Опазване и подобряване на околната среда

2.9 Опазване и подобряване на околната среда

2.9.1 Състояние на компонентите на околната среда

2.9.1.1.Въздух

Оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва за основните контролирани показатели - прах, фини прахови частици (ФПЧ), серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали, както и за други специфични замърсители, съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Най-сериозен проблем във връзка с КАВ са наднормените нива на съдържание на ФПЧ10 в много градове на страната. Данните от пунктовете за мониторинг, показват, че общините с нарушено КАВ по показател ФПЧ10 за 2009 г. са 30, като увеличението спрямо 2007 г. е с 5 общини. От ЮЦР към тези общини спадат Пловдив, Димитровград, Хасково, Пазарджик, Родопи, Кърджали и Смолян. Съществен принос към наднормените нива на ФПЧ10 имат: широкото използване на твърди горива (дърва и въглища) за битово отопление (48%), неблагоустроените селищни територии, неподдържането на уличната мрежа, топлоелектрическите централи, промишлените инсталации и транспорта. Допълнителен принос към замърсяването на атмосферния въздух с прахови частици оказва и влиянието на неблагоприятните климатични условия в страната като слабо разреждане на локално емитираните замърсители в резултат на ниски скорости на вятъра (под 1,5 м/сек.), както и продължителни засушавания. Нивото на ФПЧ10 е значително над средното за Европа, като достига 55% на засегнатото население.

Със Заповед №РД-1046/03.12.2010г на министъра на околната среда и водите територията на страната е разделена на 6 /района/ агломерации за оценка и управление на КАВ - Агломерация Столична, Агломерация Пловдив, Агломерация Варна, Северен/ Дунавски, Югозападен и Югоизточен, в рамките на които са определени съответните зони/ общини, в които се наблюдава превишаване на горните оценъчни прагове (ГОП) и установените норми и са посочени конкретните замърсители, чийто норми са нарушени.

По данни на ИАОС в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда в Република България за 2010 г. са посочени замърсявания на атмосферния въздух по райони за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух и замърсители (РОУКАВ). В доклада са посочени следните превишения :

1. 
   Сериен диокис - през годината в два РОУКАВ (Югоизточен – гр. Гълъбово и Южен централен – гр. Кърджали) е регистрирано превишение на средночасовата норма и/или средногодишната норма за серен диоксид. Основният източник на серен диоксид в ЮЦР РОУКАВ е „ОЦК” АД, гр. Кърджали;
   
2. 
   Азотен диокис - Средночасовата и средногодишната норма са превишени в РОУКАВ София и РОУКАВ Пловдив. Основен източник на азотни оксиди, водещи до превишаване на нормите в двата района са емисиите от автомобилен транспорт;
   
3. 
   ФПЧ10 - Замърсяването с ФПЧ10 продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух във всички РОУКАВ. През годината във всички РОУКАВ е регистрирано превишение на СДН и СГН за ФПЧ10. Сред градовете с най-голям брой превишения на среднодневните норми няма такива от ЮЦР;
   
4. 
   ФПЧ 2,5 - средногодишната норма е превишена в РОУКАВ Пловдив. Основен източник на замърсяването са емисиите от транспорта, битовия сектор, промишлената дейност, както и лошо поддържаните пътни артерии;
   
5. 
   Олово – регистрирано е превишение на средногодишната норма за съдържание на олово само в РОУКАВ ЮЦР – гр. Кърджали, където основен източник на замърсяване е дейността на ОЦК „Кърджали”;
   
6. 
   Кадмий - Средногодишната норма за съдържание на кадмий е превишена в Пловдив, Кърджали, Куклен и Долни Воден. Източник на замърсяването са емисиите на вредни вещества от цветната металургия;
   
7. 
   Полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) – в Пловдив и Кърджали е регистрирано превишение на СГН за съдържание на ПАВ в атмосферния въздух. Основни източници на замърсяването са изгарянето на различни видове горива, в т.ч. и в битовия сектор.
   

• 
  Община Смолян за замърсител ФПЧ10
  
• 
  Община Хасково за замърсител ФПЧ10
  
• 
  Община Пловдив, община Асеновград
  

• 
  Община Кърджали за замърсители ФПЧ10, SO2, Cd, Pb, As
  
• 
  Община Димитровград за замърсители ФПЧ10, H2S, SO2
  

През 2011 г. всички общини на територията на РИОСВ – Пазарджик са с актуализирани общински програми (извършено е дисперсионно моделиране на замърсяването с ФПЧю) и са приети нови краткосрочни и дългосрочни мерки за достигане на нива от 50 µg/m3.

С Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. е одобрен Списък на районите с повишен здравен риск. По отношение на замърсяването на атмосферния въздух са определени следните райони с повишен здравен риск: гр. Перник, гр. София – район „Кремиковци”, гр. Кърджали, гр. Асеновград, гр. Куклен, гр. Златица, гр. Пирдоп, гр. Димитровград, гр. Девня, гр.Бургас, гр. Камено, гр. Стара Загора, гр. Гълъбово и гр. Раднево.

Общините от ЮЦР с нарушение на нормите по някои от показателите за качество на атмосферния въздух са както следва: община Асеновград (Cd); община Родопи (частично - в района на въздействие на КЦМ АД (Cd); община Кърджали (SO2; Cd; Pb; As; ФПЧ10; ФПЧ2,5 и ПАВ); община Смолян (ФПЧ10; ФПЧ2,5 и ПАВ); община Димитровград (ФПЧ10; ФПЧ2,5 и ПАВ; SO2 и О3). Общините Хасково и Пазарджик, както и цялата територия на агломерация Пловдив е с превишаване на установените горни оценъчни прагове и норми на ФПЧ10; ФПЧ2,5 и ПАВ.

2.9.1.2.Води

Общите пресни водни ресурси на страната (вкл. води от р. Дунав) са оценени на 107,2 m3 (дългосрочна средногодишна), което е 14,1 хил. m3 средно на човек от населението. Сравнението с други европейски страни показва, че по този показател България е в относително благоприятно положение – нареждаме се сред първите 10 европейски страни.

За периода 2000-2009 г. индексът на експлоатация на водите за страната е оценен в интервала 5.4 – 6.5%. Предупредителния праг, който отличава районите без стрес от тези с недостиг на вода е 20% - по този показател България е също в относително благоприятно положение.

Равнището на загубите на питейна вода при преноса й е високо във всички райони в България.

За ЮЦР стойностите са по-скоро неблагоприятни.

По дял на водоснабденото население ЮЦР е на последно място, като делът на водоснабденото население е 97.7% за 2010 г. (средния показател за страната е 99.1%), което се дължи на концентрацията на населени места без водоснабдяване в областите Кърджали и Смолян. При тези области делът на водоснабденото население е съответно 85.8% и 91.3%. Общините с най-ниски стойности на показателя са община Кирково със 78%, община Мадан с 66% и община Неделино с 61%.

Над 30 на сто от населените места в област Пловдив ползват питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната, или имат режим във водоснабдяването за последните три години. Такава тенденция се наблюдава в община Асеновград, община Брезово, община Кричим и община Първомай.

През периода 2006 – 2010 г. се наблюдава запазване на тенденцията от последните 20 години за подобряване на качеството на повърхностните води, но въпреки това все още има водни тела в риск. Налице е запазване на доброто качество на водите по отношение на основните показатели – разтворен кислород, биохимична потребност от кислород (БПК5), химична потребност от кислород (ХПК), азот амониев (NH4-N), азот нитратен (NO3-N), фосфати (PO4).

Основен замърсител на подземните води в страната са нитратите. Освен тях превишения над стандартите са установени още за мангана и общото желязо. През 2009 г. се констатира липса на наднормени съдържания за пестициди в подземните води на цялата страна и единични превишения на стандартите за качество за отделни тежки метали.

Оценката на качеството на речните води по райони, извършена спрямо наличието на речни участъци от трета и над трета категория за химично състояние и според стойностите на биотичния индекс БИ 1,1-2 – силно замърсени и БИ 2,2-3 – замърсени участъци сочи ЮЦР като район с най-много участъци с влошено състояние – общо 14 участъка.

През 2010 г. се наблюдава подобрение на качеството на повърхностните води за питейно-битово водоснабдяване на територията на Пловдивска област.

Съгласно годишния доклад за състоянието на околната среда на РИОСВ-Хасково за 2010 г., доминиращ замърсител на повърхностните водни обекти в Хасковска и Кърджалийска области са канализационните системи на населените места.

Замърсяването на водите във водоприемниците на територията на РИОСВ – Смолян се получава най-вече след заустване на отпадните води от по-големите населени места и общински центрове с изградена над 70% канализационна мрежа.

По отношение на създадените отпадни води в страната през 2009 г., в сравнение с 2008 г., е регистрирано намаление от 27.6 млн. м³. По-малко отпадни води по този показател през 2009 г. са регистрирани в Полша и Португалия, докато стойностите в страни като Естония, Румъния и Чехия са значително по-големи. Общото количество заустени отпадъчни води възлиза на 756.7 млн. м³, от които 429.2 млн. м³ са поне с вторично пречистване.

2.9.1.3.Почви и земни недра

Извършените наблюдения в периода 2004-2009 г. позволяват да се направи заключение, че почвите в страната са в добро екологично състояние, както по отношение на запасеност с биогенни елементи/ органично вещество, така и по отношение замърсяване с тежки метали и металоиди. Няма регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители.

По отношение замърсяването с тежки метали се прави констатацията ,че интензивността е силно намаляла в резултат преди всичко на силно ограничената производствена дейност. Това е тенденция проследявана през последните 20 г. В същото време се запазват замърсените територии спрямо 2005 г. /около 43 660 ha, което е 0.9% от земеделските земи въпреки, че стойностите на съдържанието на тежки метали в тези проблемни територии намалява.

Районите с повишен здравен риск, свързан със замърсяването на почвата определени с Решение на МС № 822 от 19 декември 2008 г. са: гр. София – район „Кремиковци”, гр. Кърджали и селата Вишеград и Островица, гр. Златица, гр. Пирдоп и селата Челопеч, Габровница, Злидол, Елисейна и Зверино, гр. Асеновград, гр. Куклен и селата Боянци, Крумово и Брестник.

Площите с умерен до висок ерозионен риск намаляват в сравнение с 2006 г. и се равняват на 1 539 597 ha. Разпределението на останалите площи е следното: със слаб и слаб до умерен ерозионен риск - 3 455 964 ha; с висок - 192 712 ha; с много слаб риск 4 377 714 ha.

С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1.7% от територията на страната (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y); с умерен 9.2% (среден интензитет 5 до 10 t/ha/y).

Най- широко разпространение на процеса е установено в следните области: Ловеч, Габрово, Кърджали, Благоевград и Сливен, където са засегнати до 40% от общата територия. Продължават да бъдат най-силно ерозирани водосборите на реките Арда, Долна Струма, Искър и Тополница, на водните течения по южните склонове на Стара планина и Средна гора.

Въз основа на изследвания на Института по геология на БАН могат да се определят няколко групи от територии в зависимост от риска за възникване на свлачищни процеси:

• 
  Територии с висок риск от развитие на свлачищни процеси – от ЮЦР към тях спада долината на р. Черна в Родопите. Това са внезапни и трудни за прогнозиране свлачища, които възникват по стръмните склонове на реката съставени от алувиално-делувиални отложения;
  
• 
  Територии със среден риск от развитие на свлачищни процеси - в тази група попадат части от централните и източните Родопи;
  
• 
  Територии с нисък риск от развитие на свлачищни процеси - в тази група няма територии от ЮЦР.
  

2.9.1.4.Биоразнообразие

ЮЦР е сред най-богатите на биоразнообразие райони в страната. В него попада голяма част от Национален парк “Централен Балкан”, част от Национален парк “Рила” и целия масив на Родопите. На територията на района се намират 11 резервата, 9 поддържани резервата, 155 защитени местности и 98 природни забележителности.

Централен за района е южният макросклон на Централна Стара планина с водосборите на реките Стряма и Тунджа. Интересни природни обекти в Националния парк са водопадът Райското пръскало и Карловският водопад, Голям Джендемски водопад, Сучурумското пръскало, Сувачарското пръскало, Сухата пещера, каньонът Южен Джендем и др. Стара планина съхранява най-големите и стари букови гори в Европа, обширни и богати високопланински пасища. Балканът е и една от планините с най-богато културно-историческо наследство.

Родопите заемат 1/7 от територията на страната и са най-старата суша на Балканите. Целият масив на Родопите е в ЮЦР и представлява огромен лабиринт от ридове с различна дължина и посока, с дълбоки речни долини, обширни денудационни повърхнини и котловинни понижения. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, 90 от които са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. Поради това може да се твърди, че Родопите са сред регионите в страната, характеризиращи се с най-голямо биологично разнообразие.

Нивото на ендемизъм трябва да се разглежда като един от най-важните показатели за уникалността на региона. 7 растителни вида са ендемични за Родопите, 39 са ендемични за България, а 85 са ендемични за Балканите, включително видове като родопската горска майка, родопската ръж, родопската песъчарка, родопската самогризка, родопския силивряк, родопския крем, родопското лале. 55 от тези растителни видове са обявени за редки или застрашени в Европа.

В Родопите са регистрирани общо 291 вида птици. 115 от регистрираните в Родопите птици са включени в Анекс II на Бернската конвенция, 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален мащаб: царски орел, белошипа ветрушка, ливаден дърдавец, малък корморан/малка дяволица. Фауната на Родопите поразява с високата концентрация на грабливи птици. 36 от 38-те вида, срещащи се в Европа, могат да бъдат открити в източната част на планината. Източните Родопи са едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа. Срещат се египетски лешояд, белоглав лешояд и сокол скитник, които имат статут на "застрашени" или "редки" и са включени в Приложение I на Директивата за птиците на Европейската общност и Приложение II на Бонската конвенция.

В Родопите се срещат общо 27 от 36-те вида прилепи в Европа. Всички установени 27 вида прилепи са включени в Приложенията на Бернската и Бонската конвенции, както и в Споразумението за опазването на прилепите в Европа.

Родопите са дом на уникални породи домашни животни като ендемичните родопско късорого говедо, среднородопска овца и каракачанска овчарка, които са адаптирани към условията в региона, но са застрашени от изчезване.

В Родопите живеят видовете жаба дървесница и големият гребенест тритон, които са световно защитени видове. В Родопите 8 от 40-те вида дребни и едри бозайници са включени в Червената книга на IUCN.

През хилядолетията са възникнали специфични и уникални природни творения, каквито са пещерите в районите на селата Триград, Ягодина, Чепеларе, Орехово, Могилица, природните феномени Орфееви скали край Смолян, Чудните мостове, Червената скала и др.

Наред с Родопите на територията на област Хасково попада и част от Сакар планина. Планината съхранява в себе си множество представители на средиземноморската флора и фауна. Въпреки силно променената от човека природа, Сакар е съхранил екологичните си връзки и е запазил важното екологично значение като местообитание на най-застрашените в Европа и света грабливи птици. В Сакар защитените територии обхващат орнитологично важни места, които са от световно природозащитно значение и такива с висока консервационна стойност. Те са от изключителна важност за опазването на световно застрашения от изчезване царски орел. Множество са и редките представители на влечугите, някои от които имат тук най-плътните и добре запазени популации – тънък стрелец, пъстър смок и др. Лалугерът, който е основна хранителна база за множество птици има едни от най-плътните си популации в Сакар. В Сакар се срещат около 600 вида висши растения, 44 от които са включени в Червената книга на България.

Националната екологична мрежа включва защитени територии, обявени съгласно българското специално законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000". Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 има за цел да гарантира дългосрочното запазване на типове природни местообитания и популации на видове, които са с европейска значимост. Тя включва специални защитени територии, определени от страните-членки на Европейския съюз (ЕС), съгласно Директивата за запазване на природните местообитания и Директивата за защита на дивите птици. Обект на защита по двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида растения и животни със значение за ЕС.

В края на 2009 г. общия брой на защитените територии (ЗТ) в България е 951 с обща площ 582 076,3 ha (5,2% от територията на страната). Разпределението по региони на ЗТ показва най-висок дял в Югозападният район- 8, 98%. На второ място са три района с близък дял – Северозападен район с 6. 05%, ЮЦР с 5.48% и Югоизточен район с 5. 39%.

Към момента, с решения на Министерски съвет са приети: 118 защитени зони / ЗЗ / по НАТУРА 2000 за опазване на дивите птици с площ от 22 678 кв.км, което представлява 20.4 % от територията на България и 231 защитени зони за опазване на местообитанията с площ от 32 838 кв.км, което представлява 29% от територията на страната.

С най-голямо участие са ЗЗ в Южния централен район – 44.5%.

По данни на ИСУН в района са изпълнени/ се изпълняват проекти на обща стойност 6 768 688 лева (ВЖ.Приложение 21), целящи опазването и възстановяването на биологичното разнообразие. Проектите са финансирани по ОПОС. Реализацията на проектите ще допринесе за опазване, възстановяване и подпомагане цялостното управление на видовете и природните местообитания, попадащи в обхвата на националната екологична мрежа, за устойчивото ползване на ресурсите и повишаване информираността на населението.

2.9.2 Инвестиции за опазване и подобряване на околната среда

Политиката за опазване и възстановяване на околната среда е свързана с определени публични разходи за изграждане на екологична инфраструктура, за проучвания и оценки на качеството на средата.

България се характеризира с по-висок дял на разходите за опазване на околната среда в БВП спрямо средното на ЕС-27, водещи страни като Дания и странни със сходно развитие като Румъния и Чехия. Причините за това са свързани с: (1) по-ниския БВП на страната на 1 жител спрямо средното за ЕС в периода; (2) усвояването на значителни по размер средства от предприсъединителните инструменти и оперативните програми.
Таблица 20 Дял на разходите за опазване на околната среда в БВП

	Дял на разходите за опазване на ок.среда в БВП (%)			Дял от средното за ЕС-27
	2007	2008	2009	2007	2008	2009
ЕС-27	0.7	0.7	0.8	100%	100%	100%
България	1.3	0.7	1.2	186%	100%	150%
Дания	0.5	0.5	0.5	71%	71%	63%
Чехия	1	1	0.7	143%	143%	88%
Румъния	0.4	0.5	0.6	57%	71%	75%

Източник: Eurostat, 2007-2009

В дела на разходите за опазване на околната среда на България се наблюдават два пика – през 2007 и 2009 г., което се дължи на приключването на предприсъединителните програми.

Разходите за опазване на околната среда в страната през 2009 г. са на обща стойност 1 280 563 хил. лв. В ЮЦР направените разходи за околна среда са 13.6 % от тези за страната. По този показател районът се нарежда на предпоследно място (ВЖ. Приложение 22).

Таблица 21 Разходи за опазване на околната среда в хил. лв.за периода 2007г -2009г.

	Общо разходи за опазване на околната среда
	2007 г.	2008 г.	2009 г.	% спрямо България за 2009 г.
България	1 164 817	1 685 584	1 280 563	100.00%
Северозападен район	123 162	139 800	176 614	13.80%
Северен централен район	70 471	112 665	68 271	5.30%
Североизточен район	160 353	131 170	140 429	11.00%
Югоизточен район	246 696	272 228	321 296	25.10%
Югозападен район	410 999	783 313	399 731	31.20%
Южен централен район	153 136	246 408	174 222	13.60%
Кърджали	1 366	23 116	14 163	8.10%
Пазарджик	30 473	36 533	21 016	12.10%
Пловдив	50 915	109 472	94 929	54.50%
Смолян	21 896	30 315	17 034	9.80%
Хасково	36 191	46 972	27 080	15.50%

Източник: НСИ, 2007-2009 г.

Районът заема също така предпоследно място по разходи за опазване и възстановяване на околната среда на 1 жител.

Таблица 22 Разходи за опазване и възстановяване на околната среда на 1 жител (лв.)

Региони	2007 г.	2008 г.	2009 г.	Отношение към средно за страната (%)		Промяна 2009/2007
				2007	2009
Средно за страната	156.73	223.53	169.30	100.0%	100.0%	1.08
СЗР	132.45	152.61	195.69	84.5%	115.6%	1.48
СЦР	75.62	121.90	74.62	48.2%	44.1%	0.99
СИР	161.63	132.30	142.00	103.1%	83.9%	0.88
ЮИР	219.09	242.72	287.76	139.8%	170.0%	1.31
ЮЦР	99.07	160.20	114.00	63.2%	67.3%	1.15
ЮЗР	209.78	377.32	189.22	133.9%	111.8%	0.90

Източник: НСИ, 2007-2009 г.

Трябва да се отбележи обаче, че показателят бележи ръст за периода 2007 г. – 2009г.

2.9.3 Екологична инфраструктура

През 2010 г. относителният дял на населението, обслужено от пречиствателни станции за отпадни води в ЮЦР е 31.9% - показател по-нисък от средния за страната 47.6%, като районът се нарежда на предпоследно място- по-неблагоприятно е положението само в СЦР (ВЖ. Приложение 23).

Таблица 23 Пречиствателни станции за отпадъчни води

	СПСОВ	Обслужвани селища от СПСОВ	Дял на обслужваното население от СПОВ в %
България	79	102	47.60
Северозападен район	5	7	32.00
Северен централен район	9	10	27.50
Североизточен район	19	29	63.30
Югоизточен район	19	22	39.10
Югозападен район	16	22	71.40
Южен централен район	11	12	31.90

Източник: НСИ, 2010 г.

Вътрешнорегионални различия

Графика 14 Вътрешнорегионални различия по пречиствателни станции за отпадъчни води



Източник: НСИ, 2010 г.

От вътрешнорегионална гледна точка област Пловдив е в най-благоприятни позиции що се касае до дела на населението, обслужвано от ПСОВ.В област Хасково няма изградена ПСОВ и съответно дела на населението, обслужвано от ПСОВ е 0%.

Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС до края на 2010 г. страната е трябвало да изпълни изискванията на Директива 91/271/ЕЕС за изграждане на канализационни мрежи и осигуряване на биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). всички агломерации с над 10 000 е.ж., докато срокът за изграждане за агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. е края на 2014 г. Към края на 2008 г., когато е изготвен последният доклад до ЕК, изискванията за събиране на отпадъчните води са изпълнени изцяло в 11% от агломерациите с над 10 000 е.ж. и в 4% от агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. Общо събраните отпадъчни води в канализационните мрежи са 76 % в агломерациите с над 10 000 е.ж. и 37% в тези между 2 000 и 10 000 е.ж.

По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), с финансовата подкрепа на ЕФРР чрез Оперативна програма „Околна среда” са изпълнени/се изпълняват проекти на обща стойност 240 723 522.34 лева с цел подобряване и развитие на инфраструктурата за отпадъчни и питейни води в населени места с над 2 000 екв.ж и в населени места с под 2 000 екв.ж попадащи в градски агломерационни ареали. Подробна информация за проектите е представена в Приложение 24. Болшинството от проектите са за подготовка на инвестиционни проекти, поради което директния ефект, а именно намаляването на несъответствията по отношение на дела от населението, включено към канализационна система, опазването и подобряване на екологичното състояние на водите, ще се почувства в по-късен период. В допълнение, изпълнението на инвестиционните дейности ще доведе до увеличаване на разходите за ДМА с екологично предназначение – индикатор, влияещ върху климатичния индекс на района.

На територията на следните общини се изпълняват проекти с финансиране по Програмата за развитие на селските райони в областта на водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадни води: Хисаря, Борино, Девин, Марица, Пещера,Карлово, Брацигово, Баните, Септември, Калояново, Садово, Стрелча, Първомай, Сопот, Златоград, Велинград, Джебел, Доспат, Ракитово, Лъки, Маджарово, Батак, Кирково, Стамболово, Свиленград.

За 2009 г. от всички страни членки на ЕС, България е с най-висок дял на депонираните битови отпадъци спрямо събраните от населените места с организирано сметосъбиране(100%). Със съпоставими проценти са Румъния и Малта съответно 99% и 96%. Докато редица страни в Европа предпочитат да развиват мощностите си за изгаряне на отпадъци (в Швеция и Дания се изгарят над 48%), България няма съоръжения за изгаряне на битови отпадъци. Предвижда се рециклирането и оползотворяването на отпадъците да се превърне в алтернатива на депонирането.

По данни на НСИ за 2010 г. депата, на които се депонират битови отпадъци са 172.

Таблица 24 Депа, на които се извозват битови отпадъци чрез системата на организирано сметосъбиране

	Депа	Дял на обслужваното население от с-ми за организирано сметосъбиране в %
България	172	98,00
Северозападен район	28	98,00
Северен централен район	22	100,00
Североизточен район	20	95,00
Югоизточен район	30	97,00
Югозападен район	39	99,00
Южен централен район	32	98,00

Източник: НСИ, 2010 г.

В ЮЦР техният брой е 32, като 98% от населението се обслужва от системите за организирано сметосъбиране. По-ниският процент на население, обслужвано от системите за организирано сметосъбиране е заради област Кърджали, където 94% от населението се обслужва от системите за организирано сметосъбиране. В национален мащаб по-нисък е процентът в област Видин – 92%, област Добрич – 88% и област Шумен – 90%.

Графика 15 Битови отпадъци



Източник: НСИ, 2010 г.

От предвидените в Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) 57 регионални депа, към момента на територията на страната са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират общо 27 бр. регионални депа. От тях в ЮЦР са 7 – в Харманли, Мадан, Хасково, Карлово, Рудозем, Пловдив-Цалапица и Доспат. В процес на строителство с национално финансиране са регионалните депа в Смолян и Пловдив (Шишманци), а за регионалното депо в Кърджали е осигурено целево финансиране по програма ИСПА и национално съфинансиране.

Системата за събиране и транспортиране на отпадъците не функционира достатъчно ефективно в селата. Продължаването на подобряването на системата за събиране и транспортиране на отпадъците и въвеждане на по-ефективна система за управление на отпадъците в района е важна задача за периода 2014-2020г.

Във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), общините изготвят програми за управление на дейностите по отпадъци, в т.ч. и за разделно събиране на отпадъци. Програмите са неразделна част от общинските програми за околна среда и се разработват, приемат и отчитат по реда на глава пета от Закона за опазване на околната среда.

Контролираната територия на РИОСВ - Пазарджик обхваща 11 общини, от които населението на 4 общини е обхванато на 100 % от системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки (Пещера, Септември, Белово и Ракитово). В останали 7 общини делът на населението е средно 65 %.

По други специфични потоци от масово разпространени отпадъци населението на територията на РИОСВ-Пазарджик е обхванато на 100 %.

Във всички общински центрове на общините, разположени на територията, контролирана от РИОСВ – Пловдив, се извършва разделно събиране на отпадъци от опаковки. На сто процента е въведено разделно събиране на населените места в общините Карлово, Марица, Родопи и Асеновград.

На територията на РИОСВ-Смолян през 2011г. разделно събиране на отпадъци от опаковки се извършва в 10 от 13-те общини. През последните две години, освен усъвършенстване на системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки се работи и по разделното събиране на масово разпространени отпадъци от домакинствата. В 7 общини (Чепеларе, Девин, Златоград, Лъки, Мадан, Неделино и Смолян) има създадена организация за разделно събиране на портативни батерии по договори с организации по оползотворяване. За 2011г. единствено в община Смолян обхванатото население от система за събиране на биоразградими отпадъци е 16.89 %.

Приблизително 54% от населението на област Хасково и 32% от населението на област Кърджали е обхванато от системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки. На територията на 5 общини - Хасково, Димитровград, Свиленград, Кърджали, Крумовград и Черноочене, влизащи в обхвата на контролната дейност на РИОСВ – Хасково, са въведени системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Въпреки това заради необходимостта от увеличаване процента на оползотворени отпадъци от опаковки, които се генерират от домакинствата и търговските обекти се налага по-голяма активност от страна на общинските администрации с цел разполагане на системи за разделно събиране там, където такива все още не са въведени.

Препоръките, които могат да се направят са следните: да се засили контролната дейност по разрешителни и регистрационни режими на обекти оползотворяващи неопасни и опасни отпадъци, да се осъществява системен контрол и отчетност, от страна на общините относно разделното събиране на отпадъци от опаковки, да се ускорят сроковете за процедурите, свързани с изграждането на регионалните депа за неопасни отпадъци, да се подобри организацията по разделяне, временно съхраняване, събиране и транспортиране на масово разпространени отпадъци /МРО/, както и да се засили контролната дейност по управлението на строителните отпадъци и неконтролираното им изхвърляне от граждани и фирми, водещо до формиране на нерегламентирани сметища главно на входовете и изходите на населените места и замърсяване на зелените площи в самите населени места.

С финансовата подкрепа на ЕФРР чрез ОПРР е закупена техника за ограничаване и предотвратяване на рисковете и щетите при пожари в община Пловдив. Също така по същата оперативна програма и до данни на ИСУН са изпълнени/ се изпълняват проекти:

• 
  за изграждане и укрепване на дребномащабна инфраструктура за предотвратяване на свлачища на обща стойност 7 874 378 лева (ВЖ. Приложение 25);
  
• 
  за изпълнение на дребномащабни мерки за предотвратяване на наводнения в градските агломерации на обща стойност 33 177 535 лева (ВЖ. Приложение 26).
  

Изградената инфраструктура ще подпомогне на района да се справи с потенциално разрушителни природни стихии, причинени от промените в климата

2.9.4. Kлиматична сигурност на района

2.9.4.1.Температура, слънце и вятър

Данните за средногодишните температури показват, че в повечето райони на България през 2007 г. стойността им е в диапазона 12.2º - 13.1º, а през 2010 г., в диапазона 11.5 º-12.7 º. Единствено ЮЗР се характеризира с по-ниски температури и в началото, и в края на периода (около 11º).

Графика 16 Динамика на средногодишната температура по райони



Източник: НИМХ (БАН), 2010 г.

Що се касае до броят на слънчевите дни, тенденцията за периода 2007 г. – 2010 г. е на намаляване на броя на слънчевите дни. През 2007 г. по-голяма част от районите са в диапазона 71-130 слънчеви дни, докато през 2010 г. – по-голямата част са в диапазона 15-70 слънчеви дни. В климатично отношение България се нарежда сред слънчевите страни в Европа¹⁶, което дава възможност по-ефективно да се използва слънчевата енергия. Слънчевата енергия може да се използва за производство на електрическа енергия в областите Пазарджик, Пловдив, Кърджали и Хасково.

Само 3,3% от общата площ на страната може да се използва за промишлено производство на електроенергия от вятър - предимно в местности със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s. Това са главно районите на нос Калиакра и нос Емине и по билото на Стара планина. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. В ЮЦР по-скоро липсва потенциал за използване на вятърната енергия.

Средните стойности на валежи в л/м² по показанията на метеорологичните станции за периода 2007г. -2011 г. са показани на графиката по-долу. Видно от нея е, че за ЮЦР показанията надвишават тези за страната.

Графика 17 Динамика на валежи в л/м² (НИМХ, БАН)



Източник: НИМХ (БАН), 2007-2011 г.

За страната е характерно намаляване на показанията - изключение прави 2010 г. Подобно и за ЮЦР е характерно намаляване на показателя.

2.9.4.2.Климатични промени

В дългосрочен план продължаващите климатичните промени ще повишат средните температури, ще променят характера на разпределение на количествата валежи и ще променят нивото на Световния океан. Ще бъдат необходими сериозни инвестиции за борба и предотвратяване на сушата, опустиняването, пожарите, бреговата ерозия и наводненията.

България е сред страните, които се очаква да бъдат най-сериозно засегнати от климатичните промени. В най-тежко положение ще бъдат тези региони, в които е най-развито земеделието, туризмът, горското стопанство и хидроенергетиката. С цел подкрепа и развитие на отделните сектори са разработени национални стратегии и планове, които по-задълбочено анализират и прогнозират развитието на съответната секторна политика.

Основополагащи документи за определяне на политиката в горския сектор са Национална стратегия за развитие на горския сектор (НСРГС), определяща целите на държавната политика за развитие на горския сектор и Стратегически план за развитие на горския сектор (СПРГС), който определя конкретните действия за изпълнение на целите, посочени в Националната стратегия.

Съгласно Закона за горите, в чл. 12, се предвижда разработването на Областни планове за развитие на горските територии, които се изработват за всички горски територии, независимо от тяхната собственост.

В горския сектор финансирането на дейностите се извършва както със собствени средства на ЮЦДП, от държавния бюджет за структурите на ИАГ, със собствени средства на собствениците на недържавни гори, от оперативните програми на ЕС, така и от други финансови инструменти като LIFE+, SOUTHEAST EUROPE, INTERREG, ПРСР, по линия на трансграничното сътрудничество и др.

По данни на НСИ, през 2011 г. в България са се случили 382 наводнения, които са причинили щети за 206 659 000 лева. Относителният дял на наводненията в ЮЦР от общия брой за страната е 33%, а дела на щетите – 4.4%. Най-много наводнения, съответно с най-много щети е имало в област Смолян.

От края на 1970-те в България се наблюдава тенденция към затопляне. Отчетната 2009 г. е между 10-те най-топли години, а десетилетието 2000-2009 г. е по-топло от предходното (1990–1999 г.). Средната годишна температура през 2009 г. е с 1.2°C над климатичната норма. Такава е и глобалната тенденцията. Според прогнозите, броят на нощите, през които температурата на въздуха няма да бъде под 20°C /тропически нощи/, ще се увеличи, като страната попада в най-рисковите части на Европа. В най- неблагоприятно положение ще бъде Североизточния район /5 група/; в неблагоприятно положение /4 група/ ще са Южният централен район, Югоизточният район, Северният централен район и Северозападният район. По-слабо засегнат от промените ще е единствено Югозападния район /3 група/.

Очаква се промяна и при продължителността на снежната покривка, като броят на дните с такава ще намалее. В най-неблагоприятно положение е Югоизточният район с 2 области попадащи в най-неблагоприятната за ЕС 4 група – Бургаска и Ямболска. С по една област от 4 група са Южният централен район/ Хасковска област/, Североизточният /Варненска област/. Промените на климата ще окажат своето въздействие и върху условията за туристическа дейност. Повишаването на температурите и безводието ще ограничат туризмът в много региони най-вече от Южна Европа. Според очакваната промяна на индекса за туристически климат за ЕС, България е сред страните с най-висока очаквана негативна промяна. По региони положението е следното: най-значима негативна промяна се очаква за Североизточния и Северния централен район /най-неблагоприятната 6 група/. Северозападният район, Южният централен район и Югоизточния район попадат в 5 група със значима негативна промяна. По предизвикателството на климатичните промени българските райони са също уязвими в значителна степен. Диапазонът на индекса на уязвимост за пет от шестте района се движи между 72 (СИР) и 63 и те са сред най-уязвимите в Европа. Само ЮЗР е с по-ниска стойност на индекса – 46. Климатичните промени представляват значителна заплаха за селското и горското стопанство, производството на енергия и туристическото развитие и крият рискове от засушаване, пожари, бреговата ерозия и наводнения. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение. Конкретните действия за преодоляване на проблемите, свързани с изменението на климата, са предмет на Програма от мерки за адаптиране на горите в Република България и мерки за смекчаване на негативното влияние на климатичните промени върху тях.

За измерване и представяне на регионалното състояние, силните и слабите страни на регионите в страната при интегрирането на въпросите, свързани с климатичните промени в процеса на планиране е създаден Индекс за регионална климатична сигурност¹⁷(РИКС). Индексът е съставен от следните ключови тематични области:

• 
  Емисии на парникови газове;
  
• 
  Енергопотребление;
  
• 
  Възобновяема енергия;
  
• 
  Политическа рамка;
  
• 
  Институционален капацитет;
  
• 
  Социално политически аспекти;
  
• 
  Финансови инструменти.
  

Максималният възможен брой точки за седемте тематични области е 70 (по 10 за всяка тематична област). По-големият брой точки е показател за по-голям напредък в осигуряването на регионалната климатична сигурност.

На базата на данни от 2008-2009 г. са изчислени следните стойности на индекса за отделните райони:

	СЗР	СЦР	СИР	ЮЗР	ЮЦР	ЮИР
РИКС	24.2	25.6	26.9	11.9	31.8	30.8

ЮЦР е водещ в осигуряването на регионалната климатична сигурност.

2.9.4.3.Парникови газове

Най-големите източници на емисии на парникови газове (ПГ) са: Германия – 19% от общото за ЕС количество, Великобритания - 13%, Италия и Франция около 11%. България емитира под 1.5% от общите количество ПГ на страните – членки на ЕС.

Анализът на разпределението на основните ПГ в общите емисии (в CO₂ – екв.) за 2009 г. показва, че емисиите на CO₂ имат най-голям дял от общите емисии на ПГ – 76.99 %, емисиите на CH₄ - са на второ място с 14.72 %, а емисиите на N₂O с дял 7.82 % остават на трето място, F - газове са с дял от 0.47 % - на четвърто.

Анализът на данните показва, че за периода 1988 – 2009 г, емисиите на основните ПГ имат тенденция към намаляване. През 2009 г. са емитирани най-малко общи емисии на ПГ - 59 370 Gg CO₂-екв. или 47.7 % от емисиите през базовата година. Сектор “Енергия” има най-голям дял от общите емисии на ПГ през 2009 г. – 75.77 %. На второ място е сектор „Селско стопанство” – 10.38 % и на трето е сектор “Отпадъци” с 7.99 % от националните емисии. Сектор „Индустриални процеси” от трета позиция през 2008 г., но вследствие на намалените производствени мощности заема четвърта позиция през 2009 г.

Основен индикатор за оценка на емисиите на парникови газове в международен аспект са емисиите на парникови газове на човек от населението.

Емисии на парникови газове на човек в района и Интензитет на емисиите на парниковите газове са две от тематичните области, чиито показатели се използват за изчисляване на РИКС. Стойностите за 2008 г. са следните:

Таблица 25 Емисии на парникови газове на човек,2008 г.

Район от ниво 2	Парникови газове (тонове CO2 еквивалент)	Жители (бр.)	Тонове CO2 / жител)	Средна стойност на показателя в България	Абсолютна разлика между стойностите на показателя за района и страната
СЗР	3 120 515.91	916 054	3.41	6.83	-3.42
СЦР	2 974 755.82	924 273	3.22	6.83	-3.61
СИР	10 913 222.02	991 471	11.01	6.83	4.18
ЮИР	23 999 019.31	1 121 569	21.40	6.83	14.57
ЮЗР	7 834 643.12	2 115 042	3.70	6.83	-3.12
ЮЦР	3 080 986.82	1 538 142	2.00	6.83	-4.82

Тъй като количествата на емисиите се отнасят към броя на населението в дадения район най-благоприятна е ситуацията в Южния централен район, който генерира само около 6 % от емисиите, а в него живеят 1/5 от населението в страната.

Таблица 26 Интензитет на емисиите на парниковите газове

Район от ниво 2	Парникови газове (тонове CO2 еквивалент)	Брутен вътрешен продукт (БВП), лева	Парникови газове/БВП (тонове CO2 / 1000 лева)	Средна стойност на показателя в България (тонове CO2 / 1000 лева)	Абсолютна разлика между стойностите на показателя за района и страната
СЗР	3 120 515.91	5 443 024	0.57	0.75	-0.18
СЦР	2 974 755.82	5 799 433	0.51	0.75	-0.24
СИР	10 913 222.02	7 771 232	1.40	0.75	0.66
ЮИР	23 999 019.31	8 442 682	2.84	0.75	2.09
ЮЗР	7 834 643.12	32 062 490.5	0.24	0.75	-0.50
ЮЦР	3 080 986.82	9 776 169	0.32	0.75	-0.43

По показателя Южният централен район се нарежда на второ място след ЮЗР - ЮЦР е на второ място по регионалния БВП и едва на предпоследно място по генерираните количества на емисиите от ПГ.

Намаляване и предотвратяване на последиците от изменението на климата и производство на чиста енергия е една от главните цели пред развитието на страната.

Развитието на нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика ще допринесе за намаляване на натиска върху околната среда, по-добро адаптиране на страната към промените в климата, изпълнение на ангажиментите на страната по линия на Европейския съюз и ООН в областта на изменението на климата.

Замърсяването на околната среда с емисиите от парникови газове и изчерпването на природните ресурси изискват мобилизиране и интегриране на усилията за прилагане на пакета „Климат – енергетика”. Постигането на целите от Киото ще изисква засилено използване на възобновяеми енергийни източници. В ЕС-27 потреблението на енергия от възобновяеми източници като цяло нараства, но въпреки това увеличение, поради сравнително високия темп на растеж в брутното вътрешно потребление, делът на възобновяемите източници не се увеличава значително.

На ниво ЕС са определени амбициозни обвързващи цели за намаляване на газовете с парников ефект, за възобновяема енергия и биогорива, които да бъдат постигнати до 2020 г. Постигането на поставените цели ще позволи на страната ни да изпълни поетите ангажименти по изменение на климата и ще допринесе за изпълнение на общите цели на ЕС. По отношение на намаляване на растежа на емисиите на парникови газове, ангажиментите са:

• 
  20 % намаляване на емисиите на парникови газове за ЕС (30 % - при постигане на глобално споразумение) до 2020 г. спрямо базовата година по протокола от Киото;
  
• 
  20 % увеличение на енергийната ефективност. В Националната програма за реформи целта, която си поставя правителството е повишаване на енергийната ефективност с 25%;
  
• 
  16 % дял на енергията от възобновяеми източници в брутно крайно потребление на енергия до 2020 г. (при 20% за ЕС );
  
• 
  10 % дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта.
  

България изпълнява изискванията на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменението на климата и Протокола от Киото за намаляване на емисиите от парникови газове с 8% за периода 2008-2012 г. спрямо 1988 г. Намалението през 2009 г. спрямо базовата 1988 г. е 47,79%. В момента България има необходимия резерв, който осигурява изпълнение на ангажиментите, поети с подписването на Протокола от Киото. България изпълнява и изискванията на ЕС за достигане на 20% намаление на нивата на парникови газове спрямо 1990г., въпреки че няма поставена индивидуална цел в това отношение. Дори и при реализация на всички поставени цели и приети ангажименти свързани с борбата с изменението на климата, процесът може да бъде ограничен, но не и преустановен. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети мерки в регионален план за адаптиране към изменението на климата. Усилията на районите, в това число и на ЮЦР, трябва да бъдат насочени освен към общите национални и европейски изисквания и ангажименти, но и към преструктуриране на промишлеността, пестеливо използване на водните ресурси, планиране на хидротехнически мероприятия и дейности, запазване и дори повишаване, където е възможно, на дела на горите. От голямо значение е и своевременното завършване на необходимите ПСОВ, за осигуряване на по-голям ресурс от чиста вода и оптимизация на изградени системи за ранно предупреждение за природни бедствия и аварии свързани с изменението на климата.
Изводи и обобщения

• 
  Качеството на атмосферния въздух е един от актуалните екологични проблеми на ЮЦР.
  
• 
  Районът е със среден дял на защитени територии и много висок дял на защитени зони. Към настоящия момент това е един от районите в страната със съхранена, привлекателна и изключително разнообразна природна среда, предимно в планините, което е безспорно предимство на района.
  
• 
  ЮЦР трябва да увеличи разходите си за опазване на околна среда. Това от своя страна ще доведе и до увеличаване на РИКС, което означава и по-добра осигуреност за климатични промени.
  

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 3.15 Mb.

Сподели с приятели: