Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница3/7
Дата14.01.2018
Размер0.54 Mb.
1   2   3   4   5   6   7

1.3Връзка на Регионалния план за развитие на Северозападен район с други съотносими планове и програми


В Доклада за екологична оценка са обобщени плановете, програмите и стратегиите, които са идентифицирани по време на изготвянето на РПР на СЗР като имащи отношение към проектоплана, като е направена връзката им с Плана. От направения анализ е установено, че като цяло се очаква изпълнението на РПР на СЗР да способства всички мерки за интегрирано управление на природните ресурси и устойчиво развитие на икономиката, заложени в различните стратегически документи на европейско, трансгранично и национално ниво. Целите на тези документи съответстват с целите, приоритетите и подприоритетите на РПР на СЗР. В тази връзка е необходимо при извършването на оценки на въздействието на околната среда и оценки на съвместимост при разработването на инвестиционни проекти, както и при извършването на екологични оценки на нови стратегически документи за района, да бъдат взети в предвид целите и мерките, заложени в РПР на СЗР.

2текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Северозападен район

2.1Текущото състояние на околната среда


В тази част на екологичната оценка накратко е разгледано текущото състояние на компонентите на околната среда, които имат отношение към РПР на СЗР. За изготвянето на частта са прегледани достъпните съществуващи данни и информация за компонентите и факторите на околната среда. В доклада са включени най-важните данни и информация, които имат отношение към РПР на СЗР, а където е необходимо те са интерпретирани по отношение на: климатични фактори и качество на въздуха, повърхностни и подземни води, почви и земни недра, ландшафт, биологично разнообразие, флора и фауна, защитени територии и зони, културно наследство, отпадъци, материални активи, рискови енергийни източници, население и човешко здраве.

2.2Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Северозападен Район 2014-2020 г.


В Доклада за екологична оценка на РПР на СЗР е разгледано и анализирано и възможното развитие без прилагането на Регионалния план. Не се очаква значително подобрение в състоянието на компонентите и факторите на околната среда без прилагане на плана и запазване на съществуващото състояние, като има тенденция към запазване или влошаване състоянието на качеството на въздуха, водите, почвите, ландшафта, биологично разнообразие, и потенциални рискове за общественото здраве.

Неприлагането на РПР на СЗР ще доведе до нереализиране на дейности за подобряване качеството на околната среда, което ще се отрази неблагоприятно върху здравното състояние на населението.




  • Въздух и климатични фактори - При неприлагането на РПР на СЗР от една страна ще бъдат продължени някои негативни тенденции в процесите на регионално развитие, без да се достигне устойчиво и интегрирано градско развитие, като допринасящи за постигането на националните цели по стратегия „Европа 2020“ на регионално и териториално ниво. От друга страна, няма да бъдат реализирани целите за постигане на енергийна ефективност на сградите (обществени и жилищни), което ще има негативен ефект върху качеството на атмосферния въздух, процесите на изменение на климата и енергопотреблението;




  • Повърхностни води - Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Северозападен район за периода 2014-2020 г. предполага да се запази тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, но с по-бавни темпове. България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове, също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните и подземни води;




  • Подземни води - Без прилагане на Регионалния план за развитие на Северозападен район за периода 2014-2020 г до голяма степен ще се запази съществуващото състояние на подземните води, в това число и на минералните води. Очаква се обаче реализацията на утвърдения „План за управление на речните басейни в Дунавски район” да доведе до известно подобряване на количественото и химичното състояние на водите;




  • Почви - Без прилагането на Регионален план за развитие на Северозападен район за периода 2014-2020 г. се очаква запазване на количеството на площите с антропогенни, запечатани и унищожени почви и запазване на тенденциите за слабо увеличаване на площите с обработваеми земи за сметка на необработваемите;




  • Ландшафт - Развитие на околната среда без прилагането на РПР на СЗР 2014- 2020 г. би довело до запазване и в някои аспекти до леко влошаване на съществуващото положение и тенденции по отношение на ландшафтите;



  • Биологично разнообразие - Без прилагането на Регионалния план за развитие на СЗР (2014-2020) флората и фауната в Северозападния район ще запазят сегашното си състояние и тенденции в своето развитие и целевото запазване и подобряване на биоразнообразието ще се постигне с по-бавни темпове. Това е така, тъй като замърсяванията от отпадъчни води и отпадъци, недостатъчна превенция на природни рискове, нискоефективни мерки при бедствия, вкл. опасности от пожари, неустойчиво ползване на горските ресурси, влошаване на състоянието на растителността ще продължат да са проблем за района. Без осъществяването на предвидените в РПР дейности би могло да се очаква недостатъчно ефективно управление на защитените територии, както и повишен риск от влошаване на състоянието на защитените зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“.;




  • Културно – историческо наследство – Очаква се без реализиране на РПР да продължи практиката на неефективна координация и синхронизация на политиките и мерките по опазване НКН и по устройство на територията поради липса на актуализирани параметри и документации за осъществяване на интегриран подход в процеса на планиране-проектиране-реализация; липсата на практика за осъществяването на ефикасен периодичен и пълноценен мониторинг за оценка на състоянието на НКЦ и експозиционната им среда, както и поддържането на информационна банка за резултатите от проведените наблюдения; да се задълбочава негативния ефект от прилагане на процедурата по промяна на предназначението на земята, последиците от което представлява риск за устойчивото развитие на териториите и при всички случаи ще въздейства като нарушена на експозиционна среда на културен и исторически ландшафт; да липсват идентифицирани културни и исторически ландшафти в пространствата на териториалната типология на СЗР и поставянето им под защитен режим - по реда на ЗКН; да липсват ясни параметри и методически указания за установяване на съвместимост между режимите по опазване и експониране на обектите и териториите на КИН с тези на опазване на биоразнообразието и природните защитени зони; да се повишава риска от проектиране и изграждане на стандартизираната вече туристическа инфраструктура в зоните на съвместяване;




  • Материални активи - Без реализацията на РПР на СЗР (2014-2020) се очаква като цяло да продължи тенденцията за влошаване на състоянието на материалните активи. Без наличие на средства по европейските оперативни програми, общините ще имат все по-големи затруднения да покриват текущите си разходи за образование, здравеопазване, култура и социални услуги и вероятността да им остават средства за ремонтни дейности или за инвестиции в енергийна ефективност ще е незначителна.;




  • Рискови енергийни източници - Без прилагането на Регионален план за развитие на СЗР 2014-2020 г., се очаква забавяне осъществяването на предвидените дейности, водещи до намаляване на шумовото натоварване - подобряване на пътната инфраструктура, градоустройствено планиране, което да бъде съобразено с изискванията за акустичен комфорт; проектиране и изграждане на хигиенно-защитни зони около източниците на шум включващи изграждане на шумозащитни съоръжения, изграждане и поддържане на залесителни пояси по основните и най-натоварени пътни артерии; добро поддържане на междублоковите зелени пространства в комплексите; изграждане и поддържане на паркове със залесяване с едроразмерна растителност в жилищните комплекси;




  • Отпадъци - Неприлагането на Регионалния план за развитие на СЗР (2014-2020) не би повлияло върху количествата генерирани отпадъци. Нереализирането на предвидените цели може да доведе до забавяне на темповете за подобряване състоянието на околната среда поради на нереализиране на дейности за оптимизиране на системите за ефективно третиране на отпадъците, вкл. разделно събиране, компостиране на биоразградимите отпадъци, рециклиране и еколого съобразно обезвреждане;




  • Население и човешко здраве – При неприлагането на РПР могат да се пропуснат възможности и средства за по-нататъшно развитие и подобряване на жизнената среда на хората; ще продължи проявлението на процесите, формиращи междурегионалните контрасти; няма да се създадат възможности за развитие на изостаналите райони, подобряване на условията за живот в тях и задържане на предотвратяване на обезлюдяването им. Съществува риск от ускорено обезлюдяването на тези райони; няма да се създадат условия за развитие на селските райони и селското стопанство в тях с развитие на частната инициатива, откриване на повече работни места – сезонни и целогодишни, с това се засилват негативните процеси на безработица и обедняване на населението; няма да се създадат условия за подобряване на демографските показатели, с влошаване на същите – отрицателен естествен прираст, застаряване на населението; ще продължи процеса на “изтичане” на висококвалифицирани кадри и млади хора от района към други райони и извън страната.

Състоянието на околната среда е от съществено значение за здравния статус на населението. Затова устойчивите решения по отношение прилагане на РПР са съществен елемент в общата стратегия за подобряване на демографията и здравето на населението.



Имайки предвид стратегическите цели на Регионалния план за развитие на СЗР за периода 2014 – 2020 г., включващи устойчиво и балансирано териториално развитие, повишаване на социалния капитал и конкурентноспособността на района, свързани с опазването на околната среда и подобряване и екологизация на жизнената среда, може да се каже, че регионалният план е в синхрон с основните насоки за развитие на ЕС. Сред приоритетите на регионалния план е заложено опазване на околната среда щадящо използване на териториалните ресурси, както и развитие на природния потенциал на района, което се допълва от прилагане на превантивни мерки за справяне с климатични промени и природни бедствия, подобряване на енергийната ефективност. Важно място е отделено на дейностите за развитие на транспортната инфраструктура, реконструкция и където е необходимо изграждане на ВиК инфраструктура, изграждане на пречиствателни станции, подобряване на системата за третиране на отпадъци. Без осъществяването на тези приоритети би могло да се очаква негативно развитие в резултат от неустойчиво ползване на ресурсите, недостатъчна превенция на природни рискове, нискоефективни мерки при бедствия, което може да има както преки, така и косвени негативни отражения върху околната среда, населението и човешкото здраве.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница