Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие



страница18/24
Дата14.08.2018
Размер3.15 Mb.
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   24

III.SWOT анализ





СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Благоприятно транспортно-географско положение – три пресичащи се ЕТК, които интегрират района в европейски и глобален план;

  • Съхранена, привлекателна и разнообразна природна среда, богато културно-историческо наследство;

  • Наличие на потенциал за използване на ВЕИ – биомаса, водна и слънчева енергия;

  • Стабилност на регионалната икономика по отношение на създадения БВП;

  • Висок агроекологичен потенциал, в това число НИЦ и кадри;

  • Наличие на сравнително висок брой на средства за настаняване и подслон;

  • Добра осигуреност от инфраструктура и персонал в системата на здравеопазването;

  • Сравнително равномерно разпределена градска мрежа на територията на ЮЦР, което дава възможности за потенциален достъп на населението от периферните градски територии до услугите и възможностите в градовете.




  • Големи вътрешнорегионални различия по всички анализирани показатели – изразена периферност;

  • Неблагоприятна демографска ситуация на територията на ЮЦР;

  • Неблагоприятна образователната структура на населението;

  • Липса на подходяща професионална ориентация, която да съответства на конкретните нужди на пазара на труда;

  • Ниски разходи за НИРД;

  • Ниско равнище на доходите и висок риск от бедност;

  • По-ниска степен на изграденост на пътната мрежа от висок клас в южните части на района;

  • Ниска гъстота на жп мрежата, ниска степен на електрификация и степен на удвоени жп линии;

  • Трудна транспортна достъпност до някои градски центрове, като Смолян;

  • Ниска степен на изграденост на газоразпределителни мрежи и газификацията на домакинствата, наличие на територии извън газоразпределителната мрежа - агломерационните ареали на Карлово, Кърджали и Смолян;

  • Липса на широколентова инфраструктура в слабо населените или по-слабо развитите в икономическо отношение части на района;

  • Висок риск по отношение на последиците от климатичните промени - районът е засегнат от наводнения и свлачищни процеси.

  • Влошени качества на атмосферния въздух;

  • Нисък % от населението, обслужено от пречиствателни станции.

ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Финансиране от фондовете на ЕС;

  • Новата политика на ЕС за периода 2014-2020;

  • Активно трансгранично и транснационално сътрудничество;

  • Ускорено усвояване на средства от Европейските фондове;

  • Възможност за развитие на силен образователен и научно-изследователски сектор;

  • Привличане на преки чуждестранни инвестиции.



  • Продължително негативно влияние на глобалната финансова и икономическа криза;

  • Засилен външен конкурентен натиск върху националната икономика;

  • По-добри възможности за реализация на младите хора извън района;

  • Негативно влияние на глобализацията, климатичните промени, енергийната зависимост, демографския упадък;

  • Изолираност и изоставане в социално-икономическо развитие на граничните и отдалечените планински райони;

  • Икономическата ситуация в Гърция.




IV.Стратегия

4.1 Визия за бъдещо развитие на района




4.1.1 Обосновка за стратегическата рамка

Изграждането на стратегическата рамка се основава на два ключови аргумента:



  1. Стратегическата рамка, отчитайки резултатите от социално-икономическия анализ трябва да допринесе за преодоляване на идентифицираните дефицити и задоволяване на потребностите, като се извлече максимална полза от наличния потенциал и очертаните възможности пред района.

Следователно е необходимо да се предвидят целенасочени интервенции, ориентирани към намаляване/ преодоляване на:

  1. големите вътрешнорегионални неравенства;

  2. изостаналостта в областта на НИРД, ИКТ и бизнес, базиран на иновации, екологосъобразни и енергоефективни решения;

  3. ниската степен на изграденост на пътната мрежа от висок клас в южните части на района и трудна транспортна достъпност до някои градски центрове;

  4. влошените качества на атмосферния въздух и недостатъчна екологична инфраструктура;

стъпвайки на безспорните предимства, в това число:



  1. благоприятното транспортно-географско положение;

  2. съхранената, привлекателна и разнообразна природна среда, богатото културно-историческо наследство;

  3. наличието на потенциал за използване на ВЕИ – биомаса, водна и слънчева енергия;

  4. високия агроекологичен потенциал, в това число научно-изследователски центрове и кадри;

  5. наличието на сравнително висок брой на средства за настаняване и подслон

и използвайки възможностите за финансиране на новите политики на ЕС за периода 2014-2020 г., а също така активното трансгранично и транснационално сътрудничество и икономическата ситуация в Гърция.


  1. Стратегическата рамка отчита и целите на европейската кохезионна политика и приоритетите за развитие на регионите на ЕС, определени със Стратегията “Европа 2020” и с други общоевропейски документи на политиката на сближаване, съответно транспонирани в Национална програма за развитие на Република България: „България 2020” и Национална стратегия за регионално развитие на република България в периода 2012-2022 г.

Националната програма за развитие на Република България: „България 2020” е националният стратегически документ от най-висок ранг, формулиращ целите и приоритетите за развитието на България във всички сектори, имащи отношение към постигането на целите на Стратегията „Европа 2020”. Стратегическият пакет съдържа три основни цели и осем приоритета:

  1. Подобряване на достъпа и повишаване на качеството на образованието и обучението и качествените характеристики на работната сила;

  2. Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване;

  3. Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал;

  4. Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси;

  5. Подкрепа за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна иновативна инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;

  6. Укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса;

  7. Изграждане на адекватна енергийна инфраструктура, подкрепа за повишаване на ресурсната ефективност и намаляване на енергийната зависимост;

  8. Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари.

Върху третия приоритет е построена Национална стратегия за регионално развитие на република (НСРР) България в периода 2012-2022 г. Това е и основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия/неравенства в контекста на общоевропейската политика за сближаване и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.

Като прави оценка на необходимите финансови ресурси за постигане на целите и дефинира количествените индикатори, които да мерят степента на постигането на целите, НСРР:



  • Разпределя финансовия ресурс, както по цели и приоритети, така и по райони. Първото разпределение е направено в зависимост от идентифицираните нужди и целевите стойности на дефинираните индикатори, а при второто е използван „компенсаторния” подход т.е. колкото в по-неблагоприятна позиция е дадения район, толкова повече средства се насочват към него;

  • Категоризира индикаторите и им присъжда стойности по райони.

Следователно стратегическата рамка на регионалния план за развитие на ЮЦР се изгражда върху установените и остойностени приоритети на НСРР.

При определянето на целите и приоритетите за развитие на района са взети предвид и препоръките от Междинната оценка за изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2007-2013 г. Докладът за резултатите от междинната оценка формулира препоръки относно изпълнението на РПР на ЮЦР 2007-2013 г. до края на периода на действието му, както и предложения за разработване на РПР на ЮЦР за периода след 2013 г.

В съответствие с основните приоритети на Стратегията „Европа 2020”, на Национална програма за реформи на Република България – „България 2020”, с целите и приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие, със секторните приоритети и инвестиционните намерения на другите структуроопределящи за Южен централен район политики и като се отчитат специфичните му характеристики, потенциалът за развитие на района за следващия период 2014-2020 г. би могъл да се насочи в няколко приоритетни направления:

 Южен централен район се характеризира с изключително богато разнообразие на природни и културно-исторически забележителности. Богатият ресурсен потенциал за развитие на алтернативни форми за туризъм се явява възможност за диверсифициране на икономиката, намаляване на риска от външни шокове, стимулиране на местното предприемачество и овладяване на процесите на обезлюдяване на планинските райони.

 Наличието на научно-изследователски центрове, висши учебни заведения, колежи и голям брой частни училища с добра обезпеченост от сграден фонд, квалифициран преподавателски персонал, е потенциал за развитие на научно-изследователска и развойна дейност.

 Благоприятното географско положение на района създава условия за развитието на всички видове селскостопански култури, за използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на средата за живот и бизнес в района.

 Препоръчително е при изготвянето на РПР за следващия програмен период да бъдат насочени усилия в преодоляването на различни екологични проблеми - замърсяване на въздуха и почвите, шум и др. и подобряване на екологичната инфраструктура.

 Необходимо е създаване на условия за постепенно преодоляване на вътрешно-регионалните различия „център-периферия”, чрез създаване на равностойни условия за живот.

Посочените по-горе препоръки са взети предвид и отразени в Регионалния план за развитие на Южен централен район за периода 2014-2020 г.

Схема на стратегическата рамка е представена в Приложение 48.



4.1.2 Визия за бъдещо развитие на района

Независимо от новите реалности, предизвикателства и заплахи през последните години на криза в национален, европейски и световен мащаб, общата представа за желаното бъдещо развитие и състояние на района е нужно да продължава да носи основните черти на позитивни представи и очаквания за: „динамично развитие”, „устойчиво развитие”, „висок икономически растеж и заетост”, „подобрено качество на живот”, „съхранено природно и културно наследство”. В такава насока е формулирана визията за развитие на ЮЦР за периода 2014-2020 г. „ЮЦР – привлекателно място за живеене, бизнес и туризъм, с по-добри условия за комуникация и съхранено природно, и културно наследство”.

Политиката за бъдещото развитие на ЮЦР цели да подобри икономическото и социално състояние на района на основата на устойчиво и балансирано развитие посредством инвестиции в инфраструктурата и човешките ресурси на района. За реализирането на визията се разчита на конкурентоспособността на регионалната икономика и на местните ресурси и потенциал, които с помощта на финансовите инструменти на ЕС и национални средства да се превърнат в конкурентни предимства. Инвестициите в човешкия капитал и социална инфраструктура ще допринесат за социалното сближаване. Териториално балансираният растеж ще се постигне чрез укрепване на градовете центрове и подобряване на свързаността в района и качеството на средата в населените места. При такова съчетание ЮЦР може да се превърне в привлекателно място за живот и бизнес и да осигури висок жизнен стандарт на населението.

1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница