Министерство на регионалното развитие и благоустройството



страница7/18
Дата02.03.2017
Размер3.64 Mb.
#16057
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18

ІV. Изводи и препоръки


(1) Въведената от 2004 г. категоризация, заменила действащия преди това функционална типизация, е комплексен индикатор за състоянието и потенциала за развитие на общините. Както е известно, категорията се определя въз основа на създадена за целта методика и официално е възприета чрез разпоредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Заповед № 02-14-256/31.05.2004; ДВ бр. 52, 2004). И все пак, по-малко от 2/3 (61%) от анкетираните са посочили категорията на общината, докато останалите не са в състояние да отговорят на този въпрос.

Полученият резултат дава основание да се предположи, че съществува известен проблем с познаването от общинската администрация на нормативните разпоредби. Причините вероятно са няколко, но очевидно имат връзка и с „текучеството” на служители в администрацията. Както вече беше подчертано, обновяването на персонала на изследваните общини след последните местни избори е средно 15–16%, но не е с еднакъв обхват. В същото време от служителите в общинската администрация се изисква не само висок професионализъм и познаване на местните проблеми, но също така познаване на нормативната уредба. Високият дял на обновяване на персонала обаче се отразява на качеството на работата в администрацията.



(2) ИКТ квалификацията на общинската администрация влияе пряко върху възможността за пълноценно интегриране на общините в ИО. Не може да се очаква развитие на ИКТ практиките без подготвен за прилагането им персонал. Особено тревожно е положението в кметствата и съставните кметства, където близо половината от техните служители, а така също и служителите от техните информационни центрове се нуждаят от обучение за компютърна грамотност.

Регистрираният от настоящото изследване проблем относно неразбирането на „ИТ подготовка” и „ИТ сертификат” в смисъла на е-правителството подсказва и съпътстващ проблем: наред с много ниските стойности на получилите все пак някакъв сертификат (най-вече за компютърна грамотност), съществува непознаване на изискванията за ниво на знания и умения в сферите на ИКТ. Това е сериозно препятствие пред реализирането на европейската концепция за развитие на ИО, за функциониращо е-правителство и е-община.

Преодоляването на изброените по-горе проблеми може да се постигне чрез планирани действия в две посоки:

– определяне на организационни, финансови и времеви ресурси за подготовка на общинската администрация в технологиите на ИО;

– сертифициране на критичен брой ИТ специалисти с възможност за управление на информационните потоци.

В обратния случай моделът е-община няма как да функционира ефективно, да бъде действаща структура на е-правителството и да бъде в услуга на гражданите и фирмите.



(3) Все още най-често предлаганите административни услуги се прилагат традиционно, чрез познато от десетилетия обслужване „на гише” (макар в много случаи това да се случва в Център за „обслужване на едно гише”). Тези услуги са предназначени за физически и юридически лица и се отнасят предимно до Гражданското състояние, Технически услуги и Данъци и такси. Значително по-малко са Финансовите услуги и тези свързани със Социалните дейности, особено услуги за Образование, Здравеопазване, Култура. Над 4/5 (88%) от изследваните общини не предлагат услуги онлайн. Едва около 1/10 (12%) от изследваните общини са заявили, че предлагат онлайн услуги.

Ето защо има основание да се направи заключението, че макар общините вече да разполагат с компютри и да имат необходимата връзка за мрежова комуникация, все още не са в състояние да предложат пълноценно онлайн взаимодействие както с физическите, така и с юридическите лица – реалните потребители на административни услуги.



(4) Заплащането на таксите за различните административни услуги се извършва на гише-каса или на гише и по банков път (само един общински център предлага и онлайн заплащане на таксите). Това с особена сила важи за кметствата, в които делът на обслужване чрез гише-каса е близо 4/5. Ето защо може да се направи заключението, че използваните средства за разплащане с потребителите на административни услуги също са „традиционни”, а практиките на електронните технологии в тази сфера все още не се прилагат.

Разбира се, върху проблема оказват влияние както нагласите на потребителите (особено по-възрастните, живеещи в малките кметства), така и общото ниво на развитост на онлайн разплащанията в страната. Но е налице неподготвеност на общините да предложат подобни форми на разплащане, чрез което да участват по-активно в разпространението им сред гражданите и фирмите в България.



(5) В картата с въпроси е предвидена възможност анкетираните сами да оценят нивото на развитост на предлаганите от тяхната община услуги сравнено с европейските изисквания. Получените данни дават основание да се направи заключението, че независимо от сравнително подобрената ситуация с ИКТ оборудването и интернет достъпа в общините, предлагането на интерактивни онлайн услуги е много слабо застъпено в практиката. Очевидно тези структури на властта все още не са в състояние да отговорят на европейския модел за ИКТ развитие, както и да участват пълноценно в онлайн обмена на данни и информация в ЕС.

(6) Данните относно наличните компютри и компютъризирани работни места дават основание да се направи заключението, че на пръв поглед общините в нашата страна разполагат с достатъчно техника, но качественият анализ подсказва недостиг на компютри в кметствата, както и сравнително остаряла техническа база. Например компютъризираните работни места на 100 служители в община са 76, но от тях 31 са с нови компютри; едва 1/2 от всички КРМ са с инсталиран специален софтуер (средно на община 38 КРМ) и само 9% от изследваните общини имат функциониращи ГИС; критично ниски са стойностите за налични компютри за обществен достъп.

Може да се направи изводът, че поради неравномерното разпределение на наличната в общините компютъризирана техника, както и моралното й остаряване, е налице затруднен електронен или онлайн обмен на данни, информация и документи. Налице е вертикална и хоризонтална неравнопоставеност на кметствата спрямо общинските центрове. Освен това върху прилагането на ИКТ практиките влияе отрицателно и нивото на подготовка на персонала в кметствата. Неравномерно е развитието и между различните общински центрове.



(7) Делът на общините, свързани с интернет, е сравнително висок, като 3/4 от всички компютри имат осигурен такъв достъп, но едва около 2/3 от тях имат високоскоростен интернет. Освен това 9/10 от общинските центрове имат изградена локална мрежа (LAN), но едва 1% от кметствата имат такава. Нисък е делът на общините с екстранет (по-малко от 1/10).

Ето защо може да се каже, че на пръв поглед общините в нашата страна вече разполагат с връзка към Мрежата, но в същото време се очертават технологични проблеми относно възможността за онлайн обмен на информация на три нива: (а) между структурите на общините (общински център – кметства), (б) между различните общини, (в) между общините и кметствата в тях, от една страна, и потребителите на административни услуги, от друга.



(8) Почти 4/5 от общините с LAN са заявили, че използват мрежата за обмен на информация и комуникация между структурните си звена, че използват интернет за електронен обмен на данни и информация съответно с образователни и културни институции, както и с ресорното и други министерства, че обменят данни и информация с финансови организации; около 2/3 обменят информация с неправителствени организации и с бизнес организации. На въпроса обаче дали общинската администрация използва интернет за връзка с кметствата над 2/3 са отговорили отрицателно.

Получените данни подсказват, че общините използват интернет по-активно за външна комуникация, но не и за вътрешен обмен на данни и информация със собствените си структури. Това вероятно се дължи на по-слабо развитото ИКТ състояние на кметствата, както и на липсата на разработени и утвърдени електронни форми за данни, правила за вътрешен електронен обмен и пр.



(9) На въпроса относно използвани средства за защита на информацията в електронна форма, близо 1/5 не разполагат с такива данни. По-разпространени са софтуерните средства за защита. Това поражда съмнения относно надеждната защита не само на локално достъпната информация, но и на информационните потоци при мрежови обмен.

(10) Сред разходите за информация и комуникация на общинските центрове най-висок дял имат разходите за достъп до интернет. Кметствата имат най-високи разходи за стационарни телефони. Разходите на съставните кметства са по-значими единствено при мобилните и стационарните телефони. Очевидно кметствата (особено съставните) значително изостават в прилагането на интернет достъпните средства за комуникация. Показателно в това отношение е регистрираният от изследването факт, че разходите за мобилни и стационарни телефони при съставните кметства са 39 пъти по-високи от разходите им за достъп до интернет, а при кметствата това съотношение е 13.

Тези данни са свидетелство за степента на проникване на интернет в дейността на различните типове общини. Освен това те очертават наличие на потенциал за съкращаване на разходите за традиционна комуникация (телефони – стационарни и мобилни) чрез по-активно използване на подобни услуги чрез интернет.



(11) Къде се коренят част от проблемите относно слабо развитата вътрешна комуникация в общините? Резултатите сочат, че близо 9/10 от общините имат собствен уеб сайт, но едва около 1/5 от тях са с възможности за вътрешна и международна комуникация, а около 1/10 – с осигурен онлайн достъп до архиви.

Сайтовете на повечето общини не са с подходяща функционална структура и информационно съдържание от гледна точка на потребителите: дизайнът им (информационен и графичен) е разнотипен; навигацията им – затруднена; единични са случаите на функциониращи онлайн услуги в контекста на европейската визия. Това затруднява гражданите и фирмите при използването на тези сайтове, особено ако се отчете динамиката на вътрешната миграция и това, че немалко физически и юридически лица се нуждаят от услугите на повече от една общини.

Независимо от регистрираните нива на разходи за мобилни телефони, може да се каже, че електронните средства за комуникация (особено уеб базираните, например чрез e-mail) между общинските структури и потребителите на административни услуги са слабо развити. Например, по-малко от 1/3 от общинските служители и по-малко от 1/2 от кметовете на общини имат служебен е-mail адрес.

Като цяло може да се направи заключението, че преобладаващият брой общини в България вече разполагат с някакъв сайт, но не всички възприемат уеб пространството като динамична медия и средство за връзка с обществеността в условия на двупосочна комуникация. Очевидно се налага и стимулиране на служителите в общините, включително кметовете, за по-активно прилагане на мейл комуникацията.

Направените по-горе изводи свидетелстват за дигиталното изоставане на общините в нашата страна спрямо европейските ИКТ практики, независимо от причините за това. Ето защо са необходими специални мероприятия за повишаване на капацитета на общините в тази област. Това може да се постигне например чрез полагане на усилия в национален мащаб за достигане до дигитална равнопоставеност на различните общински структури (общински центрове, кметства, съставни кметства). За целта е необходимо:

– да бъде възприета единна (национална) система за мейл и уеб адреси на общините и кметствата, така че гражданите да могат лесно да разпознават тези адреси и да се свързват с тях;

– да се изгради банка от електронни форми за документи, свързани с административните услуги на общините на национално ниво;

– да се разработят необходимите материали за банка от правила и методически указания за ефективна вертикална и хоризонтална комуникация: (а) вътрешна, между структурите на местната власт в страната, и (б) външна, между общините и потребителите на административни услуги;

– да се утвърди и приложи единна система за защита на информацията,

– осигуряване на подготвен персонала за поддържане на електронната и най-вече мрежовата комуникация чрез изграждане на национална система за перманентно обучение на заетите в структурите на местната власт;

– да се проведе специализирано проучване на функционалните възможности на общинските уеб сайтове, както и качествен анализ на информационното им съдържание в контекста на настоящото проучване, включително перспективата общините ефективно да използват възможностите на модела „е-Община”;

– да се унифицират общинските уеб сайтове чрез уеднаквяване на информационната им структура и предлагани онлайн услуги.

Като резултат ще се създадат условия за:

– техническа и технологична съвместимостта (количествена и качествена) както между различните общини, така и между централната и местната власт в страната;

– еднотипно осигуряване и предлагане на онлайн достъп до административни услуги, електронни форми на документи и базите от данни;

– надеждна защита на данните и информационните потоци.

За да бъде пълен анализът за ИКТ на общините в страната е наложително да се проведе специализирано изследване само за Столичната община като особен тип административно-териториална единица (област София-град).

Така българските общини ще имат възможността да се превърнат в ключови актьори на информационното общество в нашата страна, както и да се интегрират пълноценно в европейския обмен.




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
attachments -> Програма за междурегионално сътрудничество interreg ivc глава Приоритетни оси Въведение стр. 44/45 …


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница