Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията



Дата04.08.2018
Размер210.38 Kb.


МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА
ПРОЕКТ
НАРЕДБА № ….
от …………..………… 2010 г.
за правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на мобилни електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, включително изискванията за безопасност

Г л а в а п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят правилата и нормите при проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови мобилни електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, както и при реконструкция, основен ремонт и други строителни и монтажни работи на съществуващи мобилни електронни съобщителни мрежи, за които се издава разрешение за строеж, наричани за краткост „строежи”, включително изискванията за тяхната безопасност.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за мрежи на следните радиослужби:

1. морска подвижна;

2. въздушна подвижна;

3. земна подвижна-спътникова;

4. морска подвижна-спътникова;

5. въздушна подвижна-спътникова.



Чл. 3. При прилагането на наредбата се спазват и изискванията на нормативните актове, свързани със:

1. основните положения за проектиране на строежите и за въздействията върху тях;

2. безопасността при пожар;

3. климатичните и вентилационните системи и инсталации;

4. кабелните електронни съобщителни мрежи;

5. хигиената и опазването на здравето на хората и опазването на околната среда;

6. здравословните и безопасните условия на труд;

7. техническите изисквания към продуктите;

8. изискванията за защита на националната сигурност.

Чл. 4. Строежите се проектират, изграждат и въвеждат в експлоатация при спазване разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на глава седемнадесета от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Чл. 5. (1) Мобилните електронни съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура включват следните елементи или комбинации от тях:

1. комутационни станции;

2. радиорелейни станции;

3. кабелни линии;

4. базови станции.

(2) Комутационните станции се състоят основно от:

1. технологични помещения;

2. технологично оборудване;

3. електрическа уредба;

4. електронна съобщителна инсталация;

5. защитно заземяване;

6. мълниезащитна уредба;

7. система за пожароизвестяване и система за пожарогасене за помещенията с площ, по-голяма от 100 m2;

8. инсталация за осигуряване на необходимите климатични условия в помещенията.

(3) Базовите и радиорелейните станции се състоят основно от:

1. технологични помещения;

2. технологично оборудване;

3. антенно-фидерна система;

4. електрическа уредба;

5. електронна съобщителна инсталация;

6. защитно заземяване;

7. мълниезащитна уредба;

8. система за пожароизвестяване и система за пожарогасене за помещенията с площ, по-голяма от 100 m2;

9. инсталация за осигуряване на необходимите климатични условия в апаратните помещения.



Чл. 6. Базовите и радиорелейните станции се класифицират, както следва:

1. в зависимост от вида на технологичното помещение:

а) станции тип „технологична кабина”;

б) станции тип „контейнер”;

2. в зависимост от разположението:

а) станции, разположени във, до или върху съществуващи сгради (включително при фасадно монтиране на антените);

б) станции, разположени на мачти, стълбове, кули;

в) станции, разположени в поземлени имоти;

3. в зависимост от начина на захранване с електрическа енергия:

а) станции, захранвани от електроразпределителната мрежа;

б) станции, захранвани от собствени източници на електрическа енергия.

Чл. 7. Подробни устройствени планове се разработват за изграждане на станции, разположени в поземлени имоти:

1. в границите на урбанизираните територии – когато се предвижда съответните поземлени имоти да бъдат отредени за изграждане на тези станции;

2. извън границите на урбанизираните територии.

Чл. 8. Строежите се категоризират съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ.
Г л а в а в т о р а

ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА МОБИЛНИ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И СВЪРЗАНАТА С ТЯХ ИНФРАСТРУКТУРА


Чл. 9. Инвестиционните проекти за изграждане на мобилните електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се изработват от проектанти, притежаващи проектантска правоспособност, придобита по реда на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.

Чл. 10. (1) Възложителят в зависимост от спецификата на строежите преценява кои фази или части от инвестиционните проекти могат да бъдат възложени за изпълнение, за да се реализира успешно инвестиционното намерение.

(2) Инвестиционните проекти се изработват съгласно заданието за проектиране. В зависимост от вида, характера, сложността и спецификата на строежите минималният обхват на инвестиционния проект, който се внася за издаване на разрешение за строеж, съдържа:

1. обяснителна записка;

2. части архитектурна и конструктивна, в т.ч. с проектни решения за поддържане на строежа в експлоатационните срокове;

3. част технологична, в т.ч. с проектни решения за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите за опазване на здравето и живота на хората и на околната среда;

3. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура;

4. част пожарна безопасност;

5. план за безопасност и здраве, когато се изисква съгласно Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2006 г.).

(3) Инвестиционният проект, въз основа на който се издава разрешението за строеж, се оценява за съответствие със съществените изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

(4) Оценката за съответствие на инвестиционния проект се извършва по реда на ЗУТ.



Чл. 11. Инвестиционните проекти, въз основа на които се издава разрешение за строеж на радиорелейни и базови станции от обхвата на наредбата по чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), включват определяне на границите на хигиенно-защитната зона (ХЗЗ) при спазване изискванията на същата наредба.

Чл. 12. Конструкциите на строежите се проектират при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях (обн., ДВ, бр. 92 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 33 от 2005 г.).

Чл. 13. Връзките към електроразпределителната мрежа и други електронни съобщителни мрежи се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места (ДВ, бр. 72 от 1999 г.) и на Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 2004 г.; изм. с Решение № 2535 на ВАС от 2005 г. – бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 25 от 2008 г.).

Чл. 14. Електрическите уредби в комутационни, радиорелейни и базови станции се проектират при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн., ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 108 от 2007 г.).

Чл. 15. Кабелните електронни съобщителни инсталации в комутационни, радиорелейни и базови станции се проектират в съответствие с изискванията на глава четвърта от Наредба № 17 от 2005 г. за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

Чл. 16. Пожароизвестителните и пожарогасителните системи в строежите се проектират при спазване изискванията на Наредба № Із-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.).

Чл. 17. (1) При проектиране и изграждане на станции, разположени на стълбове, не се допуска използването на стълбовете на въздушните електропроводни линии, на градския електротранспорт и на електрифицираните железопътни линии.

(2) Допуска се проектиране и изграждане на станции, разположени на стълбове, предназначени за улично осветление, в случай че захранващите проводници са монтирани вътре в стълба.

(3) Условията за изпълнението на ал. 2 се договарят със собственика или ползвателя на стълба.
Г л а в а т р е т а

ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МОБИЛНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И СВЪРЗАНАТА С ТЯХ ИНФРАСТРУКТУРА


Чл. 18. (1) Строежите се изграждат при спазване на одобрените инвестиционни проекти, на издадените разрешения за строеж, на изискванията на нормативните актове и на приложимите технически спецификации. Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на чл. 169, чл. 169а и чл. 169б ЗУТ.

(2) При изменения и отклонения от инвестиционния проект след издаване на разрешението за строеж се спазват изискванията на чл. 154 ЗУТ.



Чл. 19. Строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, в срок до един месец от завършване на работата предприемат мерки за отстраняване на нанесените щети на недвижимия имот и прилежащата му инфраструктура (улица, тротоар и др.), в които са извършени строителни и монтажни работи, и за възстановяването им за своя сметка във вида преди започване на строителството.

Чл. 20. (1) По време на строителството и след неговото завършване предприятията, осъществяващи мобилни електронни съобщения, изпълняват изискванията по чл. 283, ал. 4 и 5 ЗЕС.

(2) Предприятията по ал. 1 по време на строителството предприемат мерки за недопускане на затруднения при ползването на имотите по предназначението им.



Чл. 21. При изграждане на строежите в земеделски земи, гори и земи от горския фонд се спазват разпоредбите на Закона за опазване на земеделските земи и на Закона за горите.

Чл. 22. (1) В строежите се влагат строителни продукти, които отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2006 г.; попр., бр. 3 и 9 от 2007 г.; изм., бр. 82 от 2008 г. и бр. 5 от 2010 г.).

(2) За строителните продукти, произведени и/или пуснати на пазара в друга държава - членка на Европейския съюз, или в Турция, или законово произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се счита, че отговарят на изискванията на глави първа и трета от наредбата по ал. 1 и на тази наредба, ако осигуряват същото или по-високо ниво на безопасност.

(3) Замяна на предвидените с инвестиционния проект строителни продукти с равностойни на тях без промяна на проектите се допуска с писменото съгласие на проектанта или на лицето, упражняващо строителен надзор, и с одобрението на възложителя.

Чл. 23. (1) Радиосъоръженията, използвани в мобилните електронни съобщителни мрежи, трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, приета с Постановление № 175 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 115 от 2002 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 96 от 2005 г. и бр. 24, 40 и 61 от 2006 г.).

(2) Технологичното оборудване, използвано в мобилните електронни съобщителни мрежи, трябва да отговаря на изискванията на:

1. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 32 от 2007 г.);

2. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2003 г., бр. 24 и 40 от 2006 г. и бр. 37 от 2007 г.).



Чл. 24. (1) Контролът по време на изпълнението на строителството се осъществява от:

1. лицата, определени със ЗУТ в зависимост от категорията на строежа;

2. други контролни органи, оправомощени със закон да извършват контрол по време на изпълнението на строителството.

(2) При изграждане на строежите и при завършване на отделни етапи от тях се извършват проверки и изпитвания в съответствие с изискванията на съответните нормативни актове и технически спецификации.



Чл. 25. По време на изграждането на строежите се осигуряват здравословни и безопасни условия на труд при условията и по реда на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Чл. 26. Актовете и протоколите, свързани с подготовката, започването и изпълнението на строежите, се съставят при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2004 г. и бр. 29 от 2006 г.).

Чл. 27. Строежите се въвеждат в експлоатация при условията и по реда на чл. 177 ЗУТ и на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 49 от 2005 г.).

Чл. 28. Приемателно-предавателната документация освен актовете и протоколите, съставяни по време на строителството, трябва да съдържа и:

1. актове за скрити работи при изграждане на заземители и при полагане на силови захранващи кабели;

2. протоколи за измерване на съпротивлението на заземяване – за всички елементи, подлежащи на заземяване;

3. протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба;

4. протоколи за измерване на стойностите на електромагнитното поле в три точки на ХЗЗ и оценка за съответствието им с изискванията на наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗЗ;

5. окончателните функционални и монтажни електрически схеми;

6. указания по отношение безопасността за провеждане на техническата експлоатация.

Чл. 29. Нови строежи се присъединяват към електроразпределителната мрежа по реда на част втора от Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Чл. 30. Собствениците или ползвателите на строежите ги експлоатират след издаване на разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация в зависимост от категорията му.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Раздел I

Общи изисквания
Чл. 31. С наредбата се определят правилата за проектиране, изграждане и поддържане на строежите, чрез които се осигурява безопасността на хората, животните и имуществото от опасностите, които могат да възникнат при нормалната работа и правилното функциониране на строежите. Безопасността се осигурява посредством:

1. защита срещу поражения от електрически ток;

2. защита от електромагнитни полета;

3. защита от физически наранявания;

4. защита срещу пожар;

5. мълниезащита.



Чл. 32. За всички съоръжения и кабели, подложени на неблагоприятни климатични въздействия (корозиращи атмосферни влияния, неблагоприятни температури или други неблагоприятни условия), се предвиждат защити за предотвратяване на възникването на опасности, произтичащи от тези условия.

Чл. 33. Всички съоръжения и кабели на строежите се проектират и изпълняват така, че да се изключва възможността за възникване на опасно напрежение върху външния проводник на който и да е коаксиален кабел или на достъпна за допир токопроводима част на което и да е устройство, включително пасивните елементи.

Чл. 34. Базовите и радиорелейните станции тип „контейнер”, предназначени за работа на открито, трябва да са със степен на защита най-малко IP 44.
Раздел II

Заземяване и защита срещу поражения от електрически ток
Чл. 35. Защитата срещу поражения от електрически ток в строежите се проектира и изгражда в съответствие с общите изисквания на част първа, глава седма, раздели I – VIII от Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.

Чл. 36. (1) Заземителят на системата за защитно заземяване трябва да бъде електрически независим от други заземители.

(2) Разстоянието между заземителя на системата на защитно заземяване и заземителите на другите системи трябва да бъде не по-малко от три пъти дълбочината на разполагане на заземителя на защитното заземяване.

(3) Съпротивлението на заземяване на системата за защитно заземяване се определя при спазване изискванията на производителите на съоръженията, като то не трябва да надвишава 10 Ω.

Чл. 37. Заземителните клеми на всички съоръжения, монтирани в комутационни, радиорелейни и базови станции, се свързват към заземителна шина с изолиран меден защитен проводник със сечение не по-малко от 10 mm2.

Чл. 38. Заземителните клеми на аресторите, свързани към коаксиалните кабели при влизането им в помещенията на радиорелейни и базови станции, се свързват към заземителната шина.

Раздел III



Мълниезащита
Чл. 39. (1) Сградите, съоръженията и антенните носачи на строежите по чл. 1 подлежат на защита при преки попадения на мълнии. Защитата при преки попадения на мълнии се осъществява посредством неизолирани мълниеотводи с прътови мълниеприемници, разположени на сградите и антенните носачи.

(2) Когато строежите се вписват частично в защитената зона на съседни защитени обекти, на защита срещу преки попадения на мълнии подлежат само тези части, които остават извън защитената зона.

(3) Когато помещенията, съоръженията и антенните носачи са в защитената зона на съществуващи защитени обекти, мълниезащитна уредба може да не се изгражда.

Чл. 40. (1) Мълниезащитната уредба на строежи с проектна височина до 25 m се въвежда в действие преди окончателното завършване на строителните и монтажните работи.

(2) При изграждането на строежи с проектна височина, по-голяма от 25 m, се проектира и изгражда временна мълниезащитна уредба, която се въвежда в действие в процеса на изграждане на строежа.

(3) Метални съоръжения с проектна височина, по-голяма от 15 m, преди изправянето им се присъединяват към заземител, който отговаря на изискванията за защита срещу преки попадения на мълнии.

Чл. 41. При изграждането на мълниезащитната уредба се предприемат мерки за намаляване на корозията на елементите.

Чл. 42. За токоотводи могат да се използват металните конструкции на антенните носачи.

Чл. 43. Прътовите мълниеприемници се изграждат от стоманени профили със сечение най-малко 100 mm2 и с дължина най-малко 0,2 m. Допуска се използването на профили от други метали, които съответстват на стоманените профили по физически характеристики.

Чл. 44. Мълниеприемниците се свързват с токоотводите чрез заваряване или с винтово съединение. Свързването чрез винтово съединение трябва да осигурява преходно електрическо съпротивление не по-голямо от 0,05 Ω.

Чл. 45. (1) От всеки прътов мълниеприемник се прокарват най-малко два токоотвода.

(2) Трасето на токоотводите се проектира и изгражда така, че проводниците на токоотводите да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителя.

(3) Проводниците на токоотводите се проектират и полагат при възможност прави, като се избягват резки огъвания. Радиусите на кривите са най-малко 0,20 m.

(4) Проводниците на токоотводите се проектират и полагат така, че да се избягва обхващането на цокли или корнизи на сградата.

(5) Проводниците на токоотводите се проектират и полагат така, че да се избягва преминаването им в близост до електрически инсталации. Когато проводниците на токоотводите пресичат електрическата инсталация, тя се разполага в метална обвивка, продължаваща най-малко 1 m от двете страни на мястото на пресичане. Металната обвивка се свързва електрически с токоотвода.

Чл. 46. (1) При използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположни страни на сградата.

(2) При използване на разсъсредоточени заземители или на заземителни контури токоотводите се разполагат на разстояние не по-голямо от 25 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата.



Чл. 47. Закрепването на проводниците на токоотводите към носеща повърхност се осъществява с поне едно закрепване на дължина 1 m, като се предвижда и възможност за надлъжна подвижност (дилатация) на проводниците.

Чл. 48. На височина до 2 m от нивото на терена токоотводите се защитават срещу евентуални механични въздействия посредством защитни обвивки.

Чл. 49. (1) Токоотводите се изпълняват като шини, въжета или кръгли проводници със сечение най-малко 50 mm2. Минималните размери на токоотводите са съгласно приложение № 1.

(2) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.



Чл. 50. За токоотводи могат да се използват метални конструктивни части (направляващи на асансьори, надлъжна армировка на стоманобетонни колони, пожарни стълби, метални комини и др.).

Чл. 51. Токоотводите се защитават от корозия чрез поцинковане, калайдисване, боядисване и др.

Чл. 52. (1) Заземителите на мълниезащитата се проектират и изграждат така, че допирните и крачните напрежения да са минимални.

(2) Видът на заземителя се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението.



Чл. 53. Заземителите могат да бъдат проектирани и изграждани като:

1. вертикални – от стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване – най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални – от електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители могат да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани – от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.



Чл. 54. При проектирането на заземители се спазват следните допълнителни изисквания:

1. заземителните електроди са насочени извън сградите;

2. избягват се заземители от един електрод с твърде голяма хоризонтална или вертикална дължина;

3. единичен вертикален електрод се използва за достигане на влажен грунт на голяма дълбочина само когато специфичното съпротивление на почвата на повърхността е изключително високо;

4. електродите, съставящи заземителите за мълниезащита, се разполагат на достатъчни разстояния от подземни съоръжения.

Чл. 55. (1) За защита срещу пряко попадение на мълния се проектират заземители с коефициент на импулса „a” не по-голям от 1. Стойностите на коефициента на импулса „a” са в зависимост от тока на мълнията, специфичното съпротивление на почвата и конструкцията на заземителя.

(2) Граничните дължини на хоризонтални заземители, гарантиращи коефициент на импулса „а” не по-голям от 1, в зависимост от различните специфични съпротивления на почвата са съгласно приложение № 2.

(3) Стойностите на коефициента на импулса „a” за вертикални и комбинирани заземители в зависимост от специфичното съпротивление на почвата са съгласно приложение № 3.

(4) Когато за заземителя е нормирано импулсно съпротивление (Rимп.), съпротивлението на заземителя за електрически ток с честота 50 Hz (R50) може да се изчисли по формулата:


R50 = Rимп./a.
Чл. 56. Заземителните електроди се проектират и изграждат със следните размери:

1. вертикалните и хоризонталните електроди с кръгло сечение – с диаметър най-малко 10 mm;

2. електродите с правоъгълно сечение – със сечение не по-малко от 160 mm2 и с дебелина на стената най-малко 4 mm;

3. електродите – тръби - с дебелина на стената най-малко 3,5 mm.



Чл. 57. Когато съединенията на заземителите помежду им и с токоотводите се проектират чрез заваряване, заваръчният шев се предвижда с дължина не по-малка от:

1. удвоената широчина – при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра – при кръгло сечение.

Чл. 58. (1) За проверка на съпротивлението на заземителите на токоотводите се предвиждат разглобяеми съединения (контролни клеми), които се присъединяват към отделни заземители и имат електрическа връзка с останалите токоотводи.

(2) Чрез контролните клеми се осигурява преходно електрическо съпротивление до 0,05 Ω.

(3) Контролните клеми се разполагат извън сградата или съоръжението на височина от 1 до 2 m над нивото на терена, в защитна кутия с надпис „Мълниезащита”.

(4) При съоръжения с метални стени или при съоръжения, които нямат специален токоотвод, контролна клема се монтира между всеки метален елемент на сградата и заземителя, към който е свързан токоотводът.

(5) Всяка контролна клема се означава със знак „земя”.

Чл. 59. (1) Импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии трябва да е до 20 Ω.

(2) При специфично съпротивление на почвата 500 Ω.m и по-голямо се допуска стойността на съпротивлението по ал. 1 да бъде по-голяма, без да превишава 40 Ω. В този случай може да се използват и подходящите естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др.).



Чл. 60. Заземителната и мълниезащитната система в радиорелейни и базови станции се свързват помежду си със стоманена поцинкована шина с размери 40 х 4 mm. Шината се полага под земята при спазване на изискванията по чл. 56, т. 2.
Раздел IV

Хигиенно-защитна зона
Чл. 61. (1) Нивата на електромагнитните полета около строежите трябва да отговарят на изискванията на наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗЗ.

(2) За станциите по чл. 11 се изчисляват границите на ХЗЗ на етапа на инвестиционното проектиране. Стойностите на електромагнитното поле се измерват за съответствие с максимално допустимите нива при въвеждането на строежа в експлоатация.

(3) За станциите с изключение на тези по ал. 2 се извършва измерване на стойностите на електромагнитното поле за съответствие с максимално допустимите нива при въвеждането на строежа в експлоатация.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА


§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Антенно-фидерна система” е съвкупност от антенни носачи, антени и свързващи кабели, предназначени за излъчване в околното пространство на електромагнитни вълни.

2. „Арестор” е елемент, чието съпротивление зависи силно от приложеното върху него напрежение.

3. „Заземителна шина” е шина, предвидена за свързване към заземителя (заземителното устройство) на защитни проводници, включително проводници за изравняване на потенциалите.

4. „Заземител” е токопроводима част или група от токопроводими части в непосредствен допир със земя и осигуряващи електрическа връзка със земя.

5. „Защита срещу поражения от електрически ток” е система от организационни и технически мерки и средства, с която се осигурява защита от вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешкото тяло.

6. „Контейнер” е метален шкаф, пригоден за работа на открито, в който е монтирано технологичното оборудване на базова и/или радиорелейна станция.

7. „Контролна клема (измервателна клема)” е устройство за разединяване на заземител от останалата част на мълниезащитната уредба при измерване на съпротивлението на заземителя спрямо земя.

8. „Мълниезащита” е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасни и вредни въздействия на мълнии, с които се осигурява безопасността на хората и на домашните животни, както и опазването на сградите, съоръженията, машините, материалите и др. от разрушаване, пожари, взривове и други увреждания (щети).

9. „Мълниезащитна уредба” е комплекс от елементи, с който се осигурява защитата на сградата или външното съоръжение срещу въздействията на мълнии. Тя осигурява защита при преки попадения на мълния и в случай на необходимост – защита от вторични явления, свързани с попадения на мълнии.

10. „Мълниеприемник” е устройство за приемане на пряко попадение на мълния.

11. „Пряко попадение на мълния” е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводен от протичане на тока на мълнията през обекта.

12. „Съпротивление на заземяване” е сумата от електрическото съпротивление на заземителните проводници и заземителите.

13. „Технологична кабина” е самостоятелно помещение или помещение в сграда, в което е монтирано технологичното оборудване на базова и/или радиорелейна станция и в което е възможен достъп на обслужващ персонал.

14. „Токоотвод” е проводник, предназначен да провежда тока на мълнията от мълниеприемника до заземителя.

15. „Хигиенно-защитна зона” е затворена повърхнина, по чиято граница върху земната повърхност или над нея се установяват стойности, по-малки или равни на максимално допустимите нива, определени с наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗЗ, извън която не е възможно възникването на неблагоприятни ефекти върху здравето на човека, причинени от въздействието на електромагнитното поле.


ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 281, ал. 4 ЗЕС.

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 21 от 2007 г. за правилата за изграждане на мобилни далекосъобщителни мрежи и съоръжения (ДВ, бр. 41 от 2007 г.).
Приложение № 1

към чл. 49, ал. 1


Минимални размери на токоотводите

№ по ред

Видове токоотводи

Минимални размери на токоотводите:

токоотводи, разположени във въздуха, извън обекта

токоотводи, разположени в почвата

1

2

3

4

1.

Кръгли токоотводи с диаметър, mm

6



2.

Токоотводи с правоъгълно сечение (mm2) и с дебелина (mm)

48/4

160/4

3.

Профилна стомана със сечение, mm2



160

4.

Стоманена тръба с дебелина на стената, mm



3,5

Приложение № 2

към чл. 55, ал. 2



Гранични дължини на хоризонтални заземители

Специфично съпротивление на почвата, Ωm

До 500

От 500

до 1000


От 1000

до 2000


От 2000

до 4000


Над

4000


Гранична дължина, m

25

35

50

80

100

Приложение № 3

към чл. 55, ал. 3



Стойности на коефициента на импулса „a” за вертикални и комбинирани заземители

Специфично съпротивление на почвата, Ωm

До 100

От 100

до 500


От 1000

до 2000


От 500

до 1000


Над

2000


Коефициент на импулса за вертикални заземители

0,9

0,9

0,7

0,5

0,35

Коефициент на импулса за комбинирани заземители

0,9

0,7

0,5

0,3








Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница