Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие



страница11/24
Дата14.08.2018
Размер3.15 Mb.
#78651
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24

2.7 Туризъм


Различията в териториалното разпределение на настанителната туристическа база, по райони от ниво 2 могат да се оценят като много високи. Морските и отчасти планински курорти са основните райони, в които е съсредоточена базата и се реализират основните приходи от дейността като цяло (ВЖ. Графика 8 и Приложение 12).

Развитието на туризма в ЮЦР има все по-голямо значение за икономиката и заетостта в района. Районът притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма.

По реализирани нощувки и приходи от нощувки ЮЦР заема четвърто място сред районите в страната, като през 2011 г. реализираните приходи са в размер на над 63 млн. лв., представляващи 8,7 % от общите приходи за страната. Спрямо 2010 г. е налице ръст от 13,7 %, но все още не могат да се достигнат нивата от 2008 г. - 66 151 338 лева.

По средства за подслон и места за настаняване (СПМН) през 2011 г. районът заема второ място в страната с относителен дял 21,1 %. или 795 броя, с 44 повече спрямо предходната година. Нарасналият брой на СПМН, респективно на легловия капацитет е материална предпоставка за реализиране на по-голям брой нощувки и растеж на отрасъла, т.е. създадени са предпоставки за реализиране на конкурентни предимства като резултат от мащаба.



Графика 8 Средства за подслон, реализирани нощувки и приходи от нощувки по райони от ниво 2 за 2011 г.



Източник: НСИ, 2011

Преобладаващата част от базата за туризъм и предлаганите услуги в ЮЦР са концентрирани във и около населени места с курортно значение - балнеолечение, културно-исторически забележителности, както и курортните зони и комплекси в района на Родопите. На територията на района съществуват и много други природни и антропогенни зони и фактори - реки и язовири, пещери, природни местности, религиозно-културни обекти, населени места с етнографско значение, недвижими културни ценности и обекти с археологическа стойност, които биха могли да се използват по-пълноценно за разнообразяване на туристическия продукт и за увеличаване на приходите и целогодишна заетост в повече части от територията на района. В района е натрупан и значителен международен опит в областта на бизнес туризма и конгресния туризъм, свързан с търговско-промишлените изложения, главно в гр. Пловдив. Аграрният потенциал на района е също така решаващ фактор за развитие и диверсификация на туризма.

Въпреки това, все още е доминираща тенденцията на сезонност на зимния и рекреативен туризъм и реализацията на туристически продукти за вътрешен туризъм при постепенно, но недостатъчно подобряване на качеството на предоставяните услуги. Необходимо е да се търсят нови форми и продукти в туризма, които по-пълноценно използват природния, културния, аграрния и бизнес потенциал на района и особено предлагането на по-голям брой качествени туристически продукти за международен туризъм - относителният дял на реализираните приходи от нощувки на чужденци спрямо общите през 2011 г. е 29,8 %.

При сравнение с европейски райони, имащи подобни социално-икономически и природни характеристики, показателите за развитие на туризма и качеството на туристическите услуги за ЮЦР са доста по-ниски. Преструктурирането и модернизирането на отрасъла, допълването на сезонния туризъм с алтернативни форми, както и осигуряване на устойчиво интегрирано развитие на туризма в района са необходими с цел справяне с конкурентния икономически натиск в рамките на ЕС и в глобален мащаб.

В района има регистрирани браншови и продуктови организации в областта на туризма, които обединяват интересите и усилията на многобройните предприемачи. Характерното за района е, че се оформят две много различни групи предприемачи: големи инвеститори в планинския и ски туризма в района на Пампорово, както и в големите градове и в усвояването на балнеоложките услуги, и от друга страна – множество микро-предприятия, в повечето случаи – семейни фирми.

Сред проблемите за развитие на туризма в района са зле поддържаната третокласна и общинска пътна мрежа главно в планините, която затруднява достъпа до туристическите обекти, както и до някои от селищата с бази за настаняване на туристите. Много от потенциалните туристически атракции не са разработени по начин, който да оползотворява техния потенциал (да могат да привлекат достатъчно посетители за по-дълъг престой), а свързаната с тях прилежаща туристическа инфраструктура е незавършена, остаряла, износена или липсваща.

Необезопасеният достъп до важни туристически обекти, наличието на нерегламентирани сметища и липса на изградени канализационни мрежи в малките населени места, недостатъчното осветление и благоустрояване са важни фактори, които могат да възпрепятстват развитието на качествен регионален туристически продукт.

В допълнение, части от територията на ЮЦР са слабо популярни като туристически дестинации и е необходимо да им се създаде положителен регионален имидж. Същевременно развитите туристически дестинации (Пампорово, Чепеларе) имат трудности с диверсификацията на продукта, разширяването на пазарните сегменти, осигуряването на по-големи печалби, удължаване на сезона и повишаване степента на заетост на легловата база. Освен това, съществуващите атракции и продукти се рекламират поотделно, а не като част от един по-голям регионален продукт. Сътрудничеството и съвместните усилия за развитие на туризма на местно, областно и регионално остават ограничени. В резултат на това много туристически обекти в района, като тракийското светилище при с. Татул, Старосел, пещерите Снежанка, Дяволско гърло, Ягодинска пещера, Асеновата крепост, Бачковският манастир, Батак, Тракийската гробница край с. Александрово, Тракийската гробница и византийска крепост в с. Мезек и др. са развити предимно като „спирки”, а не като туристически дестинации и така не могат да осигурят по-дълъг престой на посетителите и свързаните с това икономически ползи.

Във връзка с гореизложеното към октомври 2012 г. по Оперативна програма ,,Регионално развитие”, Приоритет 3 “Устойчиво развитие на туризма”, в процес на реализация са 16 проекта на обща стойност 67,150,245.75 лева. 14 от тях са насочени към подобряване на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура. Два към развитие на регионален туристически продукт и маркетинг на дестинациите, с бенефициенти общините Пловдив и Момчилград.

По Програма за развитие на селските райони, Ос 3 ,,Качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика”, мярка 313 ,,Насърчаване на туристическите дейности”, към месец октомври 2012 г. в процес на реализация са 16 проекта на територията на ЮЦР, на обща стойност 4,683,832.00 лв. Бенефициенти са 9 общини с население под 10 хил. души – Лъки, обл. Пловдив, Баните, обл. Смолян, Доспат, обл. Смолян, Джебел, обл. Кърджали, Стамболово, обл. Хасково, Лесичово, обл. Пазарджик (2 проекта), Стрелча, обл. Пазарджик, Борино, обл. Смолян (2 проекта), Неделино, обл. Смолян (5 проекта), общ. Перущица, обл. Пловдив.



Вътрешнорегионални различия

На ниво области съществуват значителни диспропорции, като развитието на туризма продължава да се концентрира предимно в областите Пловдив и Смолян, поради предоставяните по-добри условия и изградената база за туризъм сезонно (зимен/ски туризъм) или целогодишно (балнеоложки, културно-исторически, развлекателен, бизнес и конферентен туризъм).



Графика 9 Средства за подслон, реализирани нощувки и приходи от нощувки по области на ЮЦР за 2011 г.



Източник: НСИ, 2011

През 2011 г. в област Смолян е локализирана най-голяма част от средствата за подслон на района – 48,9 % или 389 броя (10,3 % от общия брой за страната), следвана от област Пловдив с относителен дял от 30,6 %, като приходите от туристическо настаняване включително от чужденци за двете области имат дял от 67,9 %. Областите Хасково и Кърджали, взети заедно, имат много малък дял от средствата за подслон – 8,9 % и приходите от нощувки - 8,8 %.


Изводи и обобщения

  • Икономическата криза оказва негативно въздействие върху туризма в ЮЦР в периода 2008-2009 г., след което следва възстановяване през 2010 г., но нивата на реализираните приходи остават под равнището на 2008 г.

  • През периода 2007-2010 г. в ЮЦР е увеличен броят на средствата за подслон и местата за настанява и легловата туристическа база, които са материална предпоставка за реализиране на по-голям брой нощувки и растеж на отрасъла. Създадени са предпоставки за реализиране на конкурентни предимства като резултат от мащаба. В същото време един от съществените проблеми е възвръщаемостта на направените инвестиции в туризма, заетостта на средствата за подслон и тяхната ефективна експлоатация.

  • ЮЦР се характеризира с изключително богатство на разнообразието на природни и културно-исторически забележителности, традиции в земеползването и минерални води. Наличните рекреационни и туристически ресурси позволяват развитието на различни видове туризъм и тяхното комбиниране, както и използването им в рамките на цялата година или поне на два сезона.

  • Налице е несъответствие между разнообразния туристически потенциал и еднопосочното развитие на туризма в ЮЦР. В продуктовия микс доминират масовият туризъм и пакетните пътувания, главно към ски курортите Пампорово и Чепеларе, което води до ниска добавена стойност за туристическа индустрия, пропуснати пазарни възможности, както и силен екологичен натиск върху традиционните курорти. Макар че развитието на специализирани туристически продукти (културен, селски, еко, и пр. туризъм) се разглежда като основна алтернатива за разрастване на туризма, тяхното настоящо присъствие в продуктовия микс е незначително.




Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница