Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие

2.10.5 Трудов пазар и безработица

Най-висок потенциал за икономическа активност има област Смолян, а най-нисък област Кърджали.

В същото време коефициентът на заетост (ВЖ. Приложение 41), изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години за 2012 г. (НСИ) е:

Графика 30 Коефициент на заетост



Източник: НСИ, 2012 г

Най-голям брой работещо население има в област Пловдив, а на последно място е област Кърджали.

За периода 2007–2011 г. коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица от икономически активното население се е увеличил на национално ниво, като за ЮЦР увеличението е най-голямо. Причината е навлизането в рецесия на икономиката на страната в резултат от световната икономическа криза.

Стойностите на коефициент за областите в района са (ВЖ. Приложение 42):

Структурата на заетите към 2010 г. (НСИ) по отношение на образование е представена в таблицата по-долу:

Таблица 40 Образователна структура на заетите

	Общо заети	С висше образование	С общо средно образование	Със средно- професионално образование	С основно и по-ниско образование
ЮЦР	595,600	134,000	360,800	236,500	101,000
Кърджали	48,100	7,400	22,500	11,400	18,200
Пазарджик	114,700	21,300	74,500	49,100	18,900
Пловдив	282,800	72,100	173,800	112,900	37,000
Смолян	48,100	11,100	29,000	21,300	8,000
Хасково	101,900	22,100	61,000	41,800	18,900

Източник: НСИ, 2010 г

Анализът на данните сочи, че за района лицата с висше образование са 22.5% от всички заети, а лицата с основно и по-ниско образование са 17% от всички заети. За страната показателите са съответно 27.22% и 12.5%.

Най-висок е относителният дял на заетите с висше образование (25.5%) в област Пловдив, като там е и най-нисък дела на заетите с основно и по-ниско образование (13%). Точно обратната пропорция се наблюдава в област Кърджали - най-нисък относителен дял на заетите с висше образование (15.4%) и най-висок дял на заетите с основно и по-ниско образование (38%).

Данни относно структурата на безработните лица към 2010 г. (НСИ) по отношение на възраст и продължителност на регистрация са представени в таблицата по-долу:

Таблица 41 Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация

	Общо безработни	На възраст до 29 години	С продължителност на регистрация повече от една година
ЮЦР	75,844	14,391	28,344
Кърджали	8,295	1,118	3,754
Пазарджик	17,786	3,541	7,332
Пловдив	26,397	5,717	8,752
Смолян	12,106	1,718	4,745
Хасково	11,260	2,297	3,761

18.97% от безработните лица в района са на възраст до 29 години, а 37.37% са трайно безработни. Стойностите за страната са съответно 18% и 35.2%.

Най-нисък е относителния дял на безработните на възраст до 29 години в област Кърджали – 13.48%. Също там е най-високият относителен дял на трайно безработните – 45.26%.

Най-висок е относителният дял на безработните на възраст до 29 години в област Пловдив – 21.66%. Също там е най-ниският относителен дял на трайно безработните – 33.16%.

По данни на ИСУН, 45 фирми от района са ползвали финансов ресурс по ОПРЧР за повишаване квалификацията на персонала (Приложение 43).

Въпреки негативното влияние на финансовата и икономическа криза върху пазара на труда, България запазва своята национална цел 1 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20–64 г. до 2020 г.”. В съответствие с идентифицирания в Годишния преглед на растежа за 2012 г. ключов приоритет за борба с безработицата и социалните последици от кризата, фокусиращ се върху младежката безработица и дългосрочната безработица, България запазва и двете подцели за заетостта, идентифицирани в НПР (2011–2015 г.) – подцел 1: постигане на заетост сред по-възрастните хора (55–64 г.) от 53% през 2020 г. и подцел 2: намаляване на младежката безработица (15-29 г.) до 7% през 2020 г. Високият икономически растеж в предкризисните години позволи подобряване на условията на пазара на труда и благоприятства значителното повишаване на равнището на заетост в страната до 70.7% (20–64 г.) през 2008 г., почти с 10 процентни пункта повече спрямо 2004 г. Вследствие на финансовата и икономическата криза обаче равнището на заетост в страната се понижи с 6.8 процентни пункта до 63.9% през 2011 г., а равнището на безработица в страната се повиши от 5.6% през 2008 г. до 11.2% през 2011 г. Това налага полагането на допълнителни усилия за постигане на двете подцели за заетост. За да бъде изпълнена подцел 1 е необходимо за периода 2010–2020 г. равнището на заетост на по-възрастните хора да нарасне с 9.5 процентни пункта спрямо 2008 г. при първоначално предвидено нарастване от 7 процентни пункта. Най-засегнати от кризата са младежите, като за периода 2008–2010 г. равнището на младежка безработица се е увеличило почти два пъти. За постигане на заложената подцел 2 е необходимо за периода 2010 –2020 г. безработицата сред младежите да бъде намалена с 10.6 процентни пункта спрямо 2008 г. при първоначално предвиденото намаление от 2.4 процентни пункта. За постигане на така заложените подцели е необходимо активно включване в изпълнението на програмите, мерките и инициативите от Националният план за действие по заетостта.

• 
  Налага се ясна тенденция към намаляване на заетостта през периода 2007-2010 г.
  
• 
  В демографски план застаряването на населението е необратим процес и затова в отговор на това предизвикателство е нужно насочване на усилия към прилагане и развитие на интегрирана политика за мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси и целенасочено инвестиране в развитие и повишаване на качеството на човешкия капитал. В този смисъл, усилията трябва да се насочат към повишаване на качеството на работната сила и осигуряване на заетост на безработните над 50-годишна възраст, а също и за подобряване на съответствието между търсенето и предлагането на труд.
  

6. Доходи на населението

По данни на НСИ, през 2010 г. средният общ годишен доход на лице от домакинство за страната е 3648 лв., което е с 17.5 % по-висок спрямо 2007 г. Основната част от този доход – 81.8% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата и пенсии. Останалата част от отчетения общ доход се дължи на социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажби на имущество. заеми. кредити и спестявания. Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник на доход. Средният годишен доход общо на лице от домакинството в ЮЦР е 3 485 лв., което е с 17.4% повече от общия доход през 2007 г.

Наличните данни за България към 2007 г. (няма налични данни от по-късен период) за показателя „реален брутен разполагаем доход на член от домакинство (по паритет на покупателната способност-СПС)”, отразяващ в съпоставим вид равнището на доходите на домакинствата, позволяват да се оцени мястото на страната в европейски контекст.

Таблица 42 Реален брутен разполагаем доход на член от домакинство (в Паритет на покупателната способност- ППС)

Данните от таблицата показват, че България е на последно място по този показател през 2007 г., като доходите на нашите домакинства са с около 70% по-ниски от средните за ЕС. Независимо от липсата на данни за 2008 г. и 2009 г. въз основа на анализ на динамиката на доходите, отчитана от националната ни статистика, може да се предполага, че през първите години от членството на страната в ЕС българските домакинства остават твърде далеч от средноевропейското ниво.

Отношението общ разход на лице от домакинството към общ доход на лице от домакинството за 2010 г. (НСИ) е представено на графиката по-долу.

Графика 33 Отношение „Общ разход на лице от домакинството към общ доход на лице от домакинството”


Източник: НСИ, 2010 г

Сами по-себе си горните проценти нареждат страната ни в групата държави с най- неблагоприятни стойности на показателя дял на населението в риск от бедност:

Таблица 43 Равнище на бедност

Видно от цифрите, България е сред държавите-членки на ЕС, в които рискът на бедност за населението е над средното равнище за ЕС. Според данните от Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2009 г., равнището на бедност в България е било 20.7%, а живеещите в материални лишения българи са 35%. Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата се определя от тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст (26.7%) и за населението в над трудоспособна възраст (32.2%). Според икономическия статус, рискът от бедност е най-висок за безработните, пенсионерите и останалите икономически неактивни лица. Тези данни потвърждават актуалността на приетата през 2010 г. Национална цел 5 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.”, към която са дефинирани четири специфични подцели, насочени към децата, възрастните хора, безработните и работещите бедни.

Успешното намаляване на бедността в страната, а и в ЮЦР е силно зависимо от изпълнението на политиките в областта на заетостта на населението, целящи достигане на равнище на заетост за 76% до 2020 г. Насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните като членове на техните семейства. За намаляването на бедността в страната ще способства и постигането на целите на политиките в областта на образованието, а именно:

1. 
   Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на висшистите във възрастовата група от 30-34 г.;
   
2. 
   Развитие на базата за висше образование и НИРД и програмите за устройване на млади квалифицирани кадри;
   
3. 
   Обвързване на науката, средното и висшето образование с бизнеса;
   
4. 
   Създаване, развитие и пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация;
   
5. 
   Подпомагане придобиването на знания и умения за работа с ИКТ.
   

В рамките на страната, ЮЦР е с най-неблагоприятен показател за средна годишна работна заплата:

Таблица 44 Средна работна заплата

Във връзка с отправената към България препоръка да бъдат предприети мерки за модернизиране и укрепване на капацитета на публичните служби по заетостта, са изпълнени/ изпълняват се следните проекти:

• 
  По схема на ОПРЧР „Повишаване качеството на предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда” (с бюджет 2.5 млн.евро) са наети 350 трудови посредници, които да работят предимно с уязвимите групи като също така са предвидени обучения за кариерно развитие и усъвършенстване за 1 550 трудови посредници от системата на Агенцията по заетостта.
  
• 
  По схема на ОПРЧР „Модернизиране системата за предоставяне на услуги” (с бюджет 1.3 евро) се изграждат електронни терминали в 108 точки за обслужване в системата на Агенцията по заетостта, благодарение на което ще се улесни достъпът на гражданите и бизнеса на информация за предлаганите и търсените работни места.
  
• 
  По схема на ОПРЧР „Подобряване качеството на услугите в системата на Министерството на труда и социалната политика” (бюджет 1 млн. евро) е изградено консултантско звено за предоставяне на телекомуникационни услуги на гражданите и бизнеса относно услугите, предоставяни от в системата на МТСП.
  
• 
  По 2 схеми на ОПРР „Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали” с финансиране от 1 318 213 лева е подобрена и модернизирана инфраструктурата на Дирекции „Бюро по труда” в Пловдив, Пазарджик, Първомай, Пещера, Велинград, Карлово, Харманли и Хасково.