Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница11/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   40

2.1.10Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита


Тази глава съдържа информация за демографските и здравни характеристики на анализирания район – Северозападен район. Съществуващото състояние се използва за оценка на очакваните здравни и социално-икономически въздействия от РПР и за сравнение на ефективността на планираните мерки за смекчаване в бъдеще.

2.1.10.1. Разпределение на населението и демографски характеристики

Северозападният район обхваща териториите на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч и включените в тях 51 общини. Районът обхваща западната част на Дунавската равнина, заключена между Стара планина и река Дунав. Граничи с Република Румъния и с Република Сърбия.


Таблица 2.1.10.1-1: Основни характеристики на Северозападен район

Район/области

Територия

Население

Общини

Населени места

Градове




кв.км

брой

брой

брой

Брой

България

111 002

7364570

264

5 302

257

СЗР

19 070

847138

51

646

45

Видин

3 033

101018

11

142

7

Враца

3 620

186848

10

123

8

Ловеч

4 129

141422

8

128

8

Монтана

3 636

148098

11

130

8

Плевен

4 653

269752

11

123

14

% на СЗР от РБ

17.18%

11.50%

19.32%

12.18%

17.51%

Източник: НСИ
Площта на района е 19 070 км² или 17% от територията на страната. Населението на района през 2011 г. е 847 138 д., а гъстотата на населението 44.42 д/км², значително по-ниска от средната за страната 65.7% (2011., НСИ). Това са най- ниските стойности сред всички райони. Районът представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена територия. В периода 2001-2011 г. населението е намаляло с 190 хил.д. или с 18.3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.
Брой и разпределение на населението

Населението на СЗР през 2011 г. е 847138 д. или 11,5% от населението на страната, а гъстотата на населението 44.42 д/км², значително по-ниска от средната за страната - 65.7%. Това са най-ниските стойности сред всички райони. СЗР представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена. В периода между двете преброявания 2001- 2011 г. населението е намаляло със 190 231 д. или с 18.3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.


Таблица 2.1.10.1-2. Динамика в броя на населението в СЗР по области в периода между преброяванията през 2001 и 2011 г.

Район и области

Брой население

Относителен прираст,

2011/ 07%

2007 г.

2011 г.

БЪЛГАРИЯ

7 932 984

7364570

-7.2%

СЗР

1 037 369

847138

-18.3%

Област Видин

130 094

101018

-22.3%

Област Враца

243 039

186848

-23.1%

Област Ловеч

169 951

141422

-16.8%

Област Монтана

182 267

148098

-18.7%

Област Плевен

312018

269752

-13.5%

Източник: НСИ



Фиг. 2.1.10.1-1. Прираст на населението по области за периода 2001-2011 г. (НСИ)
Вътрешнорегионалните различия в броя на населението са силно изразени. Най-добре населена е област Плевен (270 хил. ж.), следвана от област Враца (187 хил. ж.), а най-слабо – област Видин (101 хил. ж.).

Показателят за гъстата на населението в областите в СЗР показва, че отделните части на региона са с различна степен на населеност. Вариационният размах е от 33,3 д./км2 за област Видин до 57,9 д./км2 за област Плевен. На по-ниските нива (общини) в границите на областите в СЗР се наблюдава по-ясно изразена териториална диференциация в гъстотата на населението. С много ниска гъстота са общините, разположени в планинските части на района – под 15 д./км2 са общини Макреш и Чупрене, Грамада (област Видин), Угърчин и Априлци (обл. Ловеч), Г. Дамяново и Чипровци (обл. Монтана). Общините с центрове големи и средни градове – Плевен, Враца и Видин са с гъстата над 100 д./км2.



Ниската гъстота на населението в някои области и в общини на СЗР е индикатор за проблеми в използването на наличните териториални ресурси в тях. Редица общини в района са с гъстота под 15 д./км2 - Бойница, Макреш, Чупрене (област Видин), Априлци и Угърчин (област Ловеч) Г. Дамяново и Чипровци (област Враца) и др.
Възрастова структура.

Процесът на застаряване засяга всички райони, но най-силно е проявен в СЗР, където населението на 65 и повече години е 23,2% през 2011 г., докато в останалите райони от ниво 2 е 17-18% (с изключение на СЦР – 20%). Районът е и с най-висок коефициент на възрастова зависимост на населението, характеризиращи отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години (55,4% при среден коефициент на възрастова зависимост за страната от 46,5% ).

Регионите с намаляващо население често имат намален потенциал за икономически растеж като последица от намаляващата работна сила. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна инфраструктура, както и ИКТ инфраструктура, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.


Фиг. 2.1.10.1-2. Население 2011 на Северозападен Район по общини и основни възрастови групи в хиляди души, 2011 г.

(Източник НСИ)



Фиг. 2.1.10.1-3. Демографски тенденции и характеристики (обезлюдяване) на общините в Северозападен район

(Източник: НСИ (Преброяване на населението 2011 г.)

В рамките на отделните области, диспропорциите в броя на населението и на процесите на демографски спад са по-явно изразени.




Фиг. 2.1.10.1-4 . Население по общини в СЗР през 2001 г., НСИ


Фиг. 2.1.10.1-5 . Население по общини в СЗР през 2011 г., НСИ
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.), е най-нисък в Северозападен район – 58 и с най-неблагоприятни стойности в област Видин - 51. Налага се изводът, че в СЗР е налице изключително сериозен проблем по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население – 100 излизащи се заместват само от 58 души младо население.
Основен етнос

Основният етнос в СЗР е българският – през 2011 г. българите са 82,6% от всички самоопределили се лица. В сравнение с 2001 г. този относителен дял е по-нисък със 7,3%. Самоопределилата се като ромска група е намаляла от 63 хил.д. на 51 хил.д., като при нея регионалните различия са по-добре представени – тя варира от 3,7% (област Плевен) до 12,3% (област Монтана).

Фиг. 2.1.10.1-6 Етническа структура на населението по общини в СЗР, 2011 г.

(Източник: НСИ)
Образование, професионално обучение и учене през целия живот.

Сравнителните данни за образователната структура на населението по райони, показва че СЗР е с по-нисък относителен дял на високообразовано население (с висше образование) в сравнение с Югозападен, Южен централен и Североизточен райони.



Вътрешнорегионалните различия в образователното ниво на населението в СЗР към 2011 г. показва, че те са основно в броя и дела на населението с висше образование. При среден относителен дял за района 14,8%, този относителен дял варира от 12,2% за област Монтана до 16,2% за област Плевен.

Таблица 2.1.10.1-3 Образователната структура на населението в Северозападния район за периода 2011 г. (по области)

Райони области

Степени на образование

висше

средно

основно

начално

никога не посещавали училище

Общо лица над 7 години

Брой лица

Северозападен

118017

365450

204619

100157

7593

795836

Видин

13247

43397

26332

11500

881

95357

Враца

26186

81887

44715

21054

1525

175367

Ловеч

20646

60629

32965

17099

1378

132717

Монтана

17068

63538

38595

19050

1115

139366

Плевен

40870

115999

62012

31454

2694

253029

Относителен дял, %

Северозападен

14,8

45,9

25,7

12,6

1,0

100,0

Видин

13,9

45,5

27,6

12,1

0,9

100,0

Враца

14,9

46,7

25,5

12,0

0,9

100,0

Ловеч

15,6

45,7

24,8

12,9

1,0

100,0

Монтана

12,2

45,6

27,7

13,7

0,8

100,0

Плевен

16,2

45,8

24,5

12,4

1,1

100,0

Източник: НСИ
Влияние за тези различия оказва степента на развитост на отрасли от третичния сектор, в които са ангажирани висок брой лица с висше образование – отрасъл “Образование” в т.ч. и висши училища, отрасъл “Здравеопазване”, “Култура”, “Финансово посредничество”, “Държавна администрация” и пр.

Териториалните различия при средното и основното образование между отделните области в региона са много по-слабо изразени. Вариационният размах при дела на лицата със средно образование е твърде стеснен – от 45,5% (област Видин) до 45,8 (област Плевен) при среден за региона 45,9%. Аналогични са и различията при основното образование.



В границите на отделните области се наблюдават по-силно подчертани различия на дела на населението с по-високо образование. С нисък относителен дял на лица с висше образование (под 7%) са общини Бойница (4,8%) и Димово (6,0%) от област Видин, Борован и Криводол (5,8%) от област Враца и общини Якимово (4,8%), Бойчиновци (5,5%). С висок относителен дял (над 20%) са общини Плевен -23,0%, Ловеч – 21,2% и др. С дял над 2,0% неграмотни лица са общини основно от област Ловеч – Луковит (3,1%), Ябланица (2,9%), Угърчин (2,4%).

Таблица 2.1.10.1-4. Инфраструктура на образованието в Северозападния район – през учебната 2011/2012 г.

Регион и области

Общо образование (брой)

Професионално образование (брой)

училища

паралелки

ученици

училища

паралелки

ученици

ЗСР

295

3 619

56 843

199

2 266

11 368

Видин

31

409

6 185

53

508

1 092

Враца

66

884

13 377

6

79

1 546

Ловеч

50

630

9 616

9

73

1 374

Монтана

57

650

9 911

9

88

2 199

Плевен

91

1 046

17 754

24

221

5 157

Източник: НСИ


Фиг. 2.1.10.1-7 Население в СЗР според степента на завършено образование, Преброяване на населението 2011 г., НСИ
Инфраструктурата на общото и професионалното образование (брой училища) в СЗР през 2011 г. в резултат от оптимизиране на училищната мрежа е променена. Броят на общообразователните училища е намален от 365 (2007 г.) на 295 (2011 г.), а на професионалните е запазен – от 71 е редуциран на 70. През този период са закрити редица училища с маломерни паралелки и паралелки със слети класове в редица общини. С най-голям брой закрити училища за периода 2007-2011 г. са области Враца (24 училища) и Видин (18 училища), а с най-малко – област Ловеч (8 училища). Оптимизацията на училищната мрежа е резултат от намаляване на броя на учениците, като в СЗР за посочения период те са с 13912 по-малко (общо и професионално образование).

Един от показателите за сравнение за условията за провеждане на качествен учебен процес е средната пълняемост на паралелките. При среден показател за СЗР от 21,1 ученика/паралелка в общообразователните училища, не се наблюдават съществени различия между отделните области – тя варира от 20,4 ученика (област Монтана) до 21,3 ученика (област Плевен). При професионалните училища средната пълняемост е по-висока- 22,3 ученика/паралелка и варира от 22,2 ученика (област Видин) до 26,6 ученика (област Ловеч). Тази пълняемост е в границите на действащите нормативи.

Важен социален проблем в сферата на образованието е този за преждевременно напусналите училище ученици. За последните три учебни години, за които има официални статистически данни, средногодишно около 3500 ученика преждевременно напускат училище. В сравнение с останалите региони, Северозападният район е с най-висок относителен дял на напускащите преждевременно училище от общия брой на учениците в основните училища – за учебната 2009/2010 г. те са 11,4%, при 8,5% средно за страната. За останалите 5 района делът е под 10%, а за Югозападния район – 4,6%. Като резултат от провежданата политика за ограничаване на преждевременно напусналите ученици се очертава тенденция за намаляване на техния брой – от 3835 ученика през 2007 г. на 3261 ученика през 2010 г. Същата тенденция се очертава и при отпадналите преждевременно ученици от основните училища – съответно от 2625 на 2217 ученика. Изключение от тази тенденция е област Ловеч, където се наблюдава нарастване на броя на преждевременно отпадналите ученици.

Вътрешнорегионалните различия по този показател показват, че с високо ниво е област Враца – 15,5% от всички ученици от І до VІІІ клас отпадат преждевременно, докато в област Плевен те са 9,9%. С висок дял на отпадналите ученици от общия им брой са редица общини в границите на отделните области в СЗР – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали ученици от общия брой на учениците в основното образование, община Летница (обл. Ловеч – 11,2%), община Бойчиновци (обл. Монтана -11,4%), община Искър (обл. Плевен) – 10,9% и др. Проблемът с ранното отпадане на ученици от училище е със сериозни социални измерения – освен че нараства броят на населението с ниско образование, част от тези лица попадат в кримогенна среда.

В сравнение с осигуреността на районите с висши училища, СЗР е на последно -6 място. В СЗР има само един университетски център с акредитирано висше училище – гр. Плевен. Тук се намира един от 4-те Медицински университета в страната, допълнен с два колежа-филиали на други университети. Броят на обучаваните студенти и колежани през учебната 2010/2011 г. е 1672, или само 0,6% от броя им в страната.

1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница