Концепция за териториално-урбанистична структура

3.2.Концепция за териториално-урбанистична структура

Важни условия за приложение на териториално-урбанистичната концепция на страната са:

• 
  подходящо позициониране на български градове в европейската мрежа от градове;
  
• 
  ефективна интеграция на българските градове и агломерационни ареали в европейското пространство чрез развитие на транспортните коридори и оси на развитие;
  
• 
  създаване на подходящи пространствени условия за подобряване на урбанистичното развитие в съответствие с европейските параметри на устойчивост;
  
• 
  използване на специфичния териториален потенциал на равномерно развитата мрежа от градове в страната.
  

• 
  йерархичната система от градове – центрове, простиращи влиянието си върху различни по големина териториални ареали;
  
• 
  основни и второстепенни урбанизационни оси на развитие, организирани по транспортните направления на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа и на други транспортни мрежи от европейско и национално значение;
  
• 
  териториалната структура на трите основни типа територии (природни неурбанизирани, периферни слабо урбанизирани и централни силно урбанизирани).
  

Йерархичната система от градове-центрове се представя от пет йерархични нива:

• 
  Първо ниво – столицата – център с европейско значение – в националната територия;
  
• 
  Второ ниво – големи градове – центрове с национално значение – в територията на районите 9 бр.(6 +3): Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора + Видин, Велико Търново, Благоевград;
  
• 
  Трето ниво – средни градове – центрове с регионално значение – в територията на областите 25 бр.(17обл+8): Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Силистра, Шумен, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Кюстендил, Перник + Свищов, Горна Оряховица, Асеновград, Димитровград, Казанлък, Карлово, Дупница, Петрич;
  
• 
  Четвърто ниво – малки градове с микрорегионално значение – в територията на групи общини 95бр.:

  Северозападен район: Белоградчик, Берковица, Лом, Бяла Слатина, Козлодуй, Мездра, Оряхово, Белене, Долна Митрополия, Кнежа, Левски, Червен бряг, Никопол, Луковит, Тетевен, Троян;

  Северен централен район: Дряново, Севлиево, Трявна, Елена, Лясковец, Павликени, Бяла, Исперих, Кубрат, Дулово, Тутракан;

  Североизточен район: Балчик, Генерал Тошево, Каварна, Девня, Провадия, Велики Преслав, Нови пазар, Омуртаг, Попово;

  Югоизточен район: Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Царево, Малко Търново, Елхово, Котел, Нова Загора, Твърдица, Гълъбово, Раднево, Чирпан;

  Южен централен район: Първомай, Раковски, Сопот, Стамболийски, Хисаря, Свиленград, Харманли, Тополовград, Крумовград, Момчилград, Девин, Златоград, Рудозем, Чепеларе, Велинград, Панагюрище, Пещера, Ракитово, Септември;

  Югозападен район: Своге, Ботевград, Елин Пелин, Етрополе, Ихтиман, Констинброд, Пирдоп, Самоков, Златица, Костенец, Правец, Сливница, Брезник, Радомир, Сапарева Баня, Банско, Разлог, Сандански.
  

• 
  Пето ниво – много малки градове и села, центрове на общини –133 бр.
  

В територията на областите (NUTS3) като центрове с регионално значение се изявяват областните градове, но тяхната роля може да бъде допълвана от някои стабилно развиващи се градове в областите. Такива са Петрич, Дупница, Димитровград, Казанлък, Карлово, Свищов, Горна Оряховица. Така се формира третото ниво от 25 бр. центрове с регионално значение в територията на областите.

В териториите на групи от общини се изявяват някои малки градове със своята традиционно организираща роля. Те са преди всичко бивши околийски центрове в миналото с относително стабилно развитие като Троян, Червен бряг, Севлиево, Мездра, Лом, Сандански, Гоце Делчев, Трявна, Панагюрище и др. Важна е тяхната обслужваща функция за съседните малки общини. Така се формира четвъртото ниво от 95 бр. центрове с микрорегионално значение в територията на групи общини.

В територията на общините техните центрове – много малки градове и села, са административни, стопански и обслужващи центрове за населението на собствените си общини. Те формират петото ниво от 133 бр. центрове с общинско значение.

Основните и второстепенните оси на развитие се формират по транспортните направления на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа и на други транспортни мрежи от европейско и национално значение в територията на България. Те осигуряват връзките между урбанистичните центрове в националната територия, както и връзките им с другите европейски центрове. Тяхната стимулираща роля за урбанистичното развитие е очевидна, затова те могат да бъдат наречени оси на урбанистично развитие.

Карта 27: Полюси и оси на развитие

Като основни оси на урбанистично развитие в националната територия се налагат две паралелни и три меридионални оси. Първата паралелна ос е в Южна България – Драгоман – София – Пловдив – Свиленград, като традиционна европейска ос, и отклонението й Пловдив – Стара Загора – Бургас, като важна национална ос. Втората паралелна ос е в Северна България – София – Плевен – Русе и отклонението й Плевен – Велико Търново – Шумен – Варна. Западна меридионална ос е Видин – Враца – София – Благоевград – Кулата. Средна меридионална ос е Русе – Велико Търново – Габрово – Стара Загора – Хасково – Кърджали – Маказа. Източната меридионална ос е по Черноморското крайбрежие.

Като второстепенни оси на развитие се изявяват направления, излизащи от основните оси или свързващи основните оси. Такива са: Лом – Монтана, Козлодуй – Враца, Никопол – Плевен – Ловеч – Троян, Свищов – Велико Търново, Русе – Разград – Шумен, Силистра – Добрич – Варна, Сливен – Ямбол – Елхово, Карлово – Пловдив – Смолян – Рудозем, Симитли – Разлог – Банско – ГоцеДелчев – Илинден, Кюстендил – Дупница – Самоков – Ихтиман.

В рамките на районите присъстват трите типа територии (централни силно урбанизирани, периферни слабоурбанизирани и природни неурбанизирани). Централните силно урбанизирани територии се определят като места за генериране на растеж. Общините с центрове до трето ниво и някои от четвърто ниво са отнесени към категорията централни територии. Периферните слабоурбанизирани територии се определят като изостанали райони за целенасочено подпомагане – селски, планински, гранични. Общините с центрове от четвърто и пето ниво са отнесени към категорията периферни територии за целенасочено подпомагане. Природните неурбанизирани територии се идентифицират със защитените природни територии по ЗЗТ и със защитените зони по Натура 2000, като към тях се добавят и територии за превантивна териториалноустройствена защита, каквито са териториите над горната граница на гората в планините, черноморската крайбрежна ивица, някои характерни крайречни, горски и полски ландшафти.

Териториално-урбанистичните модели на национално и на регионално ниво могат да съдействат сериозно за насочване на политиката на регионално развитие. Ролята на градовете центрове за реализация на мерките на политиката за регионално развитие става все по-значима, включително в контекста на предложените приоритети за социално-икономическо сближаване на ЕС – конвергенция, конкурентоспособност и териториално сътрудничество, което изисква постигане на съответствие и допълване на намесите, осъществявани на тяхната територия в рамките на провежданата регионална политика и политиката за устройство на територията.

Осигуряването на устойчивост на мрежата от населени места в националната територия и изграждането на качествена селищна среда, гарантираща благоприятно социално-икономическо и екологично развитие, е приоритетна задача пред интегрираните политики на регионално развитие и териториално устройство и обект на модела на териториално-урбанистична структура на страната и районите от ниво 2. Този модел определя действията към:

• 
  районите и урбанистичните центрове, където е удачно да бъде концентрирана активна социално-икономическа дейност с оглед постигане на общонационален растеж;
  
• 
  районите и населените места, където са необходими мерки за подпомагане изоставането в социално-икономическото развитие и жизнения стандарт;
  
• 
  териториите, където трябва да се полагат сериозни усилия за запазване и поддържане на природното равновесие и биологичното разнообразие
  

Създаването на модели за териториално-урбанистично развитие на национално и регионално нива, в които се борави с едрата териториална структура на трите основни типа територии (природни, слабо урбанизирани и силно урбанизирани), ще помага за установяване на оптимални отношения между тези три типа територии и за конкретизиране на политиките за тяхното устройство, опазване и развитие. От друга страна, устройствените модели на национално и регионално равнище ще съдействат за подобряване взаимодействията между централните силно урбанизирани територии и периферните слабо урбанизирани територии. Моделите на териториално устройство са обвързани с мрежата от населени места и нейната полицентрична йерархична структура. В тази териториално-урбанистична структура балансираната система от градове може да съдейства за засилване на партньорството между големите градове в силно урбанизираните райони и малките градове и селата в изостаналите периферни райони.