Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие

4.3.2 Приоритети по СЦ2

Инвестирането в социална инфраструктура е предпоставка за устойчивото развитие на района. Въпреки направените инвестиции, анализът потвърждава необходимостта от допълнително развитие на социалната инфраструктура.

1. 
   Специфична цел 1: Подобряване на достъпа до образователни услуги
   

Приобщаването и задържането на учениците и младите хора в образователната система е предпоставка за повишаване на равнището на образованост на населението и за по-добра социална и професионална интеграция на гражданите. Осигуряването на равни възможности за образование, включително за лица в затруднено социално и неравностойно положение, е важен елемент на политиката за осигуряване на условия за качествено образование и за мотивация на младите хора за участие в образователния процес. Основен принос в тази насока ще има прилагането на някои от ключовите мерки на реформата в предучилищното и училищното образование: включване в задължително предучилищно образование и на 4-годишните деца от учебната 2016/2017 г.; разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден до VII клас; ефективно финансиране на достъпа и качеството на всички етапи и степени на училищно образование; оптимизиране на самостоятелната и индивидуалната форма на обучение; разгръщане на дистанционната и въвеждане на комбинирана форма на обучение, което ще гарантира повече възможности за достъп за различни категории лица и превенция на отпадането и ранното напускане, вкл. чрез широкото използване на възможностите на ИКТ; регламентиране на центрове за подкрепа за личностно развитие с цел интегриране на грижата за децата и учениците, както и развитие на интересите и способностите на децата.

В изпълнение на Национална цел 4 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Дял на преждевременно напусналите образователната система от 11% до 2020 г.”, от м.април 2012 г. стартира и Национална програма за подпомагане на училищата, които изпълняват собствена стратегия за превенция и преодоляване на отсъствията и на преждевременното напускане на училище, както и на План за действие в зависимост от конкретните условия и трудности във всяко училище. В стратегиите на училищно ниво задължително се предвижда да има и компонент „работа с родителите”. До края на 2012 г. предстои да бъде разработена и Национална стратегия за намаляване на преждевременното напускане на училище до 2020 г. Проектът на стратегия предвижда следните възможни области на интервенция: мониторинг на преждевременното напускане на училище, вкл. детайлен анализ на данните и изготвяне на дългосрочни политики за превенция, интервенция и компенсиране на преждевременното напускане на училище, както и работа с учители, обучители и работещи с млади хора, с родителите и местните общности. Стратегията ще подобри координацията и взаимодействието между институциите.

В изпълнение на Национална цел 4 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Дял на 30-34 годишните със завършено висше образование – 36% до 2020 г.” е препоръчително да се предприемат мерки за осигуряване на достъпност в системата на висшето образование. Между тях са разширяването на възможностите за студентски стипендии и кредити, разработване на ефективни модели за финансиране на висшето образование, ориентирани към резултатите от образователния процес и реализацията на пазара на труда, утвърждаването на гъвкави форми на обучение, стимулирането на мобилността в системата на образованието, младежта и науката, осигуряването на преходи между средното и висшето образование и съвместимост между кредитната система в областта на висшето образование и тази в средното професионално образование.

2. 
   Специфична цел 2: Подобряване на достъпа до здравни услуги
   

• 
  да се продължи реконструкцията, обновяването и оборудването на лечебни и здравни заведения със специален акцент върху: създаване на високотехнологични звена за диагностика и лечение на социално-значими заболявания; дейности свързани с трансплантациите, подобряване на материалната база и обновяване на медицинската апаратура в хемодиализните структури и изграждането на еднодневни центрове към специализираните болнични заведения;
  
• 
  да се подкрепи системата за спешна медицинска помощ, която да гарантира по-добър достъп на населението до специализирани лечебни заведения - подмяна на автомобилния парк и апаратура и извършване на основни ремонтни дейности във филиалите за спешна медицинска помощ;
  
• 
  да се подобри материалната база в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) за осигуряване на ефективен здравен контрол;
  
• 
  да се подобри материалната база в психиатричните болници;
  
• 
  да се осигури широколентова свързаност на медицинските заведения с цел широко използване на възможностите на теле-медицината, особено за хората в отдалечените и труднодостъпните населени места.
  

3. 
   Специфична цел 3: Подобряване на достъпа до социални услуги
   

По отношение на специализираните институции за предоставяне на социални услуги за деца е необходимо да се подкрепят дейности, произтичащи от Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, целяща постепенното им закриване.

По отношение на специализираните институции за предоставяне на социални услуги за възрастни хора е необходимо да се инвестира в подобряване на условията и услугите в тях, в посока превенция на риска от институционализация, разширяване на мрежата на съществуващите услуги в общността и развитие на иновативни интегрирани услуги.

Широкото използване на ИКТ ще допринесе за справяне с основните икономически и социални предизвикателства, което включва действия, свързани с осигуряването на достъпни интерактивни он-лайн услуги и цифровото приобщаване на хората и групите в неравностойно положение²¹ и предоставянето на ИКТ базирани здравни и социални услуги за осигуряване на достоен и независим живот на възрастните хора.

4. 
   Специфична цел 4: Подобряване на достъпа до културни услуги
   

• 
  реконструкция и модернизация на културна инфраструктура - читалища, музеи, опери, театри, концертни зали, библиотеки, фондохранилища и др. включително чрез обновяване на библиотечен фонд, експозиции и осигуряване на широколентова свързаност на читалищата и библиотеките с цел по-добро използване на потенциала им като естествен център за социални контакти;
  
• 
  модернизиране на образователната инфраструктура на училищата по изкуства и култура;
  
• 
  дейности на НПО, свързани с развитие на културни и творчески дейности.
  

5. 
   Специфична цел 5: Подобряване на достъпа до спорт
   

6. 
   Специфична цел 6: Развитие на личността и подобряване на качествените характеристики на работната сила
   

• 
  укрепване на връзките между висшето образование, научните изследвания и бизнеса, стимулиране развитието на предприемачески, творчески и иновативни умения във всички дисциплини и във всеки един от трите етапа на висшето образование, насърчаване на иновациите чрез по-интерактивна среда на обучение и подобрена инфраструктура за трансфер на знания, подкрепа за сътрудничеството между университетите и висшите училища от една страна и реалния сектор от друга страна повишаване на „цифровата грамотност” на учащите се;
  
• 
  изграждане на образователна среда, съответстваща на приоритетните направления за развитие на науката в България до 2020 г.: енергия, енергийна ефективност и транспорт, развитие на зелени и еко-технологии, здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни, нови материали и технологии, културно историческо наследство; информационни и комуникационни технологии;
  

Подобряването на знанията и уменията на работната сила и инвестициите в човешките ресурси са ключ към постигане на повече и по-качествени работни места и интегриране на възможно най-голям брой хора в заетостта. Това е и начинът за повишаване на производителността на труда, от една страна, и постигане на по-висока конкурентоспособност на икономиката, от друга. Осигуряването на баланс между търсенето и предлагането на знания и умения е от съществено значение за адаптиране на работната сила към потребностите на пазара на труда, за посрещане на структурните промени в икономиката, за правилното насочване на инвестициите в образование и обучение към търсени професии, за планиране на различни политики в това число и политиката за учене през целия живот.

От друга страна, върху качеството на работната сила влияние оказва и начинът, по който са изградени и функционират системите за управление на човешките ресурси в предприятията, доколкото те имат важно значение за производителността на труда, кариерното развитие и стимулирането на професионалната мобилност на работната сила. Не на последно място, доброто физическо състояние на работната сила, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд в предприятията и ефективното управление на човешките ресурси са ключово изискване за постигане на по-високо качество на работната сила и по-добрата адаптация към динамично изменящите се икономически условия.

Областите на въздействие включват:

• 
  динамично адаптиране на ученето през целия живот и мобилността към потребностите на личността и изискванията на пазара на труда;
  
• 
  придобиване на компетентности, вкл. езикови и цифрови, в съответствие с пазара на труда;
  
• 
  насърчаване въвеждането на съвременни форми на организация на труда за по-лесна адаптация на работниците, служителите и предприятията към промените;
  
• 
  подобряване качеството и условията на труд в предприятията.
  

Постигането на визията за желаното състояние към края на програмния период е пряко свързано и с компетенциите на регионалните и местни институции за разработване и реализация на регионалната и секторни политики както, и с капацитета за управление на проекти и обслужване на гражданите и местния бизнес. Подобряването на качеството на предлаганите административни услуги от общинските и областните администрации за гражданите и бизнеса е фактор за привличане на инвеститори. Качеството на публичните услугите води както до повишаване конкурентноспособността на местната икономика, така и да повишаване на качеството на живот в отделната община или област.

1. 
   Специфична цел 1: Внедряване принципите и практиките на стратегическо планиране
   

2. 
   Специфична цел 2: Повишаване на капацитета за въздействие върху развитието на района
   

• 
  повишаване на уменията за подготовка, управление и контрол на програми и проекти за постигане на по-висока усвояемост и по-висока ефективност на усвоените ресурси;
  
• 
  въвеждане на модерни форми за административно обслужване на бизнеса и гражданите;
  
• 
  изграждане и повишаване на капацитет за развитие на партньорства с частния сектор, неправителствения сектор и социалните партньори, изграждайки публично-частни партньорства и консултативни групи за партньорство по изготвяне и изпълнение на регионални и местни планове и програми, осигурявайки широка информираност и публичност на набелязаните приоритети и мерки;
  
• 
  Изграждане на администрации, ангажирани с опазване на околната среда – разширяване на използването на електронни форми на комуникация и въвеждане на „зелени инициативи“ като използването на рециклирана хартия, разделното събиране на отпадъци и др;
  
• 
  Въвеждане, разширяване и популяризиране на услугите на електронното управление.
  

4.3.3 Приоритети по СЦ3

СЦ 3: Развитие на трансгранично и транснационално сътрудничество в принос на икономическото и социалното развитие и сближаване
	П3.1: Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии
	П3.2: Развитие на междурегионалното и транснационалното сътрудничество за постигане на стратегическите цели на плана
П3.1: Развитие на трансграничното сътрудничество и мобилизиране потенциала на периферните гранични територии

Трансграничното сътрудничество е средство за насърчаване на инвестициите за социално-икономическо развитие и опазването на природните ресурси между периферните гранични територии – област Хасково, Кърджали и Смолян. То допринася за превръщането на тези територии в по-привлекателни места за хората, които живеят и работят там, а също така и за привличане на инвеститори. Осъществяването на съвместни трансгранични проекти и инициативи подобряват качеството на живот и работната среда, достъпа до основните услуги и създават нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие.

Дейностите по приоритета включват:

• 
  опазване, управление и насърчаване на природните ресурси - съвместно управление на риска срещу природни и предизвикани от човешка дейност бедствия, съвместно управление на водите, съвместно управление на отпадъците, подобряване качеството на питейната вода, насърчаване и управление на околната среда (обекти по НАТУРА и др.), насърчаване на ефективното използване на ВЕИ, насърчаване на оптималното използване на дърводобивната и дървопреработващата индустрия, като основен поминък за населението в някои планински общини, насърчаване на алтернативни форми на туризъм от екологичен интерес, териториалното планиране и екологичното планиране, разработване на трансгранични програми за обучение и сертифициране на конкурентоспособността и капацитета в областта на туризма в съответствие с екологичните и социалните ограничения, трансгранично екологично възпитание и обучение, поддържане на внедряването на системи за управление на околната среда;
  
• 
  опазване, управление и използване на културните ресурси - културните ресурси са от съществено значение в трансграничния регион (музеи, археологични и други обекти, и др.), подкрепа за алтернативни форми на туризъм от културен интерес, поддръжка на културните ресурси с помощта на ИКТ, съхраняване и насърчаване на обичаи, диалекти и обществените нрави, обмен на ноу-хау между организации от местната администрация относно развитието на културния туризъм със специален акцент върху аспектите на интегрираната устойчивост;
  
• 
  сътрудничество в областта на здравеопазването и социалното благосъстояние - сътрудничество и общи действия за решаване на въпроси от общ интерес;
  
• 
  свързаност и достъпност - подобряване на пътната мрежа, подобряване на железопътната мрежа, откриване на нови гранични преходи, подобрение на телекомуникационната инфраструктура, проекто-проучвателни работи, анализи, оценки, изследвания и пилотни проекти за насърчаване и използване на екологично-съобразени транспортни средства и иновационни решения за разрешаване на проблемни ситуации;
  
• 
  подкрепа и валоризиране на човешките ресурси - системи за наблюдение за мобилността на човешките ресурси, поддръжка на секторната мобилност и обмен на специализиран персонал сред производствените предприятия /обмен на ноу-хау и разпространение на иновации в технологиите, подкрепа на заетостта и предприемачеството сред младите хора и жените в основните икономически сектори на интерес (като туризъм, култура, околна среда) за задържането им в региона, улесняване на достъпа до заетост за дългосрочно безработните и други социално чувствителни групи, предлагане на продължаващо обучение съгласно потребностите на пазара на труда, хармонизиране на правните изисквания от трансграничните пазари на труда, икономически и социални системи (създаване на система за наблюдение и информация относно пазара на труда, разработване на бази данни, обмен на информация, опит, най-добри практики);
  
• 
  насърчаване на предприемачеството – използване на ИКТ за подобряване и увеличаване на конкурентоспособността на икономическите сектори, насърчаване на алтернативни форми на туризъм, насочени към туристите и нови инвестиции, стратегии и планове за създаването на съвместни индустриални паркове, подкрепа и управление на регионалните вериги за доставки;
  
• 
  насърчаване на сътрудничеството между научно-изследователски, технологични и академични институции и бизнес организации - сътрудничество за насочване на експерти към конкретни области на дейност, сътрудничество сред научноизследователските/технологичните институции и бизнес организации за трансфер на иновации и технологии, сътрудничество между университети и бизнес организации в трансграничния регион, сътрудничество за иновации, сътрудничеството в областта на образованието и квалификацията, особено съвместните квалификации в сектори като екологични технологии, възобновяеми енергийни източници, ИКТ и екотуризъм.
  

П3.2: Развитие на междурегионалното и транснационалното сътрудничество за постигане на стратегическите цели на плана

Междурегионалното и транснационалното сътрудничество на европейско ниво стимулира трансфера на опит и добри практики между публични институции, фирми и неправителствени организации, чрез реализирането на проекти от общ интерес и създаването на транснационални мрежи в областта на околната среда, транспорта, комуникациите, информационните технологии. Основна цел е да се постигне икономически растеж и устойчивост чрез насърчаване на икономическия, културния и социалния обмен.

Интервенциите по приоритета подкрепят проекти за:

• 
  обмен на опит и знания между представители на местните и регионални власти, трансфер на добри практики;
  
• 
  свързване на по-неопитни власти/организации/ институции в изработването на политики с такива с по-голям опит;
  
• 
  партньорства и съвместни действия по въпроси от стратегическо значение -насърчаване на иновациите и предприемачеството, опазване и подобряване на околната среда, повишаване на достъпността с цел повишаване качеството на процесите на териториална, икономическа и социална интеграция;
  
• 
  приложни изследвания на териториалното развитие, конкурентоспособността и кохезията;
  
• 
  внедряване на трансгранични публични електронни услуги с висок икономически и обществен интерес с оглед интеграция към единния цифров пазар на ЕС.
  

4.3.4 Приоритети по СЦ4

СЦ 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на градовете-центрове, подобряване свързаността в района и качеството на средата в населените места
	П4.1: Подкрепа за интегрирано и устойчиво градско развитие и подобряване на вътрешнорегионалната свързаност
	П4.2: Подобряване на свързаността на района в национален и международен план
	П4.3: Подобряване качеството на живот в селските райони

П4.1: Подкрепа за интегрирано и устойчиво градско развитие и подобряване на вътрешнорегионалната свързаност

Обект на приоритета е интегрираното обновяване и развитие на градовете от второ, трето и четвърто ниво в националната мрежа от населени места, определени в концепцията за териториално-урбанистично развитие от една страна и подобряване на свързаността (транспортна, електронна съобщителна) в района.

Първото е важно поради факта, че целевите градове формират опорната мрежа от населени места, която генерира растеж и осигурява адекватно ниво на услуги за принадлежащите територии. Второто е важно за осигуряване на свързаността със същите тези градски центрове, за интегриране на граничните части на района и преодоляване на изоставането на изолираните територии.

1. 
   Специфична цел 1: Интегрирано и устойчиво градско развитие
   

През последните години европейската политика на сближаване прие нов подход на интегрирано устойчиво регионално развитие, който обвързва политики за икономическия растеж, конкурентоспособност и опазване на околната среда. Целта е да се подобрят условията на живот, като се обнови градската среда и се улесни достъпа до публични услуги.

Политиките за интегрирано и устойчиво градско развитие стимулират градове-центрове от високите йерархични нива съгласно структурата, предложена в НСРР 2012-2022, като основни урбанистични полюси на растеж и развитие. На територията на ЮЦР това са градовете: Пловдив, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Асеновград, Димитровград, Карлово.

От съществено значение е ориентирането на политиката спрямо малките градове от четвъртото йерархично ниво, които имат значение за развитието на селските райони. Тези градове са центрове, предлагащи работни места и основни услуги със значение за повече от една община и в бъдеще добрите комуникационно-транспортни връзки с тях ще са от съществено значение. За територията на ЮЦР това са градовете: Свиленград, Ивайловград, Девин, Велинград, Панагюрище, Крумовград.

Дейностите по това направление включват:

• 
  изграждане на интегриран градски транспорт – мерки, насочени към намаляването на емисиите на вредни вещества и достигане на добро качество на атмосферния въздух: разработване на планове за управление на трафика и въвеждане на автоматизирани системи за управление и контрол на трафика, подобряване достъпността до градските автобусни спирки, обновяване на транспортната инфраструктура, системи за защита за намаляване и екраниране на шума, разработване и подобряване на системи за обществен градски транспорт, използващи автобуси, трамваи, тролеи, които отговарят на европейската нормативна уредба за вредни емисии и мерки за използване на възобновяеми/алтернативни енергийни източници в градския транспорт;
  
• 
  широкоспектърна подкрепа за зоните на въздействие, обособени в Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, в т.ч. подобряване на градската среда – рехабилитация и изграждане, възстановяване и създаване на зони за обществен отдих, изграждане/ реконструкция/ рехабилитация на пешеходни алеи и тротоари, подновяване и подобряване достъпа за хора с увреждания, изграждане на велосипедни пътеки, подлези, паркинги и др., строителство, рехабилитация и реконструкция на градски улични мрежи, съвместно с което, с оглед намаляване на разходите, могат да бъдат надграждани и модернизирани широколентовите мрежи за достъп до интернет, въвеждане на енергоефективно улично осветление и други мерки за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността, дребномащабни инфраструктурни мерки за предотвратяване на наводнения и свлачища, борба с бреговата ерозия;
  

2. 
   Специфична цел 2: Подобряване на вътрешнорегионалната свързаност
   

Подобряване на пътната инфраструктура

С цел подобряване на връзките на малките градове и селата с градските центрове е необходимо да се инвестира в ремонт и реконструкция на съществуващата инфраструктура.

Следните пътища са важни за регионалното развитие, поради ключовото значение за осигуряване на достъпност до по-значимите градски центрове в района, където са съсредоточени част от икономическите и социалните дейности: ІІ-86 „Пловдив-Асеновград-Смолян- Рудозем”, ІІ-84 „Септември-Велинград”, ІІ-37 „Етрополе-Златица-Панагюрище-Пещера-Доспат”, ІІ-64 „Карлово-Пловдив”, ІІ-56 „Пловдив-Брезово-Павел баня”, и ІІ-58 „Асеновград- връзка с път І-5”.

По-ниската степен на изграденост на пътна инфраструктура от висок клас - автомагистрали и пътища І клас в периферните части на Южния централен район и причина за по-ниското качество на транспортното обслужване в периферните гранични територии на района трябва да се компенсира с изграждането на скоростно трасе на републиканския път II 86 „Пловдив, Асеновград-Смолян-Рудозем”.

Развитие на широколентова инфраструктура

Включват се дейности по изграждане на широколентов достъп в отдалечени, слабо населени и селски райони – Брацигово, Брезово, Раковски, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем, Минерални бани, Симеоновград, Стамболово; реинженеринг и надграждане на съществуващите широколентови мрежи (държавни и частни) посредством нови технологични решения; изграждане на нови широколентови мрежи от следващо поколение (NGA Networks) посредством модерни технологични решения – FTTH, LTE, сателит и др.; изграждане на безжичен широколентов достъп в общините; изграждане на оптична свързаност до общинските административни центрове за получаване на разширена широколентова опорна мрежа с цел технологично осигуряване на електронното правителство. За изпълнение на изискванията на европейския Регламент за намаляване на инвестиционните разходи за разгръщане на широколентови мрежи, който предстои да бъде одобрен, изграждането на електронната съобщителна инфраструктура следва да се извършва координирано с дейностите по изграждане, ремонт и рехабилитация на пътната, газопреносната, ВИК, електропреносната и др. мрежови инфраструктури.

П4.2: Подобряване на свързаността на района в национален и международен план

Транспортната свързаност допринася за реализиране на икономическия растеж, за устойчивостта и за достъпа до основни услуги. Свързаността на района в национален и международен план подобрява достъпа до пазари на стоки и услуги, осигурява движението на хората и мобилността на работната сила. Подобряването на свързаността на района в европейски план е въпрос на развитието и усъвършенстването на транспортните връзки чрез европейските транспортни коридори, а в национален план на усъвършенстване на мрежата от автомагистрали и пътища I, II и III клас.

От съществено значение за развитието на района ще бъде подобряване на транспортната свързаност в меридианна посока. Изграждането на тунел с пътна и ж.к. връзка Троян - Христо Даново ще осигури такава свързаност.

Пътищата от ІІ и ІІІ клас имат изключително важно значение за осигуряване свързаността и транспортните връзки между регионите и вътре в тях, с което се създават благоприятни условия за функциониране на фирмите и предприятията в районите, за осигуряването на достъпа им до пазарите на стоки, суровини и бизнес услуги.

Изграждането на електронна съобщителна инфраструктура и предоставянето на оперативно съвместими трансгранични електронни услуги - (унифициране на процедурите – ще направи достъпни за гражданите от ЮЦР на общите услуги за бизнеса, включително ГЕО-базирани; редица услуги в социалната сфера (културен туризъм); услугите, свързани с облекчена процедура за регистриране на чуждестранни фирми от страни членки на ЕС (на базата на резултатите от SPOCS); оперативно съвместимите електронни тръжни процедури (на база на резултатите от PEPPOL) и на услугите, свързани с медицинско обслужване на чуждестранни граждани в страни членки на ЕС.

П4.3: Подобряване качеството на живот в селските райони

За намаляване на вътрешнорегионалните неравенства е необходимо целенасочено да се стимулира развитието на населените места извън обхвата на приоритет 4.1.”Интегрирано градско развитие” и да се противодейства на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване им. Дейностите по този приоритет имат за цел да постигнат точно това посредством следните намеси:

• 
  Повишаване на конкурентноспособността на селскостопанския сектор, включително насърчаване на научноизследователската дейност, иновациите и енергоефективните решения - модернизиране на стопанствата; подобряване на инфраструктурата, свързана със селското стопанство; професионално обучение и информационни дейности за заетите в селското стопанство;
  

Подобряване на основната инфраструктура, обновяване и развитие на населените места, осигуряване на основни услуги за населението и икономиката, валоризиране на културното и природно наследство:

1. 
   инвестиции в инфраструктура – общински пътища и мостове, улична мрежа, тротоари, площади, осветление, канализационни и водоснабдителни системи, обществени зелени площи;
   
2. 
   инвестиции в културна инфраструктура и инфраструктура за свободното време;
   
3. 
   инвестиции в образователна и обучителна инфраструктура;
   
4. 
   инвестиции в социална и здравна инфраструктура - грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания;
   
5. 
   изграждане на мрежи за широколентов достъп до Интернет в слабо обслужваните райони (слабо населени или трудно достъпни);
   
6. 
   изграждане на инсталации/мощности за производство на топлинна и/или електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и за производство на биогорива и течни горива от биомаса;
   
7. 
   развитие на селския туризъм;
   
8. 
   инвестиции в туристическа инфраструктура и атракции;
   
9. 
   разработване и маркетинг на туристически продукти;
   
10. 
    Контрол върху прилагането на торове и препарати, вкл. прилагане на задължителните за земеделските стопани по нитратната директива общи и допълнителни мерки и мерки при съхранение на азотосъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) по „Програма от мерки за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони“ (приета със Заповед на МОСВ и МЗХ), съгласно Становище по ЕО № 3-1/2013 г., мярка Б.2.
    

• 
  Насърчаване на публично-частните партньорства за разработване и прилагане на стратегии за местно развитие – подхода „Лидер”.
  

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 3.15 Mb.

Сподели с приятели: