Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район

С Договора от Амстердам ЕС указва, че Общността има за задача, чрез установяването на Общ пазар, на Икономически и паричен съюз и чрез осъществяването на общите политики или на съвместните действия, да поощрява в цялата Общност за хармонично, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности, висока степен на заетост и на социална закрила, равенство между мъжете и жените, устойчив и неинфлационен растеж, висока степен на конкурентоспособност и сближаване на икономическите показатели, висока степен на защита и подобряване на качеството на околната среда, повишаване на жизнения стандарт и на качеството на живот, икономическо и социално единство и солидарност между държавите-членки. Социалната политика е част от управлението на дадена страна, занимаваща се с обществото - най-вече с ключови сектори като здравеопазване и образование. Тази политика е от изключително значение, тъй като е пряко свързана с развитието на страната и показва най-добре капацитета на управлението и отношението държава - гражданин. Високото равнище на заетост ще доведе до социално и териториално сближаване. Към 1 февруари 2011 година населението в Югоизточен район е 1 078 002 души, което представлява 14,64 % от общото население в страната. Гъстотата на населението е средно 54,3 ч./кв.км, под средната за страната (69.5 ч./кв.км). По области населението е разпределено неравномерно, като с най-голям брой население е област Бургас, следвана от област Стара Загора. Областите Сливен и Ямбол са със значително по-малък брой население и гъстота под средната за района. По показатели за демографско развитие Югоизточният район се намира в относително благоприятна ситуация срямо останалите райони от това ниво, но като цяло негативните тенденции в страната на намаляване на броя на населението и по-висока външна миграция също са характерни за района. В структурата на населението по възраст в Югоизточния могат да бъдат отчетени относително по-благоприятни съотношения, в сравнение със средните за България, което е показател за демографския потенциал на района и необходимост от неговото съхраняване и развитие.

Икомическата активност на населението в Югоизточния район (50.5%) е по-ниска от средната за страната (52%) през 2010 г. В сравнение с 2008г. се наблюдава спад на икономическата активност с 1.4 процентни пункта, следвайки тенденциите на национално ниво. По данни на Евростат коефициентът на заетост на населението по броя на лицата (на възраст 15-64 г.) в 27-те страни на ЕС за 2010 г. е 64.2 %, докато в България е 59.7 %. По данни на НСИ за 2010 г. в ЮИР същия показател е 58.5 % при 61.2 % за 2009 г. Равнището на заетост за Югоизточния район е малко по-ниско от средния коефициент на заетост за страната. Заетостта на населението по области се движи около средните стойности за района при неустойчив и слаб темп на нарастване на заетостта. Способността на района за генериране на нови и качествени работни места, както и гъвкавостта на трудовия пазар са ограничени. Районът като цяло се нуждае от повече структурни инвестиции за модернизиране на промишлените отрасли, диверсификация на аграрния сектор и ускорено развитие и разнообразяване на сектора на услугите, в съответствие със съвременните стандарти. Изоставането в заетостта на населението е сериозно предизвикателство през следващите години, с оглед догонване на средните показатели за регионите в ЕС.

Вътрешнорегионалните различия измерени с коефициента на безработица са значителни, като областите Сливен и Ямбол се намират в доста неблагоприятна ситуция с високи равнища на безработица спрямо средните стойности за района .

Таблица 7 : Висши училища, преподаватели, студенти и завършили за страната и по области в Югоизточен район през учебната 2010/2011 година

В системата на висшето образование са включени 3 университета и специализирани висши училища ( само в областните центрове Бургас и Стара Загора), от общо 44 за страната. Броят на учащите се в университети и специализирани висши учебни заведения на територията на Югоизточния район са 16 056 бр. студенти, което представлява 6.3 % от всички за страната. С най-нисък дял студенти сред шестте райони за планиране е Северозападния район с 0.6%. Това е недостатъчно в сравнение със средните показатели за страната и показва неустойчивост в ръста на образователните услуги и дисбаланс в осигуреността с високопрофесионално и специализирано образование за нуждите на една по-конкурентна регионална икономика. Най-голям брой студенти през 2010/2011 г. се отчитат в Югозападен район – 122 900 бр., следвани от Североизточен район с 43 206 бр., Северен централен с 40 676 бр. и Южен централен район с 31 244 бр. Връзката между научно-изследователските и образователните институции и бизнеса в района от дълго време е прекъсната, което е една от причините за ниската добавена стойност и ниската конкурентноспособност на производството в района, в сравнение с европейските и световни показатели. Университетите следва да бъдат много по-тясно обвързани с икономиката на регионите, в които се намират и да синхронизират своите усилия с очакванията на бизнеса. Качеството на образователната инфраструктура, транспортната достъпност до училища и университети, както и насърчаването на мрежи за обмяна на опит и добри практики между райони в ЕС е от ключово значение при реализирането на регионалната политика.

Системата от здравни услуги в Югоизточния район запазва устойчиво развитие и разполага със сравнително добре изградена мрежа от здравни заведения. Общият брой на болничните заведения в района е 51бр., от тях 23 бр. са многопрофилни болници и 21 са специализирани болници. ЮИР разполага с 233бр. лечебни заведения за болнична помощ, от които 80бр. Медицински центрове, 14бр. Диагностично-консултативни центъра, Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории -133 бр. и Дентални центъра - 5 и 1 бр. Медико-дентален център. Към 31.12.2010 г. на територията на района са регистрирани 21бр. Други лечебни и здравни заведения (спешни центъра), като най-много са в област Стара Загора -8бр., следвани от област Бургас -5бр. и по 4бр. за областите Сливен и Ямбол. Здравната мрежа към 2010 г. е описана в таблицата по-долу.

Таблица 8: Лечебни и здравни заведения и болнични легла към 31.12 2010 г. за страната и областите в Югоизточен район.