Министерство на регионалното развитие и благоустройството югозападен район
Изтегляне 247.48 Kb.
|
| МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО
РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО ЮГОЗАПАДЕН РАЙОН СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОФИЛ 
Септември 2012 г. Югозападният район е част от района от ниво 1 (NUTS 1) „Югозападна и Южна централна България”. Формира се от областите София, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград (ниво NUTS 3). В района има 52 общини. Площта на района е 20 306,4 кв. км, съставляваща 18,3% от територията на страната. Територията на района е преобладаващо планинска. Районът е богат на минерални води с добри лечебни качества. Основни речни течения са реките Искър, Струма и Места. Районът граничи на запад с Македония и Сърбия, на юг с Република Гърция, на изток с Южния централен район и на север със Северозападния район. Към 31.12.2011 г. броят на населението на района е 2 131 233 души, съответстващи на 29,1% от общото население на страната. Средната гъстота на населението в Югозападния район е 105,0 души на кв.км. и е най-високата за страната.
Въпреки настъпилата икономическа криза, през периода 2009-2011 г. Югозападен район запазва първото си място по базови социално-икономически показатели сред районите от ниво 2 в страната. Това се дължи главно на силната концентрацията на ресурси - финансови, материални и човешки - в района на столицата. По степен на икономическо развитие районът се доближава до средното ниво на европейските райони. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години в Югозападен район през 2011 г. e 56,8%. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години в Югозападния район през 2011 г. възлиза на 52,6%, като посочената стойност е по-висока в сравнение със средната за страната (45,6%). Коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години в ЮЗР през 2011 г. е по-нисък спрямо средното ниво за страната – 7,3%, но през годините след 2009 г. бележи негативна тенденция на нарастване, характерна за цялата страна. Табл.1. Коефициент на заетост и коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години в Югозападен район за периода 2009-2011 г. (в %)
Източник: Национален статистически институт Стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени в Югозападния район за 2010 г. възлиза на 33 974 млн. лв. ЮЗР значително надвишава приноса на всеки от другите NUTS 2 райони в общия БВП и формира 48,2% от БВП на страната. По показателя БВП на глава от населението за 2010 г. Югозападният район отново значително изпреварва останалите райони в страната, независимо от големия брой население. Средната стойност на БВП на човек в Югозападния район е 16 078 лв. при среден показател за страната от 9 359 лв. Табл.2. Брутен вътрешен продукт по текущи цени и на глава от населението за периода 2008-2010 г.
Източник: Национален статистически институт В сравнение с регионите в ЕС, Югозападният район се намира в по-благоприятно състояние, отколкото останалите български райони на ниво NUTS 2, но все още достигнатата степен на икономическо развитие е под средното равнище в ЕС. БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност на района за 2009 г. възлиза на 75 % от средната стойност за ЕС-27. Табл.3. Регионален БВП на глава от населението по покупателна способност спрямо средното за ЕС-27 за 2004-2009 г.(в %)
Източник: Евростат През 2009 г. ЮЗР създава 47,7 % от брутната добавена стойност на страната. Структурата на брутната добавена стойност на района се характеризира със силен превес на сектора на услугите, където се формира 72,1% от съвкупната добавена стойност в района. В сектора на индустрията се произвеждат 26,4% от регионалната добавена стойност, а приносът на сектора на селското и горско стопанство е само 1,5%. 
Източник: Национален статистически институт В структурата на разпределение на преките чуждестранни инвестиции в страната по райони от ниво 2 ЮЗР е на първо място с относителен дял от 64,6% от всички ПЧИ за България, но вследствие на икономическа криза през 2010 г. чистата стойност на направените ПЧИ в ЮЗР намалява до 422 623,3 хил. евро. Табл.4. Преки чуждестранни инвестиции в предприятията от нефинансовия сектор с натрупване за периода 2007-2010 г. (в хил. евро)
Източник: Национален статистически институт По данни за 2010 г. най-голям брой от нефинансовите предприятия в България се намират в ЮЗР – 36,8% от всички предприятия в страната. Секторът на настаняването през 2010-2011 г. е един от най-силно засегнатите от икономическата криза в туристическата индустрия не само в Югозападен район, но и в цялата страна. Данните за туристическия интензитет, изразен чрез реализирания брой нощувки в хотели и други подобни средства за подслон показват, че през 2011 г. на територията на ЮЗР са отчетени 2 429 682 броя нощувки. През 2011 г. се отчита минимално увеличение на приходите от нощувки в района - 141 890 617 лв. Табл.5. Развитие на туризма в Югозападен район за периода 2009-2011 г.
Източник: Национален статистически институт Стойността на разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) за 2010 г. в ЮЗР възлиза на 348 493 хил. лв., като показателят се характеризира с тенденция на непрекъснато нарастване. 
Източник: Национален статистически институт Системата от образователни институции в Югозападния район е най-добре развита спрямо останалите райони в страната, като се има предвид националното значение и високата концентрация на университети и колежи в столицата, а също така и в Благоевград. По показателя брой университети на 1 млн. жители към 31.12.2011 г. районът е на първо място в страната със стойност 11,3 (за страната – 6,0). Относителният дял на рано напусналите образование и обучение (18-24 навършени години) в Югозападен район през 2011 г. възлиза на 3,6% при средно за страната 12,8%. Тази стойност на показателя е значително по-ниска от стойностите на останалите райони от ниво 2, които се движат в границите на 15,3-19,4%. За сравнение по данни на Евростат стойността на показателя за ЕС-27 средно за 2010 г. възлиза на 14,1%.
В Югозападния район системата на здравеопазването, както и мрежата от заведения, осигуряващи социални дейности и услуги е сравнително добре развита. През 2011 г. в района се намират 96 от болничните заведения в страната и 515 от заведенията за извънболнична помощ. Общата дължина на пътната мрежа в района за 2011 г. е 7837 км, като 3315 км от тях са пътища от Републиканската пътна мрежа (РПМ), а останалите 4522 км са общински пътища. Гъстотата на функциониращите пътища от РПМ в ЮЗР е 0,163 км/кв.км Средната гъстота на първокласните пътища и автомагистралите е 0,037 км/кв.км и е по-висока от средната в страната (0,030 км/кв.км). През Югозападния район преминават изцяло автомагистрала „Люлин” и участъци от автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Струма”, както и някои първокласни пътища. Към 31.12.2011 г. РПМ на територията на района включва 139 км – автомагистрали, 615 км - пътища І клас, 618 км - пътища ІІ клас и 1943 км пътища ІІІ клас и пътни връзки при кръстовища и възли. На територията на Югозападен район се пресичат три от европейските транспортни коридори, което го определя като ключов транспортен център на Балканите:
Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района към 2011 г. е 899 км, които съставляват 21,9% от жп мрежата на страната. Гъстотата на жп мрежата на района - 44,3 км/1000 кв.км е по-висока от средната за страната (37,3 км/1000 кв.км). Територията на района е неравномерно обслужена от железопътен транспорт, тъй като изградената жп мрежа е разположена предимно в северната половина и югозападната част. Общините, разположени в граничните територии и в източната Рило-Пиринска част са отдалечени значително от главните жп линии за превоз на пътници и товари. Югозападният район е най-добре обслуженият с въздушен транспорт от районите на ниво NUTS 2 в страната. Летище София е най-голямото международно летище в страната и има изключително голямо значение за осигуряването на достъпа до въздушен транспорт на районите Северозападен, Северен централен и Южен централен, както и за обслужването на туристическия трафик до зимните курорти в югозападната част на страната. През 2011 г. са обслужени около 3,47 млн. пътници (за 2006 г.- около 2,2 млн.), което представлява растеж от над 50% в рамките на периода 2006-2011 г., летището отчита по 5% ръст на пътниците и по 4% ръст на товарите и поща годишно. Югозападният район като цяло се характеризира с най-висока информационна осигуреност сред районите от ниво 2 в страната. Достъпът до високоскоростен Интернет е осигурен в по-големите градски центрове. В малките градове и селата степента на проникване на информационни технологии е по-ниска, както и качеството на предоставяните услуги. По информация на Евростат към края на 2011 г. 57% от домакинствата в Югозападния район имат достъп до Интернет, като средната стойност за страната е 45%, а за ЕС-27 - 73%. 
Източник: Национален статистически институт Табл.6. Развитие на интернет услугите към 31.12.2011 г.
Източник: Национален статистически институт В ЮЗР е достигната висока степен на развитие на водоснабдителните мрежи. Делът на водоснабденото население през 2010 г. в района е 99,0%. Районът разполага със значителен воден ресурс. Въпреки това съществуват проблеми - голяма част от изградените водоснабдителни мрежи са амортизирани, а някои от по-малките населени места изпитват затруднения с непрекъснатата доставка на питейна вода поради честите повреди по водопроводната мрежа. По степен на обслужване от канализационните мрежи районът е на първо място в страната. Към 31.12.2010 г. 85,8% от населението на Югозападния район е обхванато от канализационни услуги, като по този показател районът е значително над средното ниво за страната – 70,6%. Наблюдават се и големи различия в дела при големите градски центрове и малките населени места. Така например, за някои села в района този показател е едва около 10%. Липсата на канализационни мрежи в някои села е причина за заустване на отпадните води директно в реки, дерета и др. или отвеждане в септични ями, което създава опасности от замърсяване на повърхностните и подпочвените води. Делът на населението, обслужено от селищни пречиствателни станции за отпадни води (СПСОВ) в Югозападния район за 2010 г. е 71,4% и е значително по-висок от средния за страната - 47,6 %. Относителният дял на населението, обслужено от система за организирано сметосъбиране в района през 2010 г. е около 99,1%, което е малко над средния показател за страната (98%). Табл.7. Обслуженост на населението от екологична инфраструктура към 31.12.2010 г. (в %)
Източник: Национален статистически институт Направените разходи за опазване на околната среда през 2010 г. в Югозападен район възлизат на 452 944 хил. лева или 35,6% от тези за страната и са най-големи в сравнение с останалите райони от ниво 2. Стойността на показателя разходи за опазване и възстановяване на околната среда на човек от населението за Югозападен район през 2010 г. възлиза на 214 лв./човек при средно за страната 169 лв./човек. В Югозападен район са разположени изцяло териториите на два от трите Национални парка в страната НП „Рила” (40 332,4 ха) и НП „Пирин” (81 046,0 ха) и незначителна част от третия – НП „Централен Балкан” (3 396 ха), както и териториите на два от общо десетте природни парка в страната (ПП „Витоша” и ПП „Рилски манастир”) и части от ПП „Врачански Балкан”. В границите на района за резервати и поддържани резервати са обявени 20 броя местности с обща площ от 29 538,6 ха и 1 449,3 ха буферна зона, в които се опазват уникални за страната природни екосистеми, включващи характерни и забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Също така в района се намират 70 броя природни забележителности с обща площ 2 296 ха. На територията на Югозападния район са разположени общо 64 защитени зони по Директива 79/409/ЕС (за дивите птици) и по Директива 92/43/ЕЕС (за местообитанията) – част от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. В ЮЗР се намират редица културно – исторически паметници с национално и международно значение - Рилски манастир, Боянска църква, храм-паметник „Св. Александър Невски”, гр. Мелник, Роженски манастир и др. паметници, както и исторически селища – Копривщица, Банско, Ковачевица и др. 
Рила планина, изглед от курорта Паничище Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 247.48 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
