Въведение 1.1.НСРР в новата европейска рамка за планиране

1.Въведение

1.1.НСРР в новата европейска рамка за планиране

НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.

НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

Действащият документ на НСРР за периода 2005 – 2015 г. е приет от правителството през 2005 г. и е изиграл сериозна роля за насочване на националната политика за регионално развитие през периода на действие, който включва предприсъединителния период 2005 – 2006 и първия програмен период 2007 – 2013 г. НСРР е дала отправна насока и рамка за разработването на оперативната програма за регионално развитие (ОПРР), на документите за регионално развитие на регионално, областно и общинско ниво³, а също и на документите, подготвени във връзка с прилагането на политиката за сближаване в България за настоящия програмен период 2007 – 2013 г. Създаден е добър организационен и експертен капацитет в общините и областите, а също и в районите от ниво 2, а това е добра база за прилагане на политиката за регионално развитие.

В процеса на прилагане на НСРР настъпват сериозни промени и се появяват нови реалности. От началото на 2007 г. страната ни е приета за член на Европейския съюз (ЕС). Във връзка с промените в европейската политика за сближаване и пълноправното членство на Република България в ЕС възниква необходимост от актуализация на НСРР 2005 - 2015 г. и от промени в националната законодателна рамка за регионално развитие. През 2008 г. е подготвен и приет нов Закон за регионалното развитие (ЗРР). Законът е съобразен с прякото действие на разпоредбите на европейското право за България като държава-членка на Европейския съюз и цели създаването на взаимовръзки между националната нормативна уредба за регионално развитие и законодателството на Общността. ЗРР създава добра нормативна рамка за регионалното развитие в България, в унисон с принципите на политиката за регионално развитие и сближаване в ЕС. Законът регламентира системата от документи, ресурсите и действията на компетентните органи, насочени към постигане на целите на политика за регионално развитие, а именно:

• 
  Намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните неравенства в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие;
  
• 
  Осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост;
  
• 
  Развитие на териториалното сътрудничество.
  

Промените в европейската и в националната политика, в нормативната и институционалната среда на регионалното развитие са наложили изработването на Актуализиран документ на стратегията, който отразява новите реалности и представлява добра база за разработване на НСРР 2012 – 2022 г. През 2010 г. е извършена междинна оценка на НСРР и доклад за резултатите от прилагането на стратегията с насоки и препоръки за разработването на нова стратегия за регионално развитие за периода след 2013 г. Тези препоръки са отчетени в настоящия проект на НСРР за периода 2012 – 2022 г.

НСРР визира период от 11 години от 2012 до 2022. Това е период, в който се очакват сериозни промени в световен и общоевропейски мащаб, период на появата на нови изпитания и предизвикателства пред Европейската общност и европейските държави, свързани с преодоляването на ефектите от дълговата финансова криза и по-нататъшното успешно провеждане на политиката на сближаване и запазване на националната и регионалната идентичност и културно разнообразие в процеса на развитие. В съвременния етап на развитие най-големите изпитания пред Европа и европейските страни са: глобализацията, демографското развитие, изменението на климата и цената на енергийните ресурси (енергийната независимост). Политиката за развитие на ЕС до 2020 г. ще бъде ориентирана така, че да помогне на регионите да бъдат подготвени да посрещнат тези изпитания и предизвикателства и всеки регион да намери индивидуални решения за справяне с трудностите, пред които е изправен. Подготовката на този процес започна с публикуването на Стратегията на ЕС “Европа 2020” и определянето на националните цели, чието постигане ще бъде задача на държавите – членки чрез разписването на програми и мерки, заложени в Националните програми за реформи.

През октомври 2008 г. ЕК публикува Зелената книга за териториално сближаване, която поставя въпроси относно актуалните цели и възможностите на териториалното сътрудничество, за това как хората използват пространствата, в които живеят, използването на потенциала на граничните територии, териториалните измерения на секторните политики, връзката между сътрудничеството и конкурентоспособността. Подчертава се, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на териториалното и културното разнообразие и обособяването на функциониращи икономически райони, да се подобрява координацията между политиките на ЕС, разбирането за териториалните процеси. Очаква се да се развие по-стратегическо и гъвкаво териториално сътрудничество, ориентирано към постигане на цели поставени на макрорегионално ниво.

С Договора от Лисабон от 2009 г. към целите за икономическо и социално сближаване беше добавена целта за териториално сближаване. Новите оперативни програми, прилагани във връзка с политиката за сближаване следва да поставят акцент върху ролята на градовете, да отчитат функционалната диференциация в географски план, областите със специфични географски или демографски проблеми и макрорегионалните стратегии. В тази връзка е изготвена стратегията на ЕС за региона на река Дунав, която акцентира на интегриран, ориентиран към използване на местните потенциали за развитие подход, целящ интензифициране на процеса на социално-икономическото развитие и повишаване на конкурентноспособността, подобряване управлението на околната среда и постигане на растеж, основан на ефективно използване на ресурсите.

Новата Стратегия на ЕС „Европа 2020”, приета през 2010 г., налага подобряване на координацията и обвързването на различни политики и национални стратегии, включително на политиката и стратегиите за балансирано и устойчиво регионално развитие в рамките на ЕС, с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж, който да отговори на съвременните глобални предизвикателства пред развитието на страните и регионите. Стратегията свързва интелигентния растеж с въвеждане на нови технологии и иновации, както и с добре образовани и конкурентоспособни човешки ресурси на пазара на труда.

НСРР отчита новите моменти на общоевропейската политика на сближаване на Стратегията “Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, чиято основа е икономика, базирана на знания и иновации. Европейската политика на сближаване е основен стълб в процеса на европейска интеграция. Това е политика за икономическо и социално развитие, съобразена с конкретните потребности на сериозно различаващи се страни, райони и местни общности, базирана на принципа на субсидиарността. Стратегия “Европа 2020” изисква подобряване обвързаността на всички национални политики и стратегии, както и на политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие, за изграждане на по-интелигентна и конкурентна икономика, за намаляване на различията между високоразвитите региони, генериращи знания, информация и нови технологии и изостаналите периферни райони в европейския континент.

Стратегията “Европа 2020” поставя 5 основни цели пред Европейския съюз до 2020 г. Националаните цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020“ са заложени и потвърдени в Националната програма за реформи на Република България (2012-2020 г.)

• 
  Нивото на заетостта на населението на възраст 20—64 години да нарасне от 69 % до поне 75 %, включително чрез по-голямо участие на жените, по-възрастните работници и по-добрата интеграция на мигрантите в работната сила.; (национална цел на България – 76%)
  
• 
  Да бъде запазена целта за инвестиране на 3 % от БВП в НИРД, като в същото време се отчита интензитетът на НИРД и иновациите.; (национална цел на България – 1.5%)
  
• 
  Емисиите на въглероден диоксид да се намалят поне с 20 % в сравнение с нивата от 90-те години; делът на възобновяемите енергийни източници в крайното енергийно потребление да нарасне до 20 % (национална цел на България – 16%), а енергийната ефективност да се подобри с 20 %.
  
• 
  Делът на преждевременно напусналите училище ученици да се намали до 10 % спрямо сегашните 15 %; (национална цел на България – 11%) и същевременно да се увеличи делът на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование от 31 % до най-малко на 40 %; (национална цел на България – 36%).
  
• 
  Броят на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедност, да бъде намален с 25% (национална цел на България – 16% от броя на живеещите в бедност за 2008 г. или 260 000 души).
  

• 
  Нарастващата глобализация: структурните промени след глобалната икономическа криза;
  
• 
  Промените с интеграцията на Европейския съюз и нарастващите вътрешни зависимости между регионите;
  
• 
  Демографската ситуация в различните територии. социалните предизвикателства и изолирането на уязвими групи;
  
• 
  Климатичните промени и рисковете в околната среда: влиянията в отделните географски области;
  
• 
  Енергийните предизвикателства, които се засилват и застрашават регионалната конкурентоспособност;
  
• 
  Загубата на биоразнообразието, изчезващите видове, рисковете за ландшафтното и културно наследство.
  

Като териториални приоритети са изтъкнати :

• 
  Подкрепа за полицентрично и балансирано териториално развитие;
  
• 
  Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните региони;
  
• 
  Териториална интеграция в трансгранични междунационални функционални региони;
  
• 
  Осигуряване на конкурентоспособност на регионите на глобалния пазар чрез силни местни икономики;
  
• 
  Подобряване на териториалната свързаност между индивидите, общините и предприятията;
  
• 
  Управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите.
  

Препоръчва се: засилване на териториално сближаване на общоевропейско ниво, съдействие за териториално сближаване – трансгранично и транснационално, междурегионално в дадена страна, вътрешно-регионално в отделните райони.

Акцентира се върху въвеждането на принципите на териториалното сближаване в националните интегрирани политики за развитие и в механизмите за пространствено планиране.

През ноември 2011 г. ЕК публикува Пети доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, който очертава приоритетите и рамката за политиката на сближаване след 2013 г. и изисква политиката на сближаване да се превърне в носител на стандартите за постигане на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на Стратегия „Европа 2020”. Докладът подчертава, че е необходимо европейските и националните ресурси да се концентрират в малък брой приоритети. Препоръчва се ориентиран към резултатите подход, което означава определяне на ясни и измерими цели и показатели на резултатите. Изисква се да бъде изработена амбициозна програма за градовете, в която по-ясно се посочват финансовите ресурси за решаване на градските проблеми.

В отговор на изискванията на Стратегия „Европа 2020” България разработва Националната програма за реформи на Република България, като рамков дългосрочен документ, който определя визията и общите цели на политиките за развитие за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включвайки и техните териториални проявления. Също така се разработва и Национална програма за развитие: България 2020 (НПР: България 2020) в съответствие с утвърдената от министър-председателя Обща концепция за програмиране на развитието на Република България (юни 2010 г.) и Постановление на Министерския съвет №110/03.06.2010, с което се създава Съвет за развитие (СР) към Министерския съвет с ключова задача координация на подготовката на НПР: България 2020. Целта е да се разработи дългосрочна национална програма, която да създаде рамка за развитието на Република България, осигуряваща устойчивост и взаимното допълване на интервенциите, и постигането на трайни резултати, вписващи се в една обвързана система от документи, определящи посоката и действията за национално развитие.

Отчитайки изискванията на тези базови европейски и национални документи на стратегическото планиране, НСРР за периода 2012 – 2022 определя цели, приоритети и специфични цели, допринасящи за постигането на целите на Стратегия „Европа 2020” при отчитане на насоките на “Териториален дневен ред на ЕС 2020” както и на Националната праграма за реформи на Република България (2012-2020 г.) и Националната програма за развитие „България 2020 г.” - основните стратегически документи, определящи целите и приоритетите за развитието на страната до 2020 г.

С оглед пространственото координиране на процесите, протичащи в националната територия и районите и създаването на устройствена основа за осъществяване на регионалното планиране и на отделните секторни планирания с цел постигането на комплексно, интегрирано планиране, в проекта на НСРР е включен допълнителен раздел, който третира проблемите на териториално-пространственото и урбанистичното развитие на страната и нейните региони. Отчетени са Методическите насоки за разработване на Национална концепция за пространствено развитие (НКПР) на Република България за периода до 2025 г. и резултатите от стратегическите пространствени документи на макро ниво. НКПР за териториално развитие ще бъде разработена до края на 2012 г.

Именно в тази посока са отчетени и използвани резултатите от работата по “Съвместен документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка. България и Румъния” за идентифицирането на градските центрове – полюси на растеж и за определянето на оси на развитие.

НСРР е разработена в съответствие с изискванията на ЗРР и Правилника за прилагането му като документи, които определят дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за регионално развитие на страната и съответствието с другите структуроопределящи политики.

В изготвянето на НСРР са взети предвид „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Р. България (2012 – 2022 г.), за Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014 – 2020 г.), за Областни стратегии за развитие (2014 – 2020 г.) и за Общински планове за развитие (2014 – 2020 г.)”, както и оценките на резултатите от действието на предходните стратегически и планови документи на регионалното развитие, отчетени в документите Междинни оценки и Междинни доклади за изпълнение на НСРР 2005 – 2015 г. и на регионалните планове на районите от ниво 2 за периода 2007 – 2010 г. Взети са предвид и препоръките и насоките, съдържащи се в тези документи за разработване на НСРР за периода след 2013 г.

В същото време е отчетен фактът, че във визирания 11 годишен период, в резултат на очертаващите се предизвикателства и тенденции за общоевропейско и национално развитие могат да се очакват сериозни промени в икономическата, социалната, а и в нормативната среда, които ще налагат промени и в политиката за регионално и териториално развитие. НСРР е гъвкава по отношение на очакваните предизвикателства и промени. Тя е стратегия за регионално развитие, която в периода до 2022 г. определя държавната политика за устойчиво, балансирано развитие на шестте района от ниво 2 и дава ориентир за балансираното развитие и на по-малките териториални единици – области и общини.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 3.23 Mb.

Сподели с приятели: