Министерство на регионалното развитие и благоустройството софия 2012



страница5/17
Дата08.05.2018
Размер3.23 Mb.
#69035
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Потенциали за развитие:


        • Благоприятното географско положение, съхранените природни дадености и културното и историческото наследство са възможност за развитие на туризма и нарастване на потенциала на туристическата индустрия;

        • Качеството на околната среда и екологичните условия повишават привлекателността на територията за обитаване, бизнес и туризъм;

        • Транспортната инфраструктура – трансевропейски транспортни коридори – № 4 и № 7 (река Дунав), пристанищата и фериботните комплекси, мултимодалните превози и изграждането на втори мост на р. Дунав при Видин – Калафат и трети мост при Оряхово – Бекет, са потенциали за развитие на бизнеса и туризма, както и за ефективно трансгранично сътрудничество;

        • Добър шанс за района е доизграждането на автомагистрала Хемус в прогнозния период и подобряване на меридиалните връзки на север до Дунав и на юг до Стара планина и през планината;

        • Районът има потенциал за териториално сближаване в развитието на урбанизациония ареал на Видин и Калафат;

        • Река Дунав притежава сериозен транспортен и енергиен потенциал и като воден ресурс има важно значение за икономическото развитие на района.


СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН

Обща характеристика и идентифицирани проблеми


Северният централен район обхваща териториите на пет области – Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра и 36 общини.

Районът граничи с Румъния. Четири от петте области попадат в обхвата на Дунавския трансграничен регион – Силистра, Разград, Русе и Велико Търново.

Територията на района обхваща централната и източната половина на Дунавската равнина и Предбалкана, северната част от Централна Стара планина, както и западната част от Добруджа.

Площта на района е 14 974 км² и заема 13.5% от територията на страната.

Териториалната структура е следната: земеделските територии са 68.1% от територията на района, горските 23.82%, урбанизираните 5.8%. Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000, обхващат общо 22.3% от територията на района и са разположени най-вече в централната и в западната части на района. В района попада източната част на националния парк “Централен Балкан”, природният парк “Русенски Лом” и биосферният резерват на езерото “Сребърна”.

Населението на района през 2011 г. е 861 112 д., а гъстотата на населението 57.50 д/км², значително по-ниска от средната за страната 66.34%. От 2001 година до сега населението е намаляло с 137 хил. души или с 13.7%. След Северозападния район Северният централен район е с най-малък относителен дял в населението на страната и с най-висок отрицателен прираст.

Степента на урбанизация (градското население), 66.5%, е една от най-ниските и доста под средната за страната – 72.5%. Градовете в района са общо 39, градовете с население над 20 хил.д. са 8 бр. и в тях живее 50.11% от населението. Има един голям град Русе с население 149 642 д. Има четири средни града над 30 хил. д., центрове на области – Велико Търново – 68 783 д., Габрово – 58 950 д., Разград – 33 880 д., Силистра – 35 607 д. Има още два града над 30 хил. д. – Горна Оряховица (31 863 д.) и Свищов (30 157 д.), и един град над 20 хил. д. – Севлиево (22676 д.), които допълват и балансират областните центрове. Населението на всички градове намалява в периода 2001 – 2011 г. с изключение на Велико Търново и Свищов.

Основните оси на урбанизация са паралелните Плевен – Русе и Плевен – Велико Търново и меридионалната Русе – Велико Търново – Габрово – Казанлък – Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа. Тази ос ще има продължение на север Русе – Гюргево – Букурещ и ще бъде с транснационално значение.

Повече от половината от 36-те общини в района (25 бр.) са малки по брой на населението и без изявен градски център и попадат в обхвата на най-високите категории райони за целенасочена подкрепа – по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини формират непрекъснати ареали в районната териториална структура от Старопланинската част до Дунав.



Икономическото състояние на района е на сравнително ниско равнище. Ключови икономически сектори са услугите и индустрията, които създават по-голямата част от БДС. Районът има значителен потенциал за развитие на селското стопанство.

Общият принос на Северния централен район в съвкупния БВП на страната за 2009 г. е 8.37 %, само с 0.51 % по-висок от БВП на Северозападния район (7.86 %), като значително се различава от средното ниво за страната (16.67 %). Общият размер на БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност (PPS) за 2009 г. възлиза на 29% от средната стойност за ЕС-27. Северният централен район има скромен принос от 7.99 % в общия размер на БДС на страната – повече само от СЗ район.

В СЦ район през 2008 г. функционират 34 888 предприятия от нефинансовия сектор или 9.5% от тези в страната. Те формират около 14 161 млн. лева нетни приходи от продажби. От тях 98.3% или 34 286 бр. са малките предприятия до 50 души заети. Големите фирми (над 250 души заети) възлизат на 86 броя.

Преките чуждестранни инвестиции в Северния централен район не отбелязват значително нарастване през последните години и сравнително малкият им дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната се запазва – около 3.7 % през 2010 г.



Средният коефициент на безработица за 2011 г. е 12.9 % – по-висок от средния за България (11.2%), а средният коефициентът на заетост е 41.5% и е по-нисък от средния за страната (45.6%).

Системата на здравеопазването в Северен централен район е сравнително добре изградена. В района има 17 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение) , 8 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 2 ЦПЗ (Център за психично здраве, 2 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 2 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 3 ДПБ (Държавни психиатрични болници), 2 СБР (Специализирани болници за рехабилитация), 2 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация), 5 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 23 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). на 100 хил. д. има осигуреност с 578,68 легла – под средната за страната страна – 611/ 100 000 души население.

Системата на образованието и мрежата от образователни институции на територията на Северния централен район са относително добре развити. Броят на образователните заведения през 2008 г. е 352, което нарежда района около средните равнища на осигуреност от образователни услуги за страната. Районът разполага с 5 университета и специализирани висши училища. В района са налични достатъчно професионални училища след 8 клас и професионални колежи, което е предпоставка за повишаване на квалификацията на работната сила в производствените сектори на индустрията и услугите и за модерно развитие на аграрния сектор.

Недвижимите културни ценности в района са 5 480 бр., от които по-значими са тези, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО – Ивановските скални църкви и Свещарската гробница, голямата концентрация на манастири “Търновската Света гора” с около 15 манастира, историческо селище Арбанаси, археологическият резерват “Абритус”, археологически резерват “Дуросторум-Дръстър- Силистра”.

На територията на района има 31 музея, разположени основно в областите Велико Търново (12 бр.) и Габрово 9 (бр.). Регионалните музеи са 5, общинските – 16 и един ведомствен музей. В СЗР са разположени и 9 художествени галерии. В района се провеждат редица културни прояви като Международният фестивал “Мартенски музикални дни“ и фестивалът “Театрален пристан на голямата река” в гр. Русе, Международният фестивал на хумора с ежегоден карнавал и Международният фестивал на комедииния спектакъл в гр. Габрово и др.

В района са развити всички видове транспорт – автомобилен, железопътен, воден и въздушен. През територията на района преминават коридор № 7 – трансевропейският воден път Рейн – Майн – Дунав от Ротердам до Сулина и коридор № 9, който свързва северна, средна и източна Европа с Егейско море. Няма изградени и функциониращи участъци от автомагистрали. В района относителният дял на първокласните пътища (15.6%) е почти равен на средния за страната. Необходимо е ускорено изграждане на автомагистрали и скоростни пътища, особено по международните направления, които имат основна роля за интегрирането на района със съседни страни и райони в България. Гъстотата на регионалните пътища от ІІ и ІІІ клас (0.167 км/км²) е по-висока от средната за страната (0.144 км/кв.км) и най-висока от всички райони.



Железопътният транспорт е добре развит. Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района е 631 км, които съставляват 15.40 % от жп мрежата на страната.

Водният транспорт е представен от международното пристанище Русе и пристанищата в Свищов, Тутракан и Силистра. Приоритетите на Дунавската стратегия в България залагат изграждането на интермодален терминал в Русе и развитие на най-голямото пътническо речно пристанище в страната.

Въздушният транспорт е представен от международното летище Горна Оряховица и летище Щръклево до Русе. Предвижда се в бъдеще летище Щръклево да се развие като гражданско летище за национални цели. Факторът, който ще влияе върху въздушния транспорт на Северен централен район, е летището, което предстои да бъде изградено на около 30 км от Гюргево.

Въпреки, че относителният дял на лицата, които никога не са използвали интернет, е малък, степента на развитие на телекомуникационната инфраструктура в СЦР има едни от ниските показатели в страната.

По степен на изграденост на водоснабдителната мрежа СЦР е на едно от първите места в страната, делът на водоснабденото население през 2010 г. е 99.7%, при среден показател за страната 99.1%. Но относителният дял на населението с режим на водоснабдяване (3.9%) е най-висок от всички райони (при средна стойност за страната 1%). Налице е сериозно изоставане в изграждането на канализационните мрежи. Към края на 2010 г. само 61.2 % от населението е обхванато от канализационни мрежи и по този индикатор районът е на предпоследно място в страната, а относителният дял на населението, обслужвано с ПСОВ (27.5%), е най-нисък от всички райони (при среден показател за страната 47.6%).

Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа поставя Северен централен район сред силно уязвимите пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени.

На територията на СЦР в общините Велико Търново и Горна Оряховица има територии с много сериозни екологични проблеми в резултат на замърсяване на въздуха, водата и почвата над допустимите норми. Ерозия на почвата и свлачищни процеси се наблюдават по бреговете на река Дунав.

Потенциали за развитие:


        • Централното и стратегическо географско положение на района и добрата транспортна достъпност го определят като важен републикански транспортен кръстопът. На територията на района се пресичат два от основните Паневропейски транспортни коридори – транспортен коридор № 7 и транспортен коридор № 9, допълнени от коридора ТРАСЕКА: Европа – Кавказ – Азия;

        • Има възможности за развитие на интермодален транспорт по въздух, вода и суша, тъй като добре са развити всички видове транспорт – автомобилен, железопътен, воден и въздушен;

        • Добър шанс за района е възможността за доизграждане на автомагистрала Хемус в прогнозния период;

        • На територията на района се намира единственият мост в българската част на река Дунав, чрез който се осъществява връзка със съседна Румъния, страните от ОНД, Близкия и Далечния Изток и Азия;

        • Русе има перспективи за трансгранично коопериране в еврорегион Русе – Гюргево, което би имало сериозно транснационално значение;

        • Концентрацията на множество единични и групови недвижими културни ценности и наличието на природни ценности дават възможности за развитие на културен, екологичен, аграрен, приключенски, винен и религиозен туризъм;

        • Река Дунав като транспортен и енергиен потенциал и като воден ресурс, има важно значение за икономическото развитие на района.


Североизточен район

Обща характеристика и идентифицирани проблеми


Североизточният район от ниво 2 обхваща териториите на областите Варна, Добрич, Шумен и Търговище и 35 общини.

Районът обхваща северната част на българския бряг на Черноморското крайбрежие, част от източния дял на Стара планина, част от Лудогорието и Добруджа.



Площта на района е 14 487 км² или 13.05% от територията на страната.

Териториалната структура е следната: земеделските територии са 68.8%, горските 23.3%, урбанизираните 5.9%. Природно защитените територии, включително тези по Натура 2000 обхващат общо 22.3% от територията на района. На територията на района има 3 резервата, 8 подържани резервата, 2 природни парка, 50 защитени местности, 79 защитени територии и 16 природни забележителности.

Населението на района според преброяването от февруари 2011 г. е 966 097 души или 13.12% от населението на страната. Гъстотата на населението е 66.68 д/км2, по-висока от средната за страната, като най-висока е в област Варна. Разпределението на населението по области показва значителни разлики – с най-голям брой население е област Варна –- 465 100 д., а област Търговище е с най-малък брой население – 127 832 д. Демографските данни сочат, че във всички области на района, с изключение на Варна, населението намалява. Естественият прираст на населението е отрицателен (– 3206 бр. за 2010 г.), но в по-малка степен, отколкото в другите райони на страната. Възрастовата структура може да се окачестви като добра на фона на преобладаващата картина в страната..

Степента на урбанизация (градското население) е 72.7%. На територията на Североизточния район са разположени 30 градски центъра. Има един голям град Варна с население 330 001 д. (трети по големина град в страната), два града с население близо до 100 хил. д.: Добрич 92 031 д. и Шумен 80 855 д. (2011 г.) и един среден град Търговище 37 611 д. Няма други градове над 20 хил.д., които да допълват и балансират областните центрове.

Като основни оси на урбанизационно развитие се изявяват транспортните направления Търговище – Шумен – Варна и крайбрежната ос Шабла – Каварна – Балчик – Варна – Бургас.

В района от общо 35 общини има 22 с малко население и без изявен град – център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. С малки изключения те са обединени в два териториални ареала – в Старопланинската част и в Лудогорието.

Икономическото състояние на Североизточния район е на сравнително добро равнище. Създаденият в района БВП на глава от населението през 2009 година е 7 313 лв. – 81.1% от средния за страната, но трети след Югозападния и Югоизточния райони. Общият размер на БВП на човек (в PPS) е 36.0% от средния за регионите на ЕС-27. Районът притежава силно развит сектор на обслужващите дейности в областта на публичните услуги, бизнеса, финансово-застрахователната сфера, транспорта и туризма. Наблюдава се изоставане в дела на индустрията и аграрния сектор. Североизточният район има 10.6% принос в БДС на страната.

В Североизточния район през 2010 г. функционират 50 454 предприятия от нефинансовия сектор. Те формират около 22 294 млн. лева нетни приходи от продажби. Североизточният район заема водещо място в развитието на туризма сред районите в страната с дял от 30.4% от общите приходи от туризъм за 2011 г. и 29.2% от легловата база на страната. Морският транспорт е друг водещ сектор за района чрез дейността на пристанище Варна. По обем на преките чуждестранни инвестиции за 2010 г. СИ район с 9.5% е на трето място в страната.



Средният коефициент на безработица към 31.12.2011 г. е 15.5% – по-висок от средния за страната (11.2%). Средният коефициент на заетост към края на 2011 г. е 44.6% и е по-нисък от средния за страната (45.6%).

Системата на здравеопазването в Североизточен район разполага с относително добре изградена мрежа. В района има 18 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение (вкл. МБАЛ – ВМА, гр.Варна), 13 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 1 ЦПЗ (Център за психично здраве), няма ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания, ЦКВЗ – Шумен е в ликвидация), 1 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 2 ДПР (Държавни психиатрични болници), 2 СБР (Специализирана болница за рехабилитация), 1 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация – вкл. ф.Варна към МИ-МВР), 4 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 25 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на болничните легла е 4 643, като на 100 хил.д. се падат 472,54 легла и е под средната за страна – 611/ 100 000 души население.

По отношение на образователното равнище, районът е на второ място след Югозападния по брой на хората с висше образование и е един от водещите по отношение на мрежата от висши учебни заведения. В него функционират шест университета (пет във гр. Варна и един в гр. Шумен) и два колежа (в гр. Варна и гр. Добрич), което е добра предпоставка за развитие на изследователски центрове.

Недвижимите културни ценности в района са 3 180, сред които се отличава Мадарският конник, включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В територията на района са обособени национални археологически резервати - старите български столици Плиска и Преслав и етнографски комплекси. В гр. Шумен е най-големият мюсюлмански храм в страната „Томбул джамия”.

На територията на района са разположени 22 музея, от тях 4 са регионални, 10 общински и един частен музей. Също така има и 7 художествени галерии. В гр. Варна се провеждат около 15 международни фестивала, по известни от които са - Международен фестивал “Варненско лято”, Международен балетен конкурс, Международен джаз фестивал, Международен фолклорен фестивал и др. Дворецът на културата и спорта в гр. Варна предлага условия за провеждане на спортни и културни прояви.

Към 2010 г. делът на пътищата с национално и международно значение (автомагистрали и пътища I клас) е 21.3%, по-висок от средния за страната (17.5%), а гъстотата им е 0.039 км/км², най-висока от всички райони (средната за страната е 0.031 км/км²). Най-голямо значение за интегрирането на района в националната и европейската пътна мрежа имат първокласният път Е-772 (Ябланица – Велико Търново – Шумен), път І-7 (Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово), път Е-70 (Русе – Варна) и път Е-87 (Дуранкулак – Варна – Бургас – Созопол – Малко Търново), които са предвидени за изграждане като автомагистрали или скоростни пътища. Регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота, равна на средната за страната и допълва транспортното обслужване, като едно от най-важните направления за района е Силистра – Добрич – Варна. В района действат четири гранично-контролни пропускателни пункта, два сухоземни с Румъния и два морски (пристанище Варна и Фериботен комплекс и пристанище Балчик).

Железопътният транспорт е представен от три главни жп линии и осигурява пътническата и товарна дейност. Общата дължина на изградените и функциониращи ж.п. линии на територията на района през 2010 г. съставляват 11.8% от ж.п. мрежата на страната.

Морският транспорт е добре развит. Международното пристанище Варна е важен център на транспортната система на страната, през който преминава голяма част от вноса и износа ни. Пристанището има важна роля за цялостното развитие на икономиката на района и като фокус на трафик от Европейските транспортни коридори № 7, № 8 и № 9, създава отлични условия за транзитиране на товари между Европа, Близкия и Далечния Изток. Пристанище Балчик е специализирано по отношение износа на зърно, а предвиденото за модернизация най-дълбоководно наше дунавско пристанище – Силистра, ще допълва пристанище Русе.

Въздушният транспорт е представен от летище Варна ЕАД, което е с международен статут. Почти 99% от пътникооборота се формира от туристи през четирите летни месеца на годината.

По достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа Североизточен район е на първо място в страната – делът на водоснабденото население е 99.9% (при средно за страната 99.1% за 2010 г.), а за канализационната мрежа и ПСОВ (съответно 72.1% и 63.3% обхванато население) е на второ място след ЮЗР, с показатели над средните за страната.

Различна е степента на развитие на телекомуникациите на територията на различните области в Североизточния район. Проблеми с достъпът до интернет съществуват основно в селата, където степента на оборудване на домакинствата и фирмите с компютри е твърде ниска.

Територията на района е относително запазена в екологично отношение. Проблемни зони са свлачищата в района на Варна и Балчик, ветровата ерозия и морската абразия. Заплаха за чистотата на въздуха има в резултат на дейността на Варненско-Девненския производствен комплекс. Морските води във Варненския залив и пред устието на Камчия са сред най-замърсените пред българския участък.


Потенциали за развитие:


        • Стратегическото географско разположение, добре изградената транспортна инфраструктура – европейски транспортни коридори, пътна и ж.п. инфраструктура, международно пристанище, международно летище, правят района привлекателен за разполагане на бизнес и за нарастване на чуждестранните инвестиции;

        • Подходящите условия за реализиране на комбинирани превози на товари „море-река” (връзка р.Дунав – Черно море) и „море – път/ ж.п. линия” са потенциал за развитие на транспорта като важен сектор на регионалната икономика;

        • Районът има потенциал да се развива като източен портал на ЕС и чрез трансгранично и транснационално сътрудничество да създава по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия;

        • Центърът на района Варна е град с национално/транснационално значение според европейската класификация на урбанистични ядра (FUA) и като “европейска порта”, има потенциали в бъдеще да попадне в категорията на градове с общоевропейско значение (MEGA);

        • Съхранената и атрактивна природна среда с наличие на множество защитени територии и с богато биоразнообразие, както и богатото културно наследство дават възможност за силно развит туристически сектор – морски, яхтен, културен, аграрен, екологичен туризъм, развитие на рибарството и аквакултурите;

        • Районът има значителен потенциал за по-широко използване на ВЕИ. Има отлични възможности за развитие на ветроенергетиката, тъй като крайбрежните територии попадат в т. н. Зона на голямата ветроенергетика. Природните условия са подходящи за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации. Североиз­точният район има потенциал и за използване на геотермална енергия.


Югоизточен район

Обща характеристика и идентифицирани проблеми


Югоизточният район от ниво 2 обхваща областите: Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора и 33 общини.

Районът на север се ограничава от Средна и Източна Стара планина, на изток – от Черно море, на юг опира до Странджа планина, Дервентските възвишения и Сакар планина. Тук попадат източната част на Горнотракийската низина, част от Подбалканските котловини, Бургаската низина и част от Средна гора – Сърнена планина.



Площта е 19 799 км² и заема 17.8% от територията на страната.

Териториалната структура е следната: земеделските територии са 53%, горските 42%, урбанизираните 4.9%. Природно защитените територии, вкл. тези по Натура 2000, обхващат общо 32.2% от територията на района (малко под средното за страната) и са разположени най-вече в горските планински, крайморски и крайречни територии.

Населението на района през 2011 г. е 1 078 002 души, което представлява 14.64% от общото население в страната. Гъстотата на населението е 54.45 д/км², значително по-ниска от средната за страната – 66.34 д/км². Само Северозападният район е с по-малка гъстота. По показатели за демографско развитие и структура на населението Югоизточният район се намира в относително благоприятна ситуация спрямо останалите райони.

Градското население, степента на урбанизация, достига 71.33%, показател по който районът се доближава до нивото на Североизточния район, като над тях е само Югозападният район. Големите градове (над 100 000 ж.) са Бургас – 200 271 д. и Стара Загора 138 272 д., средните градове (между 30 000 и 100 000ж.) са: Сливен – 91 620 д., Ямбол – 74 132 д. и Казанлък – 47 325 д. Има още два града над 20 хил.д., които допълват и балансират средните градове и областните центрове – Нова Загора (22 507 д). и Айтос – (20 016 д.).



Основна ос на урбанизация се явява транспортното направление Бургас – Стара Загора. Меридианни оси са Несебър – Поморие – Бургас – Созопол и Сливен – Ямбол, както и Казанлък – Стара Загора – Раднево – Гълъбово.

От общо 33 общини в района 20 бр. са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини са локализирани предимно в граничната територия на Странджа и Сакар планина, където формират териториален ареал, и в Старопланинската част.

Сред икономическите сектори на Югоизточния район най-голям принос има секторът на услугите, който формира 51.04% от БДС, при среден дял за страната 63.82%. Вторият по принос икономически сектор – индустрията има важно значение за регионалната икономика с 43.14% при средно за страната 31.34%. Аграрният сектор формира 5.82% от БДС за района при 4.84% за страната. Туризмът заема водещо място в икономиката на основата на благоприятните природни фактори, изградената туристическа база и инфраструктура и традиционния опит в предоставянето на сезонни туристически услуги.

По показателя БВП на глава от населението за 2009 г. Югоизточният район се нарежда на второ място след Югозападния район със 7 424 лв при среден показател за страната 9 007 лв. Но това съставлява само 36% от средната стойност на БВП за европейските региони. Произведеният общ БВП в Югоизточния район по текущи цени за 2009 г. възлиза на 8 100 019 хил. лв., което е 12.2% от БВП на страната. Югоизточният район има 11.85% принос в БДС на страната.

В ЮИ район през 2010 г. функционират 52 186 бр. предприятия от нефинансовия сектор или 14.2% от тези в страната. Общите приходи от дейността на предприятията от нефинансовия сектор през 2010 г. възлизат на 27 268 802 хил. лв.

По данни на НСИ чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия към 31.12.2010 г. общо за страната са 22 114 446.3 хил.евро, а за ЮИР 2 728 916.2 хил.евро и това го нарежда на второ място след Югозападния район.

Общото ниво на безработицата в Югоизточния район през 2011 г. е 11.6% при средно за страната 11.2%. Средният коефициентът на заетост към края на 2011 г. е 44.1% и е близък до средния за страната (45.6%).

Системата от здравни услуги в Югоизточния район запазва устойчиво развитие и разполага със сравнително добре изградена. Болнични здравни заведения в ЮИР са: 23 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение), 11 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 2 ЦПЗ (Център за психично здраве, 3 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 2 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 1 ДПБ (Държавна психиатрична болница), 6 СБР (Специализирани болници за рехабилитация), 3 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация), 4 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 30 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на болничните легла е 6 634, а на 100 хил.д. се падат 599,58 легла около средната за страна – 611/ 100 000 души население.

В системата на образованието са включени 3 университета и специализирани висши училища (в Бургас и Стара Загора) и 61 бр. училища с програми за придобиване на ІІ и ІІІ степен професионална квалификация. Броят на учащите се в университети и специализирани висши учебни заведения на територията на Югоизточния район са 16 056 бр. студенти, което представлява 6.3% от всички за страната.

Недвижимите културни ценности са 4 270 сред които, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са Казанлъшката гробница и Несебър – Старият град. Има много археологически резервати: археологическият резерват “Кабиле”, Августа Траяна-Верея, в Стара Загора, Делтум-Дебелт, както и историческите селища Жеравна, Котел, Катунище, Бръшлян, Гробниците и могилите около град Казанлък, известни като “Долината на тракийските царе”.

На територията на района са разположени 29 музея. От тях 4 са регионални, 14 общински, 1 национален и 1 частен. В района са разпложени и 9 художествени галерии. С голямо значение са театрите в Бургас и операта в Стара Загора. Много са културните прояви. Бургас е известен като град на фестивалите: Фестивал на българската популярна песен “Бургас и морето”, Международен фолклорен фестивал, Бирен фест, Фестивал на българската рок музика “Рок експлозия”, Блус – фестивал, Театрален фестивал “На брега”, Есенни литературни музикални празници и др. В Морската градина се провежда международната изложба на цветя “Флора-Бургас”. В град Созопол: Празници на изкуствата “Аполония”. Изключително богат е фолклорът на странджанския край с обреди и обичаи. В гр. Казанлък провеждан ежегодно е Празника на розата, а в град Ямбол - Националният маскараден фестивал и редица други в целия район.

ЮИР (наред с ЮЗР) има най-ниска гъстота на републиканската пътна мрежа от всички райони. Въпреки, че гъстотата на пътната мрежа от висок клас (0.035 км/км²) е по-висока от средната за страната (0.032 км/ км²), регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е с гъстота 0.125 км/ км², което е най-ниска стойност от всички райони. Най-голямо значение за интегрирането на Югоизточния район в националната и европейска пътна мрежа има доизграждането на автомагистрала „Тракия”, както и път І-7 (Силистра – Шумен – Ямбол – Елхово) и път Е-87 (Дуранкулак – Варна – Бургас – Созопол – Малко Търново), предвидени за изграждане като скоростни или АМ път Е-87 в участъка му между Бургас и Варна е част от европейски транспортен коридор № 8, свързващ Адриатика с Черно море и има ключова роля за интеграцията и транспортното обслужване на крайбрежните територии. За подобряване на вътрешнорегионалните комуникации е необходимо доразвитие на регионалната пътна мрежа, особено в периферните територии по южната граница.

Гъстотата на изградената железопътна мрежа в Югоизточния район е 35.7 км/ 1 000 км² и е по-ниска от средната за страната 38.9 км/ 1 000 км² и от средната гъстота за районите в ЕС-25 – 50 км/ 1 000 км²., но през района минава жп линията Пловдив – Зимница – Карнобат – Бургас, включена в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози (AGTC). Терминалите в пристанище Бургас и Стара Загора също са част от това направление за комбинирани превози, така че в ЮИ район има възможност чрез подобряване параметрите на жп инфраструктурата да се повиши конкурентоспособността на регионалната икономика, в съответствие с важния приоритет на европейската транспортна политика за увеличаване делът на жп транспорта в общия транспортен трафик.



Морският транспорт в Югоизточния район е добре развит. Международното пристанище Бургас е важен център на транспортната система на страната, през което преминава 59% от вноса и износа на страната и има водеща роля за цялостното развитие на икономиката на страната и района.

Въздушният транспорт е представен от международното летище в Бургас, както и от летището за малки самолети в гр. Приморско за полети с туристическа цел. Бургаското летище има стратегическо значение поради специфичното му географско положение – на границата между Европа и Азия. Сред най-големите му предимства е възможността за интермодален транспорт по въздух, море и суша.

ЮИР се нарежда на второ място след ЮЗР по относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (равен на средния за страната – 33%), както и по относителен дял на лицата, които никога не са използвали интернет.



Районът е на едно от първите места по водоснабденост в края ня 2010 г. с 99.7% обхваното население при средно за страната 99.1%, но показателите за изграденост на канализация и ПСОВ са съответно 67.6% и 39.1% обхванато население, по-ниски от средните за страната (70.6% и 47.65%). Районът е с висок риск по отношение на климатичните промени. Той изпуска най-много парникови газове и серен диоксид в страната. Формирани са три замърсени въздушни басейни – Бургас, Стара Загора и Марица–изток, където са най-големите територии, нарушени от въглищно добивната дейност. Морските води са по-чисти в сравнение с Североизточния район, но западната част на Бургаския залив е с много висока степен на замърсеност.

Потенциали за развитие:


        • Стратегическото географско разположение на района, добре изградената транспортна инфраструктура – пътна, ж.п., международното пристанище в Бургас и шестте по-малки пристанища, международното летище в Бургас и няколкото малки летища, са потенциал за разполагане на бизнеса и подкрепа за развитието на морския туризъм. Изграждането на АМ „Черно море” ще подобри обслужването на крайбрежието, ще ни свържи със съседните страни по крайбрежието и ще създаде условия за осъществяване на комбинирани превози през международните пристанища Бургас и Русе, т.е. по европейските транспортни коридори № 7 и № 8. Изграждането на участъците от двете автомагистрали „Тракия” и „Черно море” ще създададе условия за по-пълно и ефективно използване на местния потенциал за развитие. Има възможности за интермодален транспорт по въздух, море и суша;

        • Районът има потенциал за развитие на трансгранично, междурегионално и транснационално сътрудничество и за създаване на по-добри условия за комуникация със страните от Централна и Западна Европа и Азия. Развитието на Транс-Европейския транспортен коридор № 8 и неговото продължение на изток, където прераства в ТРАСЕКА (Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия) е възможност за овладяването на развиващите се бъдещи пазари на източния бряг;

        • Съхранената и атрактивна природна среда с наличие на множество защитени територии и с богато биоразнообразие, както и богатото културно наследство дават възможност за силно развит туристически сектор – морски, яхтен културен, аграрен, екологичен туризъм. В района има уникални дадености и ресурси като Природен парк “Странджа”, подводната археология, винарството и традициите в земеделието, рибарството и аквакултурите, морската и минералната вода, морската сол, лугата и лечебната кал, които са потенциал за преодоляване на сезонността на морския рекреативен туризъм и за осигуряване на целогодишна натовареност на туристическата база;

        • Районът има сравнително добър демографски потенциал – по показатели за демографско развитие и структура на населението районът се намира в благоприятна ситуация спрямо останалите райони от ниво 2;

        • Центърът на района – Бургас има потенциал да се утвърждава като важен търговски, икономически и административен център. Той е в категорията градове-центрове с национално/транснационално значение според европейската класификация на урбанистичните ядра (FUA) и заедно с Варна играе важна роля като балансьор на София за източната национална територия.


ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН

Обща характеристика и идентифицирани проблеми


Южният централен район от ниво 2 обхваща териториите на областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково и 57 общини.

Районът обхваща западната половина на Горнотракийската низина, южната част на Централна Стара планина, част от Средна гора, подбалканските полета и голяма част от Родопите.



Площта на района е 22 365.1 км² или 20.1% от територията на страната.

Териториалната структура е следната: земеделските територии са 48.1%, горските – 45.1%, а урбанизираните територии заемат само 3.9%. Южният централен район е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила” и целият масив на Родопите. На територията на района се намират 11 природни резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности. Тук попадат и най-много от защитените зони по Натура 2000 – 44.5% от тези за страната.

Населението според преброяването от февруари 2011 г. е 1 479 373 души, отговарящо на 20.08% от населението на страната, с което районът се нарежда на второ място в България след ЮЗ район. С най-голям брой население в рамките на района се откроява област Пловдив – 683 027 души, а с най-малък – област Смолян – 121 752 души. Гъстотата на населението е 66.1 д/км², малко по-ниска от средната за страната, която е 66.3%. С най-висока гъстота на населението е област Пловдив – 114.4 д/ км², която е много над средната за страната. По показатели за общо демографско развитие Южен централен район се доближава до средните стойности за страната и негативните тенденции имат сравнително умерен характер.

Степента на урбанизация (градското население) е 66.7%, при средна стойност за страната 72.5%, като районът се нарежда в групата на районите с по-слаба урбанизираност. На територията на района има 54 градски центъра (най-много от всички райони), но само 9 от тях са с население над 20 хил.души.

Най-големият град на територията на района е град Пловдив (втори по големина в страната) с население 338 153 д., Има четири средни града над 30 хил. д., центрове на области – Хасково – 76 397 д., Пазарджик – 71 979 д., Кърджали – 43 880 д., и Смолян – 30 642 д. Има още четири града над 20 хил.д., които допълват и балансират областните центрове – Асеновград (50 846 д.), Димитровград (38 738 д.), Карлово (23 075 д.), Велинград (22 602 д.).

Населението на всички градове (с изключение на Джебел) намалява в периода 2000 – 2010г.

Районът има ясно изразени оси на урбанизационно развитие с национално значение по направлението на Европейския транспортен коридор № 4 (София – Пловдив – Хасково – Свиленград) и Русе – Велико Търново – Стара Загора – Хасково – Кърджали по направлението на ЕТК № 9.

От 57 общини, 22 са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Те са локализирани предимно в крайграничната и планинска част на района в Родопите.

Икономическото развитие на Южния централен район е сравнително стабилно. В него преобладава приносът на сектора на услугите с дял от 54.51% в регионалната БДС, с 10 процентни пункта по-нисък от средния дял за страната 64.50%. Индустриалният сектор има важно значение и принос към регионалната (и националната) икономика с дял от 38% при средно ниво за страната 30.66%. В аграрния сектор се формира 7.47% от БДС за района, което представлява значително по-високо ниво от средното за страната 4.83%. Развитието на туризма в района има все по-голямо значение за икономиката и заетостта.

Средната стойност на БВП на човек за 2009 г. е 6 217 лв. при среден показател за страната 9 007 лв., но това е само 31.0% от средния БВП за регионите на ЕС-27. Южният централен район има 13.95% принос в БДС на страната. Предприятията в ЮЦР са 65 666 броя. Големите фирми (с над 250 заети лица) през 2010 г. са 120 броя, а реализираните приходи от тяхната дейност възлизат на 9.11% от общия обем за страната.

Делът на ПЧИ в района за 2010 г. е 7.5% от този за страната.

Средният коефициент на безработица на населението през 2011 г. в района е 12.7%, по-висок от средния за страната (11.2%). Средният коефициент на заетост на населението на 15 и повече навършени години за 2011 г. е 43.6%, под средния за страната (45.6%).

Системата на здравеопазването в Южен централен район е сравнително добре развита и покрива нуждите от здравна помощ на населението в съответствие със стандартите за страната. В района има 40 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение, вкл. в Пловдив има и 2 ведомствени болници – ВМА и МТБ, които не са добавени в бройката), 11 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение), 3 ЦПЗ (Център за психично здраве, 2 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), 1 КОЦ (Комплексен онкологичен център), 2 ДПБ (Държавни психиатрични болници), 5 СБР (Специализирани болници за рехабилитация), 6 БДПЛР (Болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация), 5 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 47 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на леглата в района е 9 840, а на 100 хил. д. осигуреността е 650,14 легла – над средната за страната страна – 611/ 100 000 души население.

Предоставянето на образователни услуги и осигуреността с високо професионално и специализирано образование за нуждите на регионалната икономика са на нива, близки до средните показатели за страната. В района функционират пет университета (в гр. Пловдив) и три колежа (също в гр. Пловдив).

Недвижимите културни ценности са 5 275, от които се отличават известните манастири – Бачковски, Сопотски, Калоферски, Манастирският комплекс “Кръстова гора – Св. Троица” (Българският Йерусалим) като поклоннически център, тракийските култови храмове в Старосел, Перперикон, археологическите резервати “Старинен Пловдив”и Хисаря, Тракийската гробница край с. Александрово, Тракйската гробница и византийска крепост в с. Мезек, Античният театър в Пловдив и др.

На територията на района са разположени 35 музея. От тях регионални са 8, общински 18 и 1 национален. Има и 8 художествени галерии. Значими културни прояви са: в гр. Пловдив - Международният фестивал на камерната музика, “Верди” фестивал, Международен театрален фестивал, Международен куклено-театрален фестивал, Международен пленер на графичното ателие, Международен пленер по живопис “Старинен Пловдив “, Международен телевизионен фестивал “Златната ракла”, Международен фолклорен фестивал и др.; Национален конкурс за цигулари с международно участие, Международен джаз фестивал, Фестивал на коледарската песен и обичаи в гр. Хасково; Национални дни на поезията “Пеньо Пенев” в Димитровград и др.

Южен централен район е добре интегриран в транспортната мрежа на Европа. През територията на района преминават направленията на европейските транспортни коридори № 4, № 8, № 9 и коридорът ТРАСЕКА, осъществяващ връзка със страните от Кавказкия регион и Централна Азия. Най-голямо значение за интегрирането на Южния централен район с националната и европейската пътна мрежа имат автомагистралите „Марица” и “Тракия”, път Е-80, като част от европейския транспортен коридор № 4, път Е 773, като част от коридор № 8 и път І - 5, който е част от пътната инфраструктура на коридор № 9.

Гъстотата на републиканската пътна мрежа – 0,18 км/км² е малко по-висока от средната за страната (0.17 км/ км²), но Южният централен район има определени проблеми в транспортното обслужване, тъй като първокласната пътна мрежа е с най-нисък относителен дял от всички райони и е разположена предимно в северната част на района. Въпреки изградените автомагистрали, гъстотата на пътищата от висок клас (0.029 км/ км²) е една от най-ниските в страната (по-ниска е само в СЗР). Южният централен район се обслужва преобладаващо от регионална пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас, при това в незадоволително състояние. От особено значение е изграждането на т.н. „Южна хоризонтала”, както и подобряване трансграничната свързаност към вътрешността на страната, предвидени в приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура на страната до 2020 г.

Общата дължина на изградените и функциониращи железопътни линии на територията на района през 2010 г. съставляват 18.9% от жп мрежата на страната. Предвид по-малките въздействия на жп транспорта върху околната среда в сравнение с автомобилния, подходящата организация и комбиниране на транспортните услуги и повишаване привлекателността на жп транспорта, би допринесла в значителна степен за нарастване дела на превозените пътници и товари и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика.

Въздушният транспорт е представен от летище Пловдив ЕАД – с международен статут. Има добра транспортна връзка със столицата и в близост до летището има гара на жп линията София – Пловдив – Бургас/ Свиленград.

ЮЦР е с най-висок относителен дял на лица, които никога не са използвали интернет и с едни от ниските показатели за относителен дял на домакинствата с достъп до интернет. В същото време показателят за широколентов достъп до интернет нарежда ЮЦР на второ място след ЮЗР, което говори за големи териториални диспропорции в развитието на телекомуникационната инфраструктура.

По достигната степен на развитие на водоснабдителната мрежа Южният централен район е на последно място в страната, като делът на водоснабденото население е 97.7% за 2010 г., при среден показател за страната 99.1%, но само 0.1% от населението е с режим на водоснабдяване, което е най-нисък процент от всички райони. Изоставането в изграждането на канализационните мрежи е сравнително по-малко в сравнение с другите райони. През 2010 г. 66.8% от населението е обхванато от канализационните мрежи и 31.9% – от ПСОВ, при средни показатели за страната 70.6% и 47.6%.

Територията на района в екологично отношение е идентифицирана като най-замърсена по отношение на въздуха, водите и почвите, поради разположението на голям брой територии с натрупани екологични проблеми – Пловдив, Кърджали, Димитровград и Асеновград. Замърсяването е предимно от серни диоксиди, азотни диоксиди и фини прахови частици. Основни източници на замърсяване са промишлените дейности в "ОЦК" АД – гр. Кърджали, "КЦМ" АД – гр. Пловдив, “Вулкан Цимент” АД и ТЕЦ „Марица 3” – гр. Димитровград.


Потенциали за развитие:


        • Сравнително добре изградената транспортна инфраструктура – европейски транспортни коридори № 4, № 8 и № 9, ж.п. инфраструктура, международното летище Пловдив, прави района достъпен и привлекателен за разполагане на бизнес, за нарастване на чуждестранните инвестиции и за развитието на туризма;

        • Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич – Бургас, залегнала в Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура на Р. България до 2020 г, ще подобри осезателно възможностите за използване на местният потенциал за развитие и ще подпомогне регионалната икономика и туристическата достъпност. Автомагистралните връзки и пътищата, които са част от ЕТК имат важна роля за осигуряване на интеграцията на района в европейската пътна мрежа и на достъпа до световните пазари на стоки и суровини. Много населени места, разположени в близост до строящите се автомагистрални участъци, ще станат по-привлекателни за разполагане на нови икономически дейности и се очаква около тях да възникнат нови производствени и логистични зони;

        • Районът граничи с Р Гърция и Р Турция, което дава възможност за активно трансгранично сътрудничество. Наличието на ГКПП свързва и физически съседните страни, отварянето на ГКПП „Маказа” и по-късно на ГКПП “Еледже” създава добри перспективи за развитие. По този начин районът има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия;

        • Пловдив е град с национално/транснационално значение според европейската класификация на урбанистични ядра (FUA) и има потенциал за бъдещо активно развитие и благодарение на богатото културно наследство;

        • Съхраненото биоразнообразие и наличие на най-много защитени зони по Натура 2000 – голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила” и целия масив на Родопите, 11 резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности е потенциал за развитието на туризма (сезонен и алтернативен – спа, екологичен, спортен, аграрен, ловен, конгресен и др.) Богатото културно историческо наследство в района и най-вече в неговия център –- гр. Пловдив е потенциал за развитие на културния туризъм;

        • Районът има значителен потенциал за широко използване на ВЕИ. Подходящи са природните условия за използване на слънчевата енергия за производство на електроенергия, има възможности за разполагане на слънчеви и фотоволтаични инсталации за енергия.


ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН

Обща характеристика и идентифицирани проблеми


Югозападният район от ниво 2 обхваща териториите на областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град и 52 общини.

Площта на района е 20 306.4 км² или 18.3% от територията на страната. Територията е преобладаващо планинска. Районът е богат на минерални води с добри лечебни качества и голям потенциал за развитие на района. Основни речни течения са реките Искър, Струма и Места.

Териториалната структура е следната: земеделските територии са 46.0%, горските 47.2%, урбанизираните само 4.9%. На територията на района има 3 резервата, 8 подържани резервата, 2 природни парка, 50 защитени местности, 79 защитени територии и 16 природни забележителности. Природнозащитените територии по Натура 2000 обхващат общо 33.88% от територията на района. Тук са разположени изцяло двата национални парка “Пирин” и “Рила” и част от третия „Централен Балкан”. В Югозападния район попадат изцяло териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП „Витоша” и ПП „Рилски манастир”), както и много защитени местности и природни забележителности.

Населението на района според преброяването от февруари 2011 г. е 2 132 848 души или 28.96% от населението на страната. Гъстотата на населението е 105.3 д/ км², значително по-висока от средната за страната (66.3д./ км²), което се дължи основно на столичния град, където гъстотата е 960.29 души/ км².

Естественият прираст на населението на Югозападния район за 2010 г. следва общите за страната тенденции и продължава да е отрицателен (-5 262 д. или -2.5‰ спрямо-34 652 д. или -4,6 ‰ за България). В резултат на механичното движение общото население на района се е увеличило през 2010 г. с 6 298 души (3.0‰), като само за област София (столица) механичния прираст е 9 618 д. (7.4‰) В останалите области от района – Софийска, Перник, Благоевград и Кюстендил механичният прираст на населението е отрицателен. По отношение на възрастовата структура на населението е налице продължаващ процес на застаряване на населението.



Степента на урбанизация (градското население) е 83.1% и е най-високата в страната. Градските центрове на територията на района са 48. В района са разположени 952 населени места, от които 48 са градове и 904 села.

Най-големият град на територията на района е столицата София с 1 291 591 жители. Има три средно големи града – Перник (80 855 д.), Благоевград (70 881 д.) и Кюстендил (44 538 д.). Има още пет града над 20 хил. д., които допълват и балансират областните центрове – Дупница (33 519 д.), Петрич (28 902 д.), Сандански (26 255 д), Самоков (26 589 д.), Ботевград (20 345 д.).

Град София е класифициран като град с агломерационно ядро от общоевропейско значение (MEGA), макар и от най-ниската четвърта категория. Като негов естествен дубльор за територията на района се счита Благоевград предвид неговото местоположение и традиционната му организираща роля за територията по долината на Струма.

Като основни оси на урбанизационно развитие се изявяват транспортните направления Драгоман – София – Пловдив и София – Благоевград – Кулата. Второстепенни оси на развитие са по направленията Перник – Кюстендил и Симитли – Разлог – Гоце Делчев – Илинден.



Икономическото състояние на района е на високо равнище, сравнено с другите райони от ниво 2 в България. Югозападният район е най-силно развитият, като се доближава до средното ниво на европейските райони. Общият размер на БВП, създаден от района е 32 995 498 хил. лв или 48.2% от общия национален БВП за 2009 г. По показателя БВП на човек (в PPS) през 2009 г. районът достига 75 % от средното за регионите на ЕС-27, при 44% за всички райони на България. Средната стойност на БВП на човек за 2009 г. е 15 610 лв при средна стойност за страната 9 007 лв. Югозападният район има най-голям принос в БДС на страната – 48.29%. Наблюдават се обаче вътрешни неравенства в икономическото развитие.

Югозападният район е водещ по отношение на сектора “Услуги”, като той формира близо 55% от БВП в национален мащаб. БВП от сектор “Индустрия” също се различава повече от два пъти от останалите пет района от ниво 2. Районът се отличава с много силно развитие на планинския туризъм, зимните спортове и балнеологията.

През 2010 г. предприятията от нефинансовия сектор на икономиката в Югозападен район са 135 114 броя, което е 36.8% от тези в страната.

Югозападният район има водеща позиция в структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната по райони от ниво 2 за 2010 г. с относителен дял от 64.6% от всички преки чуждестранни инвестиции за България.

От 52-те общини в района, 23 бр. са малки по население и без изявен градски център и попадат в обхвата на най-високите категории райони за целенасочена подкрепа – по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Тези общини са локализирани в териториални ареали предимно по западната граница и в Средногорската и Старопланинската част на района.

Средният коефициент на безработица към 31.12.2011 г. е 7.3% – по-нисък от този за страната (11.2%). Средният коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години за 2011 г. е 52.6%, което е по-високо в сравнение със средното за страната (45.6%).

Системата на здравеопазването е най-добре развитата в страната. В ЮЗР има 38 МБАЛ (Многопрофилни болници за активно лечение) , 41 СБАЛ (Специализирани болници за активно лечение) като СХБАЛ Еврика – Перник спира дейност, но не е официално закрита, 3 ЦПЗ (Център за психично здраве, 2 ЦКВЗ (Център за кожно-венерически заболявания), няма КОЦ (Комплексен онкологичен център), 2 ДПБ (Държавни психиатрични болници), 9 СБР (Специализирани болници за рехабилитация), 7 БДПЛР (болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация), 5 ЦСМП (Център за спешна мед.помощ) и 33 ФСМП (Филиал за спешна мед.помощ). Броят на болничните легла е 14 107, а на 100 хил.д. се падат 667,45 легла и е над средната за страна – 611/ 100 000 души население.

По отношение на образователното равнище, районът е на първо място за 2010 г. по брой на хора с висше образование – 41% при средно за страната 27.7%. На територията на Югозападния район са разположени двадесет и четири университета (2 в Благоевградска област, 1 в област Перник , 1 в Софийска област (Ботевград) и 20 в Област София-град и пет колежа (1 в Благоевградска област и 4 в област София-град). В района (в София) е съсредоточена основната част на звената за научно-изследователската и развойна дейност в страната.

Недвижимите културни ценности са 7 348, от които недвижими културни ценности, включени в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са Боянската църква и Рилският манастир. На територията на района са археологическите резервати Пауталия-Велбъжд в Кюстендил, Сердика-Средец в София, Мелник, редица исторически селища– Копривщица, Банско, Ковачевица, Долен, множество манастири от различни исторически епохи – Рилският манастир, символ на многовековната културна история на България, Роженският манастир, манастирът “Седемте престола”, Самоковският девически метох, Етрополският манастир, Земенският манастир, манастирите от Софийската Света гора и други.

На територията на района са разположени 44 музея, като 8 от тях са национални, 3 регионални, 16 общински и 11 ведомствени. Художествените галерии са 8. Национални културни институции са: Народният театър “Иван Вазов”, Националната опера и балет, Националният дворец на културата (НДК). Особено популярни са фестивалите “Пирин пее”, Фестивалите на македонската песен в Благоевград, “Пирин фолк” в гр. Сандански, Джаз фестивала в Банско, кукерските празници в Перник и др.

Югозападният район е на второ място по дължина на пътната мрежа в страната. Територията на района не е равномерно обслужена с пътища от висок клас. Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е 0.036 км/ км² и е по-висока от средната в страната (0.032 км/ км²). Регионалната пътна мрежа от ІІ и ІІІ клас е недостатъчно развита, с гъстота 0.125 км/ км², която наред с тази на ЮИР е най-ниска от всички райони. Нейното развитие и поддържане е от особена важност за планинските и гранични територии на района.

През Югозападния район преминават участъци от автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”. На територията на област София-град се пресичат три от европейските транспортни коридори – № 4, № 8 и № 10, което го определя като ключов транспортен център на Балканите.

Общата дължина на изградените и функциониращи железопътни линии на територията на района към 2010 г. е 899 км, които съставляват 21.9% от жп мрежата на страната. По достигната степен на електрификация на жп линиите Югозападният район е на първо място в страната, а по степен на удвояване – на четвърто място. Територията на района е неравномерно обслужена от железопътния транспорт, изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и в югозападната част.

Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво 2 в страната. Летище София е най-голямото в страната и по достъп до полети районът е в групата на европейските райони с брой на полетите до 250 на ден.

Делът на водоснабденото население в района е 99.0%, близък до средния за страната (99.1%) за 2010 г.

По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 2010 г. 85.8% от населението на Югозападния район е обхванато от канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната – 70.6%. Най-висок е и относителният дял на населението, обслужено с ПСОВ – 71.4%, при средна стойност за страната 47.6%.

Югозападният район се характеризира с най-висока телекомуникационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната, но се наблюдават различия в степента на развитие за различните области и общини.

В Югозападния район има потенциал за развитие на ВЕИ – водна, вятърна и слънчева енергия.

Районът граничи с три съседни страни Р. Гърция, Македония и Сърбия, което е предпоставка за развитие на активно трансгранично сътрудничество. Връзката със съседните страни се осъществява чрез осем гранично-контролни пропускателни пунктове.

Югозападният район е с висока степен на уязвимост от климатичните промени. Установени са замърсени въздушни басейни в София, Перник, Златица и Пирдоп. Замърсяването на почвите с тежки метали за София е вече ограничено след спиране дейността на комбинат „Кремиковци”. Състоянието на повърхностните води е незадоволително, като силно замърсени речни участъци са установени по реките Струма и Искър.


Потенциали за развитие:


        • Стратегическото и възлово разположение на района по направленията на европейските транспортни коридори, границата с три държави и добре развитата мрежа от регионална и местна транспортна инфраструктура са потенциал за трансграничното, междурегионално и транснационално сътрудничество;

        • Изграждането на автомагистрала “Струма” е с важна роля за подобряване на свързаността на района и за повишаване на икономическата значимост особено на южната му част. Подобна роля ще изиграе връзката през Кюстендил към Р. Македония;

        • Високата достъпност до железопътен транспорт (висока гъстота на жп гарите и спирките и наличието на два ГКПП), високата гъстота на първокласни пътища и автомагистрали, както и наличие на международното летище – София подкрепя развитието на бизнеса, търговията и туризма;

        • Наличието на национален и европейски административен, икономически и културен център – столицата София, благоприятства икономическите и културни връзки и сътрудничеството;

        • Високата степен на изграденост на социалната и инженерната инфраструктура и концентрацията на висши училища и изследователски центрове са иновативен потенциал за регионалната икономика;

        • Силната концентрацията на ресурси – финансови, материални и човешки (положителна тенденция в динамиката на естествения прираст) в района и столицата и наличието на квалифицирани кадри в различните сектори на икономиката правят района привлекателен за развитие на иновации и бизнес;

        • Разнообразните климатични, геоложки и хидроложки условия, уникалната флора и фауна, богатото разнообразие на видове, съобщества и природни местообитания, както и фактът, че на територията попадат национални и природни паркове с голяма значимост, представляват неоценим потенциал за развитието на туризма и за съхраняване на богато биоразнообразие с общоевропейско значение.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница