Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейност

2.4 Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейност

Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите, посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”⁸. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентоспособност на произвежданите стоки.

Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните и вътрешнорегионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите и иновационния капацитет в България почти липсват.

В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2007-2010 г. отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 421 612 хил. лв. В ЮЦР разходите за НИРД през 2010 г. възлизат на 22 601 хил. лв. За разлика от национално ниво, където тенденцията е към увеличаване, в ЮЦР спрямо 2008 г. те са намалели с 12 274 хил. лв. или 35,2 %.

Относителният дял на извършените разходи за НИРД в ЮЦР, спрямо общото за страната за анализирания период намалява. През 2010 г. районът заема 2 място сред районите от ниво 2 с дял от 5,4 %. Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развития район от ниво 2 на страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. За 2010 г. 83 % от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за НИРД се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.

По институционални сектори⁹ през 2010 г. в ЮЦР най-много са вложените средства за научноизследователска и развойна дейност в сектор „Предприятия” - 9345 хил. лв., следван от сектор „Държавно управление” – 6924 хил. лв. За сектор „Висше образование” и сектор „Нетърговски организации” данните са конфиденциални (ВЖ. Приложения 9.1 и 9.2). Може да се направи извода, че за 2010 г. в ЮЦР е налице положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори. Водещо място заема сектор „Предприятия”.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегия „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. През 2010 г. интензивността на НИРД в България продължава да нараства спрямо предходната година - от 0.53% през 2009 г. на 0.60% през 2010 г., но все още изостава съществено от средната стойност на този показател за ЕС-27 (2 % през 2010 г.).

Разходите за НИРД към БВП в България представляват 29,9 % от средното равнище на ЕС. По този показател в момента България е в групата на „умерените иноватори¹⁰”. Иновационният капацитет на икономиката, измерен с показателя брой подадени заявки за регистриране на патенти към Европейския патентен офис за 2009 г. е много нисък – 1,22 патента на един милион души, в сравнение с 115,8 средно за ЕС.

На регионално равнище през 2007-2010 г. картината е по-пъстра и драматична. По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 1,03 % дял от БВП в Югозападния район за 2010 г. до 0,13 % в СЦР и СЗР. За ЮЦР делът е 0,23%. През същата година СЦР е на последно място в ЕС по дял на НИРД в БВП с незавидните 6,4 % спрямо средното равнище за ЕС, следван непосредствено от СЗР. Другите български райони с изключение на ЮЗР имат разходи за НИРД около 10,8 – 11,4 % от средното за ЕС.

Изоставането на българските райони, в това число и ЮЦР по разглежданите показатели е сериозно, предвид на целта за постигане на 1,5 % от БВП през 2020 г., поставена от Националната програма за реформи /НПР/ (2011-2015 г., актуализирана 2013 г.). Очакванията за страната са усвояването на средства за НИРД и иновации от европейските фондове да нарасне до 2020 г., като способства за увеличаване на общия размер на публичните инвестиции в тази област. Загубата на конкурентоспособност в секторите с ниска добавена стойност, както и очакванията за преориентиране и преструктуриране на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации, ще наложи на частния сектор сравнително бързо да увеличи инвестираните в НИРД и иновации средства.

За периода 01.01.2007г. – 30.09.2012 г. договорираните средства по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, приоритетна ос 1 „ Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности”, Под-приоритет ,,Подкрепа за иновационни дейности в предприятията” възлизат на 76,3 %, а реално изплатените на 4,9 %. От общо 149 сключени договора само 12¹¹ от тях са със фирми развиващи дейност на територията на ЮЦР. Извършените инвестиции за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия и внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги възлизат на обща стойност 26,288,484.05 лв., което представлява едва 13,7 % от договорираните средства.

Персоналът зает с научноизследователска и развойна дейност в ЮЦР, през периода 2007-2010 г. се увеличава, като през 2010 г. наброява 1948 души. По показателят района се нарежда на 3-то място след ЮЗР и СИР.

При анализиране на дела на заетите с НИРД спрямо всички заети лица може да се установи, че този дял е много нисък за страната и районите й. Особено ниски са тези стойности в СЗР – 0.21 % и ЮЦР и ЮИР – 0,33 % през 2010 г. Водещ район в страната по този показател е ЮЗР с 1,36 %. Във всички райони през периода 2007-2010 г. има ръст на заетите в НИРД спрямо всички заети, но той е много малък.

По полова структура на заетите съотношението в ЮЦР и България като цяло има почти равномерно разпределение, с лека доминация на жените (54% за ЮЦР и 53,4 % за България). Това не е характерно за повечето страни от ЕС, където съществено преобладават мъжете. Това вероятно се дължи на по-доброто заплащане на този труд в тях. По тази причина жените, заети в сектора на НИРД имат дял от 0,84 % в заетостта на европейско равнище, докато при мъжете този дял е на равнище от 0,44 %.

Различия има и в институционалната структура на заетите с НИРД. В повечето страни на ЕС преобладаващият дял от заетите с НИРД е в сферата на частния сектор и висшето образование. В България за 2010 г. над 46 % от лицата, заети с НИРД, са в държавния сектор – на бюджетна издръжка и то в научни организации с доминиращо институционално финансиране при 13 % средно за ЕС. За ЮЦР процента е 30.3%. Делът на заетите с НИРД в частния сектор в ЮЦР е 23,4%, което е повече от средното за страната - 15,9 % (ВЖ. Приложение 10).

• 
  По относителен дял на разходите за НИРД в БВП, ЮЦР и страната като цяло са в незадоволително състояние. Изоставането по този показател е много тревожно, предвид на целта за постигане на равнище от 1,5 % от БВП през 2020 г., поставена от Националната програма за реформи 2011-2015 г.
  
• 
  В ЮЦР е налице положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори. Водещо място заема сектор „Предприятия”. В институционалната структура на заетите с НИРД, обаче делът на заетите в частния сектор е по-малък от държавния сектор, с което района се различава от общоевропейския модел.
  
• 
  От около 20 000 д. заети в сектора на научните изследвания през 2010 г., над 13 000 д. се намират в ЮЗР, което прави над 63%. По показателят ЮЦР се намира на трето място с относителен дял от 9,4 %.