Министерство на регионалното развитие



страница3/6
Дата22.10.2018
Размер0.67 Mb.
#92412
1   2   3   4   5   6
Раздел І
Общи изисквания
Чл. 54. (1) При пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване се прилагат стандартизирани методи и технологии, както и такива, които са доказали в практиката своето приложение с положителни санитарно-хигиенни резултати за постигане на изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) При проектиране на пречиствателни станции за питейно-битово водоснабдяване се спазват следните изисквания:

1. (изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) постигане на качества на пречистената вода в съответствие с нормативните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели;

2. гарантиране безопасността на персонала;

3. осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум, токсични вещества и др.);

4. постигане на изисквания експлоатационен срок и осигуряване на дълготрайността на конструкциите на сградите, като се отчитат бъдещи разширения и промени;

5. осигуряване на непропускливост на съоръженията и системите;

6. осигуряване на предпазни мерки при експлоатацията и поддържането;

7. прилагане на енергоефективни мерки при строителството и експлоатацията;

8. намаляване количеството на отпадъчните продукти и/или тяхното безопасно оползотворяване;

9. постигане на ефективност по отношение на общите разходи (капитални и експлоатационни).

(3) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Заданието за проектиране на инвестиционен проект на пречиствателна станция за питейни води съдържа най-малко следните данни и условия:

1. съществуващо положение, в т.ч. предвижданията за развитие на урбанизираната територия, климатичните, инженерно-геоложките, хидрогеоложките и сеизмичните условия, избор на площадка и собственост на терена, тахиметрична снимка на площадката и други в зависимост от конкретните условия;

2. определяне на нетната производителност на пречиствателната станция за експлоатационния срок по чл. 12, ал. 1;

3. използвани водоизточници, водни количества и анализ на качествените показатели на суровата вода (за които следва да се постигнат нормативни изисквания за качество на питейната вода) - при възможност за последните три години в различни климатични сезони и характерни периоди;

4. изисквания към броя на вариантите и фазите на проектиране;

5. функционални и специфични изисквания към частите на инвестиционния проект и към основното технологично оборудване.

Чл. 55. (1) (Досегашен текст на чл. 55, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Технологията за пречистване на водата, видът и оразмерителните параметри на пречиствателните съоръжения и оразмерителната доза на реагентите се установяват в зависимост от качествата на водата във водоизточника, производителността на пречиствателната станция, конкретните условия и данните от технологичните изследвания и експлоатацията на съоръжения, работещи в аналогични условия.

(2) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) При водовземане от повърхностни води се предвижда тяхното пречистване в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

(3) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) За целите на проектирането според съдържанието и характера на суспендираните и хумусните вещества водите се категоризират, както следва:

1. маломътни – до 50 mg/l;

2. средномътни – от 50 до 250 mg/l;

3. мътни – от 250 до 1500 mg/l;

4. много мътни – над 1500 mg/l;

5. слабо оцветени – до 35о (по платино-кобалтовата скала);

6. средно оцветени – от 35о до 120о (по платино-кобалтовата скала);

7. силно оцветени – над 120о (по платино-кобалтовата скала).



Чл. 56. Оразмерителната производителност на пречиствателните станции се определя, като се отчита и водното количество за собствени нужди.

Чл. 57. (1) Пречиствателните станции се оразмеряват за равномерна работа през денонощието.

(2) В пречиствателните станции се предвиждат обходни (байпасни) връзки за изключване на част или на всички пречиствателни съоръжения за преглед, почистване, текущ или основен ремонт.

(3) За пречиствателни станции с производителност до 3000 m3 на денонощие се допуска прекъснат режим на работата в зависимост от режима на водоползване.

(4) На входа и изхода на пречиствателните станции задължително се проектират средства за измерване на протичащите водни количества.

(5) Всички агрегати се инсталират с достатъчен капацитет така, че да се осигури пълният пречиствателен ефект при спирането на един от тях.

(6) При проектирането на пречиствателни станции се предвижда резервно електрозахранване като втори независим енергиен източник.



Чл. 58. При специални условия, както и при невъзможност за подаване на вода от два независими водоизточника към пречиствателната станция се предвиждат водопречиствателни секции в съответствие с изискванията на органите на ДА “ГЗ” и на глава осма от тази наредба.

Чл. 59. (1) Не се допуска заустване на технологичните води от пречиствателната станция във воден обект без разрешително за заустване, издадено по реда на ЗВ.

(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Утайките от пречиствателната станция се събират, транспортират, съхраняват и/или обезвреждат при спазване изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.

(3) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) В случаите, когато се предвижда заустване на технологични води в канализационни системи, се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).
Раздел ІІ
Реагентно стопанство
Чл. 60. Оразмерителните дози на реагентите се определят експериментално за различни периоди от годината при характерни качествени показатели на водата, като се отчитат допустимите им остатъчни концентрации при спазване на изискванията за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 61. (1) (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

(2) Дозаторите са не по-малко от два, единият от които е резервен.



Чл. 62. (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) (1) Допуска се непрекъснато приготвяне на реагентен разтвор въз основа на техническа обосновка.

(2) Броят на съдовете за приготвяне на реагентни разтвори се приема не по-малко от два.



Чл. 63. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

Чл. 64. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

Чл. 65. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

Чл. 66. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)
Раздел ІІІ
Смесителни устройства. Въздухоотделители. Камери за реакция
Чл. 67. (1) Смесителните устройства се проектират така, че да осигуряват бързо и равномерно смесване на реагентите с водата.

(2) Конструкцията на смесителите се проектира така, че да не позволява утаяване на суспензии и реагенти.



Чл. 68. В откритите смесители се проектират изпразнителни и преливни тръби.

Чл. 69. (1) Въздухоотделителите се проектират пред утаители с камери за флокулация със суспендиран слой, избистрители или филтри с възходящ поток на водата.

(2) Въздухоотделители не се проектират, ако конструкцията на смесителя осигурява отделянето на разтворения във водата въздух, както и когато водата не се обогатява с въздух по пътя си до следващото съоръжение.

(3) Допуска се проектиране на един въздухоотделител за всички съоръжения.

(4) Въздухоотделителите се оразмеряват за скорост на водния поток до 0,05 m/s и престой на водата не по-малко от 1 min.



Чл. 70. (1) Камери за реакция се проектират задължително при избистряне на водата чрез утаители.

(2) Камери за реакция не се проектират при използване на суспензионни сепаратори.



Чл. 71. Типът на камерата за реакция се определя въз основа на технико-икономически анализ, като се отчитат теренните условия, технологията на пречистване, производителността на станцията и конструктивните изисквания.
Раздел ІV
Утаители и избистрители
Чл. 72. Утаителите и избистрителите се оразмеряват хидравлично в зависимост от специфичните им характеристики и резултатите от технологичните изследвания.

Чл. 73. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

Чл. 74. (1) Видът на утаителя се определя въз основа на технико-икономическа обосновка. Утаителят се оразмерява с опитно определени стойности на скоростта на утаяване при предварително зададени престой на водата и дълбочина на утаителната част.

(2) Мътността на утаената вода не може да превишава стойности, по-големи от 8 - 12 mg/dm3.


Раздел V
Филтри
Чл. 75. (1) Видът на филтрите се определя след извършване на опитни технологични изследвания и технико-икономически анализ, като се отчитат качествата на водата, производителността на пречиствателната станция, местните климатични и географски условия и др.

(2) При брой на филтрите до 20 се приема един филтър в ремонт. Когато филтрите са повече от 20, се приемат два филтъра в ремонт.



Чл. 76. (1) Филтрите се зареждат с чист кварцов пясък или с други зърнести материали в съответствие с изискванията на български стандарти или български технически одобрения.

(2) (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)

(3) За бавните филтри се проектира площадка за промиване на пясъка по хидравличен начин.

Чл. 77. (1) Площта на филтрите се определя по формула (1) съгласно приложение № 3.

(2) Броят на филтрите се приема не по-малко от 3. При станции с производителност до 3000 m3 на денонощие или с непрекъснат режим на работа се допуска този брой да е по-малък от 3.



Чл. 78. Максималните допустими напорни загуби във филтърния пълнеж се приемат до 3,5 m – за безнапорните филтри, и до 8 m – за напорните филтри.

Чл. 79. (1) Видът и технологичното оразмеряване на бързите филтри се определят въз основа на технологични изследвания или аналогично на подобни обекти в експлоатация.

(2) Пясъчният пълнеж на бързите филтри се характеризира със следните параметри:



  1. коефициент на разнозърненост, който се определя съгласно формула (2) на приложение № 3;

  2. еквивалентен диаметър на зърната, който се определя съгласно формула (3) на приложение № 3.

Чл. 80. (1) Бавните филтри се оразмеряват за скорост на филтрация от 0,1 до 0,3 m/h.

(2) Броят на филтрите по ал. 1 се приема не по-малко от 2.

(3) Бавните филтри се проектират с механично или хидравлично регенериране на пясъка.

(4) Водният слой над филтърния пълнеж се приема 1,5 m.



Чл. 81. (Отм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.)
Раздел VІ
Отстраняване на органични вещества, мирис и вкус на водата
Чл. 82. (1) В случай че за отстраняването на органични вещества, мирис или вкус се налага използването на окислители, се проектира и сорбционна обработка на водата чрез филтрация през бърз филтър с гранулиран активен въглен.

(2) За окислители се използват хлор, озон, калиев перманганат, хлорен диоксид или водороден прекис.

(3) При краткотрайно влошаване на качествата на водата се допуска прилагане на прахообразен активен въглен, който се въвежда във водата преди коагулационната обработка или пред филтрите.

(4) Допуска се при съдържание на лесноокисляващи се органични вещества в неголеми концентрации да се употребяват окислители без сорбционна обработка на водата, ако в резултат на окислението не се образуват вредни за здравето вторични продукти.



Чл. 83. (1) Видът и дозите на окислителите се определят съобразно технологичните изисквания.

(2) Пречистената вода се дезинфекцира независимо от използването на окислители.



Чл. 84. (1) Филтрите с гранулиран въглен се прилагат като крайно пречиствателно съоръжение.

(2) Не се допуска водата, подавана във филтрите с активен въглен, да съдържа суспендирани вещества в количества над 1,5 mg/l.


Раздел VІІ
Дезинфекция на водата
Чл. 85. (1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) При централно водоснабдяване водата за питейно-битови нужди се дезинфекцира задължително с хлор-газ, натриев хипохлорид, озон или хлорен диоксид.

(2) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) За малки водоснабдявани обекти, както и за отделно стоящи сгради се допуска дезинфекция на водата с ултравиолетови лампи, медни и сребърни йони или микропорести филтри.

(3) (Нова, ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Биоцидите, използвани при дезинфекцията на питейните води, трябва да отговарят на изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати и на Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на биоциди, приета с Постановление № 336 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2008 г.; изм., бр. 51 от 2008 г.).

Чл. 86. (1) Методът за дезинфекция се определя съобразно качествените показатели на водата, възможностите за механизация и автоматизация на процесите, условията за съхраняване на реагентите, разхода на енергия и въздействието върху околната среда след съответна технико-икономическа обосновка.

(2) Съоръженията за дезинфекция се проектират корозионноустойчиви, когато дезинфектантът или негови странични продукти са корозионни.

(3) Всички затворени пространства се осигуряват с вентилация.

Чл. 87. Работната доза хлор за дезинфекция на водата се определя чрез технологични изследвания. Когато такива изследвания не са извършени, тя се определя, както следва:

1. от 2 до 3 mg/l – за филтрирани повърхностни води;

2. от 0,7 до 1 mg/l – за подземни води.

Чл. 88. (1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Минималното контактно време за дезинфекция на водата и количеството на остатъчния активен хлор се определят в съответствие с нормативните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) Контактното време по ал. 1 се осигурява в резервоари, като за населени места от ІІІ до VІІІ категория се допуска за това да се използва водопроводът до първия потребител.



Чл. 89. (1) Хлораторните станции и складовете за хлор се разполагат на разстояние не по-малко от 150 m от жилищни и производствени сгради във или извън урбанизираните територии съгласно изискванията за здравна защита на населените места, като се отчита розата на ветровете и се предвижда обезвреждане на аварийно изпуснатия хлор.

(2) В случаите, когато хлораторната станция и/или сладовете за хлор са самостоятелни обекти и са разположени извън територията на пречиствателната станция, те се осигуряват с необходимата система за физическа защита.



Чл. 90. Хлораторните станции за втечнен хлор се проектират най-малко със:

  1. апаратно помещение за хлораторни апарати;

  2. входно антре, в което се поставят шкафове със защитно облекло, медикаменти за долекарска помощ и фонтан за питейна вода;

  3. разходен склад за бутилки и/или варели;

  4. склад за съхранение на експлоатационен запас в продължение на 15 - 30 дни в зависимост от категорията на водоснабдявания обект;

  5. помещение за хлоромер и контактен резервоар, когато се предвижда автоматично регулиране на дозата на хлора;

  6. помещения за съоръженията за обезвреждане на аварийно изпуснат хлор без пряка връзка с останалите помещения в хлораторната станция.

Чл. 91. (1) При проектирането на хлораторни станции се осигурява връзка между апаратното помещение за хлораторни апарати и разходния склад през входното антре.

(2) Не се допуска директна връзка на апаратното помещение, разходния склад и входното антре с останалите помещения в хлораторните станции.

(3) Хлораторните станции, разположени в обща сграда с други съоръжения на пречиствателната станция, се отделят посредством плътна стена без строителни отвори.

Чл. 92. Не се допуска проектиране на хлораторни станции и складове за хлор в помещения под нивото на терена.

Чл. 93. Резервното технологично обзавеждане на хлораторните станции включва:


  1. до два работни хлоратора – един резервен хлоратор;

  2. при повече от два работни хлоратора – два резервни хлоратора.

Чл. 94. Апаратните помещения за хлоратори и анализатори се проектират с естествено осветление, с прозорци, ориентирани по възможност на север или така, че да не се допуска пряко слънчево нагряване на хлораторните апарати. Площта на прозорците е 10 % от площта на пода.

Чл. 95. (1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Тръбопроводите за втечнен и газообразен хлор и хлорна вода се проектират хлороустойчиви и с възходящ наклон 0,01 към хлораторния апарат.

(2) Хлоропроводите се проектират на конзоли в помещенията, а извън сградата – на естакади, като се осигурява защитата им от пряко слънчево нагряване.



Чл. 96. Хлоропроводите се оразмеряват за три пъти максималното оразмерително количество хлор, както следва: от 2,5 до 3,5 m/s - за газообразен хлор, и 0,8 m/s – за втечнен хлор, при работно налягане не по-малко от 1,6 МРа и при налягане за изпитване 2,3 МРа.

Чл. 97. (1) При паралелна работа на два или повече хлоратора тръбопроводите за хлорна вода се свързват посредством резервоар без прекъсване на потока.

(2) Тръбопроводите се разполагат в помещенията в монтажни канали, в пода или на конзоли към стените, а извън сградата - подземно или в колектори, в които освен тръбопроводите не се предвиждат други комуникации.



Чл. 98. В помещенията на хлораторните станции за втечнен хлор се осигурява известителна звукова и/или светлинна сигнализация при аварийно изтичане на хлор от съоръженията.

Чл. 99. Допуска се изпускане на отпадъчни води от апаратното помещение, разходното помещение и антрето на хлораторната станция само ако това не води до замърсяване на околната среда. В противен случай преди изпускането на отпадъчни води се използва неутрализиращ реагент.

Чл. 100. Хлораторни станции, работещи с хлорни съединения, се проектират със следните помещения:

  1. хлораторно помещение, в което се поместват реагентните съдове и дозаторите;

  2. склад за хлорни съединения;

  3. антре.

Чл. 101. Свободната площ в хлораторните помещения е от 4 до 6 m2, като проходите за преминаване между съдовете, дозаторите и стените се проектират с широчина, по-голяма от 0,7 m.

Чл. 102. (1) Инсталациите за дезинфекция на водата с озон, ултравиолетови лъчи, медни и сребърни йони се проектират в съответствие с указанията на производителя.

(2) Озонаторната станция се проектира при спазване изискванията на нормативните актове за безопасност при работа с озон.



Чл. 103. Работата на всички инсталации за дезинфекция на водата се автоматизира напълно, като се синхронизира с работата на водопровода, помпените станции или пречиствателната станция.

Чл. 104. Тръбопроводите на вентилационната система и обезвреждащите съоръжения се проектират от корозионоустойчиви строителни продукти.
Раздел VІІІ
Складове за реагенти и филтърни материали. Спомагателни и обслужващи помещения
Чл. 105. (1) Складовете за реагенти и филтърни материали се оразмеряват в зависимост от условията за транспортиране, товарене и разтоварване, необходимия запас, изискванията за съхранение и физико-механичните свойства на материалите.

(2) Складовете за реагенти се оразмеряват за 15 - 30-дневен запас при максимален разход на реагенти.

(3) Допуска се складовете за реагенти да се оразмеряват за по-малък запас, но за не по-малко от 7 дни след съответна технико-икономическа обосновка.

(4) При наличие на централни (базисни) складове се допуска складовете за реагенти да се оразмеряват за тридневен запас.



Чл. 106. (1) (Доп., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) В зависимост от производителността на пречиствателната станция, качеството на суровата вода, технологията на пречистване, обема на технологичния контрол и местните условия освен основните технологични съоръжения и помещения се предвиждат и необходимите спомагателни съоръжения и помещения, включително лаборатории, като се определят видът и площта им.

(2) Основните, спомагателните и обслужващите помещения в сгради се разполагат при спазване на технологичните и санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за пожарна безопасност след съответна технико-икономическа обосновка.

(3) Към спомагателните и обслужващите помещения се предвиждат необходимите санитарно-хигиенни помещения съобразно числеността на персонала.

Г л а в а ч е т в ъ р т а


Основни изисквания при проектиране на помпени станции
Чл. 107. (1) Категорията на помпените станции се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система, която обслужват.

(2) Помпените станции се проектират за работа по две схеми: помпена водоснабдителна схема с преходен напорен резервоар или помпена водоснабдителна схема с контрарезервоар.

(3) Помпените станции се проектират така, че да осигуряват необходимото оразмерително налягане и водно количество във водоснабдителната система.

(4) При проектирането на помпените станции се предотвратяват и/или избягват следните състояния:



  1. кавитация;

  2. нестабилност вследствие ненормални колебания на водата;

  3. претоварване вследствие извънредно увеличаване на енергопотреблението;

  4. недопустимо нарастване на шума при работа на помпените станции извън границите на максимално допустимите норми.

(5) Начинът на разполагане на оборудването в помпената станция и режимът на работа на помпите се определят за всеки конкретен случай.

Чл. 108. (1) (Изм., ДВ, бр. 96 от 2010 г.) Общият напор на помпа или помпена група се определя като сума от преодоляваната геодезична височина (от водното ниво в черпателния резервоар до вливната тръба в приемния резервоар), загубите по дължина, местните загуби в смукателния и тласкателния тръбопровод и 2 m допълнителен напор за изтичане на водата в приемния резервоар.

(2) При избора на помпа работната й точка се определя в съответствие с високите стойности на коефициента на полезно действие на помпата.



Чл. 109. (1) Всяка система помпен агрегат - тласкателен водопровод се изследва за хидравличен удар при най-неблагоприятни експлоатационни условия, въз основа на които се вземат защитни мерки за осигуряване на максимално оразмерително налягане във водопровода под допустимото работно налягане за даден вид тръби съгласно приложение № 5.

(2) Тласкателният водопровод се оразмерява по данни на техническата спецификация на помпения агрегат.

(3) При възможност за поява на хидравличен удар се проектират съоръжения за неговото предотвратяване или погасяване.

Чл. 110. В машинната зала на помпените станции не се допуска разполагането на помпи, работещи с вредни, отделящи миризми течности и с битови или производствени отпадъчни води.

Чл. 111. (1) За всяка група помпени агрегати се предвиждат резервни помпени агрегати в зависимост от категорията на водоснабдителната система и броя на работните агрегати съгласно табл. 3.
Таблица 3


Брой на работните агрегати в една група помпи

Брой на резервните агрегати, монтирани в помпената станция, в зависимост от категорията на водоснабдителната система

първа

втора

трета

1

1

1

1

От 2 до 6

2

1

1

От 7 до 10

2

1

-

Над 10

2

2

-

(2) За обекти, за които се предвижда непрекъснато водоснабдяване, се проектира резервно електрозахранване от стационарен дизелов агрегат като втори независим енергиен източник.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница