Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка
Изтегляне 6.79 Mb.
|
Фигура 2.1.10.1-8 Сравнение на дела на завършилите средно и висше образование (Източник: НСИ,2010 г.) Заетост и трудова мобилност За периода 2008-2011 г. заетостта в СЗР бележи тенденция на намаляване. Абсолютният брой на заетите намалява от 345,5 хил. (2007 г.) на 282,5 хил. д., което е спад от 21,4%. Това е най-високият спад в заетостта, отбелязан от районите от ниво 2, което свидетелства за силната уязвимост на СЗР пред въздействието на икономическата криза и в известна степен отразява гъвкавостта и адекватността на провежданите политики за омекотяване влиянието на кризата. Най-голям спад в броя на заетите лица за разглеждания период има в област Ловеч – 27,6%, следвана от областите Видин и Монтана (22,4%), а най-малък – 18,7% -в област Плевен. Коефициентът на заетост е с ясно очертана тенденция на намаляване. Данните за 2011 г. показват, че коефициентът за заетост средно за СЗР е 53% и в отделните области той варира от 47,3 (Видин) до 55,4 (Ловеч). СЗР е с най-нисък коефициент на заетост за 2011 г. и в много неблагоприятна ситуация по отношение на коефициента на заетост средно за ЕС - 68,6%. Таблица 2.1.10.1-5 Динамика в броя на заетите лица и на коефициента на заетост в СЗР – по области, за периода 2007-2011 г.
Източник: НСИ, Агенция по заетостта В периода след 2008 и 2009 г. с развитието на икономическата криза се очерта спад в производството, нарасна броят на фалитите на фирми, което в крайна сметка формира тенденция на нарастване на безработицата. За посочения период броят на фалиралите предприятия нараства от 116 (2007 г.) на 250 (2010 г.), като този процес е валиден за всичките 5 области в района. В същото време новоразкритите фирми са основно без наети лица. Позиционирането на СЗР по отношение на равнището на безработица в национален и междурегионален контекст го характеризира като един от най-проблемните региони в страната. При средно за страната равнище на безработица 9, 7%, за СЗР този показател е 14,6%. В сравнение с останалите райони към 2011 г., СЗР е с коефициент (равнище) на безработица над 2 пъти по-висок от това на ЮЗР (6,43%) и с около 4 пункта по висока от останалите 4 района. Като резултат от намаляване на броя на заетите лица и на коефициента на заетост, в СЗР се наблюдава тенденция на нарастване както на броя на регистрираните безработни лица, така и на коефициента на безработица. За периода 2007-2011 г. броят на безработните в региона е нараснал с 1375 д. Известно минимално намаление в броя на регистрираните безработни се наблюдава в области Видин и Ловеч. В останалите три области е налице обратен процес – на нарастване на броя на безработните. Коефициентът на заетост на лицата на възраст 55-64 г. в СЗР по данни на Евростат за 2011 г. се увеличава (таблица 2.1.10.1.-6) в сравнение с 2008 г.. Тенденцията за страната (средно) и за ЕС-27 е нарастване на коефициента съответно с 0,4% и с 1,1% за 2011 г. спрямо 2010 г. Таблица 2.1.10.1-6 . Коефициент на заетост на населението на възраст 20-64 г. и коефициент на безработица на населението на възраст 15-64 г. за 2008-2011 г. за България и по райони (в %)
Източник: Национален статистически институт 
Фигура 2.1.10.1-9 . Коефициент на безработица по общини в СЗР към 31.08.2012 г. (Източник: Агенция по заетостта) Безработните лица на възраст до 29 г. в СЗР през 2010 г. са 9 983 души, което представлява 16,2% от общия брой безработни лица на възраст до 29 г. в страната. Таблица 2.1.10.1-7 Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация – СЗР (бр.)
Източник: Национален статистически институт Население и миграция. Механичен прираст Механичният прираст на населението е другия фактор, който е с пряко влияние за населеността на региона и областите в него. Като цяло СЗР е с отрицателен механичен прираст, което е резултат от по-големия брой на изселилите се. Районът с малки изключения не е привлекателен за заселване. В сравнение с останалите райони от ниво 2, СЗР е с по-слабо изразени териториални диспропорции в коефициента за механичен прираст. За всичките 5 области той е отрицателен и варира от – 2,96‰ (област Плевен) до – 5,24‰ (област Ловеч). Област Видин е с коефициент на механичен прираст – 4,03‰ поради вече ограничени контингентите от потенциални мигранти поради силно влошена възрастова структура на населението. Таблица 2.1.10.1-8. Прираст на населението в България и по райони – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г.
Източник: Национален статистически институт Видно е, че по абсолютни стойности и по % СЗР се нарежда на 1 място - с най-висока отрицателна стойност на прираста. 
Фиг. 2.1.10.1-10 Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г. (абсолютна стойност) (Източник: Национален статистически институт) 
Фиг. 2.1.10.1-11 Прираст на населението – преброяване към 01.02.2011 г. спрямо преброяване към 01.03.2001 г. (%) (Източник: Национален статистически институт) Демографски показатели. Към 2011 г. коефициентът на раждаемост е 8,6‰ и е по-нисък от средния за страната (9,6‰). По този показател СЗР е съизмерим единствено с СЦР (8,4‰) и е в по-неблагоприятно положение с останалите четири района от ниво 2, в които стойностите му са над 9,5‰. В сравнение с 2007 г. стойностите на коефициента на раждаемост са почти непроменени. Аналогични са и тенденциите по отношение на коефициента на смъртност. При средна стойност за страната 14,7‰, за СЗР те са 19,4‰ и са с няколко пункта по-високи от останалите региони (13,2-13,7‰ за ЮЗР и СИР, 14,0‰ за ЮЦР). Във вътрешнорегионален план, показателите за раждаемост, смъртност и естествен прираст не се характеризират с големи териториални различия. Отново в най-неблагоприятна ситуация с естественото възпроизводство на населението е област Видин – с най-ниска раждаемост (7,5‰) и най-висока смъртност (22,7%). С относително по-благоприятни стойности на коефициентите са области Плевен (8,9‰ раждаемост и 18,5‰ смъртност) и Враца (съответно 8,6‰ и 18,5‰). В границите на отделните области от СЗР се открояват отделни общини, в които естественото възпроизводство на населението е със силно проблемен характер, с отрицателен естествен прираст над 25 ‰ –Бойница, Грамада, Макреш и др. от област Видин, Хайредин от област Враца, Г. Дамяново и Чипровци от област Монтана и др. Раждаемост СЗР е с коефициент на раждаемост по-нисък от средния за страната, както общо за района, така и по отделните области. В рамките на района по отношение на раждаемостта няма съществени различия между областите, като в градовете е по-висока, отколкото в селата. Таблица. 2.1.10.1-9 Раждания и коефициент на раждаемост в СЗР
Динамиката в Коефициента на раждаемост в СЗР в последните 5 години се запазва на относително постоянно ниво, без съществени различия по години, съответно: 2007 г.- 8.3; 2008 г.– 8.7; 2009 г.– 9.1; 2010 г.– 8.4 и 2011 г.– 8.6., като се отбелязва един пик през 2009 г. В динамичен план раждаемостта в България намалява от 1990 до 2001 г, след което се формира тенденция на нарастване на раждаемостта. Това се дължи предимно на повишаване на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост. Докато през 2002 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, то през 2006 г. той достига 1.38, а през 2007 г. е 1.42 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1993 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.45 деца. Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, може да се констатира, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на ражданията на деца от по-висок ранг, т. е. предимно на второто дете. Смъртност. Високото ниво на общата смъртност на населението в България се задържа през целия период 2007-2011 г. В сравнение с европейските страни, равнището на общата смъртност на населението в страната е доста по-високо (14,7%). През 2011 г. коефициентът на смъртност в СЗР (19,4 ‰) е значително над средното ниво за страната (14,7‰). За последните 5 години този коефицент не се е променил съществено, като стойностите му се запазват постоянно по-високи от средните за страната, съответно 2007 г.- 19,0; 2008 – 18,5; 2009 – 18,3; 2010 – 19,0 и 2011 – 19,4. Таблица. 2.1.10.1-10. Коефициент на смъртност (обща и детска) по области и пол (‰) в СЗР
Смъртността е най-висока в област Видин, следвана от Монтана, другите 3 области имат приблизително еднакъв коефициент на смъртност – 18,5 ‰, също значително над средния за страната. Запазването на висока смъртност в последните 5 години, показва, че не са налице мерки за подобряване на този показател, което отчитаме като неблагоприятна тенденция за района. Детска смъртност. Детската смъртност (брой на починалите деца на възраст до 1 година на 1000 живородени) е един от най-значимите индикатори за материалното, здравното и културното равнища на населението. За разлика от смъртността при възрастното население, детската смъртност в СЗР отговаря приблизително на средната за страната. Най-висока е тя в област Ловеч, на-ниска в област Монтана. Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%. В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0. Съответният показател за ЕС за 2011 г. е много по-нисък от този в нашата страна – 6.01.
В смъртността по причини, водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%). Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.
Коефициентът на естествен прираст общо за Европейския съюз (27) през 2010 г. е 1.0‰. Видно е, че естественият прираст в СЗР е с най-висока отрицателна стойност – (-10,6) спрямо останалите райони и двукратно по-нисък от средния за страната.
Източник: Национален статистически институт 2.1.10.2. Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението 2.1.10.2.1. Здравеопазване и медицинско обслужване СЗР има сравнително добра изграденост на болнична мрежа - 24 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение (вкл. МБАЛ - ВМА, гр.Плевен), 6 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 1 ЦПЗ (Център за психично здраве), 1 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 1 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 2 ДПБ (Държавни психиатрични болници), 1 СБР (Специализирана болница за рехабилитация), 3 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение), 5 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 32 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на болничните легла е 5 441, като на 100 000 души се падат 613.48 легла, което съответства на средното за страната - 611/1000 000 души население. Доболничната медицинска помощ включва първичната и спешната помощ. Тя се реализира основно от общопрактикуващите лекари и лекарите специалисти, организирани в индивидуални и групови практики. Броят на обектите на доболничната помощ в СЗР към 2010 г. е 164, което е 10,2% от този за страната. В сравнение с останалите региони СЗР е с най-малък брой обекти за извънболнична помощ, но подобен вид сравнение е некоректно, тъй като между отделните региони има определени различия. Във вътрешнорегионален план, с най-нисък брой обекти за извънболнична помощ е област Ловеч (21 заведения), следвана от области Видин (27 заведения) и област Монтана (28). С най-добре развита мрежа от обекти за извънболнична помощ са области Враца (39) и област Плевен (49). За периода 2007-2010 г. в СЗР не се наблюдава съществена динамика както в броя, така и в капацитета на болничните лечебни заведения. От общо 38 болници през 2007 г., броят им през 2010 г. нараства до 40, или само с 2 – по една в област Враца и област Плевен. Обратната тенденция – на намаляване на броя на болничните легла – от 5652 бр. (2007 г.) на 5441 (2010 г.) е резултат от провежданата национална политика за преструктуриране на болничната мрежа. Общият брой на болничните легла във всички здравни заведения на територията на СЗР през 2010 г. е 6421, от които в болничните лечебни завадения 5441. Като резултат от ограничаване на средния престой на болните в лечебните заведения за сметка на профилактиката и долекуването и рехабилитацията в друг тип здравни обекти се редуцира броят на болничните легла. Таблица 2.1.10.2.1-1. Динамика в броя и капацитета на болничните лечебни заведения в СЗР
Източник: НСИ През 2010 г. брой болнични легла на 1000 д. от населението е 7,2 болнични легла във всички здравни заведения. В сравнение с останалите 5 района, СЗР е с най-висока задоволеност с болнични легла (7,0 за ЮЗР, 6,6 – ЮЦР, 6,8 – ЮИР и др.). Вътрешнорегионалните различия в обезпечеността на населението с болнични легла варират от 5,4 легла/1000 д (област Видин) до 8,3 легла/1000 (област Ловеч). По сериозни проблеми с отдалечеността (транспортния достъп) до най-близката болница има населението в област Видин. Обяснението на по-високата задоволеност на СЗР е, че капацитетът на болничната инфраструктура е бил планиран за по-висок брой на населението. С намаляване на броя на населението наличните болнични легла формират по-висока осигуреност на 1000 д. С продължаване на реформите в болничната помощ, ще се продължи тенденцията на намаляване броя на болничните легла, което ще доведе и до повишаване на ефективността от използването им. 
Фигура. 2.1.10.2.1-1. Брой болнични легла на 1000 д. от населението по общини в СЗР, 2011 г. (Източник: НСИ) В структурата на болничните лечебни заведения преобладават малките и средни болници – с капацитет до 150 легла. Териториалното разположение на различните видове болнични заведения е съобразено с контингентите от обслужвано население. МБАЛ в областните центрове - Видин, Монтана, Враца, Ловеч и Плевен са с областни функции, а останалите - с надобщински. Общинските болници, разположени в средните градове на СЗР обслужват населението и от общините без болнични заведения, които са общо 26, попадащи в категорията на малките и много малките. Така напр. в област Видин от общо 18 общини, болнични заведения има само в три -Видин, Белоградчик и Кула, в област Враца - от общо 10 общини болнична инфраструктура функционира в 6, в област Ловеч - болници има в 4 от общо 8 общини и т.н. Към 2010 г. на територията на СЗР има 3458 лекари, което е 12,4% от този за страната. По показателя “брой лекари на 1000 д. от населението” СЗР към 2010 г. (3,9 лекари/1000 д.) е съизмерим с ЮЗР (3,9 лекари) и е в по-добра позиция от останалите 4 района. Аналогични са и данните за осигуреността със стоматолози. При 0,8 стоматолози на 1000 д. средно за страната, за СЗР е 0,7 стоматолози. Няма съществени вътрешнорегионални различия (по области) в осигуреността на населението с лекари и стоматолози. Таблица 2.1.10.2.1-2 Медицински персонал към 31.12.2011 г.
Източник: Национален статистически институт Броят на населението на един лекар в СЗР през 2011 г. възлиза на 246 души (най-добра осигуреност спрямо всички райони), а на лекар по дентална медицина – 1431 души. 2.1.10.2.2. Здравен статус на населението от СЗР Разгледани са основно двата информативни здравни показатели - заболеваемостта и болестност. «Заболеваемост» е общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година, «болестност» - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината). Данните от Националния център по здравна информация (НЦЗИ) за 2011 г. Показват доста голямо разнообразие на здравните показатели на населението в СЗР по области и заболявания. Таблица 2.1.10.2.2- 1 Регистрирани инфекциозни заболявания през 2011 г. в СЗР (на 100 000 жители)
Инфекциозната заболеваемост в областите на СЗР е доста различна. Сред заразните болести, подлежащи на задължително съобщаване, през 2011 г. с най-висока заболеваемост на 100 000 души от населението в района са варицела (76,4-43,8) и туберкулозата (58,0-135,1), следвани от остър вирусен хепатит (5,6-55,3) и скарлатина (10,2-68,2). Най-висока заболеваемост от туберкулоза се среща в Ловеч и Враца, а най-ниска – във Видин. Заболеваемостта от скарлатина в СЗР е по-ниска от средната за страната, с изключение на област Ловеч , където е по-висока. Варицела е имало през 2011 г. най-често в област Ловеч, двукратно по-висока от средната за страната, по-ниска от тази за страната е във Враца и Монтана. Остър вирусен хепатит през 2011 г. е с ниска честота в района, само в област Враца надвишава средната за страната. Дизентерия като цяло има значително по-рядко в сравнение със средната стойност за страната, с изключение на Видин и донякъде Ловеч, където е по-често от средната стойност за страната. Хроничната заболеваемост сред населението в СЗР е съпоставима или по-ниска от средната за страната както общо, така и по отделни нозологични единици. Съществуват вътрешнорегионални различия - налице са области с много висока заболеваемост по отделни групи заболявания, и такива със значително по-ниска заболеваемост от средната за страната. Таблица 2.1.10.2.2-2 Регистрирани хронични заболявания през 2010 г. в СЗР (на 100 000 жители)
Регистрираните психични заболявания преобладават в област Видин, но сравнителния анализ е труден, предвид фактът, че някои от случаите не се диагностицират, няма стриктен отчет на психично болните и не могат да се правят достоверни изводи. Таблица 2.1.10.2.2 - 3 Регистрирани злокачествени заболявания в СЗР за периода 2005-2010 г. (на 100 000 жители)
По отношение на злокачествените заболявания, също са налице различия: области Видин и Ловеч със заболеваемост под средната за страната, Монтана и Плевен със заболеваемост приблизително като средната за страната, а Враца - надвишаваща средната за страната. Анализът на данните показва, че причините за тези различия са комплексни и могат да се свържат както с възрастовото разпределение на населението, качествата на околната среда, здравното обслужване и здравната култура на населението, така също и с достъпността до медицинска помощ, обръщаемостта към медицински специалисти (към общопрактикуващи лекари и/ли тесни специалисти), финансови възможности за диагностика и лечение и др.
Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 6.79 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
