Съгласно "Актуализиран документ за изпълнение на регионалния план за развитие на Северозападен район за периода 2010– 2013 г.", е отчетено увеличение на материалните активи, но това се дължи основно на присъединяването на областите Плевен и Ловеч в СЗР. Негативен фактор влияещ върху икономиката на района е пазарната ситуация на предприятията в района, малкия обем на инвестициите и състоянието на техническата и социалната инфраструктура. Сравнително бавното преструктуриране на икономиката, периферното разположение на значителни по обхват територии и остарялата транспортна и техническа инфраструктура все още са пречка за навлизането на преки чуждестранни инвестиции в района. Привличането на повече инвестиции в общините и като цяло в района се обуславя от необходимостта за разкриване на нови работни места, развитие на малкия и среден бизнес и подобряване на техническата инфраструктура, което ще укрепи местния и регионалния потенциал за постигане на догонващо другите райони развитие.
Въпреки наличието на подходящи условия за развитие на туризма СЗР все още остава непривлекателен за значими инвестиции в този отрасъл, а оттук и за увеличаване на туристическия поток. Преобладаващата част от материалната база на туризма е остаряла и амортизирана, но през последните години благодарение на увеличаването на размера на активите на някои по-големи туристически обекти започва процес на модернизация на съществуващите или изграждане на нови туристически бази. Необходими са значителни ресурси за осигуряване на качествено обучение и преквалификация на кадрите в туризма, подобряване на рекламно-информационните дейности и насърчаване развитието на разнообразни туристически продукти и услуги в нетрадиционните туристически сектори като екологичен, селски, ловен, спа и др.
Бавното преструктуриране на икономиката, неблагоприятните демографски тенденции и влошената техническа и социална инфраструктура продължават да оказват отрицателно въздействие върху равнищата на безработица в района.
Районът се характеризира с по-ниска степен на изграденост на пътната инфраструктура от висок клас, което възпрепятства добрия транспортен достъп до отделни периферни територии. Транспортното обслужване се базира в голяма степен и на второкласни и третокласни пътища, чиито параметри за провеждане на пътен трафик са по-ниски в сравнение с пътищата от висок клас. В някои от областите като Видин и Враца пътищата втори и трети клас имат важна роля за транспортното обслужване и осигуряването на достъп до населените места в областите, но те не са в достатъчно добро експлоатационното състояние.
В настоящият момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. Общото състояние на железопътната инфраструктура налага вземането на неотложни мерки за възстановяване, подобряване и увеличаване технико експлоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителна техника, преди всичко по линиите, принадлежащи на Общоевропейските транспортни коридори.
Българските речни пристанища в района разполагат с по-голям капацитет от обема на обработваните в тях товари, но този местен потенциал е недостатъчно развит. Проблем е наличието на стари индустриални зони, в крайградските зони, недостатъчно добре развитата инфраструктура, както и подходящо обвързване с пътната и железопътната мрежа на страната.
Основните проблеми в района по отношение на водоснабдяването и канализацията са свързани с достъпа на всички населени места до питейна вода с нужните качества и недостатъчната степен на развитие на канализационни мрежи в тях. В повечето случаи доставената питейна вода не се пречиства предварително. Водопреносната мрежа е амортизирана и на места се нуждае от цялостна подмяна.
Основните проблеми, свързани с електроснабдяването на област Видин са: възрастовата структура на основните мрежи и съоръжения, които се нуждаят от подмяна и ремонти; аварийните ситуации при неблагоприятни климатични условия; кражбите на ел. енергия, на ел. съоръжения и умишлени повреди по тях; нарастване задълженията на рисковите абонати. В област Монтана също проблем е амортизираната електропреносна и електроразпределителна мрежа, липсата на газификация, което води до използване на конвенционални горива и замърсяване на околната среда.
Северозападният район е с много неблагоприятни тенденции в демографското състояние:
-
Най-неблагоприятна възрастова структура (относително по-благоприятна в градовете спрямо селата) и се очертава изразен процес на застаряване;
-
Коефициентът на раждаемост през целия анализиран период е по-нисък от средния за страната и е най-нисък от всичките 6 района;
-
Коефициентът на смъртност е по-висок от средния за страната, най-висок е сред 6-те анализирани района;
-
Детската смъртност през целия период е по-висока от средната за страната;
-
Естественият прираст е отрицателен и е най-негативния в страната, свързано с ниската раждаемост и много високата смъртност в региона.
Като основни проблеми по отношение население и здраве в СЗР във връзка с РПР се очертават следните:
-
Наличие на големи зони с влошени демографски, икономически, социални и инфраструктурни показатели;
-
Силно подчертана териториална диференциация в демографското, социално-икономическото и инфраструктурното развитие на общините с центрове областните и някои малки градове и останалите общини;
-
Механичното движение на населението в района е в посока вътрешна и външна миграция към столицата или в чужбина;
-
Достигнати критични нива на обезлюдяване на територията - обезлюдяване на по-малките и отдалечени селища, което наред с периферността и изолацията са основен проблем на малките населени места в района;
-
Висока безработица;
-
Висок относителен дял на населението, живеещо в условията на бедност;
-
Ниска покупателна способност на населението;
-
Нарастващ брой на лицата, обхванати от процеса на социално изключване;
-
Висок дял на нискообразованите и ниско квалифицираните безработни;
-
Ограничени възможности за получаване на висше образование в СЗР;
-
Ниско качество на жизнената среда – недоизградени благоустройствени и комунални системи в населените места;
-
Ниска изграденост на пътищата с национално значение - транспортното обслужване преобладаващо се базира на второкласни и третокласни пътища в недобро експлоатационно състояние.
Районът не е привлекателно място за живеене и ако няма промени в социално-икономическото състояние, през следващите години може да се очаква задълбочаване на неблагоприятните тенденции, които ще се превърнат в сериозна пречка за икономическото развитие на областта и респективно за подобряване на демографското състояние.
Сподели с приятели: |