Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район



страница3/12
Дата09.07.2017
Размер1.88 Mb.
#25336
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

*Източник:НСИ
През 2009 г. разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) във всички сектори на икономиката са 21 227 280 хил.лв. или с 27.7% по-малко в сравнение за 2008 г. (29 424 189 хил.лв.). За ЮИР разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за 2009 г. са 2 977 022 хил.лв., което е 32.3% по-малко в сравнение с 2008 г. – 4 398 898 хил.лв.

Най-голям обем инвестиции в дълготрайни материални активи (ДМА) за ЮИР се отчитат в икономическата дейност „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване” – 51.4% от общите за района, следвани от инвестиции в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство” с 13.2% ; 12.1% за дейността „Операции с недвижими имоти” и 11% за „Строителството”. Съотношението на разходите, извършени за придобиване на ДМА в района по икономически дейности е аналогично с това за страната. За сравнение с предходната 2008 г. структурата на извършените разходи се променя. Регистрирано е намаление на вложените инвестиции за търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство с 46%, строителство с 40.1%, 34% за „Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”, докато извършените разходи за „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност” се увеличават с 19.7 % . С 8.5% нарастват разходите за „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения”.

В таблица 3 са описани разходите за придобиване на ДМА през 2009 г. по икономически дейности.
Таблица 3 : Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи през 2009 г.

по икономически дейности (Хил.лв.)




Икономически дейности

България

Югоизточен

 







Общо

21 274 280

2 977 022

Селско, горско и рибно стопанство

840 774

179 697

Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване

6 581 361

1 529 347

Строителство

2 174 458

328 186

Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство

4 431 078

393 760

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения

574 915

12 386

Финансови и застрахователни дейности

463 848

4 580

Операции с недвижими имоти

3 458 665

359 126

Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности

1 290 566

56 137

Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност

1 129 341

97 027

Други услуги

329 274

16 776



*Източник:НСИ
Инвестициите за придобиване на ДМА през 2009 г. са с най-голям обем в областите Бургас (1 278 219 хил.лв.) и Стара Загора (1 208 472 хил.лв.), като запазват относително високи нива и темп на нарастване спрямо останалите области. Най-висок е делът на инвестициите за увеличаване на активите в индустриалния сектор и сектора на услугите. Най-малко разходи за придобиване на ДМА се регистрира в област Ямбол – 188 574 хил.лв.

По данни на НСИ, Дълготрайните материални активи (ДМА) в нефинансови предприятия общо за страната за 2009 г. възлизат на 107 105 307 хил. лева, като в сравнение с 2008 г. ( 97 633 100 хил. лева) нарастват с 10 млн. лева. По този показател ЮИР бележи ръст с почти един милион лева( 14 713 759 хил.лв за 2009г.) при 13 220 100 хил.лв. за 2008 г.

По данни на НСИ чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия към 31.12.2009г. общо за страната са 20 441 581.20 хил.евро, а за ЮИР 1 857 192 хил.евро и се нарежда на трето място след Югозападен район ( 13 872 872.90 хил.евро) и Североизточен район (2 083 919.10 хил.евро). Нарастването на инвестиционната активност и привличането на инвестициите могат да се окажат основния фактор на икономически растеж, който да извади България и района от рецесията и да допринесе за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза.

През последните години се увеличава делът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в Югоизточен район в сектори като търговия и транспортни услуги, строителство и туристически дейности. Водещи области по привличане на ПЧИ са Бургас (транспортна дейност и концесиониране на международното летище), Стара Загора (инвестиции в промишлеността и енергетиката) следвани от област Сливен (преработваща промишленост и винопроизводство).

Към 31.12.2009г. разходите за опазване на околната среда за България възлизат на 1 280 563 хил. лв., а за ЮИР 321 296 хил.лв., с което района се нарежда на второ място след ЮЗР(399 731 хил.лв.). За същия период наличността на дълготрайните материални активи с екологично предназначение общо за страната се равнява на 3 144 944 хил.лв., от които за ЮИР се падат 329 273 хил.лв., от тях за област Бургас 265 424 хил.лв. В сравнение с 2008г. през 2009г. се наблюдава спад с 44.2% на наличността на ДМА с екологично предназначение, дължащо се главно на област Стара Загора (за 2008 г. - 315 286 хил.лв. и за 2009г. – 33 707 хил.лв., което е спад с 89%).

Конкурентоспособността на регионалната икономика на Югоизточния район е по-висока от средната за страната. Туризмът продължава да заема водещо място в икономиката на Югоизточния район на основата на благоприятните природни фактори, изградената туристическа база и инфраструктура и традиционния опит в предоставянето на сезонни туристически услуги. Независимо от значителния потенциал на района за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги, все още не се отбелязват тенденции на преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм при недостатъчно високо качество на предоставяните услуги и малко на брой качествени туристически продукти, допълващи морския и културния туризъм, и осигуряващи целогодишна натовареност на туристическата база. Ускорените и мащабни застроявания по Черноморското крайбрежие с нова хотелска база, ваканционни селища и курортни зони довеждат до свръхнатовареност на комунално битовата инфраструктура, инженерните съоръжения, транспортната и екологичната инфраструктура и оттук до забавяне на темпа на развитие на съвременен вътрешен и международен туризъм с по-високи приходи и рентабилност за регионалната и местните икономики. При сравнение с изявени в туристическо отношение европейски ра­йони показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за Югоизточния район са доста по-ниски, което предполага значителни ресурси за преструктурирането и модернизирането на отрасъла, както и осигуряване на устойчиво прогресивно развитие на туризма. В района са необходими нови туристически дестинации с цел справяне с конкурентния натиск на държавите в рамките на ЕС.

Общо за региона през 2010 г. средствата за подслон и места за настаняване 1 176 бр., а за страната те са 3540 бр. Това означава, че 33 % от средствата за подслон и места за настаняване в страната се намират в Югоизточен район, което бележи първо място сред статистическите райони от ниво 2. За област Бургас средствата за подслон и места за настаняване 1 006 бр., в област Сливен - 91 бр., в област Стара Загора - 38 бр., Ямбол – 41 бр.

Броят легла в ЮИР е 109 008 бр., за страната броят е 283 641 бр., което възлиза на 38,4 % от общия брой за страната. В област Бургас е локализирана най-голяма част от легловата ба­за на района 93% от общия брой легла - 101 627бр., следвани от област Стара Загора с 3820 бр., разполагаща със сравнително добър потенциал за развитие на туризъм. Останалите области взети заедно (Сливен с 2676 бр. и Ямбол – 885 бр. ) имат сравнително малък брой легла и незначителен принос към приходите в туризма.

Приходите от нощувки за страната са 653 736 875 лв., при 238 087 669 лв. за ЮИР, което е 36% от общите за страната. В област Бургас приходите от нощувки са 224 085 966 лева, като само делът на Слънчев бряг е 18% от този за страната. По данни на НСИ средствата за подслон и места за настаняване в к.к.”Слънчев бряг” възлизат на 119 бр., като по този показател комплексът заема първо място от деветте курортни комплекса в страната. Леглата в Слънчев бряг са 47 899 бр., реализираните нощувки са 3 206 079бр., а приходите от нощувки в комплекса са 119 921 370 лв. За същия период за страната реализираните нощувки са 16 261 170бр., а за ЮИР - 6 414 888 бр.

Високото ниво за настаняване предполага и високи възможности за развитие на туризма. Това е възможно само чрез една добра маркетингова и рекламна стратегия за развитие на регионалния туристически продукт.

Преобладаващата част от базата за туризъм и предлаганите услуги са концентрирани в крайбрежните градове и населени места с курортно значение, както и курортните комплекси. На територията на района съществуват и много други природни и антропогенни зони и фактори – районите на Източна Стара планина, Странджа-Сакар и др, които биха могли да се използват по-пълноценно за разнообразяване на туристическия продукт и за увеличаване на приходите и заетостта целогодишно в повече части от територията на района. Поради географската концентрация в развитието на туризма съществуват значителни диспропорции на ниво области.

Природогеографските дадености, богатото културно-историческо наследс­тво и традиционните занаяти и продукти за района са предпоставки за развитието на алтернативни форми на туризъм - културно-исторически, конгресен туризъм, еко туризъм, селски, балнеоложки, винен туризъм, ловен и спортен туризъм.



Българската икономика все още е най-изостаналата в ЕС. Високият икономически растеж през последното десетилетие бе резултат на чужди инвестиции в недвижими имоти и финансово посредничество, които стимулираха вътрешното потребление в страната и региона. Необходим е нов модел за икономическо развитие на България, като цяло и в частност на регионално ниво, ориентиран към нарастване на износа на стоки и услуги с висока добавена стойност и превръщането на България във входна врата за стоките и инвестициите идващи от Източна Азия. Промишлеността и ИТ услугите са секторите, които генерират 90% от износа и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на България. В промишлеността – секторите, свързани с природни ресурси и евтина работна ръка, не могат да осигурят устойчив икономически просперитет поради ограничените природни ресурси, непостоянните цени на суровините и конкуренцията от страни с много по-ниски разходи за труд. Секторите, които имат най-голям потенциал за допълнително развитие в региона и могат да осигурят дългосрочен икономически просперитет на страната са свързани с висок интензитет на иновациите. Основните приоритети в областта на иновациите са: информационните технологии, еко технологиите и технологиите свързани със здравето. Тези технологии имат потенциал за приложение в различни сектори на икономиката включително: ИТ услуги, електроника, машиностроене, автомобилостроене, производство на електрически машини, енергетика, фармацевтика, производство на медицинска техника, здравеопазване, туризъм, земеделие и други. Финансовата криза се отрази неблагоприятно на преките чуждестранни инвестиции по целия свят, страната и региона. За последните две години се отчита значителен спад на ПЧИ. По данни на ОНН, годишния спад на инвестиции у нас е 52 %, за Румъния 54 %, Чехия 63 % и т.н. Необходим е нов модел за икономическо развитие на България, ориентиран към: нарастване на износа на стоки и услуги с висока добавена стойност, както и превръщането на България във входна врата за стоките и инвестициите идващи от Източна Азия. Географското разположение на Югоизточния район, както и наличието на Летище с международно значение и Пристанище в Бургас ще изиграят ключова роля за новият курс по който е поела икономиката ни. Стратегията „Европа 2020“ предлага три подсилващи се взаимно приоритета: интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации; устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите; и приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
Социална сфера

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница