Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка


Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие



страница15/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
#45881
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   40

3.2Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие


България се характеризира с богато биологично разнообразие, голяма част от което е защитено чрез създаването на Защитени територии (ЗТ) и Защитени зони (ЗЗ) от Натура 2000 мрежата.

Изградената мрежа от защитени територии (ЗТ) е предназначена за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Съгласно Закона за защитените територии, в зависимост от целта и режимът им на управление ЗТ се разделят на шест категории: резерват; национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност. В СЗР се намират около 17% от защитените територии в България.

Чрез Закона за биологичното разнообразие, който наред с другото регламентира и изграждането на националната екологична мрежа от защитени зони (ЗЗ), се прилагат двете директиви от природозащитното законодателство на Европейския съюз: Директива 79/409/ЕИО за опазване на дивите птици (Директива за птиците) и Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна (Директива за местообитанията). Площта на защитените зони в СЗР е 41,46% от територията му.

По-подробна информация е представена в т. 2.1.5.3 (Текущо състояние: Защитени територии и защитени зони).


3.3Територии, свързани с опазване на културното наследство


Териториите, които може да се очаква, че ще бъдат повлияни от плана са преди всичко териториите с НКЦ в неразвита качествено експозиционна среда:

  • Урбанизирани територии с историческо напластяване на НКЦ от различни епохи;

  • Експозиционната среда на всички видове НКЦ, вкл. градските исторически паркове и градини;

  • Линейните урбанизирани структури с КИН – поречни и крайречни зони в историческа среда, исторически булеварди и озеленени старинни улични пространства с улични декоративни каменни чешми;

  • Обособени урбанистични комплекси със специфична историческа и мемориална среда – манастири, църковни комплекси, стари гробища, мемориални монументални композиции, музейни комплекси, етнографски музеи, еко-музеи и археологически музеи на открито в паркова среда.


4Съществуващите екологични проблеми, установени на различно ниво, имащи отношение към Регионален план за развитие на Северозападен район, включително отнасящите се до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие


    В настоящата точка са разгледани съществуващите проблеми на околната среда, установени на различно ниво и представени по компоненти на околната среда и имащи отношение към дейностите предвидени в РПР на СЗР 2014 - 2020, включително отнасящи се до райони с особено екологично значение като защитени зони по закона за биологичното разнообразие.

4.1Въздух и климатични фактори


В Северозападния район контрол на КАВ се извършва в пунктовете – Видин, Враца - ЖП Гара, Враца – РИОСВ, Монтана – РИОСВ, Никопол - ДОАС N и Плевен. Според тримесечните Бюлетини на Агенцията по околна среда от последното тримесечие на 2011 г. до третото тримесечие на 2012 г. включително са установени следните проблеми по отношение на КАВ:

  • Установено е високо ниво на замърсяване с фини прахови частици под 10 микрона (ФПЧ10) над пределно допустимата средна денонощна концентрация 50 µg/m3 (ПС за СДН). През отоплителния период – четвъртото тримесечие на 2011 г. и първото на 2012 г. във всички пунктове на наблюдение са регистрирани такива нарушения в 30 до 70 дни от периода. През топлата част на годината тези случаи значително спадат, но като цяло във всички изследвани градове е нарушено законовото изискване да няма повече от 35 дни в годината с концентрации над ПС за СДН.

4.2Води

4.2.1Повърхностни води


В резултат от анализа и оценката на антропогенното въздействие и натиск върху водите, са идентифицирани следните екологични проблеми, които могат да се класифицират в няколко категории:
Проблеми, свързани с количеството на водите

В Рамковата директива за водите 2000 60/ ЕС дъщерните директиви и транспониращите ги нормативни документи в българското законодателство, проблемът с количественото състояние на повърхностните води се разглежда само като елемент на хидроморфологичното им качество. Това обстоятелство не съответства напълно на характерните особености на повърхностните водни тела на територията на БД Дунавски район, за които са идентифицирани следните групи основни проблеми:


Регулиране на оттока и прехвърляне на води

  • Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или те практически пресъхват. Това е проблем за твърде голям брой водни тела с ВЕЦ, язовири или водохващания. Под водохващанията и язовирите реките пресъхват твърде често през летните месеци;

  • Не навсякъде е осигурено добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, напоителни язовири, диги);

  • В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.


Водоснабдяване

  • Населението не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа, като проблемът е предимно в селата;

  • Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди. Селата на собствени водоизточници страдат от режим на водата в случаите, когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване;

  • Водопроводната мрежа в много от градовете е с възраст над 35 год, в по-голямата част изградена от етернитови тръби, амортизирана е и допуска загуби на вода над 60%. Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити. Загубите на питейни води са следствие от силно амортизираните водоснабдителните мрежи. Преобладаващата част от действащите водоснабдителни активи (водовземни съоръжения, водопроводна мрежа, помпи, хидрофори, водомери и др.) са въведени в експлоатация преди 1980г. и са изградени от материали (преобладаващо етернитови и стоманени тръби), чийто срок на годност е изтекъл;

  • За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии, затворени оборотни цикли и пр.;

  • Питейната вода предимно се хлорира. Липсва достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ).;

  • В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.


Напояване

  • Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали) и често не по предназначение.;

  • Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения. Има много микроязовири, които са заблатени, затлачени и обрасли, и не могат да се използват за напояване и риболов. Други са превърнати в рибарници и дадени под аренда от селските кметове, но не навсякъде тази промяна е направена според инженерно-техническите изисквания. При високи води са възможни аварии;

  • Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).


Проблеми, свързани с качеството на водите:

  • Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа. Има много селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;

  • Липсват изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в големите градове над 10 000 еквивалент жители както и в градове с еквивалент жители от 2 000 до 10 000. Част от съществуващите пречиствателни съоръжения са неефективни, амортизирани или недобре поддържани;

  • Непречистени отпадъчни води се заустват в Повърхностните Водни тела;

  • Съществуват множество малки животновъдни стопанства, неотговарящи на добрите земеделски практики по отношение на третирането на формираните отпадъчни води;

  • Въпреки, че се използуват ЛПСОВ към някои производствени предприятия, все още е значимо натоварването от специфични органични и други замърсители.;

  • На някои места все още съществува нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;

  • Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро – мрежите са амортизирани и допускат течове;

  • Липсват достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела/обекти;

  • Проблемите с пречистването на отпадъчните води са характерни за по-малките градове и селата, където липсват пречиствателни съоръжения, а настаняването на икономически дейности в тях поражда рискове за опазване на околната среда.

  • Съществуват нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките;

  • Водите в участъците от реките, в които се извършва добив на баластрови материали, са в незадоволително състояние по химичен и хидроморфологичен статус.


Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите

  • Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);

  • Поддържането на проводимостта на речните легла не се извършва във всички участъци и не е достатъчно;

  • Начина на изземане на инертни материали в действителност води до образуване на езера, вследствие удълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона;

  • Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;

  • Добивът на инертни материали е довел до нарушаване на речните легла, и водна ерозия.

4.2.2Подземни води


Най-значим проблем свързан с подземните води е антропогенното въздействие върху химичното и количественото и им състояние, произтичащо от:

    • точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;

    • дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;

    • състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.



Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница