Водохващания, водовземни съоръжения и утаители към тях

1. подаване на вода към ВЕЦ и ПАВЕЦ в зависимост от експлоатационния им режим;

2. ограничаване попадането на дънни наноси, повърхностен лед и плаващи тела във водопровеждащите системи;

3. прекъсване постъпването на вода във водопровеждащите съоръжения при техния оглед, ремонт и в случай на авария.

(2) На водохващанията се предвиждат провеждане на минимално допустимия отток в реката и осигуряване на връзка между горното и долното водно ниво за миграция и защита на ихтиофауната.

Чл. 78. (1) Типът, разположението и конструкцията на водохващанията се определят в зависимост от:

1. участъка на реката - планински, предпланински, равнинен;

2. типа на деривацията;

3. природните условия и условията на експлоатация.

(2) Конструкцията на водовземното съоръжение осигурява плавно и пълно обтичане на всички повърхности на съоръженията.

Чл. 79. (1) Водохващания с яз се проектират, когато водното ниво в реката при естествен режим не е в състояние да осигури необходимите водни количества.

(2) Характерните водни нива при водохващанията са:

1. нормално - за застроеното водно количество;

2. максимално - за максималните водни количества съобразно класа на съоръжението.

1. работни затвори;

2. ремонтни затвори;

3. аварийни затвори;

4. комбинирани затвори съгласно т. 1 - 3 и в съответствие с условията по чл. 78, ал. 1, т. 1 и 3.

Чл. 81. (1) Водовземните съоръжения се разполагат извън зоната на интензивното движение на дънните наноси.

(2) За защита срещу навлизане на наносите в съоръженията се предвиждат:

1. регулиращи и насочващи съоръжения;

2. струенаправляващи щитове и буни;

3. високи прагове с дънни промивни отвори в тях;

4. други мероприятия, доказани на физичен модел или посредством експериментално изследване при естествени условия.

1. създаване на условия за образуване на ледена кора в горния участък при наличие на съответен температурен и скоростен режим на водния поток;

2. задържане на ледената каша и на повърхностния лед в горния участък пред яза и в коритото на реката;

3. прехвърляне на ледената каша и на повърхностния лед през тялото на яза;

4. прехвърляне на ледената каша през специално проектирано за целта съоръжение на канала или напорния басейн, когато няма по-целесъобразно техническо решение.

Чл. 83. (1) При проектиране на утаителите се осигурява:

1. избистряне на водата чрез утаяване на наносните частици в съответствие с техническото задание;

2. непрекъснато подаване на избистрената вода към водопровеждащите съоръжения в съответствие с графиците за водопотребление;

3. хидравлично промиване на наносите, които са се отложили в камерата на утаителя, и осигуряване на транспортираща скорост за провеждането им по дължината на речното корито.

(2) Типът на утаителя се определя въз основа на технико-икономическо сравнение, както следва:

1. при достатъчен хидравличен наклон на промивния тракт и наличие на свободни водни количества се предвиждат утаители само с хидравлично промиване;

2. при недостатъчен напор за пълно промиване на отложените наноси се предвиждат утаители с комбинирано (механизирано и хидравлично) промиване;

3. промиване на фините наноси и механизирано почистване на едрите фракции.

(3) Размерите на утаителя и на елементите му се определят чрез хидравлични изчисления, като се отчитат разпределението на скоростите на водата и утаяването на зададените фракции на наносите.

Раздел VІІІ

(2) Реконструкция на съществуващи канали, преминаващи през свлачищни участъци, се допуска след предвиждане на мерки за осигуряване на тяхната устойчивост и след провеждане на геозащитни мероприятия за укрепване и стабилизиране на участъците.

(3) При преминаване на канал в пропадъчни почви се предвиждат мерки за отстраняване на вредните въздействия на тези почви при експлоатацията на съоръжението.

Чл. 89. Скоростта на водата в необлицован канал се определя въз основа на технико-икономически изчисления.

Чл. 90. (1) Подводните откоси и дъното на канала се облицоват за защита от размиване и механични повреди, за увеличаване проводимостта и намаляване на филтрационните загуби.

(2) Наклонът на откосите на канала и конструкцията на облицовките се определят въз основа на проверка на устойчивостта на откосите, като се отчитат силите от филтрационното налягане при колебанията на водното ниво.

(3) За отвеждане на скатовите води се проектират канавки, дренажни и водоотвеждащи съоръжения.

Чл. 91. При проектирането на канали се предвиждат мерки срещу заблатяване на съседните територии, замърсяване на коритото им с жива или гниеща растителност и натрупване на снежни преспи.

Чл. 92. Когато по трасето на канала се включват дюкери, на входните и изходните шахти се предвиждат предпазни решетки.

Чл. 93. (1) Хидротехническите тунели се проектират напорни или безнапорни.

(2) Типът и трасето на тунела, неговото напречно сечение, както и видът на облицовката му се избират въз основа на технико-икономическа обосновка в съответствие със:

1. общата компановка на хидроенергийния обект;

2. дълбочината на покритието от земната повърхност;

3. инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия;

4. хидравличния и статическия режим на работата на тунела;

5. възможностите за строителство;

6. взаимното влияние на тунела и останалите съоръжения.

(2) Проектиране на неправолинейно трасе се допуска, когато това се изисква от компановката на хидроенергийния обект, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия, както и при наличието на участъци, неотговарящи на санитарно-хигиенните изисквания.

(3) Радиусът на закръгление по чупките по оста на трасето на тунела е не по-малък от пет пъти диаметъра на тунела.

Чл. 95. Тунелите се проектират със или без облицовка въз основа на технико-икономическа обосновка.

Раздел ІХ

(2) Изравнителният обем се определя за:

1. напорните басейни в зависимост от временната неравномерност в работата на централата, работеща в основен режим;

2. дневните изравнители в зависимост от върховия или подвърховия режим на работа на централата.

(2) Дъното и стените на напорните басейни и дневните изравнители се проектират с водоплътни материали.

(3) Дневните изравнители в естествени речни легла се проектират като язовири.

Чл. 98. (1) Необходимостта от включване на дневен изравнител в схемата на ВЕЦ и неговият полезен обем се определят чрез технико-икономическа обосновка.

(2) Горният и долният изравнител са основните елементи в схемите на ПАВЕЦ и техните обеми се определят въз основа на общата технико-икономическа обосновка на параметрите на централата.

1. водовземно съоръжение;

2. преливник;

3. основен изпускател;

4. енергогасител в мястото на заустването на безнапорната деривация – при необходимост;

5. бързоотток с енергогасител за отвеждане на водните количества, пропуснати от преливника и основния изпускател.

(2) Водовземното съоръжение и неговото оборудване осигуряват:

1. подаване към напорния тръбопровод на необходимото за централата водно количество, освободено от твърди тела, без засмукване на въздух;

2. възможност за почистване и/или отвеждане на плаващи предмети, лед и ледена каша;

3. пускане и нормално или аварийно спиране на застроеното водно количество посредством затворни органи;

4. възможност за вкарване на въздух в напорния тръбопровод при аварийно затваряне на затворните органи или изпускането му при пълнене на тръбопровода.

(3) Преливникът се оразмерява за отвеждане на максималното водно количество, постъпващо от деривацията.

(4) Основният изпускател се проектира така, че да осигурява пропускането на промивното водно количество, а при необходимост - и на транзитно преминаващото водно количество от деривацията.

(5) Енергогасителят при мястото на заустването на деривацията в напорния басейн или дневния изравнител се проектира така, че да осигурява погасяване на енергията на постъпващото водно количество.

(6) Бързооттокът се проектира така, че да отвежда водното количество, постъпващо от преливника или основния изпускател, а енергогасителят да погасява неговата енергия.

Чл. 100. (1) Оградните стени на напорните басейни и дневните изравнители, когато не са в изкоп, се проектират като язовирни стени и язове.

(2) При водни откоси от водоплътни материали се осигурява устойчивостта им срещу свличане в условията на бързо понижение на водното ниво.

(3) Когато се проектира водоплътна облицовка, под нея, в стените и в дъното се предвиждат дренажна система и отвеждане на дренираните води.

(4) Котите на оградните стени се определят, като към котата на максималното водно ниво се прибави запас не по-малък от 0,5 m.

(2) Горни водни кули се проектират между довеждащата напорна деривация и напорния тръбопровод.

(3) Долни водни кули се проектират в началото на отвеждащата напорна деривация.

(4) Водни кули са и шахтите, разположени по трасето на напорните деривации на ВЕЦ и ПАВЕЦ.

(2) Максималната амплитуда на колебание на водното ниво в кулата се определя при екстремни стойности на:

1. хидравличните загуби в напорната деривация;

2. промяната на водното количество при включване/изключване на хидроагрегати на ВЕЦ или ПАВЕЦ.

1. оценка на хидравличните загуби в тръбопровода при стационарен режим на работа;

2. определяне на максималната и минималната гранична линия на динамичния напор при най-неблагоприятните преходни режими на работа на ВЕЦ и ПАВЕЦ, като се отчитат показателите на хидромеханичното им оборудване.

(2) При напорни тръбопроводи, свързани с напорни деривации и водни кули, изчисленията по ал. 1, т. 2 се извършват, като се отчита влиянието на напорната деривация и водната кула.

1. схемата на хидроенергийния обект;

2. последствията от аварии.

(2) В началото на напорния тръбопровод се предвиждат затворни органи, които изпълняват функциите на:

1. работен затвор;

2. авариен затвор;

3. ремонтен затвор.

(3) Видът и задвижващият механизъм на затворните органи се определят така, че да осигуряват функциите по ал. 1.

(4) Овъздушителна тръба или овъздушителен клапан се предвижда след затворните органи за предпазване на напорния тръбопровод от вакуум при бързото им затваряне.

Чл. 112. В края на напорния тръбопровод се предвижда поне един затворен орган, чийто вид, начин на задвижване и управление са в пряка зависимост от напора и турбинното оборудване на централата.

Чл. 113. При проектиране на открити напорни тръбопроводи се предвиждат мерки за предпазване от образуване на лед по вътрешната им страна.
Раздел ХІІ


Сгради на ВЕЦ и ПАВЕЦ
Чл. 114. Сградите на ВЕЦ и ПАВЕЦ са производствени обекти, в които се разполагат основното и спомагателното оборудване и се осигуряват условия за нормално функциониране и управление.

Чл. 115. (1) Типът на сградите на ВЕЦ и ПАВЕЦ се определя въз основа на технико-икономическа оценка в зависимост от:

1. схемата на хидроенергийния обект съгласно чл. 39;

2. разположението на сградите спрямо земната повърхност - надземни, подземни, шахтови.

(2) Конструкцията на сградите на ВЕЦ и ПАВЕЦ се определя в зависимост от:

1. вида на турбинното оборудване - с активни или реактивни турбини;

2. разположението на вала на хидроагрегатите - на хоризонтална или вертикална ос;

3. броя на компонентите на хидроагрегатите на ПАВЕЦ – дву- или трикомпонентни;

4. експлоатационната сигурност;

5. условията за извършване на СМР.

Чл. 116. (1) Сградите на ВЕЦ от руслов тип се проектират като водоподпорни съоръжения.

(2) Водовземната част на сградите на ВЕЦ от руслов тип се проектира като водовземно съоръжение на язовир или напорен басейн.

1. основна част, в която се монтират основното и спомагателното оборудване;

2. спомагателна част с производствено и административно-битово предназначение.

Чл. 118. (1) В сградите на централите се предвиждат съоръжения за оглед и ремонт на оборудването и за защита на помещенията от аварийно наводняване и нарушаване на нормалната експлоатация.

(2) На изходните отвори на проводящата част на турбините на нисконапорните централи се предвиждат ниши за преносими ремонтни затвори.

(2) Допуска се след обосновка една галерия да изпълнява няколко функции.

(2) Краткотраен преходен хидравличен режим се допуска след обосновка с хидравлични изследвания.

(3) При безнапорните отводящи деривации се осигурява вентилация в началния участък.

Раздел ХІІІ

1. предпазване от наводнения, заблатяване и обрушване на бреговете;

2. подобряване на санитарните условия на водохранилището.

Чл. 122. Категорията на защитните съоръжения се определя в зависимост от категорията на строежите, разположени на защитаваните терени.

Чл. 123. Билото на дигите се проектира с минимална широчина, която отговаря на условията за изграждане и експлоатация.

Чл. 124. (1) За отводняване на защитаваните терени се предвиждат отводнителни съоръжения.

(2) При определяне на проектното водно количество на съоръженията по ал. 1 се отчита възможността за акумулиране на част от повърхностния отток.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

Раздел I
Класификация на обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници

1. водноелектрически централи;

2. вятърни централи;

3. геотермални централи;

4. фотоволтаични (слънчеви) системи;

5. системи за преобразуване на енергията от биомаса.

1. в зависимост от разположението:

а) изградени на сушата;

б) изградени на водни площи;

2. в зависимост от начина на ползване:

а) собствени източници на електрическа енергия;

б) свързани в автономна (самостоятелна) мрежа;

в) свързани към разпределителната и/или преносната мрежа.

1. в зависимост от топлоносителя:

а) високотемпературни, с температура на топлоносителя, по-висока от 220 С - тип Т1;

б) среднотемпературни, с температура на топлоносителя в диапазона 100 – 220 С - тип Т2;

в) нискотемпературни, с температура на топлоносителя, по-висока от 40 C и по-ниска от 100 С - тип Т3;

2. в зависимост от технологията:

а) централи за производство на електрическа енергия по директна (правотокова) схема - А1;

б) централи за производство на електрическа енергия по индиректна (бинарна) схема - А2;

в) централи за производство на електрическа eнергия по комбиниран начин - А1, А2.

Чл. 131. Фотоволтаичните системи, наричани “РV системи”, се класифицират, както следва:

1. в зависимост от мощността:

а) малки РV системи с мощност от 1 до 10 kW;

б) средни РV системи с мощност до 100 kW;

в) големи РV системи с мощност над 1000 kW(1 MW);

2. в зависимост от условията на работа:

а) система PV батерия без допълнителен генератор, използвана за телекомуникация, дистанционно наблюдение на машини и други промишлени приложения – клас1;

б) типична PV хибридна система с 80 % дял на слънчевата енергия към общата енергия, използвана за битови нужди – клас 2;

в) типична PV хибридна система с 50 до 60 % дял на слънчевата енергия към общата енергия, използвана в обществения сектор – клас 3;

г) PV хибридни системи за обезпечаване на големи количества електрическа енергия, за планински и трудно достъпни селища – клас 4;

3. в зависимост от начина на използване на произведената електрическа енергия:

а) собствени източници на електрическа енергия;

б) свързани в автономна мрежа;

в) свързани към разпределителната мрежа.

1. в зависимост от вида на отпадъците:

а) за преобразуване от сухи горими отпадъци;

б) за преобразуване от мокри отпадъци;

2. в зависимост от начина за енергийно преобразуване на биогоривата:

а) за пряко изгаряне на биомаса или на продукти от биомаса за производство на топлинна и електрическа енергия;

б) за биохимично или термохимично оползотворяване на биомасата.

Раздел II

1. инвестиционно проучване;

2. инвестиционно проектиране.

Чл. 135. (1) Инвестиционното проучване включва:

1. предварителни (прединвестиционни) проучвания;

2. икономическа оценка на инвестиционните намерения;

3. задание за изработване на инвестиционния проект.

(2) Едновременно с изпълнението на изискванията по ал. 1 възложителят уведомява компетентните органи по околна среда за своето намерение с искане за уточняване на приложимите процедури по реда на глава шеста от ЗООС.

Чл. 136. Предварителните проучвания обхващат:

1. за вятърните централи - данни за обезпеченост с вятър:

а) изследвания за не по-малко от десетгодишен период за режима на вятъра в предлаганата площадка за строителство, представени като статистическо разпределение на скоростта на вятъра по време и посока;

б) статистическо разпределение по време на състояние на безветрие на площадката;

в) статистически данни от измервания за предполагаемата височина на установяване на пропелера на генератора;

г) оценка на потенциала на вятъра за проектната височина на установяване на пропелера – когато няма данни по буква “в”;

2. за геотермалните централи - данни за обезпеченост с геотермална енергия от:

а) статистически изследвания за не по-малко от десетгодишен период;

б) пробни сондажи;

3. за фотоволтаичните системи:

а) данни за слънчевата радиация в съответното географско местоположение;

б) мощност на товара на база очаквано потребление на електрическа енергия;

в) степен на сигурност за предпазване на РV системата от повреди;

г) наличен софтуер и неговата валидност за избраното местоположение;

4. за системите за преобразуване на енергията от биомаса:

а) данни за наличното количество биомаса от един или няколко източници за определен район;

б) оценка на транспортните разстояния от източниците до мястото за инсталиране на системите за преобразуване на енергията от биомаса.

Чл. 137. Фотоволтаичните системи се оценяват по следните величини:

1. дял на слънчевата енергия;

2. ниво на производителност;

3. работни часове за ден.

(2) Отделни части на техническия проект могат да включват материали за визуално представяне на инвестиционните намерения.

(3) Към съответните проектни части се предвижда раздел за физическа защита.

Чл. 139. Разрешение за строеж за обектите по чл. 127, т. 2, 3, 4 и 5 се издава въз основа на одобрен технически проект.

Чл. 140. Проектите се съгласуват и одобряват при условията и по реда на ЗУТ.

Чл. 141. (1) Вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 m от територията на най-близкото населено място.

(2) За съоръженията по ал. 1 се предвижда ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук при спазване изискванията на съответните нормативни актове.

1. фотоволтаичен генератор;

2. регулатор на заряда;

3. акумулаторна батерия;

4. регулатор на напрежението.

(2) За осигуряване на непрекъснатост на захранването и на параметрите на захранващото напрежение в съответствие с тези на електроенергийната система към елементите по ал. 1 се предвиждат:

1. инвертор;

2. дизел-генератор, обезпечаващ енергийните нужди и презареждането на акумулаторните батерии.

(3) В райони с висок потенциал на вятъра може да се инсталира вятърна турбина.

Чл. 146. (1) При проектиране на PV системи се осигурява:

1. намаляване на загубите при различни параметри на модулите на PV генератора;

2. максимално намаляване на засенчването;

3. по-високо напрежение в точката на максимална енергия при +70 ^оС от минимално допустимото напрежение на инвертора;

4. по-малко напрежение на празен ход при -10 ^оС от максимално допустимото напрежение на инвертора;

5. номинална входяща мощност на инвертора в границите от 80 до 100 % от номиналната мощност на PV генератора.

(2) За безопасната работа на инверторите се осигуряват:

1. устройства за изключване на PV генератора от инвертора;

2. непрекъснат мониторинг на мрежовото напрежение и честота;

3. автоматично изключване на изхода на инвертора при работа в автономна мрежа.

ОБЕКТИ И СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ

1. електропроводни линии:

а) електропроводни линии за напрежение до 35 кV;

б) кабелни линии с напрежение до 400 кV;

в) въздушни електропроводни линии с напрежение до 1000 V;

г) въздушни кабелни електропроводни линии с напрежение до 1000 V;

д) въздушни електропроводни линии с напрежение над 1000 V;

е) въздушни кабелни електропроводни линии с напрежение над 1000 V;

ж) въздушни електропроводни линии с напрежение над 1000 V с изолирани проводници;

2. разпределителни уредби:

а) за напрежение до 1000 V променлив ток и до 1500 V постоянен ток;

б) закрити разпределителни уредби до 1000 V;

в) открити разпределителни уредби до 1000 V;

г) открити разпределителни уредби над 1000 V;

д) закрити разпределителни уредби над 1000 V;

е) електрически подстанции;

ж) трансформаторни постове за битови и обществени нужди;

з) вътрешноцехови трансформаторни постове;

и) стълбови (мачтови) трансформаторни постове;

к) преобразувателни подстанции и уредби;

3. спомагателни уредби:

а) акумулаторни;

б) компресорни;

в) маслено стопанство.

(2) За осигуряване на работата на обектите по ал. 1 се предвиждат:

1. административно-битови сгради;

2. водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения;

3. съоръжения за аварийно захранване и собствени нужди;

4. паркинги и огради за физическа охрана;

5. гаражи и работилници;

6. вътрешни пътища за обслужване и ремонт.
Раздел II