текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Северозападен район

2.1.1Въздух и климатични фактори

В Северния климатичен район на Дунавската равнина поради относително голямата отдалеченост от Стара планина, тя не оказва съществено отношение на климата. Само при рязко изразен фьон тук той се проявява, наистина по-слабо, но въпреки това води до повишаване на температурите и топене на снежната покривка. Откритостта на района спрямо северните и североизточните студени нахлувания на полярни и континентални въздушни маси през зимата е причина зимата тук да е най-студена в сравнение с другите равнинни райони на страната. В пониженията на релефа най-ниските минимални температури са около -20-25°С под нулата, а в много студени зими могат да достигнат -30-35°С. При устойчиво антициклонално време и снежна покривка минималните температури в пониженията на релефа могат да са около 5-6°С по-ниски от ограждащите ги хълмове. В западните части на района снежната покривка се задържа малко по-продължително отколкото в останалите му части, поради относително по-големите валежи. Тази част от района е по-силно повлияна от планината, в резултат на което тук годишното разпределение на валежите се характеризира с известно изравняване на сезонните валежни суми. Годишните валежи тук са между 540-580 mm. Лятото поради малката надморска височина на терена и подчертаната континенталност на климата е горещо.

Станциите от национална мрежа за мониторинг на КАВ в Северозападния район, по които е извършен анализът са Видин, Враца - ЖП Гара, Враца – РИОСВ, Монтана – РИОСВ, Никопол - ДОАС N и Плевен. По отношение на серния и азотен диоксиди в разглежданите пунктове не са регистрирани нарушения.

По данните от годишния отчет на МОСВ за качеството на въздуха за 2010 г. и бюлетините на ИАОС в разглеждания район основният замърсител е ФПЧ₁₀.

Средногодишната концентрация на ФПЧ₁₀ в пункт „РИОСВ –Монтана” е 59.6 μg/m³ – 1.5 пъти над нормата за средногодишната пределно допустима концентрация. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период – от октомври до април. Броят на дните с превишения е 164, което е 47 % от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите емисионни стойности на ФПЧ₁₀ е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001 г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ₁₀ – с над 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години.

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ₁₀ от 73.4 μg/m³. Броят на дните с регистрирани превишения е 208. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което показва, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ₁₀ е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ₁₀ и за напред.

През отоплителния сезон на локално ниво, основен източник на замърсяване с прахови частици е изгарянето на твърди горива в бита, като пепелно съдържание на горивата в някои случаи надвишава 50%. През годината АИС “ЖП Гара”- Враца е регистрирала концентрации над средно денонощната норма в 105 дни. Причина за регистрираните наднормени нива по показателя са специфичните метеорологични условия през зимния сезон и ниските комини, при които се намалява възможността за разсейване на атмосферните замърсители, както и некачествени пътни настилки. Средногодишната стойност е 39,09 μg/m³ при годишна пределно допустима концентрация 40 μg/m³.

Анализът на данните показва, че към 31.12.2011 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ₁₀, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2011 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. За замърсител азотен диоксид, само в пункт Никопол е регистрирано едно превишение на средно часовата норма през месец юни 2011 г. Изискването в рамките на една календарна година да няма повече от 18 бр. превишения на средно часовата норма от 200 μg/m³, е спазено и за трите пункта. По отношение ФПЧ₁₀, през 2011 г. в Плевен са регистрирани 150 денонощия с превишена средноденонощната норма, в Ловеч – 114 бр., в Никопол -100 бр. Изискването средно денонощната норма от 50 μg/m³ да не бъде превишавана през повече от 35 денонощия в рамките на една календарна година, не е спазено и за трите пункта. Средногодишната норма от 40 μg/m³ също е превишена. В сравнение с предходните две години, през 2011 г. броят на превишенията е нараснал. Средногодишната концентрация на ФПЧ₁₀ за гр. Плевен е намаляла с около 5%, за гр. Никопол е практически непроменена, а за гр. Ловеч се наблюдава слабо увеличение. Нарастването на броя денонощия с превишена норма има ясно изразен сезонен характер и се дължи на по-широката потреба на твърди горива за отопление в бита през последните години.