Министерство на регионалното развитие и благоустройството главна дирекция „програмиране на регионалното развитие” изисквания за кандидатстване
Степен на готовност/зрялост на проекта
Изтегляне 0.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- На електронен носител трябва да се представят всички таблици и изчисления, включени в анализа разходи-ползи във формат Excel, позволяващ да се проследи логиката на направените изчисления
Степен на готовност/зрялост на проектаКонкретният бенефициент задължително представя към проектното предложение следните документи:
Предпроектно проучване, което включва изследване и описание на обхвата на проекта, както и районите на интервенция, технологично проучване за избор на оптимална технология, включително изследване на алтернативни технологии, технико-икономическа обосновка за определяне на икономическата целесъобразност и ефективност на инвестиционното намерение, в т.ч. за избор на подходящ негов вариант, обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на проекта. Прединвестиционното проучване трябва да съдържа подробен анализ на търсенето, базиран на реални проучвания за потенциалните потребители и проведени анкети, като анкетните карти за провеждането им трябва да включват насочваща информация за потенциалните електронни услуги, които гражданите биха могли да използват при осигуряването на широколентов достъп в техните населени места. Задължителна част от проучването е анализът на вече съществуващата ИКТ инфраструктура, включително изработването на карта на тази инфраструктура. Представената информация следва да покаже, че няма да се изгражда инфраструктура при вече съществуваща такава и че за резултата от инвестицията ще има достатъчно търсене. Пред-инвестиционното проучване трябва да разглежда вариантни решения (сценарии) и да докаже целесъобразността на избраната опция. Следва да се представи какви резултати ще бъдат постигнати, както и прогнозните тенденции по отношение на търсенето. Анализът следва да докаже наличието на достатъчно търсене за крайния продукт на планираната инвестиция. При извършването на анализа трябва да се имат предвид правната и институционална рамка, в която проектът ще се изпълнява и в която ще бъде експлоатирана изградената инфраструктура и да се докаже, че няма да има свръхкомпенсация за оператора/операторите на инвестицията.
Анализът разходи-ползи трябва да се съобрази с насоките на ЕК за изготвяне на анализ разходи-ползи (Ръководство за анализ на инвестиционни проекти по разходи-ползи и Указания към методиката за изготвяне на анализ разходи-ползи, (Работен документ 4), издадени от Генерална дирекция „Регионална политика” на ЕК, публикувани на интернет страницата http://www.eufunds.bg), и „България-Общи указания за анализа на разходите и ползите за проекти, подкрепяни от Кохезионния фонд и ЕФРР в периода 2007-2013 г.” приети с Решение на МС от 17.06.2009 г.. Предназначението на анализа на разходите и ползите е да идентифицира и даде финансово изражение на всички възможни въздействия (финансово, икономическо, социално, екологично и др.), с цел определяне на разходите и ползите от проекта. Разходите и ползите се оценяват диференциално, като се разглежда разликата между сценария, включващ изпълнението на проекта, и алтернативен сценарий, при който проектът не се изпълнява. Основната цел на анализа е докаже че, в рамките на целите на регионалната политика на ЕС, проектът едновременно е целесъобразен от икономическа гледна точка (нетна икономическа настояща стойност > 0) и се нуждае от финансовия принос от Фондовете, за да бъде финансово изпълним (финансова нетна настояща стойност без финансов принос от Фондовете < 0). В рамките на анализа на разходите и ползите следва да бъде определен финансовия дефицит по проекта (разликата между текущата стойност на инвестиционните разходи и текущата стойност на нетните приходи от инвестицията). На базата на финансовия дефицит се изчислява размерът на БФП като процент от допустимите разходи. При анализа на устойчивостта на инвестицията следва да се имат предвид източниците на финансиране на частта от инвестиционните разходи (допустими или недопустими), които няма да бъдат финансирани от ОПРР. Анализът трябва да е съобразен с цената на капитала, който ще се използва и да се основава на реалистични данни и достоверна информация за наличното и привлеченото финансиране. Финансовите прогнози следва да покажат финансовата устойчивост на проекта, което означава наличието на положителен кумулативен паричен поток за всяка година от времевия хоризонт. Допустимо е наличие на временен недостиг на средства в отделни години от времевия хоризонт, който може да се покрива с оборотен кредит или субсидии от страна на общината или държавата. В този случай следва да се представят доказателства за възможност за осигуряване на такива източници за финансиране на временния недостиг. Следва да се има предвид, че при оценката на проектното предложение ще се обърне особено внимание на способността на кандидата да гарантира, че изградената телекомуникационна инфраструктура ще бъде самоиздържаща се след края на проекта и че приходите, генерирани при нейната експлоатация и евентуални компенсации и субсидии от страна на държавата ще бъдат достатъчни, за да гарантират покриване на експлоатационните разходи, разходите за поддръжка, необходимите последващи разходи за подмяна на активите през целия времеви хоризонт, както и обслужването на заемите, ако се предвиждат такива за финансиране на проекта. Същевременно, друг важен елемент на финансовия анализ е гарантирането на „социална поносимост” на изградената инфраструктура, т.е. цената на услугата следва да бъде на социално приемливо ниво.
Представената информация (като отделни таблици в рамките на един електронен файл във формат Excel и като отделни подточки от текстовата част на анализа следва да съдържа най-малко следните раздели:
Необходимо е да бъде представено положително решение по ОВОС за всички инвестиционни обекти, включени в проекта, или решение, с което е преценено, че не е необходимо да се извършва ОВОС. Решението следва да потвърждава прилагането на най-добри налични техники. В случай че решението по ОВОС е издадено преди ЗИД на ЗООС (обн. ДВ бр. 105/2008 г.) или когато с решението по ОВОС не е потвърдено прилагането на най-добри налични техники се представя и Комплексно разрешително. Решението по ОВОС и комплексното разрешително трябва да се отнасят за същото проектно предложение и да съответстват на обхвата на проектното предложение (местоположение, капацитет и др.), което бенефициентът представя. Решение по ОВОС трябва да обхваща всички съоръжения и инфраструктура, които се предвижда да бъдат изградени. Следва да се представи подробна информация за проведените обществени консултации във връзка с издаването на решението, както и образувани съдебни производства.
Решение за съгласуване на планове, програми, проекти или инвестиционни предложения, с което е преценено, че няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони (чл. 18 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони); или решение за оценка за съвместимост на план/програма/проект или инвестиционно предложение с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона от мрежата НАТУРА 2000 (чл. 28 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони) в случаите, когато оценката за съвместимост не се осъществява по процедурата по ОВОС или ЕО/ или становище по чл.3 от Наредбата, че програмата, проектът или инвестиционното предложение не подлежи на оценка за съвместимост.
|