Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница4/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

2текущото състояние на околната среда и евентуално развитие без прилагането на РПР на Северозападен район

2.1Текущото състояние на околната среда


    В настоящата част на доклада се разглежда състоянието на тези компоненти и фактори на околната среда, които се очаква да бъдат засегнати от прилагането на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2014-2020.

2.1.1Въздух и климатични фактори


В климатично отношение Северозападният район попада в Умерено континенталната подобласт и по-конкретно в Северния, Средния, Предбалканския и Планински климатични райони.

В Северния климатичен район на Дунавската равнина поради относително голямата отдалеченост от Стара планина, тя не оказва съществено отношение на климата. Само при рязко изразен фьон тук той се проявява, наистина по-слабо, но въпреки това води до повишаване на температурите и топене на снежната покривка. Откритостта на района спрямо северните и североизточните студени нахлувания на полярни и континентални въздушни маси през зимата е причина зимата тук да е най-студена в сравнение с другите равнинни райони на страната. В пониженията на релефа най-ниските минимални температури са около -20-25°С под нулата, а в много студени зими могат да достигнат -30-35°С. При устойчиво антициклонално време и снежна покривка минималните температури в пониженията на релефа могат да са около 5-6°С по-ниски от ограждащите ги хълмове. В западните части на района снежната покривка се задържа малко по-продължително отколкото в останалите му части, поради относително по-големите валежи. Тази част от района е по-силно повлияна от планината, в резултат на което тук годишното разпределение на валежите се характеризира с известно изравняване на сезонните валежни суми. Годишните валежи тук са между 540-580 mm. Лятото поради малката надморска височина на терена и подчертаната континенталност на климата е горещо.



Средният климатичен район не се различава съществено от Северния, но се забелязват някои различия, породени главно от относителната близост на Стара планина, както и относително по-голямата разчлененост на релефа. В резултат на това температурните условия през зимата са по-диференцирани. Разликите в минималните температури между изпъкналите и вдлъбнати теренни форми са съществени. По отношение на валежите тук се чувства влиянието на планината. Това в най-голяма степен се отнася за западните части, в които попада Северозападния район. Годишните валежи са сравнително по-високи и са в граници 550-700 mm. Това увеличение е главно за сметка на летните валежи, които за района в по-голямата си част са около 200-220 mm.

Предбалканският нископланински климатичен район обхваща хълмистите и припланински места в непосредствена близост до планината, които на север имат надморска височина 300-350 m, а на юг достигат до 100 m. Климатичните условия тук се характеризират с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на климатичните елементи, поради преобладаването на силно пресечен терен, наличието на ниски планини и ридове. Зимата е твърде студена със средни януарски температури от 1,5°С до 3,5°С под нулата. Характерна особеност през зимата са относително честите прояви на фьон, поради което максималните зимни температури са с 3-4°С по-високи отколкото в Северния район. През зимата 70-90 % от валежите са от сняг. Снежната покривка е с по-голяма дебелина и е значително по-устойчива от тази в предишните два района. Поради влиянието на Старопланинската верига зимните валежи тук са по-големи от другите части на Дунавската равнина. Пак по същата причина се наблюдава и рязко увеличаване на летните валежи. Разликата между летните и зимни валежи е между 16 и 18%, а на места достига до 20-22 %.

Планинският климатичен район обхваща планините от Умерено континенталната климатична подобласт с надморска височина над 1 000 m. Тук се запазват характерните черти на климата на подобластта, като някои черти на континенталността на климата се засилват. Основни климатообразуващи фактори са надморската височина и видът на релефната форма. С оглед бързото изменение на температурите и валежите с надморската височина, този климатичен район се разделя на 2 части: средно планинска част (до 200 m надморска височина, която е относително по-топла и с по-малко валежи и високопланинска част (надморска височина над 2000 m), която е по-студена, с повече валежи и с по-силни ветрове.


Фиг. 2.1.1-1 Средна месечна температура



Фиг. 2.1.1-2 Средни месечни максимални температури



Фиг. 2.1.1-3 Средна месечна минимална температура


Фиг. 2.1.1-4 Средна месечна относителна влажност



Фиг. 2.1.1-5 Среден месечен валеж



Фиг. 2.1.1-6 Средна годишна роза на вятъра
Качество на атмосферния въздух

Станциите от национална мрежа за мониторинг на КАВ в Северозападния район, по които е извършен анализът са Видин, Враца - ЖП Гара, Враца – РИОСВ, Монтана – РИОСВ, Никопол - ДОАС N и Плевен. По отношение на серния и азотен диоксиди в разглежданите пунктове не са регистрирани нарушения.



Монтана и Видин

По данните от годишния отчет на МОСВ за качеството на въздуха за 2010 г. и бюлетините на ИАОС в разглеждания район основният замърсител е ФПЧ10.

Средногодишната концентрация на ФПЧ10 в пункт „РИОСВ –Монтана” е 59.6 μg/m3 – 1.5 пъти над нормата за средногодишната пределно допустима концентрация. Превишенията имат подчертано сезонен характер – почти всички регистрирани превишения са през зимния период – от октомври до април. Броят на дните с превишения е 164, което е 47 % от общия брой анализирани проби. Анализът на резултатите показва, че източникът с най-съществен принос за формирането на високите емисионни стойности на ФПЧ10 е битовото отопление, което в преобладаващата си част се осъществява на твърдо гориво. В резултат на газификацията на промишления и обществения сектор след 2001 г. се отчита рязко понижаване на средногодишните нива на ФПЧ10 – с над 50%, но въпреки това същите остават твърдо над нормите и сравнително постоянни през последните години.

В автоматичната измервателна станция в гр. Видин е отчетена средногодишна концентрация на ФПЧ10 от 73.4 μg/m3. Броят на дните с регистрирани превишения е 208. Превишенията също са с подчертано сезонен характер – от октомври до април, което показва, че основният източник на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е отоплението в битовия и обществения сектор. В град Видин не е започнала и не се очаква в обозримо бъдеще газификация, поради което тенденцията е към запазване на сравнително високите нива на ФПЧ10 и за напред.


Враца

През отоплителния сезон на локално ниво, основен източник на замърсяване с прахови частици е изгарянето на твърди горива в бита, като пепелно съдържание на горивата в някои случаи надвишава 50%. През годината АИС “ЖП Гара”- Враца е регистрирала концентрации над средно денонощната норма в 105 дни. Причина за регистрираните наднормени нива по показателя са специфичните метеорологични условия през зимния сезон и ниските комини, при които се намалява възможността за разсейване на атмосферните замърсители, както и некачествени пътни настилки. Средногодишната стойност е 39,09 μg/m3 при годишна пределно допустима концентрация 40 μg/m3.


Плевен, Ловеч и Никопол

Анализът на данните показва, че към 31.12.2011 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ10, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2011 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. За замърсител азотен диоксид, само в пункт Никопол е регистрирано едно превишение на средно часовата норма през месец юни 2011 г. Изискването в рамките на една календарна година да няма повече от 18 бр. превишения на средно часовата норма от 200 μg/m3, е спазено и за трите пункта. По отношение ФПЧ10, през 2011 г. в Плевен са регистрирани 150 денонощия с превишена средноденонощната норма, в Ловеч – 114 бр., в Никопол -100 бр. Изискването средно денонощната норма от 50 μg/m3 да не бъде превишавана през повече от 35 денонощия в рамките на една календарна година, не е спазено и за трите пункта. Средногодишната норма от 40 μg/m3 също е превишена. В сравнение с предходните две години, през 2011 г. броят на превишенията е нараснал. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 за гр. Плевен е намаляла с около 5%, за гр. Никопол е практически непроменена, а за гр. Ловеч се наблюдава слабо увеличение. Нарастването на броя денонощия с превишена норма има ясно изразен сезонен характер и се дължи на по-широката потреба на твърди горива за отопление в бита през последните години.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница