Министерство на регионалното развитие и благоустройството актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югоизточен район
Изтегляне 1.88 Mb.
|
|
*Източник:НСИ При съпоставяне на информацията за броя на медицинския персонал на територията на Югоизточен район, посочена в Таблица 9, прави впечатление, че в Област Стара Загора практикуват най-голям брой лекари -1523 бр., лекари по дентална медицина -270 бр. и медицински специалисти по здравни грижи, съответно – 2461 бр. С най - малко медици разполага област Ямбол. Таблица 9 : Медицински персонал разпределен по области в ЮИР и общо за страната към 31.12.2010 г.
По показателя „Население на един лекар”, в Югоизточен район се наблюдава макар и малка тенденция на намаляване броя на населението, което се пада на един лекар. Показателят е най-нисък в област Стара Загора, поради по-големия брой лекари и лекари с дентална медицина обслужващи населението в района. Таблица 10 : Население на един лекар и на един лекар по дентална медицина по области в ЮИР и общо за страната за периода 2007 - 2010 г.
*Източник:НСИ Здравната система като фундаментална част от социалната инфраструктура в страната все още не е достатъчно ефективна. Проблемите в здравеопазването са много и от различен характер - отдалеченост от мястото на предлагане на медицинска помощ, високи цени на лекарствата и ниски финансови възможности на голяма част от пациентите. Все още хората не получават необходимата подкрепа по отношение на здравето и превенция на заболяванията. Всичко това води до влошаване имиджа на лекаря, незадоволително качество на предлаганите медицински услуги, дестабилизация на здравеопазването като цяло, нарастващи социални значими заболявания, нисък и незадоволителен здравен статус на населението. На територията на Югоизточен район по линията на ОП „ Регионално развитие” са договорирани средства за модернизиране на МБАЛ - в град Сливен, в размер на 7 799 532 лв. Министерството на здравеопазването е бенефициент и по проект за изграждане на „ Регионален център за ранна диагностика на онкологични заболявания ” в МБАЛ – Бургас, на стойност - 5 450 843 лв. Целта на проектите е да се подобри и модернизира здравната инфраструктура на лечебните заведения, чрез въвеждане в експлоатация на медицинско оборудване за прилагане на високотехнологични болнични дейности. По общ доход на домакинствата, Югоизточният район е близко до средното ниво за страната. Наблюдават се вътрешнорегионални различия в доходите на населението в градските и селските подрайони, както и между областите, в които е съсредоточена по-голяма част от предоставяните услуги и предприемачеството и областите, които са в по-малка степен развити в сектора на услугите за бизнеса и туристическите услуги. Работната заплата продължава да бъде основен източник за доходите на домакинствата с около 50 % от общия доход. Таблица 11: Доходи и разходи на домакинствата общо за страната и по области в ЮИР за първо тримесечие на 2010 година.
*Източник:НСИ Инфраструктурно развитие Пътна мрежа По данни на НСИ общата дължина на пътната мрежа през 2010 г. за България е 19 456 км, от която16 % се пада на Югоизточен район - 3 168 км. В Бургаска област дължината на пътищата са 1169 км, област Сливен – 541 км, област Ст.Загора – 862 км, а за област Ямбол – 596 км. Най-значим е делът за област Бургас, следван от област Ст.Загора и значително по-малък за областите Сливен и Ямбол. Дължината на автомагистралите е 35км в област Бургас, дължината на първокласните пътища е 249 км, на второкласните – 261 км, третокласните пътища – 624 км. Дължината на автомагистралите в област Стара Загора е 52 км, дължината на първокласните пътища е 167 км, на второкласните – 215 км, третокласните пътища – 428 км. За областите Сливен и Ямбол дължината на първокласните пътища е съответно 85 км и 96 км, на второкласните – 202 км и 89 км, третокласните пътища – 254 км и 411 км. Относителният дял на пътищата с национално и международно значение – автомагистрали и пътища І клас е значително по-висок от средните стойности за районите в страната. Автомагистралите и първокласните пътища имат основна роля за интегрирането на района с други райони в България и съседни райони в Република Турция. Таблица 12: Републиканска пътна мрежа според класа на пътя към 31.12.2010г.
*Източник:НСИ Пътищата от РПМ функциониращи на територията на област Бургас са с най-голяма дължина от мрежата в района. Следва област Стара Загора. Пътища с трошенокаменна настилка функционират в област Ямбол и Стара Загора, но представляват незначителна част от дължината на пътищата от РПМ - 19 км. На територията на област Стара Загора 23 км от пътната мрежа са без настилка, а в област Ямбол - 8 км. Таблица 13: Републиканска пътна мрежа според вида на настилката към 31.12.2010г.
*Източник:НСИ Гъстотата на пътищата с национално и международно значение /автомагистрали и пътища І клас/ в две от областите Бургас и Стара Загора е по-висока от средната за страната. Връзката на Югоизточния със съседния Южен централен район се осъществява от новоизградения участък на автомагистрала Тракия, а със Североизточния район и граничните райони на съседна Турция с пътища І и ІІ клас. Гъстотата на пътищата с регионално значение в Югоизточния район е 0,124 км/ кв. км по-ниска в сравнение със средната за страната. Регионалните пътища имат най-голяма гъстота в област Ямбол- 0,149 км/ кв. км, където функциите им са не само да осигуряват пътните комуникации на територията на областта и района, но и да осъществят интеграцията и връзките със съседни райони. Районът на Странджа е по-слабо обслужен с пътна мрежа, в сравнение с други части на страната, като основна роля за осъществяването на пътните комуникации имат пътищата ІІ и ІІІ клас. Най-голямо значение за интегрирането на Югоизточния район в националната и европейска пътна мрежа имат участъка от автомагистрала Тракия „Поповища-Чирпан- Ст. Загора”, както и път Е-773 (Ст.Загора- Сливен- Карнобат- Бургас), участъците от път І-6 (София-Карлово-Казанлък- Сливен-Бургас), от път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-Елхово) и път Е-87 (Дуранкулак-Варна-Бургас-Созопол-М. Търново). Път Е-87 в участъка му между Бургас и Варна е част от европейски транспортен коридор № 8, свързващ Адриатика с Черно море. Има ключова роля за интеграцията и транспортното обслужване на крайбрежните територии. Важно значение за развитието на района и осигуряването на връзките му със съседния Южен централен район и столицата има изграденият участък „Стара-Загора-Поповица” от АМ „Тракия”. Изграждането на АМ „Черно море”, която ще свърже двата най-големи градски центъра на българския бряг на Черно море Варна и Бургас, ще осигури не само нова транспортна връзка между магистралите Хемус и Тракия, но и същевременно ще подобри обслужването на крайбрежието, като ще изведе транзитния автомобилен трафик по-далече от чувствителната крайбрежна територия, курортните селища и комплекси по брега. Магистралата е част от бъдещ автомагистрален ринг около Черно море, който ще обвърже всички страни по крайбрежието. С изграждането на автомагистрала „Черно море” ще се разтоварят някои от проходите през Стара планина и ще се подобрят условията за провеждане на регионалния и местен трафик. Магистралата ще създаде условия за осъществяване на комбинирани превози през международните пристанища Бургас и Русе т.е. по европейските транспортни коридори №7 и №8. Много населени места разположени в близост до строящите се автомагистрали ще станат по-привлекателни за разполагане на нови икономически дейности и се очаква около тях да възникнат нови производствени зони. Наличието и на други обекти на транспортната инфраструктура от висок ранг като международното пристанище и международното летище Бургас налагат да продължи развитието на пътната мрежа на територията на района, включващо изграждането на участъците от двете автомагистрали „Тракия” и „Черно море”, които ще създадат условия за по-пълно и ефективно използватне на местния потенциал за развитие, включително по отношение на транспорта, като структуроопределящ сектор. Пътищата ІІ и ІІІ клас осигуряват добро транспортно обслужване и транспортна достъпност до малките и средни градове и селата, в т. ч. в района на планината Странджа. Съществуват проблеми, свързани с влошени експлоатационни условия по отношение на някои участъци от общинската мрежа пътища, поради недостатъчни ресурси за поддържането й. Свързването на пътната мрежа на Югоизточния район с тази на съседния граничен район от Република Турция се осъществява през два ГКПП, единият по път І- 87- ГКПП „Малко Търново” и вторият по път І –7 - ГКПП „Лесово”. Гъстотата на изградената жп мрежа в Югоизточния район е 35,7 км /1000 кв. км и е по-ниска от средната за страната 38,9 км / 1000 кв. км. и от средната гъстота за районите в ЕС25 - 50 км/ 1000 кв. км. Същевременно гъстотата на жп мрежата на района е по-висока в сравнение със средната гъстота в някои разположени периферно на ЕС страни като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия, Швеция и др. Най-добре обслужени с жп транспорт са областите Стара Загора и Ямбол, където жп мрежата е развита най-добре - гъстотата на функциониращите жп линии е най-голяма. В техническо отношение е достигнато високо ниво на модернизация на жп мрежата на територията на областите Бургас и Стара Загора. Териториите на областите Бургас и Ямбол/Сливен са подходящи за развитие на производствени дейности, изискващи превоз на големи количества товари. Най-ниска е гъстотата на жп мрежата в област Бургас, където има територии които са отдалечени от жп линиите и се обслужват единствено от автомобилен транспорт. Таблица 14: Дължина на железопътните линии към 31.12.2010г.
*Източник:НСИ Основните жп линии обслужващи територията на Югоизточния район са участъците от главните жп линии „София- Пловдив-Бургас”, подбалканската жп линия „София- Карлово-Бургас” и „Карнобат- Синдел- Варна”. Последната има важна роля не само за развитието на района, но и за функционирането на националната транспортна система, тъй като осъществява връзка между международното пристанище Бургас и пристанищата Варна-Запад и Варна-Изток на Черно море и пристанище Русе на р. Дунав респективно между европейски транспортен коридор № 7 и коридор № 8. ЖП линията „Пловдив – Зимница – Карнобат – Бургас” е включена в европейското споразумение за жп лините, по които се осъществяват комбинирани превози. В тази връзка, важна роля имат терминалите в Бургас и Стара Загора. 
Фиг.3
В настоящия момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. Воден транспорт Морският транспорт е добре развит в Югоизточния район. Международното пристанище Бургас е важен център на транспортната система на страната, през който преминава голяма част от вноса и износа ни. Пристанището има важна роля за цялостното развитие на икономиката на страната и региона и отварянето й в глобален план. Същевременно пристанището е градообразуващ фактор по отношение на развитието на град Бургас и утвърждаването му като важен търговски, икономически и административен център в района. Като част от инфраструктурата на европейски транспортен коридор №8 пристанище Бургас създава отлични условия за транзитиране на товари между Европа, Фиг.4-Международно морско пристанище Бургас Близкия и Далечен Изток и по възраждащия се Път на коприната – ТРАСЕКА /фиг.4/. Бургас е най-значимото българско международно морско пристанище, обработващо повече от 14,8 млн. тона товари годишно, съответстващи на 59 % от товарооборота на морските пристанища в България. С модерното си оборудване, отличните транспортни връзки, обслужваните ро-ро линии и кръстопътно местоположение, пристанището е „врата” за товаропотоците между Европа, Русия, Украйна, Кавказ, Средна Азия, Средния и Далечен Изток. Развитието на Транс-Европейския транспортен коридор №8 и неговото продължение на изток, където прераства в ТРАСЕКА (Транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия) има важно значение за овладяването на развиващите се потенциални пазари на източния бряг на Черно море и в страните от Централна Азия, както и за превръщането на Пристанище Бургас в главно свързващо звено между Стария континент и Средния Изток. Изградените пристанищни мощности дават възможност да се обработват практически всички видове насипни и генерални товари, контейнери и трейлери и някои течни химически товари. Товаро-разтоварните услуги включват разтоварване и товарене на плавателни и съхопътни транспортни средства. Пристанището експлоатира многофункционални кейове и специализирани терминали. Международно пристанище Бургас извършва дейността си на три вътрешно-административно обособени терминала, една складова база и един сезонен пътнически терминал в гр. Несебър. Разполага с 28 корабни места с обща дължина 3905 м и максимално допустимо газене 14,6 м. Съществуващите дълбочини на корабните места и подходите към тях позволяват да бъдат обработвани кораби с дедуейт до 90 хил.т.
В Терминал "Запад" се обработват метали, зърно, скрап, насипни товари и др. Действат контейнерен и RO – RO терминали, функционира модерен хладилен склад. Има 6 кейови места. Общата дължина на кейовете е 890 м. Допустимото газене е 11 м. Разполага със 191 хил. кв. м открита и 24 хил. кв. м закрита складова площ. В Терминал "Запад" акустира Ро-Ро корабът „Средец”, който обслужва редовна Черноморска ро-ро линия Бургас-Поти-Новоросийск-Бургас. Контейнерен терминал Контейнерният терминал се намира в района на Терминал "Запад". Разполага с две кейови места - №23 и №24, където максимално допустимото газене е 11,00 м. Складовото пространство възлиза на 60 000 кв.м. с 1330 места за контейнери, подредени по 3 във височина. Обслужват се хладилни контейнери. Кораби на 3 контейнерни оператора - Mediterranean Shipping Company, Bulcon и ZIM Integrated Shipping Services LTD. посещават регулярно терминала. Хладилен склад Пристанище Бургас е лидер в претоварните и складови операции с товари, изискващи температурен режим. Последната голяма инвестиция в това направление е откритият през1998 г. нов свръхмодерен хладилен склад, намиращ се на територията на Терминал "Запад". Хладилният склад има обща застроена площ от 7000 кв.м., а само хладилната зона е 5280 кв.м. Охлаждания обем е 52800 куб. м., разделен на 7 хладилни зали. В зависимост от вида и изскванията за съхранение на стоките, могат да бъдат поддържани два температурни режима, от 0° до +17° или непрекъснат от –26°C. Хладилният склад се намира в непосредствена близост до контейнерния и Ро-Ро терминали, предвидена е и железопътна рампа. Товарните операции се извършват основно чрез платформа за обработка на 21 камиона или контейнери. Терминал „Изток” В Терминал "Изток" се обработват предимно генерални товари - метали, дървесина, хартия, храни, скрап, машини и др. По експлоатационни причини често се обработват и насипни товари-въглища, захар, амониев нитрат и малки партиди концентрати. Разполага с 14 корабни места. Общата дължина на кейовете е 1965 м. Допустимата дълбочина на газене е 10 ,0 м. Откритите складови площи са 50 хил. кв. м, а закритите 35 хил. кв. м. Терминал "Насипни товари" В Терминал "Насипни товари" се обработват въглища, кокс, руди и рудни концентрати, клинкер и зърно с използване на наличния закрит склад Nо22 и др. На корабно място Nо 20А е инсталиран брегови комплекс за обработка на течни товари-основно горива, химикали и спирт. Има тръбопроводна връзка със складовата база на “Нафтекс” в близост до Терминал "Запад". Химикалите се обработват чрез наливна ж.п. естакада. Спиртът може да се съхранява в специално изградена в района на корабното място складова база. Разполага с 5 кейови места. Общата дължина на кейовете е 750 м. Допустимата дълбочина на газене на корабите е 11,00 м.Откритите складови площи са 49 хил. кв. м, а закритите 6хил. кв. м. Терминал 2А Новият Терминал 2А е построен по Проекта за разширение на Пристанище Бургас. Той е предназначен за обработка основно на насипни товари - въглища, кокс, руди и рудни концентрати, клинкер и др. Терминалът е съоръжен с най-модерна претоварна техника, позволяваща висока производителност. Кейовите места са 4. Общата дължина на кейовете е 817 м. Дълбочината на газене на корабите е 14,60 м. Разполага с 108 хил. кв. м открити складови площи. Пристанището разполага с яхт клуб, който е разположен на входа на източния басейн, добре закрит от източния вълнолом. Клубът предлага безопасна стоянка за яхти и катери при дълбочина на кея до 6 метра. Круизна линия „Бургас-Сочи” и ро-ро връзка между пристанищата в Бургас и Сочи е една от перспективите за развитие, свързана с включването на България в програмата за вътрешночерноморски круизен туризъм. Целта на пряката линия между Бургас и Сочи, инициирана във връзка с т.нар. проект „Супер Бургас”, е да бъде обхванат потокът от туристи от Русия до нашето пристанище, като се избегне преминаването през Украйна и Румъния. Интересът на пристанищата в Батуми, Одеса и Иличовск е свързан с предстоящите планове на Пристанище Бургас за изграждане на нов контейнерен терминал, с цел комбинирани превози. Пристанище Бургас е едно от първите Черноморски пристанища, сертифицирано спрямо изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата - ISPS Code. В последните години се наблюдава непрекъсната тенденция за нарастване на товарооборота на пристанището. Инфраструктурата на пристанище Бургас е в непосредствена връзка с градската структура, реализиращото се в момента развитие на пристанището има за цел да подобри взаимовръзките „град- пристанище” и да ограничи негативното въздействие на пристанищните дейности- шум, замърсяване с прах и др. върху градската среда. Пристанище Бургас е обвързано подходящо с пътната и железопътната мрежа на страната и е разположено в близост до международното летище Бургас. Пристанище Несебър има регионално значение. Специализирано е за обслужване на пътнически и круизни кораби, които през летния сезон посещават българското крайбрежие. В пристанището функционира ГКПП и временен митнически пункт. Разполага с 3 корабни места. Общата дължина на кейовете е 410 м. Максимално допустимата дълбочина на газене е 6,8 м. Разполага с 6 800 кв. м открита складова площ.Пристанище Поморие има регионално значение и е специализирано основно за превоз на пътници. Разполага с 2 корабни места с дължина на кейовете 435 м. Дълбочината на газене е 7,2 м. Откритите складови площи на пристанището са 4500 кв. м. Пристанищата в Созопол, Царево и Ахтопол са пътнически пристанища, като част от тях са вече общинска собственост и имат важно значение за развитието на туризма в региона. Към настоящия момент потенциалът на пристанищата за превоз на туристи през активния туристически сезон не се използва пълноценно. Необходимо е услугите, които те предлагат, да се обвържат с регионалните туристически продукти, за да се използва ефективно изградената инфраструктура. Въздушен транспорт Летище Бургас е разположено в живописен залив на Южното Българско Черноморие, на 10 км североизточно от гр. Бургас. Специфичното географско положение - на границата между Европа и Азия, определя и стратегическото му значение за новите отношения в съвременния свят. Обслужващите възможности на бургаското летище силно повлияват разгръщането на транспортните връзки, туризма и търговските отношения между партньорите от Изтока и Запада. Летището е изградено върху площ от 2 540 000 м2, като на територията му функционира един от най-големите центрове за обработка на товари на Балканите. Пистата за излитане и кацане, с дължина 3200 м обслужва най-тежките самолети от типа Боинг 747 Джъмбо и Ан 124 Руслан. Сред най-големите предимства на Летище Бургас е възможността за интермодален транспорт по въздух, море и суша. На разстояние 10-15 км се намират: Пристанище Бургас, разгърнат ж.п. възел, международен път Е 87, свободна безмитна зона. Близостта на най-голямата рафинерия на полуострова, разположена на 10 км от летището, осигурява горива с ниска себестойност. Метеорологичните условия в региона благоприятстват отличната видимост през всички сезони. Средногодишно видимостта под 1000 м е 3 дни, което на практика означава 24-часов работен капацитет. В радиус 30 км от Летище Бургас се намират атрактивните туристически центрове - Слънчев бряг, Несебър, Елените и Дюни. Тук туристическият сезон продължава от май до септември, което обуславя изключително активния пътнико поток през по-голямата част от годината. Бургаското летище е редовен член на ACI с широко представителство в нейните комисии. През септември 2006 г. фирмата „Фрапорт Туин Еърпорт Мениджмън” спечели 35-годишна концесия на летищата във Варна и Бургас. Фрапорт” АГ е мажоритарен акционер с дялово участие от 60 % в консорциума с българската компания ”БМ Стар”. “Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт” АД ще бъде контролирана от ”Фрапорт” АГ през целия срок на концесията. Като водещ партньор в консорциума, ”Фрапорт” АГ ще осигури високи нива на качеството, сигурността и безопасността в превозването на пътници и товари в двете летища и ще създаде най-благоприятни условия за развитие на туристическата индустрия. Освен това, „Фрапорт” сътрудничи за изработването на генералните планове на двете летища, както и за изграждането на нови модерни пътнически терминали на летище Бургас. За 35-годишния период на концесията ще бъдат вложени общо 403 млн. евро за изграждането на нови пътнически терминали, разширяването на самолетните стоянки, оборудване и т.н. Статистика за 2009 г.
На територията на ЮИР има още едно летище за малки самолети в гр. Приморско за полети с туристическа цел и две площадки за излитане на територията на област Сливен и област Ямбол. Енергийна инфраструктура Егергетиката е промишлен отрасъл, включващ както добивни /добив на енергийни източници - уран, въглища, нефт, газ, торф и др./, така и преработващи отрасли и дейности /производство на електро- и топлоенергия/. Значението на отрасъла за стопанството и бита на хората е oгромно. От състоянието му зависи развитието на останалите индустриални отрасли, земеделието и обслужващия сектор, както и териториалната организация на обществения живот. Ограничените енергийни ресурси на България са основен фактор за отвореността на енергийната й система към Балканите и страните от Източна Европа. Страната внася нефт, газ, въглища и ядрено гориво, което оскъпява производството в отрасъла. С Решение от 01 юни 2011 г. на Народното събрание на Р България е приета Енергийна стратегия на страната до 2020 г. Тя е основополагащ документ на националната енергийна политика. Основните приоритети в Енергийната стратегия могат да се сведат до следните пет направления: гарантиране сигурността на доставките на енергия; достигане на целите за възобновяема енергия; повишаване на енергийната ефективност; развитие на конкурентен енергиен пазар и политика, насочена към осигуряване на енергийните нужди, и защита на интересите на потребителите. В електроенергийно отношение област Бургас попада в обхвата на Електропреносен район Бургас. Основен източник на електроенергия за областта е националната електроенергийна система, която на територията на Бургаска област се обслужва от “Национална електрическа компания” ЕАД, Предприятие “Мрежи високо напрежение” Електропреносен район Бургас, като на разглежданата територия попада един от основните възли на преносната система - подстанция “Бургас” с трансформация на напрежението 220/110 кв. Дейността по преноса на електроенергия е монополизирана. Дейността по електроразпределението е също монополизирана, тя се изразява в преноса и разпределение на еленергия с напрежение 220V и се осъществява от “Електроразпределение” ЕАД Стара Загора, клон Бургас. Наблюдава се тенденция за увеличаване потреблението на ел.енергия за стопански нужди в областта, свързана със социални, климатични и други фактори - развитието на туристическите обекти по Черноморието, по-голям обем ново строителство, реализирано главно в курортните селища и комплекси - к.к."Сл. бряг", в.с."Дюни", в.с."Елените". В тази връзка, в селищата с голям туристопоток са изградени Трафопостове и ел. подстанции, с цел повишаването на качеството на услугите, които се предоставят на почиващите. Такива селища са гр. Обзор, с. Св. Влас, к.к. Сл. бряг, гр. Несебър, с. Равда, гр. Поморие, с. Черноморец, гр. Созопол, в.с. Дюни, с. Китен. На територията на област Бургас няма селище със статут на населено място, което да не е електрифицирано. На много места в самите селища по Черноморието има терени, влезли в регулация по Застроително Регулационен План, като при това външни инженерни мрежи не са предвидени. Това затруднява изграждането на електрозахранване за новите сгради и е предпоставка за конфликтни ситуации. Такива селища са: с. Синеморец, с. Варвара, гр. Приморско, с. Равда, с. Св. Влас, с. Емона, и гр. Обзор. На територията на областта функционира една топлоелектрическа централа -ТЕЦ “Лукойл”, която е индустриална и с предназначение за захранване на съответното промишлено предприятие, на което принадлежи. На територията на областта не са изградени водноелектрически централи, тъй като липсват подходящи условия за това – реките, които преминават през Бургаска област са къси и с малък дебит. Сливенска област е основно консуматор, а не производител на енергия. Енергийната система на областта е добре развита и способна да поеме натоварвания, което може да стимулира бъдещото икономическо развитие. Електропреносната мрежа се нуждае от доизграждане и реконструкция, особено в районите с потенциал за развитие на туризма. Наложително е привеждането на електропреносната мрежа във вилната зона на гр.Сливен, която се очертава като “зелената територия “ за развитие на града, в съответствие с техническите изисквания. В област Стара Загора енергийната инфраструктура е адекватна на потребностите. На територията на областта функционира „ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД - най-голямата иновирана топлоелектрическа централа в България, част от трите електроцентрали в комплекс „Марица Изток”. Предметът на дейност е производство на електрическа енергия, както и строителна и ремонтна дейност в областта на електроенергетиката и топлоенергетиката. Преди инсталирането на новите съоръжения, „ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД работеше с обща мощност от 1450 MW. След извършената рехабилитация, мощността на централата достигна 1576 MW. Новите турбини имат специфичен разход на пара - 2.74 т/MWh.“ТЕЦ Марица изток 2” ЕАД се състои се от осем генериращи блока, шест от които – първи, втори, трети, четвърти, седми и осми – имат изградени сероочистващи инсталации (СОИ). Ефективността на пречиствателните съоръжения е 94 %. В област Ямбол енергийната инфраструктура е адекватна на потребностите. Електроснабдителната система в областта е добре изградена и се стопанисва от ЕВН България Електроразпределение АД. Гъстотата на мрежата ВН за областта е 86,1 км/1000кв.км, при средна за страната 109 км/1000 кв.км, а плътността на инсталираните мощности е 106,39 мvа/1000 кв.км, при средна за страната 280 мvа /1000 кв.км. Възобновяеми енергийни източници България разполага със значителен потенциал за използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Стимулирането на този тип инвестиции би разнообразило енергийния микс в страната и допринесло за намаляване на вноса на първични енергийни ресурси и забавяне на процеса на изчерпване на местните енергийни суровини. Към настоящия момент в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията, посредством водно-електрически централи и твърдата биомаса, залегнала като гориво предимно за отопление в бита и в обществени сгради. Националната задължителна цел, която България трябва да постигне е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от ВЕИ, като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6.4%), спрямо останалите държави-членки. От секторните цели, единствено тази за потребление на ВЕИ в транспортния сектор е задължителна – 10-процентов дял на ВЕИ в транспортното потребление до 2020 г. Увеличаването на дела на електроенергията, произведена от ВЕИ е свързано с намаляването на емисиите от парникови газове и намаляване на негативните последици от глобалните промени в климата. Вятърната енергия може да бъде използвана за производство на електроенергия с вятърни генераторни системи на типични по разположение местности. Изследванията по въпроса за енергийния потенциал на вятъра показват, че в крайбрежните територии на Югоизточния район съществуват възможности за развитието на ветроенергетиката, но те са по-ограничени в сравнение със Североизточния район, тъй като не попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Неколкократно са извършвани опити за алтернативен добив на ел. енергия, чрез използване силата на вятъра. Към настоящия момент е изградена една вятърна електрическа централа от микро тип между с. Равда и с. Ахелой в община Несебър. Добиваната от централата електроенергия задоволява личните нужди на изграден в непосредствена близост животновъден комплекс и рядко се търгува с НЕК. Не бива да бъде пренебрегвано и значението на приливите и отливите по черноморското крайбрежие и енергодобива чрез преработка на отпадни ресурси, което би могло да бъде една от областите на проявление на развитието на иновационните технологии . Слънчевата енергия също може да се използва за ефективно производство на електричество. В зависимост от часовете на слънцегреене и годишната радиация, България условно се разделя на три зони по отношение на използването на слънчевата енергия /фиг. 6/. Основните потребители на слънчева енергия у нас са системи за топла вода в жилищни, обществени и стопански обекти. Все още не са инсталирани фотоволтаични инсталации. Голяма част от територията на Югоизточен район по южната му граница попада в зона, където съществуват природни условия за използване на слънчевата енергия за производство на ел. енергия. Област Сливен попада в район, характеризиращ се със сравнително висока средна продължителност на слънчевото греене. За сезона 31.ІІІ – 31.Х , отчетената средна продължителност е в границите 1 750 h – 500 h; Ресурсът на слънчевата енергия е повече от 4,25 kWh/m./дневно или 1550 kWh/m./годишно. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество. Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез използването на слънчевата енергия, както във възстановени (ремонтирани), така и в новопостроени сгради. Слънчевите термични системи за топла вода са подходящи за обществени /общински/ обекти - болници, детски градини, социални домове, както и стопански обекти -системи за сушене на дървен материал и селскостопански продукти и биха могли да намерят голямо приложение в програмите за използването на ВЕИ. Предстои развитие на пазара на електрически екоавтомобили, както и на системи за съхранение на енергията. Използването на екоавтомобили, включително такива, захранвани с електроенергия, произведена от ВЕИ, е още една стъпка към изграждане на българските "зелени" градове на бъдещето и на необходимата за тях инфраструктура. Безспорни са ползите, които внедряването на ВЕИ би имало както за икономическото развитие на Югоизточен район, като възможност за привличане на инвестиции, така и върху опазването на околната среда чрез намаляване на вредните емисии.
Фиг. 6. Използване на слънчева енергия - зониране на България 
Източник: Агенция за устойчиво енергийно развитие По-широкото използване и навлизане на възобновяемите източници и особено на използването на слънчевата енергия следва да бъде една от основните цели, свързани с постигането на устойчиво развитие на района. Газификация на населените места През територията на Югоизточния район преминават транзитните газопроводи, пренасящи природен газ за Гърция, Македония и Турция. Те преминават паралелно на трасето на южната дъга на магистралния пръстен за доставка на природен газ за страната /фиг.7/. Изградени са множество отклонения от магистралния газопровод, които снабдяват отдалечените от него населени места и промишлени зони - Бургас, Дебелт, Сливен, Ямбол, Стара Загора и Нова Загора. През територията на област Бургас преминава южният клон на националната газопроводна система в България и негово разклонение за Бургас и с. Дебелт. Магистралният газопровод е с диаметър 700 мм и минава през община Сунгурларе, а отклонението през общините Бургас, Айтос, Руен, Камено и Средец. През територията на областта преминава и транзитния газопровод от Русия за Република Турция. Въпреки това, до този момент област Бургас не използва рационално и пълноценно възможностите за газоснабдяване от преминаващия през нейна територия газопровод. До момента изграденото отклонение е едно с две газоразпределителни станции /ГРС/. Газифицират се предимно промишлени обекти. През 2002 г. започна реализацията на проект за газификация на гр. Камено, който приключи през 2004г. Съществува готов работен проект за газификацията на “Винекс Славянци” АД в община Сунгурларе, както и за ж.к. М. Рудник в гр. Бургас. В област Сливен е сложено началото на промишленото потребление на природен газ, предстои и газифицирането за битови нужди. Продължава газификацията на гр.Стара Загора, гр. Казанлък и прилежащите му селища. Газификацията в област Ямбол започва след 1995 година, като днес се осъществява от дъщерната на Овергаз компания – "Овергаз Изток" АД, с център Бургас, правоприемник на „Ямболгаз 92” (след 2009 година). На територията на община Ямбол е изградена газоразпределителна мрежа с обща дължина 92 км. В средата на 2009 година 1872 потребители се ползват от предимствата на екологичното гориво на територията на града – 1695 битови, 151 обществено административни сгради и 26 промишлени предприятия. В близост до град Ямбол преминава трасето на“Булгаргаз” клон на магистралния газопровод с налягане 5,5 МРа, доставящ природен газ от Русия. Това благоприятства развитието на газоснабдителната система. Газификацията на промишлени зони, както и на битовите абонати на територията на Югоизточния район е предпоставка за намаляване на замърсяването на въздуха в района, в т. ч. за редуциране на емисиите на парникови газове. Промишлената и битова газификация ще намалят серните окиси, прахта и саждите и ще се подобри възпроизводството на околната среда. В допълнение потреблението на природен газ е по-евтино от другите енергии, така че ефектът за устойчивото развитие ще бъде комплексен.
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.88 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
