Достъпът на бизнеса до качествени информационни и консултантски услуги е от решаващо значение за развитието на бизнес средата. Българските райони значително изостават по отношение на развитието на услуги за бизнеса, в сравнение с другите европейски страни, главно поради ограничения достъп, лошото разпространение и ниското качество на предлаганите услуги.
Мрежата от организации, подкрепящи бизнеса, включва агенции за регионално развитие, бизнес-центрове, бизнес-инкубатори, сдружения на предприемачи и др. В огромната си част тези организации са създадени по различни програми и техният брой в една област или район не е резултат от обективни икономически процеси, а по-скоро от субективната преценка на различни донори. Ето защо не могат да се правят категорични изводи от броя на организациите в съответната област или район. Още повече, че тези организации са изключително разнородни и предлагат твърде различен набор и обем от услуги. Също така липсват данни доколко бизнесът ги припознава като свои партньори и доколко ползва техните услуги. Все пак трябва да отбележим, че се наблюдава регионална хомогенност на показателя брой организации в район от ниво 2, както и брой организации в област.
На територията на ЮЦР се намират 812 от 42 бизнес центъра, обединение в Асоциация ,,Национална мрежа за бизнес развитие” (НМБР), създадени по проект JOBS, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и местните общини.
Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско промишлена палата (БТПП) имат клонове в областните центрове на ЮЦР и предоставят услуги главно за своите членове. Така техния капацитет остава неизползван на пълни възможности.
По Процедура: BG161PO003-2.2.01 ,,Подкрепа за създаване и развитие на бизнес-инкубатори” на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОПРКБИ), в процес на изпълнение са 15 проекта. 4 от тях са насочени към създаване и успешно функциониране на бизнес инкубатори на територията на областите Кърджали, Пловдив, Смолян и Хасково.
В рамките на ОПРКБИ, Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), е определило бюджет по Приоритетна ос 3, включително националното съфинансиране, в размер на 199 млн. евро за изпълнение на Инициативата JEREMIE, чиято основна цел е подобряване на достъпа до финансиране на МСП чрез различни инструменти на финансов инженеринг. Поради изискването за набиране на частен капитал по финансовите инструменти, в допълнение към публичното финансиране по JEREMIE (199 млн. евро), се добавя и частно такова, в резултат от което общата сума по инициативата достига 563 милиона евро, насочени в подкрепа на българските МСП под формата на дялови инвестиции и заеми. Липсват данни доколко бизнесът се възползва от услугите предоставяни по Инициативата.
По оперативна програма „Административен капацитет” реализирани и в процес на реализация са 19 проекта за подобряване на процесите и обслужването на гражданите и бизнеса и предоставяне на е-услуги от общинските администрации Мадан, Рудозем, Свиленград, Пещера, Асеновград и др. Основна цел на проектите е повишаване удовлетвореността на гражданите и бизнеса по отношение на предоставяните от общините административни услуги.
Разпределението на предприятията по размерни групи (големина) е направено по най-често използвания признак – заети лица, в съответствие с изискванията за средносписъчен брой на персонала, посочени чл. 3 на Закона за малките и средни предприятия.
От графиката по –долу може да се констатира, че структура за ЮЦР и страната като цяло е много стабилна и не търпи резки промени през годините. Преобладаващ дял от около 90 % в нея заемат микропредприятията с персонал до 9 души. Малките предприятия са на второ място с дял от около 6-9 %. Средните предприятия са около 1-2 % от всички предприятия в страната, а големите са под един процент и се колебаят около 0,2-0,4 %. В тази структура не могат да се отбележат значителни различия по райони.
В ЮЦР, както и за останалите райони от ниво 2, относителния дял на микропредприятия за 2010 г. спрямо 2007 г. се увеличава за сметка на относителния дял на всички останали групи предприятия.
Графика 6 Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката по групи според броя на заетите в тях, в страната и по райони от ниво 2
Източник: НСИ, 2007, 2010
Най-голяма концентрация от всички предприятия се получава в ЮЗР. В него се намират от 36,7 % до 43,2 % от различните по големина предприятия през 2010 г. Второ място в това подреждане заема ЮЦР с около 16-18% от всички размерни групи предприятия на страната. Следващите места се заемат от два района – СИР и ЮИР. На последно място с най-ниска концентрация на предприятия е СЗР с около 6-8 % от предприятията на страната. Тази структура е също много стабилна и не подлежи на сериозни промени във времето.
Таблица 13 Относителен дял на районите от ниво 2 по категории предприятия спрямо страната
Райони от ниво 2
|
2010
|
Групи предприятия според броя на заетите лица (%)
|
до 9
|
10-49
|
50 - 249
|
250+
|
Общо за страната
|
100.0%
|
100.0%
|
100.0%
|
100.0%
|
СЗР
|
7.8%
|
7.5%
|
7.8%
|
6.5%
|
СЦР
|
9.4%
|
10.2%
|
11.1%
|
11.4%
|
СИР
|
13.9%
|
12.8%
|
11.6%
|
11.6%
|
ЮИР
|
14.3%
|
13.2%
|
12.4%
|
11.3%
|
ЮЦР
|
17.9%
|
18.4%
|
17.8%
|
16.0%
|
ЮЗР
|
36.7%
|
37.8%
|
39.4%
|
43.2%
|
Източник: НСИ, 2010
През 2010 г. се наблюдава намаление на броя на предприятията във всички райони от ниво 2, с изключение на Югозападен район, който е най-големият от гледна точка на брой работещи предприятия. През разглеждания период предприятията в него се увеличават с 0,7 % и техният брой достига 135 114 или 36.8% от всички нефинансови предприятия в икономиката.
Общият брой предприятия в нефинансовия сектор на икономиката на ЮЦР възлиза на 65 666 броя или 17,9% от всички нефинансови предприятия в икономиката. В него броят на предприятията спрямо 2009 г. отчита спад от 0,5 %. Водещ принос към наблюдавания спад имат средните предприятия, където той възлиза на 8 %. Малките предприятия също намаляват с 7,6 %. Микропредприятията отчитат слабо повишение от 0,2 %. Големите предприятия също се увеличават с 1,7 %.
През 2010 г. в ЮЦР най-голям е броят на микрофирмите 60241 или 17,9 % от общия брой от тази група за страната и малките фирми – 4476, което е 18,4 % от общия брой от тази група за страната.
Таблица 14 Основни характеристики на предприятията от нефинансовия сектор в ЮЦР
Райони/ предприятия
|
2010 г.
|
|
Предприятия брой
|
Приходи от дейността хил. лв.
|
Дълготрайни материални активи хил. лв.
|
Разходи за дейността
хил. лв.
|
Заети лица
|
България
|
366 929
|
20 662 3058
|
106 397 669
|
200 858 581
|
2081299
|
Микро фирми (до 9 заети)
|
337 147
|
47 249 932
|
32 797 270
|
47 121 068
|
643812
|
Малки фирми (10-49 заети)
|
24 368
|
47 438 428
|
15 986 012
|
45 772 943
|
481012
|
Средни фирми (50-249 заети)
|
4662
|
46 99 1815
|
18 450 482
|
45 322 854
|
44733
|
Големи фирми (250+ заети)
|
752
|
64 942 883
|
39 163 905
|
62 641 716
|
509139
|
ЮЦР
|
65 666
|
24 965 656
|
11 140 967
|
23 805 955
|
354914
|
Микро фирми (до 9 заети)
|
60 241
|
6 333 824
|
3 207 452
|
6 102 308
|
118904
|
Малки фирми (10-49 заети)
|
4 476
|
7 240 823
|
2 255 192
|
6 971 393
|
89281
|
Средни фирми (50-249 заети)
|
829
|
5 472 984
|
2 265 084
|
5 234 318
|
80708
|
Големи фирми (250+ заети)
|
120
|
5 918 025
|
3 413 239
|
5 497 936
|
66021
|
Източник: НСИ, 2010
Микрофирмите реализират 25,4 % от приходите от дейността на предприятията в нефинансовия сектор в района и притежават 9,8 % от ДМА от същия вид предприятия общо за страната. Реализираните приходи от дейността на малките фирми възлизат на 29 % от общия обем за района и притежават 14,1 % от ДМА от същата група предприятия общо за страната. Предприятията от нефинансовия сектор, в които заетите лица са между 50 и 249 души в ЮЦР през 2010 г. са 829 броя, при 901 броя за 2009 г. Реализираните приходи от дейността на този вид предприятия възлизат на 11,6 % от общия обем за страната и притежават 12,3 % от ДМА за тази категория. Големите фирми (250 + заети) в ЮЦР през 2010 г. възлизат на 120 броя при 118 броя през 2009 г. Реализираните приходи от дейността на тези предприятия възлизат на 9,1 % от общия обем за страната и притежават 8,7 % от ДМА за тази категория. За разлика от национално ниво, в ЮЦР малките фирми са с най-голям относителен дял на реализираните приходи от дейността и извършените разходи, спрямо общите за района.
Заетите лица в предприятията от нефинансовия сектор в ЮЦР за периода 2009 - 2010 г. намаляват с 18 111 души при спад за страната от 117 234 души. Спадът в заетостта е общовалиден за всички групи предприятия, като в процентно отношение най-голям е в групата на малките предприятия – 8,2 %, следвана от групата на средните предприятия – 6,4 %. Микропредприятията се характеризират с най-малък спад – 2,6 %.
През 2010 г. с най-голям относителен дял в ЮЦР са предприятията от отрасъл „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – 28 393 броя, следвани от предприятията в отрасъл ”Други дейности обслужващи обществото” – 14 672 броя или 22,3 %. Най-малък брой са предприятията от отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство – 2 987 броя.
Графика 7 Относителен дял на предприятията по основни отрасли в ЮЦР
Източник: НСИ, 2010
Вътрешнорегионални различия
На областно ниво разпределението на предприятията по групи (големина), в зависимост от броя на заетите в тях е идентично с това на национално и регионално ниво. Структурата е много стабилна и не търпи резки промени през годините.
Във всички области с дял от над 90 % водещо място заемат микропредприятията с персонал до 9 души. Малките предприятия са на второ място с дял за 2010 г. между 6,4 – 7 %. За периода 2007-2010 г. относителният дял на тези предприятия във всички области, с изключение на Кърджали намалява между 2 – 4 %. Намалението е основно за сметка на увеличения относителен дял на микропредприятията. Делът на средните и големи предприета за анализирания период също намалява. С най – голям относителен дял на средни предприятия е област Пазарджик - 1,4 %, а с най-малък областите Хасково и Смолян – 1,1 %. Във всички области големите предприятия са под един процент и се колебаят около 0,1-0,3 % (ВЖ. Приложение 11).
Изводи и обобщения
-
Размерната структура на предприятията в ЮЦР е много стабилна и не търпи резки промени през годините. Преобладаващ дял от над 90 % в нея заемат микропредприятията с персонал до 9 души. В тази структура не могат да се отбележат значителни различия по области.
-
В ЮЦР са концентрирани между 16–18,4 % от всички размерни категории предприятия на страната. По показателя района се нарежда на второ място сред районите от ниво 2.
-
В резултат на икономическата криза броя на работещите стопански единици в нефинансовия сектор на ЮЦР през 2010 г. намалява. Водещ принос към наблюдавания спад имат средните предприятия, където той възлиза на 8 %. Малките предприятия също намаляват с 7,6 %
-
Реализираните от предприятията в ЮЦР приходи от дейността за периода 2009-2010 г. отчитат ръст в абсолютна стойност от 742 844 хил. лв. Спрямо 2008 г. е налице спад с 8,8 %.
-
През 2010 г. във всички размерни групи предприятия се наблюдава спад в заетостта, като в процентно отношение най-голям е в групата на малките предприятия – 8,2 %., следвана от групата на средните предприятия – 6,4 %
-
За 2010 г. 99.8% от предприятията на ЮЦР попадат в категорията “Малки и средни предприятия” (МСП – микро, малки, средни), съгласно обстоятелствата посочени в чл.3 от Закона за малките и средни предприятия14. Анализът на данните насочва към необходимостта от привличане на повече инвестиции в сектора на МСП в района, включително за модернизация на предприятията и въвеждане на ИКТ, въвеждане на енергоспестяващи технологии и екологични производства с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, както и за създаване на клъстери в отрасли с висока добавена стойност.
-
Само 0,2 % от предприятията на територията на ЮЦР попадат в категорията ,,големи”. Анализираните данни показват, че преобладаваща част от големите предприятия се числят към категорията големи предприятия единствено по отношение на показателя брой на заетите, като в същото време тези предприятия значително изостават по отношение на други ключови показатели за икономическо развитие. Това налага изпълнението на мерки за подкрепа, насочени към развитие на потенциала им за конкурентно и ефективно производство и бизнес, увеличаване на икономическия ефект и постигане на дългосрочна конкурентоспособност.
-
Стимулирането на всички размерни категории предприятия в търсенето на нови механизми за отстояване на конкурентоспособността им, трябва да е основен приоритет в настоящата динамично променяща се бизнес среда.
Сподели с приятели: |