Министерство на регионалното развитие и благоустройството

2.1.5.3Национална екологична мрежа

По данни, поместени в приетия с РМС от 2012 г „Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северен централен район 2011-2013 г” (АДИ РПР), площта на защитените зони в СЦР е 26,04% от територията му.

Защитените зони по Директивата за местообитанията, които частично попадат в границите на основните областни градове в района са следните:

• 
  В землището на гр. Русе: 1 ЗЗ – Ломовете (BG0000608);
  
• 
  В землището на гр. Велико Търново: 2 ЗЗ – Търновски височини (BG0000213) и Река Янтра (BG0000610);
  
• 
  В землището на гр. Габрово: 2 ЗЗ – Витата стена (BG0000190) и Река Янтра (BG0000610);
  
• 
  В землището на гр. Разград: 1 ЗЗ – Островче (BG0000173);
  
• 
  В землището на гр. Свищов: 3 ЗЗ – Студена река (BG0000233), Персина (BG0000396) и Свищовска гора (BG0000576);
  
• 
  В землището на гр. Силистра няма защитени зони.
  

• 
  В землището на гр. Русе: 1 ЗЗ – Ломовете (BG0002025);
  
• 
  В землището на гр. Свищов: 2 ЗЗ – Комплекс беленски острови (BG0002017) и Свищовско-Беленска низина (BG0002083);
  
• 
  В землищата на гр. Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра няма защитени зони.
  

В Северен централен район (СЦР) се намират около 10% от защитените територии в България, сред които и част от НП „Централен Балкан“.

НП “Централен Балкан” опазва саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Досега в парка са установени около 2340 вида и подвида растения. В тях се включват 1900 вида и подвида висши растения, 15 вида папрати, по един вид плаунообразни и бронецови и 3 вида хвощови. Представени са 166 вида лечебни растения, от които 12 са защитени от закона, 229 вида мъхове, 256 вида гъби (над 12% от установените видове гъби в България). Централен Балкан е едно от последните в Европа места с образци на запазена дива природа, която дава убежище на редки и застрашени животни – вълк, златка, видра, дива котка, трицветен нощник, широкоух прилеп, дългокрил прилеп, обикновен сънливец, дива коза, царски орел, ливаден дърдавец, белогуш дрозд. Това е най-важната в света защитена територия за полубеловратата мухоловка, южния белогръб кълвач, бехщайновия нощник, лалугера, планинското сляпо куче, както и място със световна значимост за птиците от алпийския биом.

Природните паркове на територията на СЦР опазват разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания. Такива са ПП „Българка“, ПП „Русенски Лом“, ПП „Персина“. В СЦР има и поддържани резервати (ПР „Сребърна”, ПР „Савчов чаир“ и др.), които опазват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им.

Не е малък броят на защитените местности, чрез които са се съхранили фрагменти от съществувалите в миналото естествени широколистни гори в Лудогорието. Такива са: „Вековна церова гора”; „Юперска кория”, „Находище на турска леска”, „Каракуз” „Колчаковската кория” и „Вековна дъбова гора”. Извършените през 2011 г. наблюдения върху състоянието на последните две защитени местности показват, че състоянието на тези гори е добро, но в ход са естествените процеси на стареене на дърветата и някои от тях заболяват и изсъхват. В резултат на силни бури през минали години отделни дървета са били повалени или запалени от мълнии. Тези тенденции се обуславят от причини от естествен характер и не са свързани с човешко въздействие. За защитени местности са обявени и естествените находища на следните редки и ценни растителни видове: червен божур (Paeonia peregrinа); пролетно ботурче (Cyclamen coum), кримска какула (Salvia scabiosifolia) и обикновен сладник (Gyicyrrhiza glabra), „Находище на българска гърлица”, (Limonium bulgaricum).

Влажни зони с изключително голямо значение за опазване на биологичното разнообразие са и следните защитени местности: „Дойчов остров”, „Комплекс Алеко-Телика”, „Калимок-Бръшлен”, „Блатото край село Малък Преславец”, „Гарвански блата”, „Ломия” и „Рибарниците”. Състоянието на някои от защитените територии по поречието на р. Дунав, създадени с цел съхраняването на крайречни екосистеми, се обуславя най-вече от нивото на реката. През 2011 г, характеризираща се с постоянно ниско ниво на реката, в заливаемата зона на ЗМ „Калимок-Бръшлен” например не е постъпвала вода от р. Дунав, в резултат на което към края на годината тя е напълно пресъхнала. Благоприятно е било състоянието на водоема в защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”, където се намира едно от добре развитите находища на бяла водна роза (водна лилия, Nympхаea alba). Това обаче се дължи на факта, че в резултат на хидротехнически дейности в миналото водният режим на блатото се обуславя не само от нивото на р. Дунав, а предимно от постъпващите в него води от подземни реки.