимални еднократни стойности на серен диоксид са регистрирани в Камено. Най-високи средногодишни концентрации на азотен диоксид са измерени в Бургас. Раднево и Гълъбово е също един от районите с най-големи количества серни и азотни диоксиди, емитирани на 1000 души. Основни източници на замърсяване са промишлените и добивните дейности в ТЕЦ "Марица-изток", Раднево и Гълъбово.

Рамковите директиви за управление качеството на въздуха се явяват ключов елемент от стратегията на Европейския съюз за подобряване качеството на въздуха като цяло. Съответстващите им в българското законодателство Закон за чистотата на атмосферния въздух, Наредба № 7/1999г за оценка и управление качеството на атмосферния въздух и Наредба № 12 за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, установяват норми за нивата на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой и определят условията, реда и начините за подобряване на качеството на атмосферния въздух в населените места, в които е установено превишаване на допустимите норми.

Съгласно чл.27 от Закона за чистотота на атмосферния въздух, Наредба №7/1999г. и Заповед № РД-1046/03.12.2010 г. на Министъра на околната среда и водите за определяне на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУКАВ) и на зоните, в които са превишени нормите с допустими отклонения, общините са задължени да изготвят Програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на установените норми. Програмите се изготвят от общинските органи, съгласувано със съответната РИОСВ, в съответствие с разпоредбите на ЗЧАВ. Целта на Програмите е да анализира произхода на замърсяването, да предложи конкретни действия за елиминиране или намаляване влиянието на факторите, водещи до замърсяване на атмосферния въздух едновременно да даде перспектива за достигане на съответните норми за концентрация на вредните вещества в приземния слой на атмосферния въздух. В общинските програми са предвидени редица мерки, които трябва да бъдат взети по отношение на основните сектори, източници на замърсяване с ФПЧ10, за да бъде постигнато необходимото качество на атмосферния въздух. В частност, по отношение на двата ключови сектора – битово отопление и транспорт, в програмите са предвидени:



По отношение на битовото отопление:

  • Поетапно увеличаване на потреблението на природен газ;

  • Повишаване на енергийната ефективност и саниране на общински и частни сгради;

  • Промяна в схемата за предоставяне на социални помощи за отопление;

  • Въвеждане на ограничения и контрол по отношение продажбата на нискокачествени въглища и брикети;

  • Създаване на стандарт за качеството на твърдите горива, разрешени за ползване в бита, и др.

По отношение на транспорта:

  • Преразглеждане и оптимизиране на транспортните схеми на съответните общини, изграждане или разширяване на „синята зона“, ограничаване достъпа на тежкотоварни МПС в централните градски части, въвеждане на диференцирани такси за паркиране, изграждане на нови паркинги, велосипедни алеи и т.н.;

  • Обновяване на автобусния парк на градския транспорт и въвеждане на изискване за притежаване на по-висока екологична категория за МПС, използвани за обществен превоз;

  • Дейности по текущо и сезонно почистване на пътната и улична мрежа, в т.ч. повишаване на качеството и честотата на почистванията, увеличаване на почистваните територии, закупуване на нова специализирана техника;

  • Реконструкция и модернизация на пътната и улична мрежа на територията на съответните общини;

  • Мероприятия по залесяване (в т.ч. по трасетата с интензивен трафик) и затревяване на необлагородените открити терени;

  • Засилване на контрола върху фирмите, извършващи строителни и ремонтни дейности на територията на съответните общини;

Повод за тревога е фактът, че в повечето случаи заложените в програмите мерки не са обвързани с разпределяне от страна на общините на съответни финансови средства за тяхната реализация, което може да бъде причина за цялостно или частично неизпълнение на заложените мерки. Това налага търсене на други източници от страна на общините за финансиране - международни програми и фондове, европейски финансови механизми.

Качество на водите

Югоизточен район може да се определи като най-чистият по отношение качеството на повърхностните води. Установен е само един участък на р. Тунджа с нарушен екологичен статус след град Ямбол. Причина е комплексно органично замърсяване от битови и индустриални отпадни води.

През 2009г. за България има изградени и действащи - 73бр. СПСОВ, увеличени с 4бр. спрямо предходната 2008г. В ЮИР за 2009г. СПСОВ са 19бр., (при 17бр. за 2008г.) Относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в Югоизточния район е 38.9 %, по-нисък от средния за страната 45,2 %, като районът се нарежда на трето място след Югозападния (71%) и Североизточния район(61.3%). Делът на обслужваното население от СПСОВ в % е най-висок в областите Бургас (58.4%) и Сливен(57.3%), а най-нисък в област Ямбол (3.4%).

Действащите пречиствателни станции за отпадни води през 2009 г. са описани в таблицата по долу.



Таблица 19: Действащите пречиствателни станции за отпадни води през 2009 г.

Статистически зони, статистически райони и области

СПСОВ

Първично пречистване

Вторично пречистване

Третично пречистване

Обслужвани селища от СПСОВ

Дял на обслужваното население от СПСОВ - %

Общо

от които: най-малко с вторично пречистване

България

73

13

59

1

91

45,2

42,6

Северна и Югоизточна България

49

10

38

1

62

37,5

33,4

Югоизточен

19

-

19

-

22

38,9

38,9

Бургас

10

-

10

-

13

58,4

58,4

Сливен

2

-

2

-

2

57,3

57,3

Стара Загора

3

-

3

-

3

18,8

18,8

Ямбол

4

-

4

-

4

3,4

3,4

*Източник:НСИ
За страната през 2009г. общото количество заустени отпадъчни води възлиза на 756.68 млн. м³, от които 429.16 млн. м³ са поне с вторично пречистване. На територията на ЮИР общото количество заустени отпадъчни води възлиза на 110.4 млн. м³, от които 62.56 млн. м³ са с вторично пречистване.
Таблица 20: Отпадъчни води и води от охлаждане за страната и ЮИР

Млн.куб.м/год

 

 

България

ЮИР

2008

2009

2008

2009

Общо за страната

Образувани отпадъчни води - точкови източници

490.44

462.79

78.25

78.95

Селско, горско и рибно стопанство

9.65

18.39

1.28

8.54

Индустрия

204.46

172.16

37.99

32.67

Услуги

32.10

28.63

5.33

3.14

Домакинства

244.23

243.62

33.66

34.59

Отпадъчни води, събрани в обществената канализация

545.83

521.49

62.34

63.96

в т.ч.: събрани в ПСОВ

419.79

426.09

46.26

47.34

Отведени отпадъчни води във водни обекти













Отпадъчни води, отведени без пречистване

214.21

196.91

25.12

28.50

Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции (селищни и други)

515.69

494.12

69.42

71.62

в т.ч.: с поне вторично пречистване

425.12

429.16

63.06

62.56

Oтпадъчни води, отведени след собствено третиране

63.19

65.64

10.02

10.28

Общо отведени във водни обекти

793.09

756.68

104.56

110.40

 













Образувани води от охлаждане

3556.53

3312.40

455.50

475.50

в т.ч. отведени във водни обекти

3550.35

3307.74

455.04

474.60

*Източник:НСИ
Управление на отпадъците
През 2009г. общото количество на образуваните битови отпадъци възлиза на 3561 хиляди тона, като за последната година се наблюдава спад на от 1.5%.Количеството на образуваните битови отпадъци на човек от населението възлиза на 467 кг. Броят на населените места, където се извършва организирано сметосъбиране непрекъснато нараства, като през 2009г. от услугата се ползват 3988 населени места с над 7.3 млн. жители. През 2009 г. в страната функционират 278 депа за битови отпадъци, а количеството на събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население възлиза на 467 кг., като през последните 5 години се запазва относително постоянно. За ЮИР общото количество на образуваните битови отпадъци възлиза на 471 хиляди тона, а количеството на образуваните битови отпадъци на човек от населението възлиза на 419 кг. На територията на Югоизточен район има изградено организирано сметосъбиране в 515 населени места с общо над 1 милион жители. Общият брой депа за битови отпадъци в региона са 30, като най-много са на територията на област Бургас – 15, а най-малко в Сливен и Ямбол – 4.

Преминаването към обработка на битовите отпадъци в регионални депа ще намали броя на функциониращите сметища в някои от областите. Системата за сметосъбиране не функционира ефективно в селата, което е причина за наличие на нерегламентирани сметища. Подобряването на системата за сметосъбиране и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците е важна задача в района. Предвид потенциалът за развитие на туризма както по крайбрежието, така и във вътрешната част на района, подобряването на управлението на отпадъците ще се отрази изключително благоприятно на развитието на туризма, в т. ч. в малките населени места, тъй като ще се подобри качеството на средата и те ще станат по-привлекателни.


Таблица 21: Управление на битови отпадъци през 2009г.




Общо образувани битови отпадъци - хил. тона

Обслужвани населени места - брой

Население в обслужва

ните населени места - брой

Дял на обслужваното население от системи за организи

рано сметосъбиране -% 

Събрани битови отпадъци от обслужва

ните населени места - хил. тона

Събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население - кг/чов./г.

Депа за битови отпадъци - брой

Общо за страната

3561

3988

7330933

96.6

3421

467

278

Северна и Югоизточна България

1727

2247

3725319

94.6

1617

434

178

Югоизточен район

471

515

1063029

95.0

445

419

30

Бургaс

214

194

406784

96.5

210

516

15

Сливeн

75

110

205725

100.0

75

362

4

Стaрa Зaгoрa

121

157

338595

96.1

114

335

7

Ямбoл

62

54

111925

80.2

47

421

4

*Източник:НСИ
Общият брой депа за битови отпадъци в региона са 30, от общо 349 за страната. Най-много са на територията на област Бургас – 15, а най-малко в Сливен и Ямбол – 4.

В област Ст.Загора те са – 7.


Защитени територии

Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени райони, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС. Страните членки, както и присъединяващите се държави, са длъжни да установят разпространението на тези местообитания и видове в своите територии и да поставят част от тях под защита, да ги управляват с цел запазване и устойчиво ползване. Потенциалните територии, които ще бъдат включени в европейската екологична мрежа са посочени на фиг.8

Общата площ на Югоизточен район е 19 799.00 кв.м, а на обектите по НАТУРА 2000 е 9 418.596 кв.км. Това представлява 47.5 % от площа на Югоизточен район.

Фиг.8 Площ на районите, попадаща в Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000”



На територията на Югоизточния район са разположени 19 защитени зони по директива 79/409/ЕС (за птиците). Това са зоната „Поморийско езеро”, обхващаща община Поморие, „Залива ченгене скеле”, включваща части от община Бургас, „Атанасовско езеро”, обхващаща община Бургас и Поморие, „Комплекс Мандра- Пода” в общините Бургас, Камено, Средец и Созопол, зона „Бургаско езеро”, обхващаща части от общините Бургас и Камено, зона „Централен план”- включващ част от община Павел Баня, „язовир Розов кладенец”- в община Гълъбово, „язовир Овчарица” включваща части от общините Раднево, Нова Загора, Тунджа, зона „язовир Малко Шарково”- в община Болярово, „комплекс Стралджа”, обхващаща общините Карнобат и Стралджа”, „Котленска планина”, обхващаща части от територията на общините Сунгурларе, Сливен и Котел, „Странджа”, включваща общините М.Търново и Царево,”комплекс Ропотамо”, обхващащ общините Созопол и Приморско, „Камчийска планина”, включваща общините Руен, Несебър и Поморие, „язовир Жребчево”- включващо части от общините Нова Загора, Твърдица, Николаево и Гурково, зона „Сините камъни- Гребенец” с части от общините Котел и Сливен, зона „Каменски баир” в община Сливен, зона „Марица- Първомай” в общините Братя Даскалови и Чирпан, зона „Адата-Тунджа” в община Тунджа.



Фиг. 9

През 2007 г. започна процесът на обявяване на предложените за защитени места по Директивата за защита на дивите птици. Това става със заповед на министъра на околната среда и водите. За местата по Директивата за запазване на природните местообитания предстои преглед от страна на ЕК за степента на участие на всеки хабитат и всеки вид в предложената от страната мрежа. Този процес продължава до 3 години и едва след окончателното одобрение на списъка от ЕК може да се пристъпи към обявяване на местата.



III. АКТУАЛИЗИРАН SWOT АНАЛИЗ
На базата на актуализирания анализ на икономическото състояние и тенденции, ситуацията в социалния сектор, развитието на техническата инфраструктура и екологията, могат да бъдат идентифицирани актуалните силни и слаби страни на Югоизточния район (вътрешни фактори и условия на развитието), както и очертани благоприятните възможности и потенциалните заплахи, породени от въздействието на външната обкръжаваща среда.


Силни страни

  • Стратегическо транспортно географско разположение на европейски транспортен коридор №8 и ТРАСЕКА с възможности за осъществяване на комбинирани превози;

  • Благоприятни природно-географски и климатични условия

  • Богато културно-историческо наследство

  • Потенциал за ускорено развитие на сектора на МСП

  • Балансирана селищна мрежа

  • Разнообразна структура на икономиката

  • Добре развита транспортна инфраструктура – пътна, ж.п., едно голямо международно пристанище в Бургас и шест по-малки пристанища, едно голямо международно летище в Бургас и няколко малки, което прави района привлекателен за разполагане на бизнес и подкрепяща развитието на морския туризъм;

  • Наличие на транспортни възли, осъществяващи връзка с регионите от ЕС и света

  • Изградена канализационна мрежа в по-големите традски центрове.

  • Наличие на много защитени зони по Натура 2000, които дават допълнителни възможности за развитието на района;

  • Газифицирани индустриални зони и селищни територии и възможности за допълнителна газификация на производствени зони и газификация на бита;

  • Развитие на енергетиката и електропроизводството като ключов икономически сектор;

  • Сравнително добре развита система от социални дейности и услуги

  • Развит сезонен морски и спа туризъм, потенциал за диверсификация на регионалните туристически продукти

  • Наличие на кадрови ресурс в традиционни за отделните области производства

  • Богато биологично разнообразие




Слаби Страни

  • Негативно въздействие от автомобилния транспорт върху околната среда, там където все още няма обходни пътища на селищата за транзитння транспорт;

  • Неудовлетворително състояние на жп гарите по отношение обслужването на пътници и големи времезагуби за пътуване с жп транспорт;

  • Ниска степен на изграденост на цифровата телефонна мрежа, особено в областите Сливен, Ямбол и Стара Загора;

  • Ограничен достъп до Интернет и изоставане на развитието на информационното общество в селата и някои по-малки градски центрове, което възпрепятства по-широкото навлизане на информационно-комуникационните технологии;

  • Недостатъчно изградена канализационна мрежа в малките населени места с оглед постигане на европейските стандарти на обслужването и опазването на ОС;

  • Амортизирана водоснабдителна инфраструктура, причина за значителни загуби на вода;

  • Нисък дял на населението, обслужено от ПСОВ;

  • Необходимост от подобряване на сметосъбирането и управлението на битовите отпадъци;

  • Нарушени терени и замърсяване на въздуха в района на енергийния комплекс Марица.Изток;

  • Значителни вътрешно-регионални различия в социалната инфраструктура

  • Недостатъчно ефективно управление на природните, исторически и културни ресурси

  • Прекомерно и хаотично застрояване на Черноморското крайбрежие и свръхнатоварване на базовата инфраструктура. Завишена интензивност на застрояване.

  • Наличие на слабо развити селски райони и силно фрагментирано земеделие

  • Локални замърсявания на околната среда

  • Недостатъчен административен капацитет за усвояване на средства от ЕС

  • Изоставане в развитието на научно-развойната дейност и слаба връзка наука-бизнес

  • Изоставане доизграждането на АМ „Тракия” и започване изграждането на АМ „Черно море”през територията на района



Възможности

  • Откриване на Европейския пазар за български стоки и услуги

  • Достъп до финансови средства от ЕС и други външни източници

  • Макроикономическа стабилност и икономически растеж

  • Трансгранично сътрудничество с Република Турция и междурегионално сътрудничество в Черноморската зона и зоната на Източна Европа;

  • Решаване на екологичните проблеми на Черно море съвместно с другите страни в региона;

  • Възможност за използване на слънчевата енергия като възстановяем енергиен източник;

  • Развитие на иновации и въвеждане на нови технологии, на основата на сътрудничество и прилагане на добри практики от други страни и райони на ЕС;

  • Благоприятен инвестиционен климат за вътрешни и чужди инвестиори.

  • Развиващ се пазар на алтернативни форми на туризъм в Европа и света

Заплахи

  • Засилване на природните рискове в крайбрежните зони и влошаване екологичното състояние на Черно море, в резултат на лошо управление на околната среда и контрол върху антропогенните дейности;

  • Забавяне въвеждането на екологосъобразни технологии в работата на „Марица-Изток” и рекултивацията на разрушените терени, където въгледобивът е завършил;

  • Конкурентен натиск от европейски продукти и услуги на българския пазар

  • Недостатъчни национални инвестиции за поддръжка на публичната инфраструктура

  • Законова уредба, недостатъчно стимулираща развитието на бизнеса

  • Забавяне на фискалната децентрализация

  • Неефективно провеждане на регионалната политика поради липса на ресурси

  • Забавяне на социалната интеграция на групите в неравностойно социално положение

  • Неефективно усвояване на средства по Оперативните програми и Кохезионния фонд на ЕС

  • Намаляне на преките чужди инвестиции в района , в следствие цялостения им спад към Източна Европа

IV. АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА УСТОЙЧИВО ИНТЕГРИРАНО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Визията на стратегията е редактирана като са отчетени два основни фактора:

  • Пълноправното членство на България в ЕС от 1 януари 2007г.

  • Присъединяване към територията на Югоизточен район на област Стара Загора.

Въз основа на това текста на визията се променя по следния начин:

Устойчивото и балансирано икономическо развитие и социално благополучие, се основава на стратегическото географско разположение – излаз на Черно море и външна граница с Република Турция и транспортни възли, както и уникалните природни дадености на територията между Източна Стара планина и Странджа планина, традициите в туризма, енергетиката, преработващата промишленост и земеделието.


Стратегически цели

Като цяло определените стратегически цели в своята окончателна редакция са :


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница