Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие



страница16/24
Дата14.08.2018
Размер3.15 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24

2.10.3 Култура

ЮЦР е район с богато културно-историческо наследство. На неговата територия се намират 287 паметници на културата с категория „Национално значение”. По вид те спадат към архитектурно-строителни паметници от античността и средновековието, исторически паметници, художествено-архитектурни паметници, народни старини, археологически паметници. Къщата на Васил Левски в Карлово принадлежи към недвижимите културни ценности с табела за „Европейско културно наследство”, което е безспорен стимул за развитие на района, особено след включването на обекта в европейски културни маршрути, какъвто е основния замисъл на тази инициатива на ЕС.

На територията на района има обекти, попадащи в културните коридори „Виа Диагоналис” и „Източен трансбалкански път”.

По данни на НСИ за 2010 г., броят на недвижимите културни ценности в ЮЦР е 5275, което в относителен дял е 17.9%. По-висок е относителният им дял в ЮЗР – 25% и СЦР – 18.6%. От тях се отличават известните манастири – Бачковски, Сопотски, Калоферски, Манастирският комплекс “Кръстова гора–Св. Троица” (Българският Йерусалим) като поклоннически център, тракийските култови храмове в Старосел, Перперикон, археологическите резервати “Старинен Пловдив”и Хисаря, Тракийската гробница край с. Александрово, Тракийската гробница и византийска крепост в с. Мезек, Античният театър в Пловдив и др.

През 2011 г. (НСИ) в ЮЦР се издават 11.11% от вестниците в страната. По този показател районът е на второ място след ЮЗР. Броят издавани вестници по области е както следва:

Графика 28 Брой издавани вестници



Източник: НСИ, 2011 г

Издателската дейност в района е също добре развита. Три от най-значимите издателства в национален мащаб са в гр. Пловдив. Развиват се и други културни индустрии - фестивали, търговия с произведения на изкуството, художествени занаяти, антиквариат, и др.

Читалищата в България са уникални организации, пример за устойчиви културни институции, имащи дълбока връзка с миналото, с традициите, с образователния и културен процес. На тях се гледа като структури, които трябва да се запазват и укрепват в съвременни условия за подкрепа и развитие на гражданското общество. По данни на НСИ за 2012г., на територията на ЮЦР има 601 бр. читалища, с което районът се нарежда на първо място сред районите в страната, следван от Югозападен (528 бр.) и Югоизточен район (527 бр.).

В периода 2007-2011 г. (НСИ) в района не е закрита нито една библиотека. Общият им брой е 8, което нарежда ЮЦР наред със СЦР на второ място (след ЮЗР) по този показател.

Читалищата и библиотеките, като културни институции оказват своя съществен принос за подобряване на образователната система на страната.

Театрите в района са 8 на брой. За сравнение, в ЮИР са 11, в СИР и СЦР са 9, в СЗР са 7, в ЮЗР са 29. От тях най-много 4 са в гр. Пловдив, а в гр. Смолян няма самостоятелен театър. Има обаче сцена към Пловдивския драматичен театър.

Броят на музеите е 37. По този показател районът заедно със СЦР се нарежда на второ място след ЮЗР. Най-много са музеите в област Пловдив - 14, а най-малко в област Кърджали - 2. Единствено в страната в гр.Пловдив има 4 Регионални музея – 3 специализирани (Археологически, Етнографски и Природонаучен) и 1 общ – исторически.

В района има 8 кина, което го нарежда на второ място по брой кина след ЮЗР, където броят им е 14. Четири от кината са в област Пловдив, а в областите Пазарджик и Смолян няма кина.

В района има 5 училища по изкуствата и културата към Министерството на културата:


  • Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – община Пловдив;

  • Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка” – община Смолян;

  • Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов” – община Пловдив;

  • Национална гимназия за сценични и екранни изкуства - община Пловдив;

  • Професионална гимназия за приложни изкуства - община Смолян.

В изпълнение на препоръките на Зеления доклад на Европейската комисия „Отключване на потенциала на културните и креативни индустрии” /COM(2010)/ и с цел засилване ролята на културата като двигател в процеса на обновление и развитие на градските ареали, по ОПРР е изпълнена схема „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития” (ИСУН). Информация за подкрепените проекти на общини от ЮЦР е представена в Приложение 33.

За засилване ролята на културата като двигател в процеса на обновление и развитие на градските ареали, по ОПРР са финансирани проекти (Приложение 34) на обща стойност 40 848 145.82 лева.




Изводи и обобщения

  • ЮЦР трябва да продължи да развива културните индустрии, които се разглеждат като сфери на бизнеса, при това използващи иновации и допринасящи за развитието на района. Още повече, че те могат да станат ключ към приоритетния културен туризъм и да подобрят модерния имидж на градовете;

  • Безспорна силна страна на района са културно-историческите ценности. На опазването им трябва също така да се гледа като на стимулатор на икономическия растеж.



2.10.4 Социални услуги

/Последните официални налични данни на НСИ са към 2008 година/

Социалните услуги в ЮЦР разполагат с относително добре развита мрежа от заведения и дейности за социални услуги - общо 174 заведения с капацитет 16 572 места.

2.10.4.1.Социални услуги, извършвани в общността


От Приложение 35, което представя обезпечеността на ниво район от социални услуги, извършвани в общността се вижда, че в ЮЦР се предоставят всички услуги (за услугите домашен социален патронаж и обществени трапезарии няма данни).

В периода 2007–2008 г. броят на социалните услуги, предоставяни в общността се е променил както следва:






брой

Кърджали

+5

Пазарджик

+8

Пловдив

-7

Смолян

+2

Хасково

-1

От 12 952 налични места заетите са 11 928 – т.е. услугите не се използват ефективно. Изключение правят центровете за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно положение.


2.10.4.2.Специализирани институции за предоставяне на социални услуги

В Приложение 36 е представена информация за функциониращите специализирани институции за предоставяне на социални услуги към края на 2008 г.

В периода 2007–2008 г. броят на специализираните институции за предоставяне на социални услуги е намалял с 1.

Съгласно ИСУН, с финансовата подкрепа на ЕФРР и националния бюджет, чрез ОПРР е подобрена социална инфраструктура на обща стойност 8 233 152.88 лева (Приложение 37).

Съгласно ИСУН, с финансовата подкрепа на ЕСФ и националния бюджет чрез ОП ”Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) са изпълнени/изпълняват се проекти за предоставяне на различни социални услуги на обща стойност 9 960 772.81 лева (Приложение 38).

В района функционират и 6 домове за медико-социални грижи за деца. Капацитетът им е за 616 деца, като броят на настанените е 363 деца.

В изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, която представлява основен документ в процеса на замяна на институционалната грижа за деца с грижа в семейна или близка до семейната среда в общността, на територията на района са изпълнени/се изпълняват проекти на обща стойност 18 790 601.36 лева (Приложение 39). Проектите са финансирани по ОПРР. В допълнение по ОПРЧР е осигурено финансира в размер на 2 593 498.89 лева (Приложение 40).
Изводи и обобщения


  • Налице е по-голяма динамика в развитието на социалните услуги, предоставяни в общността. Това е отчетлив индикатор за резултатите от провежданата политика на деинституционализация и доближаване на социалното обслужване до обичайната домашна среда на клиентите.



2.10.5 Трудов пазар и безработица


Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица19 към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. В периода 2007-2011 г. за страната коефициентът се е увеличил от 52.6% до 66%. За ЮЦР увеличението е от 13%, а стойността му за 2011 г. (НСИ) е 64%. Вътрешно регионалните стойности на коефициента икономическа активност за 2011 г. (НСИ) са:


Графика 29 Коефициент на икономическа активност



Източник: НСИ, 2012 г

Най-висок потенциал за икономическа активност има област Смолян, а най-нисък област Кърджали.

В същото време коефициентът на заетост (ВЖ. Приложение 41), изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години за 2012 г. (НСИ) е:

Графика 30 Коефициент на заетост



Източник: НСИ, 2012 г

Най-голям брой работещо население има в област Пловдив, а на последно място е област Кърджали.

За периода 2007–2011 г. коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица от икономически активното население се е увеличил на национално ниво, като за ЮЦР увеличението е най-голямо. Причината е навлизането в рецесия на икономиката на страната в резултат от световната икономическа криза.

Стойностите на коефициент за областите в района са (ВЖ. Приложение 42):



Графика 31 Коефициент на безработица



Източник: НСИ, 2012 г

(поради малкия обем на извадката, данните за Кърджали не са достатъчно точни)

Структурата на заетите към 2010 г. (НСИ) по отношение на образование е представена в таблицата по-долу:

Таблица 40 Образователна структура на заетите

 

Общо заети

С висше образование

С общо средно образование

Със средно- професионално образование

С основно и по-ниско образование

ЮЦР

595,600

134,000

360,800

236,500

101,000

Кърджали

48,100

7,400

22,500

11,400

18,200

Пазарджик

114,700

21,300

74,500

49,100

18,900

Пловдив

282,800

72,100

173,800

112,900

37,000

Смолян

48,100

11,100

29,000

21,300

8,000

Хасково

101,900

22,100

61,000

41,800

18,900

Източник: НСИ, 2010 г

Анализът на данните сочи, че за района лицата с висше образование са 22.5% от всички заети, а лицата с основно и по-ниско образование са 17% от всички заети. За страната показателите са съответно 27.22% и 12.5%.

Най-висок е относителният дял на заетите с висше образование (25.5%) в област Пловдив, като там е и най-нисък дела на заетите с основно и по-ниско образование (13%). Точно обратната пропорция се наблюдава в област Кърджали - най-нисък относителен дял на заетите с висше образование (15.4%) и най-висок дял на заетите с основно и по-ниско образование (38%).

Данни относно структурата на безработните лица към 2010 г. (НСИ) по отношение на възраст и продължителност на регистрация са представени в таблицата по-долу:

Таблица 41 Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация


 

Общо безработни

На възраст до 29 години

С продължителност на регистрация повече от една година

ЮЦР

75,844

14,391

28,344

Кърджали

8,295

1,118

3,754

Пазарджик

17,786

3,541

7,332

Пловдив

26,397

5,717

8,752

Смолян

12,106

1,718

4,745

Хасково

11,260

2,297

3,761

Източник: НСИ, 2010 г

18.97% от безработните лица в района са на възраст до 29 години, а 37.37% са трайно безработни. Стойностите за страната са съответно 18% и 35.2%.

Най-нисък е относителния дял на безработните на възраст до 29 години в област Кърджали – 13.48%. Също там е най-високият относителен дял на трайно безработните – 45.26%.

Най-висок е относителният дял на безработните на възраст до 29 години в област Пловдив – 21.66%. Също там е най-ниският относителен дял на трайно безработните – 33.16%.

По данни на ИСУН, 45 фирми от района са ползвали финансов ресурс по ОПРЧР за повишаване квалификацията на персонала (Приложение 43).

Въпреки негативното влияние на финансовата и икономическа криза върху пазара на труда, България запазва своята национална цел 1 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20–64 г. до 2020 г.”. В съответствие с идентифицирания в Годишния преглед на растежа за 2012 г. ключов приоритет за борба с безработицата и социалните последици от кризата, фокусиращ се върху младежката безработица и дългосрочната безработица, България запазва и двете подцели за заетостта, идентифицирани в НПР (2011–2015 г.) – подцел 1: постигане на заетост сред по-възрастните хора (55–64 г.) от 53% през 2020 г. и подцел 2: намаляване на младежката безработица (15-29 г.) до 7% през 2020 г. Високият икономически растеж в предкризисните години позволи подобряване на условията на пазара на труда и благоприятства значителното повишаване на равнището на заетост в страната до 70.7% (20–64 г.) през 2008 г., почти с 10 процентни пункта повече спрямо 2004 г. Вследствие на финансовата и икономическата криза обаче равнището на заетост в страната се понижи с 6.8 процентни пункта до 63.9% през 2011 г., а равнището на безработица в страната се повиши от 5.6% през 2008 г. до 11.2% през 2011 г. Това налага полагането на допълнителни усилия за постигане на двете подцели за заетост. За да бъде изпълнена подцел 1 е необходимо за периода 2010–2020 г. равнището на заетост на по-възрастните хора да нарасне с 9.5 процентни пункта спрямо 2008 г. при първоначално предвидено нарастване от 7 процентни пункта. Най-засегнати от кризата са младежите, като за периода 2008–2010 г. равнището на младежка безработица се е увеличило почти два пъти. За постигане на заложената подцел 2 е необходимо за периода 2010 –2020 г. безработицата сред младежите да бъде намалена с 10.6 процентни пункта спрямо 2008 г. при първоначално предвиденото намаление от 2.4 процентни пункта. За постигане на така заложените подцели е необходимо активно включване в изпълнението на програмите, мерките и инициативите от Националният план за действие по заетостта.


Изводи и обобщения

  • Налага се ясна тенденция към намаляване на заетостта през периода 2007-2010 г.

  • В демографски план застаряването на населението е необратим процес и затова в отговор на това предизвикателство е нужно насочване на усилия към прилагане и развитие на интегрирана политика за мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси и целенасочено инвестиране в развитие и повишаване на качеството на човешкия капитал. В този смисъл, усилията трябва да се насочат към повишаване на качеството на работната сила и осигуряване на заетост на безработните над 50-годишна възраст, а също и за подобряване на съответствието между търсенето и предлагането на труд.



      1. Доходи на населението

По данни на НСИ, през 2010 г. средният общ годишен доход на лице от домакинство за страната е 3648 лв., което е с 17.5 % по-висок спрямо 2007 г. Основната част от този доход – 81.8% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата и пенсии. Останалата част от отчетения общ доход се дължи на социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажби на имущество. заеми. кредити и спестявания. Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник на доход. Средният годишен доход общо на лице от домакинството в ЮЦР е 3 485 лв., което е с 17.4% повече от общия доход през 2007 г.



Графика 32 Общ доход на лице от домакинство през 2010 г.



Източник: НСИ, 2010 г

Наличните данни за България към 2007 г. (няма налични данни от по-късен период) за показателя „реален брутен разполагаем доход на член от домакинство (по паритет на покупателната способност-СПС)”, отразяващ в съпоставим вид равнището на доходите на домакинствата, позволяват да се оцени мястото на страната в европейски контекст.

Таблица 42 Реален брутен разполагаем доход на член от домакинство (в Паритет на покупателната способност- ППС)





2007

2008

2009

Отношение към средното за ЕС-27 (2007)

EC-27

18951

19264

18918




България

5629







30%

Румъния

7052

8520

7808

37%

Дания

18911

19185

18752

100%

Чехия

13335

13627

13308

70%

Източник: Eurostat, 2007-2009 г

Данните от таблицата показват, че България е на последно място по този показател през 2007 г., като доходите на нашите домакинства са с около 70% по-ниски от средните за ЕС. Независимо от липсата на данни за 2008 г. и 2009 г. въз основа на анализ на динамиката на доходите, отчитана от националната ни статистика, може да се предполага, че през първите години от членството на страната в ЕС българските домакинства остават твърде далеч от средноевропейското ниво.

Отношението общ разход на лице от домакинството към общ доход на лице от домакинството за 2010 г. (НСИ) е представено на графиката по-долу.

Графика 33 Отношение „Общ разход на лице от домакинството към общ доход на лице от домакинството”


Източник: НСИ, 2010 г

Сами по-себе си горните проценти нареждат страната ни в групата държави с най- неблагоприятни стойности на показателя дял на населението в риск от бедност:

Таблица 43 Равнище на бедност





Дял на населението в риск от бедност след социалните трансфери - %




2007

2008

2009

EC-27

16.7

16.4

16.3

България

22

21.4

21.8

Румъния

24.8

23.4

22.4

Чехия (min)

9.6

9

8.6

Източник: Eurostat, 2007-2009 г

Видно от цифрите, България е сред държавите-членки на ЕС, в които рискът на бедност за населението е над средното равнище за ЕС. Според данните от Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2009 г., равнището на бедност в България е било 20.7%, а живеещите в материални лишения българи са 35%. Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата се определя от тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст (26.7%) и за населението в над трудоспособна възраст (32.2%). Според икономическия статус, рискът от бедност е най-висок за безработните, пенсионерите и останалите икономически неактивни лица. Тези данни потвърждават актуалността на приетата през 2010 г. Национална цел 5 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.”, към която са дефинирани четири специфични подцели, насочени към децата, възрастните хора, безработните и работещите бедни.

Успешното намаляване на бедността в страната, а и в ЮЦР е силно зависимо от изпълнението на политиките в областта на заетостта на населението, целящи достигане на равнище на заетост за 76% до 2020 г. Насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните като членове на техните семейства. За намаляването на бедността в страната ще способства и постигането на целите на политиките в областта на образованието, а именно:


  1. Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на висшистите във възрастовата група от 30-34 г.;

  2. Развитие на базата за висше образование и НИРД и програмите за устройване на млади квалифицирани кадри;

  3. Обвързване на науката, средното и висшето образование с бизнеса;

  4. Създаване, развитие и пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация;

  5. Подпомагане придобиването на знания и умения за работа с ИКТ.

Сложният и многостранен характер на бедността изисква предприемането на комплексни мерки, както за повишаване на равнището на заетост и подобряването на достъпа до образование и обучение, така и към идентифициране на уязвими групи, които в най-голяма степен са застрашени от изпадане в бедност и социално изключване – деца, възрастни хора, безработни и работещи бедни.

В рамките на страната, ЮЦР е с най-неблагоприятен показател за средна годишна работна заплата:

Таблица 44 Средна работна заплата


Райони

2008 г.

2009 г.

Промяна

2009/2008


Средно за страната

6 538

7 309

1.12

СЗР

5 479

6 172

1.13

СЦР

5 312

5 888

1.11

СИР

5 937

6 534

1.10

ЮИР

6 012

6 837

1.14

ЮЦР

5 268

5 835

1.11

ЮЗР

8 108

8 977

1.11

Източник: НСИ, 2008-2009 г

Във връзка с отправената към България препоръка да бъдат предприети мерки за модернизиране и укрепване на капацитета на публичните служби по заетостта, са изпълнени/ изпълняват се следните проекти:



  • По схема на ОПРЧР „Повишаване качеството на предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда” (с бюджет 2.5 млн.евро) са наети 350 трудови посредници, които да работят предимно с уязвимите групи като също така са предвидени обучения за кариерно развитие и усъвършенстване за 1 550 трудови посредници от системата на Агенцията по заетостта.

  • По схема на ОПРЧР „Модернизиране системата за предоставяне на услуги” (с бюджет 1.3 евро) се изграждат електронни терминали в 108 точки за обслужване в системата на Агенцията по заетостта, благодарение на което ще се улесни достъпът на гражданите и бизнеса на информация за предлаганите и търсените работни места.

  • По схема на ОПРЧР „Подобряване качеството на услугите в системата на Министерството на труда и социалната политика” (бюджет 1 млн. евро) е изградено консултантско звено за предоставяне на телекомуникационни услуги на гражданите и бизнеса относно услугите, предоставяни от в системата на МТСП.

  • По 2 схеми на ОПРР „Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали” с финансиране от 1 318 213 лева е подобрена и модернизирана инфраструктурата на Дирекции „Бюро по труда” в Пловдив, Пазарджик, Първомай, Пещера, Велинград, Карлово, Харманли и Хасково.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница