Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г



страница1/3
Дата15.04.2017
Размер0.6 Mb.
  1   2   3
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 19 декември 2016 г.

за техническите изисквания за физическа сигурност на строежите

(ДВ, бр. 1 от 2017 г.)


Г л а в а п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) С наредбата се определят:

1. минималните изисквания за физическа сигурност на строежите (ФСС) при проектирането и изграждането им;

2. класификаторът на строежите по клас на физическа сигурност (КФС);

3. техническите изисквания за проектиране и влагане на елементи за физическа защита на строежите.

(2) Наредбата се прилага за проектиране и изграждане на нови строежи, както и при реконструкции, основни ремонти, преустройства, и/или промяна на предназначението на съществуващи строежи.

(3) Техническите изисквания на наредбата може да се прилагат и за строежи, за които изискванията за физическата им защита са регламентирани със съответни нормативни актове.

(4) Наредбата не се прилага за строежите със специален режим на допуск към Министерството на отбраната и другите видове войски, Министерството на вътрешните работи (МВР), Националната следствена служба, Държавната агенция за национална сигурност, Националната разузнавателна служба и Министерството на външните работи.

Чл. 2. (1) Осъществяването на ФСС или отделни негови обекти (сгради, помещения или съоръжения), както и прилежащата им територия се извършва с обособяване на зони за сигурност чрез изграждане на елементи за физическа защита.

(2) Основни елементи за физическа защита на строежите са:

1. физически бариери;

2. охранително осветление;

3. компоненти (средства и системи) за контрол на физическия достъп;

4. алармени системи за сигурност;

5. служебни помещения и оборудване.
Чл. 3. (1) Строежите се проектират и изграждат така, че да осигуряват минималната физическа сигурност срещу посегателства, без да се нарушават условията на предвиденото за тях функционално предназначение, като се спазват изискванията, регламентирани в Закона за устройство на територията (ЗУТ).

(2) Проектирането и изграждането на строежите, изборът на елементи за физическа защита и комбинацията на продуктите, влагани в тях, се извършва в съответствие с посочения КФС, местоположението и условията, при които ще бъдат експлоатирани.

(3) Елементите за физическа защита и комбинацията на продукти, влагани в тях, се предвиждат от проектантите по съответните части на инвестиционния проект, въз основа на задание за проектиране.

(4) Заданието за проектиране следва да включва най-малко следните данни, които се отнасят до физическата сигурност на строежа:

1. клас на физическа сигурност, определен по класификатора, посочен в приложение № 2;

2. предполагаема/съществуваща обща стойност на строежа;

3. вид на достъп на лица до/в строежа и отделни зони или обекти в него;

4. тип на съхраняваните в строежа информация и документи;

5. наличие и количество на парични средства, ценности, носители на конфиденциална информация, опасни материали, скъпоструващо оборудване и апаратура и др.;

6. възможни потенциални опасности, породени от нерегламентирано въздействие или проникване в строежа;

7. необходими зони за сигурност и изисквани елементи за физическа защита.

Чл. 4. (1) За строежите от I до III КФС, когато е предвидено със задание за проектиране, се извършва:

1. предварително (прединвестиционно) проучване по реда на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - за нови строежи;

2. обследване по реда на Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите - при реконструкция, основен ремонт, преустройство и/или промяна на предназначението на съществуващи строежи.

Чл. 5. (1) При проектиране на строежите се предвиждат, а при изграждането им се влагат елементи за защита, които осигуряват изпълнението на минималните изисквания за физическа сигурност.

(2) В зависимост от КФС на строежите, задължителните и препоръчителните елементи и съставните им продукти за защита са посочени в приложение № 1.

(3) Елементите за физическа защита на строежите се проектират, както следва:

1. за строежи от I до III КФС, се извършва от лица с пълна проектантска правоспособност.

2. за строежи от IV до V КФС, се извършва от лица с ограничена проектантска правоспособност.

Чл. 6. (1) Строителните продукти, влагани в елементите за физическа защита, трябва да отговарят на хармонизираните технически спецификации от Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО и/или на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

(2) Продуктите, влагани в елементите за физическа защита извън тези, посочени в ал. 1, трябва да отговарят на разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите, на изискванията на тази наредба, както и на стандартите, посочени в приложение № 3, или на еквивалентни разпоредби и стандарти.

(3) Контролът върху предвижданите и влаганите в строежите продукти, с които се осигурява изпълнението на минималните изисквания за физическа сигурност към строежите, се осъществява по реда и условията на ЗУТ.

Г л а в а в т о р а


КЛАСИФИКАЦИЯ НА СТРОЕЖИТЕ ПО ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ

Чл. 7. (1) Строежите или отделни обекти в тях в зависимост от степента на съществуващия риск при експлоатацията им се класифицират в пет класа на физическа сигурност:

1. строежи с много висока степен на риск - I клас;

2. строежи с висока степен на риск - II клас;

3. строежи със средна степен на риск - III клас;

4. строежи с ниска степен на риск - IV клас;

5. строежи с много ниска степен на риск - V клас.

(2) Класификаторът на видовете строежи по КФС е даден в приложение № 2.

Чл. 8. Степента на съществуващия риск от извършване на посегателство при експлоатация на строежите се определя от показателите: функционално предназначение и капацитет; местоположение; вид, количество и стойност на съоръжения, имущество, вещества, материали, носители на информация и други, намиращи се в тях; наличие на потенциална опасност за хората, намиращи се в строежа и/или в неговия териториален обхват.

Чл. 9. Класът на физическа сигурност за отделни зони и обекти в един строеж може да бъде различен от КФС за строежа като цяло.
Г л а в а т р е т а

ОБЩИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ И ВЛАГАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИ ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА НА СТРОЕЖИТЕ


Чл. 10. (1) Оформянето в планово и вертикално отношение на строежите, архитектурните или декоративните елементи върху техните фасади на строежи от I до III КФС се проектират така, че да ограничават:

1. създаване на мъртви зони за наблюдение;

2. възможност за нерегламентиран физически достъп до вътрешните нива (етажи) без използване на допълнителни средства за проникване.

(2) Конструкцията и използваните строителни продукти при изграждане на достъпните външни стени, подове и покриви на строежите и/или обектите в тях следва да осигуряват устойчивост срещу въздействия, породени от нерегламентирана намеса. Тези въздействия може да включват прилагане на физическа сила и/или използване на набор от инструменти с цел разрушаване, преднамерен (умишлен) удар с превозно средство, предизвикана експлозия и др.

(3) При изграждане на елементи на строителните конструкции, като достъпни външни стени, подове и покриви, се препоръчва да се използват продукти, като неармиран бетон с минимална дебелина 150 mm, стоманобетон с минимална дебелина от 100 mm или глинени блокове за зидария с висока плътност и минимална дебелина на зида 250 mm. При изпълнение на стъклени окачени фасадни стени в зависимост от КФС същите следва да отговарят на стандартите и посочените минимални класове на устойчивост на взлом, ръчна атака, куршуми и експлозия, съгласно приложение № 3.

(4) Системите, осигуряващи непрекъснатост на работата на елементите за физическа защита в строежа – електрозахранване и комуникационни средства, да са защитени от нерегламентирана намеса.

(5) Кабелните инсталации се полагат под земята, под мазилките или в кабелни канали при спазване нормативните изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на електрически уредби.

Чл. 11. (1) Проектите за озеленяване (ландшафтни проекти) на територията на строежа и/или периметъра около строежите от всички класове се съобразяват с възможността за покриване на изискванията към охранителното осветление и осигуряване на наблюдение - визуално или чрез видеокамери, както и осигуряване на безопасен достъп до строежите.

(2) Когато се предвижда монтаж на външни детектори за алармени системи срещу проникване и нападение, осигуряващи периметрова охрана, комбинирана с видеокамери към телевизионни системи за наблюдение и контрол, по периметъра на строежите се проектира ивица между оградата и охраняваните строежи с широчина най-малко 3 m, напълно свободна от растителност.

(3) За строежи от I и II КФС около периметъра им се предвижда изграждане на еднопосочен охранителен обходен път с трайна настилка и с широчина най-малко 3,50 m.

(4) Когато не съществуват устройствени възможности за проектиране на охранителна ивица по ал. 2 и/или на обходен път по ал. 3, се допуска детекторите и видеокамерите да се разполагат по фасадните стени и/или оградите.



Чл. 12. (1) При строежи от IV КФС в режим на етажна собственост се предвиждат домофонни уредби, кабелнa електроннa съобщителнa мрежa с изводи за всяко отделно жилище или самостоятелен обект, електронни системи за контрол на достъпа (включващи електрозаключващи устройства и контролери) за входните врати на сградата.

(2) По задание на възложителя в строежите по ал. 1, в които се предвиждат повече от десет самостоятелни обекта, се осигурява поне едно общо помещение за портиер или охрана, разположено в сградата и/или имота.

Г л а в а ч е т в ъ р т а

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИЗИЧЕСКИТЕ БАРИЕРИ

Раздел I

Огради и оградни съоръжения

Чл. 13. (1) Оградите и оградните съоръжения при строежите се прилагат след отчитане на устройствената възможност за тяхното изграждане и/или монтаж, оценка на въздействието им върху нормалната експлоатация на строежа и достъпа до прилежащите улици/пътища и съседни строежи.

(2) Изграждането и/или монтажа на съоръженията по ал. 1 следва да:

1. осигурява запазване на качеството на живот и естетиката в урбанизираните територии при разполагане на строежа;

2. не ограничава достъпа до строежа на превозни средства със специален режим на движение при аварии, пожари и спешни случаи;

3. не създава ограничение на движението на превозните средства по прилежащите улици и пътища, както и към съседни имоти;

4. не възпрепятства движението на пешеходци, включително на хора с увреждания, около строежа при осигурен свободен достъп до неговата територия и входове;

5. има възможност за ограничаване на достъпа на превозни средства в имота и строежа.

Чл. 14. При невъзможност от изграждане на огради и оградни съоръжения за конкретен строеж се прилагат завишени изисквания към останалите елементи за физическа защита на строежа.

Чл. 15. За строежи от I до IV КФС, разположени извън урбанизираните територии, изграждането на огради е задължително.

Чл. 16. (1) Огради и оградни съоръжения се предвиждат за целия строеж или за отделни негови обекти.

(2) Оградите и оградните съоръжения се проектират и изграждат при спазване разпоредбите на ЗУТ.

(3) Типът, височината и устойчивостта на оградите на атака се определят от възложителя със заданието за проектиране в зависимост от големината, предназначението и местоположението на строежа и/или резултатите от извършеното обследване или от прединвестиционното проучване.

(4) Оградите на строежи, чиято технологична дейност е свързана с леснозапалими материали, взривни и силнодействащи отровни вещества, се проектират задължително с височина 2,20 m по отделен проект.



Чл. 17. (1) Оградите и оградните съоръжения се проектират при спазване и на следните изисквания:

1. оградите се проектират по съществуващи имотни граници при възможност с правилни геометрични форми, без излишни чупки и криви;

2. не се допуска хоризонтално разчленяване на решетъчни огради и оградни съоръжения, както и наличие на детайли по тях, които създават предпоставки за неконтролирано проникване чрез катерене, провиране и прескачане;

3. при наклонени терени при възможност се осигурява еднаква височина за оградите и оградните съоръжения по цялата им дължина;

4. стъпката между вертикалните елементи на решетъчни огради и оградни съоръжения да е не по-голяма от 0,15 m;

5. при изпълнение на леки прозирни огради долният край на мрежите задължително се анкерира/замонолитва към земята.

(2) Със заданието за проектиране могат да бъдат поставени и други специални изисквания, свързани с повишаване на сигурността на оградите и оградните съоръжения, включително тяхната устойчивост на въздействие с пътно превозно средство, посочена в таблицата към чл. 19, ал. 4, т. 3.

Чл. 18. (1) В оградите като част от оградните съоръжения се предвиждат отделни врати за транспортните средства и за пешеходците.

(2) Допуска се при контролно-пропускателни пунктове (КПП) с денонощен режим вместо врати да се проектират управляеми, спиращи достъпа съоръжения.

(3) За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се обособяват отделни входове за противостоящите зрители.

(4) Всички врати (външни и вътрешни) на строежите по ал. 3 към терена се проектират и изграждат за отваряне в посоката на евакуация и устойчиво осигурени в отворено положение.

(5) За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II КФС подходите (за влизане и излизане) за състезатели и длъжностни лица до игралното поле се осигуряват с тунелни проходни съоръжения, в т.ч. и подвижни.

Чл. 19. (1) За строежите от I до III КФС се предвиждат контролиращи, задържащи и спиращи достъпа съоръжения, свързани със системите за наблюдение и контрол на достъпа до или в строежа.

(2) Спиращи достъпа съоръжения се изграждат и/или монтират с цел ограничаване на възможността на нарушители да достигнат или да проникнат неконтролирано с помощта на превозни средства до или в строежа.

(3) За спиращи достъпа съоръжения могат да се използват специално разработени и произведени продукти, като стоманобетонни блокове, боларди или елементи за декорация, като тежки саксии/кашпи, декоративни колони, скулптури, решетки, пана, цветарници и други подходящи елементи за градски дизайн. Тези съоръжения могат да се проектират и изпълнят като разгъваеми и/или потъващи.

(4) Съоръженията по ал. 1 се оразмеряват съгласно заданието за проектиране на възложителя и отговарят на следните условия:

1. да имат височина не по-малка от 0,5 m или 75 % от външния диаметър на автомобилна гума на превозно средство, с което е възможно да бъде атакуван строежът;

2. да са разположени на разстояние не по-малко от 1,5 m от фасадата или външно на оградата;

3. да имат собствена конструкция или да са закрепени към земята по начин, осигуряващ тяхната минимална устойчивост срещу статична сила на натиск/опън, прилагана на разстояние от 50 mm от горния им край, съгласно посочените стойности в таблицата:


№ по ред

Тегло на използвания автомобил

(t)


Прилагана сила

(kN)


1.

2,5

20

2.

3,5

30

3.

7,5

60

4.

20

160

5.

28

220

6.

40

310

(5) Контролиращите и спиращите достъпа съоръжения може да се управляват ръчно или автоматично със система за локален контрол и/или дистанционно.

Раздел ІІ



Врати, прозорци, капаци, решетки и защитно остъкляване

Чл. 20. Изборът на подходящи врати и прозорци се извършва на основание КФС на строежа, като се отчитат и следните фактори:

1. предназначение и местоположение на строежа и отделните обекти;

2. местоположение на вратите, прозорците и инсталационните отвори в строежа/обекта;

3. използване на елементи, осигуряващи допълнителна сигурност.



Чл. 21. (1) На строежите се монтират основни врати с устойчивост на взлом в съответствие с изискванията за съответният КФС, посочен в приложение № 3

(2) На строежите от I до III КФС всички достъпни прозорци следва да бъдат устойчиви на взлом. Допускат се изключения, когато върху тях се монтират: капаци (щори, ролетки) или решетки, осигуряващи необходимата устойчивост на взлом за съответният КФС.

(3) Вратите към допълнителните и аварийни изходи в строежите (отделните обекти), които се явяват основни съгласно тази наредба, следва да имат същата устойчивост като вратите, които се използват постоянно.

Чл. 22. (1) Капаци и решетки се монтират за отделни обекти и/или помещения, както и за целите строежи от I до III КФС.

(2) Със съоръженията по ал. 1 се защитават:

1. основни врати и достъпни прозорци, които не притежават необходимата степен на устойчивост на взлом;

2. налични проходи, колектори, въздуховоди и всички други инсталационни отвори, при които най-малките им линейни размери са над 0,15 m.

(3) Капаците и решетките следва да са устойчиви на взлом, а максималната стъпка между вертикалните елементи на решетките да е не по-голяма от 0,15 m.

Чл. 23. (1) Защитно остъкляване, устойчиво срещу ръчна атака, се прилага за строежи от I до III КФС като част от устойчивите на взлом достъпни прозорци, остъклени фасади и основни врати, както и при изграждане на защитни стъклени прегради в строежите.

(2) Класът на устойчивост срещу ръчна атака на защитното остъкляване следва да отговаря на класа на устойчивост на взлом на съответните врата, прозорец, остъклени и окачени фасади.



Чл. 24. В зависимост от спецификата на строежа и/или от заданието за проектиране на възложителя за осигуряване личната сигурност на обитателите основните врати, прозорците, тяхното остъкляване, както и отделни защитни стъклени прегради в строежите се проектират така, че да осигуряват защита от стрелково оръжие и от експлозия.

Чл. 25. Стандартите и минималните класове на устойчивост на взлом, ръчна атака, куршуми и експлозия на врати, прозорци, капаци, решетки и защитно остъкляване в зависимост от КФС са посочени в точки 1, 2, 3, 4 и 6 от приложение № 3.

Раздел ІІІ



Заключващи устройства

Чл. 26. (1) Заключващите устройства включват механични и електромеханични брави и ключалки и монтираните към тях патрони за брави, дръжки и шилдове за врати, прозорци, капаци и решетки.

(2) Заключващите устройства са част от строителния обков на комплекта врата, прозорец, капак или решетка и следва да притежават клас на сигурност, отговарящ на класа на устойчивост на взлом на вратата, прозореца, капака или решетката, посочен в т. 5 от приложение № 3.

(3) По задание за проектиране на възложителя вратите, прозорците, капаците и решетките на съответния строеж може да бъдат оборудвани със заключващи устройства, притежаващи по-висок клас на сигурност от изисквания за класа на устойчивост на взлом на съответните врати, прозорци, капаци и решетки.

(4) Стандартите и препоръчителните минимални класове на сигурност на заключващите устройства в зависимост от класа на физическа защита на използваните в строежа врати, прозорци, капаци и решетки са посочени в т. 5 от приложение № 3.

(5) Изискванията на стандартите по ал. 4 следва да бъдат отчитани при извършване на ремонти и подмяна на заключващите устройства на съществуващите в строежа устойчиви на взлом врати, прозорци, капаци и решетки.

Раздел ІV



Хранилища за ценности

Чл. 27. (1) В отделни обекти (сгради и помещения) в строежите, независимо от техния КФС, предназначени за работа и/или съхранение на: злато и други благородни метали; парични средства и ценни книжа; движими културни ценности със статут на национално богатство; взривни вещества, оръжия и боеприпаси; силнодействащи отровни вещества и материали, отделящи вредни тежки газове; радиоактивни вещества и радиоактивни отпадъци; опиати, наркотични средства и материали; класифицирана информация и други, се предвижда изграждане/монтаж на хранилища за ценности.

(2) Всички мобилни хранилища с тегло под 1000 кg се анкерират към пода/стената на помещението съгласно изискванията, посочени от съответния производител.

(3) Стандартите за класифициране на хранилищата за ценности по клас на устойчивост срещу кражба с взлом са съгласно т. 7 от приложение № 3.

Г л а в а п е т а

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОХРАНИТЕЛНОТО ОСВЕТЛЕНИЕ

Чл. 28. (1) Охранително осветление се проектира и изгражда за строежи от I до IV КФС.

(2) Охранителното осветление следва да осигурява видимост и възможност за наблюдение на целия строеж, оградите и оградните съоръжения, подстъпите към тях, дворните пространства и отделните охранявани сгради, техните фасади или съоръжения, като не се допуска наличие на тъмни пространства, създаващи условия за прикритие на потенциални нарушители.



Чл. 29. (1) Охранителното осветление трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е с осигурена защита срещу възможна манипулация за умишлено прекъсване и повреждане;

2. да е със самостоятелно захранване и централно включване и изключване;

3. да позволява безпрепятствено да се включват, превключват и изключват отделни части от него;

4. да осигурява номиналната изисквана осветеност за време не повече от 15 s от момента на включване;

5. да осигурява минималната осветеност от 5 lx за наблюдение с невъоръжено око;

6. при видеонаблюдение да осигурява осветеност съобразно техническите параметри на използваните видеокамери в строежа;

7. да не причинява неудобство или опасност чрез заслепяване на ползвателите на съседни строежи или участници в движението;

8. за строежите от I до III КФС да е с осигурено резервно захранване.

(2) Осветителните тела се монтират върху пилони, фасади на сгради или върху строителни съоръжения на височина най-малко 3 m. Когато се използват за наблюдение на оградите и оградните съоръжения, осветителните тела се монтират върху пилони, които са различни от пилоните на оградите и оградните съоръжения, на разстояние не по-малко от 3 m от тях.

(3) Охранителното осветление в зависимост от строежа и наличието на видеонаблюдение може да бъде изградено чрез автоматично задействане при наличие на движение или да бъде поддържано постоянно през тъмните часове на денонощието.

(4) Охранителното осветление към входовете на строежите, предвидено за контрол на достъпа, следва да отчита разположението на осветителните тела, като при монтаж да бъде насочено така, че светлината да попада върху лицето на посетителя и да осигурява неговата идентификация.

(5) Външното осветление (фасадно, монументално, ландшафтно, декоративно) на сгради и съоръжения може да се проектира като част от охранителното осветление.
Г л а в а ш е с т а

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СРЕДСТВАТА И СИСТЕМИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ФИЗИЧЕСКИЯ ДОСТЪП



Чл. 30. (1) Контролът на физическия достъп се осигурява чрез технически средства и системи, с които се:

1. определят и прилагат класовете/нивата на право за достъп;

2. извършва проверка, проследяване и съхраняване на данни за достъпа до строеж и/или до отделни обекти в него.

(2) Контролът на физическия достъп включва КПП, сертифицирани технически средства и електронни системи.



Чл. 31. (1) За строежите в зависимост от тяхното предназначение се осигурява охранителен контролно-пропускателен режим, чрез изграждане на необходимия брой на входно-изходни КПП.

(2) Резервни или непостоянно използвани КПП се допускат, когато това е свързано със спецификата на ползване на строежа, при условие че по време на тяхното неизползване не се нарушават изискванията към сигурността на строежа.

(3) Железопътният транспорт, предвиден на територията на производствени, стопански или други строежи, се осигурява с охранителен контролно-пропускателен режим чрез един обединен или по един входен и изходен КПП.

Чл. 32. За изпълнение на контролно-пропускателен режим на входно-изходните КПП се предвиждат технически средства за контрол и допълнителни съоръжения (подвижни стълби, платформи, площадки и др.), които осигуряват възможност за проверка на посетители, превозни средства и товари.

Чл. 33. (1) За строежите от I до ІV КФС се изграждат електронни системи за контрол на достъпа.

(2) При изграждане на системите се оценяват класът на устойчивост на взлом на вратите и на вгражданите електромеханични ключалки и брави, върху които ще се монтират елементите на системата за достъп. Цялостната система следва да има един и същи клас на сигурност.

(3) Стандартите и класовете на сигурност на системите за контрол на достъпа в зависимост от КФС са посочени в т. 8 от приложение № 3.
Г л а в а с е д м а

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ АЛАРМЕНИТЕ СИСТЕМИ


Чл. 34. (1) Алармените системи за сигурност включват системите срещу проникване и нападение и системите за видеонаблюдение. Те се проектират и изграждат задължително за строежи от I до III КФС, като се отчита тяхната специфика и разположението на отделните обекти. В тези случаи се предвижда изграждане на служебни помещения за разполагане на център за нaблюдение и приемане на алармени сигнали и персонал, обслужващ системите.

(2) При строежи и обекти в тях с открит достъп, в които се работи с благородни метали, парични средства, движими културни ценности със статут на национално богатство, оръжия, боеприпаси, опиати и наркотични средства и материали, се предвижда инсталация на алармена система срещу нападение („паник бутон“).



Чл. 35. Стандартите и класовете на сигурност на алармените системи в зависимост от КФС на строежите са посочени в т. 9.1 и т. 9.2 от приложение № 3.

Чл. 36. (1) При проектиране и/или изграждане на алармените системи в съответствие с изисквания за тях клас на сигурност следва:

1. да се отчитат изискванията на съответните стандарти за системите, техните елементи и осигуряваният клас на сигурност съгласно т. 9.1 и 9.2 от приложение № 3;

2. да се спазват изискванията на производителя относно местата и начина на монтаж на отделните сертифицирани елементи и условията за използването им;

3. да е осигурена защита срещу възможни действия за умишлено прекъсване и повреждане;

4. да притежават самостоятелно захранване, като за строежите от I до III КФС захранването следва да осигурява непрекъсната работа на системите за не по-малко за 24 часа.

(2) Проектната документация на системите по ал. 1 включва в съответните части на инвестиционния проект:

1. обяснителна записка;

2. технически спецификации, посочващи всички използвани технически средства по вид, модел, производител и количество;

3. блокова схема, отразяваща конфигурацията на системата;

4. чертежи за разполагане на техническите елементи и окабеляване.

(3) Проектите на системите по ал. 1 се изготвят заедно с техническия проект на строежа с оглед съгласуване и отразяване в работните чертежи и спецификации на елементите за захранване и на трасетата за скрито структурно окабеляване на системите, както и местата на разполагане на съответното техническо оборудване (захранване, сървъри и др.).

(4) Проектите на алармените системи за строежите от І до ІІІ КФС по искане на възложителя се съгласуват със специализираните органи на МВР.

(5) Системата за видеонаблюдение за стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се проектира и изгражда от елементи, които осигуряват възможност за наблюдение както на отделни зрители, така и на група от зрители.
Г л а в а о с м а

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ СГРАДИ И ПОМЕЩЕНИЯ, НЕОБХОДИМИ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ЗА ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА


Чл. 37. (1) Сгради и помещения за нуждите на персонала, отговарящ за експлоатацията на елементите за физическа защита на строеж, се проектират в зависимост от заданието за проектиране и КФС на строежа и/или обекта в него съгласно чл. 7.

(2) Видът, броят и площите на сградите и помещенията по ал. 1 се определят при отчитане на числеността и функциите на персонала за физическа защита, броя и вида на необходимите технически съоръжения, системи и транспортни средства.


(3) За изграждане на центъра за наблюдение и приемане на алармени сигнали да се спазват изискванията на стандарта съгласно т. 10 от приложение № 3.

(4) За стадиони и големи спортни зали и съоръжения от II и III КФС се проектират и изграждат:

1. команден (наблюдателен) пункт, който осигурява пряка видимост върху игралното поле и трибуните на спортните съоръжения;

2. помещение за изолиране на правонарушители.



Чл. 38. (1) Когато физическата сигурност на строеж се осъществява от звена на МВР, сградите и помещенията по чл. 37, техните местоположение, брой и вид се определят от териториалните органи на МВР.

(2) Сградите и помещенията по ал. 1 се предоставят за стопанисване и управление на МВР.



Чл. 39. Помещенията за транспортните средства освен съгласно наредбата се проектират при спазване на условията и техническите изисквания за съхранение, експлоатация и ремонт на моторните превозни средства.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Програма за междурегионално сътрудничество interreg ivc глава Приоритетни оси Въведение стр. 44/45 …


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница