Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие



страница15/24
Дата14.08.2018
Размер3.15 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   24

2.10.2 Образование и здравеопазване

2.10.2.1.Образование

Образователната система в ЮЦР, подобно на образователната система в България, включва детски градини, училища, висши учелища и обслужващи звена. Тенденциите в развитието на образователната инфраструктура на ЮЦР са представени по-долу.



В периода 2007–2011 г. броят на детските градини в ЮЦР е намалял с 25, докато броят на децата се е увеличил с 4 882. Резултатът от тези две тенденции е окрупняване на детските градини (ДГ) т.е. нарастване на средния брой деца на 1 ДГ. Промените в броя на децата в една ДГ за периода 2007-2010 г. са посочени по-долу. В ЮЦР темпът на окрупняване на ДГ следва тенденцията, характерна за страната – нарастване на броя на децата в една ДГ, като темпът на нарастване е под средния за страната.
Таблица 30 Брой деца в една ДГ




2007/8

2008/9

2009/10

2010/11

Прираст 2010/ 2007 г.

Процент от средното 2007/8

Процент от средното 2010/11

България

84.6

92.7

96.3

104.4

1.23

100%

100%

СЗР

62.3

74.4

78.2

80.4

1.29

74%

77%

СЦР

66.3

87.4

88.7

94.5

1.42

78%

90%

СИР

70.5

73.0

74.5

89.5

1.27

83%

86%

ЮИР

93.8

97.3

100.7

108.3

1.15

111%

104%

ЮЦР

84.1

88.1

91.4

97.0

1.15

100%

93%

ЮЗР

127.0

130.0

136.2

144.8

1.14

150%

139%

Източник: НСИ,2007-2011 г.

За всички области в района с изключение на област Пловдив, намалената инфраструктура не е довела до дефицит на услугата. В Пловдив броят на децата е 21 064 докато броят на местата в детските градини е 18 600. Във всички останали области броят на местата в детските градини надвишава броят на децата.

В периода 2007 – 2011 г. в ЮЦР се е увеличил както броят на децата - с 4 882, така и броят на учителите – с 303. Резултатът е увеличение на броя на децата на един учител както следва:

Таблица 31 Брой деца на един учител






2007/8

2008/9

2009/10

2010/11

Прираст 2010/2007г.

Процент от средното 2007/8

Процент от средното 2010/11

България

10.7

11.0

11.2

11.4

1.07

100%

100%

СЗР

9.7

10.1

10.4

10.7

1.10

91%

94%

СЦР

10.4

10.6

10.7

10.9

1.06

97%

96%

СИР

10.8

11.1

11.1

11.0

1.02

101%

97%

ЮИР

11.7

12.2

12.3

12.7

1.08

109%

111%

ЮЦР

10.3

10.6

10.9

11.2

1.09

96%

98%

ЮЗР

11.0

11.2

11.5

11.6

1.06

103%

102%

Източник: НСИ,2007-2011 г

Показателят бележи ръст в разглеждания период, като стойностите са под средното за страната.

Делът на децата на възраст 3-6 години, посещаващи детските градини (брой деца в ДГ/ деца на възраст 3-6 години) е показател, който отчита достъпността на услугата. Данните за периода 2007-2010 г. са:

Таблица 32 Коефициент на достъпност на услугата ДГ






2007

2008

2009

2010

Прираст 2010/ 2007 г.

Дял от средното 2007

Дял от средното 2010

България

76.5%

76.5%

77.4%

77.7%

1.0157

100%

100%

СЗР

78.7%

79.6%

80.8%

81.2%

1.0310

103%

104%

СЦР

82.7%

82.7%

82.2%

81.7%

0.9883

108%

105%

СИР

78.2%

77.9%

77.6%

76.9%

0.9842

102%

99%

ЮИР

70.9%

70.6%

71.7%

73.2%

1.0324

93%

94%

ЮЦР

72.8%

73.4%

74.8%

76.1%

1.0462

95%

98%

ЮЗР

78.3%

78.0%

79.3%

79.0%

1.0084

102%

102%

Източник: НСИ,2007-2010 г

В ЮЦР, наред с ЮИР, делът на децата в ДГ спрямо населението на 3-6 години е най-малък. Въпреки, че в периода до 2010 г. равнището на показателя се увеличава с по-високи темпове от същия показател за България, показателят остава под средния за България.

През 2007 г. ЮЦР се характеризира с най-големи междуобластни различия в дела на децата, посещаващи ДГ от всички деца на възраст 3-6 г. В периода до 2010 г. тези различия спадат поради силното нарастване на дела в областите с най-нисък дял – Пазарджик и Хасково.

Структурата на основното и средно образование към 2010 г. е:

Таблица 33 Структура на основното и средно образование (НСИ)

 

Общо

Общо-образователни у-ща

Специални у-ща

У-ща по изкуствата

Професионални гимназии и

у-ща

ЮЦР

651

537

18

5

91

Пазарджик

124

102

5

 

17

Пловдив

208

168

5

3

32

Смолян

68

55

1

2

10

Кърджали

82

67

1

 

14

Хасково

87

72

3

 

12

Източник: НСИ,2010 г

За 2010 година относителен дял на завършилите основно и средно образование е по 36% - стойности, надвишаващи средните за страната. Точно обратно е съотношението по отношение на висшето образование – делът е 29% и е по-нисък от същия за страната.




Графика 22 Сравнение на дела на завършилите основно, средно и висше образование в България и ЮЦР



Източник: НСИ,2010 г

Относителният дял на завършилите средно и висше образование през 2010 г. от общия дял завършили основно,средно и висше образование по райони е:

Таблица 34 Сравнение на дела на завършилите средно и висше образование





Средно

Висше

България

34.27%

32.57%

СЗР

48.90%

35.5%

СЦР

29.19%

42.19%

СИР

31.20%

36.89%

ЮИР

42.13%

15.87%

ЮЗР

30.25%

42.56%

ЮЦР

35.57%

28.66%

Източник: НСИ,2010 г

ЮЦР е със средни позиции.

Средните училища са три категории: общински, държавни и частни. През 2010 г. тези училища завършват 12 500 ученици. Макар и покриващи икономическия профил на района, много е трудно да се направи оценка за професионалната реализация на тези специалности, поради отсъствие на система за обратна връзка и съществуването на “сива” икономика. Осъзнат е проблемът с недостатъчно широко застъпеното обучение в информационни и комуникационни технологии (необходимо и универсално приложимо знание).

Проблем са училищата в селата. От една страна, в тях се учат предимно деца от семейства с нисък социален статус, от друга – качеството на обучението е изключително ниско. Честа е практиката на слети класове и липса на часове по чужд език.

Физическото състояние на сградния фонд в преобладаващите случаи е сравнително добро. През последните четири години с финансовата подкрепа на ЕФРР чрез ОПРР, а и със средства от националния бюджет е подобрена материално техническата база и са внедрени мерки за повишаване на енергийната ефективност в училища и детски градини в редица общини. По данни на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН), с финансовата подкрепа на ЕФРР чрез Оперативна програма „Регионално развитие” са изпълнени/се изпълняват проекти на обща стойност 101 587 325.85 лева. Подробна информация за проектите е представена в Приложение 28.

Напуснали ученици от 1-8 клас в общообразователните и специалните училища

Анализът на напусналите ученици от 1-8 клас се осъществява по показателя дял на напусналите от всички учащи.

Промените в дела на напусналите ученици от 1-8 клас от всички учащи в района за периода 2007-2010 г. са представени в таблицата по-долу:

Таблица 35 Дял на преждевременно напуснали ученици от 1-8 клас






2007/8

2008/9

2009/10

Прираст 2010/ 2007 г.

Процент от средното 2007/8

Процент от средното 2009/10

България

3.0%

3.0%

2.8%

0.92

100%

100%

СЗР

4.1%

4.1%

3.7%

0.92

135%

135%

СЦР

3.8%

3.8%

3.6%

0.96

125%

130%

СИР

3.2%

3.3%

3.1%

0.98

107%

114%

ЮИР

3.5%

3.5%

2.7%

0.79

116%

99%

ЮЦР

3.3%

3.2%

3.2%

0.98

108%

115%

ЮЗР

1.5%

1.5%

1.4%

0.92

51%

51%

Източник: НСИ,2007-2010 г

Макар и незначително и с по-бавни темпове има намаляване на равнището на показателя. Продължаващото му при това по-осезаемо намаляване е от съществено значение, за да може страната ни да постигне Националната цел 4 за „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г.” За целта е необходимо развиването на училищни и общински политики за намаляване броя на децата в задължителна училищна възраст, които напускат училище. Между тях са повишаване на броя на децата, включени в целодневни или полудневни организации за предучилищна подготовка, осигуряване на допълнително обучение на деца от задължителните предучилищни групи и на ученици от началния образователен етап, които имат трудности в обучението. Допълнителни мерки са включени в стратегическата част на плана.


2.10.2.2.Висше образование


Структурата на висшето образование към 2010 г. е:

Таблица 36 Структура на висшето образование



 

Общо

Колежи

Университети и висши училища

ЮЦР

13

8

5

Област Пазарджик

6

6

 

Област Пловдив

5

0

5

Област Смолян

1

1

 

Област Кърджали

1

1

 

Област Хасково

0

0

 

Източник: НСИ,2010 г

Разпределението на висшите училища в другите райони е следното: в СЗР -1, в СЦР район - 5, СИР – 6, в ЮИР - 3, в ЮЗР - 26. Колежите в района представляват 21% от колежите в страната, а университетите 12%. Всичките университети в района се намират в гр. Пловдив, а колежите са разположени в областите Пазарджик, Кърджали и Смолян.

Както е споменато по-горе, относителният дял на завършилите висше образование е с по-ниски стойности от средните за страната.

Вътрешнорегионални различия

Вътрешнорегионалните различия по-отношение на населението с висше образование са посочени на графиката по-долу:



Графика 23 Вътрешнорегионално разпределение на населението с висше образование



Източник: НСИ,2011 г

По стойности на показателя „студент/население”(виж данните по-долу и Приложение 29) , ЮЦР се нарежда на четвърто място – съответно след ЮЗР, СИР и СЦР.



Таблица 37 Показател „Студент/население”

 

2007

2008

2009

2010

Прираст 2010/ 2007 г.

Процент от средното 2007

Процент от средното 2010

България

3.4%

3.5%

3.7%

3.7%

1.10

100.0%

100.0%

СЗР

0.2%

0.2%

0.2%

0.3%

1.08

7.0%

6.8%

СЦР

4.5%

4.4%

4.6%

4.5%

1.01

131.8%

121.2%

СИР

4.3%

4.3%

4.8%

4.6%

1.07

127.1%

123.7%

ЮИР

1.6%

1.7%

1.7%

1.7%

1.05

47.0%

45.0%

ЮЦР

2.6%

2.9%

3.1%

3.0%

1.14

77.1%

80.2%

ЮЗР

5.4%

5.7%

5.9%

6.1%

1.12

159.4%

162.5%

Източник: НСИ,2007-2010 г

Положителен е обаче факта, че показателят нараства в периода 2007 – 2010 г.

С оглед на това, че България е поела ангажимент да постигне дял на 30-34 годишните със завършено висше образование от 36% до 2020 г., ЮЦР следва да даде своя принос чрез създаване на стимули за получаване на образователна-квалификационна степен „бакалавър” или „магисър”. Мерките в тази посока включват осигуряването на допълнителни студентски стипендии и награди, прилагането на програмата за студентско кредитиране, която ще повиши привлекателността на висшето образование чрез гарантиране на равен достъп до висшето образование на всички лица, независимо от социалния им статус, обвързване на специализиращите модули в учебните планове (бакалавърски и магистърски програми) с нуждите от кадри за бизнеса.

В два от университетите на територията на Южен централен район се изпълняват проекти за енергийна ефективност, финансирани по ОПРР (2007-2013), а в един университет се изпълняват мерки за насърчаване на предприемачеството към висшите училища в България, по договор с Министерство на икономиката и енергетиката.

Разходите за НИРД в страната през 2009 г. са 0,47% от БВП, което в европейски план е по-ниско от Румъния (0,58%), Чехия (1,5%) и други. Разходите за НИРД като дял от БВП варират от 0.87 % в Югозападния район до 0.18% в Северен централен район. С най-висок дял на населението, заето с НИРД, е Югозападният район (41.3 %), а останалите пет района са със стойности в границите от 22 до 26%.

Разходите за НИРД за 2010 г. за страната са 421 612 лв., а разпределението им по районите от ниво 2 е:


Графика 24 Разходи за НИРД



Източник: НСИ,2010 г

Макар, че ЮЦР се нарежда на второ място, в абсолютни стойности разходите са твърде незначителни, а национална цел 2 от Европа 2020 Национална програма за реформи изисква извършване на инвестиции в НИРД в размер на 1.5% от БВП. Наред с увеличаване на разходите за НИРД е необходимо да се изгражда и разширява иновативната инфраструктура, включително и по отношение създаването на нови научно-технологични паркове в приоритетни за развитието на икономиката сектори.


Изводи и обобщения

  • Предоставянето на образователни услуги и осигуреността с образование са на нива, близки до средните показатели за страната

  • Относителният дял на завършилите основно и средно образование е със стойности надвишаващи средните за страната, а точно обратно е съотношението по отношение на висшето образование – делът е по-нисък от същия за страната



2.10.2.3.Здравеопазване

Като цяло в ЮЦР системата на здравеопазването е сравнително добре развита. Болничната помощ разполага с 67 болнични заведения с капацитет общо 9 620 легла към 31.12.2011 г. (НСИ). Болничната осигуреност на района, на фона на ситуацията в страната е представена на графиката по-долу:




Графика 25 Осигуреност от болнични заведения по райони



Източник: НСИ,2011 г

Болничните заведения към 31.12 2011 г. (НСИ) по области са:



Таблица 38 Вътрешнорегионално разпределение на болничните заведения




Болнични заведения

Общо

В това число:

Многопрофилни болници

Специализирани болници

брой

легла

брой

легла

брой

легла

България

344

47 391

167

31 546

148

13 265

ЮЦР

67

9 620

37

6 887

24

2 063

Кърджали

6

918

5

598

1

320

Пазарджик

13

1 896

9

1 523

4

373

Пловдив

30

5 081

13

3 502

14

1 039

Смолян

7

747

5

556

1

151

Хасково

11

978

5

708

4

180

Източник: НСИ,2011 г

В периода 2007 – 2011 г. (НСИ) броя на болничните заведения се е променил както следва: в областите Кърджали, Смолян и Хасково – е намалял с 1, в област Пазарджик се е увеличил с 1, а в област Пловдив увеличението е с 5.


Вътрешнорегионални различия

В областите Пловдив, Пазарджик болничните заведения са 43, което представлява близо 64.2% от общия брой на болничните заведения на територията на района. От друга страна, в областите Смолян и Кърджали са съсредоточени общо 13 болнични заведения, което е едва 19.4 % от общия им брой за района. Следователно, може да се направи извода, че е налице диспропорция между областите в района по отношение на броя болнични заведения, като същевременно основната част от болничните заведения е концентрирана в 2 области.

По данни към 31.12.2011 г. (НСИ) извънболничната помощ разполага с 338 заведения – диагностично-консултативни центрове, медицински центрове, самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории, дентални центрове и медико-дентални центрове. Извън тях здравни услуги се предлагат и в 24 други здравни и лечебни заведения. Осигуреността на района от брой лечебни заведения за извънболнична помощ на фона на ситуацията в страната е представена на графиката по-долу:

Графика 26 Осигуреност от лечебни заведения за извънболнична помощ


Източник: НСИ,2011 г

Разпределението на лечебните заведения за извънболнична помощ по области е следното е представено в Приложение 30.

В периода 2007–2011 г. (НСИ) броят на лечебните заведения за извънболнична помощ се е променил както следва: в област Хасково е намалял с 16, в област Пазарджик е намалял с 10, В област Кърджали се е увеличил с 2, в област Пловдив се е увеличил с 20, а в област Смолян няма промяна.

Най-голяма част от здравната мрежа е концентрирана в Пловдив, относително по-малка - в областите Хасково и Пазарджик и най-малка в областите Смолян и Кърджали. В предоставянето на услуги в системата на извънболничната помощ в периферните и отдалечените населени места на всички области се наблюдава недостиг на здравни услуги и недостатъчно добра организация на медицинската помощ и грижи.

За периода 2007–2011 г. показателите население на един лекар и население на един лекар по дентална медицина са се понижили за всички райони на България.. Стойностите на показателите към 31.11.2011 г. (НСИ) са:

Графика 27 Показател „население на един лекар” и показател „население на един лекар по дентална медицина”



Източник: НСИ,2011 г

По показателя население на един лекар по дентална медицина ЮЦР се нарежда на първо място в страната. По-неблагоприятни от средните за страната стойности има показателя население на един лекар – районът изостава от ЮЗР, СЗР и СИР.

В рамките на района област Пловдив е в най-благоприятно положение, а област Кърджали в най-неблагоприятно, като отклонението е с повече от 30% по показател „население на един лекар” и с повече от 40 % по показател „население на един лекар по дентална медицина”.

Показателите „брой болнични заведения на 100 хил. жители”, „ брой лекари на 100 хил. жители” и „брой лекари по дентална медицина на 100 хил. жители” дават информация за мястото на България и района в ЕС.



Таблица 39 Брой болнични заведения на 100 хил. жители в ЕС-27. избрани страни от ЕС и райони в България




2007 г.

2008 г.

2009 г.

Дял от ЕС-27 -2007г.

ЕС-27

2.69

2.67

2.67

100.00%

Румъния

2.16

2.21

2.48

80.30%

Чехия

2.47

2.44

2.44

91.82%

България

4.42

4.61

4.65

164.46%

СЗР

4.09

4.37

4.43




СЦР

4.18

4.33

4.37




СИР

3.43

3.43

3.84




ЮИР

4.53

4.73

4.66




ЮЦР

4.14

4.55

4.58




ЮЗР

4.59

4.87

4.83




Източник: НСИ, Световна здравна организация 2007-2009 г

България е на първо място по този показател през 2007 г. както между разглежданите страни, така и спрямо средното за Европа, което се дължи на намалението на населението в страната, откриването на нови частни болници, както и бавният темп на закриване на множество болнични заведения, които са доказано неефективни и не отговарят на съвременните стандарти. Съответно показателя за ЮЦР надвишава този за ЕС-27.

Данните от Приложение 31 показват, че по показатели „Брой лекари на 100 хил. жители в ЕС-27” и „Брой лекари по дентална медицина на 100 хил. жители в ЕС-27” България е на първо място сред разглежданите страни. Съответно показателя за ЮЦР надвишава този за ЕС-27.

Съгласно ИСУН, по ОПРР са финансирани проекти за реконструкция, обновяване и оборудване на лечебни заведения (Приложение 32) на обща стойност 47 606 817.29 лева. Изпълнението на проектите ще допринесе за подобряването, обновяването и модернизирането на здравната инфраструктура, подобряване на достъпа до здравни услуги и развитието на по-интензивни превантивни мерки, долекуване и рехабилитация.


Изводи и обобщения

  • Съществуващата вътрешнорегионална диспропорция по отношение на здравната помощ налага прилагането на по-целенасочена политика за развитие на здравната инфраструктура и по-ясно очертаване на населените места, за които достъпът до обща и специализирана здравна помощ е затруднен.



1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница