В Доклада за екологична оценка на РПР на СЗР са разгледани специфични територии, които може да се очаква, че ще бъдат засегнати от реализирането на дейностите, заложени в Регионален план за развитие на СЗР (2014-2020) - дотолкова, доколкото самите дейности са географски локализирани. Разгледани са:
-
Територии, свързани с опазване на водите
-
Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие
-
Територии, свързани с опазване на културното наследство
3.1Територии, свързани с опазване на водите
Територии които има вероятност да бъдат значително засегнати, ще са онези подземни водни тела, които са в лошо количествено и химично състояние и повърхностни водни тела категория “река”, които са силно модифицирани (СМВТ) и са в лошо химическо състояние и са с екологичен потенциал умерен, лош или много лош. Дейностите, които ще се извършат за реализирането на стратегическите цели на плана, засягащи повърхностните и подземните води, ще се развиват както на водосборите (урбанизирани територии, селскостопански площи, езера) така и в речната мрежа (чрез изграждане и експлоатация на ПСОВ, корекция на реки, укрепване на брегове, нови водоеми и съоръжения за водовземане от подземни и повърхностни води и пр.) чрез намиране на баланс между опазването на околната среда и социалното развитие.
Във връзка с реализиране на описаните по-горе дейности, особено внимание следва да се отдели на територии и зони, които (съгласно чл.119а от Закона за водите) са определени като зони за защита на водите, и в които нормативно са въведени ограничения и забрани с цел опазването им.
3.2Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие
България се характеризира с богато биологично разнообразие, голяма част от което е защитено чрез създаването на Защитени територии (ЗТ) и Защитени зони (ЗЗ) от Натура 2000 мрежата.
Изградената мрежа от защитени територии (ЗТ) е предназначена за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Съгласно Закона за защитените територии, в зависимост от целта и режимът им на управление, ЗТ се разделят на шест категории: резерват; национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В СЗР се намират около 17% от защитените територии в България.
Чрез Закона за биологичното разнообразие, който наред с другото, регламентира и изграждането на националната екологична мрежа от защитени зони (ЗЗ), се прилагат двете директиви от природозащитното законодателство на Европейския съюз: Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици (Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Площта на защитените зони в СЗР е 41,46% от територията му.
3.3Територии, свързани с опазване на културното наследство
Териториите, които може да се очаква, че ще бъдат повлияни от плана, са преди всичко териториите с НКЦ в неразвита качествено експозиционна среда:
-
Урбанизирани територии с историческо напластяване на НКЦ от различни епохи;
-
Експозиционната среда на всички видове НКЦ, вкл. градските исторически паркове и градини;
-
Линейните урбанизирани структури с КИН – поречни и крайречни зони в историческа среда, исторически булеварди и озеленени старинни улични пространства с улични декоративни каменни чешми;
-
Обособени урбанистични комплекси със специфична историческа и мемориална среда – манастири, църковни комплекси, стари гробища, мемориални монументални композиции, музейни комплекси, етнографски музеи, еко-музеи и археологически музеи на открито в паркова среда.
4Съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към Регионален план за развитие на Северозападен район, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие 4.1Въздух и климатични фактори
В Северозпаден район контрол на КАВ се извършва в пунктовете – Видин, Враца - ЖП Гара, Враца – РИОСВ, Монтана – РИОСВ, Никопол - ДОАС N и Плевен. Според тримесечните Бюлетини на Агенцията по околна среда от последното тримесечие на 2012г., до третото тримесечие на 2012г. включително са установени следните проблеми по отношение на КАВ:
-
Установено е високо ниво на замърсяване с фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10) над пределно допустимата средна денонощна концентрация 50 µg/m3 (ПС за СДН). През отоплителния период – четвъртото тримесечие на 2011г. и първото на 2012г. във всички пунктове на наблюдение са регистрирани такива нарушения в 30 до 70 дни от периода. През топлата част на годината тези случаи значително спадат, но като цяло във всички изследвани градове е нарушено законовото изискване да няма повече от 35 дни в годината с концентрации над ПС за СДН.
4.2Води 4.2.1Повърхностни води -
Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или те практически пресъхват. Това е проблем за твърде голям брой водни тела с ВЕЦ, язовири или водохващания. Под водохващанията и язовирите реките пресъхват твърде често през летните месеци;
-
Не достатъчно добро техническо състояние и липса в някой райони на хидротехнически съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, напоителни язовири, диги);
-
Населението не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа, като проблемът е предимно в селата;
-
Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди. Селата на собствени водоизточници страдат от режим на водата в случаите, когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване;
-
Водопроводната мрежа в много от градовете е с възраст над 35 год, в по-голямата част изградена от етернитови тръби, амортизирана е и допуска загуби на вода над 60%. Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити. Загубите на питейни води са следствие от силно амортизираните водоснабдителните мрежи. Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл;
-
Остарели и амортизирани канализационни системи;
-
За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и пр.;
-
Питейната вода предимно се хлорира. Липсва достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ).;
-
В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.
-
Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали) и често не по предназначение.;
-
Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа. Има много селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;
-
Липсват изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в големите градове над 10 000 еквивалент жители както и в градове с еквивалент жители от 2 000 до 10 000. Част от съществуващите пречиствателни съоръжения са неефективни, амортизирани или недобре поддържани;
-
Непречистени отпадъчни води се заустват в повърхностните водни тела ;
-
Замърсяване от нерегламентирани зауствания на непречистени води от селища, мандри, предприятия, сметища;
-
Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);
-
Недобро поддържане на речните легла – не се извършва във всички участъци и не е достатъчно;
-
Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;
-
Неправилен начин на изземане на инертни материали, което води нарушаване на речните легла или крайречната зона и водна ерозия.
4.2.2Подземни води
Най-значим проблем свързан с подземните води е антропогенното въздействие върху химичното и количественото и им състояние, произтичащо от:
-
Точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;
-
Дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;
-
Състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.
Сподели с приятели: |