Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница5/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

2.1.2Води


Управлението на водите на територията на Република България се осъществява на национално и басейново ниво като са определени следните райони за басейново управление на водите:

1. Дунавски район с център Плевен;

2. Черноморски район с център Варна;

3. Източнобеломорски район с център Пловдив;

4. Западнобеломорски район с център Благоевград.

Териториите на шестте района от ниво 2 в България не се припокриват с териториите на четирите Басейнови дирекции за управление на водите. Това обстоятелство възпрепятства диференциацията на ресурсите на повърхностните води по региони, поради което на Фигура 2.1.2-1 са посочени регионите или части от тях, попадащи на територията на съответната Басейнова дирекция.

1. Райони от ниво 2, попадащи в Дунавски район с център Плевен –Северозападен регион; Северен централен регион; Северозападна част на Североизточен регион; Поречие на р. Искър от Югозападен регион;

2. Райони от ниво 2, попадащи в Черноморски район с център Варна - Североизточен регион (без северозападната му част), Източна част на Югоизточен регион и много малка част от Северен централен регион;

3. Райони от ниво 2, попадащи в Източнобеломорски район с център Пловдив - Южен централен регион, Западна част на Югоизточен регион и малка част от Югозападен регион;

4. Райони от ниво 2, попадащи в Западнобеломорски район с център Благоевград - Югозападен регион (без поречието на р. Искър) и Южен централен регион (поречие на река Доспат).




Фиг. 2.1.2-1 Карта на България съпоставяща границите на шестте района и четирите Басейнови дирекции
        1. Повърхностни води


На територията на СЗР, между Западна Стара планина, р. Тимок, р. Дунав и р. Искър събират своя отток и заустват в р. Дунав реките Вит, Осъм, Тополовец, Войнишка, Видбол, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Огоста и Скът. Те водят началото си от главното старопланинско било с изключение на реките Цибрица и Скомля, които извират от предпланините на Стара планина. На територията на района са построени множество големи и по-малки язовири. С по-голямо стопанско значение са “Ал. Стамболийски”, “Каменец”, “Сопот”, “Горни Дъбник” и др.

Състоянието на повърхностните води се определя по данни на Националната система за мониторинг на околната среда. Качествата на повърхностните води в реките се оценява съобразно изискванията на Наредба № 7 за показатели и норми за определяне на качеството на течащите повърхностни води:



Поречие Река Искър – Замърсители са БПК5, нитратен и амониев азот от София до след гр. Своге. След гара Елисейна се замърсява с мед, арсен, нефтопродукти, детергенти и феноли. След гр. Мездра и гр. Роман основен замърсител е шлам със съдържание на Fe2O3, CaO, Al2О3 и SO3.

Поречие Река Вит – Основен замърсител са отпадъчните води на гр. Плевен. Завишени показатели на замърсяване са: БПК5, нитритен и амониев азот, фосфати, неразтворени и екстрахируеми вещества. Установени замърсявания с амониев азот (над 0,6 mg/dm3) и БПК5(над 5 mg/dm3) в пункт р. Тученица; преди вливане в река Вит.

Констатираните превишения по азот амониев и БПК5 са в пунктове, след населени места без ПСОВ замърсяване с битови води при река Тученица идва от централната градска част на Плевен.



Поречие Река Осъм – Установени замърсявания с амониев азот (над 0,6 mg/dm3) в пунктове: р. Шаварна и р. Ломя, замърсяване по БПК5 (над 5 mg/dm3) р. Осъм, след гр. Троян и с. Обнова:

Поречие Река Огоста: Поречие Река Огоста показва стабилизиране на резултатите от последните години с малки изключения по показатели "нитрати" и "неразтворени вещества" в пункта на р. Цибрица при с. Долни Цибър; "неразтворени вещества" в пунктовете на: р. Ботуня при с. Охрид, преди вливане в р. Огоста, р. Тополовец преди вливане в р. Дунав, р. Арчар при с. Арчар, общ. Димово, р. Тимок при гр. Брегово и р. Скомля при с. Септемврийци, общ. Димово; "нитрити" в пунктовете на: р. Тополовец преди вливане в р. Дунав и р. Цибрица при с. Долни Цибър, общ. Вълчедръм.

За водите на р. Скът в пункта след гр. Бяла Слатина се запазва тенденцията от предходни години за постоянни превишения над пределно допустимите концентрации по показателя „нитритен азот". Максимално регистрирана стойност 0,199 mg/dm3, при норма за този показател за III-та категория водоприемник, какъвто е реката - 0,06 mg/dm3. Наднорменото съдържание на "нитритен азот" в река Скът след гр. Бяла Слатина се дължи главно на заустването на непречистени отпадъчни води от градската канализация на гр. Бяла Слатина. По всички други изследвани показатели реката отговаря на проектната си категория. Запазва се трайна тенденция на запазване на доброто екологично състояние на реката.



Река Тимок се явява трансгранична гореща точка. Има регистрирано превишение на нормата по показателя Мед (Сu).

При Река Арчар се наблюдава епизодично превишаване на пределно допустимата концентрация на фосфати в речните води.



За състоянието и характеристиките на повърхностните водни тела попадащи в СЗР съгласно ПУРБ 2010-2015 г. в Дунавски район е дадено в Таблица 2.1.2.1-1. Целта на плана е достигане на добро химично и екологично състояние на повърхностните води.

Таблица 2.1.2.1-1. Състояние на повърхностни водни тела категория реки в СЗР в Дунавски район за басейново управление



Код на водното тяло

Име на реката

Код на типа

Описание

Дължина, km

СМВТ

Екологично състояние/потенциал

Химично състояние



BG1IS100R024

Златна Панега

BGTR11

р.Златна Панега до вливане в р.Искър

38,267

не

добро

добро



BG1IS135R026

Искър

BGTR12

р.Искър от яз.Панчарево до с.Крушовене

245,887

не

лошо

добро



BG1IS200R020

Бебреш

BGTR9

р.Бебреш до яз.Бебреш

12,506

не

добро

добро



BG1IS200R022

Малък Искър

BGTR9

р.Малък Искър и притокът и р.Бебреш от яз.Бебреш до вливане при с.Своде

106,367

не

много лош

добро



BG1IS200R023

Малък Искър

BGTR13

р.Малък Искър от с.Своде до вливане в р.Искър

23,263

не

лошо

добро



BG1IS300R017

Батулийска

BGTR9

р.Елешница и р.Огойска

67,811

не

добро

добро



BG1IS300R018

Искрецка

BGTR11

р.Искрецка до вливане в р.Искър

20,188

не

добро

добро



BG1IS300R019

Габровница

BGTR9

р.Габровница до вливане в р.Искър

19,646

не

добро

добро



BG1IS400R012

Блато

BGTR13

р.Блато до вливане в р.Искър, р.Костинбродска и р.Сливнишка

95,415

не

много лошо

добро



BG1IS500R009

Перловска

BGTR9

р.Перловска до гр.София

12,661

не

добро

добро



BG1IS500R010

Владайска

BGTR13

р.Перловска, р.Суходолска, р.Владайска, р.Слатинска до вливане в р.Искър

72,312

не

много лошо

добро



BG1IS500R011

Банкенска

BGTR13

р.Банкенска до вливане в р.Искър

28,644

не

много лошо

добро



BG1IS500R030

Владайска

BGTR9

р.Владайска от извора до с.Владая

12,336

не

добро

добро



BG1IS600R013

Стари Искър

BGTR11

р.Стари Искър от извора до яз.Огняново

16,272

не

добро

добро



BG1IS600R015

Макоцевска

BGTR11

р.Стари Искър от яз.Огняново и р.Макоцевска

45,716

не

умерено

добро



BG1IS600R016

Стари Искър

BGTR13

р.Стари Искър от вливане на р.Макоцевска до вливане в р.Искър

60,030

да

лошо

лошо



BG1IS700R006

Искър

BGTR9

р.Искър от яз.Искър до яз.Панчарево, р.Планщица, р.Егуля и р.Матица

63,563

не

добро

добро



BG1IS700R007

Бистрица

BGTR9

р.Бистрица (Витошка)

12,720

не

добро

добро



BG1IS700R031

Шипочница

BGTR9

р.Шипочница от извора до вливане в яз.Искър

22,640

не

умерено

добро



BG1IS789R004

Палакария

BGTR9

р.Искър от гр.Самоков до вливане в яз.Искър и р.Палакария

61,941

не

умерено

добро



BG1IS900R001

Бели Искър

BGTR15

р.Бели Искър от извора до яз.Бели Искър

7,538

не

добро

добро



BG1IS900R003

Черни Искър

BGTR15

р.Черни Искър, р.Бели Искър, р.Леви Искър, р.Лъкатница, р.Бистрица (Мусаленска) и р.Искър до гр.Самоков

92,872

не

добро

добро



BG1ER100R001

Ерма

BGTR9

р.Ерма

25,633

не

добро

добро



BG1NV200R001

Нишава

BGTR11

р.Нишава

51,951

не

добро

добро



BG1OG600R006

Ботуня

BGTR13

р.Ботуня от извор до с..Краводер

61,160

не

добро

добро



BG1OG600R007

Въртешница

BGTR13

р.Въртешница от извора до гр.Криводол

39,147

не

умерено

добро



BG1OG700R003

Бързия

BGTR13

р.Бързия от извора до вливането в яз.Огоста и притоците Берковска и Въртешница

72,358

не

умерено

добро



BG1OG789R001

Огоста

BGTR13

р.Огоста от извора до вливането в яз.Огоста и притоците Превалска и Дългоделска

138,638

не

умерено

добро



BG1VT789R005

Вит

BGTR11

р.Черни Вит от с.Дивчовото до гр.Тетевен, р.Бели Вит от с.Рибарица до гр.Тетевен, р.Калник от яз.Сопот до вливане в р.Вит, р.Лесидренска и р.Вит от гр.Тетевен до с.Дерманци

116,150

не

добро

добро



BG1VT900R001

Бели Вит

BGTR9

р.Бели Вит, р.Костина и Черна река до с.Рибарица

38,880

не

много добро

добро



BG1VT900R002

Черни Вит

BGTR9

р..Черни Вит, р.Косица и р.Свинска до с.Дивчовото

30,460

не

много добро

добро

Водоснабдяване

Почти всички населените места в разглежданата територия са водоснабдени, като е обхванато 99,0% от населението. През лятото в някои населени места има частичен режим на водопотреблението, включително и в областните центрове - Ловеч и Плевен. Проблем в района са амортизираните водопроводни мрежи и прилежащите им съоръжения, което води до големи загуби при пренасянето, както и използване на питейна вода за промишлени нужди или за напояване.


Таблица 2.1.2.1-2 Събиране, пречистване и доставяне на води – обществено водоснабдяване и напоителни системи по области в СЗР през 2010 г.

Статистически райони и области

2010 г.

Постъпила вода във водопренос

ната система (подадена вода)

Общо

В т.ч. питейна

В това число за

Загуби при транс-порта на водата

на загубите при транспорта на водата

Общо

в т.ч. третирана в пречиствателни станции за питейни води

домакин-ства

напоя-ване

млн. куб.м/год.

%

БЪЛГАРИЯ

1688.92

715.91

363.11

149.83

264.35

280.73

973.01

57.6

Северо-западен

96.93

40.83

37.77

11.46

28.57

0.74

56.10

57.9

Видин

7.67

3.81

3.81

0.00

3.14

0.00

3.86

50.3

Враца

27.63

9.74

9.06

8.29

6.30

0.38

17.89

64.7

Ловеч

15.41

6.62

6.62

0.45

4.57

0.00

8.79

57.0

Монтана

16.06

5.94

5.83

2.72

4.70

0.08

10.12

63.0


Канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води

За отвеждане на отпадъчните води са изградени канализационни системи. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадъчни води се констатира значително изоставане - тя е значително по-ниска от тази на водоснабдителните системи. Само 53,1% от населението e снабдено с канализационна система.

По данни на НСИ през 2010 г. количеството на заустените отпадни води в Северозападен район е 91.96 млн.куб.м/година. В сравнение с предходната 2009 г. количеството на заустените отпадни води се е увеличило с 13.13 млн.куб.м/година.

В Северозападен район от ниво 2 има изградени 5 бр. ПСОВ относителният дял на населението обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в СЗР през 2010 г. е 32.0 %, като през 2009 този дял е бил 22,6%. Общия дял на обхванатото население е по-нисък от средния за страната 47.6 %.



На територията на района има 5 пречиствателни станции за отпадни води от общо 79 за страната. Най-висок е процентът на населението, обслужвано от СПСОВ в област Плевен – 39.6% и област Монтана – 33.3%.
Таблица 2.1.2.2-3. Дял на населението, обслужвано от пречиствателни станции за отпадни води и отведени отпадъчни води към 2010 г.

Статистически зони, статистически райони и области

СПСОВ

Дял на населението, обслужвано от пречиствателни станции за

отпадни води

(%)

Отпадъчни води, отведени без пречистване

млн.куб.м/год

Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции

(селищни и други)

млн.куб.м/год

общо

В т.ч. с поне вторично пречистване

БЪЛГАРИЯ

79

47.6

201.03

544.48

465.91

Северозападен район

5

32.0

27.88

51.60

49.15

Видин

0

0.0

9.40

0.04

0.01

Враца

1

31.0

7.30

14.10

14.06

Ловеч

2

40.2

6.27

8.14

5.99

Монтана

1

33.3

3.00

11.38

11.19

Плевен

1

39.6

1.91

17.94

17.89

Източник: Национален статистически институт
        1. Подземни води


В земните недра на България са обособени 177 подземни водни тела, представляващи самостоятелни и значими части от пресни подземни води. От тях 30 тела или части от тях са на територията на Северозападния район, попадащ в западната част на Дунавския район. Количественото състояние на пресните подземните води (разполагаеми ресурси, разрешено водовземане и свободни ресурси), по данни от Заповед № 141/21.11.2012 г на директора Басейнова дирекция Дунавски район за управление на водите е отразено в Таблица 2.1.2.2-1.
Таблица 2.1.2.2-1. Количественото състояние на пресните подземните води

Басейнови дирекции

за управление на водите

Естествени ресурси

l/s


Разполагаеми ресурси

l/s

Разрешено водовземане
l/s

Свободни ресурси
l/s

Дунавски район с център Плевен

45549

40126

2785

37341

Част от посочените в таблицата ресурси на подземните води са на територията на съседния Югозападен район, тъй като границите на няколко подземните водни тела са частично извън тези на Северозападния район.

По данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – изключителна държавна собственост” на територията на Северозападен район има шест находища на минерална вода и четири находища публична общинска собственост по данни от „Регистър на ресурсите на минералните води – публична общинска собственост. Утвърдените експлоатационни ресурси, разрешеното водовземане и свободните количества минерални води към 01.01.2012 г. са отразени в Таблица 2.1.2.2-2.
Таблица 2.1.2.2-2. Утвърдени експлоатационни ресурси, разрешено водовземане и свободните количества на минерални води

Планови район

Минерални води – изключителна държавна собственост

Минерални води – публична общинска собственост

l/s

Експлоатационни ресурси
l/s

Разрешено водоползване /потребление/

l/s

Свободни водни количества

l/s

Северозападен

73,11

24,91

48,20

62,80

В Дунавския басейнов район основен замърсител на подземните води са нитратите. От анализите на специфични органични замърсители не се установяват превишения на стандартите им за качество.



Обобщени данни за наблюдаваните превишения по другите задължителни показатели (брой на пунктовете, диапазон на превишенията в пъти над стандартите за качество) са посочени в Таблица 2.1.2.2-3.

Таблица 2.1.2.2-3. Обобщени данни за наблюдаваните превишения по различни показатели по басейнови дирекции



Показатели

Дунавски басейнов район

Брой пунктове

Превишение

от ÷ до

/в пъти > СК/

1

Амониеви йони

2

1,36÷2,41

2

Сулфати

-

-

3

Хлориди

-

-

4

Фосфати

4

1,04÷1,70

5

Калций

7

1,04÷1,25

6

Магнезий

2

1,03÷1,60

7

Натрий

-

-

8

Желязо

2

2,05÷2,60

9

Манган

6

1,29÷16,34

10

Окисляемост

-

-

11

Обща твърдост

7

1,01÷1,42

12

Електропроводимост

-

-



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница