Министерство на регионалното развитие и благоустройството министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Г л а в а п ъ р в а

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С наредбата се определят правилата и нормите при проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нови мобилни електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, както и при реконструкция, основен ремонт и други строителни и монтажни работи на съществуващи мобилни електронни съобщителни мрежи, за които се издава разрешение за строеж, наричани за краткост „строежи”, включително изискванията за тяхната безопасност.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за мрежи на следните радиослужби:

1. морска подвижна;

2. въздушна подвижна;

3. земна подвижна-спътникова;

4. морска подвижна-спътникова;

5. въздушна подвижна-спътникова.

1. основните положения за проектиране на строежите и за въздействията върху тях;

2. безопасността при пожар;

3. климатичните и вентилационните системи и инсталации;

4. кабелните електронни съобщителни мрежи;

5. хигиената и опазването на здравето на хората и опазването на околната среда;

6. здравословните и безопасните условия на труд;

7. техническите изисквания към продуктите;

8. изискванията за защита на националната сигурност.

Чл. 4. Строежите се проектират, изграждат и въвеждат в експлоатация при спазване разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и на глава седемнадесета от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Чл. 5. (1) Мобилните електронни съобщителни мрежи, съоръженията и свързаната с тях инфраструктура включват следните елементи или комбинации от тях:

1. комутационни станции;

2. радиорелейни станции;

3. кабелни линии;

4. базови станции.

(2) Комутационните станции се състоят основно от:

1. технологични помещения;

2. технологично оборудване;

3. електрическа уредба;

4. електронна съобщителна инсталация;

5. защитно заземяване;

6. мълниезащитна уредба;

7. система за пожароизвестяване и система за пожарогасене за помещенията с площ, по-голяма от 100 m²;

8. инсталация за осигуряване на необходимите климатични условия в помещенията.

(3) Базовите и радиорелейните станции се състоят основно от:

1. технологични помещения;

2. технологично оборудване;

3. антенно-фидерна система;

4. електрическа уредба;

5. електронна съобщителна инсталация;

6. защитно заземяване;

7. мълниезащитна уредба;

8. система за пожароизвестяване и система за пожарогасене за помещенията с площ, по-голяма от 100 m²;

9. инсталация за осигуряване на необходимите климатични условия в апаратните помещения.

1. в зависимост от вида на технологичното помещение:

а) станции тип „технологична кабина”;

б) станции тип „контейнер”;

2. в зависимост от разположението:

а) станции, разположени във, до или върху съществуващи сгради (включително при фасадно монтиране на антените);

б) станции, разположени на мачти, стълбове, кули;

в) станции, разположени в поземлени имоти;

3. в зависимост от начина на захранване с електрическа енергия:

а) станции, захранвани от електроразпределителната мрежа;

б) станции, захранвани от собствени източници на електрическа енергия.

Чл. 7. Подробни устройствени планове се разработват за изграждане на станции, разположени в поземлени имоти:

1. в границите на урбанизираните територии – когато се предвижда съответните поземлени имоти да бъдат отредени за изграждане на тези станции;

2. извън границите на урбанизираните територии.

Чл. 8. Строежите се категоризират съгласно чл. 137, ал. 1 ЗУТ.
Г л а в а в т о р а

ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА МОБИЛНИ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И СВЪРЗАНАТА С ТЯХ ИНФРАСТРУКТУРА

(2) Инвестиционните проекти се изработват съгласно заданието за проектиране. В зависимост от вида, характера, сложността и спецификата на строежите минималният обхват на инвестиционния проект, който се внася за издаване на разрешение за строеж, съдържа:

1. обяснителна записка;

2. части архитектурна и конструктивна, в т.ч. с проектни решения за поддържане на строежа в експлоатационните срокове;

3. част технологична, в т.ч. с проектни решения за удовлетворяване на съществените изисквания към строежите за опазване на здравето и живота на хората и на околната среда;

3. части за инсталации и мрежи на техническата инфраструктура;

4. част пожарна безопасност;

5. план за безопасност и здраве, когато се изисква съгласно Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2006 г.).

(3) Инвестиционният проект, въз основа на който се издава разрешението за строеж, се оценява за съответствие със съществените изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ.

(4) Оценката за съответствие на инвестиционния проект се извършва по реда на ЗУТ.

(2) Допуска се проектиране и изграждане на станции, разположени на стълбове, предназначени за улично осветление, в случай че захранващите проводници са монтирани вътре в стълба.

(3) Условията за изпълнението на ал. 2 се договарят със собственика или ползвателя на стълба.
Г л а в а т р е т а

ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА МОБИЛНИТЕ ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩИТЕЛНИ МРЕЖИ, СЪОРЪЖЕНИЯ И СВЪРЗАНАТА С ТЯХ ИНФРАСТРУКТУРА

(2) При изменения и отклонения от инвестиционния проект след издаване на разрешението за строеж се спазват изискванията на чл. 154 ЗУТ.

(2) Предприятията по ал. 1 по време на строителството предприемат мерки за недопускане на затруднения при ползването на имотите по предназначението им.

(2) За строителните продукти, произведени и/или пуснати на пазара в друга държава - членка на Европейския съюз, или в Турция, или законово произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се счита, че отговарят на изискванията на глави първа и трета от наредбата по ал. 1 и на тази наредба, ако осигуряват същото или по-високо ниво на безопасност.

(3) Замяна на предвидените с инвестиционния проект строителни продукти с равностойни на тях без промяна на проектите се допуска с писменото съгласие на проектанта или на лицето, упражняващо строителен надзор, и с одобрението на възложителя.

Чл. 23. (1) Радиосъоръженията, използвани в мобилните електронни съобщителни мрежи, трябва да отговарят на изискванията на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, приета с Постановление № 175 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 115 от 2002 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 96 от 2005 г. и бр. 24, 40 и 61 от 2006 г.).

(2) Технологичното оборудване, използвано в мобилните електронни съобщителни мрежи, трябва да отговаря на изискванията на:

1. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 32 от 2007 г.);

2. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 62 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2003 г., бр. 24 и 40 от 2006 г. и бр. 37 от 2007 г.).

1. лицата, определени със ЗУТ в зависимост от категорията на строежа;

2. други контролни органи, оправомощени със закон да извършват контрол по време на изпълнението на строителството.

(2) При изграждане на строежите и при завършване на отделни етапи от тях се извършват проверки и изпитвания в съответствие с изискванията на съответните нормативни актове и технически спецификации.

1. актове за скрити работи при изграждане на заземители и при полагане на силови захранващи кабели;

2. протоколи за измерване на съпротивлението на заземяване – за всички елементи, подлежащи на заземяване;

3. протоколи за измерване на параметрите на мълниезащитната уредба;

4. протоколи за измерване на стойностите на електромагнитното поле в три точки на ХЗЗ и оценка за съответствието им с изискванията на наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗЗ;

5. окончателните функционални и монтажни електрически схеми;

6. указания по отношение безопасността за провеждане на техническата експлоатация.

Чл. 29. Нови строежи се присъединяват към електроразпределителната мрежа по реда на част втора от Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Чл. 30. Собствениците или ползвателите на строежите ги експлоатират след издаване на разрешение за ползване или на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация в зависимост от категорията му.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Раздел I

Общи изисквания
Чл. 31. С наредбата се определят правилата за проектиране, изграждане и поддържане на строежите, чрез които се осигурява безопасността на хората, животните и имуществото от опасностите, които могат да възникнат при нормалната работа и правилното функциониране на строежите. Безопасността се осигурява посредством:

1. защита срещу поражения от електрически ток;

2. защита от електромагнитни полета;

3. защита от физически наранявания;

4. защита срещу пожар;

5. мълниезащита.

(2) Разстоянието между заземителя на системата на защитно заземяване и заземителите на другите системи трябва да бъде не по-малко от три пъти дълбочината на разполагане на заземителя на защитното заземяване.

(3) Съпротивлението на заземяване на системата за защитно заземяване се определя при спазване изискванията на производителите на съоръженията, като то не трябва да надвишава 10 Ω.

Чл. 37. Заземителните клеми на всички съоръжения, монтирани в комутационни, радиорелейни и базови станции, се свързват към заземителна шина с изолиран меден защитен проводник със сечение не по-малко от 10 mm².

Чл. 38. Заземителните клеми на аресторите, свързани към коаксиалните кабели при влизането им в помещенията на радиорелейни и базови станции, се свързват към заземителната шина.

Раздел III

(2) Когато строежите се вписват частично в защитената зона на съседни защитени обекти, на защита срещу преки попадения на мълнии подлежат само тези части, които остават извън защитената зона.

(3) Когато помещенията, съоръженията и антенните носачи са в защитената зона на съществуващи защитени обекти, мълниезащитна уредба може да не се изгражда.

Чл. 40. (1) Мълниезащитната уредба на строежи с проектна височина до 25 m се въвежда в действие преди окончателното завършване на строителните и монтажните работи.

(2) При изграждането на строежи с проектна височина, по-голяма от 25 m, се проектира и изгражда временна мълниезащитна уредба, която се въвежда в действие в процеса на изграждане на строежа.

(3) Метални съоръжения с проектна височина, по-голяма от 15 m, преди изправянето им се присъединяват към заземител, който отговаря на изискванията за защита срещу преки попадения на мълнии.

Чл. 41. При изграждането на мълниезащитната уредба се предприемат мерки за намаляване на корозията на елементите.

Чл. 42. За токоотводи могат да се използват металните конструкции на антенните носачи.

Чл. 43. Прътовите мълниеприемници се изграждат от стоманени профили със сечение най-малко 100 mm² и с дължина най-малко 0,2 m. Допуска се използването на профили от други метали, които съответстват на стоманените профили по физически характеристики.

Чл. 44. Мълниеприемниците се свързват с токоотводите чрез заваряване или с винтово съединение. Свързването чрез винтово съединение трябва да осигурява преходно електрическо съпротивление не по-голямо от 0,05 Ω.

Чл. 45. (1) От всеки прътов мълниеприемник се прокарват най-малко два токоотвода.

(2) Трасето на токоотводите се проектира и изгражда така, че проводниците на токоотводите да преминават по най-краткия път, като се отчита и мястото на заземителя.

(3) Проводниците на токоотводите се проектират и полагат при възможност прави, като се избягват резки огъвания. Радиусите на кривите са най-малко 0,20 m.

(4) Проводниците на токоотводите се проектират и полагат така, че да се избягва обхващането на цокли или корнизи на сградата.

(5) Проводниците на токоотводите се проектират и полагат така, че да се избягва преминаването им в близост до електрически инсталации. Когато проводниците на токоотводите пресичат електрическата инсталация, тя се разполага в метална обвивка, продължаваща най-малко 1 m от двете страни на мястото на пресичане. Металната обвивка се свързва електрически с токоотвода.

Чл. 46. (1) При използване на съсредоточени заземители токоотводите се прокарват по противоположни страни на сградата.

(2) При използване на разсъсредоточени заземители или на заземителни контури токоотводите се разполагат на разстояние не по-голямо от 25 m един от друг, отчитано по периметъра на сградата.

(2) Забранява се използването на изолирани коаксиални кабели за токоотводи.

(2) Видът на заземителя се определя в зависимост от специфичното съпротивление на почвата и нормираната стойност на съпротивлението.

1. вертикални – от стоманени пръти, профили или тръби, разположени вертикално, като горният им край е на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена и дълбочината при набиване е най-малко 2,5 m, а при навиване – най-малко 4,5 m;

2. хоризонтални – от електроди от кръгла или плоска стомана, разположени хоризонтално на дълбочина от 0,6 до 0,8 m под повърхността на терена, с един или няколко лъча, излизащи от една точка, към която се присъединява токоотводът; тези заземители могат да се използват самостоятелно или за свързване на електродите на вертикални заземители помежду им;

3. комбинирани – от вертикални и хоризонтални заземители, обединени в обща система; токоотводите се свързват в средата на хоризонталната част на комбинирания заземител.

1. заземителните електроди са насочени извън сградите;

2. избягват се заземители от един електрод с твърде голяма хоризонтална или вертикална дължина;

3. единичен вертикален електрод се използва за достигане на влажен грунт на голяма дълбочина само когато специфичното съпротивление на почвата на повърхността е изключително високо;

4. електродите, съставящи заземителите за мълниезащита, се разполагат на достатъчни разстояния от подземни съоръжения.

Чл. 55. (1) За защита срещу пряко попадение на мълния се проектират заземители с коефициент на импулса „a” не по-голям от 1. Стойностите на коефициента на импулса „a” са в зависимост от тока на мълнията, специфичното съпротивление на почвата и конструкцията на заземителя.

(2) Граничните дължини на хоризонтални заземители, гарантиращи коефициент на импулса „а” не по-голям от 1, в зависимост от различните специфични съпротивления на почвата са съгласно приложение № 2.

(3) Стойностите на коефициента на импулса „a” за вертикални и комбинирани заземители в зависимост от специфичното съпротивление на почвата са съгласно приложение № 3.

(4) Когато за заземителя е нормирано импулсно съпротивление (Rимп.), съпротивлението на заземителя за електрически ток с честота 50 Hz (R50) може да се изчисли по формулата:

1. вертикалните и хоризонталните електроди с кръгло сечение – с диаметър най-малко 10 mm;

2. електродите с правоъгълно сечение – със сечение не по-малко от 160 mm² и с дебелина на стената най-малко 4 mm;

3. електродите – тръби - с дебелина на стената най-малко 3,5 mm.

1. удвоената широчина – при правоъгълно сечение;

2. шест пъти диаметъра – при кръгло сечение.

Чл. 58. (1) За проверка на съпротивлението на заземителите на токоотводите се предвиждат разглобяеми съединения (контролни клеми), които се присъединяват към отделни заземители и имат електрическа връзка с останалите токоотводи.

(2) Чрез контролните клеми се осигурява преходно електрическо съпротивление до 0,05 Ω.

(3) Контролните клеми се разполагат извън сградата или съоръжението на височина от 1 до 2 m над нивото на терена, в защитна кутия с надпис „Мълниезащита”.

(4) При съоръжения с метални стени или при съоръжения, които нямат специален токоотвод, контролна клема се монтира между всеки метален елемент на сградата и заземителя, към който е свързан токоотводът.

(5) Всяка контролна клема се означава със знак „земя”.

Чл. 59. (1) Импулсното съпротивление на всеки заземител за защита при преки попадения на мълнии трябва да е до 20 Ω.

(2) При специфично съпротивление на почвата 500 Ω.m и по-голямо се допуска стойността на съпротивлението по ал. 1 да бъде по-голяма, без да превишава 40 Ω. В този случай може да се използват и подходящите естествени заземители (стоманобетонни фундаменти на сградите и съоръженията и др.).

(2) За станциите по чл. 11 се изчисляват границите на ХЗЗ на етапа на инвестиционното проектиране. Стойностите на електромагнитното поле се измерват за съответствие с максимално допустимите нива при въвеждането на строежа в експлоатация.

(3) За станциите с изключение на тези по ал. 2 се извършва измерване на стойностите на електромагнитното поле за съответствие с максимално допустимите нива при въвеждането на строежа в експлоатация.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

1. „Антенно-фидерна система” е съвкупност от антенни носачи, антени и свързващи кабели, предназначени за излъчване в околното пространство на електромагнитни вълни.

2. „Арестор” е елемент, чието съпротивление зависи силно от приложеното върху него напрежение.

3. „Заземителна шина” е шина, предвидена за свързване към заземителя (заземителното устройство) на защитни проводници, включително проводници за изравняване на потенциалите.

4. „Заземител” е токопроводима част или група от токопроводими части в непосредствен допир със земя и осигуряващи електрическа връзка със земя.

5. „Защита срещу поражения от електрически ток” е система от организационни и технически мерки и средства, с която се осигурява защита от вредни и опасни въздействия на електрическия ток при преминаване през човешкото тяло.

6. „Контейнер” е метален шкаф, пригоден за работа на открито, в който е монтирано технологичното оборудване на базова и/или радиорелейна станция.

7. „Контролна клема (измервателна клема)” е устройство за разединяване на заземител от останалата част на мълниезащитната уредба при измерване на съпротивлението на заземителя спрямо земя.

8. „Мълниезащита” е комплекс от технически мероприятия и средства за защита от опасни и вредни въздействия на мълнии, с които се осигурява безопасността на хората и на домашните животни, както и опазването на сградите, съоръженията, машините, материалите и др. от разрушаване, пожари, взривове и други увреждания (щети).

9. „Мълниезащитна уредба” е комплекс от елементи, с който се осигурява защитата на сградата или външното съоръжение срещу въздействията на мълнии. Тя осигурява защита при преки попадения на мълния и в случай на необходимост – защита от вторични явления, свързани с попадения на мълнии.

10. „Мълниеприемник” е устройство за приемане на пряко попадение на мълния.

11. „Пряко попадение на мълния” е непосредствен контакт на мълнията с даден обект, съпроводен от протичане на тока на мълнията през обекта.

12. „Съпротивление на заземяване” е сумата от електрическото съпротивление на заземителните проводници и заземителите.

13. „Технологична кабина” е самостоятелно помещение или помещение в сграда, в което е монтирано технологичното оборудване на базова и/или радиорелейна станция и в което е възможен достъп на обслужващ персонал.

14. „Токоотвод” е проводник, предназначен да провежда тока на мълнията от мълниеприемника до заземителя.

15. „Хигиенно-защитна зона” е затворена повърхнина, по чиято граница върху земната повърхност или над нея се установяват стойности, по-малки или равни на максимално допустимите нива, определени с наредбата по чл. 34, ал. 2 ЗЗ, извън която не е възможно възникването на неблагоприятни ефекти върху здравето на човека, причинени от въздействието на електромагнитното поле.

към чл. 49, ал. 1

към чл. 55, ал. 2

към чл. 55, ал. 3