Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие

4.3 Приоритети

4.3.1 Приоритети по СЦ1

Малките и средни предприятия (МСП) са ключово звено в икономиката на ЮЦР, тъй като не само произвеждат значителна част от брутния вътрешен продукт в района, но и създават заетост, която в условията на финансова криза осигурява социална и финансова стабилност на населението. Повишаването на регионалната конкурентоспособност е свързано с подкрепа на бизнеса за технологично обновяване на производствената сфера, цифровизацията на процесите и използването на ИКТ в предприятията, насърчаване внедряването на нови продукти и технологии и развитие на „зелени” икономически дейности в сектора на МСП. За модернизиране и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика е необходимо да се създадат възможности за достъп на МСП до иновации и развойна дейност. Същевременно ще продължи подпомагането за подобряване на бизнес инфраструктурата в производствените зони, както и насърчаването на бизнес кооперирането и свързването в клъстери.

1. 
   Специфична цел 1: Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура.
   

Дейностите, които ще бъдат изпълнявани, са ориентирани към подобряване на достъпа до инфраструктурни мрежи на територията на обособени производствени зони в ЮЦР като водоснабдяване, канализация, пречистване на отпадъчните води, вътрешна мрежа от пътища/улици в производствената зона, захранване с ел. енергия, захранване с природен газ, достъп до интернет, осигуряване на достъп до логистични и складови услуги и др. Ще се обърне внимание на осигуряването на достъп до широколентов интернет, който да подпомогне въвеждането на нови технологии от предприятията и да съдейства за развитието на иновации и разработване на нови продукти.

2. 
   Специфична цел 2: Развитие на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите
   

За да се повиши продуктивността на местните компании е необходимо да се увеличи темпа на техническо обновление и иновации и да се стимулира създаването на нови бизнес дейности. Наличие на научно-изследователски и университетски центрове, както и създаването на център за иновации и технологичен трансфер има важно значение при определяне на възможностите за внедряване на иновативни производства и технологично обновление. В този контекст, водеща роля ще играе гр.Пловдив, където са съсредоточени университетите, колежите, научно-изследователските институти и лаборатории, които имат най-голям потенциал за осъществяване на технологични изследвания и решения. Затова политиката за регионално развитие трябва да подкрепи механизмите, структурите и институциите, които генерират създаването и усвояването на иновациите в ЮЦР и широкото въвеждане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор.

Към настоящия момент най-сериозното ограничение за развитието и изпълнението на дейностите, свързани с иновационната и технологична политика на равнище предприятие в ЮЦР, са от ресурсен характер. Необходимо е да се изгради среда, която да стимулира създаването на нови технологии и продукти, в която да функционират съвременни центрове за трансфер на нови знания и технологии, преимуществено в земеделието и ХВП, агроцентрове за производство, консултации, сервиз и обучение в областта на селското стопанство, центрове за изследване и развитие на храните, сертификация и контрол на безопасността, автентичността и качеството на произвежданите продукти.

Специално внимание следва да се отдели на стимулирането на научните изследвания, разработките и иновациите в ИКТ сектора като приоритетен по отношение на потенциала му за иновации за повишаване на икономическия растеж²⁰ и повишаване на квалификацията на ИКТ специалистите и цифровата компетентност на работната сила в другите сектори и особено в МСП в съответствие с изискванията на пазара на труда.

3. 
   Специфична цел 3: Изграждане на бизнес мрежи и клъстери
   

В този контекст, важна роля за постигане на устойчив икономически растеж в ЮЦР ще има създаването на клъстери в областта на туризма, земеделието, горското стопанство, електротехническата промишленост и добивната индустрия, свързана с енергопроизводството. Така например, за подпомагане на съществуващите и създаване на нови малки и средни предприятия в ЮЦР, при наличието на силно развита в близкото минало електротехническа и електронна промишленост и съществуващия научен потенциал в района, полезно ще бъде създаването на високотехнологичен парк в гр.Пловдив. Това определя необходимостта от дейности по създаване и повишаване ефективността на съществуващите бизнес услуги, включително специализирани услуги за групи МСП. Специфичните регионални потребности ще определят вида на необходимата инфраструктура: напр. изграждане на регионални офиси за обслужване на инвеститори, изложбени зали, бизнес инкубатори и бизнес центрове в градовете с население над 30 хиляди жители. Политиката за регионално развитие трябва да подкрепи и развитието на балансирана иновативна екосистема в областта на ИКТ - е-инфраструктура, центрове за компетентност, технологични паркове, клъстери, бизнес инкубатори.

Развитието на туризма в ЮЦР има все по-голямо значение за икономиката и заетостта в района. Районът притежава значителен потенциал за разширяване и разнообразяване на регионалния туристически продукт и предлаганите услуги. Благоприятните природни фактори, както и културно-историческото наследство, натрупаният опит в предлаганите туристически услуги и изградената в значителна степен туристическа база спомагат за разширяването на туристическата индустрия и увеличаване на приходите от туризма.

1. 
   Специфична цел 1: Създаване на условия и стимулиране развитието на различни форми на туризъм
   

Съществени особености на културното наследство са пространствената дисперсност, темпоралното многообразие, многопластовото присъствие и концентрацията на културни пластове на местата, където последователно са създавани селища от различни епохи, най-често около лечебни минерални извори. Всичко това благоприятства за формирането на ареали, наситени с културни паметници – пример е този около Пловдив с двата ареала на север около Казанлък и на юг в Родопите.

На територията на района потенциал за приоритетно развитие на културен туризъм има във връзка с недвижимите културни ценности с национална и международна известност: манастирите – Бачковски, Сопотски, Калоферски, Манастирският комплекс “Кръстова гора–Св. Троица” (Българският Йерусалим) като поклоннически център; тракийските култови храмове в Старосел, Перперикон; археологическите резервати “Старинен Пловдив”и Хисаря; Тракийската гробница край с. Александрово; Тракийската гробница и византийска крепост в с. Мезек, Античният театър в Пловдив и др.

Друг съществен потенциал за развитието на туризма в района е наличието на природно богатство. Като част от това богатство са горите, които обхващат 45.1% от територията на района. Те са ценен възобновяем природен ресурс и основно звено на климатичния баланс. Важно стопанско значение имат също така и за икономическото развитие на района.

Природно-екологическите дадености на района, в съчетание с уникална самобитност и култура са предпоставка за развитието на следните видове алтернативен туризъм:

• 
  Еко туризъм, при подходящо управление на защитените територии и видове, което да гарантира опазването им и превръщането им в центрове за развитие на този вид туризъм.
  
• 
  Балнеоложки и почивен– за това благоприятстват минералните извори на територията на района (Велинград, Хисаря, Баня) и ски центровете (Пампорово, Чепеларе);
  
• 
  Селски туризъм – особено подходящ за развитие в Родопите, където са съхранени културните традиции и има потенциал за развитие на биоземеделие.
  
• 
  Приключенски и екстремен туризъм – подходящ за развитие по южните склонове на Стара планина и в Родопите
  
• 
  Винен туризъм – подходящи условия за развитието му съществуват в Родопската яка, с.Старосел, с.Баня и др.
  

Дейностите по създаване на подходящи условия за развитие на туризъм включват:

• 
  опазване, цифровизация, социализация, експониране и популяризиране на недвижими, движими и нематериални културни ценности;
  
• 
  изграждане и реконструкция на инфраструктурата за достъп до паметници на културата и природни забележителности, вкл. за хора в неравностойно положение;
  
• 
  разработване на реклама и създаване на специфични туристически продукти;
  
• 
  реставрация и консервация на недвижими културни ценности от архитектурното наследство в градската среда;
  
• 
  разработване на планове за опазване и управление на националните археологически резервати;
  
• 
  организиране и провеждане на културни събития;
  
• 
  дейности на НПО, свързани с опазване на културното наследството.
  

2. 
   Специфична цел 2: Развитие на културните и творчески индустрии
   

В района се срещат и други форми на нематериалното културно наследство – характерни традиции, обреди, духовността и културния облик на местното население, натрупани през вековете. Важен културен феномен за района, респ. за страната е нестинарството, който като част от нематериалното културно наследство на човечеството е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Сред новите предложения на България за включване в списъка на ЮНЕСКО е „Двугласното пеене в град Неделино”. Това е специфично пеене, което не съществува никъде другаде и се пее на кварти и секунди. Всяка година в Неделино се провежда традиционен национален фолклорен фестивал за двугласно пеене и народна песен с международно участие.

В ЮЦР следва да продължат да се развиват културните индустрии, които бидейки сфери на бизнеса, при това използващи иновации, допринасят за развитието на района. Още повече, че те могат да станат ключ към приоритетния културен туризъм и да подобрят модерния имидж на градовете.

Усилията трябва да бъдат насочени към:

• 
  реализация на мерки и дейности, допринасящи за избора на гр. Пловдив за културна столица на Европа през 2019 г.;
  
• 
  създаване на по-добра организация при провеждане на фестивали в ЮЦР, представящи културната идентичност на района и популяризиращи го като културна европейска туристическа дестинация;
  
• 
  подобряване на бизнес-капацитета на съществуващите фирми, работещи в областта на културните индустрии, подобряване на уменията за мениджмънт и маркетинг;
  
• 
  създаване на условия за стартиране на нови бизнес дейности в областта на културата
  
• 
  създаване на специализирани структури, разчитащи на публично- частните партньорства – напр. Агенции за културно развитие в по-големите центрове;
  
• 
  развитие на културни или археологически резервати и етнографски комплекси – Старият Пловдив, Широка лъка, Златоград, Смолян (кв. Райково);
  
• 
  създаване на инкубатори за творчески индустрии – Пловдив, Казанлък, Златоград, Смолян;
  
• 
  създаване на условия в Пловдив за привличане на филмови продукции в района.
  

Както става видно от анализа, в района има дефицит на инфраструктура за опазване на околната среда, а намаляване на негативното въздействие върху околната среда, включително посредством по-ефективно използване на ресурсите е приоритет залегнал във всички стратегически и програмни документи.

1. 
   Специфична цел 1: Подобряване на водоснабдителната инфраструктура и услуги
   

• 
  изграждане на водоснабдяване в неводоснабдените селища, в районите с туристически потенциал, в зоните за развитие на бизнес;
  
• 
  контрол на водовземането;
  
• 
  изграждане и реконструкция на ВИК мрежа и ПСОВ;
  
• 
  изграждане на пречиствателни станции за питейна вода;
  
• 
  изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  изграждане на нови водохващания;
  
• 
  прилагане на водоспестяващи техники и технологии за напояване;
  
• 
  изграждането на водоизточници – язовири за водоснабдяване.
  
• 
  прилагане на добри земеделски (в т.ч. „Правила за добрите земеделски практики“, одобрени със Заповед на МЗХ) и фермерски практики, с цел предотвратяване на негативното въздействие върху зоните за защита на водите, съгласно Становище по Екологична оценка № 3-1/2013 г., мярка Б.2.
  

Подобряването на водоснабдяването на град Пловдив и околните общини и осигуряването на питейна вода в необходимото количество и с нужното качество ще се постигне чрез изграждане на магистрални водопроводи от каскада Въча.

2. 
   Специфична цел 2: Изграждане и модернизиране на канализационна инфраструктура и пречиствателна инфраструктура за отпадни води
   

3. 
   Специфична цел 3: Подобряване управлението на отпадъците
   

В Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) е предвидено изграждане на система от съоръжения (общо 57 за цялата страна), осигуряваща екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани в страната.

За да бъде преустановена експлоатацията и в последствие закрити (рекултивирани) съществуващите общински депа за битови отпадъци е необходимо да се изградят съответните нови депа за отпадъци, които да отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъците и да бъдат с достатъчен капацитет за осигуряване обезвреждането на битовите отпадъци от съответните региони.

Към момента на територията на района са построени в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕС и се експлоатират общо 8 броя регионални депа – в Харманли, Мадан, Хасково, Карлово, Рудозем, Пловдив-Цалапица, Пловдив-Шишманци, Доспат. В процес на строителство с национално финансиране е регионалното депо в Смолян, а за регионалното депо в Кърджали е осигурено целево финансиране по програма ИСПА и национално съфинансиране.

Останалите 2 в ЮЦР от предвидените с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (в Пазарджик и Панагюрище) са в процес на подготовка за изграждане.

Започнато е строителството на регионален център за обезвреждане на ТБО за общините Асеновград, Първомай, Садово и Лъки.

4. 
   Специфична цел 4: Укрепване на мрежата от защитени територии и места от Европейската мрежа „Натура 2000”
   

• 
  Програмите за привличане на обществеността и създаването на партньорства за устойчивото управление на териториите от НЕМ;
  
• 
  Обвързването на развитието на екологично земеделие и устойчив туризъм с управлението и опазването на защитените територии и другите обекти от НЕМ.
  

• 
  Зоните за защита на водите по реда на чл.119а от Закона за водите и предвидените за тях мерки за опазване в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) в Източнобеломорски и Западнобеломорски райони;
  
• 
  паметниците на културата и на техните охранителни зони;
  
• 
  защитените територии, определени със ЗЗТ, заповедите за обявяването им и с утвърдените планове за управление;
  
• 
  защитените зони: обявени със заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР; включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, обнародван в „Държавен вестник“; разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 от ЗБР за внасяне в Министерския съвет за приемане;
  
• 
  санитарно-охранителни зони, водите в зоните за съществуващо и перспективно ползване (зони за къпане и др.).
  

5. 
   Специфична цел 5: Премахване на последиците от индустриални и битови замърсявания и ограничаването им
   

За целта трябва да продължат дейностите по разработване и изпълнение на програми за управление на качеството на въздуха и повишаване употребата и насърчаване на производството на екологично чисти горива.

Наред с тях е необходимо и изпълнение на дейности за:

• 
  устойчиво управление на земеделската земя чрез комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, както и изграждането на мощности за производство на компост и биохумус от оборски тор;
  
• 
  премахване на всички депа с хербициди;
  
• 
  минимизиране на екологичните рискове от стари замърсявания чрез реализиране на конкретни проекти за замърсявания, причинени от Горубсо – област Кърджали и област Смолян; оловно-цинкови производства – област Кърджали, област Пловдив, ТЕЦ „Марица – Изток” – област Хасково и чрез премахване на последиците от нерегламентираните сметища и минимизиране на екологичните рискове посредством тяхната рекултивация;
  

6. 
   Специфична цел 6: Превенция на последиците от климатичните промени
   

Предвид спецификата на района, важно място следва да се отреди на мерките, свързани с възстановяването на хидромелиоративните системи и провеждане на противоерозионни мероприятия, в т.ч. развитие на горските масиви чрез залесяване, като фактори за противодействие на наводненията и вредното въздействие на климатичните промени.

При изпълнение на дейностите по специфичната цел следва да се предвидят екологичните рискове, свързани с евентуални бъдещи наводнения, като за целта бъдат взети предвид разработените от Басейновите дирекции Предварителни оценки на риска от наводнения, в които са определени районите с потенциален риск от наводнения, съгласно Становище по ЕО № 3-1/2013 г., мярка 4.

Вследствие на постоянното необратимо изменение на климата, в резултат на системната човешка експлоатация, се налага предприемане на мерки и дейности, свързани с адаптация към последиците от климатичните промени и смекчаване на тяхното влияние при реализиране на основни секторни политики в района. В тази връзка мерките ще бъдат насочени към:

- Ефективно прилагане на общинските програми за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за нивата на фини прахови частици ФПЧ₁₀ в атмосферния въздух;

- По-голяма ангажираност на общините от ЮЦР в Инициативата „Спогодба с кметове“ (Covenant of Mayors) и създаване на конкретни проекти, с цел намаляване на емисиите чрез по-голяма енергийна ефективност и производство и употреба на по-чиста енергия;

- Насърчаване използването на потреблението на природен газ, с цел намаляване на замърсяването на атмосферния въздух;

- Подобряване организацията на транспортната схема чрез проектиране, изграждане на нова или оптимизиране на съществуващата инфраструктура с въвеждане на системи за интегриран градски транспорт, диверсификация на превозите, обновяване на автобусен парк;

- Подкрепа на проекти за изграждане на нови паркинги и велосипедни алеи;

- Благоустройство на крайпътни и междублокови пространства;

- Изготвяне и реализиране на проекти за подобряване на енергийната ефективност и саниране на общински сграден фонд;

- Подкрепа на проекти за увеличаване дела на производството на топлинна енергия от ВЕИ в района;

- Подкрепа на проекти за обследване на промишлените системи с оглед възможността за внедряване на ВЕИ в промишлените инсталации в района;

- Действия за ограничаване на изпусканите в атмосферния въздух емисии на вредни вещества от промишлените обекти;

• 
  Дейности за подобряване технологията на пречистване на водите и изграждане на нови или реконструкция на съществуващи съоръжения;
  
• 
  Подкрепа на проекти за технологично обновление в производствените процеси за намаляване деградацията на земите и почвите;
  
• 
  Реализиране на програми за екологично земеделие и животновъдство;
  
• 
  Реализиране на програми за опазване и възстановяване на биоразнообразието в района;
  
• 
  Подкрепа на проекти за превенция на свлачища, наводнения и ерозия на почвата.
  
• 
  Разширяване на партньорствата на различните компетентни институции с местните публични власти, групи от гражданското общество, включително енергийни компании и финансови институции.
  

Освен за живота и здравето на хората е необходимо и реализирането на мерки за превенция на въздействието на климатичните промени върху критичната инфраструктура и материалните блага на хората.

От съществено значение е и да се изгради ангажираност у населението към екологичните проблеми на Южен централен района, като за целта е необходимо да бъдат подкрепени мерки, свързани с повишаване на обществената информираност. Изпълнението на тези мерки ще допринесе за: постигане висока степен на информираност за състоянието на компонентите на околната среда в региона и формиране на активно обществено поведение, свързано с проява на грижи и действия за нейното опазване; очертаване на основните фактори на въздействие върху специфичните климатични условия на региона; посочване на начини за адаптация към променените климатични условия според конкретния риск, застрашаващ здравето и живота на хората; формулиране на адекватни превантивни действия, които могат да доведат до намаляване на риска от нарушаване на екологичното равновесие в региона.

Реализирането на дейности, свързани с екологичното образование могат да се осъществяват чрез провеждане на обучителни семинари, информационни дни, форуми и дискусии, конкурси и открити уроци, организиране на художествени и фото-изложби, издаване на информационни материали /брошури, плакати, флаери, CD и др./.

Мащабни информационно–образователни кампании в училища, читалища, ведомства, фирми, общини, малки населени места и др., организирани от публични и неправителствени организации с цел активиране и фокусиране на обществените нагласи и поведение към предизвикателствата на екосредата, могат да се организират по повод различни Международни и Световни дни от Еко-календара - Световен ден на влажните зони, Международен ден на енергийната ефективност, Световен ден на водата, Международен ден на птиците и Седмицата на гората, Международен ден на земята, Световни дни на мигриращите птици, Международен ден на климата и Международен ден на биоразнообразието, Международен ден за опазване на околната среда, Еньовден, Седмица на мобилността и др.

7. 
   Специфична цел 7: Подкрепа за преминаване към нисковъглеродна икономика
   

• 
  подобряване не енергийната ефективност, включително използване на възобновяема енергия в публичните инфраструктури и сгради;
  
• 
  подобряване не енергийната ефективност, включително използване на възобновяема енергия в жилищния сектор.
  

Сред приоритетите на ЕФРР за периода 2014 – 2020 г. е и разработване на екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност. Подкрепата за електрификацията на градската мобилност и градския транспорт, чрез въвеждане на местни преференции и изграждане на зарядна инфраструктура за електромобили би допринесло за изпълнение на приоритета.

С цел ограничаване влиянието на последиците от климатичните промени и подобряване на екологичното състояние на Южен централен район, развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да става в съответствие с мерките и ограниченията в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2011-2020 г., съгласно Становище по ЕО № 3 -1/2013 г., мярка Б.3.