Министерство на регионалното развитие и благоустройството софия 2012


Въведение 1.1.НСРР в новата европейска рамка за планиране



страница2/17
Дата08.05.2018
Размер3.23 Mb.
#69035
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

1.Въведение

1.1.НСРР в новата европейска рамка за планиране


Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства2 в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

НСРР определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която има интегрален характер, дава възможност за координация на секторните политики на територията и съдейства за тяхното синхронизиране.

НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

Действащият документ на НСРР за периода 2005 – 2015 г. е приет от правителството през 2005 г. и е изиграл сериозна роля за насочване на националната политика за регионално развитие през периода на действие, който включва предприсъединителния период 2005 – 2006 и първия програмен период 2007 – 2013 г. НСРР е дала отправна насока и рамка за разработването на оперативната програма за регионално развитие (ОПРР), на документите за регионално развитие на регионално, областно и общинско ниво3, а също и на документите, подготвени във връзка с прилагането на политиката за сближаване в България за настоящия програмен период 2007 – 2013 г. Създаден е добър организационен и експертен капацитет в общините и областите, а също и в районите от ниво 2, а това е добра база за прилагане на политиката за регионално развитие.

В процеса на прилагане на НСРР настъпват сериозни промени и се появяват нови реалности. От началото на 2007 г. страната ни е приета за член на Европейския съюз (ЕС). Във връзка с промените в европейската политика за сближаване и пълноправното членство на Република България в ЕС възниква необходимост от актуализация на НСРР 2005 - 2015 г. и от промени в националната законодателна рамка за регионално развитие. През 2008 г. е подготвен и приет нов Закон за регионалното развитие (ЗРР). Законът е съобразен с прякото действие на разпоредбите на европейското право за България като държава-членка на Европейския съюз и цели създаването на взаимовръзки между националната нормативна уредба за регионално развитие и законодателството на Общността. ЗРР създава добра нормативна рамка за регионалното развитие в България, в унисон с принципите на политиката за регионално развитие и сближаване в ЕС. Законът регламентира системата от документи, ресурсите и действията на компетентните органи, насочени към постигане на целите на политика за регионално развитие, а именно:


  • Намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните неравенства в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие;

  • Осигуряване на условия за ускорен икономически растеж и високо ниво на заетост;

  • Развитие на териториалното сътрудничество.

С националното и европейското законодателство се въвежда и нов териториален обхват за районите от ниво 1 и ниво 2 за България, съответсващ на изискванията на Регламент 176/2008 за изменение на Регламент 1059/2003 относно установяване на обща класификация на териротиалните единици за статистически цели (NUTS).

Промените в европейската и в националната политика, в нормативната и институционалната среда на регионалното развитие са наложили изработването на Актуализиран документ на стратегията, който отразява новите реалности и представлява добра база за разработване на НСРР 2012 – 2022 г. През 2010 г. е извършена междинна оценка на НСРР и доклад за резултатите от прилагането на стратегията с насоки и препоръки за разработването на нова стратегия за регионално развитие за периода след 2013 г. Тези препоръки са отчетени в настоящия проект на НСРР за периода 2012 – 2022 г.

НСРР визира период от 11 години от 2012 до 2022. Това е период, в който се очакват сериозни промени в световен и общоевропейски мащаб, период на появата на нови изпитания и предизвикателства пред Европейската общност и европейските държави, свързани с преодоляването на ефектите от дълговата финансова криза и по-нататъшното успешно провеждане на политиката на сближаване и запазване на националната и регионалната идентичност и културно разнообразие в процеса на развитие. В съвременния етап на развитие най-големите изпитания пред Европа и европейските страни са: глобализацията, демографското развитие, изменението на климата и цената на енергийните ресурси (енергийната независимост). Политиката за развитие на ЕС до 2020 г. ще бъде ориентирана така, че да помогне на регионите да бъдат подготвени да посрещнат тези изпитания и предизвикателства и всеки регион да намери индивидуални решения за справяне с трудностите, пред които е изправен. Подготовката на този процес започна с публикуването на Стратегията на ЕС “Европа 2020” и определянето на националните цели, чието постигане ще бъде задача на държавите – членки чрез разписването на програми и мерки, заложени в Националните програми за реформи.

През октомври 2008 г. ЕК публикува Зелената книга за териториално сближаване, която поставя въпроси относно актуалните цели и възможностите на териториалното сътрудничество, за това как хората използват пространствата, в които живеят, използването на потенциала на граничните територии, териториалните измерения на секторните политики, връзката между сътрудничеството и конкурентоспособността. Подчертава се, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на териториалното и културното разнообразие и обособяването на функциониращи икономически райони, да се подобрява координацията между политиките на ЕС, разбирането за териториалните процеси. Очаква се да се развие по-стратегическо и гъвкаво териториално сътрудничество, ориентирано към постигане на цели поставени на макрорегионално ниво.

С Договора от Лисабон от 2009 г. към целите за икономическо и социално сближаване беше добавена целта за териториално сближаване. Новите оперативни програми, прилагани във връзка с политиката за сближаване следва да поставят акцент върху ролята на градовете, да отчитат функционалната диференциация в географски план, областите със специфични географски или демографски проблеми и макрорегионалните стратегии. В тази връзка е изготвена стратегията на ЕС за региона на река Дунав, която акцентира на интегриран, ориентиран към използване на местните потенциали за развитие подход, целящ интензифициране на процеса на социално-икономическото развитие и повишаване на конкурентноспособността, подобряване управлението на околната среда и постигане на растеж, основан на ефективно използване на ресурсите.

Новата Стратегия на ЕС „Европа 2020”, приета през 2010 г., налага подобряване на координацията и обвързването на различни политики и национални стратегии, включително на политиката и стратегиите за балансирано и устойчиво регионално развитие в рамките на ЕС, с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж, който да отговори на съвременните глобални предизвикателства пред развитието на страните и регионите. Стратегията свързва интелигентния растеж с въвеждане на нови технологии и иновации, както и с добре образовани и конкурентоспособни човешки ресурси на пазара на труда.

НСРР отчита новите моменти на общоевропейската политика на сближаване на Стратегията “Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, чиято основа е икономика, базирана на знания и иновации. Европейската политика на сближаване е основен стълб в процеса на европейска интеграция. Това е политика за икономическо и социално развитие, съобразена с конкретните потребности на сериозно различаващи се страни, райони и местни общности, базирана на принципа на субсидиарността. Стратегия “Европа 2020” изисква подобряване обвързаността на всички национални политики и стратегии, както и на политиката за балансирано и устойчиво регионално развитие, за изграждане на по-интелигентна и конкурентна икономика, за намаляване на различията между високоразвитите региони, генериращи знания, информация и нови технологии и изостаналите периферни райони в европейския континент.

Стратегията “Европа 2020” поставя 5 основни цели пред Европейския съюз до 2020 г. Националаните цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020“ са заложени и потвърдени в Националната програма за реформи на Република България (2012-2020 г.)



  • Нивото на заетостта на населението на възраст 20—64 години да нарасне от 69 % до поне 75 %, включително чрез по-голямо участие на жените, по-възрастните работници и по-добрата интеграция на мигрантите в работната сила.; (национална цел на България – 76%)

  • Да бъде запазена целта за инвестиране на 3 % от БВП в НИРД, като в същото време се отчита интензитетът на НИРД и иновациите.; (национална цел на България – 1.5%)

  • Емисиите на въглероден диоксид да се намалят поне с 20 % в сравнение с нивата от 90-те години; делът на възобновяемите енергийни източници в крайното енергийно потребление да нарасне до 20 % (национална цел на България – 16%), а енергийната ефективност да се подобри с 20 %.

  • Делът на преждевременно напусналите училище ученици да се намали до 10 % спрямо сегашните 15 %; (национална цел на България – 11%) и същевременно да се увеличи делът на населението на възраст 30—34 години със завършено висше образование от 31 % до най-малко на 40 %; (национална цел на България – 36%).

  • Броят на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедност, да бъде намален с 25% (национална цел на България – 16% от броя на живеещите в бедност за 2008 г. или 260 000 души).

През 2011 г. министрите, отговорни за териториалното развитие, приеха важния документ “Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020”, като доразвитие на подобен документ от 2007 г. С “Териториалния дневен ред ЕС 2020” се акцентира на териториалното измерение на европейската политика на сближаване и на Стратегията “Европа 2020” и се поставя основна цел за постигане на “териториално сближаване /кохезия/ за по-хармонизирани и балансирани условия в Европа” в условията на нарастващи заплахи и предизвикателства:

  • Нарастващата глобализация: структурните промени след глобалната икономическа криза;

  • Промените с интеграцията на Европейския съюз и нарастващите вътрешни зависимости между регионите;

  • Демографската ситуация в различните територии. социалните предизвикателства и изолирането на уязвими групи;

  • Климатичните промени и рисковете в околната среда: влиянията в отделните географски области;

  • Енергийните предизвикателства, които се засилват и застрашават регионалната конкурентоспособност;

  • Загубата на биоразнообразието, изчезващите видове, рисковете за ландшафтното и културно наследство.


Като териториални приоритети са изтъкнати :


  • Подкрепа за полицентрично и балансирано териториално развитие;

  • Насърчаване на интегрираното развитие в градовете, селските и специфичните региони;

  • Териториална интеграция в трансгранични междунационални функционални региони;

  • Осигуряване на конкурентоспособност на регионите на глобалния пазар чрез силни местни икономики;

  • Подобряване на териториалната свързаност между индивидите, общините и предприятията;

  • Управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности на регионите.

Препоръчва се: засилване на териториално сближаване на общоевропейско ниво, съдействие за териториално сближаване – трансгранично и транснационално, междурегионално в дадена страна, вътрешно-регионално в отделните райони.

Акцентира се върху въвеждането на принципите на териториалното сближаване в националните интегрирани политики за развитие и в механизмите за пространствено планиране.

През ноември 2011 г. ЕК публикува Пети доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване, който очертава приоритетите и рамката за политиката на сближаване след 2013 г. и изисква политиката на сближаване да се превърне в носител на стандартите за постигане на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на Стратегия „Европа 2020”. Докладът подчертава, че е необходимо европейските и националните ресурси да се концентрират в малък брой приоритети. Препоръчва се ориентиран към резултатите подход, което означава определяне на ясни и измерими цели и показатели на резултатите. Изисква се да бъде изработена амбициозна програма за градовете, в която по-ясно се посочват финансовите ресурси за решаване на градските проблеми.

В отговор на изискванията на Стратегия „Европа 2020” България разработва Националната програма за реформи на Република България, като рамков дългосрочен документ, който определя визията и общите цели на политиките за развитие за период от 10 години за всички сектори на държавното управление, включвайки и техните териториални проявления. Също така се разработва и Национална програма за развитие: България 2020 (НПР: България 2020) в съответствие с утвърдената от министър-председателя Обща концепция за програмиране на развитието на Република България (юни 2010 г.) и Постановление на Министерския съвет №110/03.06.2010, с което се създава Съвет за развитие (СР) към Министерския съвет с ключова задача координация на подготовката на НПР: България 2020. Целта е да се разработи дългосрочна национална програма, която да създаде рамка за развитието на Република България, осигуряваща устойчивост и взаимното допълване на интервенциите, и постигането на трайни резултати, вписващи се в една обвързана система от документи, определящи посоката и действията за национално развитие.

Отчитайки изискванията на тези базови европейски и национални документи на стратегическото планиране, НСРР за периода 2012 – 2022 определя цели, приоритети и специфични цели, допринасящи за постигането на целите на Стратегия „Европа 2020” при отчитане на насоките на “Териториален дневен ред на ЕС 2020” както и на Националната праграма за реформи на Република България (2012-2020 г.) и Националната програма за развитие „България 2020 г.” - основните стратегически документи, определящи целите и приоритетите за развитието на страната до 2020 г.

С оглед пространственото координиране на процесите, протичащи в националната територия и районите и създаването на устройствена основа за осъществяване на регионалното планиране и на отделните секторни планирания с цел постигането на комплексно, интегрирано планиране, в проекта на НСРР е включен допълнителен раздел, който третира проблемите на териториално-пространственото и урбанистичното развитие на страната и нейните региони. Отчетени са Методическите насоки за разработване на Национална концепция за пространствено развитие (НКПР) на Република България за периода до 2025 г. и резултатите от стратегическите пространствени документи на макро ниво. НКПР за териториално развитие ще бъде разработена до края на 2012 г.

Именно в тази посока са отчетени и използвани резултатите от работата по “Съвместен документ за пространствено развитие на държавите от Вишеградската четворка. България и Румъния” за идентифицирането на градските центрове – полюси на растеж и за определянето на оси на развитие.

НСРР е разработена в съответствие с изискванията на ЗРР и Правилника за прилагането му като документи, които определят дългосрочните цели и приоритети на държавната политика за регионално развитие на страната и съответствието с другите структуроопределящи политики.

В изготвянето на НСРР са взети предвид „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Р. България (2012 – 2022 г.), за Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014 – 2020 г.), за Областни стратегии за развитие (2014 – 2020 г.) и за Общински планове за развитие (2014 – 2020 г.)”, както и оценките на резултатите от действието на предходните стратегически и планови документи на регионалното развитие, отчетени в документите Междинни оценки и Междинни доклади за изпълнение на НСРР 2005 – 2015 г. и на регионалните планове на районите от ниво 2 за периода 2007 – 2010 г. Взети са предвид и препоръките и насоките, съдържащи се в тези документи за разработване на НСРР за периода след 2013 г.

В същото време е отчетен фактът, че във визирания 11 годишен период, в резултат на очертаващите се предизвикателства и тенденции за общоевропейско и национално развитие могат да се очакват сериозни промени в икономическата, социалната, а и в нормативната среда, които ще налагат промени и в политиката за регионално и териториално развитие. НСРР е гъвкава по отношение на очакваните предизвикателства и промени. Тя е стратегия за регионално развитие, която в периода до 2022 г. определя държавната политика за устойчиво, балансирано развитие на шестте района от ниво 2 и дава ориентир за балансираното развитие и на по-малките териториални единици – области и общини.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница