Министерство на регионалното развитие и благоустройството Екологична оценка


Биологично разнообразие, флора, фауна



страница7/40
Дата14.01.2018
Размер6.79 Mb.
#45881
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   40

2.1.5Биологично разнообразие, флора, фауна

        1. Флора


Според геоботаническото райониране на България (по Бондев, 1997), СЗР е разположен в Европейската широколистна горска област, като обхваща и части от Евроазиатската степна и лесостепна област, представени от растителност, характерна за Долнодунавската и Илирийската провинция.

Долнодунавската провинция се характеризира с остатъчни ксеротермни гори от космат и виргилиев дъб, цер и отчасти благун. Почти навсякъде в участието на горските екосистеми участват келявият габър и мъждрянът, а при деградирането на горите са се формирали храстови ценози с доминиране на драката и смрадликата (Cotinus coggygria), както и тревни съобщества с преобладаване на садина, белизма, луковична ливадина и други ксеротермни тревни видове. В изграждането на растителната покривка на Илирийската провинция освен многобройните европейски и евроазиатски флорни елементи участват и по-специфични, включително балкански и български ендемични флорни елементи.

Характерно за Плевенски район е, че най-южните остатъчни гори са предимно смесени церово-благунови. Малко по на север те са по-сухолюбиви с доминиране на благун, на места и келяв габър, а в най-северните участъци горите са почти само от цер. В Монтанския район равнинните участъци също са покрити с остатъчни гори от цер и благун, но в хълмистите части и по склоновете югозападно от Червен бряг преобладават силно деградирали гори от космат и виргилиев дъб, на места с цер и най-вече с келяв габър и ксеротермни тревни формации. Във Видинския район преобладават смесени гори от цер с благун, но във северозападния край на места са почти чисти церови гори. В района на с. Градец, също между Димово и р. Дунав на северните склонове се забелязват и отделни дървета или групи дървета от мизийски бук. В Мездренския район преобладават смесени гори от цер и благун, но са налице и ксеротермни гори от космат дъб и смесени гори от космат дъб и келяв габър. На мястото на по-силно деградирали гори са се формирали храсталаци от драка и вторични гори от келяв габър с преобладаване на мъждрян и маклен. На по-високите северни склонове са разпространени гори от горун, на места с обикновен габър, полски клен и сребролиста липа. Растителността в Белоградчишкия район е изключително разнообразна. В повечето случаи преобладава ксеромезофитна растителност с доминиране на обикновен горун, обикновен габър и мизийски бук с примеси от реликтния дървесен вид турска леска и др. На припечни склонове се срещат и силно деградирали гори от маклен, мъждрян и келяв габър. В този район се среща и терциерния реликт рамонда и ендемичния вид Eranthis bulgaricus. Врачанският район се характеризира с преобладаване на букови гори от обикновен и мизийски бук, както и ксеротермни гори от келяв габър. В Миджурският район по най-високите места е налице тревна растителност, богата на алпийски флорни елементи и по-ограничено храсти от клек и зелена елша. Западно от връх Миджур има доста голям масив от иглолистни гори от смърч, на места примесени с ела и бук, по-ниско и гори от горун и габър. В Новоселския район само на отделни места са се запазили остатъци от ксеротермни гори с доминиране на мъждрян или храстови съобщества от зановец. В Златийския район в миналото горите са били от виргилиев и космат дъб, а понастоящем има остатъци от гори с доминиране най-често на мъждрян, по-рядко на цер и космат дъб. На места са налице и изкуствени насаждения от салкъм. Тук са характерни и степните видове Camphorosma monspeliaca, Potentilla pirotensis, Chamaecytisus danubialis. В Никополския район на много места е засаден салкъм и има много остатъци от унищожени в миналото ксеротермни гори от мъждрян, както и ксеромезофилни гори с доминиране на сребролистна липа.

Според приетия през 2012 г. „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район за 2011-2013“, горските територии в района заемат 22% от площта му. Храстовидните формации като подлес или самостоятелно се срещат навсякъде. По данни на НДСООС за 2010 г., Ловеч е първият по площ район, засегнат от пожари през 2010 г. – 3 000 hа изгорени горски площи.

СЗР може да се определи като четвърти по концентрация на застрашени растителни видове. Стара планина е сред най-богатите на терциерни видове от флората планини в България.

        1. Фауна


България е сред страните в Европа с изключително богато биологично разнообразие, включващо редица редки и ендемични видове. По отношение на фауната в страната досега са установени около 30 000 вида безгръбначни животни обединени в 230 разреда и 65 класа. Най-големият клас от тях - насекомите са около 20 000 вида. Балкански и Български ендемити са 744 вида насекоми и 378 други безгръбначни животни.

Групата на гръбначните, като част от българската фауна, е най-добре изследваната група животни в страната. Тя обхваща 781 вида, от които 97 вида бозайници, над 400 вида птици, 37 влечуги, 19 земноводни и 213 костни риби, обитаващи Черно море, Дунав и вътрешните водни обекти. Във второто издание на Червената книга на България (Големански и др., 2011) с отделни статии, фигури и карти за разпространението им са включени общо 287 вида и подвида животни, които се отнасят към четири категории: Изчезнали (30 вида), Критично застрашени (87 вида), Застрашени (70 вида) и Уязвими (100 вида). За пръв път в Червената книга са включени с отделни статии и 51 вида безгръбначни животни, от които 12 вида са в категорията изчезнали, а 39 вида са критично застрашени.

Физикогеографското разположение на Северозападен район (СЗР) предполага значително биологично разнообразие. Предбалканът и Стара планина са най-богатите на терциерни видове от флората и фауната. Разнообразието на животински видове включва над 210 вида мигриращи, гнездящи и зимуващи в района птици, земноводните са над 10 вида, влечугите – 16, рибите – над 20, а бозайниците – над 60 вида. Голяма част от популациите и местообитанията на защитените видове от флората и фауната са включени в границите на защитените територии. Северозападният район от ниво 2 включва част от Дунавския и Старопланинския зоогеографски район. В Дунавския район повечето видове от фауната са евросибирски или европейски. Почти липсват ендемити. Континенталният климат обуславя по-голямо разнообразие на земноводните, докато влечугите са по-бедно представени. Гнездящите птици имат най-голямо сходство с тези от Черноморското крайбрежие. По поречието на р. Дунав се намират няколко орнитологично важни места със значение за гнезденето и миграцията на редки и застрашени видове птици като белооката потапница, малкия корморан, малкия воден бик, някои видове чапли.

Голяма част от територията на Централен Балкан попада в този район. Паркът съхранява голямо видово богатство от растения и животни, някои от които записани в световната и българската Червени книги. Тук се намира едно от важните в Европа местообитания на мечката, вълка, балканската дива коза и белогърбия кълвач. Паркът е от национално значение за опазването на златката, уралската улулица, скалния орел и лещарката.


        1. Защитени територии и защитени зони


България се характеризира с богато биологично разнообразие, голяма част от което е защитено чрез създаването на Защитени територии (ЗТ) и Защитени зони (ЗЗ) от Натура 2000 мрежата.

Защитените територии в Северозападен район (СЗР) са разположени най-вече в горските планински райони и представляват около 17% от тези в страната. В района попада голяма част от НП “Централен Балкан”, както и ПП „Врачански Балкан” и ПП „Персина”.

НП “Централен Балкан” опазва саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Досега в парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България). Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

ПП „Врачански Балкан” представлява особен фитоценотичен интерес с екосистемите на маклена, ореха, бука, черния бор, келереровия центрантус и тези с участието на хиркански клен, сребролистната липа и други. Висшата флора на територията е представена от над 1000 вида висши растения, сред които люспесто изтравниче, дълголистна урока, казашка хвойна, панчичиева пищялка, жерардова урока, хойфелова тимянка, велчево плюскавиче, ковачев зановец, жълт планински крем, недоразвит лимодорум, пеперудоцветен салеп и други. С международен природозащитен статус са 35 вида висши растения. Изключително голям интерес представлява орнитофауната на парка - досега са установени над 180 вида птици, сред които балканска чучулига и пъстрогуша завирушка, черен щъркел, белоопашат мишелов, скален орел, обикновена ветрушка и др. От общо 36 вида бозайници, установени в парка, 9 са защитени на национално ниво, 20 на европейско и 9 на световно ниво, някои от които са: горски сънливец, белогръд таралеж, язовец, видра, черен пор, дива котка, сърна. До момента на територията на ПП „Врачански Балкан“ са установени 11 вида земноводни 15 вида влечуги, някои от които са дъждовник, голям гребенест тритон, обикновен тритон, жаба дървесница и др. Ендемичните видове безгръбначни животни са 58, от които 28 балкански и 18 вида са локални ендемити.

ПП „Персина” попада в Дунавския биогеографски подрайон. В него са описани 475 вида висши растения, 162 от тях са тясно свързани с наличието на вода. Естествените горски съобщества са представени от различни асоциации, доминиращи от върби, с най-голяма площ от бяла върба. Крайбрежните зони подложени на заливане се характеризират с различни формации на бяла върба и ракита. В дървесния етаж на тези съобщества участват още черната и бялата топола, полски ясен, полският и белият бряст. Уникалният лонгозен характер на тези съобщества се дължи на добре развитите завеси на дивата лоза и хмела. В Парка се срещат около 1100 животински вида, включително 250 зоопланктони и 99 зообентосни вида, както и над 770 вида безгръбначни, от които 35 вида охлюви и 16 вида миди.  В Парка са описани над 200 вида птици и почти всички имат консервационен статус. Беленският комплекс от острови е определен като един от петте най-важни за региона местообитания на големия корморан, малкия корморан, нощна чапла, гривеста чапла, малка бяла чапла, голяма бяла чапла, червената чапла, лопатарката, блестящият ибис, белооката потапница, речната и белочела рибарка. 

В границите на СЗР попадат и резервати „Врачански карст”, “Чупрене”, “Горната кория” и др., както и поддържани резервати “Ибиша”, “Персински блата” и защитени местности ”Булин дол”, Дългата бара – паметника”, ”Гущера”, Орниците”, “Брестнишко бранище“, Тараклъка”, “Катината”, “Лъгът – Дръмката“, ”Малък Борил”, “Рибарници Орсоя” и много други, опазващи уникални за страната природни екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни и животински видове. В СЗР е и един от най-забележителните природни феномени – ПЗ „Белоградчишки скали”, обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната.

По данни, поместени в приетия с ПМС от 2012 г „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северозападен район 2011-2013 г” (АДИРПР), площта на защитените зони в СЗР е 41,46% от територията му. Характерни защитени местообитания в СЗР са термофилни букови гори (Cepхаlanthero-Fagion), дъбово-габърови гори от типа (Galio-Carpinetum), смесени гори от съюза (Tilio-Acerion) върху сипеи и стръмни склонове, ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea), панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus, гори от Castanea sativa, ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae) и др.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:

• В землището на гр. Плевен: ЗЗ – Студенец (BG0000240);

• В землището на гр. Враца: ЗЗ – Врачански Балкан (BG0002053);

• В землището на гр. Лом: ЗЗ – Рибарници Орсоя (BG0002006);

• В землищата на гр. Видин, Ловеч и Монтана няма защитени зони.


Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:

• В землището на гр. Плевен: ЗЗ – Река Вит (BG0000181) и ЗЗ Студенец (BG0000240);

• В землището на гр. Видин: ЗЗ – Оризището (BG0000524);

• В землището на гр. Враца: ЗЗ – Врачански Балкан (BG0000166) и ЗЗ Божия мост – Понора (BG0000594);

• В землището на гр. Ловеч: 2 ЗЗ – Деветашко плато (BG0000615) и Микре (BG0000616);

• В землището на гр. Лом: ЗЗ – Река Лом (BG0000503) и ЗЗ Моминбродско блато (BG0000519);

• В землището на гр. Монтана няма защитени зони.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   40




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница