Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка



страница6/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
#45881
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40

2.1.3Почви


Почвата като компонент на околната среда е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс, което налага опазването му от вредни въздействия и унищожаване, както и неговото устойчиво ползване. Най-разпространените форми на увреждане на почвите са химическото замърсяване с тежки метали, различни форми на деградационни процеси като ерозия, вкисляване и засоляване.

Северозападен район попада в Карпатско-дунавска почвена област, която е изградена от лесо-ливадни-степни тъмни, лесивирани почви, черноземи, солонци и солончаци. Тази почвена област обхваща обширни площи от Европа лежащи в басейна на р.Дунав. Многообразните форми на релефа, разнородните почвообразуващи скали и диференциацията на климата създават сложна картина на почвената покривка, която се поделя на три подобласти: Карпатска, Среднодунавска и Долнодунавска като към последната спадат и Дунавската равнина и Добруджа.

В пределите на Долнодунавската подобласт влизат няколко почвени провинции, като попадащите в територията за Северозападен район са Западна и Средна Долнодунавска и Западна и Средна Предбалканска провинции. В тях са разпространени предимно карбонатни, типични, лесивирани и ливадни черноземи.

По- високите предпланински и равнинно-хълмисти части на Дунавската равнина се заемат от черноземовидни и сиви горски почви

На територията на Северозападен район се прилага система от три нива за мониторинг на почвите в областите. На първо ниво се извършва широко мащабен мониторинг, на второ се наблюдават мрежите на вкисляване и засоляване, на трето ниво се определят локалните замърсители от земеделски източници. Целта на тази система на наблюдение е да се обхванат по-големи територии от почвеното многообразие на територията на страната. За целите на наблюдението се определят пунктове за съответната територия.

На територията на Северозападен район попадат следните РИОСВ – Плевен, Враца и Монтана.

През 2011-та година в област Плевен са извършени наблюдения на състоянието на почвите в 8 пункта (по предписание от РИОСВ). От резултатите е видно че, няма превишения на съдържанията на тежки метали и няма превишения на максимално допустимите концентрации на органохлорни пестициди, полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили.

На територията на РИОСВ Плевен не са констатирани проблеми относно вкисляване и засоляване на почвите. Почвената ерозия не представлява проблем.

През 2011-та година в област Враца са извършени наблюдения на състоянието на почвите в 5 пункта (по предписание от РИОСВ). От резултатите е видно че, няма превишения на съдържанията на тежки метали и няма превишения на МДК на органохлорни пестициди, полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили. Отчетено е намаляване на натоварването на почвите с тежки метали поради настъпилите промени в икономиката и селското стопанство в района

На територията на РИОСВ Враца не са констатирани проблеми относно вкисляване и засоляване на почвите и не са извършвани дейности по предотвратяване на почвената ерозия.

През 2011-та година в област Монтана са извършени наблюдения на състоянието на почвите в 8 пункта (по предписание от РИОСВ). От резултатите се вижда че, няма превишения на съдържанията на тежки метали и няма превишения на максимално допустимите концентрации на органохлорни пестициди, полициклични ароматни въглеводороди и полихлорирани бифенили.

На територията на РИОСВ Монтана не са констатирани проблеми относно вкисляване и засоляване на почвите. Почвената ерозия не представлява проблем.


2.1.4Ландшафт


Дейностите по отношение опазване, планиране и управление на ландшафта са ключови при устройване на всяка територия и още повече при планиране и проектиране на обекти, свързани с Европейската конвенция за ландшафта. “Ландшафт” означава територия, специфичният облик и елементите на която са възникнали като резултат на действия и взаимодействия между природни и /или човешки фактори. Ландшафтът има важна роля в културната, екологичната и социалната сфера, и представлява благоприятстващ икономическата дейност ресурс, който може да допринесе за устойчиво развитие на обществото, осигуряване на по-добро качество на живот на населението чрез опазване, поддържане и устойчивото му развитие. Трябва също да се следва необходимостта от устойчиво използване на природните ресурси чрез планиране степента на човешката намеса, както във вече изградените селищни образувания и инфраструктура, така и в незасегнатите от човека територии.

В СЗР доминират пещерите и скалните образувания – Белоградчишките скали; Искърското дефиле – Лакатник, Ритлите и др.; пещерите по Искърското дефиле, както и известните пещери, придобили туристическа популярност като Леденика, Магура и Съева дупка.

Съгласно морфографската характеристика на България, Северозападният район обхваща по-голямата част от западната Мизийска равнина и части от западната и средната част на Старопланинската система.

В тази част от района на западната Мизийска хълмисто-платовидна равнина преобладават обширни плоски вододелни пространства между долните течения на дунавските притоци – Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Вит, Осъм. Реките имат силно изразени асиметрични долини със стръмни десни и полегати леви склонове. По-голямата част от територията на равнината е разположена между 100 и 250 m.н.в. В съседство със Стара планина тя се издига до 400-600 m, а към р. Дунав височината й постепенно намалява и завършва на места със стръмен брегови откос, висок до 10-150 m. Преобладаващо развитие в равнината имат низинният хипсометричен пояс (до 200 m височина) – около 50% от общата площ и хълмистият пояс (200-600 m) – 48%.

Крайдунавските низини, някои от които са развити и в приустиевите части на дунавските притоци са: Бреговско-Новоселска, Видинска, Арчаро-Орсойска, Долноцибърска, Козлодуйска, Островска, Черно поле. Южно от тях следват плоски вододелни пространства, представляващи слабо разчленени льосови плата, които се характеризират с ниски стойности на хоризонтално и вертикално разчленение и средни наклони (до 3-5˚).

На юг и югозапад релефът стъпаловидно се повишава до 300 m при Плевенските височини и в достига до 400-600 m в периферията на равнината, където поради увличането й от издигането на Старопланинската система се формират широки платовидни и плоскоридови пространства. От всичането на дунавските притоци в тази периферия в релефа са очертани редица изолирани моноклинални височини и плата, които формират ниските части на Предбалкана. Много често билните части на тези височини са покрити от устойчиви на денудацията варовици и пясъчници, които формират стръмни откоси.

В тази част на района Старопланинската система се състои от редица успоредни дялове и ридове, предимно със запад-източно простиране, между които са формирани широки надлъжни долини, долинни разширения или структурни понижения. Като цяло морфографски в нея се разграничават две паралелно простиращи се части – главна верига на юг с голямо площно развитие на височинните пояси над 1000 m, и предпланини на север с преобладаващо участие на хълмистия височинен пояс.

Крайната северна периферия на Старопланинската система има слаба морфографска изразеност, с постепен преход към Мизийската равнина. Тази редица от плата и ридове е разграничена от същинските предпланини на Стара планина чрез рязко изразена в релефа разседно-флексурна фронтална зона заета от добре очертани морфографски понижения-надлъжни долинни разширения. Постепенният преход от Мизийската равнина към високите части на Старопланонската система се характеризира с ясно изразен стъпаловиден напречен профил на релефа.

Най-характерна особеност в морфографията на главната Старопланинска верига е общото й понижаване на изток, като западната и източната част на веригата са по-широки и надлъжно разчленени, в сравнение със средната. Западна Стара планина е най-масивна и широка (до 45 km). Морфографски се разграничава на няколко големи дяла, наричани планини: Св. Николска (1 721 m), Чипровско-Берковска (2 186 m), Козница (1 785 m), Понор (1 479 m), Чепън (1 206 m), Мала планина (1 234 m) и Мургаш (1 687 m). Платовидните карстови била на Понор и Мала планина формират на юг, към Софийското поле две планински стъпала.

Средна Стара планина е най-тясна (15 km) и има подчертано асиметричен напречен профил. Южният склон е със стръмна долна част (под 1200-1400 m.н.в.), а северният със стръмна горна част (над 1400-1600 m.н.в.). В разглеждания район попадат следните дялове: Етрополска (1 787 m), Златишко-Тетевенска (2 071 m), Троянско-Калоферска (2 376 m) планина.

В Северозападния район се срещат ландшафти от класовете равнинни ландшафти, котловинни ландшафти и планински ландшафти. Преобладаващите групи ландшафти в северната част на Дунавската равнина са: ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на черноземните ливадно-степни равнини на карбонатни скали със средна степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесостепните равнини на льосови скали с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на лесостепните равнини върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване. По поречията на реките се среща групата ландшафти на ливадно-степните алувиални низини със средна степен на земеделско усвояване. Върху речните острови по река Дунав се среща групата ландшафти на гористите низини върху речните острови. По бреговете на река Дунав се срещат групите ландшафти на ливадно-блатните алувиални низини със сравнително малка степен на земеделско усвояване и групите ландшафти на гористите низини върху възвишенията на заливната тераса със сравнително малка степен на земеделско усвояване. В малки участъци се срещат групите на ландшафти на гористите хълмове върху льосови скали със средна степен на земеделско усвояване и ландшафти на гористите хълмове върху варовикови скали.

В южната част на Дунавската равнина преобладават групите на ландшафти на гористите плата върху варовикови скали със средна степен на земеделско усвояване и ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали. Срещат се също ландшафти на открития карст по склоновете на каньоновидните долини, пресичащи равнини от седиментни карбонатни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали. В по-високите части се среща групата на ландшафтите на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали.

В западната част на Стара планина преобладават групите на ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали. В отделни участъци се срещат групите на ландшафти на ливадно-степните хълмисти дъна на вътрешнопланинските котловини с неспоени кватернерни наслаги и с висока степен на земеделско усвояване, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от интрузивни скали и ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали. В централната част на старопланинската верига се срещат групите на ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали, ландшафти на планинските скали и сипеи в структурно-ерозионен релеф от карбонатни скали, ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху интрузивни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови скали, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху безкарбонатни седиментни скали, ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху кристалинни шисти и гнайси, ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху варовикови скали.

Западната граница на Северозападния район съвпада с част от границата на България. В тази погранична част преобладаващите ландшафтни групи са ландшафти на среднопланинските иглолистно-широколистни гори върху масивни и метаморфни скали, ландшафти на високопланинските иглолистни гори върху интрузивни скали, ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху интрузивни скали, ландшафти на високопланинските субалпийски ливади и храсти върху кристалинни шисти и гнайси.

Като чувствителни ландшафти могат да бъдат разгледани уникалните ландшафти на природни забележителности, които са под законова защита. В Таблица 2.1.4-1 е дадено разпределението на природните забележителности в СЗР, по данни от ИАОС.

Таблица 2.1.4-1. Природни забележителности в България към 2011 г.

Региони

Брой на природните забележителности

Относителен дял (%)

България

350

100,00

СЗР

66

18,86




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница