Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие

2.10 Развитие на човешките ресурси

2.10.1 Демографско състояние и тенденции

По данни към 01.02. 2011 г. гъстотата на населението в Южния централен район е 66.1 д/км²- стойност почти равна на средната за страната (66.3 д/км²) (ВЖ. Приложение 27).

Съществен проблем по отношение устойчивото развитие на районите, в това число и на ЮЦР е струпването на населението в по-привлекателните райони и обезлюдяването на по-слабо развитите, особено в условията на икономическа криза. В този контекст, регионалната политика трябва да се насочи към подобряването на условията за живеене и бизнес в районите, в които сега се наблюдава отлив на население, с оглед задържането на населението и по-добро използване на вътрешен потенциал за развитие.

Областите в териториалния обхват на района имат значителни различия. Най-слабо населени са Смолянска (38.1 д/км²), Хасковска (44.5 д/км²) и Кърджалийска (47.6 д/км²) области. Близки до средните стойности за страната и района е Пазарджишка област (61.8 д/ км²). Най-гъсто населена е област Пловдив (114.4 д/ км²).

В периода 2007-2011 г. (НСИ) населението на ЮЦР намалява с 4.27% от 1 545 785 души на 1 479 373 души. Процентът на намаляване е с 0.7 процентни пункта по-висок от същия за страната. Следвайки тенденцията на ниво райони, населението във всички административни области намалява със стойности, посочени на графиката по-долу:

Графика 18 Намаляване на населението в областите на ЮЦР



Източник: НСИ,2007-2011 г.

Основните причини са отрицателния механичен прираст (по-голям брой изселено от заселено население) и отрицателният естествен прираст (по-голям брой умрели от живородени). Най-силно намаляването на населението е изразено в областите Пазарджик и Хасково, а най-слабо в Пловдив и Кърджали.

Естественият прираст през периода 2007-2010 е със стойност (-32 275 души) и представлява 23.85% от същия за страната (-135 370 души).
Графика 19 Естествен прираст за периода 2007-2010 г.



Източник: НСИ,2007-2011 г.

Във всички области на района естественият прираст е отрицателен, като единствено за област Пловдив стойностите са по-благоприятни от тези за страната. Най-неблагоприятни са за областите Смолян и Хасково, като те превишават стойността за района.

Основната причина за отрицателния естествен прираст е влошената възрастова структура на населението, водеща до намаляване на относителния му дял в репродуктивна възраст.

Анализът на коефициента на естествен прираст на ниво ЕС показва, че България има най-неблагоприятни стойности от всички наблюдавани страни за периода 2007-2010 г. (през 2010 г. само Латвия е след нея в общото подреждане на всички страни-членки на ЕС). Таблица 28 Коефициент на естествен прираст (‰)

В рамките на районите най-неблагоприятна е ситуацията в СЗР и СЦР. Стойностите на коефициента в ЮЦР са под средните за страната.

Миграцията от района към другите райони има обща отрицателна стойност (-6716 души) за периода 2007 – 2010 г. Стойностите на миграцията са положителни единствено за Северозападния район и Северния централен район – т.е миграцията към ЮЦР превъзхожда миграцията от ЮЦР към тези два района. Най-високи отрицателни стойности на миграция са генерирани за ЮЗР и ЮИР. Емигрантите са най – често хора в активна трудоспособна възраст. Така наблюдаваната тенденция в развитието на миграционните процеси се обяснява с по-големите възможности за работа и образование, които предоставят ЮЗР, ЮИР и СИР.

Вътрешните миграционни потоци са и в четирите посоки: от градовете към градовете, от градовете към селата, от селата към градовете, от селата към селата.

По данни към 31.12.2011 г. (НСИ) структурата по пол на населението не се отличава от характерната за страната. Наблюдава се превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат по 106 жени. Няма големи вътрешни различия, с изключение на област Пловдив, където на всеки 100 мъже се падат 108 жени. В пет общини от района мъжете имат превес над жените. Това са общини Костандово (99 жени на 100 мъже) и Сърница (97 жени на 100 мъже) от област Пазарджик, общини Лъки (94 жени на 100 мъже)и Садово (99 жени на 100 мъже) от област Пловдив и община Маджарово (95 жени на 100 мъже) от област Хасково.

Тенденцията на остаряване на населението се изразява и в промените на неговата основна възрастова структура. От общия брой население (НСИ, 2011) в района, 14.66 % са под трудоспособна възраст, 62.95% са в трудоспособна възраст, а 22.39% са в надтрудоспособна възраст.

Възрастовата структура на населението в областите от района е неблагоприятна. Нараства броят и делът на възрастното население за сметка на това от младите генерации. Възрастовата структура на населението в Южния централен район е напълно идентична с тази за страната.

График 20 Възрастова структура на населението в ЮЦР



Източник: НСИ,2011 г.

Между областите в района съществуват вътрешни различия. Най-благоприятна възрастова структура в рамките на района притежава област Кърджали. Останалите области в района имат стойности, близки до средните за страната.

Тенденцията на регресираща възрастова структура води до увеличаване на коефициента на зависимост на възрастното население¹⁸. Към края на 2010 г. Южният централен район има стойности на коефициента на зависимост на възрастното население (25.7%), близки до средните за страната (25.9%).

Графика 21 Динамика на коефициент на зависимост на възрастното население



Източник: НСИ,2007-2010 г.

За 2010 г. с най-слаба зависимост на възрастното население е област Кърджали (23.1%) и област Смолян (24.3%). С най-високи стойности на коефициента е област Хасково – 28.9%.

Анализът на коефициента на зависимост на възрастното население на ниво ЕС показва, че в България делът на лицата в над трудоспособна възраст е по-висок в сравнение със Чехия, Дания и Румъния. Тенденцията в изменението на коефициента във всички разглеждани страни е негативна, т.е. стойностите му се повишават (най- значително в Дания, а най- слабо в Румъния).

Таблица 29 Коефициент на възрастова зависимост-% ( Евростат, НСИ)

ЮЦР има по-ниски стойности на показателя в сравнение с ЕС-27 и България.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60–64 г.). Общо за страната това съотношение е 70. (За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора). В регионите нивото на коефициента на демографско заместване е най- неблагоприятно в Северозападния район – 58, а със сравнително по –добри стойности – в Южния централен район (76) и Североизточния район (75). В останалите райони – Северен централен (65), Югозападен (67) и Югоизточен (71) коефициентът на демографско заместване е под и около средното за страната. Вътрешнорегионално най-благоприятно е съотношението в област Кърджали (97).

Демографските промени (промени във възрастта и структурата на работната ръка, засягащи икономическата ефективност и миграционните процеси) са сред четирите ключови предизвикателства за районите в Европа. Индексът на уязвимост от демографски промени е показател, с който се отчита делът на възрастното население над 65 години, дела на работоспособното население, възрастовата структура на населението и намаляването на населението. За ЮЦР той е 58. За сравнение, индексите за другите райони са както следва: СЗР -100 (най-уязвим от всички европейски райони), СЦР - 70, ЮИР - 52, ЮЗР - 35. Районите с намаляващо население и намаляваща работна ръка имат и намалени възможности за икономически растеж. Според прогнозите тези райони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна инфраструктура, както и инфраструктура на ИКТ, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.

Етническата структура на населението според резултатите от преброяването на населението от 2011 г. е следната: българската етническа група обхваща 79.81 % от общото население на района, турската етническа група – 13.18%, ромската – 5.17%, като “други” се самоопределят 0.65 % от живеещите в областите в обхвата на района.

В периода между двете преброявания от 2001-2011 българската етническата група бележи спад, докато турската и ромската етнически групи бележат нарастване.

• 
  населението с висше образование наброява 218 025 души, което представлява 15.76% от населението на района и 16.17% от населението с висше образование в страната. По отношение на високообразовано население Южният централен район наред със Северозападния район е в най-неблагоприятно положение - съответно 15.76 % и 14.8 %. За сравнение, същият показател за Югозападния район е (27.7 %), което в известен смисъл се отдава на столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната;
  
• 
  населението със средно образование наброява 572 470 души, което представлява 41.37% от населението на района и 19.14% от населението със средно образование в страната;
  
• 
  населението с основно образование наброява 364 011 души, което представлява 26.31% от населението на района и 22.87% от населението с основно образование в страната;
  
• 
  населението с начално образование наброява 130 029 души, което представлява 9.40% от населението на района и 24.23% от населението с начално образование в страната;
  
• 
  населението с незавършено начално образование наброява 71 881 души, което представлява 5.19% от населението на района и 21.86% от населението с незавършено начално образование в страната;
  
• 
  населението никога не посещавало училище наброява 24 212 души, което представлява 1.75% от населението на района и 29.91% от населението в страната никога не посещавало училище;
  
• 
  област Кърджали, наред с областите Търговище и Разград е с най-негативна образователна структура.
  

• 
  Днешното демографско състояние на района е резултат от продължително действие на множество фактори и влияния. Една част от тях са свързани с общи тенденции в демографското развитие на европейските страни - намалена брачност и раждаемост, засилена урбанизация, а други - със специфичните особености на развиващите се страни и страни в преход - увеличена смъртност и интензивна емиграция;
  
• 
  Утвърждават се негативни тенденции в естественото развитие на населението, изразяващи се в ниска раждаемост на населението и относително висока смъртност. Към тези фактори следва да се добави и въздействието на външната миграция, която пряко и косвено, също допринася за влошаване на демографската ситуация;
  
• 
  Демографската ситуация е относително благоприятна в област Кърджали, където възрастовата структура на населението е най-добрата в района и естественият прираст е най-близо до позитивните стойности. Град Джебел е единственият град в България, чието население не е намаляло в периода 2000-2010г. ;
  
• 
  Населението е неравномерно разпределено върху територията, като най-слабо населени са планинските и периферни области и общини по границата с Република Гърция;
  
• 
  Образователната структура на населението е неблагоприятна на фона на същата в национален мащаб – относително нисък процент на населението с висше и средно образование и съответно висок процент на населението с основно, незавършено начално образование и никога не посещавало училище;
  
• 
  Икономическата криза, в която се намира България, дава отражение в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място, задълбочаването на диспропорцията в териториалното разпределение на населението.