Нормативни стойности на хоризонталните линейни натоварвания върху предпазни огради

Нормативни стойности на хоризонталните линейни натоварвания върху предпазни огради

(2) В участъци, където е възможно масово струпване на хора, като стадиони, салони за събрания и конференции, сцени и др., линейното натоварване се приема като за категория С5.

(2) Продължително действащите части на равномерно разпределените вертикални експлоатационни натоварвания в участъците от категории A, В, С и D се приемат равни на 35 % от съответните нормативни стойности.

(3) Вертикалните експлоатационни натоварвания в участъците от категории F, G, H, I и K се приемат за кратковременно действащи.

Чл. 65. За експлоатационните натоварвания коефициентът за натоварване _f се приема равен на 1,3.
Раздел IV
Натоварвания от мостови и окачени кранове
Чл. 66. Натоварванията от мостови и окачени кранове се определят в зависимост от групите по режим на тяхната работа, от вида на задвижването и от начина на окачване на товара. Примерен списък на мостови и окачени кранове от различни групи по режим на работа е даден в приложение № 4.

Чл. 67. (1) Нормативните стойности на вертикалните натоварвания, предавани чрез колелата на крановете върху гредите на крановия път, както и другите необходими за изчисленията данни се приемат от стандартите за крановете, а за нестандартните кранове - по данните, посочени в документацията на производителя.

(2) Под “кранов път” се разбират двете греди, носещи един мостов кран, както и всички греди, носещи един окачен кран (две греди - при окачен кран с един светъл отвор, три греди - при окачен кран с два светли отвора, и т. н.).

1. за кранове с еластично окачване на товара – 0,05 от сумата на номиналната товароподемност на крана и теглото на количката;

2. за кранове с кораво окачване на товара – 0,10 от сумата на номиналната товароподемност на крана и теглото на количката.

(2) Натоварването по ал. 1 се отчита при изчисляване на напречните рамки на сградите и гредите на крановите пътища. В този случай се приема, че натоварването се предава върху едната греда на крановия път, разпределя се поравно между всички опиращи се на нея колела на крана и може да бъде насочено както към вътрешността на разглеждания отвор, така и навън.

(2) Натоварването по ал. 1 се отчита само при изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановите пътища и на тяхното закрепване към колоните в сгради с кранове от групи по режим на работа К7 и К8, при което то се предава върху подкрановата греда от всички колела на едната страна на крана и може да бъде насочено както към вътрешността на разглеждания отвор, така и навън. В този случай натоварването по чл. 69 не се отчита.

(2) Натоварването по ал. 1 се отчита само при изчисляване на ограничителите и тяхното закрепване към гредите на крановия път.

1. за група по режим на работа на крановете К8 с кораво окачване на товара - 1,6;

2. за група по режим на работа на крановете К8 с еластично окачване на товара - 1,4;

3. за група по режим на работа на крановете К7 - 1,3;

4. за останалите групи по режим на работа на кранове - 1,1.

(2) При проверките на местната устойчивост на стеблата на гредите стойността на допълнителния коефициент _fc се приема равна на 1,1.

1. при стъпка на колоните не по-голяма от 12 m:

а) за група по режим на работа на мостови кранове К8 - 1,2;

б) за групи по режим на работа на мостови кранове К6 и К7, както и за всички групи по режим на работа на окачени кранове - 1,1;

2. при стъпка на колоните, по-голяма от 12 m: за група по режим на работа на мостови кранове К8 - 1,1;

3. за всички останали случаи - 1,0.

(2) При изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановия път и на тяхното закрепване към носещите ги конструкции изчислителните стойности на хоризонталните кранови натоварвания се умножават с коефициент на динамичност, равен на:

1. за мостови кранове от група по режим на работа К8 - 1,1;

2. за всички останали случаи -1,0.

(3) При изчисляване на конструкцията на умора, при проверки на провисванията на подкрановите греди и преместванията на колоните, както и при отчитане на местното действие на съсредоточеното вертикално натоварване от едно колело на крана коефициентът на динамичност се приема равен на 1,0.

(2) При разполагане в една линия на движещи се върху различни кранови пътища окачени кранове вертикалните натоварвания се приемат от:

1. не повече от два крана - за колоните, надлъжните конструкции, фундаментите и земната основа по крайната надлъжна ос при два кранови пътя в отвора;

2. не повече от четири крана:

а) за колоните, надлъжните конструкции, фундаментите и земната основа по вътрешните надлъжни оси;

б) за колоните, надлъжните конструкции, фундаментите и земната основа по крайната надлъжна ос - при три кранови пътя в отвора;

в) за напречните конструкции - при два или три кранови пътя в отвора.

Чл. 79. Хоризонталните натоварвания при изчисляване на якостта и устойчивостта на гредите на крановите пътища, колоните, рамките, напречните и надлъжните конструкции, фундаментите и земната основа се отчитат от не повече от два най-неблагоприятни по въздействие крана, разположени на един кранов път или на различни пътища, но в една линия. В този случай от всеки кран се отчита само едно хоризонтално натоварване - напречно или надлъжно.

Чл. 80. При изчисляване на якостта и устойчивостта за определяне на вертикалните и хоризонталните натоварвания от мостови кранове на две или три нива в отвора, при едновременно разполагане в него на мостови и окачени кранове, както и при окачени кранове, предназначени за предаване на товари от един кран на друг посредством прехвърлящи мостове, броят на крановете се приема в съответствие със заданието за проектиране.

Чл. 81. При определяне на вертикалните и хоризонталните деформации на гредите на крановите пътища, както и на хоризонталните премествания на колоните се отчитат натоварванията от най-неблагоприятния по въздействие кран.

Чл. 82. При наличие върху крановия път на един кран и при условие че по време на експлоатацията на сградата или съоръжението няма да действа втори кран, натоварванията върху пътя се приемат само от един кран.

Чл. 83. (1) При наличие на два крана натоварванията от тях се умножават с коефициент за съчетание, както следва:

1. за групи по режим на работа на крановете от К1 до К6 – ψ_с = 0,85;

2. за групи по режим на работа на крановете К7 и К8 - ψ_с = 0,95.

(2) При наличие на четири крана натоварванията от тях се умножават с коефициент за съчетание, както следва:

1. за групи по режим на работа на крановете от К1 до К6 - ψ_с = 0,7;

2. за групи по режим на работа на крановете К7 и К8 - ψ_с = 0,8.

(3) При отчитане само на един кран вертикалните и хоризонталните натоварвания от него се приемат без намаление.

Чл. 84. (1) При изчисляването за умора на гредите на крановите пътища под електрически мостови кранове и на тяхното закрепване към носещата ги конструкция се отчита намалената част от нормативната стойност на натоварването съгласно чл. 38, т. 8.

(2) При проверките за умора на стеблата на гредите в зоната на действие на съсредоточеното вертикално натоварване от едно колело на крана намалената нормативна стойност на вертикалното натоварване от колелото се умножава с допълнителния коефициент _fc, отчитан при изчисляване на якостта на подкрановите греди в съответствие с чл. 74, ал. 1.

(3) Групите по режим на работа на крановете, за които се извършва изчисляване за умора, се определят в съответните нормативни актове за проектиране на конструкциите.
Раздел V

Натоварвания от сняг
Чл. 85. Нормативната стойност на натоварването от сняг върху хоризонталната проекция на покрива s_n се определя по формулата:
s_n = s_t μ (3),
където:

s_t е нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната покривка върху 1 m² хоризонтална земна повърхност, която се приема съгласно чл. 86;

μ - коефициентът за привеждане на теглото на снежната покривка върху земната повърхност към натоварване от сняг върху покрива, който се приема съгласно чл. 87.

Чл. 86. Нормативната стойност на натоварването от теглото на снежната покривка s_t върху 1 m² хоризонтална земна повърхност се приема, както следва:

1. за строежи в избрани градове в страната - съгласно данните в табл. 6.1 от приложение № 6;

2. за строежи в останалата част от територията на страната с надморска височина до 1000 m - в зависимост от местоположението им съгласно Картата за райониране на територията на страната по нормативни стойности на натоварването от сняг върху терена s_t от приложение № 6 и от района по натоварване от сняг съгласно табл. 7;

Таблица 7

3. за строежите в планински и слабо изучени местности с надморска височина, по-голяма от 1000 m, както и в местности със сложен релеф нормативната стойност на теглото на снежната покривка се определя по метеорологични данни.

(2) В случаите, когато по-неблагоприятните условия за работа на конструкцията и нейните елементи възникват при частично натоварване от сняг, те се изследват и по схемите за натоварване от сняг върху половината или една четвърт от отвора (за покриви с горно осветление - върху участъци с широчина b).

(3) Натоварването от сняг се определя, като се вземат под внимание и предвижданите разширения на сградата или съоръжението.

Чл. 88. (1) Дадените в табл. 6.2 от приложение № 6 варианти на натоварване с повишени местни натоварвания от сняг се отчитат при изчисляване на елементите на покритията (покривни панели, обшивки, столици и др.), както и на елементите и сеченията на основните носещи конструкции (ферми, греди, колони и др.), за които оразмеряването при тези варианти на натоварване е меродавно.

(2) При изчисляването на конструкциите се допуска да се прилагат и по-опростени, но най-малко еквивалентни по въздействие на дадените в приложение № 6 схеми за натоварване от сняг.

(3) При изчисляване на рамките и колоните на производствени сгради се разрешава натоварването от сняг да се приема като равномерно разпределено, с изключение на участъците при скокове в профила на покривите, където е необходимо да се отчита повишеното натоварване от сняг.

Чл. 89. Допуска се натоварването от сняг върху парници и оранжерии с непрекъснат режим на работа през зимния период да се намалява с 20 %.

Чл. 90. За натоварванията от сняг коефициентът за натоварване _f се приема равен на 1,4.

Раздел VI

1. нормалното налягане w_x, съответно w_у, в резултат на общото противодействие, което строежът оказва на въздушния поток по ос х или ос у, и условно действащо върху тази от проекциите му, която е перпендикулярна на съответната ос;

2. съвкупността от въздействията на:

а) нормалното налягане w_е, приложено върху съответните външни повърхности на сградата или съоръжението или на отделния елемент;

б) силите на триене w_f, които действат по допирателните към съответните външни повърхности и се отнасят за хоризонталните им (за шедови или вълнообразни покриви и за покриви с горно осветление) или за вертикалните им (за стени с балкони, лоджии и други подобни конструкции) проекции;

в) нормалното налягане w_i, приложено върху съответните вътрешни повърхности на сграда с ветропроницаеми стени или с отвори.

(2) При проектиране на високи строежи, за които съотношението между височината h и минималния размер на напречното сечение d на ниво 2/3h е по-голямо от 10, се извършва проверка за ветрови резонанс. За строежи с кръгово-цилиндрична форма проверката може да се извършва съгласно приложение № 7.

Чл. 92. (1) Натоварването от вятър върху сградите и съоръженията се определя като сума от неговата средна и пулсационна компонента.

(2) Средната (т. нар. “статична”) компонента, която съответства на продължително действащия (осреднен) скоростен напор на вятъра, се отчита във всички случаи. Пулсационната компонента, която се дължи на пулсациите на налягането (скоростния напор) на вятъра, може да не се отчита при определяне на вътрешното налягане w_i, както и при изчисляване на масивни многоетажни сгради с височина до 40 m и на масивни едноетажни сгради с височина до 36 m, при съотношения между височината и широчината, по-малки от 1,5.

w_m е нормативната стойност на налягането (скоростния напор) на вятъра съгласно чл. 94, ал. 1, kN/m²;

æ_z - коефициент, с който се отчита изменението на налягането по височина съгласно чл. 95;

с - аеродинамичен коефициент съгласно чл. 96.

1. за строежи в избрани градове в страната - съгласно данните в табл. 8.1 от приложение № 8;

2. за строежи в останалата част от територията на страната с надморска височина до 1000 m - в зависимост от местоположението им съгласно Картата за райониране на територията на страната по нормативно налягане от вятър w_m от приложение № 8 и от района по натоварване от вятър съгласно табл. 8;
Таблица 8

Райони по натоварване от вятър

Район	I	II	III	IV	V
Налягане на вятъра wm (kN/m2)	0,23	0,30	0,38	0,48	0,60

3. за строежите в планински и слабо изучени местности, разположени на 1000 m над морското равнище, както и в местности със сложен релеф нормативната стойност на скоростта на вятъра се определя по метеорологични данни и въз основа на резултатите от обследването на района на строителството, като се отчита и опитът от експлоатацията на други подобни строежи в него; нормативната стойност на налягането на вятъра w_m (kN/m²) може да се определя по формулата:

(2) При определяне на натоварването от вятър върху дадена сграда или съоръжение за различните направления на вятъра могат да се приемат различни типове местности.

(3) Към местностите от тип А се отнасят откритите местности (равнини, открити крайбрежни райони на Черноморието, на язовирите и езерата и др. под.), а към местностите от тип В – населените места, горските райони и други подобни местности, равномерно покрити от препятствия с височина, по-голяма от 10 m.

(4) Строеж с височина h се смята разположен в местност от даден тип, ако местността запазва характера си откъм страната на вятъра на разстояние повече от 30 h - при височина h ≤ 60 m, и на разстояние повече от 2 km - при по-голяма височина.

(2) Положителните стойности на коефициентите c_е или c_i отговарят на вятъра към съответната външна или вътрешна повърхност, а отрицателните - на вятъра от повърхността (т. нар. "смучене"). Междинните стойности на натоварванията могат да се определят чрез линейна интерполация.

(3) При изчисляване на връзките на ограждащите елементи с носещата конструкция в ъглите на сградата и по контура на покрива повишеното местно отрицателно налягане (“смученето”) на вятъра в посочените на фиг. 3 ивици с широчина по 1,5 m се отчита посредством аеродинамичен коефициент c_е = - 2,0.

Фиг. 3. Зони с увеличено отрицателно налягане, което се отчита при изчисляване на закрепването на елементите

(5) При определяне на натоварването от вятър върху повърхностите на вътрешните стени в сгради без външни ограждащи конструкции (например при изпълнение на строителството) се използват стойностите на аеродинамичните коефициенти за външно налягане c_е или за челно съпротивление c_x.

1. за строежи (включително конструктивните им елементи), чиято първа собствена честота f₁ (Hz) е по-висока от граничната стойност за собствените честоти f_ℓ съгласно чл. 98 - по формулата:

w_n е съгласно чл. 93;

ζ - коефициентът за пулсация на налягането на вятъра на височина z, който се приема съгласно табл. 10;

ν - коефициент за пространствена корелация на пулсациите на налягането на вятъра съгласно чл. 99;

Таблица 10

2. за строежи (включително конструктивните им елементи), които могат да се разглеждат като система с една степен на свобода (напречни рамки на едноетажни промишлени сгради, водни кули и др.), при f₁ < f_ℓ - по формулата:

Фиг. 4. Коефициент на динамичност ξ

ξ - коефициентът на динамичност съгласно ал. 1, т. 2;

y - хоризонталното преместване на височина z по първата форма на собствените трептения на строежа (за симетрични в план сгради с постоянна височина за у може да се приема преместването от равномерно разпределено хоризонтално статично натоварване);

η – коефициент, m/s², който се определя чрез разделяне на строежа по височина на r участъка, в рамките на всеки от които натоварването от вятър се смята постоянно - по формулата:

(9),

където:

w_p,n,к - пулсационната компонента на натоварването от вятър за средата на k-тия участък съгласно формула (6), kN/m²;

(2) За многоетажни сгради, характеризиращи се с постоянни по височината им стойности на коравината, масата и широчината на духаната от вятъра повърхност, нормативната стойност на пулсационната компонента на натоварването от вятър на ниво z може да се определя по формулата:

(2) Съоръженията с цилиндрична форма, при които f₁ < f_ℓ , се проверяват допълнително за ветрови резонанс.

(2) Изчислителната повърхност включва тези участъци от повърхността на духаните пряко, или подложени на смучене челни, задни и странични стени, на покривите и други подобни конструкции, чрез които налягането на вятъра се предава на изчислявания елемент.

Таблица 13