Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на енергетиката и енергийните ресурси наредба №14 от 15 юни 2005 г



страница1/3
Дата06.02.2018
Размер0.73 Mb.
  1   2   3
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА И ЕНЕРГИЙНИТЕ РЕСУРСИ


НАРЕДБА № 14
от 15 юни 2005 г.
за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия

ЧАСТ ПЪРВА


ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ
Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.

(2) При устройственото планиране, инвестиционното проектиране, изграждането и въвеждането в експлоатация на обектите и съоръженията по ал. 1 се прилагат условията и редът на Закона за устройство на територията (ЗУТ).



Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при проектиране, изграждане и ползване на:

1. топлоенергийни обекти (ТЕО) за производство на електрическа и/или топлинна енергия и техните съоръжения и инсталации;

2. хидроенергийни обекти за производство на електрическа енергия и техните съоръжения и инсталации:

а) водноелектрически централи (ВЕЦ);

б) помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ);

3. обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници;

4. обекти и съоръжения за преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.

(2) Големите язовири и техните хидротехнически съоръжения съгласно класификацията на Международната комисия по големите язовири (ICOLD) се проектират, изграждат и ползват при спазване изискванията на тази наредба и на действащите норми за проектиране, като се прилагат и специфичните изисквания на международни документи и/или проектни правила, изготвени от възложителя и одобрени от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика при Министерството на регионалното развитие и благоустройството.



Чл. 3. Наредбата се прилага при проектиране и изграждане на нови, както и при разширение, реконструкция, модернизация и основен ремонт на съществуващи обекти и съоръжения.

Чл. 4. (1) Наредбата не се прилага за електрически централи с двигатели с вътрешно горене, за хидроенергийни обекти на река Дунав и Черно море и за отоплителни котли с мощност до 5 MW.

(2) Атомните електрически централи се проектират и изграждат при спазване изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.



Чл. 5. При прилагането на наредбата се спазват изискванията и на нормативните актове за проектиране и изграждане, свързани със:

1. основните положения за носимоспособност, сеизмична устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа;

2. пожарната и аварийната безопасност;

3. енергийната ефективност;

4. водоснабдителните, канализационните, отоплителните, климатичните и вентилационните системи и инсталации и далекосъобщителните мрежи;

5. хигиена и опазването на здравето и на околната среда и водите;

6. здравословните и безопасните условия на труд;

7. техническите изисквания към продуктите;

8. обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти;

9. устройството на електрическите уредби и присъединяването на производители и потребители към електрическите мрежи.



Чл. 6. (1) При изграждането на обекти за производство на електрическа и/или топлинна енергия въз основа на издадена лицензия по реда на чл. 39, ал. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) изходните данни за проектиране се съобразяват с определените с лицензията условия за изграждане на обекта.

(2) инвестиционните проекти за изграждане на обекти за производство на електрическа и/или топлинна енергия се съобразяват с условията, определени в предварителните договори за присъединяване към електропреносната и/или електроразпределителните мрежи и/или топлопреносните мрежи, съгласно Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.; изм., бр. 27 от 2005 г.) и Наредба № 2 от 2004 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 68 от 2004 г.).


ЧАСТ ВТОРА

ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

Г л а в а в т о р а

ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ТОПЛОЕНЕРГИЙНИ ОБЕКТИ


Раздел I
Класификация на топлоенергийните обекти и на сградите и съоръженията към тях
Чл. 7. (1) Топлоенергийните обекти са сложни и комплексни обекти и се класифицират, както следва:

1. в зависимост от вида на горивото:

а) ТЕО на твърдо гориво;

б) ТЕО на течно гориво;

в) ТЕО на газово гориво;

г) ТЕО, използващи реактори за газификация на твърдо и течно гориво;

д) ТЕО на комбинирано гориво;

2. в зависимост от предназначението им:

а) за производство на електрическа енергия – топлоелектрически централи (ТЕЦ);

б) за производство на електрическа и топлинна енергия - топлоелектрически централи (ТЕЦ);

в) за производство на топлинна енергия – отоплителни централи (ОЦ).

(2) В зависимост от вида на турбините ТЕЦ се класифицират, както следва:

1. централи с парни кондензационни турбини - произвеждащи само електрическа енергия;

2. централи с парни топлофикационни турбини - произвеждащи електрическа и топлинна енергия;

3. централи с газови турбини - произвеждащи електрическа и топлинна енергия;

4. централи с комбинация от турбини.



Чл. 8. Сградите и съоръженията към ТЕО в зависимост от предназначението им се класифицират, както следва:

1. сгради и съоръжения с основно производствено предназначение:

а) главен корпус, включващ машинна зала с турбогенератор и командна зала;

б) бункерно-деаераторна етажерка;

в) въздухоподгревателна етажерка;

г) котелно отделение, комини и газоходи;

д) пречиствателни съоръжения на димните газове;

е) съоръжения на електрическата част;

ж) въглищно, мазутно и/или нафтово стопанство;

з) стопанство за доставка, складиране и обработка на адитив за очистване на серни и азотни окиси;

и) техническо водоснабдяване;

к) водоподготвителна инсталация;

л) охладителни съоръжения;

м) съоръжения и складови площи за складиране, съхранение и обработка на твърдото гориво;

н) съоръжения за пречистване на отпадни промишлени и битови води;

о) съоръжения за транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъците от сгурия и пепел, образувани от дейността на ТЕО;

п) съоръжения за транспортиране, временно съхраняване и депониране на отпадъците от очистване на отпадъчните газове от серни и азотни окиси, образувани от дейността на ТЕО на твърдо гориво;

2. сгради и съоръжения със спомагателно-производствено предназначение:

а) обединен спомагателен корпус с ремонтни работилници и с открити и закрити складове;

б) пусково котелно;

в) дизел-генератор и система за аварийно захранване на ТЕО с електрическа енергия;

г) маслено стопанство;

д) електролизерна станция;

е) административно-битови сгради;

ж) паркинги и огради за физическа охрана на ТЕО и контролно-пропускателни пунктове;

3. сгради и съоръжения със спомагателно предназначение:

а) железопътни линии и железопътно депо;

б) гаражи и работилници;

в) за вътрешнозаводски транспорт;

г) площадки и съоръжения за временно съхраняване на отпадъци, образувани от дейността на ТЕО.



Чл. 9. Котлите на твърдо гориво се класифицират, както следва:

1. котли с прахово горене;

2. котли със слоево горене;

3. котли с изгаряне на горивото в кипящ слой;

4. котли - утилизатори на топлина със или без спомагателно гориво.

Раздел II



Обхват и съдържание на инвестиционните проекти при проектиране на ТЕО
Чл. 10. (1) Обхватът и съдържанието на инвестиционния проект на ТЕО са съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 г.).

(2) За ТЕО възложителят възлага предварителни (прединвестиционни) проучвания, които обхващат:

1. изходните данни за проектиране на ТЕО:

а) технически и технологични данни, свързани с инвестиционните намерения за производство на електрическа енергия;

б) конкретните условия за проектирания ТЕО, свързани с изискванията на чл. 169 ЗУТ;

в) източници и доставка на горива и добавки за обезвреждане на емисиите от изгарянето;

г) източници за промишлено и питейно водоснабдяване;

д) вид, състав, свойства, количество и произход на отпадъците, които ще се образуват;

е) методите и технологиите, които ще се прилагат за третиране на отпадъците;

ж) местонахождението и вида на съоръженията и инсталациите, които ще се използват за третиране на отпадъците, както и техния капацитет;

з) връзка с електропреносната и/или съответната електроразпределителна мрежа и/или топлопреносна мрежа и начина на обмен на информация с операторите;

и) тип основно оборудване;

2. очакваните технико-икономически показатели на ТЕО за доказване на инвестиционната идея, вкл. строителна стойност и нормативна допустимост;

3. срок за въвеждане в експлоатация;

4. начин на експлоатация и технологична структура на производството;

5. изработване на задание и условия на договор за проектиране.

(3) Едновременно с изпълнението на изискванията по ал. 2 възложителят уведомява компетентните органи по околна среда за своето намерение с искане за уточняване на приложимите процедури по реда на глави шеста и седма от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

(4) Инвестиционният проект на ТЕО се възлага и изработва в три фази въз основа на резултатите от предварителните проучвания и заданието за проектиране.



Чл. 11. (1) Идейният проект в зависимост от вида, характера, сложността и спецификата на ТЕО и неговите подобекти съдържа следните части:

1. технологична;

2. архитектурна, конструктивна и инсталационни;

3. геодезическа;

4. генерален план;

5. техническа инфраструктура;

6. въздействие върху околната среда;

7. консервация, реставрация и експониране на паметниците на културата, когато такива попадат в зоната на въздействие на ТЕО;

8. безопасност и здраве;

9. енергийна ефективност;

10. сметна документация по окрупнени показатели;

11. обща обяснителна записка и др., свързани със спецификата на ТЕЦ.

(2) Идейният проект може да се разработи във варианти на проектните решения в зависимост от оборудването.

(3) Всяка част на идейния проект включва:

1. чертежи, които изясняват предлаганите проектни решения в подходящи мащаби;

2. обяснителна записка на проектните решения;

3. изчисления, обосноваващи проектните решения, които се включват по преценка на проектанта или се изискват със заданието (договора) за проектиране;

4. отделни части на идейния проект могат да включват и материали за визуално представяне на инвестиционните намерения.

(4) Обхватът и съдържанието на идейния проект осигуряват:

1. основата за изработване на следващата фаза на проектиране;

2. избора на проектното решение, в т.ч.:

а) архитектурно-пространствено;

б) строително-конструктивно;

в) инсталационно и технологично;

г) системи за контрол и безопасност;

3. съгласуването и одобряването - при условията и по реда на ЗУТ, вкл. решенията и разрешителните, издадени по реда на ЗООС.



Чл. 12. (1) Техническият проект се разработва въз основа на съгласуван идеен проект в обхват и съдържание съгласно чл. 11, ал. 1 и 3.

(2) С техническия проект се доизясняват и допълват проектните решения на идейния проект.

(3) В случаите, когато разрешението за строеж се издава по одобрен технически проект, в процеса на строителството той се допълва съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 - 3.

(4) Техническият проект на ТЕО с топлинна мощност над 50 МW се съобразява с условията в комплексното разрешително, издадено по реда на глава седма от ЗООС.



Чл. 13. (1) Работният проект се разработва въз основа на съгласуван проект в предходна фаза, подлежи на одобряване по реда на ЗУТ и е основание за издаване на разрешение за строеж.

(2) Проектните части на работния проект включват:

1. работни чертежи и детайли, по които се изпълняват отделните видове строителни и монтажни работи (СМР);

2. други чертежи в зависимост от вида и спецификата на обекта и неговите подобекти;

3. обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения, към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и изходни данни;

4. изчисления, обосноваващи проектните решения;

5. количествена и стойностна сметка, които се прилагат към изчисленията или се обособяват в част сметна документация, когато се изискват със заданието (договора) за проектиране;

6. раздел към съответните проектни части, съдържащ пълни строително-технологични решения и технологична документация за нови и неприлагани в страната строителни технологии;

7. раздел за физическа защита към съответните проектни части за ТЕО, изискващи висока степен на охрана.

(3) С работния проект:

1. се изясняват конкретните проектни решения в степен, осигуряваща възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и монтаж на технологичното оборудване и обзавеждането на обекта;

2. се осигурява възможност за ползването му като документация за договаряне изпълнението на строителството;

3. се осигурява съответствието на проектните решения с изискванията към строежите съгласно ЗУТ.

Раздел III



Основни и специфични изисквания при проектиране на съоръженията на ТЕО
Чл. 14. Всички части на ТЕО се проектират при спазване изискванията на чл. 169 ЗУТ и на решенията и разрешителните, издадени въз основа на нормативните актове за опазване на околната среда.

Чл. 15. Сградите на ТЕО се проектират в обемно-планировъчно отношение въз основа на изходните данни, условията и изискванията на технологичното решение.

Чл. 16. (1) Междуосовите разстояния на главния корпус на ТЕО и другите спомагателни сгради и съоръжения се проектират кратни на 6 m.

(2) Допуска се при съответна технико-икономическа обосновка да се приемат междуосови разстояния, по-големи от тези по ал. 1, кратни на 3 m.

(3) При многоетажни сгради междуосовите разстояния се приемат кратни на 3 m.

Чл. 17. (1) Конструктивната височина на едноетажните сгради и височината на етажите на многоетажните сгради се приемат кратни на 0,6 m.

(2) Допуска се приемане на височина с друга кратност за транспортните галерии за въглища и за подземната част на сградите и съоръженията.



Чл. 18. Началната модулна ос в напречна посока на производствените сгради се приема по външния ръб на колоните.

Чл. 19. Кота  0,00 m на котелното помещение се приема не по-малко от 0,15 m над прилежащия терен на площадката.

Чл. 20. (1) Към проектите се разработват специални части за наблюдение и регистриране на:

1. сляганията на строителната конструкция на сградите, съоръженията и фундаментите на турбоагрегатите;

2. нивото на подпочвените води.

(2) На основните сгради на ТЕО и върху фундаментите на основните съоръжения се монтират репери в характерни точки.

(3) Общо на площадката на ТЕО се предвиждат най-малко три дълбочинни репера с пряка видимост между тях.

Чл. 21. (1) Технологични съоръжения с висока степен на динамични натоварвания се проектират на кота  0,00 m.

(2) Допуска се проектиране на съоръженията по ал. 1 на нива, различни от кота  0,00 m, само при доказана необходимост и след обезпечаване на конструктивната и технологичната сигурност на съоръженията.



Чл. 22. (1) Между фундаментите на съоръженията по чл. 21 и конструкциите на сградите се предвиждат деформационни фуги.

(2) Фундаментите по ал. 1 се проектират като фундаменти, подложени на динамични натоварвания.

(3) Фундаментите под захранващи и мрежови помпи се проектират като рамкови конструкции и се отделят с фуга от останалата конструкция.

Чл. 23. Максималните експлоатационни натоварвания от технологичното оборудване се определят от неговия производител и се приемат не по-ниски от:

1. за кота 0,00 – 30 кN/m2;

2. за основна кота на обслужване – 20 кN/m2;

3. за други коти на обслужване, на които може да се провеждат ремонтни работи – 15 кN/m2;

4. за площадки, преходи и стълбища, където е възможно струпване само на хора – 3 кN/m2;

5. за площадки около очистващи съоръжения, димни вентилатори и комини – 20 кN/m2;

6. за технологични железопътни линии извън железопътната мрежа – 130 kN на ос.

Чл. 24. При проектирането на ТЕО се отчитат изискванията за условията и реда за организация и техническа експлоатация на електрическите централи съгласно Наредба № 9 от 2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 72 от 2004 г.).

Чл. 25. (1) Конструкцията на машинната зала и бункерно-деаераторната етажерка се проектира като пространствена, многоотворна, статически неопределима рамка с корави възли.

(2) Конструкцията по ал. 1 може да се изпълнява изцяло от стоманени или сглобяеми стоманобетонни елементи или като стоманено-стоманобетонна конструкция.



Чл. 26. (1) Котелното отделение се отделя с деформационна фуга от машинната зала.

(2) Носещата конструкция на котела се доставя от производителя.

(3) Конструкцията на котелното отделение е стоманена и може да е самостоятелна или прикрепена към носещата конструкция на котела.

(4) Ограждащите елементи и покривът на котелното отделение се изпълняват от леки топлоизолационни панели или от ламарина, като не се допуска използването на стоманобетонни елементи.



Чл. 27. (1) Фундаментите на главния корпус се изпълняват от стоманобетон.

(2) Фундаментите по ал. 1 се изпълняват единични или ивични съобразно данните от инженерно-геоложкия доклад.

(3) Ивичните фундаменти се проектират като греди на еластична основа.

Чл. 28. (1) При наличие на сутерен в машинната зала и на високи подпочвени води се проектира вана.

(2) Ваната по ал. 1 се проверява за воден подем, като котата й на фундиране се определя от:

1. котата на фундаментите;

2. габаритите и наклона на каналите в сутерена;

3. височината на единичните фундаменти, носещи конструкцията на котите.

(3) Дебелината на плочата на ваната се включва при определяне на основната плоскост на вътрешните единични фундаменти.



Чл. 29. Под колоните на носещата конструкция на котела се изпълнява обща фундаментна плоча или гредоскара.

Чл. 30. Циркулационните помпи се захващат за таванната плоча на водоприемните камери.

Чл. 31. (1) Фундаментите под турбините се проектират по специално технологично задание, в което са определени размерите и сеченията на отделните елементи.

(2) Фундаментите по ал. 1 задължително се отделят с фуга от останалите конструкции.

(3) Когато нулевата килия е извън рамките на фундамента, тя се отделя от него с деформационна фуга.

(4) Допуска се стъпване на отделни колони и опори на тръбопроводи само върху фундаментната плоча.



Чл. 32. (1) Плочата на кота 0,00 m на машинната зала, експлоатационната плоча на нивото на турбогенератора, както и колоните под кота 0,00 m се проектират от стоманобетон.

(2) Над технологичните отвори се проектират метални капаци.

(3) Носещата конструкция на експлоатационните площадки над кота 0,00 m се проектира от стоманени елементи или от стоманобетон.

Чл. 33. Носещата конструкция на подгревателите за ниско и високо налягане и елементите за окачване на тръбопроводи се проектират от стомана.

Чл. 34. (1) Етажните площадки в котелното отделение се проектират от метални решетки или от стоманобетон.

(2) При проектиране на площадките по ал. 1 от стоманобетон около отворите се предвиждат бордове с височина не по-малка от 15 сm.



Чл. 35. Не се допуска проектиране на общи стени между праховите бункери и бункерите за сурово гориво.
Г л а в а т р е т а

ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ХИДРОЕНЕРГИЙНИ ОБЕКТИ

Раздел І


Категоризация на хидроенергийните обекти и класификация на техните съоръжения
Чл. 36. Хидроенергийните обекти за производство на електрическа енергия се класифицират съобразно следните критерии:

1. мощност;

2. експлоатационен режим;

3. схема на хидроенергийния обект.



Чл. 37. В зависимост от мощността им ВЕЦ и ПАВЕЦ са:

1. над 100 МW;

2. от 25 до 100 МW;

3. от 10 до 25 МW;

4. от 5 до 10 МW;

5. под 5 МW.



Чл. 38.(1) Според експлоатационния режим ВЕЦ и ПАВЕЦ са:

1. работещи в енергиен режим:

а) работещи в режим, определен от териториално или централно диспечерско управление;

б) работещи на свободен режим;

2. работещи в подчинен режим.

Чл. 39. В зависимост от схемата на хидроенергийния обект ВЕЦ и ПАВЕЦ са:

1. руслови централи;

2. подязовирни централи;

3. деривационни централи.



Чл. 40. (1) Според предназначението им съоръженията на хидроенергийните обекти са постоянни и временни.

(2) Постоянните съоръжения са основни и второстепенни.

(3) Основни съоръжения са:

1. съоръженията, с които се събира, съхранява, транспортира и използва енергийно-водния ресурс:

а) язовирни стени;

б) преливни, изпускателни и водовземни съоръжения;

в) водохващания, водовземни съоръжения и утаители към тях;

г) деривационни канали и хидротехнически тунели;

д) напорни басейни и дневни изравнители;

е) водни кули;

ж) напорни тръбопроводи;

з) сгради на ВЕЦ и ПАВЕЦ;

2. съоръженията и оборудването, чието разрушаване води до извеждане от експлоатация на съоръженията по т. 1;

3. съоръженията, чието разрушаване или извеждане от експлоатация нанася значителни щети на околната среда и застрашава живота на хората.

(4) Второстепенни са всички постоянни съоръжения с изключение на съоръженията по ал. 3.

(5) Временни съоръжения са съоръженията, които се използват само по време на строителството или при ремонта на постоянните съоръжения, както следва:

1. отбивни язове, тунели и канали;

2. временни пътища и мостове;

3. укрепителни и защитни съоръжения, използвани по време на строителството;

4. други сгради, съоръжения и производствени инсталации, необходими за строителство и ремонт.



Чл. 41. (1) Съоръженията на хидроенергийните обекти се категоризират по значимост, свързана с последиците от тяхното разрушаване или извеждане от експлоатация, като категорията им се определя в зависимост от мощността и предназначението на съоръжението на хидроенергийния обект съгласно табл. 1.

Таблица 1




Мощност на хидроенергийния обект, MW

Над 100

От 25 до 100

От 10 до 25

От 5 до 10

До 5

Категория на съоръжението

Постоянни съоръжения

Основни съоръжения

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

Второстепенни съоръжения

ІІІ

ІІІ

ІV

ІV

V

Временни съоръжения

V

V

V

V

V

(2) Категорията на язовирните стени се определя за по-високата от:

1. определената категория съгласно табл. 1 като съоръжение на хидроенергиен обект;

2. определената категория съгласно табл. 2 в зависимост от условията на фундиране.


Таблица 2




Тип на язовирната стена

Вид на почвата, върху която се фундира съоръжението

Категория на съоръжението

І

ІІ

ІІІ

ІV

Височина на съоръжението, m

Язовирни стени от насипни материали

Скална

над 100

от 50 до 100

от 15 до 50

до 15

Песъчлива, чакълеста, глинеста в твърдо и полутвърдо състояние

над 70

от 35 до 70

от 15 до 35

до 15

Глини водонаситени в пластично състояние, фини пясъци

над 40

от 20 до 40

от 10 до 20

до 10

Бетонни и стоманобетонни язовирни стени, подводни конструкции на сградите на ВЕЦ/ПАВЕЦ, рибопропускателни съоръжения, подпорни стени и други съоръжения, участващи в създаването на напорен фронт

Скална

над 100

от 50 до 100

от 20 до 50

до 20

Песъчлива, чакълеста, глинеста в твърдо и полутвърдо състояние

над 40

от 20 до 40

от 10 до 20

до 10

Глини водонаситени в пластично състояние, фини пясъци

над 20

от 15 до 20

от 10 до 15

до 10

(3) Когато съоръжението е част от обект с комплексно предназначение (за производство на електрическа енергия, за водоснабдяване, напояване и др.), неговата категория се определя в зависимост от предназначението на обекта, изискващ най-висока категория на съответното съоръжение.

(4) Определената по ал. 1 и 2 категория на съоръжението може да се повиши, когато неговата повреда или разрушаване застрашават живота на хората или могат да предизвикат катастрофални последици за населените места и инфраструктурата и/или са свързани с трансгранични въздействия.

Чл. 42. Съоръженията, които се намират постоянно или периодично под въздействието на водна среда, се класифицират като хидротехнически съоръжения.

Раздел ІІ




Основни изисквания при проектиране на хидроенергийни обекти и на съоръженията към тях
Чл. 43. Обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти за хидроенергийните обекти и техните съоръжения са съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Чл. 44. Схемата на хидроенергийните обекти и типът на съоръженията им се определят с технико-икономически анализ на алтернативни варианти, като се отчитат:

1. природните условия на района и мястото на изграждане на обектите (инженерно-геоложки и хидрогеоложки, сеизмичност, топографски, хидроложки и други фактори на околната среда);

2. изменението на хидроложкия режим, вкл. ледовият и термичният режим на реката в горния и долния участък на хидроенергийния обект;

3. отлагането на наноси и морфоложки изменения на основното корито и на бреговете в горния и долния участък след изграждане на хидроенергийния обект;

4. постоянните или временните наводнявания или заблатявания на площите и разположените на тях обекти;

5. възможностите за разработване на другите природни ресурси при наводняване или заблатяване;

6. комплексното използване на водохранилището и другите съоръжения на хидроенергийния обект;

7. изискванията за санитарна подготовка и санитарна охрана на зоната на водохранилището;

8. условията за изграждане и експлоатация на обектите.

Чл. 45. При проектирането на хидроенергийните обекти и на техните съоръжения се осигуряват:

1. приемливо усвояване на наличния хидроенергиен потенциал;

2. най-благоприятен хидравличен режим;

3. условия за намаляване на вредното въздействие на наноси, лед, плаващи тела и др.;

4. сигурност на строителните конструкции и земната основа;

5. подходящо за конкретните условия тип оборудване;

6. безопасна експлоатация;

7. защита на живота и здравето на хората;

8. мониторинг върху работата и състоянието на съоръженията и оборудването;

9. хидрологичен, метеорологичен и водностопански мониторинг;

10. благоприятен режим в долния участък на хидроенергийния обект, като се отчитат потребностите на другите водопотребители;

11. опазване на околната среда;

12. условия за ограничаване на материалните щети, които могат да бъдат нанесени при изграждането и експлоатацията на хидроенергийния обект.

Чл. 46. (1) Всички ВЕЦ и ПАВЕЦ подлежат на преценяване на необходимостта от оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) съгласно ЗООС.

(2) В информацията за преценяване на необходимостта от ОВОС, подготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, приета с Постановление № 59 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 25 от 2003 г.), се предоставят и подробни данни за:

1. използването на съвременни технологии и оборудване;

2. минимално допустимия отток в реката след водопреградните съоръжения;

3. ограничаването на въздействията върху компонентите на околната среда, в т.ч. защитени видове и местообитания съгласно Закона за биологичното разнообразие, и защитените територии и ландшафта;

4. прилагането на технологии и организация за изпълнение на строителството и експлоатацията, ограничаващи въздействията на шум и вредни физични фактори;

5. предвидените мерки за опазване на здравето и живота на заетите в изграждането и експлоатацията на хидроенергийните обекти и на населението.

Чл. 47. При проектирането на съоръженията на хидроенергийните обекти се осигуряват надеждността, носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността на конструкциите им.

Чл. 48. Конструкциите на съоръженията на хидроенергийните обекти се проектират при спазване изискванията на тази наредба и на Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях (обн., ДВ, бр. 92 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 33 от 2005 г.).

Чл. 49. (1) Строителните конструкции на съоръженията на хидроенергийните обекти се категоризират по степен на отговорност в пет категории.

(2) Критерии за категоризацията по степен на отговорност са последиците от възможна авария или рискове при експлоатацията на конструкцията или на неин елемент.

(3) Категорията на строителните конструкции по ал. 1 отговаря на категорията на съоръжението.

(4) Отделни конструктивни елементи в зависимост от вида на строителната конструкция и проектното решение могат да бъдат проектирани за същата, за по-висока или за по-ниска степен на отговорност в сравнение с тази на конструкцията като цяло.



Чл. 50. (1) Проектният експлоатационен срок на строителните конструкции на съоръженията на хидроенергийните обекти се определя от възложителя със заданието за проектиране и не може да бъде по-кратък от срока съгласно табл. 3.
Таблица 3


Категория на съоръжението

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

Експлоатационен срок, години

На основните съоръжения

100

100

70

50

50

На второстепенните съоръжения

50

50

30

25

25

(2) Проектният експлоатационен срок на заменяемите конструктивни части на строителните конструкции на съоръженията на хидроенергийните обекти се определя, както следва:

1. за елементи и части на строителните конструкции на основни съоръжения - 25 години;

2. за елементи и части на строителните конструкции на второстепенни съоръжения - 10 години.



Чл. 51. Строителните конструкции и земната основа на хидротехническите съоръжения се изчисляват по метода на граничните състояния.

Чл. 52. Коефициентите на сигурност по предназначение на конструкциите (n) в зависимост от категорията им се определят съгласно табл. 4.
Таблица 4


Категория на строителната конструкция

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

Коефициент на сигурност по предназначение на конструкциите n

1,25

1,20

1,15

1,10

1,05


Чл. 53. При изчисляване на строителните конструкции на хидротехническите съоръжения се отчитат:

1. установените в съответните нормативни актове за проектиране възможни неблагоприятни отклонения на характеристиките на строителните продукти и почвите;

2. възможните най-неблагоприятни стойности на въздействията;

3. допустимите неблагоприятни отклонения в размерите;

4. условията за изпълнение и експлоатация, както и особеностите на работата на конструкциите и на земната основа;

5. последователността на строителните работи и на натоварването на елементите на съоръжението;

6. влиянието на температурните въздействия и съсъхването на бетона;

7. хидростатичното и хидродинамичното налягане и налягането от филтрационни води;

8. нееднородността и анизотропността на материалите и на геоложката основа;

9. структурата на тялото на съоръжението и на основата.



Чл. 54. (1) Въздействията върху конструкциите на хидротехническите съоръжения се класифицират, определят и съчетават при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях, като при проектирането на конструкциите на съоръженията на хидроенергийните обекти се отчитат и:

1. постоянните въздействия от:

а) хидростатичното, филтрационното и поровото налягане на водата и водния подем при нормални водни нива и нормална работа на противофилтрационните, дренажните и други поддържащи системи;

б) теглото на стационарното технологично оборудване;

2. временните продължителни въздействия и натоварвания от:

а) експлоатационните въздействия (хидравлични, механични и електромагнитни) при нормални експлоатационни режими;

б) налягането от отложилите се наноси;

3. кратковременните въздействия и натоварвания от:

а) експлоатационните въздействия (хидравлични, механични и електромагнитни) при преходни експлоатационни режими;

б) лед, вълни, плавателни съдове и тела, определени в съответствие с Нормите за натоварвания и въздействия на хидротехнически съоръжения от вълни, лед и плавателни съдове, утвърдени със заповед № РД-02-14-80 от 17.ІІ.1987 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ) и заповед № 72 от 2.ІІ.1987 г. на председателя на СО “Енергетика” (ДВ, бр. 44 от 1987 г.) и отпечатани в "Нормативна база на проектирането и строителството", 1988 г. (специализирано издание на КТСУ);

4. особените натоварвания и въздействия от:

а) допълнително хидростатично, филтрационно и порово налягане на водата и водния подем при максимално водно ниво;

б) въздействия в резултат на аварии на технологичното оборудване, нарушаване на нормалната работа на противофилтрационните и дренажните системи и др.;

в) температурно-влажностни въздействия;

г) разкъсване на натрупан лед и зимно пропускане на лед и вода в долния участък.

(2) Частните коефициенти за въздействие (коефициентите на натоварване) на въздействията по ал. 1 се определят, като се отчитат възможните неблагоприятни отклонения на въздействията от нормативните им стойности.

(3) Стойността на частния коефициент за въздействие (коефициента на натоварване) за бетонни конструкции (с обемни тегла над 16 kN/m3), за стоманобетонни и зидани конструкции се приема, както следва:

1. за конструкции/елементи с дебелина на елемента t до 0,50 m: f =1,20;

2. за конструкции/елементи с дебелина на елемента t над 1,50 m: f =1,10;

3. за конструкции/елементи с дебелина на елемента t от 0,50 до 1,50 m: f =1,10+0,10(1,50-t).

(4) При изчисляване на конструкциите на съоръженията на хидротехническите обекти се въвежда коефициент на тип на съчетание на въздействията (nc) със следните стойности:

1. за основни съчетания на въздействията - 1,00;

2. за особени съчетания на въздействията - 0,90;

3. за съчетание на въздействията за строителния период - 0,95.



Чл. 55. (1) Типът и компановката на облекчителните и водовземните съоръжения от І и ІІ категория се обосновават и с моделни и полеви изследвания.

(2) За облекчителните и водовземните съоръжения от ІІІ и ІV категория изследванията по ал. 1 са задължителни само ако се прилагат нови, неизпитани в експлоатация схеми.



Чл. 56. (1) За основните хидротехнически съоръжения от І, ІІ и ІІІ категория се предвиждат системи за наблюдение и контрол на състоянието на съоръженията и техните основи.

(2) Предвиждането на системи за наблюдение, измервания и контрол за съоръженията от ІV и V категория се обосновава със заданието за проектиране.

Раздел ІV


Изчислителна обезпеченост на водните количества и водните нива
Чл. 57. (1) Изчислителната обезпеченост на максималните водни количества за определяне на водните нива и за оразмеряване на облекчителните съоръжения се приема в зависимост от категорията на съоръжението съгласно табл. 5, като се отчита ретензията във водохранилището.
Таблица 5


Категория на съоръжението

І

ІІ

ІІІ

ІV

V

Обезпеченост на водните количества, %

0,01

0,1

0,5

1,0

3.0

(2) Изчислителната обезпеченост на максималните водни количества за отбивните съоръжения при изграждането на хидроенергийни обекти се приема 5 на сто, като се отчита ретензията. Допуска се и по-висока обезпеченост след съответна технико-икономическа обосновка и оценка на последствията.



Чл. 58. (1) Изчислителната обезпеченост на максималната скорост на вятъра за водоподпорните, водопровеждащите и брегозащитните съоръжения се определя в зависимост от обезпечеността на водните нива и категорията на съоръжението съгласно табл. 6.
Таблица 6


Обезпеченост на изчислителните максимални водни нива, %

0,01

0,1

0,5

1

5

25

50

75


Обезпеченост на максималната скорост на вятъра в % при категория на съоръжението:

І категория

ІІ категория

ІІІ категория

ІV категория

V категория


50

-



-

-

-


50

50



-

-

-


30

50



50

-

-


20

50



50

50

50


10

20



30

50

50


8

8



10

20

30


4

4



5

10

20


2

2



3

5

10


(2) С изчислителните максимални водни нива се определя котата на билото на съоръженията.

(3) Изчислителната скорост на вятъра за съоръженията от I и II клас се определя по данни от метеорологични наблюдения.

Чл. 59. При оразмеряване на водоподпорни и водопровеждащи хидротехнически съоръжения се предвижда конструктивен запас от 0,30 до 0,80 m съобразно категорията и условията на експлоатация.

Чл. 60. При изчисляване на хидротехническите съоръжения на якост и устойчивост изчислителната обезпеченост на височината на вълните се приема съгласно табл. 7.

Таблица 7




Хидротехнически съоръжения

Изчислителна обезпеченост на височината на вълните в системата, %

1. Съоръжения с вертикален профил

1

2. Съоръжения с откосен профил и укрепване със:




- бетонни облицовки;

1

- облицовки от камък, обикновени или фасонни бетонни и стоманобетонни блокове

2

3. Брегоукрепителни съоръжения:




- І и ІІ категория;

1

- ІІІ, ІV и V категория

5

4. Отделно стоящи съоръжения и обтекаеми прегради:




- І категория;

1

- ІІ категория;

5

- ІІІ, ІV и V категория

10

Раздел V



Язовирни стени
Чл. 61. Типът на язовирната стена или на яза в зависимост от материала, от който се изграждат, както и видът на конструкцията се определят след технико-икономически анализ съобразно:

1. височината на стената;

2. топографските, инженерно-геоложките, хидроложките и климатичните условия;

3. сеизмичността на района;

4. схемата на хидровъзела;

5. условията за изпълнение на строителните работи;

6. наличието на местни строителни материали и изградени пътни връзки и комуникации;

7. условията на експлоатация на язовирната стена;

8. резултатите от ОВОС и въз основа на издаденото решение по ОВОС в случаите, предвидени в ЗООС.

Чл. 62. Язовирните стени върху скална основа се проектират за:

1. преливаемите участъци на напорния фронт – предимно като бетонни и стоманобетонни, масивни или облекчени конструкции;

2. непреливаемите участъци на напорния фронт – от почвени материали или от бетон.

Чл. 63. Язовирните стени върху нескална основа се проектират след технико-икономическа обосновка като:

1. насипни;

2. бетонни и стоманобетонни, преливаеми или непреливаеми.

Чл. 64. В тялото на стената и нейната основа, както и в скатовете се проектират противофилтрационни елементи за осигуряване на водоплътността на язовирната стена.

Чл. 65. В тялото и основата на стената се проектират дренажи за намаляване на вредното въздействие на филтриращите води.

Раздел VI




Преливни, изпускателни и водовземни съоръжения
Чл. 66. Изчислителното максимално водно количество, което се пропуска през облекчителните съоръжения на хидровъзела в процеса на неговата експлоатация, се определя въз основа на:

1. изчислителното максимално водно количество в реката при естествен ненарушен режим и измененията на условията на оттока, предизвикани от стопанска дейност в басейна на реката;

2. ретензията на водохранилищата.

Чл. 67. Специфичното водно количество, пропускано през преливните, изпускателните и водовземните съоръжения, се обосновава чрез сравнение на технико-икономическите показатели на варианти на конструкциите на водобоя, рисбермата и укрепването на бреговете в зависимост от:

1. геоложкия строеж на коритото на реката;

2. скоростта на водното течение и дълбочината на водата в долния участък;

3. допустимата величина на размива в коритото на реката;

4. условията на гасене на енергията;

5. допустимото затлачване с наноси.



Чл. 68. При проектиране на свързващите с долния участък елементи на преливници и изпускатели (водобой, рисберма, енергогасител) се предвиждат устройства, предпазващи съоръженията на хидровъзела от размиване на основите им.

Чл. 69. При проектиране на повърхността на преливните съоръжения се предвиждат мерки за ограничаване на кавитацията и изтриваемостта от наноси.

Чл. 70. При компановката на комплексен хидровъзел се определят:

1. най-благоприятната посока и големина на скоростите при подхода на водата към преливните, изпускателните и водовземните съоръжения;

2. хидравличните условия в долния участък при пропускане на високите води за предотвратяване на затруднения при експлоатацията на други съоръжения.

Чл. 71. Проектът за преливните съоръжения осигурява:

1. безопасно и безпрепятствено отвеждане на високите води с изчислителната обезпеченост;

2. пропускане на лед, ледена каша и плаващи тела от горния в долния участък на хидровъзела, когато това се изисква от условията на експлоатация.

Чл. 72. Броят и размерите на преливните отвори се определят в зависимост от:

1. условията за пропускане на изчислителните максимални водни количества при пълно отваряне на всички преливникови отвори;

2. възможността за изпускане през основния изпускател, водовземните и изпускателните съоръжения;

3. ретензионната способност на водохранилището;

4. максималните допустими водни количества и максималните скорости на течението в долния участък;

5. условията за пропускане на лед, ледена каша, плаващи тела и наноси през съоръжението;

6. възможността за пропускане на водите по време на изграждането на обекта.

Чл. 73. При проектирането на изпускателни съоръжения се предвиждат:

1. работни и ремонтни затвори;

2. работни и аварийно-ремонтни затвори пред дълбоко потопените отвори;

3. ремонтни затвори към долната страна на отвора, когато прагът на дълбоко потопените отвори е по-нисък от долното водно ниво.



Чл. 74. При избора на типа на затворите и техните подемни механизми се отчитат скоростта на нарастване на високите води, ретензионната способност на водохранилището и необходимостта от осигуряване на минимално допустим отток в долния участък.

Чл. 75. Изпускателите на хидровъзела осигуряват:

1. пълно или частично изпразване на водохранилището за оглед и ремонт на съоръженията, разположени в горния участък;

2. възможност за почистване на водохранилището, когато това се изисква по санитарни съображения;

3. промиване на отложените наноси.



Чл. 76. (1) Водовземните съоръжения осигуряват пропускането на определеното водно количество при всякакви климатични експлоатационни условия.

(2) Конструкцията на водовземното съоръжение се проектира така, че да осигурява минимални загуби на вода със запас против засмукване, както и с решетки, предпазващи турбините от повреди.

(3) Когато водовземното съоръжение е част от обект за комплексно използване на водите, се изпълняват изискванията и на другите водопотребители.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница