Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

2.1.10Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

Северозападният район обхваща териториите на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч и включените в тях 51 общини. Районът обхваща западната част на Дунавската равнина, заключена между Стара планина и река Дунав. Граничи с Република Румъния и с Република Сърбия.

Населението на СЗР през 2011 г. е 847138 д. или 11,5% от населението на страната, а гъстотата на населението 44.42 д/км², значително по-ниска от средната за страната - 65.7%. Това са най-ниските стойности сред всички райони. СЗР представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена. В периода между двете преброявания 2001- 2011 г. населението е намаляло със 190 231 д. или с 18.3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.

Показателят за гъстата на населението в областите в СЗР показва, че отделните части на региона са с различна степен на населеност. Вариационният размах е от 33,3 д./км² за област Видин до 57,9 д./км² за област Плевен. На по-ниските нива (общини) в границите на областите в СЗР се наблюдава по-ясно изразена териториална диференциация в гъстотата на населението. С много ниска гъстота са общините, разположени в планинските части на района – под 15 д./км² са общини Макреш и Чупрене, Грамада (област Видин), Угърчин и Априлци (обл. Ловеч), Г. Дамяново и Чипровци (обл. Монтана). Общините с центрове големи и средни градове – Плевен, Враца и Видин са с гъстата над 100 д./км².

Процесът на застаряване засяга всички райони, но най-силно е проявен в СЗР, където населението на 65 и повече години е 23,2% през 2011 г., докато в останалите райони от ниво 2 е 17-18% (с изключение на СЦР – 20%). Районът е и с най-висок коефициент на възрастова зависимост на населението, характеризиращи отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години (55,4% при среден коефициент на възрастова зависимост за страната от 46,5% ).

Регионите с намаляващо население често имат намален потенциал за икономически растеж като последица от намаляващата работна сила. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна инфраструктура, както и ИКТ инфраструктура, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.


Фиг. 2.1.10.1-2. Население 2011 на Северозападен Район по общини и основни възрастови групи в хиляди души, 2011 г.

(Източник НСИ)



Фиг. 2.1.10.1-3. Демографски тенденции и характеристики (обезлюдяване) на общините в Северозападен район

(Източник: НСИ (Преброяване на населението 2011 г.)

В рамките на отделните области, диспропорциите в броя на населението и на процесите на демографски спад са по-явно изразени.

Сравнителните данни за образователната структура на населението по райони, показва че СЗР е с по-нисък относителен дял на високообразовано население (с висше образование) в сравнение с Югозападен, Южен централен и Североизточен райони.

Териториалните различия при средното и основното образование между отделните области в региона са много по-слабо изразени. Вариационният размах при дела на лицата със средно образование е твърде стеснен – от 45,5% (област Видин) до 45,8 (област Плевен) при среден за региона 45,9%. Аналогични са и различията при основното образование.

Един от показателите за сравнение за условията за провеждане на качествен учебен процес е средната пълняемост на паралелките. При среден показател за СЗР от 21,1 ученика/паралелка в общообразователните училища, не се наблюдават съществени различия между отделните области – тя варира от 20,4 ученика (област Монтана) до 21,3 ученика (област Плевен). При професионалните училища средната пълняемост е по-висока- 22,3 ученика/паралелка и варира от 22,2 ученика (област Видин) до 26,6 ученика (област Ловеч). Тази пълняемост е в границите на действащите нормативи.

Важен социален проблем в сферата на образованието е този за преждевременно напусналите училище ученици. За последните три учебни години, за които има официални статистически данни, средногодишно около 3500 ученика преждевременно напускат училище. В сравнение с останалите региони, Северозападният район е с най-висок относителен дял на напускащите преждевременно училище от общия брой на учениците в основните училища – за учебната 2009/2010 г. те са 11,4%, при 8,5% средно за страната. За останалите 5 района делът е под 10%, а за Югозападния район – 4,6%. Като резултат от провежданата политика за ограничаване на преждевременно напусналите ученици се очертава тенденция за намаляване на техния брой – от 3835 ученика през 2007 г. на 3261 ученика през 2010 г. Същата тенденция се очертава и при отпадналите преждевременно ученици от основните училища – съответно от 2625 на 2217 ученика. Изключение от тази тенденция е област Ловеч, където се наблюдава нарастване на броя на преждевременно отпадналите ученици.

Вътрешнорегионалните различия по този показател показват, че с високо ниво е област Враца – 15,5% от всички ученици от І до VІІІ клас отпадат преждевременно, докато в област Плевен те са 9,9%. С висок дял на отпадналите ученици от общия им брой са редица общини в границите на отделните области в СЗР – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали ученици от общия брой на учениците в основното образование, община Летница (обл. Ловеч – 11,2%), община Бойчиновци (обл. Монтана -11,4%), община Искър (обл. Плевен) – 10,9% и др. Проблемът с ранното отпадане на ученици от училище е със сериозни социални измерения – освен че нараства броят на населението с ниско образование, част от тези лица попадат в кримогенна среда.

В сравнение с осигуреността на районите с висши училища, СЗР е на последно -6 място. В СЗР има само един университетски център с акредитирано висше училище – гр. Плевен. Тук се намира един от 4-те Медицински университета в страната, допълнен с два колежа-филиали на други университети. Броят на обучаваните студенти и колежани през учебната 2010/2011 г. е 1672, или само 0,6% от броя им в страната.